Решение № 388 от 31.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 112/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. С решение №25/21.ІІ.2024год. постановено по т.д. №2314/2022год. на І ТО на ВКС е отменено решение №193/19.ІV.2022год. по В.т.д.№17/2021год. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. По въпроса, обусловил касационното обжалване на решението на ПАС, е даден следния отговор от ВКС: Силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, постановено преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, не се разпростира спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането, и съдът не е длъжен да я зачете. С решение №260131/26.ХІ.2020год. постановено по т.д. №169/2018год. на Старозагорския окръжен съд е признато за установено, че „П Х“ АД /в несъстоятелност/ грВ., ЕИК ••••••• не дължи на „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••регистрирано в регистъра на дружествата с №НЕ•••••, представлявано от Г. К. и М. М., следните вземания: -вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ- 8състав и -вземане в размер на 34 319.11лв., представляващо съдебни разноски присъдени с решение по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З.. Осъдил е „Е Х Л“ гр.Н., К. и „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК ••••••• да заплатят на „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, ЕИК ••••• сумата от 2 040лв. разноски по делото. С допълнително решение №260034/29.І.2021год. постановено по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд „Е Х Л“ гр.Н., К. е осъдено да заплати по сметката на Старозагорския окръжен съд ДТ в размер на 196 279.84лв. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№260898/25.І.2021год. е подадена от „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••регистрирано в регистъра на дружествата с №НЕ•••••, представлявано от Г. К. и М. М., чрез пълномощниците му адв. Т. Т. и адв. Т. Г., и двамата от САК, срещу решение №260131/26.ХІ.2020год. по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост, и при условие на евентуалност- неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо поради липса на пълно и главно доказване от страна на ищеца „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, че исковата молба е постъпила в срока по чл.694ал.6 ТЗ, както и поради обстоятелството, че за част от исковите претенции е налице влязло в сила решение, обвързващо всички кредитори на несъстоятелността, включително ищеца в настоящето производство. Недопустимо е решението и в частта, с която е прието несъществуване на вземане на „Е Х Л“ за 34 319.11лв., представляващи присъдени разноски с влязлото в сила решение №314/25.Х.2016год. по т.д. №83/2016год. на ОС- С. З., с което в грубо нарушение на императивната забрана за пререшаване на разрешен правен спор по чл.299ал.1 ГПК, въпросът за присъдените разноски на кредитора е пререшен. Ето защо решението на първоинстанционният съд следва да се обезсили като недопустимо и производството по делото да се прекрати. В случай, че въззивният съд намери решението на ОС- С. З. за допустимо, жалбоподателят моли да го отмени изцяло като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост, като постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ, като неоснователен и недоказан. Сочи, че първоинстанционният съд не е зачел разпоредбата на чл.297 ГПК и влязлото в сила решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, с което първите три вземания на кредитора „Е Х Л“ гр.Н., К. са му били присъдени, като обезщетение за неизпълнен договор- споразумение от 16.ХІІ.2009год., сключено с „П Х“ АД грВ.. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението при нарушение на диспозитивното начало /чл.6ал.2 ГПК/, по непредявени от ищеца с исковата молба основания, по недопустимо служебно въведен от състава на ОС- С. З. предмет на делото, в противоречие със съвкупния доказателствен материал по делото, при допуснати съществени процесуални нарушения /непълен и неточен доклад по делото, грубо нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154ал.1 ГПК/ и нарушения на материалния закон и предпоставките за отговорността за обезщетение поради неизпълнение на споразумението от 16.ХІІ.2009год., както и противоречивите правни изводи относно елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността, и необоснованост. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••чрез пълномощниците му адв. Т. Т. и адв. Т. Г., е подал и въззивна жалба вх. №262571/23.ІІ.2021год. срещу допълнителното решение №260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост- постановено при липса на правораздавателна власт, при недопустимо служебно сезиране на съда и нарушение на императивната разпоредба на чл.248 ГПК. В случай, че въззивният съд намери допълнителното решение на ОС-С. З. за допустимо, жалбоподателят моли да се отмени решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че това допълнително решение е постановено при неправилни изводи за дължимостта на ДТ при уважаване на иск по чл.694ал.3 ТЗ и лицата, които са задължени субекти да я заплатят, както и при грубо нарушение на императивни процесуални правила, тъй като първоинстанционният съд няма право служебно да се самосезира, за да допълни постановеното първоначално решение и осъди само ответника „Е Х Л“ да заплати дължимата държавна такса, при условие, че с първоначалното решение е разпределил дължимите разноски между двамата ответници, които са задължителни другари. ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, ЕИК •••••, представлявано от управителя Ц. Д., чрез пълномощника му адв. Е. П., подава отговор на въззивната жалба вх.№262218/16.ІІ.2021год., с възражения за нейната неоснователност. Счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя основания за обезсилване на решението на ОС- С. З., тъй като срокът по чл.694ал.6 ТЗ е спазен и спазването му е установено по делото при условията на пълно и пряко доказване. Исковата молба е подадена по пощата на 21.VІ.2018год., в законоустановения срок по чл.694ал.6 ТЗ. Не са налице и другите основания, тъй като първоинстанционният съд правилно е изготвил проекто-доклад по делото, като се е позовал на законовата разпоредба на чл.691 ТЗ и е посочил, че кредиторът „Е Х Л“ гр.Н., К. следва да установи в настоящето производство отново вземанията си по основание и размер, защото решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав е постановено преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД грВ. и без участие на синдика, поради което присъдените с това решение вземания подлежат на оспорване от другите кредитори в производството но несъстоятелност и следва да се докажат отново от кредитора „Е Х Л“. Правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните по делото, като първоинстанционният съд не е допуснал нарушение нито на чл.146ал.1 ГПК, нито на диспозитивното начало в процеса и се е произнесъл по предявения от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ. Счита за неоснователна и въззивната жалба срещу допълнително решение №260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на ОС- С. З.. Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК съдът е длъжен да постанови решение за заплащане на дължимата ДТ, когато страна по спора остане задължена за разноските. Затова допълнителното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. ВЪЗЗИВАЕМИЯТ адв. З. Н.- постоянен синдик на „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК ••••••• е подал отговор на въззивната жалба вх. №265398/27.ІV.2021год., с възражение за нейната неоснователност. Счита, че решението на ОС-С. З. е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и със задължителната съдебна практика. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при предявен отрицателен установителен иск е налице особена хипотеза за разместена доказателствена тежест, при която ищецът следва да установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, а ответникът носи доказателствената тежест да докаже съществуването на вземането си. Неоснователни счита оплакванията на жалбоподателя за допуснато противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключенията на приетата СИЕ се установява, че „Е Х Л“ не е изпълнил задължението си по Споразумението от 16.ХІІ.2009год., а срокът за изпълнение на задълженията на „Е Х Лт“ е предхождащ срока за изпълнение на задължението на „П Х“ АД грВ.. Обстоятелството, че „Т. Т.“ АД гр.София е изпаднало в неплатежоспособност и по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност не означава, че „Е Х Л“ е претърпяло вреда, която следва да бъде обезщетена от другия акционер- „П Х“ АД грВ.. Затова счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че „Е Х Л“ не е изпълнил задълженията си по споразумението от 16.ХІІ.2009год., поради което и не следва да му се присъжда обезщетение за вреди по чл.79 във връзка с чл.82 ЗЗД. Допълнителното решение №260034/29.І.2021год. по т.д. №169/2018год. на ОС- С. З. също е допустимо и законосъобразно, тъй като с него първоинстанционният съд е осъдил ответника „Е Х Л“ да заплати дължимата ДТ, в законоустановения по чл.694ал.7 ТЗ размер и съгласно изискванията на чл.77 ГПК. ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК •••••••, представлявано от членовете на СД Ц. Д. и А М не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд. Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.270ал.3 ГПК и чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното: Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ от кредитор с прието вземане „Н. К. З.“ ЕООД гр.София срещу приетите вземания на кредитора „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••установено с влязлото в сила решение по т.д.№ 4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, а именно: -вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващи лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, -вземане в размер на 738 110.39лв., представляващи съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав. Основателно е възражението на жалбоподателя „Е Х Л“ за недопустимост на решение №260131/26.ХІ.2020год. по т.д.№169/2018год. на ОС- С. З. в частта, с която е прието за установено, че „П Х“ АД /н/ грВ., ЕИК ••••••• не дължи на „Е Х Л“ сумата от 34 319.11лв., представляващи съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З., поради допуснато нарушение по чл.299ал.1 и 3 ГПК. Това вземане е присъдено с влязло в сила решение № 314/25.Х.2016год. по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З. в самото производство по несъстоятелност- в исковата му фаза. Участник в това производство е и възразилият кредитор „Н. К. З.“ ЕООД гр.София и по отношение на него се разпростира и силата на пресъдено нещо на решението, съгласно чл.297 ГПК. Съгласно чл.299ал.1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение, съгласно чл.299ал.3 ГПК, не може да бъде оспорено от страната като постановено по привиден процес. А повторно заведеното дело се прекратява, съгласно чл.299ал.2 ГПК. Или след като с решението, с което е открито производството по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД, по молба на кредитора-ищец „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, са присъдени процесните разноски на присъединилия се кредитор „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••спорът относно действителното им изплащане не може да бъде пререшаван в друго производство. По гореизложеното и на основание чл.270ал.3 ГПК ще следва да се обезсили решение №260131/26.ХІ.2020год. по т.д.№169/2018год. на ОС- С. З., в частта, с която е прието, че „П Х“ АД /в несъстоятелност/ грВ., ЕИК ••••••• не дължи на „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••регистрирано в регистъра на дружествата с №НЕ•••••, представлявано от Г. К. и М. М., сумата от 34 319.11лв., представляващи съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З., като недопустимо и производството по т.д. №169/2018год. по описа на ОС- С. З. ще следва да се прекрати по предявения иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ за това вземане. По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС. Предмет на делото е предявен от ищеца „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, ЕИК •••••, представлявано от управителя Ц. Д., като кредитор с прието предявено вземане срещу ответниците „Е Х Л“, гр.Н., ••••••••••представлявано от Г. К. и М. М., като кредитор с прието предявено вземане, което се оспорва от кредитора-ищец, „П Х“ АД /н/ гр.С. З., ЕИК •••••••, представлявано от членовете на Съвета на директорите Ц. Д. и А М, като задължителен участник в производството по чл.694ал.4 ТЗ и синдикът, който понастоящем е М. П. В., отрицателен установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ за признаване несъществуването на предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания под точки 36, 37, 38 и 39, а именно: да се приеме за установено, че „П Х“ АД /н/ гр.С. З., ЕИК ••••••• не дължи на „Е Х Л“, гр.Н., ••••••••••вписано в регистъра на дружествата с №НЕ•••••, представлявано от Г. К. и М. М.: -вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.36 от списъка на приетите вземания/, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д. №4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.37 от списъка на приетите вземания/, -вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.38 от списъка на приетите вземания/и -вземане в размер на 34 319.11лв., представляващо съдебни разноски присъдени с решение по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З. /т.39 от списъка на приетите вземания/. Ищецът „Н. К. З.“ ЕООД гр.София твърди в исковата молба, че тъй като вземанията под т.36, т.37 и т.38 от списъка на приетите вземания се основават на съдебно решение, което е постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД гр.С. З., ЕИК ••••••• и без участието на синдика, същите не попадат в хипотезата на чл.691 ТЗ, поради което могат да бъдат оспорени на общо основание от останалите кредитори в това производство. Твърди, че процесиите вземания били предявени без да е установено съществуването на дружеството „Е Х Л“ и надлежно учредената представителна власт в полза на лицето, подписало молбата за предявяване. При липса на доказана правосубектност, респективно надлежно учредена представителна власт и невъзможност тези обстоятелства да бъдат проверени служебно от съда по несъстоятелността, следвало извод за липса на предявяване на вземането в сроковете по чл.685 чл.688 от ТЗ, поради което същото било погасено и не съществувало към момента на постановяване на определението от 8.VІ.2018год. Приетото под т.36 вземане е формирано на основание влязло в сила съдебно решение за заплащане на обезщетение по неизпълнен договор, в резултат на причинени вреди, настъпили след отнемане от страна на КРС на разрешения, издадени на „Т. Т.” АД. Сочи се, че последното е дъщерно дружество, чийто капитал се притежава от „П Х” АД и „Е. х. л.” и по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. Твърдяната вреда произтича от неизпълнение на задължение за предоставяне на парични средства от „П Х“ АД в полза на “Т. Т.” АД, респективно изпадане на дружеството в несъстоятелност и невъзможност за „Е. х. л.” да получи предоставени от него парични средства. Ищецът счита, че тъй като по своята същност производство за обявяване в несъстоятелност представлява процедура за удовлетворяване на кредиторите на дружеството-длъжник, поради което претенциите на „Е. х. л.” срещу „Т. Т.” АД е следвало да бъдат реализирани в това производството по несъстоятелност на последното. Твърди, че страните по т.д.№4936/2011год. по описа на СГС, VІ-8състав, са симулирали процес, като по такъв начин вземането на „Е Х Л” срещу „Т. Т.” АД е трансформирано във вземане срещу “П Х” АД без такова задължение да е съществувало. Наведени са доводи, че съдебното решение, постановено по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, няма обвързваща сила по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, поради което при предявяване на вземането си „Е. х. л.“ е следвало да го докаже по основание и размер /цитира съдебна практика по въпроса- Определение №465/11.VІІІ.2017год. по т.д.№ 1224/2017год. на ІІ ТО на ВКС, ТК/. Твърди се, че отношенията между „П Х” АД и „Е. х. л.“ относно изпълнение на сключено помежду им споразумение от 16.ХІІ.2009год. са били уредени с извънсъдебно споразумение, поради което вземане, основано на влязло в сила съдебно решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, не съществува. Оспорва се надлежната представителна власт на подалия молбата за оттегляне на въззивната жалба срещу решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ- 8състав - Д. Е.. Ответникът „Е. х. л.“ оспорва предявения иск. Оспорва всички фактически твърдения и правни доводи на ищеца. Възраженията по допустимостта и основателността на предявения иск се поддържат с въззивната жалба, посочени по-горе. Синдикът на „П Х” АД /в несъстоятелност/ е изразил становище за основателност на предявения иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ. Длъжникът „П Х” АД /в несъстоятелност/, чрез пълномощника му адв. О. Ш., е изразил становище, че счита иска за допустим и основателен. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С решение №314/25.Х.2016год. по т.д.№83/2014год. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „П Х“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр.С. З., бул.“Ц С В“ №•••, ет. •, оф•••, с начална дата на неплатежоспособността- 31.ХІІ.2011год., като е отхвърлена молбата за обявяване на „П Х“ АД гр.С. З., ЕИК ••••••• в свръхзадлъжнялост, като неоснователна, открито е производство по несъстоятелност срещу длъжника „П Х“ АД гр.С. З., ЕИК •••••••, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, назначени са временни синдици С С Г и Б. А. М., и двамата от гр.София, като им е определено месечно възнаграждение в размер на 1 000лв. всеки, насрочено е Първо събрание на кредиторите на „П Х“ АД /в неплатежоспособност/ гр.С. З. на 29.ХІ.2016год. от 13.00часа, и длъжникът „П Х“ АД гр.С. З. е осъдено да заплати съдебните разноски на присъединилите се в производството кредитори, като на кредитора „Е Х Л“ са присъдени 34 319.11лв. разноски по делото. С решение №91/13.ІV.2017год. постановено по В.т.д. №59/2017год. на ПАС е потвърдено решение №314/25.Х.2016год. по т.д. №83/2014год. на ОС-С. З. в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността и са назначени двама временни синдици, и е отменено решението в частта, с която е отхвърлена молбата на кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД гр.С. З.. В срока по чл.685ал.1 ТЗ „Е Х Л“ гр.Н., К. е предявил вземанията си срещу длъжника „П Х“ АД /н/ гр.С. З., установено с влязлото в сила решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, а именно: -вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, -вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, както и вземане в размер на 34 319.11лв., представляващо присъдените му с решение №314/25.Х.2016год. по т.д.№83/2014год. на ОС-С. З. разноски по делото. Тези вземания на кредитора „Е Х Л“ са приети от синдика в списъка на приетите вземания по чл.686 ТЗ под т.36, т.37, т.38 и т.39, обявен по партидата на „П Х“ АД /н/ гр.С. З. в ТРРЮЛНЦ на 23.ХІІ.2016год. В срока по чл.690 от ТЗ кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София, чието вземане също е прието от синдика в списъка на приетите вземания по чл.686 ТЗ, е депозирал възражение срещу приетите вземания на кредитора „Е Х Л“. В срока по чл.690ал.2 ТЗ служебният синдик е депозирал становище за основателност на възражението на кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София срещу приетото вземане на кредитора „Е Х Л“. С определение №655/8.VІ.2018год. по т.д. №83/2014год. на Окръжен съд С. З., подаденото възражение от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София срещу приетото вземане на кредитора "Е Х Л“ е оставено без уважение, като съдът е одобрил списъка на приетите и неприети вземания на кредиторите на „П Х“ АД /в производство по несъстоятелност/ гр.С. З., предявени в срока по чл.685 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.ХІІ.2016год., с извършени от съда изменения. Определението е обявено по партидата на длъжника „П Х“ АД /н/ гр.С. З. в ТРРЮЛНЦ на 8.VІ.2018год.. Видно от данните по делото, иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ е предявен от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София в законоустановения 14-дневен срок от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл.692ал.4 ТЗ и е процесуално допустим. Първоинстанционният съд е уважил като основателен предявения от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ, като е приел, че ответникът „Е Х Л“ основава вземанията си по т.36, т.37 и т.38 от списъка на приетите вземания на кредиторите на „П Х“ АД /н/, на съдебно решение, което е постановено преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД, поради което не попада в хипотезата на чл.691 ТЗ. Решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, няма обвързваща сила в отношенията с останалите кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност, поради което тези вземания могат да бъдат оспорвани от тези кредитори, доколкото силата на присъдено нещо на това решение се разпростира само между страните по спора, и е непротивопоставимо на подалия възражение кредитор. Първоинстанционният съд се е съобразил в случая и с практиката на ВКС- определение №465/11.VІІІ.2017год. по т.