Решение № 757 от 30.6.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 32/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1, т.2 от КТ, като по своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца / работник/ и ответника/ работодател/. Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото, като ищцата е заемала длъжността „Главна медицинска сестра“ в ответната болница въз основа на Трудов договор от 11.09.2002г., Допълнително споразумение към него №76 от 19.02.2020г. и Допълнително споразумение №5 от 01.09.2022г., считано от 01.05.2022г. Основателността на исковете предполага извършване на уволнението в противоречие със закона, включително при злоупотреба с права от страна на работодателя. Ответникът-работодател следва да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на сочените от него правни основания. С оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работодателят е злоупотребил с права при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от приетите по делото доказателства, трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 15/ 07.12.2022г., като в процесната заповед като основание за прекратяването му, са посочени разпоредбите на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ- когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа, както и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Съгласно ТР 4/2017 г. на ОСГК на ВКС разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ уреждат сравнително близки хипотези за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие. И при двете основания за едностранно прекратяване на трудовия договор се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Това е така, защото по принцип, всяко от тези основания за прекратяване на трудовия договор, представлява нововъзникнал юридически факт. Затова не е налице основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ в случаите, когато несъответствието с изискванията за образование и професионална квалификация, въведени от работодателя, е съществувало още при сключването на трудовия договор, тъй като няма да е налице нововъзникнал юридически факт, а такъв, който се е осъществил преди сключването на договора и преди началото на неговото изпълнение. Независимо от посочените общи предпоставки за уволнение на работника или служителя, разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор. Основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е промяна на изискванията за образование и професионална квалификация, а на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяната на всички други професионални изисквания заемане на длъжността – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, извън тези за образование и професионална квалификация. По т.6 работодателят би могъл да прекрати трудовото правоотношение в случай, че работникът или служителят не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа. В процесната заповед е посочено единствено, че ищцата не притежава допълнителна професионална квалификация в областта на психиатрията, и здравните грижи, а именно „Управление на материалните ресурси“ и „Психофармакотерапия“. От приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че ищцата Г. притежава необходимото образование и квалификация за заемане на съответната длъжност, като последователно е развивала знанията и уменията си, без това да налага отсъствието й от работното място. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приетите по делото дипломи и сертификати. Г. е преминала през всички фази и етапи на кариерното развитие, като на същата не са били налагани дисциплинарни наказания, нито са били установени пропуски или слабости при изпълнение на служебните й задължения. Такива пропуски не са били установени и при извършени проверки от МЗ, по чиято препоръка са били актуализирани длъжностните характеристики на служителите в ответната болница. Новата длъжностна характеристика е била утвърдена от Директора на ДПБ на 01.12.2022г., като не са налице данни същата да е била връчвана на ищцата преди 07.12.2022г. /когато на Г. е била връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/. По този начин служителят е бил лишен от възможността да се запознае с тази длъжностна характеристика и да представи пред работодателя доказателства, че отговаря на въведените в нея изисквания. В процесната заповед работодателят е посочил като основание за прекратяване на трудовото праваотношение чл.328, ал.1, т.6 КТ - когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се доказа, че ищцата Г. притежава необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа, вкл. и че е изпълнявала същата с успех години наред. Не се доказаха и твърденията на ответната страна, съгласно които ищцата не притежава допълнителна професионална квалификация „Управление на материалните ресурси“, тъй като същата разполага с придобита специалност „Управление на здравните грижи“, проф. квалификация „Ръководител на здравни грижи“. Ищцата е придобила и образователно- квалификационна степен „магистър“, специалност „управление на здравните грижи“, професионална квалификация „ръководител на здравни грижи и преподавател по практика“. Разполага със сертификат за ниво на владеене на чужд език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя удостоверения за преминати различни образователни курсове и сертификати. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. А. и М. А. се установява, че ищцата успешно се е справяла със съхранението на поверените й материални ресурси. От ответната страна не се представиха доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че на ищцата реално са били възложени такива задължения, като се изключат поверените й материални ресурси в кабинета, където ищцата на практика е изпълнявала трудовите си задължения. По отношение на изискването ищцата да има придобита допълнителна професионална квалификация в областта на „Психофармакотерапия“, в хода на производството не бяха представени доказателства, от които би могло да се направи извод, че тази квалификация е от съществено значение за качественото изпълнение на задълженията на „главната медицинска сестра“ или че се намира в тясна връзка с нейната дейност. Безспорно в задълженията медицинските сестри не следва да се включват дейности по предписването на медикаменти и лечение на пациентите, вкл. от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи дори работещите в ответната болница доктори с придобита специалност „Психиатрия“ да имат придобита допълнителна професионална квалификация в областта на „Психофармакотерапията“. В съдебната практика по приложението на чл. 8 от КТ във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ категорично и еднозначно се приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата и трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност. Само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител – Решение № 235 от 04.10.2017 г. по гр.д. № 4531/2016 г. на ВКС, ІV г.о. Както стана ясно, уволнението на ищцата е извършено едновременно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, като работодателят се е позовал на въведените от него промени в изискванията за заемане на длъжността, което е основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като касае необходимото образование, и увеличаване на изискуемия професионален опит. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В случая изменението на условията за заемане на длъжността „ главна медицинска сестра“ и последвалото прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е било продиктувано от обективно съществувала необходимост от подобряване качеството на работата в интерес на предприятието, а е извършено от работодателя напълно произволно и с единствената цел да уволни ищцата. Установи се от приетите по делото доказателства, че към датата на назначаването на ищцата на длъжността „главна медицинска сестра“, същата е притежавала необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа и е отговаряла на въведените изисквания. Въпреки въведените от работодателя нови изисквания за заемане на длъжността, няма промяна в задълженията, дейностите и отговорностите на главната медицинска сестра съгласно длъжностната характеристика. Основните функции и задължения на длъжността остават същите, като ищцата Г. е успявала да се справи със служебните си задължения, които вменява тази длъжност, години наред, без да бъде наказана и без да са били установени слабости в работата й. Следва да се има предвид, че работодателят не е връчил на ищцата новата й длъжностна характеристика, което е негово задължение съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ. В тази връзка е било необходимо работодателят да запознае ищцата с новите изисквания за заемане на длъжността и да й даде възможност да ангажира доказателства, че отговаря на тях – предимно във връзка с изискванията за професионална квалификация за специалност, доколкото данни за трудовия й стаж се съдържат в трудовото досие. Вместо това, работодателят незабавно е пристъпил към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което най-малкото противоречи на правилата на добросъвестността и морала и разкрива намерението му на всяка цена да прекрати конкретното трудово правоотношение. В подкрепа на горният извод е и обстоятелството, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено без предизвестие. Не се установи в работата на ищцата да е имало никакви пропуски и забележки, което установяват всички разпитани по делото свидетели. Не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение и по чл.328, ал.1, т.11 КТ- промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят да не отговаря. От приетите по делото доказателства съдът приема за установено, че ищцата отговаря на изискванията за владеене на английски език, тъй като разполага със сертификат за ниво на владеене на чужд език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя удостоверения за преминати различни образователни курсове и сертификати. Г. има и съответната компютърна грамотност, тъй като има придобито образование с изучаване на дисциплина „Информатика“, както и „Информационни технологии в управлението“.Отделно от това, от свидетелските показания се установи, че Г. се справяла чудесно с използваните в болничното заведение компютърни програми, дори помагала на колегите си в това отношение. Следва да се има предвид, че при прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят следва да спазва принципът за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, установен в разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ, като ал.2 въвежда оборимата презумпция, че до доказване на противното, добросъвестността при осъществяването им се предполага. Съдът следва да извърши проверка доколко въведените от работодателя изменения в изискванията са продиктувани с оглед нуждите на работата или е налице злоупотреба с право, което обуславя и законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ. В конкретният случай ищцовата страна е въвела изрично такова възражение. Според настоящият съдебен състав, от анализът на целият събран доказателствен материал, би могло да се направи извод, че работодателят е целял с действията си прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, тъй като за работодателя не се извежда обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. При прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят не е отчел притежаваният от ищцата стаж, като не е дал възможност на ищцата и да заяви дали отговаря на променените изисквания, съотв. не е й е дал възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че отговаря на тях. В този смисъл съдът намира за оборена по пътя на пълно и главно доказване презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ за добросъвестност на работодателя, което води до незаконност на уволнението и налага неговата отмяна. Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ: Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение, това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови ищеца на длъжността „ Главна медицинска сестра“ в ДПБ - гр. Пазарджик. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ: Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за периода от датата на уволнението /07.12.2022г./ до 07.06.2023г. в размер на 17 040. 00 лв. От приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин вкл. от заключението по съдебно- икономическата експертиза, че брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2840.00лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /07.12.2022г./ до 07.06.2023г., за шест месеца, е в размер на 17 040.00лв. Експертното заключение не е оспорено от страните и прието от съда., поради което следва да бъде кредитирано, а предявената искова претенция следва да се уважи изцяло. На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 КТ. По разноските: Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2644, 00 лв. – заплатено адв. възнаграждение /съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК/, които му се дължат съобразно уважената част от претенциите, както му се дължат и 80.00лв. платени разноски за извършени преводи. Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото действително представлява фактическа и правна сложност, като заплатеното възнаграждение е близко до предвидените в Наредба №1 за МАВ минимални размери и не се явява прекомерно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 781.60лв. върху размера на уважените искове, както и сумата от 163, 80 лв. за изготвяне на съдебно- икономическа експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,