Решение № 926 от 14.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15706/2025 г.

Софийски районен съд14.03.2026 г.докладчик ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Диспозитив

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 792580-F787727/17.10.2024г., постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ (НАП): 1.). В ЧАСТТА НА ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на административното нарушение, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото в полеко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на фактите от обстоятелствената част на административно-наказателното обвинение - от такова по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ) в такова по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ); 2.). КАКТО И В ЧАСТТА НА РАЗМЕРА на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, ПРИ КОЕТО НАМАЛЯВА „ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ“ от първоначалния й размер 3000.00 (три хиляди) лева с равностойност от 1538.46 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента) на 2000.00 (две хиляди) лева с равностойност в евро от 1025.64 евро (хиляда двадесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента) във връзка с извършеното административно нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ), 3.). КАТО ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 792580-F787727/17.10.2024г., постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ (НАП) - В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ. ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД с ЕИК: ••••••••••••• на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от 205.12 евро за дължимо възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство съразмерно на уважената част на въззивната жалба. ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД с ЕИК: ••••••••••••••• ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от 120.00 евро з а дължимо възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба. Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Административно наказателно дело № 20251110215706 по описа за 2025 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 792580-F787727/17.10.2024г., постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 (три хиляди) лева с равностойност от 1538.46 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента) на ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД с ЕИК: •••••••••••• за административно нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ). ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД с подробни доводи законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който лично инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ (НАП), редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание подробни доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ. II. ) . ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 04.11.2024г. в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчено по надлежния ред с обратна разписка на 21.10.2024г., съгласно писмена разписка, инкорпорирана в самото НП - на лист 12 от делото пред 130-ти състав на СРС, НО, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ): ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 792580-F787727/17.10.2024г., постановено от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 (три хиляди) лева с равностойност от 1538.46 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента) на ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД с ЕИК: •••••••••••• за административно нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ). ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а именно: С Решение № 000030-2385 от 22.03.2023г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е бил издаден лиценз на ДРУЖЕСТВОТО „Т.••••••••••••• за организиране на онлайн залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за срок от 5 (пет) години на сайт за онлайн залагания: www.palmsbet.com. В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) били депозирани писмени жалби с вх. № ИЦ-С-604/02.04.2024г. и вх. № ИЦ-С-1277/02.07.2024г. от сигналиста К., с ЕГН: •••••••••• срещу дружество-жалбоподател „Т.” АД, опериращо с интернет страница www.••••••••••••••••.com. Жалбоподателят Н. излагал твърдения за некоректни действия от страна на дружество-жалбоподател „Т.” АД при уреждане на залози с № 2243862984; с № 2243890157; с № 2244004224 и с № 2243856312, като с това действие дружеството неправомерно е уредило заложени от него суми. Посочените залози са били направени на събитие: „Наполи Калчо - Фелди Еболи, спорт: футзал“, както следва: 1.). Залог с № 2243862984 е бил на стойност 50.00 евро на селекция „Втори гол през първото полувреме за отбора гост“; 2.). Залог с № 2243890157 е бил на стойност 75.00 евро на селекция „Първо полувреме над 2,5 гола“; 3.). Залог с № 2244004224 е бил на стойност 99.00 евро на селекция „Пети гол за отбора домакин"; 4.). Залог с № 2243856312 е бил на стойност 49.00 евро на селекция „Първо полувреме, първи гол - Наполи Калчо“. Свидетелите Б. К. З. и П. на длъжност инспектори към НАП извърши административна проверка по писмени документи. Дружество-жалбоподател „Т.” АД предоставило писмо с вх. № ИЦ-С-1277#7/16.08.2024г. с информацията, че „Залогът с № 2243856312 е бил „отменен/войд“, защото е бил поставен на грешни коефициенти. След това този залог е можел да се случи и затова отново е бил отворен, заложеното събитие от него все още не е приключило. Играело се е. Преди да стане губещ залог (това е крайния статус), сумата от 49.00 евро е била заложена на отворен залог. Залогът не се е случил и затова е бил „губещ“. Свидетелят З. в хода на проверката установил, че залозите с номера 2243862984; 2243890157 и 2244004224 са били уредени като „отменен“ от дружество-жалбоподател „Т.” АД „защото са били поставени с некоректни коефициенти, значително различаващи се от световните пазари“. Прогнозите на посочените залози са били печеливши от страна на участника. Установило се, че залог с номер 2243856312 първоначално е уреден като „отменен“ на основание „залог, поставен с некоректен коефициент значително различаващ се от световните пазари“, но в последствие е бил коригиран на „губещ“ след приключване на събитието и потвърждение, че прогнозата на участника е губеща. Съгласно утвърдените с Решение № 000030-10025 от 08.12.2023г. на Изпълнителния директор на НАП „Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета онлайн" - чл.13, ал.2, т.2, с адрес на интернет страницата на организатора, чрез която се организирали онлайн хазартните игри www.••••••••••••.com залогът ставал невалиден, когато е бил поставен на очевидни грешни коефициенти, значително различаващи се от световните пазари. Нормата на чл. 13, ал. 1 от утвърдените правила установявала изискването, че анулирането на невалиден залог означавало да бъде уреден с коефициент 1 (едно), като организаторът преустановявал изплащането на печалба/и и всички залози можели да бъдат обявени за невалидни и заложените суми да бъдат върнати. Дружество-жалбоподател „Т.” АД не уредило залог № 2243856312 като „отменен/войд“, за което не е бил определен с коефициент 1 и сумата на поставения залог не е била възстановена по игралната сметка на жалбоподателя К. К. Н.. Въз основа на установеното нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 от Закон за хазарта (ЗХ) бил съставен АУАН серия № F787727/12.09.2024г. срещу дружество-жалбоподател „Т.” АД. VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на Б. К. З. и П. - главни инспектори по приходите в НАП при установяване на административното нарушение и при съставянето на АУАН. Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите Б. и З. само, защото например са редови служители към висш публичен контролен орган - НАП. Показанията на свидетелите Б. и З., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Б. и З. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото): При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, обективирани в жалбата. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при призоваването на надлежен представител на санкционираното дружество относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон, като съдът ще прецизира материалния закон по чл.108, ал.2 от ЗХ (което е по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на фактите от обвинението). Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е б и л о образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ПРИЕМА, ЧЕ ДРУЖЕСТВОТО „Т.” АД е осъществило административно нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ), а не такова по първоначалната квалификация на чл.108, ал.1 от ЗХ. Съгласно чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 от Закон за хазарта (ЗХ) Правилата за организиране на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4. Организаторът на хазартни игри отговаря за цялостната организация на дейността и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отчитане на всички операции, свързани с игрите, при спазване на действащото законодателство и утвърдените му правила по предходното изречение. Според нормата на чл.108, ал.1 от ЗХ о рганизатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000.00 лева до 10 000.00 лева. Санкционната разпоредба на чл.108, ал.2 от ЗХ предвижда, че организатор на хазартни игри, който наруши утвърдените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите правила по чл. 17, ал. 1, т. 4 , се наказва с имуществена санкция в размер от 2000.00 лева до 5000.00 лева, освен когато деянието представлява нарушение по ал.1. В обстоятелстваната част на НП не се съдържат твърдения процесното деяние да представлява нарушение по ал. 1, напротив, посочено е, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 41, ал. 5 ЗХ , изразяващо се в неспазване на утвърдените правила на организатора по чл. 17, ал. 1, т. 4 от ЗХ. Предвид това същото е следвало да бъде санкционирано по ал. 2 на чл. 108 от ЗХ . Деянието по чл.108, ал.2 от ЗХ е по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на фактите от обвинението. Съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение като преквалифицира същото от предявената квалификация по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ) в такава по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ), като размерът на наложената имуществена санкция в размер от 3000.00 лева да бъде редуциран до минималния размер от 2000.00 лева с равностойност в евро от 1025.64 евро. До тези предели намалената имуществена санкция в посочения минимален размер е съответна на конкретното нарушение от същия вид и е пропорционална на целите по чл.12 от ЗАНН. Не е налице маловажен случай, доколкото деянието по по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ) по нищо не се отличава от обществената опасност на нарушенията от същия вид. Доказват се елементите на административното нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ). Съдът в тази насока споделя изводите на административно-наказващия орган, че е налице осъществено наказуемо административно нарушение по чл.41, ал.5 вр. чл.17, ал.1, т.4 вр. чл.108, ал.2 от Закон за хазарта (ЗХ) - като правилни и законосъобразни. Фактите и доказателствата установяват административното нарушение по този ред. Установи се, че дружество-жалбоподател „Т.” АД не било уредило залога под № 2243856312 като „отменен/войд“, за което не е бил определен с коефициент 1 и сумата на поставения залог не е била възстановена по игралната сметка на жалбоподателя К. Доказа се, че съгласно утвърдените с Решение № 000030- 10025 от 08.12.2023г. на Изпълнителния директор на НАП „Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета онлайн" - чл.13, ал.2, т.2, с адрес на интернет страницата на организатора, чрез която се организирали онлайн хазартните игри www.•••••••••.com залогът ставал невалиден, когато е бил поставен на очевидни грешни коефициенти, значително различаващи се от световните пазари. Нормата на чл. 13, ал. 1 от утвърдените правила установявала изискването, че анулирането на невалиден залог означавало да бъде уреден с коефициент 1 (едно), като организаторът преустановявал изплащането на печалба/и и всички залози можели да бъдат обявени за невалидни и заложените суми да бъдат върнати, въпреки че, прогнозите на посочените залози са били печеливши от страна на участника. В заключение, съдът отчита, че при юридическите лица не се обсъжда вина и/или субективно поведение, доколкото административно-наказателната отговорност за тях всякога е обективна (безвиновна). По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за пълната отмяна на НП, а само з а изменението му в частта на приложимия материален закон за по-леко наказуемо административно нарушение и относно намаляването на размера на имуществената санкция до законовия минимум. Същото следва да бъде потвърдено в останалата му част като правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него жалба е неоснователна в останалата й и като такава следва да бъде оставена без уважение. VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ: ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК съразмерно на уважената и отхвърлената част на въззивната жалба. Съдът отчита, че материалния интерес на НП е от 3000.00 лева. НП е намалено с 1000.00 лева. Потвърдената част на НП е за 2000.00 лева. Разноските на дружествотожалбоподател за провелите до момента съдебни инстанции - въззивна и касационна възлизат на 1200.00 лева (общо), съгласно представените доказателства. Прилагайки тройното просто правило за изчисление на разноските, съдът приема, че на дружеството-жалбоподател са дължими съразмерно разноски в размер на 400.00 лева на уважената част от въззивната жалба или при равностойност в евро от 205.12 евро. Разноските на въззиваемата страна са определени по смисъла на на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), а именно определени са две юрисконсултски възнаграждения от по 90.00 евро или общо 180.00 евро за провелите се до момента съдебни инстанци - въззивна и касационна, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна. Прилагайки тройното просто правило за изчисление на разноските, съдът приема, че на въззиваемата са дължими съразмерно разноски в размер на 120.00 евро на отхвърлената част от въззивната жалба . IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.4 ОТ ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9- ТИ СЪСТАВ,

Цитирани разпоредби

31