Решение № 2131 от 15.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано от управителя М. Ю. С. депозирана чрез неговия пълномощник - адв. Л. В. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № 101/18.09.2023 г., издадено от Р. Б. П.ч – М. на длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ („КПД“), упълномощена да изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София със Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ-София, с което на „•••••“ ЕООД на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лева, за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. В жалбата от адв. Л. В. от САК като пълномощник на „•••••“ ЕООД са изложени доводи, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на незаконосъобразно съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Подробно са изложени съображения относно неправилното приложение на материалния закон, поради неправилното му тълкуване от страна на административнонаказващият орган. Сочи се, че административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана в следствие неправилни констатации на проверяващите органи, осъществили първоначалната проверка на процесната площадка, стопанисвана от дружеството- жалбоподател. Твърди се необоснованост на изводите на АНО, че на площадката стопанисвана от дружествотожалбоподател са извършвани действия по „третиране на отпадъци“ по смисъла на § 1 т. 44 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД се представлява от адв. Л. В. от САК, който поддържа доводите направени с жалбата за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Адв. В. сочи също така, че при съставяне на АУАН са присъствали свидетели, които не са присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Навежда твърдения, че не са индивидуализирани в достатъчна степен откритите на площадката (стопанисвана от „•••••“ ЕООД) ИУМПС. Посочва, че разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел - актосъставителят Д., също не могъл да индивидуализира с точност откритите ИУМПС, за които се твърди, че са били „третирани“ по см. на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО. На следващо място сочи нередовност на процедурата по предявяване на АУАН, т. к. същият бил предявен, а по-късно връчен на лице без представителна власт. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна - Директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ-София, уведомена, се представлява от юрисконсулт С. П. с пълномощно по делото, която пледира издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че нарушението е доказано безспорно и е приложен правилно материалния закон. Не претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На 21.02.2023 г. служителите на РИОСВ-София - свид. М. Д. на длъжност ст. експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. София и И. Ц. на длъжност гл. експерт в същия отдел, в присъствието на служители на СДВР извършили извънредна проверка на частен имот със статут на паркинг, представляващ автоморга. Провереният имот се намирал в •••••••••••••••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••• с площ от 1025 кв. м. и бил стопанисван от „•••••“ ЕООД, съгласно договор за наем на общински имот. По време на проверката присъствал управителят на дружеството - М. Ю. С.. Проверяващите констатирали различни обстоятелства относно имота, като сред тях и факта, че в откритата му част се съхранявали около 52 броя ИУМПС с липсващи основни части и компоненти, като се съхранявали на пропусклива повърхност на открито. Съхраняваните ИУМПС били в по-голямата си част с липсващи регистрационни номера. За отпадъците от ИУМПС, съхранявани на площадката не били представени документи, удостоверяващи произхода им. Частите били различни по вид - брони, кабели, гуми, джанти и двигатели, както и МПС с регистрационни номера. Проверяващите констатирали и разливи от отработени масла. За съхраняването и разкомплектоването на отпадъци в горепосоченият имот, дружеството не разполагало с разрешение или комплексно разрешително съгласно чл. 35 ЗУО. След проверката, служителите на РИОСВ-София дали предписания на „•••••“ ЕООД, да не извършва дейности с отпадъци без наличен документ по чл. 35 ЗУО, да почисти наличните на площадката отпадъци и да ги предадат на лице притежаващо документ по чл. 35 ЗУО, като представи доказателства за това, за което бил даден срок до 21.03.2023 година. Били дадени и предписания да представи документи, удостоверяващи произхода на откритите в обекта ИУМПС, за изпълнението, за което на управителя бил даден срок до 07.03.2021 година. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № ККФОС – МД – 02 от 21.02.2023 г.. Управителят на дружествотожалбоподател не направил възражения. Предписанията били изпълнени в указания срок. На 17.03.2023 г. в дружеството- жалбоподател била получена покана от РИОСВ-София с указание да се яви негов представител за съставяне и предявяване на АУАН на 20.03.2023 година. Управителят изпратил свой упълномощен представител - М. С., в РИОСВ-София. АУАН № 23/2023 г. бил съставен от свид. М. Д. на 20.03.2023 г., в присъствието на двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН, а именно свид. И. М. и свид. инж. М.-Ф. И.. АУАН бил предявен на упълномощения представител на управителя на - М. С., която получила препис от акта. В срок били депозирани писмени възражения от страна на дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника - адв. В.. С възраженията се навели доводи, които намират отражение и във въззивната жалба, посочило се, че за намерените на площадката ИУМПС и отпадъци от тях не се изисквало разрешение или комплексно разрешително съгласно чл. 35, ал. 1 ЗУО, тъй като били сред предвидените изключения в чл. 35, ал. 2, т. 3 ЗУО. Впоследствие, на 18.09.2023 г. било издадено Наказателно постановление № 101/18.09.2023 г. от Р. Б. П.ч – М. на длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, с което на „•••••“ ЕООД за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закон за управление на отпадъците, за това че дружеството- жалбоподател извършвало дейности по „третиране на отпадъци“, без да притежава разрешение или комплексно разрешително, съгласно изискванията по Закона за управление на отпадъците. Така издаденото НП било връчено на представител на санкционираното ЮЛ на 25.09.2023 година. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитания свидетел в хода на съдебното следствие - свид. М. Д., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Покана за съставяне и предявяване на АУАН с изх. № 2550/14.03.2023 г. и известие за доставянето ; Известие за доставяне на НП; Констативен протокол № ККФОС-МД-02 от 21.02.2023 г.; Възражение против АУАН № 23/2023 г.; Удостоверения за предаване на ИУМПС; Документи за произход на ИУМПС; Пълномощни от управителя на „•••••“ ЕООД; Заповед № РД-18/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ- София; Заповед № РД-17/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ-София. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира в цялост. От показанията на свид. Д. се изясняват обстоятелствата свързани с извършената проверка, наличието на разглобени и нарязани ИУМПС, както и отпадъци от тях, присъствието на управителя С. по време на проверката, липсата на издадено от РИОСВ-София разрешение или комплексно разрешително за извършване на дейности по третиране на гореописаните отпадъци, както и за съставянето на процесния АУАН. Показанията на свид. Д. са достоверни, безпротиворечиви и са в синхрон с останалата доказателствена маса, за това съдът им дава вяра. Приложеният Констативен протокол № ККФОС-МД-02 от 21.02.2023 г. е напълно съответен на показанията на свид. Д., като в детайли описва направените от проверяващите констатации. От приложените в административнонаказателната преписка, от РИОСВ-София заповеди, се установява компетентността на служителите на РИОСВ-София, за извършване на проверки, както и че свид. Д. е оправомощен да съставя АУАН. Съдът дава вяра и на останалите писмени доказателства приобщени по делото, същите изясняват фактическата обстановка и допринасят за установяване на обективната истина. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което per argumentum a contrario на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. От правна страна: Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Видно от известието за доставяне на НП, същият е получен на 25.09.2023 г., а жалбата е входирана в РИОСВ-София на 02.10.2023 г., съгласно входящ № 17614/02.10.2023 година. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и на различни от посочените в нея възражения. Съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен орган, оправомощен със съответната заповед, която е приложена в административнонаказателната преписка. Със Заповед № 17/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ-София е оправомощен свид. М. Д. на длъжност старши експерт в отдел „ККФОС“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ на основание чл. 37, ал. 1,6. „б“ ЗАНН вр. чл. 157, ал. 1, 2, 6, 7 и чл. 159 ЗУО да съставя АУАН в изрично изброените в ЗУО случаи. АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като нарушителят е бил открит по време на извършване на проверката на 21.02.2023 г., а АУАН е съставен на 20.03.2023 година. Актът е бил съставен по реда на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, в присъствието на двама други свидетели - свид. И. М. и свид. инж. М.-Ф. И., като това обстоятелство е изрично отбелязано. АУАН е предявен на надлежно упълномощено лице - М. С., която представила нотариално заверено пълномощно от управителя на „•••••“ ЕООД, с изрично отбелязване. Видно от приложеното в преписката изрично пълномощно, М. С. има право да получава оригинали и копия от „всякакви документи44, от цитираните в пълномощното институции, сред които и РИОСВ. Поради изложеното се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя относно предявяването на АУАН на лице, което не е било надлежно упълномощено. По отношение на компетентността на наказващия орган следва да се отбележи, че действително в атакуваното Наказателно постановление е посочен номер на заповед (РД-97/24.09.2021 г.) на директора на РИОСВ- София, за която заповед се твърди, че упълномощава директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ-София. Доколкото, обаче не са представени абсолютно никакви доказателства за компетентността на наказващият орган, настоящият съдебен състав не може да направи положителен извод за същата. Следва да се посочи, че съгласно чл. 157, ал. 4 ЗУО наказателните постановления за нарушения по ал. 1 (чл. 133, ал. 1, т. 1 - 3 и 5, ал. 2 и ал. 4, т. 1, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл. 146 ЗУО) и ал. 2 (чл. 133, ал. 4, т. 2, чл. 135 - 138, 140 - 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 156 ЗУО) „се издават от директора на РИОСВ…“. Тук е мястото да се отбележи, че компетентността на наказващия орган произтича от закона, в случая Закон за управление на отпадъците. Издадено е наказателно постановление въз основа на съставен АУАН за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО. Разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО попада сред изчерпателно изброените в чл. 157 ЗУО, като такава, за чието нарушение се издава наказателно постановление от Директора на РИОСВ, а не от което и да е друго лице. Поради липсата на приложена заповед, съдът е лишен от възможността да обсъди въпроса относно основанията, на които обжалваното НП е издадено не от директора на РИОСВ-София, а от негов подчинен, а именно директор на дирекция „КПН“ при РИОСВ-София. Въпросът с делегирането на правомощия е подробно обсъден с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по ТД № 4/2002 г., ОС на ВАС, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов. В горецитираното ТР се посочва, че: „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие е други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“ Въззиваемата страна е пропуснала да ангажира каквито и да е доказателства относно компетентността на издателя на Наказателно постановление № 101/18.09.2023 година. Не е представена заповед, от която да става ясно упълномощаването на директора на дирекция „КПД“ при РИОСВ-София. Недопустимо е делегирането на правомощия, които са определени като изрична компетентност от закона (в случая ЗУО). Допустимо е да бъдат предоставени единствено в случай на заместване при обективна невъзможност на титуляра на правомощията да ги изпълнява за определен период от време, но в тази връзка също не са ангажирани доказателства от страна на РИОСВ-София. Поради непредставянето на коментираната заповед, в конкретния случай не може да се направи преценка дали на директора на дирекция „КПД“ при РИОСВ-София са делегирани правомощия, чрез делегация по см. на горецитираното ТР, или органът издал процесното НП е извършвал действия от името на Директора на РИОСВ-София по заместване. На основание изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че НП е издадено от некомпетентен орган. Така изложеното е основание за отмяната на Наказателно постановление № 101/18.09.2023 година. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията в жалбата, че АНО е тълкувал материалните разпоредби превратно, като е приел, че се изисква разрешение за осъществяване на дейности по „третиране на отпадъци“ от ИУМПС, в противоречие е чл. 35, ал. 2, т. 3 ЗУО. В случая АНО е констатирал, а дружеството-жалбоподател е извършило нарушение. Изключенията визирани в чл. 35, ал. 2, т. 3 ЗУО, за които не се изисква разрешение съгласно чл. 35, ал. 1 ЗУО са изчерпателно изброени, като отпадъците от третиране на ИУМПС не са сред тях, а напротив. За извършваните от дружеството дейности по разглобяване на ИУМПС може да се направи извод от констатираното по време на проверката и от свидетелските показания на актосъставителя - свид. Д.. От тях става ясно, че дружеството- жалбоподател активно се е ангажирало с дейности по разглобяване на ИУМПС, които съхранявало на процесната площадка. Установените на място на проверката компоненти и части /брони, кабели, гуми, джанти, двигатели/ и разливите от масло около двигателите пряко сочат, че „•••••“ ЕООД е съхранявало и е третирало посочените отпадъци. Управителят на дружеството не е предоставил изискуемото разрешително, а след извършена служебна проверка от служителите на РИОСВ-София се е установило, че такова никога не е било издавано. Всичко описано до тук безспорно сочи, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно третирало е отпадъци без разрешение издадено по глава пета, раздел I от ЗОУ. Нарушението е установено по безспорен начин и настоящата инстанция възприема изцяло констатациите на служителите на РИОСВ-София. Необходимо е да се посочи още, че неоснователни се явяват и възраженията на дружеството жалбоподателя, че ИУМПС не са индивидуализирани, тъй като сам управителят на „•••••“ ЕООД е представил документи удостоверяващи произхода на наличните на площадката ИУМПС в изпълнение на пункт № 3 от дадените задължителни предписания в Констативен протокол № ККФОС-МД- 02/21.02.2023 година. Също така по делото са приложени и доказателства, че управителят е изпълнил и другото предписание - да посочи наличните отпадъци от ИУМПС и да ги предаде на лице, притежаващо документ по чл. 35 ЗУО. Особено би било обстоятелството едновременно да се твърди, че на площадката няма отпадъци, дейности с които са обект на разрешителен режим и същевременно същите тези отпадъци да бъдат предавани на лице, което има разрешение да извършва дейности с тях. В тази връзка се явяват неоснователни твърденията, че площадката се използвала като паркинг и се заплащал наем, за което обстоятелство дори не са ангажирани доказателства. По делото не е наличен нито един договор за наем, сключен с дружеството- жалбоподател. С цел пълнота на изложението, на последно място следва да се отбележи, че правилно е индивидуализирано и наложеното наказание за установеното нарушение. Според чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО „наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват“. В случая АНО правилно е установил, че юридическото лице „•••••“ ЕООД е третирало отпадъци без разрешение, когато такова се изисква и е определило санкция в минимален размер от 7000,00 /седем хиляди/ лева. Правилно е обсъден и въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН, като е прието, че нарушението не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение е други нарушения от същия вид. Нарушението е формално, като за настъпване на общественоопасните последици не е необходим резултат. Самият факт, че дружеството-жалбоподател е третирало отпадъци, без да има издадено разрешение съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО обуславя от обективна страна извършване на състава на нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3 ЗУО. Така изложеното, обаче не следва да доведе до потвърждаване на обжалваното НП, което настоящата съдебна инстанция намира, че е издадено от некомпетентен орган, а именно от директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ към РИОСВ-София. Наказателни постановления за процесното нарушение могат да бъдат издавани единствено от Директора на РИОСВ (арг. чл. 157, ал. 4 ЗУО), освен в случай на заместване, което обстоятелство подлежи на доказване и е в тежест на наказващия орган да докаже. С оглед на изложеното и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има дружеството-жалбоподател. В настоящия случай, обаче по делото липсват каквито и да е доказателства за реално сторени такива, а е приложено единствено пълномощно, с което управителят на дружеството-жалбоподател е упълномощило адв. Л. В. от САК, поради което и съдът не намира за необходимо да се произнася относно разноските. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,