д. №1224/2017год. на ІІ ТО на ТК, с което е прието, че влязлото в сила решение, постановено преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и без участие на синдика, няма обвързваща сила по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, ето защо вземанията следва да се докажат от кредитора по основание и размер при оспорване от останалите кредитори. Изложил е подробни доводи, че на „Е Х Л“ не се дължи процесното обезщетение за вреди в размер на 6 267 250.46евро, поради неизпълнение от страна на „П Х“ АД на задължението му по споразумението от 16.ХІІ.2009год., и затова е постановил решение, с което е уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд счита решението на ОС- С. З. за правилно и законосъобразно в частта, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ и е признато несъществуване на вземанията на „Е Х Л“ гр.Н., К. срещу „П Х“ АД /н/ гр.С. З., ЕИК ••••••• в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.36 от списъка на приетите вземания/, вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.37 от списъка на приетите вземания/ и вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.38 от списъка на приетите вземания/, по следните съображения: Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ са следните: кредиторът с оспорено вземане да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл.685 ТЗ или чл.688 ТЗ, да е налице произнасяне на синдика, с което вземането е прието, в срока по чл.690ал.1 ТЗ да е направено възражение от друг кредитор, с прието вземане, възражението да е разгледано по реда на чл.692 ТЗ и прието за неоснователно от съда по несъстоятелността с определение, постановено на основание чл.692ал.4 ТЗ; да е спазен 14 дневният срок по чл.694ал.6 ТЗ за предявяване на иска от оспорващия вземането кредитор. Правният интерес на кредитора-ищец „Н. К. З.“ ЕООД гр.София от установяване несъществуването на процесните вземания на „Е Х Л“ е обусловен от постановеното определение №655/8.VІ.2018год. по т.д. №83/2014год. н а Окръжен съд С. З., с което подаденото възражение от кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София срещу приетото вземане на кредитора "Е Х Л“ е оставено без уважение и изготвеният на 23.ХІІ.2016год. от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите на „П Х АД /н/ гр.С. З. е бил одобрен от съда, с изменения, които не се отнасят до процесните вземания. Въззивният съд счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя „Е Х Л“ за недопустимост на предявения иск, поради липсата на последната предпоставка- непредявяване на иска в преклузивния 14 дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението по чл.692ал.4 от ТЗ. Безспорно е по делото, че с решение №314/25.Х.2016год. по т.д.№83/2014год. на ОС- С. З., постановено по реда на чл.630 ал.1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „П Х” АД гр.С. З., ЕИК •••••••, с начална дата на неплатежоспособността- 31.ХІІ.2011год. и е открито е производство по несъстоятелност на длъжника, с произтичащите от това законни последици. Решението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П Х“ АД на 25.Х.2016год. Синдикът е съставил списък на приетите предявени вземания по чл.685 ТЗ, който е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството- длъжник на 23.ХІІ.2016год. Срещу приетите вземания на „Е. х. л.”, в срока на чл.690 ТЗ е подадено възражение от кредитора с прието вземане „Н. К. З.” ЕООД гр.София. С определение №655/8.VІ.2018год., съдът по несъстоятелността е приел, че възражението на кредитора „Н. К. З.“ ЕООД гр.София е неоснователно и го е оставил без уважение, като е одобрил списъка на приетите предявени вземания с включени оспорените вземания на „Е. х. л.”. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството-длъжник на 8.VІ.2018год. Исковата молба е заведена в деловодството на ОС- С. З. на 25.VІ.2018год., но видно от отразяването върху същата и клеймото върху приложения пощенски плик, с който исковата молба е изпратена по пощата на 21.VІ.2018год., т.е. в преклузивния 14 дневен срок по чл.694ал.4 от ТЗ. Правилни и обосновани са констатациите на първоинстанционния съд и обоснования извод за допустимост на предявения иск, изведени от следните данни: Съгласно справка изх.№182/21.ХІІ.2018год., издадена от офис мениджъра на пощенски клон 7 С С С, пощенската пратка е с подател именно ищецът и получател Окръжен съд С. З., създадена е на 21.VІ.2018год. и експедирана от пощенския клон към местоназначението й на 22.VІ.2018год., което съвпада с данните от съдържащите се върху пощенския плик клейма и идентификационни данни. Съгласно писмо вх. №6575/17.V.2019год. от „Български пощи“ ЕАД, както и отговора от главния изпълнителен директор на дружество с вх.№15635/6.ХІІ.2019год., пощенската пратка с №PS140700DGX9S, с която исковата молба е постъпила в съда, е приета от пощенския клон в гр.София на 21.VІ.2018год., каквато е и датата на системния бон, удостоверяващ приемането на пратката. Доколкото се касае за проверка по допустимостта на иска, за която допустимост съдът следи служебно, извършвайки горните констатации, първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало, както се твърди във въззивната жалба. Настоящия състав на въззивния съд счита, че от печата върху пощенския плик, с който исковата молба е подадена в съда, при обикновен преглед от човек с обичайно зрение, може да се установи, че печата на изпращащата пощенска станция в София е 21.VІ.2018год., а печата на получаващата пощенска станция в С. З. е 23.VІ.2018год. Ето защо предявения иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ е допустим, тъй като е подаден от надлежно легитимирано лице- кредитор, с прието и неоспорено предявено вземане в размер на 21 283 271.20лв., който е подал своевременно възражение по чл.690 ТЗ срещу приетото вземане на ответния кредитор „Е Х Л“, което възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с постановеното определение по чл.692ал.4 ТЗ, поради което в законоустановения и преклузивен 14 дневен срок по чл.694ал.6 ТЗ, оспорващия кредитор „Н. К. З.“ ЕООД гр.София е предявил отрицателния установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ. Неоснователно е и второто оплакване за недопустимост на обжалваното решение, основаващо се на доводи, че съдът се е произнесъл по съществуването на вземания, установени със сила на пресъдено нещо, доколкото доводите в тази насока са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Неоснователни са възраженията на ищеца за липсата на правосубектност на кредитора „Е Х Л“. От представеното многократно както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия въззивен съд удостоверение за актуално състояние на търговското дружество „Е Х Л“, издадено от Министерството на енергетиката, търговията, индустрията и туризма на Република К. безспорно се установява, че в регистъра на регистрираните по Закона за дружествата търговски дружества под №НЕ••••• е вписано търговското дружество с ограничена отговорност „Е Х Л“, учредено на 18.VІІ.2008год., което не е обявявано в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр.Н., Република ••••••••••което се представлява от Г. К. и М. М.. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за процесните искови претенции е налице влязло в сила решение, обвързващо всички кредитори в несъстоятелността, включително ищеца в настоящето производство, поради което решението на първоинстанционния съд било неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. В случая не е налице хипотезата на чл.691 ТЗ, съгласно която не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. Напротив- „Е Х Л“ е предявил процесните три вземания за главница, лихви и разноски, които са му присъдени с влязлото в сила решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, което безспорно е постановено преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника „П Х“ АД гр.С. З. и без участие на синдика. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че това решение има сила на присъдено нещо само между страните- „Е Х Л“ и П Х“АД, съгласно чл.297 ГПК, но няма сила на присъдено нещо по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, които могат да го оспорват на общо основание. Този извод е подкрепен и от ВКС, който в решение №25/21.ІІ.2024год. по т.д.№2314/2022год. на І ТО на ВКС е дал следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решение №193/19.ІV.2022год. по В.т.д.№617/2021год. на ПАС- „силата на присъдено нещо на влязло в сила решение преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установено вземания на кредитор по отношение на длъжника, не се разпростира спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането, и съдът не е длъжен да я зачете“. Ето защо всички оплаквания на жалбоподателя „Е Х Л“ за нарушения на чл.297 ГПК, допуснати от първоинстанционния съд, са неоснователни и незаконосъобразни. По предявения отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ доказателствената тежест е на ответника „Е Х Л“, който следва да докаже съществуването по основание и размера на своето вземане, докато ищецът следва да посочи възраженията си, с които отрича правото на ответника на процесните вземания. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, а оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл.146ал.1 ГПК и на диспозитивното начало в процеса, са неоснователни. За да докаже възникването и съществуването на вземането в размер на 6 267 250.46евро, „Е Х Л“ представя като доказателство по делото сключеното на 16.ХІІ.2009год. споразумение с „П Х“ АД, като сочи неизпълнение на задължението на „П Х“ АД по §2т.2 от споразумението за осигуряване на финансови средства в размер на 5 000 000евро на „Т. Т.“ АД гр.София, затова ответникът твърди, че е претърпял вреда в размер на 6 267 250.46евро, представляваща загуба от невъзможността да си върне предоставените в заем на „Т. Т.“ АД средства /съгласно договор за паричен заем от 5.Х.2009год. и договор за новация от 4.І.2010год./, след отнемане от страна на КРС на разрешенията на „Т. Т.“ АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС, като твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на финансовите задължения от страна на „П Х“ АД по §2т.2 от споразумението на 16.ХІІ.2009год., отнемането на разрешенията на „Т. Т.“ АД от страна на КРС за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС и невъзможността на „Е Х Л“ да си върне предоставените финансирания. Видно от представения като доказателство по делото договор за покупко-продажба на акции от 16.ІV.2009год., сключен между „П Х“ АД грВ., ЕИК •••••••, като продавач и „Е Х Л“, гр.Н., ••••••••••като купувач, продавачът е продал на купувача 2 000 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 000лв. всяка, представляващи 50% от капитала на „Т. Т.“ ЕАД гр.София, ЕИК ••••• правата върху които са материализирани във временно удостоверение №2, срещу продажна цена в размер на 8 500 000евро, платима при условията и сроковете посочени в договора. На 16.ІV.2009год. е подписано и споразумение между акционерите „П Х“ АД грВ. и „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••с който са договорени правата и задълженията между тях във връзка с договора за придобиване на акции от „Т. Т.“ АД гр.София. В чл.3.3 от това споразумение е посочено, че задълженията на „Т. Т.“ АД към трети лица възлизат към момента на сключване на това споразумение, на 2 200 000лв., които ще бъдат финансирани от „П Х“ АД като заем от акционер, с което ще се увеличи дълга към акционера „П Х“ АД. А условията за погасяване на този дълг са уговорени в чл.3 от споразумението. Или от така представените договори, безспорно се установява по делото, че „Е Х Л“ е знаел за лошото финансово състояние на „Т. Т.“ АД гр.София още при закупуване на акции на дружеството на 16.ІV.2009год., както и че за да се осъществява стопанската дейност на дружеството другият акционер- „П Х“ АД грВ. е предоставял заеми, с които са изплащани задълженията на „Т. Т.“ АД гр.София към доставчици и клиенти. На 16.ХІІ.2009год. е сключено споразумение между „П Х“ АД грВ., ЕИК ••••••• и „Е Х Л“, гр.Н., ••••••••••в качеството им на акционери в „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК ••••• притежаващи по 50% от капитала на дружеството /по 2 000 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1000лв. всяка/, с което са заявили желание да уредят взаимоотношенията си във връзка с осигуряване на финансирането на дейността на „Т. Т.“ АД гр.София в краткосрочен план. Съгласно §1т.1 от споразумението, страните се съгласяват, че капиталът на „Т. Т.“ АД гр.София следва да се увеличи с 10 000 000евро до 30.VІІ.2010год. Сумата от 10 милиона евро първоначално може да бъде предоставена от страните и като заем, а впоследствие да се преобразува в капитал. Заемите по предходната точка, съгласно §1т.2, ще бъдат предоставени на основание конкретни договори, сключени между всяка от страните и Дружеството /„Т. Т.“ АД/. Страните се задължават, съгласно §1т.3 от споразумението, да сключат договори за заем, при еднакви условия за възнаграждение /лихва/, начин и срок завръщане на заетата сума, и да не променят тези условия с допълнително споразумение с Дружеството, ако не е постигната предварително в писмена форма съгласуваност между тях. Съгласно §2т.1 от споразумението, „Е Х Л“ се е задължил да предостави паричен заем на Дружеството/ „Т. Т.“ АД/ в общ размер на 5 милиона евро в периода от датата на сключване на споразумението до 14.ІІІ.2010год. А „П Х“ АД грВ. се е задължил да предостави паричен заем на Дружеството /“Т. Т.“ АД/ в общ размер на 5 милиона евро в периода от 14.ІІІ.2010год. до 30.VІІ.2010год., съгласно §2т.2 от споразумението. Споразумението е сключено за срок до 30.VІІ.2010год., като настъпването на тази дата не води до освобождаване на страните от изпълнение на задълженията им по него. Споразумението може да бъде прекратено преди изтичане на срока 30.VІІ.2010год. само по взаимно съгласие на страните-§3т.2. Съгласно §5т.1 от споразумението, сключването му не се счита за и не води до създаване на някаква форма на обединение и всяка от страните носи целия технически, стопански и финансов риск и запазва своята организационна, икономическа и юридическа самостоятелност. По делото безспорно е установено, че капиталът на „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК •••••••• не е бил надлежно увеличен, както е уговорено в споразумението от 16.ХІІ.2009год. Като доказателство, че е изпълнил задължението си да финансира дейността на „Т. Т.“ АД гр.София, ответникът „Е Х Л“ представя договор за заем, сключен на 5.Х.2009год. между ответника, като заемодател и „Т. Т.“ АД гр.София, като заемател, с който заемодателят е отпуснал на заемополучателя заем в размер на 4 милиона евро, за срок от една година, считано от датата на подписване на договора, с договорена лихва в размер на едногодишния EURIBOR плюс надбавка от 5% за използваната сума, изчислявана на годишна база от 360дни, като годишната лихва не може да бъде по-малка от 5.5%. Договорът е сключен за срок до 31.ХІІ.2016год. Договорени са съответните права и задължения на страните по договора. На 4.І.2010год. между „Е Х Л“, като заемодател и „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК ••••• като заемополучател е сключен договор за новация, с който страните приемат, че на 5.Х.2009год. между тях е бил сключен договор за паричен заем на 4 милиона евро ведно с лихва, че този договор бил сключен по съвместно решение на акционерите на заемополучателя за предоставяне на финансиране, необходимо за уреждане на неотложни задължения на заемополучателя към трети страни, че на 16.ХІІ.2009год. между заемодателя „Е Х Л“ и „П Х“ АД грВ., ЕИК •••••••, като акционери на заемополучателя е сключено споразумение, с което страните са постигнали съгласие относно начина та предоставяне на необходимите средства за финансиране на заемополучателя, посредством отпускане от всеки акционер на заем в размер на 5 милиона евро, като с този договор страните се съгласяват, че от датата на подписването му договорът за заем от 5.Х.2009год. се новира като договор между заемодателя и заемополучателя по споразумението между акционерите и заемодателят предостави допълнително 1 милион евро допълнителен заем, който заемополучателят се задължава да изплати заедно с договорената лихва и в сроковете, предвидени в договора. Заемът и допълнителния заем следва да бъдат изплатени изцяло до 31.ХІІ.2016год. Договорена е и лихва в размер на едногодишния EURIBOR плюс надбавка от 5% за използваната сума, изчислявана на годишна база от 360дни, като годишната лихва не може да бъде по-малка от 5.5% /чл.3т.1/. От допълнителното заключение на СИЕ, изготвено от вещото лице К. К., се установява, че „Е Х Л“, с преводни нареждания, за периода от 7.Х.2009год. до 14.Х.2010год., е превело към банковите сметки на „Т. Т.“ АД гр.София суми в общ размер на 13 920 672.21лв. по дати и в размери, посочени в табличен вид към заключението. Във всяко от преводните нареждания като основание за плащането е посочено „по договор за паричен заем от 5.Х.2009год.“. Няма направени банкови преводи на основание споразумение от 16.ХІІ.2009год. Тъй като с договора за заем от 5.Х.2009год. е отпуснат заем в размер на 4 милиона евро, с левова равностойност 7 823 320лв., то разликата от 6 097 352.21лв., която е преведена от „Е Х Л“ в периода от 22.І.2010год. до 14.Х.2010год., е в изпълнение на договорености, различни от договора за заем от 5.Х.2009год., според вещото лице. Към 14.ІІІ.2010год. „Е Х Л“ е превело на „Т. Т.“ АД гр.София 9 981 735.61лв., което е с 2 158 415.61лв. повече от паричния заем, отпуснат по договора от 5.Х.2009год. От заключенията на СИЕ се установява, че към 30.VІІ.2010год. задълженията на „Т. Т.“ АД гр.София към трети лица са в общ размер на 6 798 012.97лв. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ въззивният съд установи, че с решение №621/28.ІІІ.2012год. по т.д. №2529/2010год. на СГС, VІ-1състав, на основание чл.632ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК ••••• с начална дата на неплатежоспособността- 31.ХІІ.2008год., открито е производство по несъстоятелност на длъжника „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК •••••постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК ••••• обявено е в несъстоятелност търговското дружество „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК ••••• постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и производството по несъстоятелност е спряно за срока по чл.632ал.2 ТЗ, поради липсата на средства, които да покрият началните разноски в производството по несъстоятелност. С решение №891/2.VІ.2015год. по т.д.№2529/2010год. на СГС, VІ-1състав е прекратено производството по несъстоятелност срещу длъжника „Т. Т.“ АД /н/ гр.София, ЕИК ••••• на основание чл.632ал.4 ТЗ и е постановено заличаване на търговското дружество „Т. Т.“ АД /н/ гр.София, ЕИК •••••••• от ТРРЮЛНЦ. Съгласно списъците на приетите предявени вземания на кредитори на „Т. Т.“ АД /н/ гр.София, общият размер на предявените вземания е 36 285 031.24лв., от които задължения към акционера „П Х“ АД грВ. в размер на 33 678 880.03лв., с основание „дължима главница и лихви по договор за заем от 26.ХІІ.2006год. и анекси към него, както и споразумения за прихващане“, и задължения към трети лица /доставчици/ в размер на 2 606 151.21лв. „Е Х Л“ не е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника „Т. Т.“ АД гр.София. Вещото лице в допълнителната СИЕ твърди, че след 16.ІV.2009год., предоставените чрез банкови преводи заеми от „П Х“ АД грВ. на „Т. Т.“ АД гр.София са в общ размер на 1 817 000лв., по дати и суми, посочени в табличен вид към заключението. След месец април 2009год. със споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения, „П Х“ АД погасява задължения на „Т. Т.“ АД в общ размер на 371 573.97лв., представляваща предоставен паричен заем на „Т. Т.“ АД. От месец април 2009год. предоставените от „П Х“ АД на „Т. Т.“ АД средства са в общ размер на 2 218 418лв., в т.ч. банкови преводи- 1 817 000лв., тристранни споразумения- 371 573.97лв. и погасено задължение- 29 844.03лв. След 16.ХІІ.2009год. „П Х“ АД е предоставило на „Т. Т.“ АД средства в общ размер на 431 418лв., в т.ч. чрез банкови преводи- 30 000лв., тристранни споразумения- 371 573.97лв. и платено задължение- 29 844.03лв. Задълженията на „Т. Т.“ АД към „П Х“ АД са в общ размер на 33 678 880.03лв., от които: до 16.ІV.2009год. са в размер на 27 457 564.71лв., а след 16.ХІІ.2009год. са в размер на 6 050 858.32лв. От представените по делото четири броя решения на Комисията за регулиране на съобщенията се установява, че на „Т. Т.“ АД гр.София са отнети разрешителните за далекосъобщителна дейност по ЗЕС поради непращане на дължимите такси за периода от 1.VІІ.2010год. до 31.ІІІ.2011год., които са в общ размер на 260 352.90лв. С решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав, на основание чл.79ал.1 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД, „П Х“ АД грВ., ЕИК ••••••• е осъдено да заплати на „Е. Х. Л.“, гр.Н., ••••••••••сумата 6 267 259.46евро, представляваща стойността на нанесените на последния вреди, изразяващи се в претърпени загуби, настъпили от отнемането от КРС на разрешенията на „Т. Т.“ АД гр.София за осъществяване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС, в резултат от неизпълнение на задълженията на ответника „П Х“ АД по §2т.2 от Споразумението за осигуряване на финансиране в размер на 5 милиона евро за обслужване на задълженията на „Т. Т.“ АД, както и на основание чл.86 ЗЗД да заплати законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното и изплащане. На основание чл.78 ГПК е осъдил „П Х“ АД грВ. да заплати на „Е Х Л“ направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 738 110.39лв. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „П Х“ АД грВ., която е оттеглена от изпълнителния директор Д. Е. и с определение №2765/19.ХІІ.2013год. е прекратено производството по В.т.д.№3066/2013год. по описа на САС, ТК, ІХ състав. Определението е влязло в сила на 31.ХІІ.2013год., поради което и решение№482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав е влязло в сила и въз основа на него е издаден на 16.І.2014год. изпълнителен лист на „Е Х Л“, гр.Н., К.. С предявеният отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ кредиторът „Н. К. З.“ ЕООД гр.София оспорва главното и акцесорните вземания на „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••като твърди, че главното вземане за обезвреда в размер на 2 267 250.46евро не е възникнало и не съществува, дори и че поначало не е могло да възникне на предявеното от ответника „Е Х Л“ основание- неизпълнение на задължението на „П Х“ АД грВ. по §2т.2 от споразумението от 16.ХІІ.2009год., съответно не са възникнали и не съществуват обективно и акцесорните вземания за законна лихва и съдебни разноски. Въззивният съд счита за основателно възражението на ищеца, че вземане на ответника „Е Х Л“ не е могло да възникне на предявеното основание- неизпълнение на задължението на „П Х“ АД по §2т.2 от споразумението от 16.ХІІ.209год., тъй като не е налице причинна връзка между отнемането на разрешителните за далекосъобщителна дейност по ЗЕС от КРС на „Т. Т.“ АД гр.София, откритото производство по несъстоятелност на „Т. Т. „ АД гр.София и невъзможността на кредитора „Е Х Л“ да си възстанови предоставените с договора от 5.Х.2009год. и договора от 4.І.2010год. заемни средства. Няма спор между страните по делото, че споразумението от 16.ХІІ.2009год. е двустранно съглашение между акционерите „П Х“ АД грВ. и „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••притежаващи по 50% от капитала на „Т. Т.“ АД гр.София /по 2 000 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 000лв. всяка/, с което се цели да се осигури финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД гр.София в краткосрочен план. Страните /двамата акционери/ са се договорили да увеличат капитала на „Т. Т.“ АД гр.София с 10 милиона евро до 30.VІІ.2010год., като сумата първоначално можело да се предостави в заем, а впоследствие да се преобразува в капитал. Няма спор, че това споразумение не е решение на Общото събрание на акционерите на „Т. Т.“ АД гр.София за увеличаване на капитала на дружеството, защото не е посочено начина на увеличаване на капитала- по чл.192ал.1 ТЗ- чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции, съгласно чл.215 ТЗ, или по чл.193 ТЗ- чрез непарична вноска или по чл.197 ТЗ- чрез превръщане на част от печалбата на дружеството в капитал. Това споразумение има за предмет само финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД гр.София от акционерите „П Х“ АД и „Е Х Л“ чрез предоставяне на заеми в размер на 5 милиона евро от всеки акционер, които заеми впоследствие да се превърнат в капитал. Или тълкувайки, съгласно чл.20а от ЗЗД, действителната воля на страните, които са сключили споразумението на 16.ХІІ.2009год., съдът счита, че предоставените заеми за финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД гр.София е следвало да се преобразуват в капитал на дружеството, според §1т.1 от споразумението. В разпоредбата на §2 от споразумението е посочен начина на финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД от акционерите, като първо „Е Х Л“ се задължава в срока от 16.ХІІ.2009год. до 14.ІІІ.2010год. да предостави паричен заем на дружеството в размер на 5 милиона евро, а в срока от 14.ІІІ.2010год. до 30.VІІ.2010год. „П Х“ АД се задължава да предостави паричен заем на дружеството в размер на 5 милиона евро. Изрично в §5т.1 от споразумението страните са се договорили, че всяка страна носи целия технически, стопански и финансов риск от него, като запазва своята организационна, икономическа и юридическа самостоятелност. Или тълкувайки тази разпоредба на основание чл.20а ЗЗД, съдът счита, че страните са се договорили да изпълнят поетите със споразумението от 16.ХІІ.2009год. задължения за финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД на свой финансов и стопански риск. Ето защо и неизпълнението на задълженията на някоя от страните не е обвързано със санкция- заплащане на лихви, неустойка или друго обезщетение. Т.е. неизпълнението на задължението за финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД от страна на акционерите, не е основание за търсене на обезщетение за вреди от това неизпълнение. Напротив- всеки акционер, който е сключил конкретен договор за заем с „Т. Т.“ АД има основание да търси обезщетение от неизпълнението по конкретния договор за заем от заемополучателя. Ответникът „Е Х Л“ твърди, че е изпълнил задължението си по §2т.1 от споразумението, като е предоставил на „Т. Т.“ АД паричен заем в размер на 4 милиона евро по договор от 5.Х.2009год., който е новиран с договор от 4.І.2010год., с който се предоставя още 1 милион евро заем, със срок за изплащане- 31.ХІІ.2016год. С тези доказателства ответникът „Е Х Л“ не доказва, че е изпълнил задължението си да предостави паричен заем в размер на 5 милион евро на „Т. Т.“ АД за финансиране на дейността му, съгласно §2т.1 от споразумението от 16.ХІІ.2009год. Видно е, че 4 милиона евро за предоставени като паричен заем от „Е Х Л“ на „Т. Т.“ АД с договор от 5.Х.2009год., т.е. преди сключване на процесното споразумение. А договора от 4.І.2010год. макар да е наименуван „договор за новация“, няма характер на обективна новация по смисъла на 107 ЗЗД. В правната теория и съдебната практика новацията се определя като договор, с който се погасява едно задължение, като се поема ново задължение на негово място. Новото правоотношение се отличава или с оглед на страните или с оглед на задължението. При обективната новация длъжникът и кредиторът остават същите, като се променя предмета /обекта/ на задължението или основанието на задължението. При субективната новация е налице промяна на една от страните по правоотношението- или на кредитора, или на длъжника. Последиците от новацията са погасяване на старото задължение и възникване на ново задължение на негово място като нов дълг. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, предпоставките, които характеризират обективната новация са: 1.съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, 2.валидно възникване на нов дълг на мястото на стария, 3.разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, 4.намерение за новиране, 5.страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение и трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението- при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото. Обективната новация изисква ясна воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. Договорът от 4.І.2010год. не отговаря на горепосочените изисквания защото се касае до споразумение, с което паричния заем по договора от 5.Х.2009год. се счита за предоставен съгласно споразумението от 16.ХІІ.2009год. и се отпуска допълнителен паричен заем в размер на 1милион евро при същите условия на договора и същия срок за погасяването му, без да се погасява старото задължение. От заключението на СИЕ безспорно е установено, че „Е Х Л“, с преводни нареждания с основание за плащане „по договор за паричен заем от 5.Х.2009год.“, в периода от 7.Х.2009год. до 14.Х.2010год. е превело към банковите сметки на „Т. Т.“ АД гр.София суми в общ размер на 13 920 672.21лв. Няма направени банкови преводи на основание споразумението от 16.ХІІ.2009год. Тъй като с договора за заем от 5.Х.2009год. е отпуснат заем в размер на 4 милиона евро, с левова равностойност 7 823 320лв., то разликата от 6 097 352.21лв., която е преведена от „Е Х Л“ в периода от 22.І.2010год. до 14.Х.2010год., е в изпълнение на договорености, различни от договора за заем от 5.Х.2009год.. Към 14.ІІІ.2010год. „Е Х Л“ е превело на „Т. Т.“ АД гр.София 9 981 735.61лв., което е с 2 158 415.61лв. повече от паричния заем, отпуснат по договора от 5.Х.2009год. След 16.ХІІ.2009год. „П Х“ АД е предоставило на „Т. Т.“ АД средства в общ размер на 431 418лв., в т.ч. чрез банкови преводи- 30 000лв., тристранни споразумения- 371 573.97лв. и платено задължение- 29 844.03лв. Задълженията на „Т. Т.“ АД към „П Х“ АД са в общ размер на 33 678 880.03лв., от които: до 16.ІV.2009год. са в размер на 27 457 564.71лв., а след 16.ХІІ.2009год. са в размер на 6 050 858.32лв. Към 30.VІІ.2010год. задълженията на „Т. Т.“ АД гр.София към трети лица е в размер на 6 798 012.97лв. От представените по делото четири броя решения на Комисията за регулиране на съобщенията от 14.ІV.2011год. се установява, че на „Т. Т.“ АД гр.София са отнети разрешителните за далекосъобщителна дейност по ЗЕС поради непращане на дължимите такси за периода от 1.VІІ.2010год. до 31.ІІІ.2011год., в общ размер на 260 352.90лв. Т.е. с предоставените от „Е Х Л“ и „П Х“ АД заемни средства в периода 2009-2010год., „Т. Т.“ е можел да изплати дължимите такси, за да не му отнемат разрешителните за далекосъобщителна дейност, но по делото не е установено защо не е платил таксите. В случая няма причинна връзка между неизпълнение на задължението на „П Х“ АД по §2т.2 от споразумението от 16.ХІІ.2009год. за предоставяне на 5 милиона заемни средства за финансиране на дейността на „Т. Т.“ АД гр.София, и отнемането на разрешителните на последното дружество за извършване на далекосъобщителна дейност по ЗЕС, поради неплащане на дължимите такси в периода от 1.VІІ.2010год. до 31.ІІІ.2011год., които са в общ размер на 260 352.90лв. С решение №621/28.ІІІ.2012год. по т.д.№2529/2010год. на СГС, VІ-1състав, на основание чл.632ал.1 ТЗ „Т. Т.“ АД гр.София, ЕИК •••••••• е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността- 31.ХІІ.2008год. Съгласно списъците на приетите предявени вземания на кредитори на „Т. Т.“ АД /н/ гр.София, общият размер на предявените вземания е 36 285 031.24лв., от които задължения към акционера „П Х“ АД грВ. в размер на 33 678 880.03лв. с основание „дължима главница и лихви по договор за заем от 26.ХІІ.2006год. и анекси към него, както и споразумения за прихващане“ и задължения към трети лица /доставчици/ в размер на 2 606 151.21лв. „Е Х Л“ не е предявявал вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника „Т. Т.“ АД гр.София. От заключенията на СИЕ и решение №482/7.ІІІ.2013год. по т.д.№4926/2011год. на СГС, VІ-8състав, се установява, че претендираната вреда, която е претърпял „Е Х Л“ е в размер на 6 267 250.46евро, която представлява разликата между предоставения паричен заем по договора от 5.Х.2009год. и допълнителни споразумения между „Е Х Л“, като заемодател и „Т. Т.“ АД гр.София, като заемополучател, и възстановената му сума по дози договор. Невъзстановения заем в размер на 6 267 250.46евро е следвало да се предяви в производството по несъстоятелност на длъжника „Т. Т.“ АД гр.София, който е следвало да носи отговорност за възстановяването на заемните средства, а не да се претендира от другия акционер, като вреда от неизпълнение на задължението на „П Х“ АД по споразумението от 16.ХІІ.2009год. „П Х“ АД, като акционер в „Т. Т.“ АД гр.София не може да отговаря за задълженията на последното дружество по сключените договори за заем с „Е Х Л“. Невъзникването на главното вземане на посоченото от ответника „Е Х Л“ основание, води до несъществуване и невъзникване на акцесорните вземания за законна лихва в размер на 6 597 878.23лв. и съдебни разноски в размер на 738 110.39лв., установено с решение по т.д. №4936/2011год. на СГС, VІ-8състав. Решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено, че „П Х“ АД /в несъстоятелност/ грВ., ЕИК ••••••• не дължи на „Е Х Л“ гр.Н., ••••••••••регистрирано в регистъра на дружествата с №НЕ•••••, представлявано от Г. К. и М. М., следните вземания: -вземане в размер на 6 267 250.46евро, с левова равностойност 12 257 676.47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.36 от списъка на приетите вземания/, -вземане в размер на 6 597 878.23лв., представляващо лихви за забава върху обезщетението за неизпълнен договор, установено с решение по т.д. №4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.37 от списъка на приетите вземания/, -вземане в размер на 738 110.39лв., представляващо съдебни разноски, присъдени с решението по т.д.№4936/2011год. на СГС, VІ-8състав /т.37 от списъка на приетите вземания/, ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Въззивният съд счита, че и допълнителното решение №260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на ОС- С. З. е валидно, допустимо и законосъобразно, а оплакванията на жалбоподателя „Е Х Л“ са неоснователни. Това решение има характер на акт по чл.77 ГПК, с което „Е. х. л.” е осъдено да заплати по сметка на окръжен съд С. З. сумата от 196 279, 84лв., представляваща дължимата държавна такса по чл.694ал.7 ТЗ. Съдът е длъжен служебно да се произнесе, ако страна по спора остане задължена за разноски, каквато е и дължимата ДТ по делото. Тъй като предявеният иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ е бил уважен изцяло от първоинстанционниуят съд, той е осъдил ответникът „Е. Х.“ да заплати дължимата ДТ в размер, съгласно изискванията на чл.694ал.7 ТЗ. Но тъй като въззивният съд потвърди решението на ОС- С. З. само за вземанията по т.36, т.37 и т.38 от списъка на приетите вземания, като обезсили решението и прекрати производството по делото по отношение на вземането по т.39, ще следва допълнително решение №260034/29.І.2021год. по т.д.№169/2018год. на ОС С. З. да се измени, като се осъди ответникът „Е. Х.“ да заплати по сметката на ОС- С. З. дължимата ДТ в размер на 195 936.65лв., съразмерно на уважената част от предявения иск, а ищецът „Н. К. З.“ ЕООД гр.София се осъди да заплати по сметката на ОС- С. З. ДТ съразмерно на частта, в която искът е приет за недопустим и производството по делото е прекратено, в размер на 343.19лв. На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът „Е Х Л“ да заплати на ищеца „Н. К. З.“ ЕООД гр.София съдебните разноски в размер на 16 052.88лв., съразмерно на уважената част от иска и отхвърлената част от въззивната жалба, за всички съдебни инстанции досега, съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за изплащането им. На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди „Е Х Л“ да заплати на длъжника „П Х“ АД /н/ грВ. съдебни разноски в размер на 137 758.71лв. за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска и отхвърлената част от въззивната жалба, съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за изплащането им. На основание гореизложеното и чл.270ал.3 ГПК, чл.271 ГПК и чл.272 ГПК Пловдивският апелативен съд