Решение № 20 от 21.1.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 894/2025 г.

– 474/2021 г. от 22.05.2021 г. на Съдия от Бинагадинския районен съд на град Баку, с което е разпоредено М. Д. С. да се арестува като превантивна мярка и процесуална принуда за срок от 4 месеца; извлечение от личната карта на исканото лице; уведомление от Държавна миграционна служба на Република Азербайджан, с която е отказано на исканото лице да бъде признато за гражданин на Република Азербайджан; извадка от Наказателния кодекс на Република Азербайджан. В съдебното заседание поисканият за екстрадиция М. С. заявява, че не желае да бъде екстрадиран и предаден на властите на Република Азербайджан. Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв. А. П. оспорва искането в съответствие с изразена от неговия подзащитен позиция за несъгласие за екстрадиция. Счита, че са налице основанията за отказ, предвидени в чл. 7, т. 1 и т. 3, както и чл. 8, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА, както и че е изтекла давността според закона на молещата държава за преследване на описаните в искането деяния. Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

– 474/2021 г. от 22.05.2021 г. на Съдия от Бинагадинския районен съд на град Баку е издадена заповед за задържане - мярка за процесуална принуда за срок от 4 месеца. Представено е и извлечение от приложимите правни норми, според закона на молещата държава – член 15 /класификация на престъпленията/; чл. 32 /видове участие/; член 75 /освобождаване от наказателна отговорност във връзка с изтичане на срокове/; член 179 /присвояване или разхищение/; чл. 177 /кражба/; чл. 193-1 /легализиране на имущество, придобито чрез престъпление/ и чл. 313 /измама при работа/ от НК на Р. Азербайджан. В молбата, с която е поискана екстрадиция на лицето, органът на издаващата държава посочва, че Главна прокуратура на Република Азербайджан гарантира, че М. С. ще получи правна помощ и няма да бъде подлаган на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание в съответствие с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, както и със съответните конвенции и протоколи на ООН и Съвета на Европа. Също така се посочва, че искането за екстрадиция не се отнася до преследване лицето по политически причини, основани на раса, религия, националност, етническа принадлежност или политически убеждения. Лицето не е осъждано или оправдано за същите престъпления към настоящия момент. Гарантира се, че в съответствие с чл. 14 и чл. 15 от ЕКЕ М. С. ще бъде преследван единствено за престъплението, за което се иска екстрадицията и в случай на осъждане ще бъде освободен да напусне Република Азербайджан след изтичане на наказанието си. Гарантира се, че без съгласието на компетентните органи на Република България лицето няма да бъде екстрадирано, експулсирано или прехвърлено в трета държава. В представеното решение за привличане на М. С. като обвиняем е дадено описание на установените по делото факти. Посочва се, че М. С. като ••• на фирмата Scano Universal LLP, с адрес Selvi Sokaki 9/A, квартал Бакъркьой, Флория, Истанбул, Република Турция, съзнателно присвоил и разхитил голяма сума държавни средства, поверени на Е. Х. - извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република Румъния, Република Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, като е използвал служебното си положение. След това исканото лице С. е легализирало средствата, като ги е превело по сметки на отделни юридически лица в банки на територията на Република Турция и други държави, за да скрие истинския източник на тяхното придобиване. При извършване на тези деяния С. предварително се сговорил и обединил с други лица, две от които са посочени в решението за привличане на обвиняем. Въз основа на заявление, изготвено от Е. Х., извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан, относно искане за прехвърляне на предполагаемо оставащите средства от сметката на Посолството на република Азербайджан в Румъния в местна банка от името на собствениците на недвижим имот от 26.01.2013 г. без знанието и съгласието на последните по сметката на фирмата „Scano Universal LLP“ в размер на 2 700 000 евро. След като преводът е извършен с платежно нареждане от 04.02.2013 г. в съответствие с престъпното споразумение между М. С. и още други лица, са легализирали и иззели парите от банкова сметка и са ги осребрили в Истанбул, Турция. Исканото лице превел последната сума пари на 04.02.2013 г . – 11 905 евро, както и 208 284 евро на посланик Е. Х. и други членове на групата, с които преди това е бил в заговор, от банковата сметка в посолството. Общата сума, която лицата са присвоили и разхитили, е в размер на 2 920 189 евро от имуществото, поверено на Е. Х., принадлежащо на азербайджанската държава и предоставено на Министерството на външните работи. Посочва се още, че през 2013 г. М. С. е бил ••• на фирма Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited, която е действала в Истанбул, Република Турция, като е приел предложението на Е. Х., извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан, за легализиране чрез прехвърляне по сметките на отделни юридически лица в банки, разположени в териториите на Република Турция и други държави. Лицето Е. Х. е получил от Кабинета на министрите на Република Азербайджан средства за реконструкция, реставрация и ремонтни дейности в Подгорица, Черна гора, в размер на 4 083 212 евро. Част от тази сума е преведена по сметка на посолството в Република Сърбия, а след това и в банкова сметка в Черна гора. Исканото лице С. е сключил между него и съветника на дипломатическата мисия на Република Азербайджан в Черна гора договор на 17 април 2013 г. на стойност 2 245 447 евро за озеленяване, земни работи и транспорт на доставки и на стойност 354 553 евро за ремонтни и строителни работи на два обекта (парк и улица „Баку“) в Подгорица, Черна гора, в качеството на ••• на Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited, като всъщност дружеството не е извършвало никаква работа, свързана с възложеното озеленяване, ремонт и строителство с цел прикриване на незаконния източник на имуществото. За да легализира средства чрез конвертиране, превод и други финансови транзакции и сделки, посолството на Република Азербайджан е превело различни суми от банковата си сметка в банка със седалище в град Белград, Република Сърбия по банкова сметка на дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited в банка със седалище в град Истанбул, Република Турция, като общият размер на сумите за периода от 17.04.2013 г. до 05.09.2013 г. е в размер на 2 600 000 евро. Последствие от банковата сметка на дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited са преведени отделни суми на лицата С. К. и Джиханкер Дада – на първия сумата от 40 000 евро, а на втория сумата от 2 334 000 евро, като и двете лица нямат официална връзка с дружеството Bright Pearl International Trading Demircelik Dis Ticaret Limited. По този начин сумите са съзнателно придобити по престъпен начин от група лица, които предварително са се сговорили да скрият истинския източник на средствата и сумата от 2 600 000 евро е легализирана чрез извършване на конвертиране, превод и финансови операции. В решението за привличане на обвиняем е посочено, че в престъпната си дейност М. С. многократно е присвоявал и разхищавал голяма сума пари, възлизаща общо на 2 936 405,79 евро, като е извършил служебна измама, съзнателно е въвел невярна информация в официални документи с намерение за алчност и в предварителен сговор с друга група длъжностни лица, с които си действия е извършил престъпления по чл. 179.3.2, чл. 193-1.3.2 и чл. 313 от Наказателния кодекс на Република Азербайджан. Въпреки взетите решения за привличане на М. С. като обвиняем и за арестуването му като мярка за процесуална принуда, това не се е осъществило, тъй като съгласно Решение относно участие на обвиняемия от 17.05.2021 г. и Решение относно обявяването на обвиняемия за издирване от 17.05.2021 г. преди това лицето е избегнало тези процесуални действия от разследването, като е напуснало територията на Република Азербайджан. Представено е извлечение от приложимите разпоредби на чл. 179.3.2 от НК на Р. Азербайджан – „Присвояване и разхищение“, като предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от пет до десет години; по чл. 193-1.3.2 – „Легализиране на имущество, придобито чрез престъпление“ е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от седем до дванадесет години със или без лишаване от правото да се заемат определени длъжности или да се извършват определени дейности за срок от три години; по чл. 313 – „Измама при работа“ е предвидено наказание глоба в размер от хиляди и петстотин до три хиляди маната (официална парична единица на Република Азербайджан), или поправителен труд за срок от една до две години или лишаване от свобода за срок до две години с лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности за срок до две години. Представено е извлечение от НК на Република Азербайджан относно давностните срокове за наказателно преследване на гореописаното деяние. Според последното давността зависи от класифицирането на престъплението съобразно възприетата от азербайджанското законодателство номенклатура на престъпленията по тяхната тежест. Съгласно чл. 15.1 от НК престъпленията се класифицират на такива, които не представляват голяма обществена опасност, по-леки, тежки и особено тежки в зависимост от техния характер и степен на обществена опасност. В чл. 15.4 НК е посочено, че деяния, за които максималното наказание лишаване от свобода за умишлено или непредпазливо извършване, не надвишава дванадесет години, се считат за тежки престъпления. Това определение е приложимо към първите две престъпления, описани в искането за екстрадиция – по чл. 179.3.2 и чл. 193- 1.3.2 от НК, тъй като за първото от тях максималният срок лишаване от свобода е десет години, а за второто е тях е дванадесет години. По отношение на третото престъпление по чл. 313 от НК е приложима нормата на чл. 15.2, според която този вид деяния спадат към категорията на престъпленията, които не представляват голяма обществена опасност. Според чл. 75.1.3 от НК, давностният срок е 12 години от датата на извършване на тежкото престъпление и максимално предвиденото наказание не надвишава 12 години лишаване от свобода. От друга страна, обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 75.3, съгласно която ако лицето, извършило престъплението, се укрие от разследването или съда, давността се спира и се възобновява от момента, в който