Решение № 42 от 26.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 35/2026 г.

Производството е с правно основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят „Ю.“ ООД с ЕИК ., със седалище с.Е. ул.“Индустриална“ №6 чрез адв.Т. Н. обжалва отказ с рег. № 20260225105257-5/04.03.2026 г. на Агенцията по вписванията за вписване на промени по партидата на „Ю.“ ООД увеличение на капитала чрез непарична вноска на недвижим имот, поради липса на съгласие на заложния кредитор по вписаните залози на търговското предприятие на вносителя „Ю.“ АД. В жалбата се излагат съображения, че изводите на длъжностното лице по регистрацията са необосновани и незаконосъобразни, като отказът е постановен в противоречие с нормите на чл.8, ал.4, чл.9, ал.4 и чл.19, ал.5 ЗОЗ. Съгласно чл.8, ал.4 ЗОЗ, когато заложният кредитор не е дал съгласие по предходната ал.3 на същия член, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога и има положението на залогодател. Следователно законът изрично допуска сключването на разпоредителни сделки със заложеното имущество извън кръга на обикновената дейност на заложния длъжник и без съгласието на заложния кредитор. В този случай защитата на интересите на заложния кредитор е обезпечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗОЗ, с която се прогласява липса на погасително действие на разпореждането върху заложното право. Съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОЗ залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение, т.е. забраната за разпореждане със заложеното имущество е налице само след пристъпване към изпълнение, а такова в случая не е вписано от заложния кредитор. Съгласно чл.10, ал.5 ЗОЗ заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество. Това не би било възможно, ако заложният кредитор даде съгласие по чл.8, ал.3 ЗОЗ, което би имало за резултат погасяване на заложното му право. Следователно разпоредбата на чл.10, ал.5 ЗОЗ намира приложение в случаите по чл.8, ал.4 ЗОЗ, при които заложният кредитор не е дал съгласие по предходната ал.3 на същия член и приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога и има положението на залогодател. В допълнение към изложеното, което жалбоподателят подкрепил с цитиране на десетки решения от съдебната практика, включително и с т.1 от Тълкувателно решение №1/2015г. на ОСГТК на ВКС, в хода на регистърното производство представил доказателства за изрично постигнато съгласие със заложния кредитор „Ю.“ АД апортът да се извърши по начин, който запазва всички учредени в полза банката обезпечения. Разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОЗ, както и да би била тълкувана от длъжностните лица по регистрацията, със сигурност не е императивна в смисъл на забраняваща отклонение по волята на страните. Ето защо жалбоподателят „Ю.“ ООД моли съда да отмени обжалвания отказ, като съдът даде на АВ указания. Агенцията по вписванията, за да постанови обжалвания отказ намира, че с на основание чл.8 ал.3 ЗОЗ за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество извън посочените в чл.7 е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор. Недвижимият имот обект на апортната вноска е част от заложеното търговско предприятие на вносителя. Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата, като намира отказа за законосъобразен. Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирано лице и в срок. Жалбата е подадена на 04.03.2026г., като отказът е постановен на 25.02.2026г. Внесена е дължимата държавна такса, представено е пълномощно за процесуално представителство. Жалбата е основателна. Със заявление с вх. №20260225105257/25.02.2026г. е заявено за вписване на промени по обстоятелствата по партидата на „Ю.“ ООД с ЕИК . увеличение на капитала чрез непарична вноска на недвижим имот от вносителя „Ю.“ АД. Представени са изискуемите в чл.72 и чл.73 ТЗ оценка на три независими вещи лица, писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписа. Съгласно чл.8, ал.4 ЗОЗ, когато заложният кредитор не е дал съгласие по предходната ал.3 на същия член, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога и има положението на залогодател. По този начин са уредени законово последиците на прехвърлянето на собствеността върху обременения с особен залог недвижим имот, част от заложено търговско предприятие, като заложното право следва заложената вещ и не се нарушават правата на заложния кредитор. Следователно законът изрично допуска сключването на разпоредителни сделки със заложеното имущество извън кръга на обикновената дейност на заложния длъжник и без съгласието на заложния кредитор. В този случай защитата на интересите на заложния кредитор е обезпечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗОЗ, с която се прогласява липса на погасително действие на разпореждането върху заложното право. Съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОЗ залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение, т.е. забраната за разпореждане със заложеното имущество е налице само след пристъпване към изпълнение, а такова в случая не е вписано от заложния кредитор. Съгласно чл.10, ал.5 ЗОЗ заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество. В този смисъл са задължителните указания на ТР №1/2015 от 10.07.2018г. на ОСГТК по тълк.д. №1/2015г. на ВКС. Ето защо съдът обжалваният отказ на ДЛР на АВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД