Решение № 1712 от 27.9.2016 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2829/2015 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

1. Образувано е по жалба на Ж.О.А., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Р. - Ш. – Ж.А.“, с ЕИК по БУЛСТАТ •••, със седалище и адрес на управление гр. •••, бл. 47, вх. Д, ет. 4, ап. 9 срещу Ревизионен акт № Р-16002414002724-091-001 от 12.06.2015 г., издаден от Н.Ж.К., на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и С.Д.Й., на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 701 от 28.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за проходите, с който спрямо жалбоподателя са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ относно съответни периоди както следва: за 2008 год., в размер на 527.00 лв. и лихви за просрочие в размер на 335.30 лв.; за 2010 год., в размер на 1006.00 лв. и лихви за просрочие в размер на 423.28 лв.; за 2011 год., в размер на 779.35 лв. и лихви за просрочие в размер на 247.17 лв.; за 2012 год., в размер на 935.26 лв. и лихви за просрочие в размер на 199.67 лв.; за 2013 год., в размер на 4420.00 лв. и лихви за просрочие в размер на 497.05 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи получени от дейност като едноличен търговец „Р. - Ш. – Ж.А.“ за отчетен период 2011 год., в размер на 633.00лв. и лихви за просрочие в размер на 200.75лв.; за отчетен период 2012 год., в размер на 220.00 лв. и лихви за просрочие в размер на 46.21 лв.; задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2008 г., както следва: по ДОО в размер на 1280.87 лв. и лихви за просрочие в размер на 1340.91 лв.; по ЗО в размер на 602.76 лв. и лихви за просрочие в размер на 392.39 лв. и по ДЗПО - УПФ в размер на 376.73 лв. и лихви за просрочие в размер на 391.71 лв.; за отчетен период 2009 год. за забавени вноски по ДОО лихви в размер на 141.78 лв.; за забавени вноски по ЗО лихви в размер на 21.42 лв.; за забавени вноски по ДЗПО - УПФ лихви в размер на 25.57 лв.; задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2010 год. по ДОО в размер на 1834.04 лв. и лихви за просрочие в размер на 1213.71 лв.; по ЗО в размер на 1333.85 лв. и лихви просрочие в размер на 593.17 лв. и по ДЗПО - УПФ в размер на 833.66 лв. и лихви просрочие в размер на 525.91 лв.; задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2011 год. по ДОО в размер на 2072.97 лв. и лихви за просрочие в размер на 796.22 лв.; по ЗО в размер на 1295.61 лв. и лихви за просрочие в размер на 8.64 лв. и по ДЗПО - УПФ в размер на 809.75 лв. и лихви за просрочие в размер на 311.02 лв.; задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2012 год. по ДОО в размер на 1764.62 лв. и лихви за просрочие в размер на 375.53 лв.; по ЗО в размер на 1102.89 лв. и лихви за просрочие в размер на 234.88 лв. и по ДЗПО - УПФ в размер на 689.31 лв. и лихви за просрочие в размер на 147.16 лв.; задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2013 год. по ДОО в размер на 2868.20 лв. и лихви за просрочие в размер на 339.06 лв.; по ЗО в размер на 1781.52 лв. и лихви за просрочие в размер на 209.63 лв. и ДЗПО - УПФ в размер на 1187.66 лв. и лихви за просрочие в размер на 137.39 лв.

Поддържа се от страна на жалобоподателя, че неправилно органа по приходите е приел, че в началото на ревизираните периоди, към 01.01.2008 г. не е разполагал с никаква, налична парична сума. Сочи се, в тази насока, че не са съобразени паричните приходи получени от сватбено тържество и от отпуснат банков кредит “ Бизнес револвираща линия – плюс”.

Възразява се, че органа по приходите в противоречие със закона е определил парични салда по приходите и разходите към отделни дати, а не общо за съответната ревизирана година.

Твърди се, че през 2011 г., предприятието на едноличния търговец не е осъществявало дейност.

Оспорва се автентичността и истинноста на всички представени по делото фактури.

Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски по производството.

1. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”, гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител гл. юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.

ІІ. За допустимостта:

1. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата:

1. По административната преписка е приложен Доклад от 16.05.2014 г./л.823, том ІІІ/ на ТД на НАП, гр. Пловдив относно извършена по отношение на жалбоподателя, проверка за установяване на факти и обстоятелства, разпоредена с Резолюция № 1334203 от 06.11.2013 г. В същия са изложени констатации за установени несъответствия между декларираните покупки в дневниците и декларираните разходи от едноличния търговец за периода 2007 г. до 2012 г.; за установено придобиване на недвижимо имущество от жалбоподателя; за представени договори за парични заеми.

Отбелязано е че на Ж.А. са връчени две Искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/.

В доклада е направено предложение, по отношение на Ж.А. да бъде извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДФЛ.

Въпреки изричното указание на съда в тази насока /с.з. на 18.01.2016г./, по делото не се представиха каквито и да е други документи от въпросната проверка.

1. Последвала е Резолюция № 1422005 от 17.06.2014 г./л.825, том ІІІ/ на Началник Сектор “Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на ПАП, Пловдив, с която е възложено извършването на нова проверка на жалбоподателя за съответствие между доходи и имущество.

Тази проверка е приключила с Протокол № ПФ–24–1430504-73-01 от 24.11.2014г./л.146/, в който е посочено, че ИПДПО са връчени на жалбоподателя; на търговски банки; на ОД на МВР Стара Загора и на търговски дружество.

В резултат на събраните данни са съставени баланси между приходите и разходите на жалбоподателя за отчетни периоди от 2008 г. до 2013 г., включително. Изложени са също така констатации за установени доставки, които не са осчетоводени в предприятието на едноличния търговец.

Събраните при проверката документи са присъединени към административната преписка с Протокол №0863675 от 30.04.2015г./л. 831, том ІІІ/ 7. В тази хронологична последователност е издадена Заповед № Р – 16002414002724-020-001 от 27.11.2014 г. /л. 848, т. ІII/, от Н.Ж.К., на длъжност Началник Сектор “Ревизии” в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив за извършване на ревизия по отношение на Ж.О.А., регистрирана, като едноличен търговец с фирма “Р. - Ш. – Ж.А.”. Очертаният със заповедта предметен обхват на ревизията е установяване на за­дъл­женията за данък върху доходите на физическите лица; за задължинтелни осигирителни вноски по държавното обществено осигуряване /ДОО/, допълнително задължително пенсионно осигуряване – универсален пенсионен фонд /ДЗПО - УПФ/ и здравно осигуряване /ЗО/ за отчетни периоди от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г., включително. Заповедта е връчена на адресата на 05.12.2014г.

Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповеди № Р – 16002414002724-020-002 от 04.03.2015 г. и № Р – 16002414002724-020-003 от 30.04.2015 г., като с последната от тях, в предметния обхват на производството е включено и установяване на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ относно дейността като едноличен търговец за отчетни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., включително.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р – 16002414002724-092-001 от 19.05.2015 г. Въз основа на него, органа възложил ревизията и ръководителят на ревизията, в срока по чл.119 ал.2 ДОПК, са издали процесния Ревизионен акт № Р – 16002414002724-091-001 от 12.06.2015г.

С оглед предоставянето на правомощия по чл. 112, ал. 2, т.1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив.

1. Явно в случая, под формата на проверки за установяване на факти и ревизия, по отношение на жалбоподателя е осъществено производство по установяване на данни относно задълженията му за пряк данък и осигурителни вноски, което е продължило от 06.11.2013 г. до 12.06.2015 г., т.е. повече от година и половина.

Този подход на приходната администрация, несъмнено е в разрез с установения в чл. 6 от ДОПК, процесуален принцип за “добросъвестност”, но сам по себе си не е основание за отмяна на постановения при тези условия административен акт.

ІV. За административно правния спор с предмет определяне на задълженията за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за осугурителни вноски по КСО и ЗЗО:

1. Спорът по отношение на фактите в случая се концентрира по отношение на паричните средства с които жалбоподателката е разполагала в началото на ревизирания период, тоест към 01.01.2008 г. В тази насока се поддържа, че въз основа на Договор за банков кредит “Бизнес револвираща линия – Плюс” № 1596 от 27.01.2006 г./л.867, том ІІІ/, жалбоподателката е получила и разполагала към 01.01.2008 г., със сумата от 15 000, 00лв.

Въпросният договор е сключен между “Българска пощенска банка” АД, София и ЕТ “Р. - Ш. – Ж.А.“•••. Според описания в чл. 1 предмет “.... Банката предоставя на Кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на BGN 15000.... за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.....”.

В чл. 12 от Раздел V “Задължения на кредитополучателя” на Договора е вписано, че едноличния търговец е длъжен да води редовна счетоводна отчетност за дейността си в съответствие с нормативните изисквания, която заедно с други документи по тази дейност (включително баланси, отчети, счетоводни, търговски и други документи) да представя при поискване от банковите органи и да им осигурява незабъвно достъп и оказва съдействие при извършвани от тях проверки.

Съответно според чл. 13 от Договора, едноличния търговец се е задължил да представя в БАНКАТА тримесечните си финансови отчети в срок до 20-то число на месеца, следващ отчетния период. Все в тази насока, според чл. 1, ал. 3 от Договора, Кредитополучателя се е задължил, минимум 30 дни преди изтичането на всяка година, да представя на БАНКАТА актуалните си отчетни документи, като БАНКАТА преглежда финансовото състояние на Кредитополучателя и условията по кредита и има право, едностранно да прекрати договора или да промени или запази което и да е условие по кредита.

Между “Българска пощенска банка” АД, София и едноличен търговец “Р. - Ш. – Ж.А.“••• е сключен Договор за разплащателна сметка в лева от 08.02.2006 г. Според представеното от жалбоподателя извлечение от въпросната банкова сметка •••яр – едноличен търговец “Р. - Ш. – Ж.А.“, за периода от 08.02.2006 г. до 21.12.2007г. са извършени вноски на каса общо в размер на 11250, 00лв., съответно в брой от същата сметка са изтеглени общо 23085, 00лв. Това ще рече, че към 01.01.2008 г. би следвало да има наличност в брой, общо в размер на 11835, 00лв.

1. В обсъждания казус обаче, трябва да се отговори на въпроса, следва ли внясяните и изтеглени парични суми в брой по сметката с титуляр едноличен търговец “Р. - Ш. – Ж.А.“ да бъдат включени съответно като приход и разход при определяне на размера на облагаемия доход относно физическото лице Ж.А.? Въз основа на констатираните при ревизията данни, на Ж.А. е връчено Уведомление № Р-16002414002724-113-001 от 06.04.2015 г. /л.129/, в което е посочено следното „…… декларираните и/или получени приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период, налице са укрити доходи от дейност, като ЕТ които не са декларирани, поради което основата за облагане с Данък върху доходите на ФЛ ……. И осигурителния доход ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК…..“.

Явно, органа по приходите е приел, че в случая са налице предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК.

В ревизионния доклад, към тези основания за определяне на данъчната основа и осигурителния доход по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са добавени твърдения за наличие и на предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК, т.е. „… липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред….“. За това, ревизираното лице не е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК.

1. Липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, обуславя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, следва да се приложи особения ред за определяне на основата за облагане и осигурителния доход, същността на който е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа и доход, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

В тази насока, в ревизионния доклад е отбелязано следното „…Безспорно е с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък. Затова в разпоредбата на чл. 122, ал.1 от ДОПК /при наличие на посочените обстоятелства/ законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък….“.

Очевидно, органът по приходите е бил наясно за това, че правилата за облагане, които съответния материален данъчен закон предвижда, следва да бъдат безусловно прилагани към конкретната данъчна основа, като само е предмет на установяване по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

В този контекст, още в чл. 1 от ЗДДФЛ, определяйки кръга от обществени отношения, които регулира, законодателя е въвел ясното разграничение за това, че „…Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец….“.

В чл. 17 от ЗДДФЛ е установено правилото, че „…Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения….“. Съответно, в чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено, че „….. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, като в чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице….“.

Все в тази насока, съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, „… Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто., а според чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, „…Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто….“ Несъмнено е че материалния закон предвижда обща годишна данъчна основа за доходите на физическото лице по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ (включително и за доходи с неустановен произход, които на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК, следва да се квалифицират като облагаеми) и на годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, като за определянето на всяка от тях са установени различни правила и данъчни облекчения и съответно по отношение на които се прилага различна данъчна ставка.

1. В хода на ревизионното производство е констатирано, че Ж.А., като физическо лице е титуляр на следните банкови сметки:

• Банкова сметка •••: ••• „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ( “Българска пощенска банка” АД) - Банкова сметка •••: ••• „ СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД Банкова сметка •••: ••• „ СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД Констатирано е също така, че едноличен търговец “Р. - Ш. – Ж.А.“, съответно е титуляр на банкова сметка •••: ••• „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ( “Българска пощенска банка” АД) Неясно е при това положение, след като е установено, че физическото лице Ж.А. и същото лице, но вече в качеството си на едноличен търговец, са титуляри на различни, отделни банкови сметки, на какво формално или правно основание, органа по приходите е счел, че следва да включи в приходите и разходите на физическото лице, всички внесени и съответно изтеглени в брой суми от банковата сметка, титуляр по която е едноличния търговец и то след като правилно е преценил и съответно е правилно е счел, че следва да бъдат формирани отделни годишни данъчни основи за доходите на жалбоподателя като физическо лице и отделни годишни данъчни основи за доходите от стопанска дейност, като едноличен търговец.

Единствения коментар в тази насока, се съдържа на стр. 14 от ревизионния доклад, като е посочено, че „….В приходната част на паричния поток са включени всички получени в брой доходи от ЗЛ, направените тегления от банкови сметки и източници на финансиране в брой….“.

