Решение № 106 от 29.4.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 76/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 28 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново, съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от К. Г. Т., ЕГН: •••••••••• от гр. Елена, ••••••••• против Районен съд – Елена, с адрес гр. Елена, •••••••• и Административен съд - Велико Търново, с адрес гр. В. Търново, ••••••••, иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, поради нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС на гр. дело № 221/2024г. по описа на ЕРС /първоначално образувано като адм. дело № 587/2023г. на ВТАдм.С/, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното й изплащане. С решението, съдът е осъдил К. Г. Т. да заплати на Административен Съд - Велико Търново сумата от 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото, осъществено от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК. С определение № 106 от 21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново, съдът е осъдил К. Г. Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 10 лв. (десет лева). Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Елена 5070, •••••••, Община Елена, Област Велико Търново, Р България, с посочен електронен адрес за връчване на книжа. Жалбоподателят обосновава доводи, че първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон, вкл. поради необсъждане на всички доводи и относими доказателства. Навежда аргументи в насока, че Прокуратурата на РБ следва да вземе участие в процеса по ЗОДОВ, като е необходим конкретен акт за конституирането, а не само да бъде призована, като първоинстанционният съд не е спазил разп. на чл. 10, ал.1 ЗОДОВ. Навежда оплаквания, че е дадена неправилна правна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд, който дал и неправилни указания към страните с изготвения доклад, като липсвал в него и списък на правно-релевантните факти. Във връзка с направените възражения, отправя искане да бъде обезсилено, отменено и върнато делото на първоинстанционният съд, за разглеждането му от друг състав, вкл. и поради наличие на основателно съмнение в безпристрастие на съдъа, разгледал делото, съгл. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, респ. се иска въззивният съд да го отмени като неправилно и уважи изцяло предявената искова претенция. Представя: Искова молба е Вх № 1471/21.10.2024г. по гр. дело № 286/2024г. на РС- Трявна с КЕП; Искова молба е Вх. № 14943/10.12.2024г. по гр. дело № 1125/2024г. на ВТОС с КЕП - установимо, по които ищец по делата е жалбоподателят в настоящото производство, а ответник – ОС – Велико Търново; Решение от 06.07.2019г. по Гр. дело № 289/2019г. на ОС-Плевен; Определение № 56 от 14.01.2025г. по в.гр.д. № 854-2024г. на ОС-Плевен. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Административен съд – Велико Търново, представляван от Й. М., действаща чрез упълномощен представител - съдебен помощник С. Т.. Ответникът по жалбата навежда доводи, че същата е неоснователна, а атакуваното с нея решение е допустимо и правилно. Отправя искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. С писмения отговор не са направени доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Районен съд – Елена и Прокуратурата на Република България, чрез ОП – Велико Търново. Въззивният съд е допуснал като писмени доказателства в производството, заверени от жалбоподателя копия на подадени от него искови молби против ОС – Велико Търново, както следва: Искова молба е Вх № 1471/21.10.2024г.; Искова молба е Вх. № 14943/10.12.2024г. Същите са прецененикато относими при обсъждане на възражението му за недопустимост на атакувания съдебен акт, обоснована с доводи по прилагането на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК и правото на справедлив процес, както и прилагането на КЗПЧОС. Съдът е оставил е без уважение искането на жалбоподателя К. Г. Т. за събиране във въззивното производство на писмени доказателства - представени в разпечатка съдебни актове, както следва: Решение от 06.07.2019г. по Гр. дело № 289/2019г. на ОС-Плевен; Определение № 56 от 14.01.2025г. по в.гр.д. № 854-2024г. на ОС-Плевен, поради неотносимостта им към спора и доколкото не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК. Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново, в провелото се по делото съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата. Апелативен съд – Велико Търново намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.При извършване на проверката по чл. 269 ГПК, настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и като валиден и допустим съдебен акт, следва да се пристъпи към разглеждане на жалбата срещу него по същество. Не са налице и твърдените от въззивника процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При съобразяване на нормата на чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ първоинстанционният съд е осигурил участието в производството по спора на прокурор от състава на съответната на съда по рода си прокуратура - ОП - Велико Търново, който действа в обществен интерес като представител на единната и централизирана Прокуратура. Последната не е контролираща страна/такава фигура не е предвидена в действащия ГПК/. ОС – Велико Търново не се е произнесъл по непредявен иск - той е разгледал спора, с който е сезиран, като дадената от него правна квалификация на спорното право е правилна, с оглед наведените от ищеца твърдения и заявения от него петитум. Разглеждането на спора от съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК представлява процесуално нарушение, което може да засегне само правилността на постановения акт, но не се отразява на валидността му и допустимостта му. Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на страните. Константна е практиката на съдилищата в насока, че безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие. За изпълнение на изискването е необходимо да е налице субективен и обективен критерий. Обективният критерий е обоснован от доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото. В този смисъл съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на съда "е действал с лично пристрастие" срещу ищеца /Hauschildt v Denmark 1989/. Приема се да е налице презумпция за безпристрастност на съда "докато се представи доказателство сочещо на обратното"/ Kyprianou v. Cyprus 2005 XIII/. Т. е. от фактите по делото следва да се установи логично и разумно, че е налице пристрастност спрямо конкретно лице. Постановилият решението съдия от състав на ОС – Велико Търново е избран при спазване на принципа за случайно разпределение на делата, направил е своя преценка за липса на основания за самоотвод, и съмненията на ищеца, че той вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален, което подлага на съмнение неговата безпристрастност, не почива на обективни данни. Този извод не се разколебава и от събраните от въззивната инстанция писмени доказателства. Съдията- докладчик е заел становище по същество на спора единствено в крайния си акт. Обстоятелството - служебно известно и на настоящия въззивен състав, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд, доколкото той не разглежда иск, насочен срещу съда, в който правораздава. Противното би означавало всяка от страните по делата, чрез предявяване на искови производства срещу компетентните съдилища, да може да предизвиква отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е. в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията). Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. Ищецът е навел твърдения с исковата си молба, че е предявил иск за морална обезвреда срещу Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ като е подал искова молба с вх. № 4647/10.10.2023г. до Административен съд - Велико Търново. По нея било образувано адм. дело № 587/2023г., но поради отстраняване на всички съдии от състава на втория ответник - Административен съд - В. Търново, ВАС на основание чл. 133 ал. 6 т. 2 АПК е изпратил производството за разглеждане в Административен съд - Габрово, в който е образувано адм. дело № 300/2023г. Поради отвод на всички съдии от състава и на този съд делото било изпратено за разглеждане в Административен съд - Ловеч, където е образувано под № 180 по описа на 2024г. С определение от 08.05.2024 г. Административен съд - Ловеч е изпратил делото за разглеждане пред първия ответник – Районен съд - Елена, където било образувано под № 221/2024г., както и че по реда на чл. 23 ал. 3 ГПК ОС - Велико Търново, след отвод на съдиите от състава на Районен съд - Елена, е изпратил делото за разглеждане в ГОРС. Ищецът уточнява, че образуваното там гр.д. № 1367/2024г., поради изменение цената на иска по чл. 214 ал. 1 ГПК, е изпратено по подсъдност на ВТОС, където е все още висящо. Ищецът подчертава, че повече от девет месеца от подаване на исковата молба по делото не е проведено нито едно открито съдебно заседание и смята, че това бездействие е форма на отказ от правосъдие и води до нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на същото в разумен срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС. Твърди, че вследствие на това бездействие на съдилищата е претърпял обичайните и типични неимуществени вреди, които възникват, когато продължителността на съдебното производство надхвърли рамките на разумния срок - притеснения и безпокойство за развитието на делото и евентуално неблагоприятния му изход, накърняване чувството за справедливост и на доверието в държавността, житейски дискомфорт от погазване на основните му права. Ищецът отправя искане за осъждането на двамата ответници, да му заплатят солидарно сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок съгласно § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното й изплащане. Районен съд – Елена, с писмения си отговор, изразява становище за неоснователност на иска. Признава, че на 31.05.2024г., след изпращането на делото по подсъдност от Административен съд - Ловеч, е образувал по исковата молба на ищеца срещу КЗД гр.д. № 221/2024г., което след отвод на всички съдии е прекратено на 06.06.2024г. и изпратено на ВТОС по реда на чл. 23 ГПК. В тази връзка възразява, че в периода от 31.05.2024г. до 06.06.2024г., когато делото е било висящо пред него, не е допуснал нарушения, които са забавили разглеждането му. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. С отговора на исковата молба Административен съд - Велико Търново също заема становище за неоснователност на иска. Изтъква, че в периода 26.09.2023г. - 30.10.2023г. ищецът е завел срещу него три дела за заплащане на обезщетение по реда на чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ, поради което определеният по адм. дело № 587/2023г. съдия - докладчик се е отвел от разглеждането му. Ответникът уточнява, че е образувал делото в деня на постъпване на исковата молба и че за периода 10.10.2023г. - 23.10.2023г. съдията - докладчик е бил в отпуск, поради което се е самоотвел в първия за него работен ден - 24.10.2023г. В периода до 06.11.2023г., на същото основание са се отвели и останалите членове от състава на ответния съд, поради което с разпореждане от 07.11.2023г. делото е прекратено и е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. Обосновава се, че твърденията за забавено правосъдие по гр.д. № 221/2024г. на ЕРС не предполагат обсъждане на общата продължителност на процеса и висящността му пред други съдилища, както и поради липсата на твърдения за допуснато от Административен съд Велико Търново нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Сочи, че времето през което делото е бил при втория ответник е по - малко от месец /28 календарни дни, респ. 20 работни дни/, през който период са извършени редица действия по администриране на искова молба, образуване на делото, определяне на съдия - докладчик, отводи на всички съдии, обективирани в съответните съдебни актове, прекратяване на производството, поради изчерпване на съставите и изпращането му във ВАС. Този ответник обосновава, че процесуалните действия по движение на делото са извършени в кратки срокове и ритмично. Възразява срещу размера на претенцията за морална обезвреда като прекомерен. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска, евентуално да присъди минимално обезщетение. След събиране на относимите доказателства по делото, първоинстанционният съд постановил своя краен съдебен акт, с който отхвърлил като неоснователен предявеният иск. Извел като водещи мотиви, че продължителността на разглеждане на делото по чл. 2б ЗОДОВ пред конкретните съдилища - ответници, както и изобщо релевантната за настоящия спор негова обща продължителност, не обосновава забавяне на гражданското производство, което да е в нарушение на разумния срок за разглеждането по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Липсата на случай на т.нар. „бавно правосъдие", а и на доказани вреди от продължителността на делото, отричала в полза на ищеца да е възникнало право на обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Установява се следното от събраните доказателства по делото: На 10.10.2023г. ищецът е подал пред ответника Административен съд - Велико Търново искова молба срещу Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ за осъждането й да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. преписка № 44-00-1/03.01.2023г. В деня на постъпване на исковата молба, сезираният с нея съд е образувал адм. дело № 587/2023г., по което е постановен отвод на всички съдии от състава му, с доводи, че ищецът е завел срещу органа на съдебната власт, в който работи, няколко дела за присъждане на обезщетение по чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ. Предвид на това, с разпореждане от 07.11.2023г. делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение от 07.12.2023г. на ВАС делото е изпратено на Административен съд – Габрово. В този съд делото е образувано на 11.12.2023г. под № 300 по описа за 2023г. С определение от 23.02.2024г. съдията - докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание за 18.03.2024г., в което се е отвел от разглеждането му, доколкото ищецът е завел срещу този съд иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, поради забавено правосъдие по това дело - № 300/2023г. С подобни съображения са се отвели от разглеждане на делото и останалите съдии от състава на съда и същото е изпратено на ВАС с определение от 22.03.2024г. С определение от 10.04.2024г. делото е изпратено по компетентност на Административен съд - Ловеч, където на 12.04.2024г. е образувано под № 180 по описа на 2024г. След като е приел, че не е компетентен да разгледа спора, съдията - докладчик с определение от 08.05.2024г. го е изпратил по подсъдност на РС - Елена, където делото е образувано на 31.05.2024г. под № 221 по описа на съда за 2024г. Поради отвод на съдиите от състава на първия ответник, мотивиран с влошени личностни и служебни отношения с ищеца, с определение от 06.06.2024г. делото е изпратено на ОС – Велико Търново, за изпълнение на процедурата по чл. 23 ал. 3 ГПК. С определение от 12.06.2024г. делото е изпратено за разглеждане на РС – Горна Оряховица, където е образувано на 20.06.2024 г. под № 1367 по описа за 2024г. С определение от 24.06.2024г. съдията - докладчик, поради предприето от ищеца увеличаване размера на исковата претенция на 33 000 лв., е прекратил делото пред ГОРС и го е изпратил на ОС – Велико Търново по родово компетентентност, който да разгледа спора при тази цена на иска. С определение от 11.07.2024г. по гр.д. № 576/2024г. на ОС – Велико Търново делото е насрочено в открито съдебно заседание за 30.09.2024г. При тази фактическа обстановка, Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си съдебен състав извежда следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на втората алинея на чл. 2б ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Наведени са с исковата молба и уточнителна такава фактите и обстоятелствата, относими към спора, които да очертаят спорния предмет и да бъде квалифициран предявеният иск като такъв по чл. 2б ЗОДОВ. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника. С оглед установените по-горе факти, настоящият състав намира, че поведението на ответниците е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред тях е разумен и необходим. Не е налице неоправдано забавяне на производството. Не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок от страна на двете съдилища – ответници в исковото производство, извършваните процесуални действия от съдилищата са своевременни, като произнасянията са в разумни срокове, като продължителността на производството е наложена с оглед необходимостта на страните да бъде предоставена равна и ефективна възможност за участие в производството и упражняване на предоставените им права и с оглед отводите и самоотводите на съдебните състави. Изследва се период с начало 10.10.2023г., когато е подадена исковата молба срещу КЗД, по която пред Административен съд – Велико Търново е образувано адм. дело № 587/2023г. и краен момент 11.07.2024г. Претендира се от ответниците солидарна отговорност и основателността на иска по чл. 2б ЗОДОВ е предпоставена от общата продължителност на процеса, която да е израз на бавно правосъдие, от конкретен принос на съдилищата за настъпване на забавянето му, т.е. с поведението си обективно да са нарушили изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, докато то е било висящо пред тях. Пред Административен съд – Велико Търново делото е било висящо по - малко от един месец /10.10.2023г. - 07.11.2023г./, в който период всички девет съдии от състава му са се отвели от разглеждане на спора. Отводите са постановявани своевременно. Отводите са надлежно мотивирани с факти и обстоятелства по см. на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, поради заведени от ищеца срещу Административен съд – Велико Търново искове по ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от бавно правосъдие и за нарушаване правото на ЕС. Не се констатира неразумна продължителност на делото и пред първия ответник – РС - Елена, пред който делото е било висящо около една седмица /31.05.2024г. - 06.06.2025г./. В този кратък времеви период съдиите от състава на този съд са се отстранили от участие по делото, за което в определенията си по чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК са изложили доводи и съображения. При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делата му в разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. По така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение. Направените с въззивната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото са неоснователни. С определението си по чл. 140 ГПК от 09.09.2024 г., съдът се е произнесъл по предварителните въпроси, които законът разписва и докладът е обявен за окончателен в съдебно заседание, провело се на 09.10.2024 г. Не са постъпвали възражения от ищеца срещу изготвения доклад. Решението на първоинстанционния съд е обосновано, фактическата обстановка е възприета правилно, като са обсъдени всички относими към спора събрани доказателства, в тяхната съвкупност и логическа свързаност, поради което въззивният съд намира това възражение на жалбоподателя също за неоснователно. При този изход на спора се следват разноски за въззиваемата страна. Такива се претендират от Администартивен съд – Велико Търново като юрисконсултско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение, съгласно разп. на чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ се определя по реда на чл. 37 ЗПрП, която разпоредба препраща към НЗПрП. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът