Решение № 23 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 383/2025 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат К. М. от АК-Велико Търново, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т. и по жалба от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., против Присъда рег. № 35/18.11.2025год., постановена по НОХД № 678/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново. С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия И. К. Т. за виновен в това, че на 02.07.2022 г., около 15:00 часа на П П III-504, участък „Стефан Стамболово- Свищов" при км 17+120, в с. Стефан Стамболово, общ. Полски Тръмбеш при управление на МПС - товарен автомобил марка „Ман М07“, с рег. № ВТ89••••, нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при извършване на маневра - завИ.е на ляво, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16•••, като е бил длъжен да го пропусне, но не е сторил това и е допуснал с него пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на мотоциклетиста В. П.ов В. от с. Първомайци, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, алт. 1, б. „б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. с чл. 58а вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определил изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия И. К. Т. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. К. Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Велико Търново сумата от 2803, 60 лева / две хиляди осемстотни и три лева и 60 стотинки/ направени по делото разноски, както и 5.00 лева по сметка на ВТОС при служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. К. Т. е осъден да заплати на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. направените по делото разноски за процесуален представител в размер общо на 4 800 /четири хиляди и осемстотин / лева. С присъдата първоинстанционният съд се разпоредил и с веществените доказателства по делото, като постановил: Вещественото доказателство товарен автомобил марка „Ман М07", с рег. № ВТ89••••, след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика „Гартон“ ООД, гр. Полски Тръмбеш. Веществените доказателства: мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16•••; черен мъжки портфейл, съдържащ парични средства, визитки, пластики и други, иззети с протокол за оглед от 02.07.2022 г., запечатан в безцветен полиетиленов плик с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е01593; мобилен телефон Samsung Galaxy S8 запечатан в полиетиленов плик с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е0159; мотористка каска, 2 бр. ръкавици, черна чанта Adidas и сива раница с кръст в нея, запечатан в полиетиленов чувал с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е01592, след влизане в сила на присъдата да се върнат на наследниците на В. П.ов В.. С въззивната жалба, подадена от адвокат К. М. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т., първонистанционната присъда е обжалвана само в частта на наложените наказания, като е заявено оплакване, че същите са явно несправедливи, тъй като са прекалено тежки. Защитникът на подсъдимия Т. счита, че на подсъдимия е следвало да се наложи наказание в по-нисък размер. Излагат се съображения, че съставът на престъплението няма предвиден минимален размер на наказанието, което дава възможност на съда да определи наказание от три месеца лишаване от свобода. Излага се, че от друга страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи с изпитателен срок. Излага се, че при постановяване на присъдата без приложение на чл.55 от НК, първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се наложи и наказание по чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК. Освен това адвокат К. М. счита, че първоинстанционният съд е следвало да приложи чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като замени наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от една година, както и чл.55, ал.3 от НК, като не наложи наказанието по чл.343г от НК, във връзка с актуалната съдебна практика и Тълкувателно решение № 1, по тълкувателно дело № 1/2022 г., на ОСНК на ВКС. Иска се на основание чл.337, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, въззивният съд да постанови решение, с което да намали наказанията лишаване от свобода и лишаване от права на подсъдимия И. К. Т. и да приложи института на условното осъждане, предвидено в нормата на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно се иска въззивният съд да приложи чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като замени наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от една година и на основание и чл.55, ал.3 от НК да не наложи наказанието по чл.343г от НК. С въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б., в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., първоинстанционната присъда е обжалвана само в частта на наложените наказания, като е заявено оплакване, че същите са явно несправедливи, тъй като са прекалено леки. Адвокат А. Б. счита, че наложеното наказание на подсъдимия И. К. Т. е занижено, поради което присъдата е явно несправедлива. Излагат се съображения, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде увеличено, като за справедлив размер адвокат А. Б. счита над средния предвиден в закона. Излага се, че пропорционално следва да бъде увеличено и наказанието по чл.343г от НК вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК- „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. Излага се, че като се имат предвид събраните по делото доказателства, допуснатите груби нарушения на ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, причинената смърт на В. П.ов В., адвокат А. Б. счита, че на подсъдимия трябва да се наложи по-голямо наказание. Иска се въззивният съд да осъди подсъдимия И. Тончев да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. Освен това се иска въззивният съд да осъди подсъдимия И. Тончев да присъди на частните обвинители разноски за въззивната инстанция, както и да им присъди възнаграждение в общ размер на 1600 лева за процесуално представителстно за един адвокат в досъдебното производство, съгласно представените по делото пълномощни. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че подадените въззивни жалби са неоснователни. Адвокат В. Б.- преупълномощен от адвокат А. Б. повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат В. Б. излага доводи, че първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И. Т. е деец с ниска степен на обществена опасност предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви извършени от него, както и на добрите му характеристични данни. Тези обстоятелства не се оспорват от адвокат Б., но според него следва да се отбележи, че чистото съдебно минало представлява обичайно, а не изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като то е характерно за огромна част от извършителите на пътно-транспортни престъпления. Излага се, че същевременно самият първоинстанционен съд е установил, че подсъдимият не е водач с безупречно поведение на пътя, като е допускал редица нарушения на ЗДвП в годините преди инкриминираното деяние, включително такива, които правилно са квалифицирани като отегчаващи отговорността обстоятелства. Възразява се, че тези данни не са получили достатъчна тежест при определяне на крайния размер на наказанието. Адвокат В. Б. моли въззивния съд да има предвид, че в настоящия случай обществената опасност на деянието се определя преди всичко от допуснатото грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, управлението на товарен автомобил - източник на повишена опасност, настъпилият тежък резултат - отнемане на човешки живот, като тези последици са изключително тежки не само за близките на починалия, а и за обществото като цяло. Твърди се, че при тази съвкупност от обстоятелства, наложеното в минимални граници наказание не постига целите на чл. 36 НК, не отразява тежестта на причинения резултат и създава усещане за несправедливост у близките на загиналия и обществото. От името на майката и бащата на починалия, адвокат В. Б. моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като определи наказание лишаване от свобода над средния размер предвиден в закона, което подсъдимият да изтърпи ефективно, и пропорционално да увеличи размера на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ с приложението на чл. 49, ал. 2 НК, както и да присъди направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в претендираните размери. Според повереника на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., само такова наказание би отговорило на принципа на справедливост и би дало знак, че човешкият живот е върховна ценност. Частния обвинител К. С. Р. поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от адвокат В. Б.. Заявява, че синът й никога няма да се върне, но иска едно разумно наказание. Иска справедливост за живота на сина й. Частния обвинител П. В. Р. поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от адвокат В. Б.. Адвокат К. М., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К. Т., поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б. в качеството му на повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р.. На съдебните прения във въззивната инстанция заявява, че счита, че случая на подсъдимия Т. е следвало да се наложи по-леко наказание. Излага се, че подсъдимият Т. никога не е оспорвал вината си за настъпване на вредоносния резултат и за настъпване смъртта на пострадалия и идеята на въззивната им жалба не е да търсят оправдателна присъда, а справедливо наказание. Адвокат К. М. излага съображения, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Т. е непредпазливо деяние и счита, че първоинстанционният съд, при определяне размера на наказанието, не е съобразил две обстоятелства, които защитникът смята за резонно да се обсъдят в мотивите. На първо място адвокат М. посочва добрите характеристични данни за подсъдимия, наличието на семейство, две деца, трудова ангажираност. Излага се, че макар те да са споменати в мотивите на първоинстанционната присъда, тези обстоятелства не са довели до редуциране на наказанието му в по-нисък размер. Излага се, че действително подсъдимият има нарушения по ЗДвП, които обаче са за формални нарушения и са с по-ниска степен на обществена опасност. Според адвокат М. именно това обстоятелство следвало да е едното, което да наклони везните за определяне на по-ниско наказание. На следващо защитникът на подсъдимия излага съображения, че първоинстанционният съд в мотивите си не е обсъдил скоростта на движение на двете МПС. Излага се, че в случая макар и да не е съставомерно съобразно повдигнатото обвинение на Т., това обстоятелство е важно, тъй като видно от заключенията на съдебните експертизи, скоростта на подсъдимия в момента на настъпване на ПТП е под 30 км/час, като произшествието е станало в рамките на населеното място, където максимално разрешената скорост е до 50 км/час и конкретно за този участък. Посочва се, че в същото време пострадалият се е движил със скорост близка до 80 км/час. Излага се, че действително експертизите по делото сочат, че вредоносният резултат би настъпил и при движение в рамките на ограничението, но според адвокат М. тогава не се знаело дали вредоносният резултат щял да е същият. Настоява се, че това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимия и да намери място и в мотивите на съда. Защитникът на подсъдимия счита, че за поправянето на И. Т. би допринесло едно по-леко наказание от определеното около средния размер от първоинстанционния съд. Посочва се, че определеното наказанието две години лишаване от свобода действително е около средния размер, но наказателната разпоредба предвижда наказание до четири години лишаване от свобода в този случай. Излага се, че правилно първоинстанционният съд е редуцирал така определеното наказание по реда на чл. 58а НК, предвид преминалото производство по реда на Глава XXVII, в хипотезата на чл. 372, т. 2 НПК. По изложените от него съображения адвокат М. на първо място моли въззивния съд да намали наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, да приложи института на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 НК и да наложи и наказание лишаване от права по 343г НК, което също да редуцира до размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Предвид изложеното по-горе, адвокат М. алтернативно моли въззивния съд да обсъди дали не са налице предпоставките за приложението на чл. 55 от НК и в случай, че намери за основателно твърдението, че са налице тези предпоставки, моли в условията на алтернативност въззивният съд да определи наказание пробация с приложението на чл. 42, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от 1 година, като приложи чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК, и съответно на основание чл. 55, ал. 3 НК да обсъди варианта да не се налага наказание лишаване от права по чл. 343г НК. В заключение адвокат М. посочва, че от това престъпление по транспорта са пострадали освен близките на загиналото момче, но и семейството на подсъдимия, тъй като престъплението е непредпазливо и подсъдимият изключително много е изживял този инцидент, съответно и семейството му, като е оставил върху неговото съзнание траен отпечатък. Адвокат М. счита, че целите на наказанието биха се постигнали и с по-ниско такова или замяната му с друго и би се реализирал елементът на превъзпитаване визиран в чл. 36 от НК, както на подсъдимия, така и на другите участници в движението и членове на обществото. Подсъдимият И. К. Т. поддържа подадената въззивна жалба от защитника му и оспорва жалбата, подадена от повереника на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р.. На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият поддържа казаното от защитника му. В последната си дума във въззивната инстанция, подсъдимият И. Т. заявява, че иска справедливо наказание. Частния обвинител Й. Х. Т. е била редовно призована за заседанието във въззивната инстанция, но не се е явила и не е взела участие в него, като не е посочила уважителна причина за неявяването си. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивните жалби, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Въззивната жалба от адвокат К. М., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т., е поданена в законоустановения петнадесетдневен срок по чл.319 ал.1 от НПК, от лице, което притежава активна процесуална легитимация да обжалва първоинстанционната присъда, съдържанието й отговаря на изискванията на закона и е допустима. Въззивната жалба от адвокат А. Б., в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., е подадена в законоустановения петнадесетдневен срок по чл.319 ал.1 от НПК, от лице, което притежава активна процесуална легитимация да обжалва първоинстанционната присъда, съдържанието й отговаря на изискванията на закона и е допустима, с изключение на частта от жалбата, с която се иска наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ да бъде увеличено, като бъде определено наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер, в каквато насока са изложени и съображения в жалбата. В тази част въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., е недопустима на основание чл.318, ал.4 от НПК. Съгласно тази законова разпоредба, частния обвинител не може да обжалва присъдата, ако тя е постановена в съгласие с неговите искания. В конкретният случай, видно от съдържанието на протокола от съдебно заседание по НОХД № 678/2025год. по описа на ОС-Велико Търново, проведено на 18.11.2025год., на съдебните прения в първата инстанция прокурорът е заявил, че счита за справедливо на подсъдимия Т. да бъде определено наказание около средния размер, предвиден в закона за престъплението, а именно две години лишаване от свобода и след редукцията по чл.58а от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като на подсъдимия на основание чл.343г от НК да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на една година и четири месеца. На съдебните прения в първата инстанция, участвалия в същото заседание повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р.- адвокат В. Б., е заявил, че е съгласен с това, което е казал представителя на държавното обвинение, относно размера на наказанието, около средния, но адвокат Б. е помолил първоинстанционния съд наказанието да бъде изтърпяно ефективно, с оглед целите на наказанието и генералната превенция. Посоченото се отнася за исканото от повереника на частните обвинители наказание лишаване от свобода, като непосредствено след това адвокат Б. е заявил, че според него лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС следва да е в максималния размер. На съдебните прения в първата инстанция частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. са заявили, че поддържат казаното от повереника им. С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че подадената въззивна жалба от адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. е недопустима на основание чл.318, ал.4 от НПК в частта, с която се иска наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ да бъде увеличено, като бъде определено наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер, тъй като по отношение на определения с присъдата размер на наказанието лишаване от свобода, присъдата е постановена в съгласие с направените от тези частни обвинители и повереника им адвокат Б., искания в първата инстанция. Въззивната жалба на повереника на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. е допустима само в частите, с които се иска отмяна на приложението на чл.66 от НК по отношение на наложеното с присъдата на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода и увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС. Въпреки че в подадената от адвокат А. Б. въззивна жалба не са изложени съображения за неправилно приложение на чл.66 от НК и формално липсва направено изрично искане за отмяна на приложението на чл.66 от НК, доколкото тази жалба съдържа искане въззивният съд да осъди подсъдимия Т. „- да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер“ и предвид заявеното от адвокат В. Б. във въззивната инстанция, че поддържа жалбата и моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като определи наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден в закона, което подсъдимият да изтърпи ефективно, настоящият състав приема, че с жалбата, подадена от адвокат А. Б., е направено искане за отмяна на приложението на чл.66 от НК по отношение на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода. Разгледани по същество, подадената въззивна жалба от адвокат К. Г. М., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т., е неоснователна, а подадената въззивна жалба от адвокат А. Б., в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., е частично основателна. В първата инстанция, по искане на подсъдимия И. К. Т. и на защитника му адвокат Кирил М., производството е протекло по реда на диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК. При законосъобразно допуснато от окръжния съд и проведено съобразно правилата на чл.372 от НПК предварително изслушване на страните, подсъдимият е направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С обосновано и законосъобразно определение по чл.372 ал.4 от НПК, първоинстанционният съд приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд в съответствие с предписанията на чл.373 ал.3 от НПК, в мотивите на присъдата правилно приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, въззивният съд също приема за установени от фактическа страна обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно: Подсъдимият И. К. Т. е правоспособен водач на МПС категории „С,В,М,ТКТ,АМ“ със свидетелство за управление № 284379569, от месец май 2020 год. Същият работи във фирма „Гартон“ ООД, като изпълнявайки служебните си задължения на шофьор, на 02.07.2022 год. управлявал товарен автомобил марка „МАН М07“ с рег. № ВТ 89••••. На 02.07.2022 год., около 15:00 часа, подсъдимият И. Т. с посочения по-горе служебен товарен автомобил извършвал превоз на 4 тона пшеница, като се движил по третокласен път от Републиканската пътна мрежа ПП III- 504 на територията на с. Стефан Стамболово, общ. Полски Тръмбеш в посока от север към юг /от гр. Свищов към гр. Велико Търново/, в полагащата му се за движение западна пътна лента. В същото време насрещно на посочения път, в посока от гр.Велико Търново към гр. Свищов /от север към юг/, се движел мотоциклет „Хонда", модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16•••, собственост на пострадалия В. П.ов В., ЕГН ••••••••••, от с. Първомайци, ••••••••••• и управляван от него, в полагащата му се за движение пътна лента, със скорост от 77,9 км/ч в населеното място в с. Стефан Стамболово, общ. Полски Тръмбеш. Платното за движение представлявало двулентов път в населеното място, с по една лента за всяка посока, като лентите били разделени със слабо видима единична прекъсната линия с ширина 10 см. По отношение на движението на водача Т. платното било с наклон на спускане в посока юг от 7,5 градуса, покрито с дребнозърнест асфалт, нов, сух, без неравности и дупки. Северно от кръстовището участъкът бил прав, а южно от кръстовището бил с крива на плавен десен завой в посока центъра на селото с радиус над 215 метра. Улица „Западна“ била разположена западно от описания път и била косо разположена спрямо него, на около 70° в посока северозапад. Улицата била широка 3,7 м., частично покрита с асфалт до 8,6 м. западно от път III - 504. Улица „Източна“ била разположена източно от път III - 504, косо разположена спрямо него, на около 110 градуса в посока югоизток като продължение на улица „Западна“. Улица „Източна“ била широка 5,7 метра, частично покрита с асфалт до 8,9 метра източно от път III - 504, след което покрита с дребнозърнеста трошено-каменна настилка. В пътния участък имало поставени знаци от група „Б“, определящи, че път III - 504 е път с предимство. На 120 метра северно в западния банкет била поставена табела за начало на населеното място, а на 170 м. имало пътен знак „В34“ - „Край на всички забрани, въведени с пътни знаци“. В района нямало пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта за движение на МПС, поради което максимално допустимата скорост била 50 км/ч. Подсъдимият Т., достигайки с управлявания от него товарен автомобил до кръстовище, образувано между описания път III - 504 и безименна улица на територията на с. Стефан Стамболово, предприел маневра завой наляво в посока изток. Водачът на товарния автомобил преминал мислената разделителна линия и продължил движението си със скорост от 29,8 км/ч, навлизайки в кръстовището косо, където по това време се движел управляваният от В. мотоциклет „Хонда“ със скорост от 77,9 км/ч. В момента на навлизане на товарния автомобил „МАН“ в източната пътна лента, мотоциклетът „Хонда“ се намирал в кръстовището на 12,55 м. Траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях. По характер същият бил челен кос, приплъзващ за товарния автомобил, а за мотоциклета - кос приплъзващ, като първоначално в контакт влезли предната броня в лявата част на товарния автомобил, достигайки до лявата степенка на кабината му и предната лява част на мотоциклета в областта на предния ляв амортисьор на мотоциклета. В момента на удара мотоциклетът „Хонда“ се намирал с предната си част към север, а товарният автомобил - към югоизток. След удара мотоциклетът се отклонил в посока североизток, преминал през източния ръб на път ІІІ - 504, северно от кръстовището, през банкета и паднал на дясната си страна, където е бил установен при огледа на местопроизшествие. Подсъдимият Т. предприел интензивно спиране. Товарният автомобил „МАН“ продължил движението си към изток в режим на интензивно спиране и се е установил върху кръстовището, където е бил намерен при огледа на местопроизшествие. В резултат на удара между двете МПС, пострадалият В. В. паднал от мотоциклета на земята и получил тежки травматични увреждания, като изпаднал в безсъзнание и бил неконтактен. Веднага след инцидента подсъдимия Т. спрял управлявания от него товарен автомобил, слязъл от него и отишъл да окаже помощ на пострадалия В., който лежал на земята в безсъзнание, но още дишал. Свалил му каската от главата, проверил го дали си е глътнал езика, за да го предпази от евентуално задушаване и започнал да вика за помощ, като държал в скута си главата на пострадалия. От близката къща излезли свидетелите С. Р. Р. и М. К. Р., които подсъдимият Т. помолил да се обадят на ЕЕН 112 и да извикат линейка. Свидетелят С. Р. се обадил на ЕЕН 112 и подал сигнал за случая. След това Т. поискал от свидетелите вода. Докато изчаквали пристигането на линейката с медицинския екип, подсъдимият Т. през цялото време държал главата на пострадалия и непрестанно се опитвал да го приведе в съзнание, като му говорел, давал му да пие по малко вода и го поливал с нея по лицето. Подсъдимият Т. и св.Раднева многократно проверявали пулса на пострадалия, който ставал все по-слаб и трудно доловим. На място пристигнали и свидетелите М. И. Д., който управлявал товарен автомобил, движещ се след автомобила на подсъдимия Т.. Достигайки до мястото на ПТП, св.Дачев спрял и слязъл от автомобила си. На местопроизшествието заварил подсъдимия Т. да държи главата на пострадалия, да му говори, да го полива с вода. Също пристигнал и свидетелят П. Г. П., който по време на инцидента бил в заведение в центъра на селото, а преди това покрай него преминал управляваният от пострадалия В. мотоциклет. Свидетелят Петров чул удара на двете превозни средства и веднага отишъл, за да види какво се е случило. Той също видял подсъдимия Т. да държи главата на пострадалия, който лежал на земята и да извършва гореописаните действия, за да го държи в съзнание. Минути по-късно пострадалият В. починал. Малко след това на мястото пристигнал екип на ОДМВР-Велико Търново, а след него и линейка с екип на ЦСМП-Велико Търново, филиал Полски Тръмбеш, който констатирал смъртта на В.. Извършен бил оглед на местопроизшествие, а трупът на починалия В. В. бил откаран за аутопсия в МОБАЛ- „Д-р Стефан Черкезов“ АД- гр.Велико Търново. На подсъдимия Т. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA0162, която отчела отрицателен резултат. От пострадалия В. В. била иззета кръвна проба при аутопсията на трупа. От заключението на назначената, на същата химическа експертиза се установява наличие на етилов алкохол с концентрация 0,35 на хиляда - видно от Протокол за съдебна химическа експертиза № III - 69 от 23.03.2023 г. на Сектор „БНТЛ" при ОД на МВР - Велико Търново. От заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза за изследване на труп № 61/2022 г., изготвена от д-р Н. Г., началник Отделение по съдебна медицина при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново, се установява, че върху трупа на пострадалия В. П.ов В. са установени: мотоциклетна травма - съчетана механична травма - скрита черепно-мозъчна травма (счупване костите на черепния свод и основа, кръвонасядане под меките черепни обвивки), тежка закрита гръдна травма (множество счупвания в лява гръдна половина, разкъсване на белодробния паренхим двустранно, излив на кръв в гръдната клетка, масивна аспирация на кръв), тежка закрита коремна травма (разкъсване на далак, разкъсване на ляв бъбрек, излив на кръв в коремната кухина), охлузна рана на главата, охлузна рана на ляво рамо, охлузна рана на гърдите и ляв лакът, открито счупване на лява бедрена кост, разкъсно- контузни рани на ляво бедро, кръвонасядане по дясно бедро. Според същата експертиза, смъртта на В. В. се дължи на остра обемна кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не веднага, видно от аспирацията на кръв и е била неизбежна. Всички травми са в резултата от удари и притискане с или между твърди тъпи предмети и са в причинноследствена връзка с претърпяното ПТП, като мотоциклетист и последвалата смърт. За установяване на гореописания механизъм на ПТП е назначена повторна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Н. А. (том II, л. 75 и сл. от ДП). Според заключението на вещото лице, при описаните по - горе обстоятелства относно механизма на ПТП товарният автомобил „МАН“ се е движил със скорост от 29,8 км/ч, а мотоциклета със скорост от 77, 9 км/ч, като опасната зона за мотоциклета е била 52, 8 м, а за товарния автомобил 10, 7 м. Според заключението основната причина за настъпилото ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е навлизането на управлявания от подсъдимия Т. товарен автомобил в траекторията на насрещно движещия се мотоциклет. Друга причина за ПТП е недостатъчното време и разстояние за спиране, с което е разполагал водачът на мотоциклет „Хонда“ до мястото на удара при възникване на критичната пътна ситуация, за да предотврати произшествието чрез спиране. Според вещото лице, водачът на товарния автомобил „МАН" - подсъдимия Т., е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре на разделителната линия и пропусне мотоциклета. Водачът на мотоциклета - пострадалия В., не е имал възможност да спре преди мястото на удара, при настъпването на критичната пътна ситуация, както със скоростта, с която се е движел - 77,9 км/ч, така и при движение с максималната разрешена за пътния участък скорост от 50 км/ч. От заключението на същата експертиза се установява, че всички части, възли и агрегати от кормилната уредба, спирачната система, колелата, лагерните връзки и гумите на участващите в ПТП мотоциклет „Хонда" с per. № ВТ 16••• и товарен автомобил „МАН 07" с per. № ВТ 89•••• преди и по време на произшествието са били технически изправни и годни за експлоатация и същите не са в причинна връзка с произшествието. Гореизложените фактически положения се установяват от самопризнанието на подсъдимия И. К. Т. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и от събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепятконстативен протокол за ПТП с пострадали лица № 275/02.07.2022 г., съставен от ОДМВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“; протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него; справка от АПИ, ОУ- Велико Търново със схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на Републикански път III - 504 в участъка на ПТП; приобщените веществени доказателства с протокол за оглед на местопроизшествието; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства на т.а. „МАН“; справка за нарушител/водач на подсъдимия И. Т. издадена от ОДМВР- Велико Търново; справка за регистрация на МПС на товарен автомобил и справка за регистрация на мотоциклет „ХОНДА“; справка за извършена проверка на техническо средство на техническо средство АлкоТест Дрегер, с което е изследван подсъдимия Т. и за резултат от изследване; справки от официалните вносители на „МАН" и „ХОНДА" относно техническите характеристики на двете превозни средства, участвали в ПТП; препис- извлечение от акт за смърт на В. П.ов В.; Протокол за съдебна химическа експертиза № III-69 от 23.03.2023 г. на Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР - Велико Търново; показанията свидетелите М. Р., С. Р., П. П. и М. Д.; обяснения на И. К. Т., дадени в качеството на обвиняем. При тези установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият И. К. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, алт. 1, б. „б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 02.07.2022 г., около 15:00 часа на ПП III- 504, участък „Стефан Стамболово- Свищов“ при км 17+120, в с. Стефан Стамболово, общ. Полски Тръмбеш при управление на МПС - товарен автомобил марка „Ман М07“, с рег. № ВТ89••••, нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при извършване на маневра - завИ.е на ляво, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16•••, като е бил длъжен да го пропусне, но не е сторил това и е допуснал с него пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на мотоциклетиста В. П.ов В. от с. Първомайци, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. От обективна страна, на инкриминираната дата и на посоченото място, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Ман М07“, с рег. № ВТ89••••, подсъдимият И. К. Т. нарушил правилото за движение по пътищата по чл.37, ал. 1 ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при извършване на маневра - завИ.е наляво, за навлизане в друг път, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16•••, управляван от пострадалия В. П.ов В., въпреки че бил длъжен да го пропусне. В резултат на извършеното от подсъдимия И. К. Т. нарушение на правилото за движение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, настъпило процесното ПТП, при което В. П.ов В. получил тежки, несъвместими с живота травматични увреждания, следствие на които настъпила смъртта на пострадалия В. В.. В конкретният случай смъртта на В. П.ов В. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия Т. нарушение на правилото за движение по чл.37, ал. 1 ЗДвП , тъй като ако подсъдимият не беше извършил това нарушение, процесното ПТП и съставомерните общественоопасни последици от него- смъртта на пострадалия В., нямаше да настъпят. Ето защо е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия И. Т. деяние (допуснатото от него нарушение на правилото за движение по чл.37, ал. 1 ЗДвП при управлението на процесния т.а. „МАН“) и настъпилите общественоопасни последици- смъртта на В. П.ов В.. Относно субективната страна на престъплението, първоинстанционният съд правилно приел, че подсъдимият И. К. Т. е извършил деянието виновно, при непредпазлива форма на вината, във вид на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Въз основа на приетите от съда за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, се извежда извод, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Такива форма и вид на вината правилно са приети за налични и от държавното обвинение, видно от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, в частта на правните изводи на прокурора, който го е изготвил. С обвинителния акт и с първоинстанционната присъда, деянието на подсъдимия И. Т. правилно е квалифицирано като престъпление по привилегирования състав на чл.343а ал.1 б. „б“ от НК, тъй като след деянието подсъдимия Т. е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия В. П.ов В.. В конкретният случай действията на подсъдимия Т., с които е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия се изразяват в следното: Подсъдимият извикал на помощ намиращите се наблизо свидетели С. Р. и М. Р., от които поискал да се обадят на ЕЕН 112, за да бъде извикан медицински екип, който да окаже квалифицирана медицинска помощ на пострадалия В.; проверил дали В. си е глътнал езика, за да го предпази от евентуално задушаване; опитвал се непрестанно, до настъпване на смъртта на В., да го приведе в съзнание, като държал главата му в ръце и му давал вода. В конкретният случай оказаната от подсъдимия И. Т. помощ на пострадалия В. В. е била необходима, оказана на жив човек, докато е изчаквано пристигането на екип на ЦСМП и е била насочена обективно и субективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия В. В.. По изложените съображения, с присъдата на първоинстанционния съд подсъдимият И. К. Т. правилно е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, алт. 1, б. „б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. За извършеното от подсъдимия И. К. Т. престъпление по чл. 343а, ал. 1, алт. 1, б. „б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, приложимия на основание чл.2 ал.1 от НК закон, който е действал по време на извършване на престъплението и не е изменян до настоящия момент, предвижда наказание лишаване от свобода до четири години. За това престъпление, на основание чл.343г от НК, наред с наказанието лишаване от свобода, законът който е бил в сила по време на извършване на престъплението и следва да се приложи съгласно правилата на чл. 2 ал.1 и ал.2 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца от последвалия закон, който е в сила след измененията на чл.343г от НК, обн. ДВ бр.61/2025г., е предвиждал налагане на задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от НК, като в тази разпоредба не са били предвидени минимален и максимален размер на наказанието лишаване от права. Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.1 от НК, когато наказанията лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.2 от НК, в действащата й редакцията по време на извършване на престъплението и съдебната практика по приложението й, когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговия срок не може да бъде по-малък от срока на наказанието лишаването от свобода и не може да надминава срока на наказанието лишаване от свобода с повече от три години, освен ако в особената част на НК е предвидено друго. Видно от мотивите на присъдата, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. К. Т. първоинстанционният съд приел, че конкретното деяние не разкрива някаква специфика и неговата обществена опасност не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид - с оказване на помощ на пострадалия. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Т. наказание, първоинстанционният съд приел, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и не приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционтният съд взел предвид, че подсъдимия Т. като деец е с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви, извършени от него и предвид добрите му характеристични данни. Отчетено е, че на същият е било наложено административно наказания глоба, задно с лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл. 78а от НК през 2005 год., като от тогава е изтекъл срок от седемнадесет години към дата на деянието и подсъдимият не е бил осъждан след това. Първоинстанционният съд намерил, че извършените нарушения на ЗДвП в последните пет години преди деянието, характеризират подсъдимия като водач, който не е с безупречно поведение на пътя и е способен да наруши правилата за движение. Прието е, че по същество извършените от него нарушения, за които е санкциониран - непоставен предпазен клон, не носи документ за регистрация на управляваното МПС, превишена скорост, могат да се приемат за отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно, първоинстанционният съд е съобразил, че видно от представената справка за нарушител/водач, подсъдимият е заплатил всички наложени му глоби, т.е. че не се отчита незачитане на обществените правила и норми, от страна на подсъдимия водач, във връзка със санкционирането на поведението му на пътя. Първоинстанционният съд взел предвид и това, че подсъдимият е на 48 години, управител и съдружник в „Гартон" ООД, където работи и получава доходи, т.е., че същият е трудово и социално интегриран. Отчетено е, че подсъдимият е женен и има две деца, като и това, че като личност не е конфликтен и няма установени нарушения на обществения ред. Първоинстанционният съд отчел и това, че подсъдимият има критично отношение към стореното и се разкайва. Като взел предвид тези обстоятелства и за постигане целите на наказанието, отчитайки, че нормата на чл. 343а ал. 1, б. „б“ от НК, предписва наказание лишаване от свобода до четири години, без фиксиран минимален размер, първоинстанционният съд определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер около средния- две години, което на основание чл.58а ал.1 от НК вр. с чл. 373,ал. 2 от НПК намалил с 1/3 и наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца. Първоинстанционният съд намерил това по вид и размер наказание за съответстващо на степента на обществена опасност на конкретното престъпление и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо. Като взел предвид характеристичните данни на подсъдимия, първоинстантционният съд намерил, че целите на наказанието ще се постигнат без подсъдимия Т. да бъде изолиран от обществото. Предвид липсата на минали осъждания, първоинстанционният съд приел, че са налице всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, а именно: към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер; наложеното наказанието е под три години и за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на осъдения не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По тези съображения първоинстанционният съд намерил, че следва да се отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца, за изпитателен срок от три години. Съобразявайки горепосочените обстоятелства и на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.,1, т. 7 от НК, първоинстанционният съд приел, че на подсъдимия Т. следва да се наложи и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. В общи линии първоинстанционният съд правило отчел обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. Т. за извършеното престъпление, макар да не съобразил в достатъчна степен относителната тежест на някой от тези обстоятелства. В конкретният случай обществената опасност на извършеното от подсъдимия Т. престъпление е висока, заради тежестта на общественоопасните последици, като първоинстанционният съд правилно е приел, че конкретното деяние не се отличава с някаква специфика и обществената му опасност не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления с настъпила смърт на едно лице и оказана помощ от дееца на пострадалия. Липсват обстоятелства, които да завишават или да занижават съществено принципно високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, характерна за престъпления с такава правна квалификация. От друга страна първоинстанционният съд неправилно е приел, че обществената опасност на подсъдимия Т. като деец е ниска, заради липсата на минали осъждания и противообществени прояви, както и предвид добрите му характеристични данни. Тези обстоятелства действително занижават степента на обществена опасност на подсъдимия, но в същото време по делото са налице обстоятелства, които завишават обществената му опасност, най-вече като водач на МПС, а именно тези свързани с наложените му в миналото множество административни наказания по ЗДвП и едно административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Предвид тези обстоятелства, въззивният съд намира, че обществената опасност на подсъдимия Т. като деец не е ниска, а средна. Според настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат липсата на минали осъждания на подсъдимия Т., добрите му характеристични данни, трудовата ангажираност, семейното му положение- женен, с две деца, критичното му отношение и искрено разкаяние за стореното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат наложените на подсъдимия Т. в миналото множество административни наказания по ЗДвП и обстоятелството, че е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Видно от приложената справката за нарушител/водач (т.1, л.107-111 от ДП), за периода от началото на 2000год. до 02.07.2022год., подсъдимият Т. е наказван по административен ред общо тридесет и четири пъти за административни нарушения по ЗДвП с влезли в сила единадесет броя наказателни постановления и двадесет и три броя фишове, като административните нарушенията, за които е наказван са общо тридесет и девет броя и са разнообразни по вид. Неправилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство само извършените от подсъдимия Т. нарушения по ЗДвП през последните пет години преди инкриминираното деяние, тъй като за административните наказания по ЗДвП законът не предвижда срокове за реабилитация. Въпреки това, дори и през последните пет години преди инкриминираното деяние, подсъдимият Т. е наказван по ЗДвП общо 16 пъти с влезли в сила през този период три броя наказателни постановления и тринадесет броя фишове, за общо седемнадесет броя административни нарушения. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че нарушенията по ЗДвП, за които подсъдимият Т. е наказван по административен ред, са само за формални нарушения и са с по-ниска степен на обществена опасност. Действително не всички нарушения по ЗДвП, за които подсъдимият е наказван по административен ред, са тежки и създават непосредствена опасност за движението, но единадесет от наложените административни наказания са за управление на МПС с превишена скорост, която според статистиката е една от най-честите причини за ПТП с тежки последици. Предвид обстоятелството, че преди извършване на процесното престъпление, подсъдимият за период от 22 години е наказван по реда на ЗДвП общо тридесет и четири пъти за извършени общо тридесет и девет административни нарушения на правилата за движение, разнообразни по вид, единадесет от които са за управление на МПС с превишена скорост, относителната тежест на това отегчаващо отговорността обстоятелство не ниска, както твърди защитата на подсъдимия, а напротив, висока е и това обстоятелство не е съобразено в достатъчна степен от първоинстанционния съд. Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия И. Т. (т.1, л.153 от ДП), същият не е осъждан, но с Решение № 1719/13.12.2005год. по дело № 1760/2005год. на Районен съд - гр.Велико Търново, влязло в сила на 13.01.2006год., е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършено на 23.09.2005год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на петстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Тъй като за административните наказания по чл.78а от НК законът не предвижда настъпването на реабилитация, това обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо, като независимо от значителната му темпорална отдалеченост във времето, относителната му тежест е висока, понеже с посоченото съдебно решение подсъдимият Т. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено от него умишлено престъпление по транспортапо чл.343б ал.1 от НК- за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Горепосочените две отегчаващи отговорността обстоятелства характеризират подсъдимия И. Т. като недисциплиниран водач на МПС, който системно не спазва правилата за движение, с оглед на което извършеното от него непредпазливо престъпление по транспорта, от което е последвала смъртта на пострадалия В. П.ов В., до голяма степен се явява логично продължение на противоправното поведение на подсъдимия като водач на МПС. Ето защо относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства е значителна, поради което въпреки, че смекчаващите отговорността обстоятелства са повече на брой от отегчаващите, в конкретният случай наказанието на подсъдимия Т. следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Лишени от основание са доводите на защитника на подсъдимия, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен значението на добрите характеристични данни за подсъдимия, наличието на семейство, две деца и трудовата му ангажираност. Тези обстоятелства са отчетени като смекчаващи и значението им не е подценено от първата инстанция. Неоснователни са и доводите на защитника на подсъдимия, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд не е обсъдил скоростта на движение на участвалите в произшествието МПС, а именно това, че скоростта на товарния автомобил, управляван от подсъдимия е била под 30 км/ч, а скоростта на мотоциклета управляван от пострадалия е била близка до 80 км/ч, като произшествието е станало в населено място, където максималната разрешена скорост за движение е 50 км/ч. Адвокат М. посочва, че действително експертизите по делото сочат, че вредоносния резултат би настъпил и при движение на мотоциклета в рамките на ограничението на скоростта, но тогава според защитника не се знаело дали вредоносния резултат щял да бъде този, който е настъпил. В конкретният случай, скоростите на движение на товарния автомобил „МАН“, управляван от подсъдимия И. Т. и мотоциклета „Хонда“, управляван от пострадалия В. В., са обстоятелства, които нямат значение нито за съставомерността на деянието на подсъдимия, нито за индивидуализацията на наказанието му. Обстоятелството, че съобразно фактите, изложени в обвинителния акт, за които подсъдимият Т. е направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият достигайки кръстовището предприел завИ.е наляво като продължил движението си със скорост 29,8 км/ч, която е в рамките на разрешената скорост за движение в населено място- 50 км/ч, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, не е основание за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. В конкретният случай, преди да предприеме завИ.е наляво, подсъдимият Т. е бил длъжен да спре и да пропусне насрещно движещият се мотоциклет „Хонда“, без да навлиза с каквато и да било в скорост, и с каквато и да било част от товарния автомобил „МАН“ в лентата за движение на мотоциклета „Хонда“. От друга страна, съобразно фактите, изложени в обвинителния акт, за които подсъдимият Т. е направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, в момента на възникване на опасността за движението пострадалият В. В. е управлявал мотоциклета „Хонда“ със скорост 77,9 км/ч, която е над разрешената максимална скорост за движение в населено място, но пострадалият В. не е имал възможност да спре до мястото на удара при настъпването на критичната пътна ситуация, както с реалната скорост, с която се е движел- 77,9 км/ч, така и ако се е движел с разрешената за пътния участък скорост 50 км/ч, като и в този случай ударът е бил непредотвратим. В обвинителния акт не са изложени факти, според които при такъв удар пострадалият В. В. не би получил травматични увреждания, които да причинят смъртта му. При това положение извършеното от пострадалия В. В. нарушение на правилото за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, защото с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпването на конкретния престъпен резултат. Доводите на защитника на подсъдимия, че ако пострадалият В. В. е управлявал мотоциклета „Хонда“ с разрешената за пътния участък скорост 50 км/ч, вредоносния резултат е можело да бъде друг, представляват само предположение на защитника, а съгласно чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Подсъдимият и защитникът му са имали процесуална възможност както в досъдебното производство, така и в първата инстанция да поискат изясняване по експертен път на обстоятелството дали смъртта на пострадалия би настъпила при удар, ако е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на разрешената за пътния участък, но не са го направили. След като са избрали като линия на защита съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият и защитникът му са се отказали доброволно от възможността да оспорват и поставят под съмнение фактите, изложени в обвинителния акт, включително и да искат събирането на доказателствени материали за установяване на обстоятелства различни от тези, изложени в обвинителния акт, а съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, при постановяване на присъдата съдът е длъжен в мотивите да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Това се отнася и за решението на въззивната инстанция, когато в първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. В конкретният случай смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключителни, поради което липсва основание за прилагане на чл.55 от НК. Освен това, най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление не е несъразмерно тежко, което също изключва възможността за прилагане на чл.55 от НК. Като съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и средната степен на обществена опасност на подсъдимия И. К. Т., наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, въззивният съд намира, че при н а л и ч н и я баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия И. Т. следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, около средата на предвиденото наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление, а именно две години лишаване от свобода, каквото наказание правилно е определил и първоинстанционния съд. В съответствие с императивното предписание на чл.373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно, на основание чл.58а ал.1 от НК, е редуцирал така определеното наказание две години лишаване от свобода, като го е намалил с една трета и е наложил на подсъдимия Т. наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. Правилно първоинстанционният съд, на основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание една година и четири месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Доводите във въззивната жалба на адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители К. Р. и П. Раков, както и доводите на адвокат В. Б., изложени в съдебното заседание във въззивната инстанция, в подкрепа на оплакването им, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл.66 ал.1 от НК, са неоснователни. В конкретният случа са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, а именно: наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият И. Т. не е осъждан за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е наложително да изтърпи наложеното му наказание една година и четири месеца лишаване от свобода ефективно. Подсъдимият Т. е с добри характеристични данни, женен е, има две деца и работи. Същият е интегриран пълноценно в обществото като личност и при конкретните обстоятелства отделянето му нормалната му семейна и социална среда, няма да допринесе за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на Т., а само би могло да създаде проблеми, свързани с последващата му ресоциализация. Извършеното престъпление действително е с висока степен на обществена опасност, заради тежкия съставомерен резултат, но не се отличава с по-висока обществена опасност от обичайната за престъпления от този вид и с такава квалификация. Престъплението е извършено от подсъдимия с едно допуснато от него нарушение на правилата за движение- по чл.37 ал.1 от ЗДвП, което е грубо, но не може да се окачестви като изключително грубо нарушение на правилата за движение. Това нарушение, допуснато от подсъдимия при управлението на товарен автомобил и настъпилия тежък престъпен резултат, са обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието, поради което съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не могат да се третират като отегчаващи. Във връзка с възможността да се постигнат целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК и най-вече да се поправи подсъдимия Т., ако изпълнението на наложеното наказание една година и четири месеца лишаване от свобода се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, следва да се съобрази и обстоятелството, че престъплението, макар и с висока степен на обществена опасност, е извършено при непредпазлива форма на вината и то при по-лекия вид- небрежност. По изложените съображения въззивният съд намира, че ако бъде отложено изпълнението на наложеното наказание една година и четири месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК могат да бъдат постигнати както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, Това наказание е достатъчно тежко за превъзпитанието на подсъдимия Т., тъй като през изпитателния срок същият ще трябва да бъде особено внимателен и да се въздържа от извършването на престъпни прояви, за да не бъде активирано изпълнението на отложеното наказание. Упражняването спрямо подсъдимия на по-тежка наказателна репресия от необходимата за постигане на целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК, няма да допринесе за постигане на тези цели, а напротив, ще попречи за постигането им, тъй като целите на наказанието могат да бъдат успешно постигнати, само ако наказанието е законосъобразно и справедливо. Що се отнася до наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, което на основание чл.343г от НК задължително следва да се наложи наред с наказанието лишаване от свобода, настоящият състав намира, че предвид наличния баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и най-вече заради множеството минали административни наказания на подсъдимия И. Т. за нарушения по ЗДвП, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, което в конкретният случай е около средния размер на това наказание, съгласно чл.49 ал.2 от НК. Предвид горното въззивният съд приема, че наложеното на подсъдимия И. Т. с присъдата наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца е необосновано занижено по размер, като с него няма да могат да се постигнат целите по чл.36 ал.1 от НК. В определения от първоинстанционния съд размер, наложеното с присъдата наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 ал.1 от НК. Поради изложеното и предвид наличието на съответна въззивна жалба от повереника на частните обвинители К. Р. и П. Р. с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия с присъдата наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като размера на наложеното на подсъдимия И. К. Т. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство бъде увеличен от една година и четири месеца на три години. Искането във въззивната жалба на повереника на частните обвинители да бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС в максимален размер, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, е неоснователно и не следва да се уважава, тъй като установените по делото обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, не позволяват законосъобразно определяне на наказание лишаване от право да управлява МПС в по-висок размер от три години. По гореизложените съображения е изцяло неоснователна жалбата защитника на подсъдимия, тъй като липсват основания за намаляване размерите на наложените с присъдата наказания лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК или за приложение на чл.55 от НК. Първоинстанционната присъда е правилна в частта за веществените доказателства и в частта за разноските. При извършената въззивна проверка на първоинстанционната присъда по жалбите и служебно, въззивния съд не намери други основания за отмяна или изменение на присъдата, освен посоченото основание за изменение в частта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС, поради което в останалата част присъдата следва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тази инстанция и на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да се уважи като основателно направеното искане с въззивната жалба на повереника на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., да им бъдат присъдени направените разноски за повереник за производството във въззивната инстанция, както и за досъдебното производство, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия И. К. Т., като същият бъде осъден да ги заплати. Съгласно отразеното в приложените по делото договори за правна помощ и съдействие от 27.01.2026год. (л.40 от ВНОХД № 383/2025год.) и от 05.07.2022год. (т.1, л.172 и л.173 от ДП), всеки от частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. е заплатил възнаграждение на повереника адвокат А. Б. от по 1230 (хиляда и двеста) евро за производството във въззивната инстанция и от по 800 (осемстотин) лева за досъдебното производство. Мотивиран така и на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК и чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд