Решение № 23 от 13.1.2025 г. на Районен съд - Добрич по дело № 879/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. С. З., ЕГН ••••••••••, •••, чрез упълномощените адвокати М. Я. и В. З. от ДАК, със съдебен адрес: гр.Добрич, ••• срещу „ЕКОСТРОЙ“ АД, ЕИК 124035416, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, •••, представлявано от всички членове на съвета на директорите или от прокуриста М. К.. Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца обезщетения за настъпили имуществени вреди, вследствие трудова злополука от •••., призната за такава с Разпореждане №5104242/28.05.2020г. от НОИ ТП-Добрич, а именно за следните суми:

• 16000, 00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ – за закупена бедрена модулна протеза, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума;

• 708.00 лв. /седемстотин и осем лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди – за заплатен пакет АДЛ, тренинг програма с нощувка, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума;

• 55000.00 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, за закупуване на бедрена модулна протеза, която сума да се заплаща пожизнено на ищеца на всеки 4 години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която следва да се извърши плащането до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на •••. в село К., община ••, е настъпила трудова злополука с участието на ищеца в качеството му на •••, която длъжност същият е заемал, по сключен с ответника трудов договор. Конкретно, злополуката е станала след разтоварване на трошен камък от коша на товарния автомобил от ищеца, управляван от него, като след разтоварването, автомобилът влязъл в съприкосновение с далекопровод проводник с напрежение 20 киловолта, в резултат, на което е възникнал пламък върху гумите на товарния автомобил.

Сочи се, че ищецът е направил опит да напусне кабината на автомобила, като в този момент с десния си крак е настъпил металната джанта на предна лява гума, в резултат на което, е възникнала „волтова дъга“ и кракът му е останал залепнал за автомобилната джанта. Намиращите се в близост работници и служители на ответното дружество предприели спасителни действия по освобождаване на крака на пострадалия от джантата на автомобила, след което е бил извикан екип на спешна медицинска помощ.

Установено е по делото, че с нарочна декларация за трудова злополука, представена от работодателя на 13.04.2020 г., е описана фактологията на инцидента. Въз основа на тази декларация злополуката е приета за трудова от НОИ ТП - Добрич с разпореждане от 28.05.2020 г., чл. 55 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Мотивите да се приеме тази злополука за трудова са били внезапното увреждане на здравето на пострадалия, причинило термично изгаряне 20-29 % от повърхността на тялото му в резултат на увреждане, настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява. Не се спори между страните, че това разпореждане е влязло в сила.

Ищецът навежда аргумента, че с експертно решение на ТЕЛК му е определена 91 % неработоспособност с чужда помощ, пожизнено. Излага се от ищеца, че в резултат на настъпилата трудова злополука, същият търпи, е търпял и продължава да търпи значителни ежедневни физически страдания. В резултат на тази злополука е предприето лечение в специализирано болнично заведение, извършена е ампутация на дясно стъпало, както отстраняване на тъкани по дясното коляно, подбедрица и стъпало, тези травматични увреждания имали траен и необратим характер. Твърди се от ищеца, че му се е наложило дълго и продължително лечение, съпроводено със значителни болки и страдания, неудобства и търпение от пострадалия.

След ампутацията на долния крайник се е наложило протезиране, като през м. март 2021г., ищецът направил заявка за изработване на бедрена модулна протеза с коляно с движение и ритмично стъпало в Медико- техническа лаборатория – център за протезиране „Алегро“ в •••. През м. септември 2021г., З. постъпил в горепосочената лаборатория-център за протезиране и за провеждане на тренинг програма за експлоатация на изработената протеза, като останал там 10 дни и за престоя платил 708 лв. с ДДС.

Стойността на протезата била 19580лв., от която сума, ищецът заплатил 16000 лв., а за остатъкът от 3580 лв., била получена от З. целева помощ от АСП, с която той покрил окончателно цената на помощното средство.

Д. С. излага, че ампутирания чукан претърпявал промени и затова, на всеки 4-5 години протезата следвало да се подменя периодично. Експлоатационният срок на поставената на ищеца модулна протеза бил 4 години, след което трябвало да се закупи нова. Така, освен възникналите до настоящия момент имуществени вреди, в имуществената сфера на ищеца, вредата щяла да настъпва периодично. Тези вреди се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на •••. в с.К., община ••, трудова злополука..

В резултат на претърпените увреждания от трудовата злополука, на осн. чл.200, ал.1 от КТ, ищецът претендира от ответника заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на: 16000, 00 лв. – за закупена бедрена модулна протеза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021г. до окончателното и изплащане, както и 708.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – заплатен пакет АДЛ тренинг програма с нощувка, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., а така също и ответникът да му заплаща пожизнено на всеки 4 години сумата от 16000.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – за закупуване на бедрена модулна протеза, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която следва да се извърши плащането до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът моли, съдът да назначи СМЕ с формулирани задачи към вещото лице. Претендира сторени съдебни разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК „Екострой“ АД, чрез упълномощения адвокат Б. К. от АК – гр. Добрич, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са частично неоснователни и недоказани. Ответникът възразява по отношение размера на претендираното обезщетение, по съображение, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност и е допринесъл за възникване на инцидента. Конкретно се сочи, че същият е допуснал нарушение на установените правила и норми, касаещи управлението на товарния автомобил. Подробно в отговора са посочени, допуснатите от ищеца нарушения. Сочи се, че същият не е положил елементарна дължима грижа, необходима във връзка със спецификата на извършената трудова дейност. Нарушавайки основните технологични правила за безопасност на движението, ищецът е предизвикал настъпването на трудовата злополука. Твърди се, че същият е бил длъжен да управлява моторното превозно средство по начин, по който не би се предизвикал този инцидент. Ищецът е бил инструктиран, как да изпълнява възложената работа, като въпросът за инструктажа на ищеца се оспорва от същия и това обстоятелство следва да бъде установено от ответника, в качеството му на работодател.

Съобразно изложените възражения, ответникът настоява, че претендираните размери на обезщетения са прекомерно високи.

Процесуалният представител оспорва претенциите по размери, като прави възражения с пр. осн. чл.201, ал.2 от КТ, предвид приноса на ищеца в причиняването на вредата, /който допуснал груба небрежност с действията си/, както и на чл.200, ал.3 от КТ, възразява и иска да се намали определеният от съда размер на дължимото от ответника обезщетение за всички доказани вреди с получените от З. суми по обезщетения за временна нетрудоспособност и с пенсията по обществено осигуряване, а досежно третият заявен иск, ответното дружество, моли, съдът да го отхвърли, като неоснователен, предвид това, че ексцесът, /ако е налице/ в един бъдещ момент представлява самостоятелно основание за обезщетяване на вреди в друго производство.

Ответникът оспорва стойността на разходите за протеза, нужна за ищеца, експлоатационният срок на поставената протеза и свързаните разходи с подмяната и.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства ДРС приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от ищеца за осъждане на ответника, да му заплати обезщетения за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие трудова злополука на •••. в село К., общ. ••, призната за такава с Разпореждане №5104242/28.05.2020г. от НОИ ТП-Добрич, а именно за следните суми:

• 16000, 00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ – за закупена бедрена модулна протеза, в резултата на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума;

• 708.00 лв. /седемстотин и осем лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди – за заплатен пакет АДЛ тренинг програма с нощувка, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума;

• 55000.00 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, за закупуване на бедрена модулна протеза, която сума да се заплаща пожизнено на ищеца на всеки 4 години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която следва да се извърши плащането до окончателното изплащане на дължимата сума.

Исковете са допустими, предявени пред компетентния съд / се касае за трудов спор, който е подсъден като първа инстанция винаги на районен съд, независимо от цената на иска/ и в срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, като към датата на трудовата злополука, ищецът е бил работник в ответното дружество, което прави страните по делото надлежно легитимирани.

Съдът е приел като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: Между страните е възникнало трудово правоотношение от сключен на 12.03.2020г. Трудов договор № ТДОООЗО/12.03, 2О2Ог., по силата на който, ищецът е изпълнявал длъжността "•••", код по НКПД: 83322008, в отдел "Автотранспорт" на ответното дружество, с място на работа в гр. Добрич.

На •••. в работно време, при изпълнение на трудовите задължения на ищеца е станала злополука с място в ГКПП с. К., общ.••, обл. Добрич, обект "Ремонт и асфалтиране на паркинг ГКПП К.".

С Декларация вх. № Ц5101-24-1 от 13.04.2020г. ответникът е декларирал същата като трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО и тя е определена като трудова с влязло в сила Разпореждане № 5104242 от 28.05.2020г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - гр.Добрич.

Безспорно е, че на •••. следобяд, в работно време, ищецът е пристигнал на горепосочения обект на ГКПП с. К., управлявайки поверения му служебен тежкотоварен автомобил (марка "Мерцедес", модел "Актрос 1840" с peг. №•••), с прикрепено ремарке (модел "Лесинена СРВ 3 ЕД" с peг. № •••). З. е превозвал трошен камък за подравняването на терена преди асфалтиране. При изпълнение на втория по ред курс за деня, З. е разтоварил трошения камък на място на работната площадка на обекта, посочено от техническия ръководител, който е направлявал процеса чрез команди (сигнали). Мястото на разтоварване е било отдалечено на около 30 м от въздушната електрическа линия. На него ищецът е разтоварвал за седми или за осми път от започването на работата на конкретния обект. След приключване на разтоварването е свалил гондолата на автомобила, изпълнявайки командата на техническия ръководител и е потеглил от мястото на разтоварване със свалена гондола. После самоволно отново е вдигнал гондолата и е продължил да управлява автомобила с вдигната гондола, без да е получавал такава команда от техническия ръководител. Съприкосновението на вдигнатата гондола с електрическата въздушна жица /проводник с напрежение 20 kV/, под която е преминал автомобилът, е довело до запалване на задната дясна гума и част от рамата. При опит да излезе от кабината, ищецът е стъпил с единия си крак на предната метална джанта, която е била под напрежение, вследствие на това е получил удар от електрическия ток и е паднал на земята. Незабавно след злополуката е бил уведомен техническият ръководител на обекта, който с помощта на лопата е освободил крака на пострадалия, залепнал на предната лява метална джанта.

Инцидентът е станал около 15.30 часа, на място с отлична обзорност и видимост на намиращите се в близост трафопост и електропровод.

Страните не спорят, че при излизането на ищеца от кабината на автомобила през тялото му е преминал ток с високо напрежение и му е причинил телесни увреждания. Непосредствено след инцидента, З. е приет по спешност в Клиника по термична травма, пластичновъзстановителна и естетична хирургия при Военномедицинска академия, МБАЛ - Варна в тежко общо състояние с нарушена авто и алопсихична ориентация с диагноза „електрокуцио“ - електрическо изгаряне на глава, шия, лява мишница, тяло, двата глутеуса, генитална област и десен долен крайник – 2 и 3 степен - 22%. Получените увреждания са наложили десет последователни оперативни интервенции в периода от 07.04.2020г. до 30.04.2020г. и накрая ампутация на десния крак на ищеца над коляното.

Страните не спорят, че в резултат на увреждането, З. е с 91 % пожизнена трудова неработоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза „травматична ампутация на ниво между тазобедрена и коленна става“, призната с актуално Експертно Решение № 90432 от 27.01.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ - Добрич.

Безспорно е, че ампутацията на десния крак е нарушила двигателната му функция и поставянето на протеза на мястото на крака би елиминирало част от последиците, но не би възстановило напълно нарушената функция на крака и ищецът ще трябва да се придвижва с помощни средства през целия си живот. За да се придвижва самостоятелно се налага протезиране със специална протеза.

Спорни между страните по делото са твърдяните в исковата молба факти, относно:

-разходите за протезата, която е поставена като подходяща и нужна за ищеца;

-съпътстващите разходи във връзка с нейното ползване; -експлоатационния срок на протезата, нуждата и периодите на евентуалната й подмяна и свързаните с това разходи, както и доказаността на техния размер.

Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки:

1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени вреди, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда, възниква, независимо от обстоятелството, дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл, отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.

Ищецът следва да докаже извършените от него разходи по: заплатена от него модулна протеза в размер на 16000лв., която му е поставена, че е заплатил за обучителна програма от 10 дни престой в МТЛ – ЦП Алегро през м. 09.2021г., във връзка с поставяне и провеждане на тренинг програма за експлоатация на изработената му протеза и необходимост за в бъдеще от подмяна на протезата на всеки 4 години, предвид изтичане на експлоатационната и годност и промяна на ампутационният чукан във времето и стойността на протезите, които следва да му се изработват.

Страните не спорят, че по гр. д. №844/2021г. по описа на ДРС, е налице влязло в сила Решение №267/05.04.2023г. /приложено на л.106-115/, с което съдът е осъдил на осн. чл.200, ал.1 от КТ ответното дружество „Екострой“ АД да заплати на Д. З. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдание, претърпени, вследствие трудовата злополука от •••., сумата от 150000.00 лв. и е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 200000.00 лв. Съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразен процентно, а именно: 25%, поради това е намалил търсената сума за обезщетени от 200000.00 лв. с 25% и е уважил иска на З. до размера на 1500000лв.

В подробните мотиви към горепосоченото решение, съдът по гр. д.

№844/2021г. е констатирал, че от страна на Д. С. не е допуснал груба небрежност. В ИМ е изложено, че през м. март 2021г., ищецът направил заявка за изработване на бедрена модулна протеза с коляно с движение и ритмично стъпало в Медико-техническа лаборатория – център за протезиране „Алегро“ в •••. През м. септември 2021г., З. постъпил в горепосочената лаборатория- център за протезиране и за провеждане на тренинг програма за експлоатация на изработената протеза, като останал там 10 дни и за престоя платил 708 лв. с ДДС.

Стойността на протезата била 19580лв., от която сума, ищецът заплатил 16000 лв., а за остатъкът от 3580 лв., била получена от З. целева помощ от АСП, с която той покрил окончателно цената на помощното средство.

Във връзка с доказване на горните обстоятелства, Д. С. е представил протокол-спецификация, съгласно заданието за изработване на нова бедрена модулна протеза на ищеца от 29.03.2021г., гаранционни карти от 25.10.2021г. и от 08.06.2022г., проформа фактура №4512/29.03.2021г., фактура №4751/16.09.2021г. на стойност 708 лв., Фактура № 1000004737/13.09.2021Г., издадена от "МТЛ - ЦП "Алегро" на обща стойност 16000лв., платежното нареждане от 24.08.2021г. за заплатена от З. сума от 16000лв. по сметка на мед. лаборатория „Алегро“ и писмо от "МТЛ - ЦП "Алегро", което потвърждава получено на 24.08.2021г. плащане по фактурата, направено от ищеца /л.10-17/.

По делото са допуснати три СМЕ и са изслушани и приети заключенията по тях.

По първата единична СМЕ, изготвена от д-р Р. М. – ортопед травматолог, приложена на л.147-154, е дадено следното заключение по поставените въпроси, а именно:

1.Какъв е механизма на получаване на телесните увреждания на ищеца? Механизма на получените телесни увреждания е термична травма причинена от електричество с голямо напрежение 2.Какви са травматичните увреждания на ищеца? В резултат на електрокуциото /въздействие на ел. ток./ ищеца е получил обширно изгаряне на следните области на тялото, лява половина на главата- теменна област, лявата половина на лице и ляво ухо, по шията и лява раменна става лопатка и брахиум, двата глутеуса, дясна бедро и подбедрица и ампутация през средата на дясно стъпало. Обща площ на изгарянето 22% от първа до трета степен.

3.Кои обстоятелства са довели до ампутация на десен долен крайник? Била ли е ампутацията неизбежна и наложителна? Площта на девитализираните тъкани обхващащи голяма площ на десния долен крайник са довели, въпреки направените опити с ампутация на стъпалото и подколенника да запазят възможно по голяма част от долния крайник до неизбежна ампутация на ниво бедро.

4.Какво е нивото на ампутация? Нивото е средно - долна трета на дясно бедро. 5.Налага ли се протезиране, с оглед възстановяването на двигателната активност на ищеца? За да може да ходи, се налага протезиране. 6.От какъв вид е ползваната от ищеца протеза? Модулна бедрена протеза, коляно с движение и динамично стъпало.

7.Каква е базовата цена на ползваната от ищеца протеза и кореспондира ли тази цена с посочената от ищеца като платена цена на протезата, изработена в Медико-техническа лаборатория - център за протезиране „Алегро “ в гр. София, ул. „••• “ № 1? Модулната бедрена протеза, която е с коляно с движение и динамично стъпало, заплаща се от НЗОК- цена около 3550лв. по изработен протокол от специализирана ЛКК по Ортопедия. Рентгеновата снимка е от ампутираното бедро.

8.Съответства ли ползваната от ищеца протеза на неговите нужди и в случай, че не съответства, то каква е цената на протезата, съответстваща на нуждите на ищеца? Ползваната протеза съответства на нуждите на ищеца. 9.Какъв е експлоатационният срок на ползваната от ищеца протеза? Протезата е със срок за 5 години, на 3 години се сменят с протокол консумативите, по всяко време с протокол може да се правят поправки.

10.Налице ли е необходимост от подмяна на ползваната от ищеца протеза след изтичане на експлоатационният срок? Смяната се прави по желание на пациента, той има право на безплатна подмяна след петата година.

1. Извършените от ищеца разходи по фактури:

№1000004737/19.09.2021г. на стойност 16000лв. с ДДС, ф. № 1000004751/16.09.2021г. на стойност 708, 00лв. с ДДС и проформа фактура №1000004512/29.03.2021г. на стойност 3580, 00лв. с ДДС, в причинна връзка ли са с травмите, получени при трудова злополука от •••.? Били ли са те необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца и по конкретно, за възстановяване двигателната функция на долен десен крайник? Извършените от ищеца разходи по фактура: № 1000004737/19.09.2021г. на стойност 16000лв. с ДДС е необяснима за мен, протезата изработена за ищеца не се различава от тази която се заплаща от НЗОК, към тази фактура трябва да има списък с цена на добавките /екстрите/ които ищеца е пожелал да има протезата.

По фактура №1000004751/16.09.2021г. на стойност 708, 00 лв. с ДДС е за заплащане на програма за обучение за употреба и ходене с протезата и проформа фактура №1000004512/29.03.2021г. на стойност 3580, 00лв. е сумата заплащана от НЗОК.

Заключението е оспорено от ищеца, като необосновано с твърдения, че вещото лице не е специалист по протезиране, както и досежно извода на експерта по дадените от него отговори на въпроси по т.7, 8, 9, 10 и 11, касателно цената на протезата, ползвана от ищеца, поради това, съдът е уважил искането на З. и е допуснал повторна единична СМЕ със същите въпроси, като първата.

По втората единична СМЕ, изготвена от доцент В. И., ортопед- травматолог, е дадено следното заключение:

1.Каква е базовата цена на ползваната от ищеца протеза и кореспондира ли тази цена с посочената от ищеца като платена цена на протезата, изработена в Медикотехническата лаборатория - центът за протезиране "Алегро" в гр. София ул. ••• 1? Базовата цена на протезата е на стойност 3580 лв., определена от държавния финансиращ орган и отговаря на първата фактура на фирма „Алегро" №1000004751/16.09.2021г. Реално доплащането от страна на ищеца по ф.Ш1000004737/19.09, 2021г, на стойност 16000 лв., не мога да кажа, дали кореспондира с вложените компоненти по протезата, защото не ми беше предоставена оферта със спецификация по позиции, но обективно стойността й е по-висока от базисната държавно регламентирана.

1. Съответства ли ползваната от ищеца протеза на неговите нужди и в случай, че не съответства, то каква е цената на протезата, съответстваща на нуждите на ищеца? Ползваната от пациента протеза не съответства на нуждите му. Той е млад мъж със здрав ляв крак и въпреки високото си телесно тегло трябва да ползва протеза от 2-3 функционален клас, както и да я ползва активно, извън дома и да ходи без помощни средства. Протезната конструкция трябва да бъде усилена до 150 кг., съобразена с телесното му тегло. Протеза с такива параметри без електронен контрол на коляното би имала цена между 55000 - 65000 лв.

3.Какъв е експлоатационния срок на ползваната от ищеца протеза? Експлоатационния срок на протезите в България е определен от държавния финансиращ орган НЗОК на четири години с три ремонта през този период. Това касае и конкретния случай.

4.Налице ли е необходимост от подмяна на ползваната от ищеца протеза след изтичане на експлоатационния срок? Подмяната е задължителна, ако не на цялата протеза, то на амортизираните компоненти, най-често - приемната гилза, коляно и протезно стъпало. Подмяната е необходима и от повишаването на мобилността на ползвателя във времето или промяна на телесното му тегло.

5.Извършените от ищеца разходи по фактури: ф.

№00004737/19.09.2021г. на стойност 16000 лв., с вкл. ДДС, ф.

№1000004751/16.09.2021г. на стойност 3580 лв. с ДДС, в причинна връзка ли са с травмите, получени при трудовата злополука от ••• 2020г.? Били ли са те необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца и по-конкретно, за възстановяване двигателната функция на долен десен крайник? Причинно следствената връзка е много добре отразена в експертизата на д- М., приложена към делото. Електротермичната травма /електрокуцио/ е пряката причина за последвалата във времето бедренна ампутация на ищеца.

Без наличието на протеза /протезата е медицинско изделие заместващо липсващ крайник - орган/вертмкализацията, рехабилитацията - обучение в ходене и ресоциализацията - връщането на ищеца в обичайната му среда, е абсолютно невъзможно.

При изслушване на заключението на доц. И. в о.с.з. на 25.01.2024г. /л.214/, същият е посочил, че „протезата на ищеца е най-нисък клас на протезиране. Това са протези с пасивно заключено коляно, която дава максимална сигурност и с тази протеза обикновено се стартира при състоянието на пациента и от това, колко е мобилен, колко иска да е активен в живота. Във всички случаи, това е най-ниският клас. Поради това, че е напълнял и гилзата му е наистина неудобна и го боли, той не може да се отпусне на нея, ходи с две помощни средства, което ми се струва доста лош критерий. Той би трябвало да ходи поне с едно помощно средство. Така, че гилзата, поне на тази протеза, която има понастоящем, трябва да бъде сменена – както меката гилза, така и външната гилза“.

Следва да се отчете, че макар и да е с нисък клас, протезата, тя е модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало.

Именно с горното обяснение, доц. И. посочи, защо счита, че към момента вече не съответства ползваната от ищеца протеза на неговите нужди и в цената на една нова протезата, съответстваща на сегашните му нужди е с цена около 55000-65000.00 лв.

По отношение на това, колко струва поставената на З. протеза, доц. И. не изключва тя да е в диапазона между 12000-18000лв., защото посочва, че е изработена от висококачествени материали на фирма ОСЮР, но освен стандартната спецификация, която е предоставена на ищеца /приложена на л.10/, е следвало от МЛ – ЦП „Алегро“ да издадат на пациента и подробна такава с посочване на всеки вложен в изделието детайл, както и материала, от който е изработен. Доц. И. не твърди, че не е възможно протезата на Д. С. да е на стойността, която е посочена във фактурата от 13.09.2021г., а просто не може с категоричност да определи цената и, защото липсва достатъчно информация за детайлите и частите.

Вещото лице е посочило, че през 2021г. на ищеца му е изготвена оферта за изработка на висок клас протеза на стойност 64000 лв., но поради високата цена, той е предпочел по ниския клас.

Заключението по СМЕ, изготвено от доц. И. е оспорено от ответника, досежно отговорите на вещото лице, на въпросите, отговаря ли протезата на нуждите на ищеца, какъв е експлоатационният и срок /4 или 5г./ и на какъв период от време трябва да се подменя протезата, предвид различия с отговорите, дадени от д-р М. по същите тези въпроси. Ответното дружество е поискало допускане на тройна СМЕ, при формулирани и нови въпроси към вещите лица, която искане е уважено от съда.

По тройната СМЕ, изготвена от ортопеди-травматолози, а именно: д-р Р. М., доц. Вл. И. и д-р П. Д. е дадено следното заключение на поставените въпроси: 1.Съответства ли ползваната от ищеца протеза на неговите нужди и в случай, че не съответства, каква би била цената на протезата, която съответства на неговите нужди? Вещите лица да опишат обосновано и конкретно, какво може и не може да прави ищецът с ползваната сега протеза; кои са онези други нужди, които протезата не може да удовлетвори; какво трябва да се направи в тази връзка и на каква стойност ще са разходите, които няма да бъдат поети от държавата? Ползваната от ищеца сега протеза (модулна бедрена протеза коляно с движение и динамично стъпало), съответства на нуждите му за придвижване. Той може да ходи с помощта на две помощни средства патерици тип канадки. След подобряване на физическото състояние и подобряване на техниката на използване на протезата е възможно да се придвижва и сама с едно помощно средства канадка или бастун.

Този тип протезите са за ходене, има друг вид за спортуване, бягане, планински туризъм и др. Какви ще бъдат нуждите му в бъдеще, за сега, не може да се каже, нито може да се прогнозира, каква ще бъде стойността на евентуални подобрения на протезата в бъдеще, предвид навлизането на нови материали, електронно управление на ходенето и др. 2.Какъв е експлоатационният срок на ползваната от ищеца протеза? Вещите лица да опишат, въз основа на какъв документ и на кой орган или лице преценяват, какъв е срокът на протезата или елементи от нея.

С Постановление №65/29.03.2019год. е приет „Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания“ в който е записано: Първа постоянна протеза - срок на експлоатация една година с право на три ремонта- подмяна на приемна гилза. Постоянна модулна протеза-експлоатационен срок за работещи-2 години с право на 2 ремонта, за останалите срок 4 години е право на 4 ремонта. За нуждата от ремонт или подмяна се съставя протокол на ортопедична ЛКК.

3.Налице ли е необходимост от подмяна на ползваната от ищеца протеза след изтичането на експлоатационния срок или същата може да се ползва, ако е правилно подбрана за нуждите на ищеца? Може ли да се определи отсега, със сигурност, каква би била сумата, която следва да се плати при подмяна или ремонт на протезата и която няма да бъде поета от държавата? Вещите лица да опишат, какви са конкретните причини, които биха наложили подмяната или ремонта на протезата. Да опишат също, дали е възможно протезата да се използва продължително време, без да се налага да се правят разходи за подмяна или ремонт, в случай че тя е правилно подбрана за нуждите на ищеца.

Ищецът по закон, ако работи, има право на подмяна на протезата след втората година плюс два ремонта. За останалите - подмяна след четвъртата година плюс четири ремонта. Но ако протезата му е удобна и няма никакви забележки по компонентите и - този срок може да се удължи. От сега със сигурност, извън тези срокове подмяна или ремонт на протезата, дали ще се наложи не може да се каже, както и не се знае, каква част от сумата няма да бъде поета от държавата.

Първата протеза му е изработена през м. септември 2021год. за нея няма данни за ремонти. Втората е направена през месец май 2022год., направен е един ремонт през месец март 2024год. Причините за ремонтите или подмяната, най-общо са амортизация на вложените материали, промяна на ампутационния чукан налагаща подмяна на приемната гилза или по желание замяната на коленния и глезенен механизъм с електронен.

При изслушване на заключението при тройната СМЕ, бе внесена категоричност, че експлоатационният срок на протезата при лице, което не работи е 4 г. с право на 4 ремонта, че настоящата протеза отговаря на нуждите на ищеца, но тук трябва да се направят две важни съществени вметвания, а именно: че Д. З. не проявява активност, усилия и воля, за да има напредък при прохождането му с протезата и да не се налага да ползва помощни средства /патерици/, че от поставянето на първоначалната протеза през 2021г. до 2024г. /когато е изготвена експертизата/, С. е допуснал качане на много килограми, което допълнително усложнява реабилитационния процес и налага нова протеза, която да може да издържи на килограмите му /около 140, според твърденията на самия З./, както и че не е ходил в ЦП „Алегро“ в гр.София през първата година за смяна на приемната гилза, пропуснал е този момент /като вещите лица не знаят, поради каква причина е било това бездействие на лицето/.

Съдът кредитира заключенията по трите СМЕ, като обективни, взаимно допълващи се и изготвени от лекари с нужната компетентност и дългогодишен опит.

Поискано е назначаване на ССчЕ от ответника във връзка с възражението му по чл.200, ал.3 от КТ. Съдът е допуснал експертизата и е изслушал заключението на вещото лице, съгласно което: Общият размер на изплатените суми за обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от момента на трудовата злополука •••2020 г. до момента на инвалидизацията е на стойност 6 358, 42 лв., от които: -197, 18 лв. - изплатени от осигурителя ЕКОСТРОЙ АД Добрич за първите три работни дни, на основание чл.40, ал.5 от КСО; -6 161, 24 лв. - изплатени от НОИ.

Пенсията за инвалидност за трайна нетрудоспособност, изплатена на ищеца за периода от момента на инвалидизацията до датата на изготвяне на ССЕ е на обща стойност 36 056, 30 лв., в т.ч.: -Лична пенсия - 28 820, 97 лв.; -Добавка за чужда помощ - 6 175, 33 лв., -Други добавки /Ковид добавка/ - 1060, 00 лв.

За периода от момента на инвалидизацията до датата на подаване на исковата молба 05.04.2023 г. изплатената пенсия за инвалидност за трайна нетрудоспособност на ищеца е на стойност 19 476, 56 лв., в т.ч.:

-Лична пенсия - 15 286, 74 лв.; -Добавка за чужда помощ - 3 129, 82 лв., -Други добавки /Ковид добавка/ - 1060, 00 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като пълно, обективно, изготвено от експерт с нужния опит и професионална квалификация и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ответната страна не е оспорила нито едно от доказателствата, представени от ищеца. Ответникът излага, че З. не е доказал, че стойността на модулната му протеза е размер на 19580 лв., тъй-като не било ясно, какви материали са вложени в изработката на протезата, липсвала подробна спецификация, от която да е видно, как е сформирана крайната цена на протезата като обаче не оспорва, че АСП е заплатила за въпросната протеза сумата от 3580.00лв. Ответното дружество не е оспорило и представеното потвърждение от МТЛ – ЦП „Алегро“ от 07.08.2023г. /л.141/, за действително извършени и получени по сметка на центъра за протезиране, плащания от Д. З. на сумите от 16000 лв. по фактура №4737/13.09.2021г. и на 708 лв. по фактура №4751/16.09.2021г.

По делото е представена справка от АСП /л.139/, от която е видно, какви средства е получил ищеца от ДСП-Добрич за закупуване/плащане на ПСПСМИ, така от документа е видно, че през м. юни 2022г. е направен ремонт на бедрената модулна протеза, за която АСП е платила сумата от 3222.00 лв. по фактура 5286/08.06.2022г. На същата дата е издадена и гаранционната карта /л.11/ и ищецът е получил протезата /л.12/.

Не е логично, базовата цена на цялата протеза през 2021г. да е 3580 лв., както твърди вещото лице д-р М. в първата СМЕ, а ремонтът само на една част от тази протеза /извършен по-малко от година от изработката и/ да е на стойност 3222.00 лв. към юни 2022г.

Съдът намира, че, въз основа на представените писмени доказателства, вкл. и неоспорени от ответника първични счетоводни документи /фактури/ и платежни нареждания, ищецът е доказал по основание и размер извършения от него разход за изработване и поставяне на бедрена модулна протеза, която е била на стойност 19580 лв. и ищецът е заплатил за нея сумата от 16000лв., а остатъкът от 3580 лв. е бил поет от АСП по силата на раздел 4 от ППЗХУ. Дадените от З. лични средства в размер на 16000лв. за въпросната протеза, /която е налична, ползва се и към момента от ищеца, приложена е и снимка по първата СМЕ, била е и обект на обследване от трите вещи лица по трите СМЕ, като доц. Вл. И. твърди /л.212 по делото/, че всички части, вложени в изработката на протезата са на фирмата ОСЮР и „по принцип тази фирма има висока стойност на материалите и качеството“/.

И в двете единични заключения по СМЕ е прието, че извършените разходи от З. по трите горепосочени фактури /приложени на л.14, 15 и 16/, са в причинна връзка с травмите, получени от трудовата злополука от •••. и са били необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца по повод възстановяване на двигателните функции на долния му десен крайник.

По първата СМЕ на д-р Р. М. и тройната СМЕ, вещите лица посочват, че изработената за ищеца модулна протеза през 2021г. от МТЛ – ЦП „Алегро“ гр.София съответства на нуждите му за придвижване.

Не се оспорва от ответника, че във връзка с изработване на процесната протеза, през м. септември 2021г., ищецът е имал престой от 10 дни, касателно участие в тренинг програма с нощувки за обучение за употреба и ходене с протеза в МТЛ – ЦП „Алегро“ в гр.София, за което е заплатил 708.00 лв., съгласно фактура №4751/16.09.2021г. на същата стойност /л.15/.

Нещо повече, в о.с.з., проведено на 25.01.2024г., процесуалният представител на ответника, заяви, че първите два иска на ищеца „са основателни като суми и претенции, но през призмата на чл.200, ал.3 от КТ, работодателят не ги дължи“ /л.257/, което е своеобразно признание на исковите претенции от противната страна.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът е доказал по основание и размер първите два осъдителни иска, а именно, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди: 16000, 00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ – сума, заплатена с лични средства на З. за закупена бедрена модулна протеза, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2021г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума и 708.00 лв. /седемстотин и осем лева/ – сума за заплатен от ищеца пакет АДЛ тренинг програма с нощувка, в резултат на претърпяна трудова злополука на •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането до окончателното изплащане на дължимата сума, поради което, исковете следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и то от датата на увреждането. Той дължи обезщетение на увредения именно от този момент. Това правило намира приложение и за трудовата злополука по силата на препращащата норма на чл. 212 от КТ. В тази връзка, основателно е искането на ищеца върху определеното обезщетение да бъде присъдена и законната лихва, но в случая, не от датата на увреждането, /както е при уважения иск за неимуществени вреди/, а считано от датата на изискуемостта на вземането, т.е. от датата на плащането на сумите, по първия иск с цена от 16000 лв., считано от 24.08.2021г., а по втория, за сумата от 708 лв., считано от 16.09.2021г. до окончателното му изплащане.

Ответното дружество е направило своевременно възражение с пр. осн. чл.201, ал.2 от КТ, съгласно който: "Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност".Съдът дължи произнасяне по възражението, което е допустимо.

Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; по чл. 290 от ГПК/. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Л. Р./.

Ищецът не оспорва, че има принос в настъпването на крайния вредоносен резултат, още повече, че съдът по гр. д. №844/2021г. – ДРС е приел, че този принос е 25%, но в случая, З., макар и да е нарушил правилата за безопасност при настъпване на инцидента, не е проявил груба небрежност. Извод, до който е достигнал съдът при постановяване на горепосочения съдебен акт в мотивите /л.113/ и който се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. И тъй-като решението по гр. д. №844/2021г. е влязло в сила, то е вече необжалваемо, а всяко необжалваемо съдебно решение се ползва от сила на пресъдено нещо (СПН), с което се постига характерната за исковия процес защита-санкция. Силата на пресъдено нещо регулира отношенията между страните занапред и е пречка за разглеждане на нов спор между тях. Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между страните по делото, относно заявеното искане и на основанието, което е заявено. Така обективните предели на СПН са определени със същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право – основанието и петитума (определящ вида и размера на търсената защита) на иска. В този аспект, настоящият съд, следа да съобрази и да приеме процента на съпричиняване от работника, приет от съда по гр. д. №844/2021г., а именно – 25%, както и, че З. не е допуснал груба небрежност при настъпване на трудовата злополука.

Отговорността на ответника-работодател, не следва да се намалява на осн. чл.201, ал.2 КТ. За да е налице груба небрежност, следва доказателствата да установяват, че ищецът умишлено е стъпал на предната метална джанта на товарния автомобил, която е била под напрежение в този момент, знаейки, че така ще си причини увреждане, самонадеяно разчитайки, че ще го избегне. Съдът приема, че З. е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на основни, известни му правила за безопасност.

Имуществената отговорност на ответника-работодател не следва да се намалява на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в конкретния случай пострадалият не е допуснал груба небрежност, която да е причина за настъпване на трудовата злополука, респ. за настъпването на вредите и поради това, претендираните суми по първия и по втория иск на ищеца не следва да се редуцират с 25%.

Съдът дължи произнасяне и по второто възражение на ответника, че получените от ищеца обезщетения за временна нетрудоспособност и пенсия за инвалидност в резултата на трудова злополука, следва да бъдат приспаднати като суми от определения размер на обезщетенията за имуществени вреди, които дължи ответникът. Възражението е с пр. осн. чл.200, ал.3 от КТ, съгласно който: "Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване".

Според трайната практика на ВКС дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират. Неимуществените вреди се определят по справедливост. Получената обща сума се намалява с полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно чл.200, ал.З от КТ (Решение № 149/13.01.2021Г. по гр.дело № 4301/2019г. на ВКС, I I I ГО, Решение № 208/12.05.2020г. по гр.дело № 4494/2018г. на ВКС, IV ГО, Решение № 77/13.04.2018г. по гр.дело № 2735/2017г. на ВКС, IV ГО, Решение № 227/25.10.2016г. по гр.дело № 1405/2016Г. на ВКС, IV ГО).

Ищецът е предявил в отделни производства исковете срещу ответника за неимуществени и за имуществени вреди. С Решение № 267/05.04, 2023г. по гр.дело № 844/2021г. на Районен съд Добрич, ответникът е осъден да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. По делото се доказа, че при определянето на този размер, съдът не е приспадал от него сумата на получените от ищеца обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, тъй като в приключилото производство ответникът не е правил такова искане. Едва в настоящото производство той прави възражението по чл.200, ал.3 от КТ и свързаното с него искане, което подлежи на разглеждане.

По делото се събраха доказателства за получените от ищеца суми във връзка с причинените от трудовата злополука негови състояния на временна и трайна нетрудоспособност: 5 броя болнични листи и фиш за м.04.2020г., експертно решение на ТЕЛК, писмо от ТП на НОИ - Добрич с вх.№ 13865/09.08.2023г. с приложени към него 2 броя удостоверения № 24- 00180324/02.08.2023г. (за получени за периода от м.04.2020г. до м.10.2020г. парични обезщетения, изплатени от 20.05.2020Г. до 19.10.2020г.) и № 1029-24- 1461 1/31.07.2023г. (за получени в периода от м.06.2021г. до м.07.2023г. пенсии и добавки). Прие се заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Е. Р. Г. относно общия размер на изплатените суми на тези обезщетения и пенсии. Анализът на доказателства установява следното:

На ищеца са издадени 5 болнични листи за временна нетрудоспособност от трудовата злополука (л.101-104 от делото). За временната нетрудоспособност са му изплатени обезщетения за 150 календарни дни на обща стойност 6358, 42 лв., които включват: -197Д8 лв. изплатено обезщетение от ответника като осигурител на ищеца, видно от фиша за м.04.2020г. (л.105 от делото). Съгласно чл.40, ал.5 от КСО (в редакция с изм.ДВ, бр.99/2012г., в сила от 01.01.2013г.) първите три работни дни от временната неработоспособност са за сметка на осигурителя. Проверката на вещото лице в счетоводството на ответника е установила, че с код 211 и основание трудова злополука дружеството е декларирало 17 работни дни за месец април 2020г. като е изплатило обезщетение за временна неработоспособност на ищеца в размер на 197, 18 лв., което покрива първите три работни дни от първия болничен лист. -6161, 24 лв. изплатено обезщетение от НОИ до инвалидизацията на ищеца. Съгласно чл.40 - 42 от КСО при издаване на разпореждане за приемане на злополуката за трудова пострадалият или неговите наследници имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност. То се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност. Съгласно справката от НОИ (л.249 от делото) изплатените на ищеца суми за временна неработоспособност поради трудова злополука в периода от •••. до инвалидизацията му са 6161, 24 лв. (представени по месеци и дати на изплащане в таблица 2 на заключението).

На ищеца с Експертно решение № 3779 от 13.11.2020г. на ТЕЛК МБАЛ - Добрич АД е определена 91% трайно намалена работоспособност поради трудовата злополука.

За трайната нетрудоспособност са му изплатени пенсии за инвалидност съгласно чл.72 и чл.73 от КСО от датата на инвалидизирането до датата на предяваване на исковете (05.04.2023г.) на обща стойност 19476, 56 лв., видно от удостоверението на НОИ (л.134) и експертизата (представени по месеци и видове плащания в таблица 3 на заключението), които включват: -15286, 74 лв. лична пенсия; -3129, 82 лв. добавка за чужда помощ; -1060, 00 лв. други добавки (ковид добавка).

Така, общата сума на получените от ищеца до завеждането на делото обезщетения и пенсии от социалното осигуряване във връзка с трудовата злополука е 25834, 98 лв.

Налице е противоречива съдебна практика по въпроса, следва ли от обезщетението за неимуществени и/или имуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване. С Определение №50049/07.03.2023г. по гр. д. №2618/2022г., 4 г.о. на ВКС е направено предложение, Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“ Към момента няма образувано тълкувателно дело, а касационното производство по горецитираното дело е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по този въпрос.

Спорен въпрос по делото е, дали от така определената сума за обезщетение за имуществени вреди по първите два иска в общ размер на 16708 лв., следва да се приспаднат получени от ищеца суми като обезщетение за временна нетрудоспособност и пенсия. Такива се установи от приетото и неоспорено от страните писмо от НОИ, че ищецът е получил и те са с основание, претърпяната от него трудова злополука.

Съгласно приетото заключение на допуснатата по делото съдебно- счетоводна експертиза ищецът е получил обезщетения и пенсии в размер на 25834.98 лв. в периода ••• – 05.04.2023г. /дата на ИМ/. Съдът кредитира изцяло заключението като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото.

Според разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ от общия обем на вредата се приспада само обезщетението, и /или пенсията, получени по силата на осигурителното провоотношение. Вредата по смисъла на посочената разпоредба трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/ или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка. В случая, заявените от ищеца претенции касаят изразходваните средства необходими за закупена протеза, както и за закупуване за в бъдеще на протези, предвид липсата на крайник, необходима му, за да се движи изобщо, поради и което претендираните имуществени вреди нямат отношение към вредата предмет на този законов текст. Поради това, възражението на работодателя е неоснователно.

С Решение 792/19.7.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ВКС, III г.о. е прието, че във връзка с имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане здравето на работника или служителя, чл. 212 КТ предвижда приложението на общото гражданско законодателство субсидиарно, само доколкото въпросите за тази отговорност не са уредени в глава "Десета" от Кодекса на труда. Прието, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ намира приложение така както е посочено в нея, но за случаите, в които са претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди от трудова злополука и професионално заболяване за направени от работника или служителя разходи за поддържащо лечение, усилена или диетична храна, придружител, медицински изделия и др. подобни, които доколкото водят до намаляване на неговото имущество, е налице вреда/претърпяна загуба/, които се дължат от работодателя на основание чл. 212 КТ, във връзка с чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

С Решение No 492/19.7.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ВКС, III г.о., и Решение №548/06.12.2010 г. по гр. д. No 1119/2009 г. на ВКС, III г.о., е прието, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка.", и разликата между получаваното трудово възнаграждение, което би било получаване, ако не е налице професионалното заболяване и възнаграждението за по - ниско платената длъжност, следствие трудоустрояването.

Разрешението, дадено с Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на III гр. о. на ВКС, а именно, че хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване, е когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя, и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай, неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В същия смисъл е и посоченото Решение No 43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на IV гр. о. на ВКС, в което също по правен спор по чл. 200 от КТ е прието, че в нарушение на закона - чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата, която е изплатена на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност; прието е и че това плащане касае имуществените вреди на ищеца.

Не без правно значение е обстоятелството, че получаваните от ищеца суми по КСО, представляващи пенсия и добавки към нея, са основно за задоволяване на чисто битовите му нужди - за храна, лекарства, комунално- битови разходи, които е ноторно известно, че трудно биха могли да бъдат покрити, дори с размера на тази пенсия.

С оглед гореизложеното, възражението на ответника с пр. осн. чл.200, ал.3 от КТ е неоснователно и съдът приема, че от определеното в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди по уважените му два иска, не следва да се приспадат сумите, получени от него от държавното обществено осигуряване.

Настоящият състав е запознат с практиката на ВКС и в обратен смисъл - Решение №41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК и други, чиито изводи обаче, не споделя.

По отношение на третия иск предявен от ищеца за бъдещ разход, който ще се прави на всеки 4 години за закупуване на бедрена модулна протеза с цена от 55000.00 лв., разгледан по същество, е неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно увреждането на З. е с необратим характер, вещите лица са категорични, че до края на живота му ще са му необходими протези, за да може да ходи.

В съдебната практика се приема, че т. нар. бъдещи вреди също подлежат на обезщетяване. В този смисъл са например Решение № 263 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 2790/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 488 от 07.02.2012 г. по описа на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., ГК, IV г. о., Решение № 153 от 02.06.2011 г. по описа на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., Решение № 196 от 12.07.2012 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1724/ 2009 г., ГК, IV г. о., Решение № 161 от 17.01.2013 г. по описа на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., ТК, I т. о. Всички те допускат обезщетяването на бъдещи вреди, доколкото настъпването им е сигурно, а размерът им – установим.

Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗЗД, когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. С оглед на това правило, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. В тази хипотеза на обезщетяване подлежат, както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – т.1 на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. Това обаче е частен случай, който касае единствено обезщетяване на пропуснати ползи при промяна на работоспособността, но не покрива инфлационни промени в цените на стоките и услугите в случаите, в които е присъдено обезщетение за медицински консумативи, лекарства, лечение и др. Но от приложното поле на законовия текст остават всички хипотези на изменение на обстоятелствата, извън промяната на работоспособността на увредения, в това число и дължащите се на поведението на увреденото лице. В последните случаи би възникнала колизия между необходимостта да бъде променен размерът на присъденото обезщетение, от една страна, и непререшаемостта на правния спор, заради силата на пресъдено нещо, от друга страна.

Ако съдът присъди обезщетение за бъдещи вреди, може да се окаже, че пострадалото лице изобщо не е заплатило предписаното му лечение, респ. не закупи необходимите му медицински консумативи, помощни средства или лекарства, по повод на които, съдът му е присъдил обезщетение. По този начин, постановеното първоначално съдебно решение няма да почива на действителното правно положение.

Уважаването на иск по чл. 200 КТ, с които ответникът бива осъждан да заплаща на ищеца периодично обезщетение за бъдещи имуществени вреди, свързани с медицински разходи (разходи за лечение, медицински изделия, лекарства и др.) ще противоречи на посочената по-горе практика на Върховния касационен съд, тъй като тяхното настъпване по дефиниция няма как да бъде сигурно, а размерът им няма как да бъде установим с точност – цените на тези стоки, респ. услуги, подлежат на промяна. В същото време, извършването на разходите зависи и от поведението на увреденото лице.

Доколкото тези вреди не са настъпили, техният размер, няма как да бъде предварително известен. Така например, възможно е към момента на постановяването на съдебния акт, цената на медицинските изделия, от които се нуждае увреденото лице, да бъде една, а след време чувствително да се измени. Дори когато се касае за периодични, еднотипни разходи, оценката се прави преди постановяването на съдебния акт, като няма как, априори да бъдат отчетени бъдещите икономическа конюнктура и инфлационни процеси, нито конкретното поведение на самото увредено лице.

Бъдещите вреди не могат да бъдат прогнозируеми с точност, доколкото за определяне на тяхната парична стойност съдът няма друга възможност, освен да изхожда от стойността на стоките и услугите към датата на изготвяне на заключението по висящото дело, съответно към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. За да се приеме, че е налице пропусната полза, е необходимо да съществува сигурност за увеличаване на имуществото – така Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тази сигурност не може да се предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването.

На следващо място, разходите за лечение, медицински изделия и пр. са евентуални бъдещи имуществени вреди, необходимостта от които, размерът и действителното им извършване подлежат на доказване. В този смисъл са и задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При исковете за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, увредените лица следва да установят всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона.

Такова доказване на бъдещи вреди няма как да бъде успешно осъществено по простата причина, че, от една страна, те все още не са настъпили, а от друга – тяхното настъпване е несигурно, респ. размерът им е неопределяем. Вредите са обективна категория и поради тази причина, за уважаването на всеки един иск за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване.

По правило, когато говорим за установяване на пропусната полза, фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат доказани, е необходимо да бъдат обективно съществуващи и конкретни. При наличието на спор относно претърпяна пропусната полза, съдът трябва да прецени както преките, така и косвените доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.

В много случаи извършването на определени медицински интервенции или закупуването на лекарства, респ. медицински изделия, зависят от желанието на пострадалото лице и това само по себе си означава, че те няма как да бъдат приети за вреди, чието настъпване е сигурно. В този смисъл е Решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. №2649/2018 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което е прието, че „предприемането на мерки за лечение и начина на живот са въпрос на личен избор на пострадалия. Макар и свързани косвено с увреждането, тези страдания се явяват резултат и на личното поведение на пострадалите, т.е. причинната връзка с увреждането е прекъсната, поради което за тези негативни изживявания обезщетение не се дължи.“ Съдът не може да основе решението си на факта на извършване на бъдещи разходи за лекарства, медицински изделия, лечение и др., доколкото извършването или неизвършването им зависи в голяма степен от волята на пострадалото лице, а то именно е лицето, което черпи права от осъществяването им. Както се отбелязва в Решение №526 от 03.02.2012 г. по гр. д. №681/2010г., ГК, ІV г.о. на ВКС, „За двете страни, правно релевантните новонастъпили факти са събития, които не зависят от волята на страната, която черпи права от осъществяването им“.

Бъдещата промяна в обстоятелствата може да обуслови необходимост от промяна в присъденото обезщетение, както в полза на едната, така и в полза на другата страна по правния спор, но съдът не може да основе решението си на юридически факти, които не са настъпили до приключване на съдебното дирене, а са бъдещи такива. Както се отбелязва в Решение № 74 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 5545/2015 г., ГК, І г. о. на ВКС, „настъпилите факти в хода на процеса следва да се съобразят при постановяване на решението, съгласно изричната норма на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като с решението се създава сила на пресъдено нещо, относно фактите и обстоятелствата, предмет на спора към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.“ Бъдещите вреди могат да бъдат обезщетявани единствено след тяхното настъпване. Изключение е предвидено в чл. 124, ал. 2 ГПК, когато настъпването на вредите е поставено в зависимост единствено от изтичането на срока, но не и от бъдещи несигурни събития.

Не е такъв случаят в хипотезата, в която се претендира присъждането на обезщетение за бъдещи медицински разходи.

Хипотезата, визирана в чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, може да бъде присъдено периодически платимо обезщетение за вреди от непозволено увреждане, касае компенсирането на пропуснати ползи, които, както стана ясно по-горе, представляват настоящи, а не бъдещи вреди. Те са свързани със сигурно бъдещо неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото лице. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност“. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, е необходимо да имат качеството на реалност и сигурност, като реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде променено имуществото на увреденото лице, а не чрез логически предположения за закономерно настъпване на евентуална промяна.

Ако бъде възприето разбирането, че са допустими всички искове за присъждане на бъдещи вреди, това би означавало, че силата на пресъдено нещо ще обвързва страните и при бъдещи спорове, а същата би обхващала и произнасянето по възможните и очаквани, но несигурни бъдещи вреди, вследствие претърпяното увреждане, чиито размер по дефиниция също може да претърпи промяна. Посредством внасянето на безспорност и определеност със силата на пресъдено нещо би се стигнало до един несправедлив резултат – кредиторът да бъде осъден да заплаща суми, които се различават по размер от реално претърпените вреди, а последните реално може и да не настъпят, тъй като са предопределени от поведението на увреденото лице. А на обезщетяване следва да подлежат единствено реално претърпените вреди – тоест правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите и хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване – така Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на бъдещите разходи за медицински консумативи, лекарства, лечение, помощни средства и пр., a priori няма как да бъде прието сигурното им настъпване, най-малкото защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице (но и на други, външни на него фактори, например, промяна на приожимата нормативна база, инфлационни процеси и др.).

Защитата на пострадалия ищец за евентуалните бъдещи вреди, които ще претърпи в резултат на станалата трудова злополука, следва да е в друго исково производство, в което ще се разглежда осъдителен иск за обезщетяване на нововъзникнали имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука от •••2021г., т.е. в условията на "ексцес".

Именно, поради изложените съображения, съдът намира третия иск на ищеца за неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК /л.302/, в който се сочи един разход – 3600, 00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и пълномощно от 30.03.2023г. /л.7/ и представена фактура и касов бон от 23.01.2024г. /л.303/.

Ответната страна е представила списък по чл. 80 от ГПК /л.294/, в който са отразени разноски в размер на 11550.00 лева, от които: 4560.00 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023г. и фактура №193/16.10.2023г.; 3490.00 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024г. и фактура №384/22.04.2024г., 3000.00 лева – депозит по тройна съд. медицинска експертиза, 500.00 лева – депозит по ССчЕ. Така, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 838.80 лева.

На основание чл. 78, ал. 3, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 8858.84 лева.

Ответното дружество следва да внесе по сметка на Районен съд Добрич и сумата от 690.00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска. Освен това, ответникът следва да понесе, съразмерно на уважената част от иска и разноските за изготвени експертизи, които са изплатени от бюджета на съда, в размер на 349.50 лева (СМЕ експертиза – 600.00 лева, СМЕ – 900.00 лева).

При тези мотиви, Районен съд Добрич