то бъде заловено или доброволно се яви и признае вината си. Видно от посоченото в представените писмени доказателства, престъпната дейност на М. С. приключва на 14.10.2013 г. (момента, в който на лицето С. К. е преведена сума по банков път в размер на 25 000 евро, част от общата сума), поради което формално 12-годишният давностен срок би следвало да изтече през октомври 2025 г. Но с оглед разпоредбата на чл. 75.3 давността е спряна, тъй като преди да бъде привлечен като обвиняем, същият се е укрил от разследващите органи. Най-ранната дата, когато това е констатирано, е 17 май 2021 г., като към този момент давността все още не е изтекла и от тази дата същата е спряла да тече. С оглед на тези общи правила се налага изводът, че наказателното преследване не е погасено по давност според закона на молещата държава. В този смисъл възражението на защитника за изтичане на давността за наказателно преследване по закона на молещата държава се явява неоснователно. Описанието на деянието съответства на посочените в решението за задържане от 22.05.2021 г. на Бинагадинския районен съд на град Баку факти относно време, място и начин на извършване на деянието. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Видно от представеното извлечение от лична карта, същият е с имената М. Д. С., дата на раждане •••••••••• г. Фактическото изложение на описаната престъпна дейност сочи, че са налице достатъчно данни само за едно от описаните деяния – това, квалифицирано по 193 – 1.3.2 от НК на Р. Азербайджан, което представлява престъпление съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 253, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 1 до 8 години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. По отношение на останалите две деяния – по чл. 179.3.2 от НК на Р. Азербайджан „Присвояване и разхищение“ и по чл. 313 – „Измама при работа“ следва да се откаже допускане на екстрадиция, тъй като в изпратената молба и приложените към нея документи не се съдържат достатъчно ясно и подробно описание на съставомерните признаци на тези деяния и не са изложени фактически твърдения относно тяхното извършване. Съгласно чл. 12, т. 2, б. „b“ от Европейската конвенция за екстрадиция молбата се придружава от описание на престъпленията, за които се иска екстрадиция, а времето и мястото на тяхното извършване, правната им характеристика и приложимите спрямо тях законови разпоредби се посочват по възможно найясен начин. В настоящия случай представените писмени доказателства към молбата за екстрадиция съдържат най-вече описание на престъплението „пране на пари“, но не са изложени почти никакви факти относно другите две престъпления, включително са налице съществени неясноти относно времето и мястото на тяхното извършване. По отношение на деянието по чл. 179.3.2. е допуснато смесване с обстоятелствата по твърдяното престъпление „пране на пари“, тъй като в отделни части от изпратените писмени доказателства сумите, които са били предмет на „пране на пари“ последствие се описват като суми, които са били присвоени и разхитени, без да се проведе разграничение между действията на М. С. и другите обвиняеми. По отношение на деянието по чл. 313 е посочено, че С. е сключил два договора за извършване на ремонтни и строителни дейности в Подгорица, Черна гора, но без да се уточнява по какъв начин е въведена невярна информация в официални документи или информационни ресурси по смисъла на цитираната разпоредба от НК на Република Азербайджан. От издаващата държава е изискана многократно допълнителна информация по смисъла на чл. 13 от ЕКЕ и такава е изпратена, но е идентична с първоначално представените към молбата за екстрадиция доказателства и на практика не допринася за внасянето на яснота по отношение на тези две престъпления. Изводът е, че молбата за екстрадиция съдържа фактическо изложение на престъпната дейност само по отношение на престъплението „пране на пари“, но за останалите две престъпления не може да се направи категоричен извод относно престъпната дейност на С., както и за тяхната съставомерност по българския наказателен закон. По тези съображения молбата за екстрадиция в тази й част следва да бъде отказана. Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление „Легализиране на имущество, придобито чрез престъпление“ съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. От друга страна, тя кореспондира с давността за наказателното преследване, съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Според Наказателния кодекс на Република България възможността за наказателно преследване се погасява след изтичането на десет години за описаното по-горе престъпление, тъй като предвиденото за него наказание е лишаване от свобода за повече от три години /чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК на Р. България/. Съгласно правилото на чл. 80, ал. 3 от НК началото на давностния срок е моментът на довършване на престъплението. В решението за привличане на обвиняем е посочено, че последното разпореждане с парична сума от извършеното „изпиране на пари“ е осъществено на 14.10.2013 г. (момента, в който на лицето С. К. е преведена сума по банков път в размер на 25 000 евро, част от общата сума). Следователно, от този момент е започнал да тече давностният срок и е следвало да изтече на 14.10.2023 г., но преди това същият е бил прекъснат по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК на Република България с извършването на съответните действия по разследване – постановяването на решение за привличане като обвиняем на 17.05.2021 г. Не е налице и хипотезата на чл. 81, ал. 3 от българския наказателен закон, тъй като все още не е изтекъл увеличеният с една втора срок по тази разпоредба към настоящия момент. Това, в съчетание с нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи отсъствие на посочените в чл. 7, т. 6 от ЗЕЕЗА предпоставки, т.е. към настоящия момент погасяващото наказателното преследване основание категорично не е настъпило както по закона на молещата, така и на замолената страна. При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане на екстрадиция на исканото от молещата държава лице за престъплението чл. 193 – 1.3.2. от НК на Азербайджан. Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава - Главна прокуратура на Република Азербайджан в необходимата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 9, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България, срещу което е образувано наказателно производство в друга държава /чл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗЕЕЗА/. Искането е адресирано до компетентните органи на Република България. От друга страна, Република България и Република Азербайджан са подписали и ратифицирали Европейската конвенция за екстрадиция – тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за Република България и на 26.09.2002 г. за Република Азербайджан. Същевременно молещата държава е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека /официален сайт на Съвета на Европа/. Поради това приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащи тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 от ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. За престъплението „изпиране на пари“ (или „Легализиране на имущество, придобито чрез престъпление“ според терминологията на наказателния закон на издаващата държава), в чието извършване е заподозрян М. С., не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Следва да се обсъди дали са налице и останалите пречки, посочени в чл. 7 от ЗЕЕЗА. Деянието, за което се иска предаването на лицето, няма политически или военен характер, противно на възраженията на защитата. Исканото лице не е търсено, за да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава. В производството по екстрадиция съдът преценява дали ако лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдебният орган на замолената държава е длъжен да провери надеждността на гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ, така, както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на човека и основните свободи. Поначало, при съблюдаване принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на лицето да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В тази връзка, съдебните власти на Република Азербайджан са представили гаранции още с искането за екстрадиция, че в случай на екстрадиране на М. С., същият няма да бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и ще получи правна помощ по време на наказателното производство. Молещата държава е предоставила и гаранции, че искането за екстрадиция няма за цел преследване на лицето на политическа основа или на основа на раса, религия, националност, етническа принадлежност или политически убеждения. Не се откриват и някои от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него. Не се установява хипотезата на чл. 8, т. 4 от ЗЕЕЗА, която се отнася до изпълнение на влязла в сила присъда и не намира приложение в конкретния случай, тъй като лицето се иска да бъде екстрадирано за провеждане на наказателно преследване спрямо него. Не е налице и хипотезата на чл. 8, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като макар и деянието да е извършено частично извън територията на молещата държава (отделни елементи на деянието са свързани с територията на Република Турция, Република Сърбия и Република Черна гора), с оглед характера на престъплението, което е с трансграничен елемент и по аргумент за противното българският наказателен закон позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление, а именно – „пране на пари“ по смисъла на чл. 253и сл. от НК. В същия смисъл като разпоредбата на чл. 8, т. 5 ЗЕЕЗА е и разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Европейската конвенция за екстрадиция. Не са налице основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция - чл. 18 от ЗЕЕЗА. В обобщение се налага извод за липса на риск, в случай на предаване за участие в образуваното наказателно производство положението на М. С. да бъде утежнено, както и да бъдат накърнени неговите права в това производство. С оглед на изложените съображения съдът счита, че молбата за екстрадиция на М. Д. С. е частично основателна и следва да бъде уважена само за престъплението по чл. 193 – 1.3.2 от НК на Република Азербайджан, а в останалата част - за престъпленията по чл. 179.3.2. и чл. 313 от същия НК да бъде постановен отказ. По отношение на същото лице следва да бъде постановена мярка „задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава. Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът