Решение № 1782 от 21.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2592/2023 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.5 вр.чл.107, ал.3 вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Италмодалуче - България“ ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК], срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-890-А-1/30.06.2022г., издаден от С. А. Д., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на осн. чл.133, ал.2 и чл.134, ал.1 ДОПК, потвърден с решение № МД-РШ-035/28.09.2022г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който е изменен АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-890-1/23.01.2018г., като за периода 2013г. – 2016г. на жалбоподателя са установени задължения за внасяне: Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, общо в размер на 343, 83 лв. - главница, и 264, 58 лева - лихва към 30.06.2022г.; Такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 165, 15 лв. - главница, и 130, 62 лв. - лихва към 30.06.2022г. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания АУЗ по съображения, че е издаден след изтичане на предвидения в чл.109, ал.1 ДОПК преклузивен срок. Счита, че същият не тече от датата на подаване на декларацията, а от първи януари на годината, следваща годината, в която задълженията са били дължими. Сочи, че постановление № 57 по т.д. №196/2013г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, релевирано в Решение № МД-РШ-035/28.09.2022г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна като основание за издаване на обжалвания АУЗД, няма никакво отношение към определените с акта задължения. Не може да се приеме, че с влизането му в сила, на административния орган са станали известни нови факти, от значение за правилното определяне на дължимите данъци и такси. Определя като ирелевантно за законосъобразността на обжалвания акт обстоятелството, че същият изменя предходно издаден такъв, а именно - Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №МД-АУ-890-1/23.01.2018 година, който не е бил съобщаван на дружеството. Твърди, че установените с обжалвания АУЗД задължения са погасени по давност, поради изтичане на срока по чл. 171, ал.1 ДОПК, дори и да се приеме, че давностният срок е бил засегнат поради наличието на предходен акт. По изложените съображения моли за отмяна на оспорвания акт, а в условията на евентуалност – за отмяна на установените за дължения за периода 2013 – 2015г. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В депозирана писмена молба синдикът на дружеството поддържа жалбата и допълнително оспорва влизането в сила на АУЗ по чл.107 № МД-АУ-890-1/23.01.2018 г. Сочи, че въпросният акт не й е връчен в качеството й на представляващ дружеството-жалбоподател, като посочва решението, с което Окръжен съд – Пловдив прекратява правомощията на органите на длъжника и обосновава, че към датата на издаване на посочения АУЗД дружеството е представлявано само от нея в качеството й на постоянен синдик. След като актът не й е бил връчван, твърдението, че е влязъл в сила не отговаря на действителното положение. Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез ю.к. Д. В., оспорва жалбата. Счита, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публични задължения. С изменението на АУЗ от 30.06.2022 г. не се установяват тепърва нови задължения, а се изменят в полза на жалбоподателя налични задължения за стар период. В резултат на това давността е прекъсната и задълженията, включени в акта, са дължими и не подлежат на отписване по давност. За изменението на акта са спазени всички нормативно установени правила, съгласно чл.133 и 134 от ДОПК. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С решение № 471/07.10.2014г. по т. д. № 196/2013г. на ОС – Пловдив, дружеството – жалбоподател е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Източен, бул.”Цариградско шосе” №73, и правомощията на органите му са прекратени. С АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. на инспектор по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, на „Италмодалуче - България“ ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК], са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2013 – 2017 година в общ размер на 806, 25 лева – главница, и 197, 40 лева - лихви към 23.01.2018г., за недвижим имот – апартамент с партиден № Ж8436 и адрес: к.к.“Св. Св. К. и Елена“, сграда № 6, ет.7, ап.713. Издаденият акт бил изпратен за връчване на адреса на дружеството – гр. Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ № 73. Поради неоткриването на адресата на същия адрес, актът бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 10.04.2018г., респективно – влязъл в сила на 25.04.2018г. С Постановление № 57/16.12.2015г. по т.д. №196/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 19.01.2016г., и след извършена продажба по чл.717ж от ТЗ, горепосоченият апартамент № 713 е възложен на купувача – Е. И. Т.. Посоченото обстоятелство е установено при последваща проверка и справка в Агенция по вписванията от страна на местната приходна администрация. Изготвена е Докладна рег.№ МД-Т22006685ВН/13.06.2022г. от С. Д. – гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“, до Директора на Дирекция „МД“ – Варна, за изменение на АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г., влязъл в сила на 25.04.2018г., на основание чл.133, ал.2 ДОПК. С Разпореждане № МД-Т22006685ВН_001ВН/29.06.2022г. на Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна, въз основа на изготвената докладна, е разпоредено АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. да се измени, на основание чл.134, ал.1 от ДОПК. На основание чл.133, ал.2 ДОПК, орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ – Община-Варна – С. А. Д., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, издал АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-890-А-1/30.06.2022г. за изменение на АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-890-1/23.01.2018г., като за периода 2013г. – 2016г. на жалбоподателя са установени задължения за внасяне: Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, общо в размер на 343, 83 лв. - главница, и 264, 58 лева - лихва към 30.06.2022г.; Такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 165, 15 лв. - главница, и 130, 62 лв. - лихва към 30.06.2022г. При съпоставка на двата акта се установява, че на дружеството са установени идентични като размер на главницата задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2013г. до 31.01.2016г., като е била преизчислена лихвата за тях към 30.06.2022г., респективно – са отпаднали задълженията по АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. за остатъка от 2016г. и 2017г. АУЗ № МД-АУ-890-А-1/30.06.2022г. за изменение на АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-890-1/23.01.2018г., е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна. С жалбата са наведени идентични на изложените в настоящото производство доводи, че за установените с акта задължения е изтекъл срокът за тяхното установяване по чл.109 ДОПК, както и, че за същите е изтекла погасителната давност. С Решение № МД-РШ-035/28.09.2022г., връчено на жалбоподателя на 02.12.2022г., директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна е потвърдил акта. Решаващият орган е приел, че с издаването на АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. е прекъсната давността. По отношение на възражението за преклузията на чл.109 ДОПК не били изложени конкретни мотиви. При така установеното от фактическа страна и съобразно направените от страните уточнения, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № МД-РШ-032/17.08.2022г., поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, вр. чл.9б вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след надлежно възлагане /разпореждане/ за това от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна. Не се спори, че с АУЗ № МД-АУ-890-А-1/30.06.2022г., на основание чл.133, ал.2 ДОПК са изменени задължения за ДНИ и ТБО, вече установени с АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. за недвижим имот – апартамент с партиден № Ж8436 и адрес: к.к.“Св. Св. К. и Елена“, сграда № 6, ет.7, ап.713. От съпоставката между задълженията по двата акта, както и от приложената методика от ответната страна, се установява, че по процесния АУЗ за изменение са отпаднали предходно установените задължения за ДНИ и ТБО за посочения недвижим имот за 2017г. и периода след 31.01.2016г., т.е. след закриване на партидата, съобразно Постановление № 57/16.12.2015г. по т.д. №196/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 19.01.2016г. Наред с това, за установените задължения за припокриващите се периоди са доначислени лихви за периода след 23.01.2018г. /просрочие по първоначалния АУЗ/ до 30.06.2022г. /просрочие по АУЗ за изменение/. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от ДОПК, на основание на която е издаден АУЗ за изменение, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. С оглед наведените възражения от жалбоподателя, спорен в производството, се явява именно въпросът за влизането в сила на предходно издадения АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. Жалбоподателят твърди, че същият никога не му е бил връчван, респективно – не е узнал за неговото издаване. Видно от приложените от ответника доказателства, посоченият първичен АУЗ е бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК, която процедура е проведена в периода 26.03. – 10.04.2018г., като жалбоподателят е търсен на адрес: гр. Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ № 73. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване, чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Видно от доказателствата, в хода на процедурата дружеството е търсено на първоначалния му адрес за кореспонденция, след като вече е било обявено в несъстоятелност, правомощията на органите му са прекратени и му е назначен синдик с решение № 471/07.10.2014г. по т. д. № 196/2013г. След настъпване на посочените обстоятелства, надлежно обявени в ТР, “адрес за кореспонденция” по смисъла на закона се явява единствено адресът на назначения на дружеството синдик, разполагащ с изключителна активна и пасивна представителна власт по отношение на дружеството в несъстоятелност. По тази причина съдът намира, че жалбоподателят не е търсен на адреса му за кореспонденция, процедурата по чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК не е изпълнена, респективно - АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г. не е бил редовно връчен на дружеството и същият не е влязъл в сила. В този смисъл, оспорваният АУЗ № МД-АУ-890-А-1/30.06.2022г. се явява издаден без правно основание, предвид липсата на влязъл в сила АУЗ, който да изменя, съгласно чл.133, ал.1 от ДОПК. Посоченото нарушение е особено съществено и влече явна незаконосъобразност на оспорения акт. Според правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Доколкото в ДОПК и АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда целените правните последици. Същественото нарушение на закона, което се установи в настоящия случай, е толкова значимо, че нарушението е довело до липса на правно основание за издаване на процесния акт. В случая се установи пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата норма, тъй като за да се пристъпи към изменение на първоначалния акт, задължителна предпоставка е същият да е влязъл в сила. Само това е достатъчно да се приеме, че АУЗ за изменение е засегнат от най-тежкия порок, обуславящ неговата нищожност. Наред с горното и за пълнота на изложението, съдът намира, че е налице и друго основание за незаконосъобразност на оспорения акт - производството за изменение на установени задължения за данъци и такси, с влязъл в сила АУЗ е било недопустимо поради изтекъл срок по чл.109 от ДОПК. Съгласно императивната разпоредба на чл.134, ал.3 ДОПК изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение, и до изтичането на срока по чл.109. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. По отношение на задълженията за ДНИ и ТБО, първоначално подадената декларация за имота замества декларациите за следващите календарни години. Между страните по делото не се спори, че оспорените задължения по АУЗ са за ДНИ и ТБО за 2013г., 2014г., 2015г. и м.01.2016г. Срокът по чл.109 ДОПК за задълженията за 2013г. е започнал да тече на 01.01.2014г. и е изтекъл на 01.01.2019г. /вж. чл.22, ал.3 ДОПК/, по отношение на задълженията за 2014г., срокът по чл.109 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2015г. и е изтекъл на 01.01.2020г., по отношение на задълженията за 2015г., срокът по чл.109 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2016г. и е изтекъл на 01.01.2021г., по отношение на задълженията за м.01.2016г., срокът по чл.109 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2017г. и е изтекъл на 01.01.2022г. Видно от изложеното, оспореният АУЗ е издаден след преклузивния срок по чл.109 ал.1 ДОПК. Началото на производството, приключило с издаването на процесния АУЗ, е поставено на 29.06.2022г. – датата, на която директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е разпоредил с Разпореждане № МД-Т22006685ВН_001ВН изменението на АУЗ № МД-АУ-890-1/23.01.2018г., което действие е съответно на възлагане на ревизия по смисъла на чл.134, ал.1, изречение второ от ДОПК. Не е спазен, обаче, срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, поради което не са налице условията на чл.134 ал.3 ДОПК за изменение на влязъл в сила АУЗ. Предвид изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на възнаграждение се явява неоснователно. Разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид общо установения размер на задълженията за внасяне по оспорвания АУЗ, и на основание чл.160, ал.7 ДОПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав