Решение № 88 от 30.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1164/2024 г.

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС на Българска академия на науките (БАН) срещу „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАИЯ 2016“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН на следния недвижим имот, : реална част от сграда с идентификатор № 68134.100.125.1, на адрес - гр. София, район „Средец", ул. „Аксаков" № 3, със застроена площ 293 кв.м., брой етажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68134.100.125, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ 68134.100.127, 68134.100.126, 68134.100.123, съгласно одобрената със заповед №РД- 18- 33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, З0 кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., представляваща складово помещение – гараж, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж на посочената сграда, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № 68134.100.127, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № 68134.100.128.1, и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота. Твърденията на ищеца са, че е собственик на сградата, част от която е процесното складово помещение (проход), по силата на закона - чл. 10, ал. 2 от ЗБАН. Сградата е била стопанисвана от БАН към момента на влизането му в сила, въз основа ПМС № 258/20.07.1956г., с което е предоставена за стопанисване на БАН - Икономически институт. Сградата била предадена на БАН с предавателен протокол от 18.01.1957 г. За сградата е съставен АДС № 8521/08.02.1972 г., в който като неин ползвател е посочена БАН. Твърди се още, че помещението не е самостоятелен обект на правото на собственост и погрешно е нанесена в кадастралната карта като построена в съседен имот с идентификатор № 68134.100.123.1. Същото се владее от ответниците без наличие на основание за това – не е учредявано право на преминаване, не е демонстрирано намерение за своене, а са водени преговори за извършване на доброволна делба с първия ответник. Спорната част от имота не е била предоставяна за стопанисване и управление на държавното предприятие – праводател на „Сердиком“ ЕАД. За собствеността на сградата в полза на БАН е съставен констативен нотариален акт № 77/10.04.2008 г. Ответниците с отговора на исковата молба възразяват, че ищецът не е собственик на процесното складово помещение, което е част от сградата на Гранд хотел България. Негов собственик към момента е „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД. Собствеността върху сградата дружеството е придобило чрез апорт от 13.07.2016 г. Пететажната сграда на Гранд хотел България заедно с принадлежащото към нея складово и енергийно пространство са били държавна собственост, актувани с АДС № 927/07.08.1950 г. и АДС № 928/07.08.1950 г. На 18.07.1996 г. с решение на МС, сградата е апортирана от дружеството „Сердиком“ ЕАД в капитала на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /тогава с наименование „България Ро“ АД/. За собствеността на последното е съставен к.н.а № 107/06.12.2007 г. В молба от 19.10.2020 г. и в молба от 20.12.2020 г. посочват, че фактическата власт се осъществява от двете дружества, както и че собственик е „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД, придобил чрез апорт от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, евентуално по силата на владение, присъединено към това на праводателите „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Сердиком“ ЕАД. Процесното складово помещение – проход (гараж) никога не било предоставяно за стопанисване и управление на БАН и никога реално не било ползвано от същото. Съгласно архитектурния проект от 1934 г. на сградите на БАН, „Гранд хотел България" ЕАД и зала „България", трите сгради представляват затворен комплекс, а процесният тунел е проектиран от самото му начало като изход/вход на целия комплекс към ул. „Аксаков" и е функционално обвързан единствено с двете сгради Зала „България“ и „Гранд хотел България“, но не и със сградата на БАН. Обектът с наименование „Комплекс България" бил проектиран от архитекти С. Б. и Г. Д.. Фактът, че са комплекс от сгради е видно и от книга на арх. Б. за проектираните от него обекти в гр.София, както и от искане на наследниците на арх. Б. за регистриране в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности на обект: „Комплекс хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България", бул.Цар Освободител № 4". Излагат и че процесният обект е със самостоятелен номер в Кадастралния регистър - 68134.100.123.1.4., където е вписан като собственост на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД. Евентуално възразяват, че помещението е придобито по давност от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД чрез присъединяване на владението, осъществявано първоначално от праводателя му „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а преди това от неговия праводател „Сердиком“ ЕАД, считано от 19.09.1996 г. до датата на предявяване на иска и към момента. Като прецени доводите на страните в рамките на въззивната проверка, съдът приема за установено следното. С ПМС № 258/20.07.1956 г. за закриване на Главното управление по въпросите на литературата и издателствата, на Икономически институт при БАН е предоставена за стопанисване и управление от сградата и движимото и недвижимо имущество на Главлит- партерният, първият, вторият и третия етаж и движимият инвентар на управлението. С предавателен протокол от 18.01.1957 г. за недвижим имот на ул.“Аксаков“ № 3, на основание ПМС № 258/20.07.1956 г., Министерство на финансите предава на БАН, а последната приема безвъзмездно сградата на ул.“Аксаков“ № 3, застроена на 272.65 кв.м., върху част от общото дворно място, собственост на Държавния застрахователен институт, на обща стойност 891240 лв., от която 842163 лв. за сградата и 49077 лв. - дворното място. В АДС № 8521/08.02.1972 г. на недвижим имот в гр. София на ул. „Аксаков“ 3 като основание за одържавяване на имота и от коя дата се счита одържавен са посочени ПМС № 258 от 21.08.1956 г. и предавателен протокол между Министерство на финансите и БАН от 18.01.1957 г. Вписано е, че се одържавява цялата сграда на 5 етажа, служеща за административни и научни нужди, със застроена площ 272.65 кв.м., 5400 куб.м., в гр.София, ул.“Аксаков“ № 3, с граници: на юг ул. „Аксаков“, от запад сграда на МНО, от север на ДЗИ и от изток друга сграда. БАН е учреждението, на което имотът е отстъпен за ползване. С констативен нотариален акт № 77/10.04.2008 г., БАН е призната за собственик на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, на следния недвижим имот: пететажна административна сграда със застроена площ от 272.65 кв.м., заедно с ПИ, върху който е построена, съставляващ имот пл. № 16, в кв. 482, м-ст "Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292.30 кв.м., при граници по скица: ул. "Аксаков“; УПИ V-15 отреден за имот петнадесет; ПИ 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ III - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС., целият с площ от 4919кв.м. Фактическият състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН изисква към момента на влизането му в сила БАН да стопанисва вещите, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й. Прехвърлянето на собствеността не е свързано с допълнителни административни процедури, а проверка за осъществяване на транслативното му действие ще се осъществи от съда при евентуален спор за възникване на правото (така Решение № 645 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6356/2007 г., III г. о., ГК). Предвид описаните ПМС от 1956 г., приемо-предавателен протокол от 1957 г., АДС от 1972 г. и нормата на чл. 10 ал. 2 ЗБАН ищецът е собственик на пететажната сграда на ул. „Аксаков“ 3, която към момента се индивидуализира така: сграда с идентификатор 68134.100.125.1 с адрес: гр. София, район Средец, ул. „Аксаков” № 3, със застроена площ 293 кв.м., брой етажи – 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор: 68134.100.125 с площ от 293 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот № 68134.100.127; 68134.100.126; 68134.100.123, съгласно одобрената със Заповед № РД – 18- 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляваща: пет етажна административна сграда със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл.н. № 16, в кв. 482, м. Центъра, по плана на гр. София, с площ от 292, 30 кв.м., при граници: улица „Аксаков”, УПИ V – 15; ПИ 14 и УПИ XVII, който имот попада в УПИ II – отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4919 кв.м. По повод принадлежността на спорното помещение към тази сграда съдът взема предвид заключението на СТЕ, изготвено пред въззивната инстанция. В заключението подробно са описани документите, по които е работило вещото лице: описаните вече АДС, констативен нотариален акт, скица на имота и сградата, представляваща извадка от ПУП, одобрен със заповед № РД- 09-50-03/05.01.1999 г., РД - 09-50-314/11.07.2000 г. и РД-50-9400- 2005/10.08.2007 г., в който е посочено че в кв. 482 попадат УПИ I-за общ. обсл; УПИ II-за общ. обсл. и администрация: УПИ III-за обществено обслужване, администрация и ЖС; УПИ IV- за общ. обсл. админ и жс; УПИ V. Посочено е че имот пл. №16, с площ 292, 30кв.м. е част от УПИ III, целият с площ 4919 кв.м. Проверени са още скица на сграда с идентификатор 68134.100.125.1 по КККР, със собственик БАН, скица на поземлен имот с идентификатор 68134.100.125 по КККР, собственик БАН, като вещото лице е отбелязало, че в скицата за сградата и за имота е посочена една и съща площ 293 кв.м. Обект на изследване са били и извадка от АГКК на обект с идентификатор 68134.100.123.4, с предназначение за обслужваща дейност, (прохода/тунел, със стълбището към сутерена), схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.123.4, с площ 73 кв.м. за обслужваща дейност за битови услуги, както и констативният нотариален акт от 2007 г. за хотелски комплекс „Гранд хотел България“. Съобразени са писмо на НИНКН относно статута на обект „Комплекс: хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България", който е НКЦ с предварителна категория „национално значение”, акт за завземане на недвижим имот за държавен №928/07.08.1950г. за масивна пететажна сграда, служеща за хотел и ресторант на бул. „Руски” № 4 – София, акт за завземане на недвижим имот за държавен №927/07.08.1950г. на Държавен застрахователен институт, скица № 15-280163-13.06.2016г. на поземлен имот е идентификатор 68134.100.123, молба от „Гранд хотел България” АД, като собственик на ПИ №№1, 6, 7, 8, 13 и 14, находящи се в УПИ III, кв. 482 по плана на град София, м. „Центъра” във връзка с планирана реконструкция на хотелски комплекс Гранд хотел България и необходимото изработване на ПУП за разделяне на УПИ III на два или три нови имота до Министерство на Държавната администрация и административната реформа, БАН и Министерство на културата с искане на съгласие за изработване на изменение на ПУП и предоставяне на копия от документи за собственост; писмо от директора на Икономически институт на БАН до председателя на БАН. в което е посочено, че намиращият се на приземния етаж проход и някои от помещенията в мазето, които са неразделна част от сградата на института и са собственост на института се ползват за нуждите на „Гранд хотел България”.(л.321); мотивирано предложение от 2007г. за изменение на ПУП - ПР за разделяне на УПИ III и обособяване на УПИ VI, VII, VIII, IX и X, кв. 482, м. Центъра, р-н Средец; заповед № РД50-9400-2005/10.08.2007г., с която е одобрен ПУП за УПИ III, имот пл. №8. кв. 482 за попълване на нови имоти с пл. номера 21 и 22; решение №540/23.07.2015г. на СОС за одобряване на проект за изменение на план за регулация и план за улична регулация на м. „Центъра - зона А”... ЧЗРП за кв. 482, п. I. II и III, одобрено на 05.01.1999 г. (л.332); копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.123.1.4 по заявка от 18.12.2020 г., в което е посочен обект на ниво 1 в сграда в поземлен имот 123 с предназначение за обслужваща дейност и битови услуги, собственост на Гранд хотел България АД. (л.408); заснемане за възстановяване на документация, одобрено на 19.02.2003г. с заснет прохода /тунел/ и стълбището към подземното ниво, с помещенията на хотела (л.409); комбинирана скица за поземлен имот с идентификатор 68134.100.123. Нанесени са УПИ III-123 и УПИ VI-125. в което е сградата на БАН /ПУП одобрен с Решение 540 по протокол №86, т.47 от 23.07.2015г. на СОС. Анализирани от вещото лице са и заснемане на сградата на БАН, изготвено през 1995 г., съдържащо технически показатели, вкл. застроена площ на партер - 147, 66 кв.м. По външни очертания етажът заедно с прохода е 293 кв.м.; ПУП за надстрояване на сградите в п-ли I, VIII и IV, одобрен на 10.01.1966 г. заедно със силуети; чертеж - разрез, фасада и разпределения на к. +10, 82 и кота +13, 07 /I втаж/ на страдата на ДЗИ, находяща се на ъгъла на ул. „Аксаков“ и ул. „Бенковски“; графични материали, приложени с молба от БАН с вх. № 30677/09.03.2020 г. и графични материали, приложени с молба от „Гранд Хотел България” ЕАД с вх. № 108293/02.09.2019 г. Предвид съобразяването на всички доказателства, представени по делото и работата в архивите на Столична община, включително НАГ-София, съдът се доверява на изводите на вещото лице. Според заключителната му част в КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 33/15.06.2010 г. е нанесена сграда с идентификатор 68134.100.125.1 със застроена площ 293 кв.м., на 5 етажа с предназначение за научна и проектанстска дейност на ул. Аксаков №3. В скица на поземлен имот от 31.08.2017г. за ПИ с идент. 68134.100.125 е посочена площ на имота 293 кв.м, номер по предходен план 16, квартал 482, парцел III, при съседи: 68134.100.127, 68134.100.126, 68134.100.123. В копие от кадастрална карта /последно изменение от 16.05.2016г./ с данни от КРИН за самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.123.1.4 е посочено предназначение за обслужващи дейности на самостоятелния обект, без данни за площ /л.408 от делото пред СГС/. Видно от кадастралните номера самостоятелен обект с идентификатор № 68134.100.123.1.4 е към имот с идентификатор 123, сграда 1. По данни на КККР, самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.123.1.4 е част от сграда с идентификатор 68134.100.123.1. По графични данни от скиците, приложени по делото се установява, че обект с идентификатор 68134.100.123.1.4 в по-голямата си част попада в имот с идент, 68134.100.125, в първи етаж на сграда с идентификатор 68134.100.125.1. От приложената на л. 61 от делото схема на обект се установява, че по- голямата част от тунела попада извън очертанията на имот с ид. 68134.100.123. Самостоятелен обект с идентификатор № 68134.100.123.1.4 е частично идентичен с част от партерния етаж на сградата, собственост на БАН. Самостоятелният обект с идентификатор 68134.100.123.1.4 попада в поземлен имот с идентификатор 68134.100.125 и в част от ПИ с идентификатор 68134.100.123. Вещото лице е категорично, че оградните стени на процесната част от сграда са част от носещата конструкция на сградата. Тези изводи потвърждават становището му, формирано и в заключението на СТЕ, прието от СГС: процесният тунел е част от застроената площ на сградата на БАН (попада в очертанията на сградата и в имота на БАН) – писмена част на заключението, както и че е част от конструкцията на сградата на БАН, представляващо отговор при изслушването в о.с.з. 22.11.2023 г. Вещото лице при анализ на проекта от 1932 г. е стигнало до извод, че частта от прохода, който попада под сградата на БАН, е с площ 4/14м или 56 кв.м. Останалата част от прохода е извън очертанията на високата част на сградата, съответно извън настоящия ПИ с идент. 68134.100.125. Видно от скици Приложение 1 и Приложение 2 към СТЕ пред настоящата инстанция, вещото лице е означило като процесна част, частта заградена между очертанията с букви А-Б-В-Г-Д, която е отбелязана като „процесна част от сграда с идентификатор 68134.100.123.1.4“. Предмет на исковата претенция на ищеца обаче е „реална част от сграда с идентификатор 68134.100.125.1, разположена в югоизточната част на партерния етаж на сградата, и представляваща складово помещение-гараж, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж, с площ от около 56 кв.м.“, а обект с идентификатор 68134.100.123.1.4, който вещото лице нанася е с площ от 73 кв.м., съгласно схема № 13720/14.12.2010 г., издадена от СГКК-гр. София. Ето защо, следва да се приеме, че спорната реална част от сграда с идентификатор 68134.100.125.1, с площ около 56 кв.м., предмет на иска, е идентична с частта, попадаща в очертанията на сградата на БАН с идентификатор 68134.100.125.1. Предвид приетата за установена собственост на цялата сграда, както и предвид факта, че спорната част от помещението е част от сградата, а оградните й стени са част от носещата конструкция на сградата, ищецът е собственик на тази спорна част. Неоснователни са доводите на ответниците, че ищецът не е доказал владението на помещението. След като спорното пространство с квадратура от 56 кв.м. е част от сградата на ищеца, предоставена за стопанисване и преминала през 1991 г. по силата на закона в неговия патримониум не е нужно да се доказва самостоятелното му владение. Ищецът е придобил собствеността на сградата, включително спорната реална част от складовото помещение с квадратура от 56 кв.м., по силата на закона. Неоснователни са и доводите за неоснователност на иска в писмената защита пред настоящата инстанция, поради факта, че процесният проход не е самостоятелна сграда. Такива твърдения ищецът не е въвеждал – неговото твърдение е, че проходът не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което неправилно му е даде собствен идентификатор, както и че е част от сградата на ищеца. Неоснователни са доводите на ответниците, че първият от тях е придобил помещението като самостоятелен обект съгласно констативен нотариален акт от 06.12.2019 г. Известно е, че констативният нотариален акт не създава права, а апорт на част от чуждо право не води до придобиване на тази част. Ответникът не е придобил помещението и по силата на апорт от 19.09.1996 г., тъй като ищецът е бил собственик на тази част по силата на закона, считано от влизането му в сила – три дни след обнародването му в ДВ. бр.85 от 15 Октомври 1991 г. Апортът сам по себе си не създава права за дружеството, ако апортиращият не ги притежава. На следващо място, спорната част от помещението с квадратура от 56 кв.м. не представлява самостоятелен обект по следните съображения. Видно от събраните доказателства, през процесното помещение се осъществява достъп до мазетата, разположени в сутерен на сградата на БАН, собствеността на които не е предмет на настоящото дело. Функционалното предназначение на прохода да осигурява достъп до сутерен на сградата на БАН се установява от отговорите на вещото лице пред САС в о.з. на 21.11.2024 г.: „проходът се намира под сградата на БАН в по-голямата си част, но осигурява достъп до сутеренното ниво на сградата на комплекса на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, защото там сградите са повече от една, ако ги разглеждаме като отделни конструкции“, както и „част от мазетата, до които се стига през сутерена в частта, която е извън имота на БАН, в „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, която попада, са с достъп, всъщност откъм страната на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“. Вещото лице не знае чии са мазетата, но част от тях са под сградата на БАН, а достъпът е през съседната сграда. В този смисъл са и показанията на свидетелите пред СГС: св. М. А. Д., на работа от 1975 г. в Икономически институт на БАН, негов директор през периода 1999 г. – 2016 г., в с.з. от 23.02.2022 г. разказва, че на партерния етаж на сградата са входът за института, библиотеката, складове, вход за мазето и проход или гараж за зала България, за ресторант България. Когато е станал директор, се е срещал с адвокати на Гранд хотела, за да се изясни какви са основанията им да ползват прохода и мазетата. Срещите не са дали резултат и през 2007 г. е имало срещи в по-голям формат, включващи представители на Гранд хотел България, ДЗИ, Министерство на културата за зала „България“ и БАН. На тези срещи се е стигнало до признаване, че проходът и мазетата, които се ползват като складове от ресторанта, са част от собствеността на института. Свидетелят разказва, че е влизал до края на въпросния гараж - там имало проход, стълбички по които се слиза надолу и проход, който минава покрай сградата, покрай мазетата. Там са мазетата на БАН, които са взети и се ползват като складове на ресторанта и оттам се излиза в самия ресторант. Свидетелят е разговарял с тогавашния наемател на сладкарницата и на ресторанта, от който знае, те са знаели, че това са мазета на института и те са ги ползвали. Свидетелят Р. П. М., работил в „Гранд хотел България“ от 2003-2004 г. до юни 2017 г. като управител, както и през 1990 г. като стажант в с.з. от 12.10.2022 г. разказва, че има вход за зареждане на стока, който е на ул. „Аксаков“. Там има едни сиви врати, които той лично е боядисвал, там винаги е бил входът за зареждане... Там има една рампа, където направо от входа били гюмовете с нафта, имало един малък асансьор като рампа, който слизаше по коридорите. Още през 1990 година били складови помещения, а той 15 години отварял на БАН тези помещения, защото им преливала шахтата“. Поради факта, че спорната част не е самостоятелен обект, независимо от включването й в обект със самостоятелен кадастрален номер, тя няма как да се отдели от основната сграда и да бъде придобита отделно от цялата сграда. Поради преценката за доказаност на твърденията на ищеца за принадлежност на спорната част към неговата сграда, следва да се разгледа и възражението за придобиването й по давност, считано от 19.09.1996 г. Както вече беше изложено, помещението не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и няма как да бъде владяна само тази част от сградата на БАН. Независимо от горното, от писмените доказателства и свидетелските показания не се установява спокойно и необезпокоявано владение за периода от 19.09.1996 г. Показанията на свидетелите на ответниците не са достатъчни да обосноват извод дори и за времевите рамки на твърдяното владение. К. Т. Г. разказва, че дружеството, за което работи, за което няма данни кое от двете дружества е, но съдът приема, че няма значение че е за някое от ответните дружества, без значение кое, предвид довод за присъединяване на владението, е ползвало за зареждане на сладкарницата спорния проход, в периода след 2016 г. до датата на с.з. Св. М. пък, както беше вече посочено, разказва, че отварял помещението заради наводнение в мазетата на БАН. От друга страна, според свидетеля Д. още от 1999 г. са започнали преговори с ответниците за спорните помещения, които са прераснали през 2007 г. в срещи с повече участници, собственици на всички сгради в комплекса. Съдържащите се на л. 318 и 319 молба на „Гранд хотел България“ АД от 30.01.2007 г. до Министерство на културата и тяхно писмо от 17.07.2007 г. до БАН, както и писмата между директора на БАН и директора на Икономическия институт на л. 320 и 321 потвърждават тези показания. На следващо място, видно от писмо на СО, дирекция „Общински приходи“, ищецът е декларирал за целите на ЗМДТ на 16.02.2000 г., допълнена според изменение на закона, в сила от 01.01.2011 г. на 10.03.2011 г. сграда на БАН – Институт за икономически изследвания недвижим имот на ул. „Аксаков“ 3 с РЗП 1403, 85 кв.м. земя с площ от 292 кв.м., а св. Д. е категоричен, че ищецът е плащал данъци за целия имот. Ако се приеме, че спорната част може да бъде придобивана по давност, вторият ответник не доказва да е владял за себе си необезпокоявано и непрекъснато в продължение на десет години преди подаване на исковата молба, независимо от присъединяване на владението на другите две дружества. Ответниците твърдят, че фактическата власт се упражнява и от двете дружества, поради което независимо че само вторият ответник владее имота при твърдение, че само той е собственик, и двамата следва да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло включително в частта за разноските, като вместо него бъде постановено решение, с което бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на реална част от сграда с идентификатор № 68134.100.125.1, на адрес - гр. София, район „Средец", ул. „Аксаков" № 3, със застроена площ 293 кв.м., брой етажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68134.100.125, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ 68134.100.127, 68134.100.126, 68134.100.123, съгласно одобрената със заповед №РД- 18- 33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, З0 кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., представляваща складово помещение – гараж, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж на посочената сграда, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № 68134.100.127, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № 68134.100.128.1., както и те да бъдат осъдени да предадат владението на спорната реална част от имота на ищеца. С оглед променения изход на спора за първата инстанция разноски се дължат на ищеца, а не на ответниците, които следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за 944 лева държавна такса и 3600 лева адвокатски хонорар. За въззивната инстанция в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите разноски в размер на платената държавна такса за въззивна жалба – 472, 23 лева, за депозит за СТЕ – 600 лева и за адвокатски хонорар – 3600 лева. С тези мотиви, Апелативен съд – 1 състав