Решение № 1523 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 297/2026 г.

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. А. Г. с [ЛНЧ], с временна закрила в Република България, с украинско гражданство и настоящ адрес: [населено място], [улица]чрез адв.Я. К. от САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица]партер обжалва заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/547 от 09.03.2026 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с противоречие на чл.3, т.5 от ЗСПД с чл.26, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, чл.2 и чл.27 от Конвенцията на ООН, чл.28, §1 от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г. и чл.29, §1 от Директива 2011/95/ЕС. Противоречието с целта на закона е поради неспазване на предназначението на помощта. Моли за отмяна на заповедта. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. В писмена молба адв.Я. К. като пълномощник на жалбоподателката поддържа жалбата. В писмен отговор ответният директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница и в съдебно заседание неговият представител юрисконсулт А. Д. А. оспорват жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по делото: Административното производство е образувано по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-КН-Д/547 от 23.02.2026 г. от жалбоподателката А. Г. като украинска гражданка за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средното образование, но не повече от [възраст] възраст по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД. Помощта касае децата К. Г. с [ЛНЧ] и Е. Г. с [ЛНЧ]. Семейството на заявителката се състои от двете деца и съпругът й Р. Г.. Лицата са с предоставена временна закрила. Декларираният брутен доход на семейството през предходните 12 месеца е 6 168.40 евро, което прави средномесечен доход на член от семейството 215 евро. Към заявлението са приложени удостоверения за дохода и служебни бележки от личния лекар на децата за извършени задължителни имунизации и профилактични прегледи. На 09.03.2026 г. длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница е разгледало заявлението и е дало предложение за отказ на помощта. С оспорената заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/547 от 09.03.2026 г. на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД във вр. с чл.7, ал.1 от ЗСПД директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница е отказал отпускане на поисканата помощ с мотиви, че семейството не попада в кръга от лицата по чл.3, т.5 от ЗСПД. Според органът, право на помощта имат чужди граждани и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Република България е страна, а заявителката и съпругът й пребивават в страната като двамата са с регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила от 10.03.2025 г. до 04.03.2026 г. Заповедта е издадена от Р. Г. С. като заместваща директора на дирекцията, съгласно заповед № 1003-РД01-0078/ 08.07.2024 г. на директора. С посочената заповед на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.14 от УПАСП органът е наредил при законоустановено негово отсъствие да бъде заместван от издателя на акта. Към датата на издаване на акта отсъствието на директора е удостоверено със заповед № ЧР-7-62 47/ 27.02.2026 г. от главния секретар на АСП, с която е разрешено ползването на отпуск в размер на 2 работни дни, считано от 09.03.2026 г. до 10.03.2026 г., включително. Заповедта е връчена на 16.03.2026 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 30.03.2026 г. до Административен съд – София-град. С определение № 16301/ 28.04.2026 г. съдът е прекратил производството по делото и делото е изпратил по подсъдност на настоящия съд. По делото е приложена регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825356449 от ДАБ при МС на името на жалбоподателката със срок от 05.03.2026 г. до 04.03.2027 г. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства. С оглед установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Компетентността на съда е установена с определение № 16301/ 28.04.2026 г. по адм.д. № 4368/ 2026 г. на Административен съд – София-град. В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: Оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Отказът в оспорената заповед е постановен по заявление за отпускане на месечни семейни помощи по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД – месечни помощи да отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст. Помощта се отнася до двете деца на жалбоподателката. Приложима за случая е нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, съгласно която семейните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В случая по делото, оспорената заповед е издадена от заместващия директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница. Предпоставките за заместване са осъществени поради законоустановен отпуск на директора. Заместването е обективирано в нарочно издадена за целта заповед на титуляра на длъжността. Съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПД отказът за отпускане на заявената помощ се мотивира. Поради липса на друго, мотивите на органа следва да отговарят на общото правило по чл.59, ал.2 от АПК. Оспорената заповед отговаря на изискването за форма, тъй като има означение на органа-издател, конкретен адресат, наименование, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя с означена възможност за оспорване пред съд. Налице са ясни фактически основания за издаване на акта във връзка с волеизявлението на органа. Процедурата е уредена в общото правило по чл.10, ал.1 от ЗСПД и в нормата на чл.17 от ППЗСПД. Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката заявление-декларация по образец. Отказът на органа е постановен след запознаване с документите от административната преписка. С оглед на изложеното са спазени общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на относимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на които органът е постановил своя акт. Съвкупният анализ на приложените по делото доказателства обаче налага извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и несъответствие с целта на закона. Между страните няма спор и доказателствата установяват, че формално заявителката отговаря на предпоставките за отпускане на месечните семейни помощи по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД, уредени в чл.4а и чл.7 от ЗСПД. Заявителката, съпругът и двете й деца са семейство по см. на §1, т.1, б.“а“ от ДР на ЗСПД и живеят постоянно в страната по см. на §1, т.4 от ДР на ЗСПД. Средномесечният доход на член на семейството за предходните 12 месеца отговаря на изискването по чл.4а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗСПД с оглед регламентацията по чл.64, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Не са налице пречките за отпускане на помощите по чл.7, ал.1 от ЗСПД. Спорът е по отношение предпоставката по чл.3, т.5 от ЗСПД, съгласно която право на помощта имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на помощта е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Доказателствата установяват, че заявителката е чужд гражданин, който няма постоянно пребиваване в страната, тъй като липсва издадено разрешение за постоянно пребиваване по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България. Заявителката има предоставен статут на временна закрила по чл.1а, ал.3 във вр. с чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците и чл.2, §1, б.“а“ и б.“в“ и §4, б.“б“ от Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Изложеното определя еднозначно заявителката като лице, което няма право на исканата помощ съгласно предпоставката на чл.3, т.5 от ЗСПД. Разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД обаче не съответства на Конституцията на Република България, Конвенцията за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Съгласно §1а от ДР на Закона за убежището и бежанците, в закона са въведени разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО. Директивата е част от правото на ЕС. Конвенцията за правата на детето е ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и обнародвана в ДВ, в сила е от 03.07.1991г. поради което на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които й противоречат. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията разпоредбите й имат непосредствено действие и другите закони не могат да й противоречат. Следователно, в йерархията на актовете по чл.5 от Конституцията, разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД не може да противоречи на Конституцията, Конвенцията на правата на детето и Директива 2001/558ЕО, а при установено противоречие тази разпоредба следва да остане неприложена. Съгласно чл.26, ал.2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по Конституцията, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Предпоставките за отпускане на помощта по чл.4а и чл.7 от ЗСПД не включват изискване за придобито българско гражданство от заявителката. Съгласно чл.14 от Конституцията семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. По см. на чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно чл.3, т.2 от Конвенцията за правата на детето, държавите-страни по нея се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. В чл.27 от Конвенцията за правата на детето е уредено правото на жизнен стандарт на детето. Съгласно чл.27, т.1 от Конвенцията жизненият стандарт на детето трябва да съответства на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Задължение на държавата по чл.27, т.3 от Конвенцията е да подпомага родителите и другите лица, отговорни за детето да осъществят това право и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл.3, §2 от Директива 2001/55/ЕО, държавите-членки прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на човешките права и основните свободи и на техните задължения за недискиминация, като чл.12 и чл.13 от Директивата създават правила за приложимост на общите разпоредби, отнасящи се до националното законодателство досежно достъпа до системите за социално осигуряване и предоставяне на социални помощи на лицата с временна закрила. С оглед на посочената нормативна рамка в Конституцията на страната и в действащия международния правов ред се налага извода, че лицата с предоставена временна закрила имат гарантирани равни права с правата на българските граждани в сферата на социалното подпомагане и социалните грижи. Аргумент за това по отношение на социалното подпомагане е нормата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, а по отношение на социалните грижи е правилото на чл.13, §2 от Директива 2001/55/ЕО досежно предоставените от държавата помощи от „Социални грижи“. Целта на семейните помощи по чл.1, ал.2 от ЗСПД е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или лицата, полагащи грижи за тях. Тези помощи са проявление на правото на всяко дете за жизнен стандарт по чл.27, т.3 от Конвенцията за правата на детето. Смисълът на помощите по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД е подпомагане в грижите за децата до завършване на средното им образование, но не повече от [възраст] възраст. Следователно, заложеното в чл.3, т.5 от ЗСПД условие противоречи на правото на децата на заявителката за жизнен стандарт и на задължението на държавата за достъп до системите за социални грижи на лицата, ползващи се с временна закрила, поради което нормата следва да остане неприложена. Наличието на материалноправните основания по чл.4а и чл.7 от ЗСПД правят дължима поисканата от заявителката помощ за двете деца. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. По реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението-декларация на жалбоподателката при спазване на дадените в настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона. На основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокат Я. К. има право на адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.36, ал.3 и ал.4 от ЗА. Делото не се отличава с голяма фактическа или правна сложност, като по сходни казуси има множество произнасяния на националните съдилища. По делото са събрани само писмени доказателства, включващи преписката по издаване на оспорения акт. С оглед на изложеното, по правилото на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото възнаграждение е в размер на 400 лв. с равностойност от 204.52 евро. На основание §1, т.6 от ДР на АПК възнаграждението се дължи от Агенцията за социално подпомагане. Мотивиран от горното, съдът