Решение № 14804 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1675/2026 г.

дело № 20261110101675 по описа за 2026 година Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Г. И. Г. против „ЗК ЛИ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2044 лева, представляваща вземане за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“, с рег. № СА 7782 СХ, собственост на ищеца, вследствие на настъпило ПТП на 07.06.2024 г., около 19:00 часа, в гр. София, на Новохански път, причинено противоправно и виновно от водач на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с рег. № РК 9310 АХ застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в срока на валидно застрахователно покритие при ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на уведомяването на ответника на 12.06.2024 г., съгласно разпоредбата на 429, ал. 3 КЗ, до погасяването. Ищецът Г. И. Г. твърди, че на 07.06.2024г., около 19:00 часа, в гр. София, на Новохански път, Димитър Петров - водач на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с рег. № РК 9310 АХ, нарушил правилата по ЗДвП, като при извършване на маневра ляв завой за навлизане във второстепенен път, отнел предимството и не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“, с рег. № СА 7782 СХ, вследствие на което настъпил удар и било реализирано ПТП. При инцидента пострадал ищецът Г. И. Г. - водач на лекия автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“, с рег. № СА 7782 СХ, като му били причинени имуществени вреди на автомобила. Сочи се, че след настъпване на пътния инцидент водачите сигнализирали органите на МВР, които пристигали на местопроизшествието, но тъй като двамата участници нямали спор по обстоятелствата и чия е вината за ПТП, бил попълнен и подписан Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.06.2024г., с което водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с рег. № РК 9310 АХ признал вината си за причиняване на произшествието. 1 Твърди, че към момента на инцидента лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № РК 9310 АХ бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника със застрахователна полица, валидна към датата на събитието. Твърди се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие били причинени материални щети на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“, с рег. № СА 7782 СХ - собственост на ищеца Г. И. Г.. Увредените части и детайли били: облицовка на предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, предна лява лайстна шахта, долна лайстна на предна лява врата, задна лява врата, десен и ляв фар, десен и ляв фар за мъгла, преден десен калник, въздушни възглавници, кондензатор, решетка на радиатор и други. Твърди се освен това, че на 12.06.2024 г. ищецът отправил извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на щетата. При ответника била образувана преписка, като бил извършен двукратно оглед на автомобила, но въпреки това дружеството не погасило дълга си. Сочи, че имуществената щета възлиза на сумата от 11 000 лева, като претендира част от тази сума, а именно сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на уведомяването на ответника на 12.06.2024 г., съгласно разпоредбата на 429, ал. 3 КЗ, до погасяването. Претендира разноски. В срочно постъпил отговор ответникът оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Признава факта на настъпило ПТП, както и че при ответното дружество е образувана преписка по щета № 3000-5000-24-000295. Сочи обаче, че с писмо с изх.№ 10695/31.10.2024 г. и писмо с изх.№ 304/07.01.2025 г. на ЗК „ЛИ” АД ищецът бил уведомен, че за изплащане на застрахователно обезщетение в условията на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, е необходимо да бъде предоставено Удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета. Излага твърдения, че ищецът не е уведомил компетентните органи за настъпила тотална щета на превозно средство и не е подал молба за издаване на Удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета с цел получаване на застрахователно обезщетение, съгласно изискването на чл. 390, ал. 1 от КЗ. Тъй като ищецът не предоставил изисканото от ответника удостоверение, то за ответника не е настъпило задължение за плащане на обезщетение. Ответникът поддържа, че действителната стойност на МПС марка „Волво“, модел „ХЦ90”, с рег. № СА 7782 СХ, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП от 07.06.2024 г., е определен правилно по заведената щета № 3000- 5000-24 000295 и 75% от тази действителна стойност. Сочи, че размерът на обезщетението, определен от ответното дружество по извънсъдебно предявената от ищеца претенция, е равен на действителния размер на вредите, съобразен е със среднопазарната стойност на процесното МПС към момента на възникването на вредите. Счита, че заплащане на друго обезщетение, освен определеното, би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение е завишен, не отговаря на действително претърпените вреди и не е съобразен с действащата нормативна уредба. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Отделно намира, че тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, същото не следва да носи отговорност за разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и 2 главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е настъпило твърдяното ПТП, при което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер, за което ответникът носи риска, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане. С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, както и по посочения начин, между л.а. „Волво ХЦ90“, с peг. № СА 7782 СХ, собственост на ищеца, и л.а. „Ауди А4“, с peг. № РК 9310 АХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищеца писмена застрахователна претенция. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Доколкото ответникът не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при ответника водач, съдът намира, че по делото е безспорно между страните механизмът на настъпване на ПТП, наличие на противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач при настъпване на процесното ПТП, както и причинна връзка между противоправно поведение и настъпване на процесното ПТП. Предвид посоченото, спорни по делото са въпросите относно дължимостта на обезщетението при липса на представено от ищеца удостоверение за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, размера на вредите и приспадане на стойността на запазените части от стойността на дължимото обезщетението. На първо място, относно въпроса дали при непредставяне на свидетелство за прекратяване на регистрация на МПС се дължи заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговоност“ съдът споделя трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена в Решение № 44 от 2.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о., съгласно която изискването на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) и идентичната й разпоредба на чл. 390, ал. 1 в действащия КЗ, съгласно която изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация на увреденото МПС и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, доколкото обуславя отказ на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на предявена извънсъдебна претенция, но не и за основателността на претенцията за главницата, поради което иск за заплащане на обезщетения за имуществени вреди при тотална щета на МПС не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради непредставяне на удостоверение за дерегистрация на увреденото МПС, нито съдът следва да изисква представяне на такова удостоверение служебно или да поставя заплащането на застрахователно обезщетение в диспозитивна на съдебното решение в зависимост от представянето на такова удостоверение. Поради това, макар по делото, видно от представеното като писмено доказателство свидетелство за регистрация на МПС с рег. № СА7782СХ – част I да не се установява регистрацията на процесното МПС да е прекратена, това обстоятелство само по себе си не може да обуслови отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за стойността на увреденото МПС. Относно размера на вредите съдът намира следното: Видно от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, компетентно дадена и кореспондираща с останалия фактически и доказателствен материал по делото, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Волво ХЦ90“, с рег. № СА7782СХ на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 21 912,43 лв., стойността за възстановяване на лекия автомобил по средни пазарни цени с използване на нови части за марката от алтернативни сервизи и доставчици е 18 363,47 лв., а действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на ПТП 07.06.2024 г., е 12 059 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Ето защо, в случая, доколкото стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени надвишава неговата действителна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, може да се направи извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. Страните не спорят, а и от заключението по САТЕ се установява, че в настоящия случай е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността за ремонт на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност. В случая размерът на вредата, доколкото е налице тотална щета, е стойността на автомобил със същия срок на експлоатация, същата марка и модел по средни пазарни цени към датата на събитието. Съгласно заключението по САТЕ действителната стойност на автомобила възлиза на 12 059 лева. Размерът на обезщетението, което се търси следва да се намали със стойността на запазените части, тъй като те остават в полза на собственика на увредения от ПТП лек автомобил, поради което дължимото от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение е в размер само за разликата между действителната стойност на увреденото МПС към датата на процесното ПТП и стойността на запазените части. По отношение оспорената от ищеца експертиза на вещото лице в частта относно стойността на запазените части, съдът следва да съобрази практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да определи застрахователното обезщетение при тотална щета по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 49/14.10.2014 г. (в този смисъл са напр. Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 70/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на ВКС; Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 4007/2018 г. на ВКС, 3 ГО; 4 Решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, 2-ро ТО). Размерът на вредата следва да се определи без прилагане на коефициент за овехтяване. Предвид обстоятелството, че към датата на настъпилото ПТП са били налични запазени части от лекия автомобил, приходите от реализацията им следва да се приспаднат. В тази връзка, съдът кредитира изцяло определената от вещото лице стойност на запазените части по средни пазарни цени в размер на 3015 лв. или 25% от стойността на увреденото МПС. Ангажираното от ищеца в депозираната писмената защита по делото възражение, че приспадане на стойността на запазените части би означавало, че ищецът няма да получи пълна обезвреда на търпените имуществени вреди, тъй като не е ясно дали запазените части ще бъдат реализирани на посочената цена, е неоснователно, тъй като след увреждане на МПС последното има остатъчна стойност, в размер на стойността на запазените части, която следва да бъде приспадната от действителната стойност на вещта. Съгласно съдебната практика, приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада стойността на запазените части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по този начин загубите /неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования/ се компенсират с ползите/придобитата насрещна престация. В противен случай би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това от преди увреждането. Вещото лице е дало подробно обосновано и компетентно заключение в частта относно стойността на запазените части, което съдът кредитира. Вещото лице достига до извода, че стойността на запазените части е 25% от стойността на лекия автомобил или 3015 лв., въз основа на което представя заключение, че действителната стойност на МПС след приспадане на стойността на запазените части, е в размер на 9044 лв. Съдът съобрази, че с влязло в сила решение вече е присъдено по това ПТП сумата в размер от 7 000 лева, което е задължително за страните и съда. В настоящия процес се претендират разликата, а именно 2044 лев., равностойност на 1047, 35 евро, за която сума искът е и основателен. По искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл. 405 от КЗ при наличие на тотална щета: По делото няма спор, че до приключване на устните състезания по делото ищецът не е представил доказателства за прекратяване регистрацията на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“, с рег. № СА 7782 СХ. Действително разпоредбата на чл.390 ал.1 КЗ предвижда преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят да изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Дължимостта на обезщетението при тотална щета не е поставено в зависимост от представянето на посоченото удостоверение, но условие за изплащането на застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета на МПС е предоставяне на документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство. В случая обаче следва да се направи корективно тълкуване на цитираната разпоредба / ВКС – решение № 119 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2023 г., II г. о., ГК, решение № 30 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2115/2023 г., II т. о., ТК на ВКС/ с оглед конкретната фактическа обстановка установено по делото, а именно – че представянето на доказателства за дерегирстрация на МПС поради тотална щета е условие за изплащане и именно от този момент застрахователя изпада в забава при условие, че същия е подал съответното уведомление, че е приел тотална щета на МПС независимо дали има спор относно конкретния размер на обезщетението. В случаите, в които със застрахователя е налице спор за вида на нанесените вреди и това дали същите се определят като тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ, важат общите правила за поставяне в забава на застрахователя. В случая, видно от представения отговор от застрахователя – ответник до ищеца, същият не оспорва, а признава факта, че нанесените вреди следва да се оценят като тотална щета. Ето защо, в този случай ответникът може да бъде поставен в забава, след като ищецът му представи необходимите документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство. Такива не са представени от страна на ищеца, поради което искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за период преди депозиране на исковата молба е неоснователно. Законна лихва следва да бъде присъдена от предявяването на иска до погасяване на задължението.