Изложеното до тук, налага да се приеме, че не е налице правно основание, при определяне на доходите на физическото лице Ж.А., да се включват както внесените в брой, така и изтеглените в брой парични средства от банкова сметка •••: ••• „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ( “Българска пощенска банка” АД) с титуляр Едноличен търговец “Р. - Ш. – Ж.А.“.

1. В хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя се поддържа, че въз основа на Договор за потребителски кредит № FL 36319 от 04.05.2005 г., сключен с “Българска пощенска банка” АД, София, през 2006 г. е получила сумата от 6100, 00лв., с който паричен ресурс е извършвала последващи плащания (л.884).

Въпросния договор е представен по делото (л.897), като от същия е видно, че уговорката между Ж.А. и Банката е за отпускане на потребителски кредит в размер общо на 6400, 00лв., който е следвало да се преведе по сметка № 1052884716 на името на кредитополучателя.

В хода на ревизионното производство, до „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ( “Българска пощенска банка” АД) е отправено ИПДПО № 7988 # 1 от 27.08.2014 г. с което е искана информация за детайлни извлечение от банкови сметки ••• и ••• за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. В отговор е представена справка за това, че сметка ••• с титуляр Ж.А. е разкрита на 04.05.2005 г. /л.669/.

Представено е и детайлно извлечение на движението на парични суми по сметката за посочения период.

В случая обаче, по делото не се представи извлечение за движението на парични средства по същата сметка от момента на откриването й 04.05.2005 г. до 01.01.2008 г. При това положение, не е възможно да се направи несъмнен извод по отношение на изтеглените в брой и съответно внесените в брой парични средства по сметката и съответно да се установи, дали към 01.01.2008г., у титуляря Ж.А. е имало наличен паричен остатък в брой. В този смисъл, твърдението на жалбоподателя за налични 6100, 00лв. в началото на ревизирания период остана недоказано.

Внесените в брой и съответно изтеглените в брой парични суми за процесните отчетни периоди по сметка ••• са съобразени от органа по приходите при постановяване на процесния ревизионен акт.

1. Поддържа се също така от страна на жалбоподателя, че към 01.01.2008 г. е разполагала със сумата от 35 000, 00лв., получена като дарение от гостите на сватбеното тържество по повод сключването на брак от сина й Г.И.Ю.. Относно родствената връзка между Ж.А. и Г. Ю е представено Удостоверение за раждане от ••• •••.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля х.Р.В., който заявява, че е първи братовчед на съпруга на жалбоподателката. Сочи, че сватбата на Г. била през 2007 г., като тържеството се провело в гр. Казанлък, ресторант “Казанлък”.

Според свидетеля, на тази сватба той бил като ръководител и настанявал хората на определените места. Гостите били над триста човека. В., като чичо на младоженеца, дарил 500.00лв. Синът му и снаха му дарили по сто лева. Спомня си, че бащата на булката им дарил 3000.00 лв. Кумът на Г., също дарил около 2000.00 лв. Братът на жалбоподателката дарил 800.00 долара. Гости на тържеството дарявали суми от по 200.00 лв., 300.00 лв., 400.00 лв., някои по 500.00 лв., 600.00 лв.

Свидетеля твърди, че даренията са правени „….. тъй като после тези суми пари се връщат и на техните сватби. За това и правим записи на видео касетки, за да се види кой колко е дал. Младоженците събраха около 35 000.00 лв. - 36 000.00 лв. Само на музикантите дадохме около 3000.00 лв. - 4000.00 лв. При нас парите се събират от майката и бащата на младоженците. След като родят дете им купуваме апартамент или къща. Г. със жена си живееха при свекървата. Ж. и И. разполагат с всичките тези пари…….“.

В същото съдебно заседание е разпитан свидетеля Т.С.К., който сочи, че неговата дъщеря А. е омъжена за сина на Ж., Г.. Сватбата на дъщеря му била преди около седем, осем години. На тържеството, той дарил 3000.00 лв., а неговата майка дарила 1000.00 лв. Съответно, сестрите на К. дарили по 500.00 лв. или още 1500.00 лв. Гостите на сватбата били над триста души.

К. заявява още, че „…. от сватбата събраха около 40 000.00 лв. От тези пари се плати на музикантите и сметката в ресторанта. Мисля, че от тези събрани пари от сватбата, платиха на музикантите 6000.00 лв. Тези пари младоженците дадоха на свекърва си, понеже при нас обичаят е такъв. Младоженците живяха при свекърва си до 2012 год. Правим записи на видео касети от сватбата и ги пазим като архив, за да се знае кой колко е дарил и после ние като отидем на друга сватба, ние пък даряваме съобразно това, което са дарили на нашата сватба…..“.

Разпитан като свидетел е синът на жалбоподателката Г.И.Ю.. Същият заявява, че сватбеното му тържество се провело през 2007 г. в ресторант “Казанлък”. Свидетелят сочи следното: „…..Ние правим мюсюлмански брак. На сватбата ни присъстваха над триста и двадесет гости. На сватбата събрахме 40 000 лв. Чиста пара останаха 35 000.00 лв. Тези пари ги дадохме на майка ми, защото ние живеехме заедно. До майка ми живяхме до преди около две години. Правим записи от сватбата. Имам спомени от сватбата кой какво ми е дал. Бащата на жена ми даде 2000.00 лв. Повечето хора даваха средно по 700.00 лв. - 800.00 лв. От тези 40 000.00 лв. платихме на музикантите и сметката в ресторанта. Останаха около 35 000.00 лв. за нас…..“.

Разпитан е и свидетелят Ф.Ю.П., който сочи, че неговата майка и жалбоподателката са първи братовчедки. Твърди, че е присъствал на сватбата на Г., която е била през 2007 год. Тържеството се е провело в гр. Казанлък, в хотел “Казанлък”. П. е дарил 500.00 лв. Гостите на сватбата били над триста човека. Според свидетеля, гостите дарявали по 500.00 лв. - 600.00 лв. Свекъра дарил младоженците с около 3000, 00лв. Заявява още следното „…Чухме, че младоженците са радостни, че събрали 30000.00 лв. - 35000.00 лв. Тези пари се оставят на Г. на майка му и баща му. Г. живееше при родителите си след сватбата. Това е обичай и парите ги харчат както си решат. Задължително се прави запис на сватбата, за да се види кой какви пари е дал, за да може да ми ги върне после…..“.

По делото се представи и аудио визуален запис на сватбеното тържество.

1. В случая, данните заявени от разпитаните по делото свидетели са еднозначни и безпротиворечиви за времето, мястото и начина провеждане на въпросното сватбено тържество. Не се констатират противоречие и по отношение на направените дарения като конкретни парични суми, както и че общата им стойност, след като е заплатено за организацията на тържеството е била в размер на около 35 000, 00лв. Всички разпитани свидетели заявява, че според обичая, тази парична сума е била предоставена на майката и бащата на Г., при които младоженците са останали да живеят.

По отношение на конкретни размер на сумата, показанията на свидетелите са: В. твърди, че парите са били 35000, 00лв. – 36000, 00лв.; К. твърди, че сумата е била около 34000, 00лв.; П. сочи сума от 30000, 00лв. – 35000, 00лв. Най - сетне, самият младоженец Г. Ю заявява, че чистата сума останала от даренията е 35000, 00лв. и тя е била изцяло предадена на майка му Ж.. В случая са налице достатъчно данни за да са направи несъмнен извод, че на сватбеното тържество на Г.И.Ю. са събрани дарения в размер на 35 000, 00лв., които Гюнаай Ю изрично заяви, че е предоставил на майка си Ж.. Въз основа на изложените до тук донни и в този смисъл е становището на жалбоподателя, поддържано в защита по сещество на правния спор.

1. С оглед конкретиката на текущия казус, необходимо е да се констатира, следното:

По силата на сделка за покупко продажба, извършена с нот. акт № 1131 от 28.10.2010г., дело 533/2010 г. по описа на Служба по вписвания Стара Загора, И. Ю А. и Ж.О.А. закупуват от “Бургер Кинг” ЕООД, гр. Стара Загора самостоятелен обект в сграда с предназначение –лекарски кабинет №3, с предназначение за здравни и социални услуги с площ от 22, 4кв.м. с идентификатор 68850.503.323.1.3 и самостоятелен обект в сграда – лекарски кабинет № 4, с предназначение за здравни и социални услуги, с площ от 19, 08кв.м., с идентификатор 68850.503.323.1.4, намиращи се в гр.Стара Загора, ул. “Д-р Т. Стоянович”, № 30 Съответно, по силата на сделка за покупко продажба извършена с нот. акт № 132 от 27.02.2012г., дело 766/2012 г. по описа на Служба по вписвания Стара Загора, И. Ю А. и Ж.О.А. закупуват от “Бургер Кинг” ЕООД, гр. Стара Загора самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 58, 72кв.м., с идентификатор 68850.503.323.1.4, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Д-р Т. Стоянович“ №30, ет.3.

В тази насока, до продавача “Бургер Кинг” ЕООД, гр. Стара Загора е отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № ПФ-24-1430504-041-05 от 24.09.2014 г. Според представените писмени обяснения от управителя на „Бургер Кинг“ ЕООД /л. 218/, във връзка с посочените прадажби на недвижими имоти са издадени осемнадесет фактури, като шестнадесет от тях, издадени в периода 31.08.2009 г. до 31.01.2011 г. са заплатени в брой, а две от тях - № 10000000055 от 30.12.2011 г. и № 10000000062 от 27.02.2012 г. по банков път. В приложените извлечения от банкова сметка/•••.237/ обаче е отбелязано „Вноска по сметка Ж.А.“, което ще рече, внесени в брой по сметка на търговското дружество, поради което правилно въпросните две плащания, също са приети като разход за жалбоподателката.

1. Съвкупната преценка на описаните до тук данни налага да се констатира следното:

Видно от приложените по делото нотариални актове, описаните недвижими имоти са придобити от И. Ю А. и Ж.О.А. в режим на съпружеска имуществена общност. Всички парични плащания обаче са направени от името и за сметка на Ж.А.. При липсата на твърдения за нещо различно, правилно органа по приходите е счел, че тези парични плащания, следва да бъдат приети изцяло за паричен разход извършен от жалбоподатеилката.

Следва обаче, при това положение и с оглед липса на твърдения за противното, да се приеме, че цялата сума от 35000, 00лв., получена на сватбеното тържество на Г.И.Ю. през 2007 г. е предоставена на неговата майка Ж.О.А., била налична към 01.01.2008 г. и съответно е използвана за заплащане на разходите през следващите отчетни периоди.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че по силата на сделката извършена с нот. акт № 47 от 16.08.2013г., дело 4840/2013 на Служба по вписвания Стара Загора /л.757/, едноличен търговец “Р.-Ш.-Ж.А.” е закупил от „Бургер Кинг” ЕООД, недвижим имот, съставляващ работилница за тестени изделия, намираща се в гр. Стара Загора, ул. “Д-р Т.Стоянович” №30, за сумата от 110000, 00лв., от които 90000, 00лв. по банков кредит от “Прокредит Банк” АД.

В случая, въпросната сделка не е в ключена при определяне на приходите и разходите на физическото лице Ж.А., доколкото имота е придобит от предприятието на едноличния търговец и сътветно парите са преведени по банков път.

1. По отношение на внесени в брой и изтеглени в брой парични средства по банковите сметки с титуляр Ж.А., плащане по фактури издадени от „Бургер Кинтг“ ЕООД за покупка на недвижими имоти; доходи от дейност като едноличен търговец, получени заеми от физически лица спор между страните не се формира.

Непротиворечиви в тази насока са данните съдържащи се в представените по делото:

• Извлечения от банкови сметки /л.670 и сл./, титуляр по които е физическото лице Ж.А.;

• Счетоводни документи относно внесена от физическото лице Ж.А. в касата на предприятието на едноличния търговец „Р.-Ш.-Ж.А.“ сума в размер на 47000, 00лв.

• Справка и фактури за извършени плащания към Бургер Кинтг“ ЕООД /л.217 и сл./;

• Нотариални актове за придобити недвижими имоти;

• Дарение от 20.10.2008 г. в размер на 30 000, 00лв., извършено от А.К. в полза на дъщеря й Ж.А. /л. 131 и сл./;

• Договори за паричен заем в размер на 9 800, 00лв., от 15.06.2013 г., сключен между М.Л.Ж. и Ж.А. /л.766/ - Договори за парични заеми, сключени межде И.А.С. и Ж.А. от 24.05.2013 г. за сумата от 14 800, 00лв.; от 22.05.2013 г. за сумата от 14800, 00лв. и от 18.05.2013 г. за сумата от 14 800, 00лв. /л.767 и сл./ и Наказателно постановление № 133494- F -135538 от 15.01.2014 г. на ТД на НАП, Пловдив /л. 883/;

• Договори и справки за продадени и закупени МПС /л.741, л.840/;

• Справки за заплатени задължетелни осигурителни вноски.

1. По отношение на разходите за домакинствато, от страна на органа по приходите са съобразени данните, публикувани от Националния статистически институт.

Тук обаче, трябва да се съобрази обстоятелството, че жалбоподателката изрично е декларирала /л.745/, че през ревизирания период домакинството е включвало Ж. А. и съпруга й И. А. и неговата майка А.И.С., като семейното жилище е било собствено именно на А.С.. Тези обстоятелста не са спорни между страните.

При това положение, за да се определи конкретната сума като разход за домакинството по отношение на Ж.А., следва посочения от Националния статистически институт разход за всака отделна година да бъде разделен на три, съожблознж члинжвжти на домакинството.

1. Следва също така да се констатира, че съпоставката между приходите и разходите на ревизираното лице за процесните отчетни периоди е извършена не в годишен аспект, не дори за конкретен месец, а за точно определени дни, което само по себе си е основание за ново преизчисляване на данъчната основа за облагане през ревизирания период.

Нито в оспорения ревизионен акт, нито в ревизионния доклад, нито в Решението на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив, са изложение някакви фактически или правни основания за избрания подход на облагане от страна на приходна администрация, изразяващ се във формиране на данъчна основа, съответно начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, въз основа на приходи и разходи реализирани само за част от месеците през една данъчна година.

В тази насока е необходимо да се отбележи, че според чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година, а в чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 48 от закона е предвидено, че размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

В този контекст, съобразно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите прилага определения в съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Следователно, след като с оглед правилото на чл. 48 от ЗДДФЛ, данъкът се определя за съответната година в посочения размер на база годишна данъчна основа, незаконосъобразно с посочената в ЗДДФЛ данъчна ставка в случая е обложена не съответната годишна данъчна основа, а тази определена само за част от месеците на една данъчна година (В този смисъл Решение № 7190 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2010 г., I о., Решение № 1380 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5896/2011 г., I о. и др.).

1. Съобразявайки изложеното до тук, приходите и разходите формирани от Ж. Афмед като физическо лице, трябва да се определят по следния начин:

За отчетната 2008 г. ПРИХОДИ:

• Налични към 01.01.2008 г. - 35000, 00лв.;

• Продажба лек автомобил - 250, 00лв.;

• Дарение от А.К. - 30000, 00лв.;

• Доход от дейност като ЕТ - 2880, 00лв.;

ОБЩО - 66130, 00лв.

РАЗХОДИ:

• Разходи за издръжка на домакинството - 2625, 00лв.;

• Вноски по с/ка ••• - 1909, 00лв.;

• Задължителни осигурителни вноски - 453, 60лв.;

• Покупка лек автомобил - 1000, 00лв.;

ОБЩО - 5987, 60лв.;

Това ще рече, че към 31.12.2008 г. Жеврия А. е имала разполагаема сума в размер на 62142, 40лв.

1. За отчетната 2009 г. се констатират следните приходи и разходи:

• Налични към 01.01.2009 г. - 62142, 40лв.;

ОБЩО - 65022, 40лв.

• Разходи за издръжка на домакинството - 2673, 00лв.;

• Вноски по с/ка ••• - 1945, 00лв.;

• Задължителни осигурителни вноски - 151, 20лв.;

• Покупка лек автомобил - 450, 00лв.;

• Плащане ф. №4/31.08.2009г. - 6000, 00лв.;

• Плащане ф. №6/30.09.2009г. - 6000, 00лв.;

• Плащане ф. №8/31.10.2009г. - 3600, 00лв.;

• Плащане ф. №11/30.11.2009г. - 8400, 00лв.;

• Плащане ф. №14/31.12.2009г. - 3000, 00лв.;

ОБЩО - 32219, 20лв.;

При това положение, следва да се приеме, че към 31.12.2009г. Ж.А. е разполагала със сумата от 32803, 20лв.

1. За отчетната 2010 г. се констатират следните приходи и разходи:

• Налични към 01.01.2010г. - 32803, 20лв.;

• Продажба лек атомобил - 1250, 00лв.;

• Доход от дейност като ЕТ - 5400, 00лв.;

ОБЩО - 39453, 20лв.

• Разходи за издръжка на домакинството - 2641, 33лв.;

• Вноски по с/ка ••• - 830, 00лв.;

• Плащане ф. №17/31.01.2010г. - 1800, 00лв.;

• Плащане ф. №20/28.02.2010г. - 3000, 00лв.;

• Плащане ф. №23/31.03.2010г. - 3000, 00лв.;

• Плащане ф. №26/26.04.2010г. - 1200, 00лв.;

• Плащане ф. №1..3/30.06.2010г. - 4500, 00лв.;

• Плащане ф. №1..6/30.06.2010г. - 1200, 00лв.;

• Плащане ф. №1..11/30.09.2010г. - 600, 00лв.;

• Плащане ф. №1..12/28.10.2010г. - 360, 00лв.;

• Плащане ф. №1..19/31.12.2010г. - 2000, 00лв.;

ОБЩО - 21131, 33лв.;

При това положение, следва да се приеме, че към 31.12.2010г. Ж.А. е разполагала със сумата от 18321, 87лв.

1. За отчетната 2011 г. се констатират следните приходи и разходи:

• Налични към 01.01.2011г. - 18321, 87лв.;

• Доход от трудово правоотношение - 689, 84лв.;

ОБЩО - 19011, 71лв.

• Разходи за издръжка на домакинството - 2796, 00лв.;

• Плащане ф. №1..23/31.01.2011г. - 1500, 00лв.;

• Плащане ф. №1..25/28.02.2011г. - 4800, 00лв.;

ОБЩО - 9096, 00лв.;

При това положение, следва да се приеме, че към 31.12.2011г. Ж.А. е разполагала със сумата от 9915, 71лв.

1. За отчетната 2012 г. се констатират следните приходи и разходи:

• Налични към 01.01.2012г. - 9915, 71лв.;

• Доход от дейност като ЕТ - 667, 00лв.;

• Доход от трудово правоотношение - 711, 30лв.;

ОБЩО - 11294, 01лв.

• Разходи за издръжка на домакинството - 3141, 33лв.;

• Плащане ф. №1..55/30.12.2011г. - 2400, 00лв.;

• Плащане ф. №1..62/27.02.2011г. - 2300, 00лв.;

• Задължителни осигурителни вноски - 123, 06лв.;

ОБЩО - 7964, 39лв.;

При това положение, следва да се приеме, че към 31.12.2012г. Ж.А. е разполагала със сумата от – 3329, 62лв.

1. За отчетната 2013 г. се констатират следните приходи и разходи:

• Налични към 01.01.2013 г. - 3329, 62лв.;

• Предоставен заем от И.А.С. - 14800, 00лв.;

• Предоставен заем от М.Л.Ж. - 9800, 00лв.;

• Изтеглени от с/ка ••• - 20, 00лв.;

• Изтеглени от с/ка ••• - 100, 00лв.;

ОБЩО - 57649, 62лв.

• Разходи за издръжка на домакинството - 3471, 67лв.;

• Внесени задължителни осигурителни вноски - 4121, 54лв.;

• Внесени по с/ка ••• - 38, 46лв.;

• Внесени в касата на ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.“ - 47000, 00лв.;

ОБЩО - 54631, 67лв.;

При това положение, следва да се приеме, че към 31.12.2013г. Ж.А. е разполагала със сумата от – 3017, 95лв.

1. Това ще рече, че процесния ревизионен акт, в частта му относно определенето допълнетелно задължение за пряк данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е постановен в нарушение на материалния закон и ще следва да бъде отменен.

Съответно, поради противоречие с материалния закон, ревизионния акт ще следва да бъде отменен и в частта по отношение на опдределените допълнителни задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Що се отнася, до допълнитено определените задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, за отчетни периоди от 01.01.2008 г. до 15.02.2011г., следва да се добави още:

В тази насока, трябва да се съобрази следното:

Според чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК - разпоредбите на чл. 122 – 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Това правило е очевидно процесуално (използвана е законодателната техника “препращане”, поради което самата норма не съдържа материално правило за поведение). Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпоредби.

Каза се вече, когато поради противоправно развитие на данъчните правоотношения, данъчната основа и осигурителния доход не може да бъде определени съобразно материалните правила установени в ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, то тогава, тази данъчна основа и осигурителен доход се определя съобразно материалните правила установени в чл. 122, ал.2 от ДОПК.

Сиреч, когато не е възможно да се установят фактите, които съответният материален закон релевира относно определяне на облагаемия или осигурителния доход, следва да се приложи нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, която „ вместо “ съответния материален закон, релевира други факти относно определяне на облагаемия или осигурителен доход.

В този смисъл например правилото, че за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид брутните приходи/доходи (оборота) - чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК, очевидно няма какъвто и да е процесуален характер.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби, към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.

Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни правни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкуване или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект.

1. Разбира се, изложеното до тук не се отнася до определените с ревизионния акт задължения за лихви за просрочие относно забавено заплащане от жалбоподателя на задължителни осигурителни вноски, както следва:

• за отчетен период 2008 год., относно забавено заплащане на вноски по ДОО в размер на 53, 32 лв.; за забавени вноски по ЗО в размер на 09, 50 лв. и за забавени вноски по ДЗПО – УПФ, в размер на 13, 00 лв.

• за отчетен период 2009 год., относно забавено заплащане на вноски по ДОО в размер на 141.78 лв.; за забавени вноски по ЗО в размер на 21, 42 лв. и за забавени вноски по ДЗПО – УПФ, в размер на 26, 27 лв.;

• за отчетен период 2010 год., относно забавено заплащане на вноски по ДОО в размер на 114, 76 лв.; за забавени вноски по ЗО в размер на 31, 95 лв. и за забавени вноски по ДЗПО – УПФ, в размер на 34, 57 лв.

• за отчетен период 2013 год., относно дължими, но незаплатени вноски по ДОО в размер на 115, 32 лв. и лихви за просрочие общов размер на 18, 26лв.; относно дължими но незаплатени вноски по ЗО в размер на 57, 61лв. и лихви за просрочие в общ размер на 8, 91лв.; дължими, но незаплатени вноски по ДЗПО – УПФ, в размер на 74, 21 лв. и лихви за просрочие в размер общо на 11, 68лв.

Въпросните суми са определени, въз основа на констатации за начислени, но невнесени в срок осигурителни вноски, които нямат релация с процесните доходи с неустановен произход. Те остават дължими от жалбоподателя до разчитането им с бюджета.

V. За административно правния спор с предмет определяне на задълженията за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

1. В ревизионния доклад е посочено, следното: “....В хода на проверката е извършена справка в програмен продукт VAT 14 за декларираните продажби в дневниците за продажби на всички фирми регистрирани по ЗДДС за периода 01.01.2008г.-31.12.2013г., отразяваща издадени фактури с получател „Р.-Ш.-Ж.А.” ЕТ. Установено, че има издадени фактури на ЗЛ от фирми, които не са намерили отражение в счетоводните регистри, съответно не са отчетени от проверяваното лице и последващите продажби на стоките по тези фактури, т.е налице са данни за укрити приходи. Предвид факта, че закупените стоки са хранителни продукти и безалкохолни напитки и предвид предмета на дейност на „Р.-Ш.-Ж.А.” ЕТ се налага извода, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива.....”.

В ревизионния доклад не е посочено в хода на коя точно проверка (тези описани в т.5 и т. 6 от настоящото решение или пък друга), от кое лице и в изпълнение на какви правомощия е извършена справката и са установени изложените факти. По отношение на така заявените действия, не е съставен и не е приложен по преписката съответния протокол по чл. 50 от ДОПК.

1. Въз основа на тези данни, в хода на предприетата по отношение на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, до “Б.” ЕООД, с ЕИК •••, гр. Стара Загора, ул. “Братя Жекови”, № 62, вх. Б, ап. 64 е отправено ИПДПО № ПФ-24-1430504-041-03 от 16.09.2014 г. във връзка с издадена от дружеството фактура № 7434 от 04.04.2011 г. Според писмените обяснения, представени от управителя на дружеството, стоките са натоварени в складовата база на „Б.” ЕООД, намираща се в Индустриална зона гр. Стара Загора, ул. “Пружинна” № 2 и са разтоварени в обект “баничарница” на ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”••• до ОРБ. Транспортът е за сметка на доставчика и е извършен от Георги Ганчев Колев с товарен автомобил “Форксваген ЛТ 35” с рег. № СТ8659НН. Плащането по фактурата е извършено в брой на 04.04.2011г.

Представени са:

• Фактура № 7434 от 04.04.2011 г., издадена от „Б.” ЕООД с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”, с данъчна основа 1318, 75лв. и ДДС в размер на 563, 75лв., с предмет “брашно козунак - 50 кг.”; “брашно баница екстра – 650 кг.” и “брашно закуска – 900кг.”. Отбелязано е че екземпляра от фактирута е “копие”, като са положени подписи за получател на стоките и съставител на документа. Като седалище на получателя е посочено “Димитровград”, но търговската фирма и единния идентификационен код по БУЛСТАТ са съответни на търговското предприятие на жалбоподателя;

• Служебен бон от 04.04.2011 г., издаден от „Б.” ЕООД;

• Пътен лист от 04.04.2011 г., серия М, № 0485477 относно МПС в рег № СТ8659НН и водач Георги Колев и маршрут – Ст. Загора – Павел Баня – Ст. Загора;

• Товарителница от 04.04.2011 г., серия М, № 004581, с посочени: изпращач „Б.” ЕООД; получател ЕТ – Р. - Ш.; натоварване – Ст. Загора 04.04.2011 г.; разтоварване – Ст. Загора 04.04.2011 г.; товар – брашно 1600кг.; МПС с рег № СТ8659НН. На товарителницата са положени подписи за „Б.” ЕООД относно натоварването на стоката и за ЕТ – Р. - Ш., относно разтоварването на стоката;

• извлечения от счетоводни сметки 411, 702, 453/2.

1. По възражение на жалбоподателя, бе открито производство относно автентичността и истинността на фактура № 7434 от 04.04.2011 г., в качеството й на частен свидетелстващ документ.

На страните е указано, че по отношение на оспорените документи, които не носят подпис за жалбоподателя, в качеството му на получател, доказателствената тежест е за представилата документа страна, т.е. за административния орган.

В конкретния казус, обаче, не само върху процесната фактура, но и върху съпровождащата я товарителница е положен подпис за ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”. В този случай, съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК - Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

От страна на жалбоподателя, като страна оспорила документа, не се представиха доказателства, които да изключат авторстновото и истинността фактите, отразени в обсъжданата фактура.

Съвкупната преценка на данните съдържащи с първичния счетоводен документ и всички прежде описани, съпътстващи го документи, налагат извод, че те безпротиворечиво потвърждават фактическото осъществяване на процесната доставка и физическото предаване на стоките от „Б.” ЕООД в разпореждане на ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”. Доколкото към 31.12.2011 г., тяхната наличност не е установена при жалбоподателя, правилно е направен извод, че същите тези стоки са беле обект на последваща разпоредителна сделка от страна на едноличния търговец.

В този смисъл, като неоснователно следва да бъде квалифицирано възражението на жалбоподателя за това, че през отчетната 2011 г. не е осъществявал търговска дейност.

1. При това положение, от жалбоподателя са изискани и съответно представени/л.833 и сл./, писмени обяснания и справки за вложените количества брашно и съответната продукция от тестените изделия, изготвени в предприятието на едноличния търговец за периода 2011, 2012 и 2013 г.; справки за продажните цени на готовата продукция; разходни норми – калкулация относно продуктите произвеждани в предприятието.

В писмените обяснения, жалбоподателя е заявил, че “.....Закупеното брашно от “Б.” ЕООД е използвано за производство на руло – козуначно, козунак, баници, кифли с пълнеж, кремвиршки, пици, милинки....” Въз основа на така заявените от жалбоподателя данни, от страна на органа по приходите, относно продуктите произведени с брашната дотавени от „Б.” ЕООД, продажбата на тестените изделия и получения доход е определено следното: изделие Количество Разходна норма Единична цена Приход броя Баничка сирене 2450 0.90 2205.00 Баничка извара 2550 0.90 2295 кифла 1840 0, 80 1472.00 Руло козуначно 18 1, 50 27.00 козунак 32 2.00 64.00 кремвиршка 1735 1, 10 1908.50 милинка 1245 0.90 1120.50 пица 250 1.50 375.00 общо 9467.00 изделие Количество Разходна норма Единична цена Приход броя Баничка сирене 2450 0.90 2205.00 Баничка извара 2550 2295 кифла 1840 0, 80 1472.00 Руло козуначно 1, 50 27.00 козунак 2.00 64.00 кремвиршка 1735 1, 10 1908.50 милинка 1245 1120.50 пица 250 1.50 375.00 общо 9467.00 29. В хода на предприетата по отношение на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, до “Б.К.” ООД, с ЕИК •••, гр. Стара Загора, ул. “Ген. Гурко”, № 98, ет. 2, ап. 6 е отправено ИПДПО № ПФ-24-1430504-041-04 от 16.09.2014 г. във връзка с издадени от дружеството фактури № 1000009004 от 31.01.2011 г. и № 1000009836 от 26.02.2011 г. с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”.

Според депозираните в отговор писмени обяснения от управителя на дружеството/л. 286, том ІІ/, по двете посочени фактури са извършени доставки на стоки в търговски обект на ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”, като стойността по тях е заплатена в брой, в деня на доставката. Транспортът е бил за сметка на дружеството, със собствен на същото хладилен камион “Мерцедес”, с рег. № СТ0977АК и е осъществен К.П.К.. Стоката е била приета от Ж.А.. - Данъчни фактури № 1000009004 от 31.01.2011 г., с основа 358, 37 и ДДС в размер на 71, 67лв. и № 1000009836 от 26.02.2011 г., с основа 1619, 75лв. и ДДС в размер на 323, 95лв., издадени от “Б.К.” ООД с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”. Предмет на доставките са “кайма”, “кетчуп”, “деликатесен продукт”, “мая”, “кренвирш”, “шунка”, “кайма”, “кашкавал”, “захар”.

Освен подпис за “съставител”, двата първични счетоводни документа не съдържат други подписи или печати, удостоверяващи осъществяването на отразените в тях доставки.

Макар че във фактурите е посочено “Плащане в брой”, към тях не са приложени фискални бонове, приходни касови ордери или други документи, удостоверяващи това обстоятелство;

• Извлечения от счетоводни сметки 702, 411, 501 и 453/2 на “Б.К.” ООД;

• Свидетелство за регистрация, на собствени на “Б.К.” ООД, товарни автомобили “Форд транзит” с рег. № СТ3308ВА и “Мерцедес” с рег №СТ0977АК.

1. В конкретния казус, при липсата на положен подпис и печат за получателя ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.” и при липсата на пътни листи, товарителници или други документи, които да съдържат конкретни данни, за мястото, времето, начина и лицата между които евентуално е станало предаването и приемането на процесните стоки, не е възможно да се направи несъмнен извод за това, че тези стоки са били предадени във фактическо разпореждане на едноличния търговец.

Независимо от това обаче, от органа по приходите е прието, че разхода извършен за тях е включен в себестойността на произведените продукти с брашното закупено от „Б.” ЕООД, така както това е заявено от жалбоподателя и посочено в т. 27 от настоящото решение.

В тази насока, при определяне на резултата за периода, от общия приход в размер на 9467, 00 лв. от продажбата на произведения продукт, органът по приходите е намалил заплатената сума по фактура № 7434 от 04.04.2011 г., издадена от „Б.” ЕООД в размер на 1582, 50лв. и заплатената сума по фактури № 1000009004 от 31.01.2011 г. и № 1000009836 от 26.02.2011 г., издадени от “Б.К.” ООД в размер на 2373, 74лв. или общо в размер на 3956, 24лв. по трите фактури. В този смисъл, трябва да се отбележи, че намяляването на общия приход от продажба на продуктите, със сумата от 2373, 74лв. по двете фактури, издадени от “Б.К.” ООД благоприятства жалбоподателя, поради което това следва да бъде зачетено при разрешаването на текущия административен спор.

При това положение, като краен резултат е прието за установено, че за отчетната 2011 г., ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.” не е декларирал печалба в размер на 5690, 76лв. Всъщност сумата е 5510, 76лв., която представлява разлика между приетия за установен приход в размер на 9467, 00лв. и общия разход по процесните три фактури в размер на 3956, 24лв.

1. За отчетната 2011 г., Ж.А. не е подавала годишна данъчна декларация. Въз основа на установените до тук данни, дължимия от нея пряк данък за доходите и от стопанска дейност, кто едноличен търговец, трябва да определен по следния начин:

• Недеклариран приход - 9 467, 00лв.;

• Недеклариран разход - 3 956, 24лв.;

• Данъчен финансов резултат - 5 510, 76лв.;

• Задължителни осигурителни вноски - 1 468, 21лв.;

• Обща годишна данъчна основа - 4 042, 55лв.;

• Годишно данъчно задължение - 606, 38лв.

Относно дължимия от жалбоподателя за отчетната 2011 г. данък въру дохода от дейност като едноличен търговец в размер на 606, 38лв., ревизионния акт се явява съответен на материалния закон. За разликата до 633, 00лв., същият ще следва да бъде отменен.

1. В хода на предприетата по отношение на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, до “Б.” ЕООД, с ЕИК •••, гр. Стара Загора, ул. “Г. Папазчев”, № 10, ет. 3, ап. 6 е отправено ИПДПО № ПФ-24-1430504-041-02 от 16.09.2014 г. във връзка с издадена от дружеството фактури № 7906 от 07.07.2012г. и № 9259 от 28.12.2012г. с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”.

Според депозираните в отговор писмени обяснения от управителя на дружеството/л. 339, том ІІ/, двете посочени фактури са издадени с получател едноличен търговец „Р.-Ш.-Ж.А.”, като предмет на доставките са “брашно”, “сол” и “захар”. Стойността е платена в брой. Стоките са натоварени в складова база на “Б.” ЕООД и са разтоварени на “...адреса на купувача...”. Транспорта е за сметка на търговското дружество. В тази насока е заявено, че “Б.” ЕООД разполага със собствени транспортни средства и двама шофьори., като в обясненията не е посочено, с кое от превозните средства, от кого, кога и как процесните стоки са предадени на жалбоподателя или на негов представител.

Приложени са:

• Данъчни фактури № 7906 от 07.07.2012 г., с основа 378, 25 лв. и ДДС в размер на 75, 65лв. и № 9259 от 28.12.2012 г., с основа 602, 50лв. и ДДС в размер на 120, 50лв.

Двата първични счетоводни документа не съдържат подписи и печати, нито за доставчика “Б.” ЕООД, нито пък за посочения получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”;

-Извлечения от счетоводни сметки 411, 205, 702 и Оборотна ведомост за 2012г.

В хода на ревизионното производство, от страна на органа по приходите не са предприети каквито и да е други действия, за установяване на данни във връзка с фактическото осъществяване на процесните доставки.

С оглед направеното от жалбоподателя оспорване на автентичността и истинноста на двете фактури, при указана на ответника доказателствена тежест, в хода на съдебното производство не се ангажираха каквито и да е доказателства, че въпросните два частни свидетелстващи документа са действително издадени от представител на търговското дружество, че същите са получени от представител на едноличния търговец и че те удостоверяват фактически осъществени межде страните доставки.

Каквито и да е други конкретни данни по отношение на мястото, начина и лицата между които се сочи да са предадени и приети процесните стоки, не се заявиха и не се установиха в производството.

При това положение, не може да се приеме, че фактури № 7906 от 07.07.2012 г. и № 9259 от 28.12.2012 г., издадени от “Б.” ЕООД с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”, удостоверяват фактически осъществени доставки.

1. В хода на предприетата по отношение на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, до Х.Р.Х., регистриран като едноличен търговец с фирма “Л.-Х.Р.”, с ЕИК •••, гр. Казанлък, ул. “Никола Самев”, № 15 е отправено ИПДПО № ПФ-24-1430504-041-07 от 24.09.2014 г. във връзка с издадена от търговеца фактури № 27622 от 23.05.2012г.; № 27986 от 26.06.2012г.; №28562 от 30.07.2012г. и № 28864 от 21.08.2012 г. с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”.

Според депозираните в отговор писмени обяснения /л. 170/, “... стоките предмет на доставките са реално извършени...”.Сумите по фактурите са платени в брой. Транспорта е бил за сметка на доставчика. Предаването на стоките се е извършвало в магазина на получателя. Заявките са извършвани по телефона. Стоката се е съпътствала от издадена фактура, като при уговорено плащане в брой е имало прикрепен и фискален бон.

• Извлечение от инвентарна книга с вписани налични товарни автомобили;

• фактури № 27622 от 23.05.2012г. с основа 316, 32лв. и ДДС в размер на 63, 26лв.; № 27986 от 26.06.2012г. с основа 221, 41лв. и ДДС в размер на 44, 28лв.; №28562 от 30.07.2012г. с основа 218, 01лв. и ДДС в размер на 43, 60лв. и № 28864 от 21.08.2012 г. с основа 168, 04лв. и ДДС в размер на 33, 61лв., издадени от “Л.-Х.Р.” с получател ЕТ „Р.-Ш.-Ж.А.”. Предмет на доставките са различни хранителни стоки.

Върху всеки един от тези първични счетоводни документи е положен единствено подпис за “съставил”. Нито една от тях не съдържа подпис за получател и съответно печати на предприятията на двамата търговци. Следва също така да се констатира, че представените екземпляри от четирите фактури, съдържат гриф “оригинал”;

• четири служебни бона, с отбеляване “дубликат”, относно заплатени суми по фактурите;

• Справки за движение на товарни автомобили през процесните периоди от време.

В хода на ревизионното производсство, от страна на органа по приходите не са предприети каквито и да е други действия, за установяване на данни във връзка с фактическото осъществяване на процесните доставки. Не са отправени искания до лицата посочени, като водачи на товарните автомобили с които се твърди да са превозени стоките и съответно, като не са събрани обяснения относно конкретното място, време и лицата между които се твърди да е извършено фактическото предаване и приемане на стоките.

С оглед направеното от жалбоподателя оспорване на автентичността и истинноста на четирите фактури, при указана на ответника доказателствена тежест, в хода на съдебното производство не се ангажираха каквито и да е данни, че въпросните четири, частни свидетелстващи документа са действително издадени от представител на търговеца, посочен като доставчик, че същите са получени от представител на жалбоподателя и че те удостоверяват фактически осъществени межде страните доставки.

Действително, въз основа на приложените дубликати на косови бележки е възможно да се направи извод, че по фактурите е имало плащане в брой, но е и несъмнен извод, че то е извършено от жалбоподателя или негов представител.

При липсата на еднозначни и несъмени данни относно фактическото предаване на процесните стоки в разпореждане на жалбоподателя, както твърдението, че в случая жалбоподателя е получил стоки, прихода и разхода по които не са надлежно осчетоводени от него, така и твърдението например, че доставчика е издал процесните фактури без да са налице фактически осъществени доставки, за да си осигури оснавание за счетоводно отразяване на стоки, продадени на дребно, без съответно издадани документи, следва да бъдат квалифицирани като предположения.

За да е възможен, конкретен и обоснован извод за наличие на фактически осъществени доскавки, необходима бе в хода на производството да се представята доказателства за мастото, времето, начина и лицата, между които е станало фактическото предаване на стоките в разпореждане на жалбоподателя. Несъмнени данни в тази насока не се заявиха и не се установиха от ответния административен орган. В тази насока, нему бяха дадени изрибни указания.

Крайният извод е, че в тази част, ревизионния акт е постановен в нарушение наматериални закон и ще следва да бъде отменен.

VІ. За разноските:

1. С оглед констатираната частична неоснователност на жалбота, на основание основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на администрацията се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./ се констатира в размер на 323, 72лв.

С оглед констатираната частична незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съразмерно се констатираха на стойност общо от 1960, 26лв.

Ето защо, Съдът