Решение № 17 от 20.1.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1185/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на З. А. В. от гр.Враца с ЕГН ••••••••••, чрез адв.М. М. против Наказателно постановление №АПИО-008/11.11.2025г., издадено от заместник-кмет „Спорт, туризъм и култура“ на Община Враца, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.61р, ал.5 от Закона за местните данъци и такси, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗАНН вр. чл.127, ал.1 ЗМДТ. В жалбата се твърди, че наказателното постановление противоречи на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на административнопроцесуални норми и е необосновано. Твърди се още, че всяка реализирана нощувка се регистрира в реално време в Единна система за туристическа информация, където се попълват личните данни и номер на лична карта на клиентите и периодът на престоя им, като достъп до тази система има и Община Враца и въз основа на регистрираните по брой лица и нощувки се начислява ежемесечно туристически данък, който е с фиксирана цена - 0,30 лв. за нощувка за едно лице. Твърди се, че този данък се отразява и в документа, който получава лицето, ползващо нощувката. Така след изтичане на текущ месец, Общината знаела броя на реализираните нощувки и начислява дължимия данък. Жалбоподателката твърди, че няма дължими и незаплатени в срок задължения за туристически данък. Поддържа се, че разпоредбата на чл.61р, ал.5 ЗМДТ вменява задължение за подаване на декларация по образец в срок до 31 януари за предходната календарна година, но подаването на декларация е различно действие от подаване на информация за брой реализирани нощувки. Твърди се, че административнонаказващият орган не е мотивирал размера на наложената санкция. Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми, а именно - към датата на съставяне на АУАН - 17.10.2025 г., срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Моли да бъде отменено наказателното постановление. Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Страните претендират направени по делото разноски. След като се запозна с депозираната жалба, съдът, установи че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка: З. В. е собственик на обект, находящ се в гр.Враца, ул.“••••. Същият представлява място за настаняване клас В №9, апартамент за гости „•••• с капацитет от две легла, съгласно приложено удостоверение за регистрация на място за настаняване клас В №9 на Община Враца. С АУАН №•••••••••• от 17.10.2025 г. било установено, че З. А. В. на 01.02.2024 г. като собственик на обект, находяш се в гр.Враца, ул.„•••••• не е подала информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31 януари 2024 г. за предходната календарна 2023 година, с което виновно е нарушила чл.61 р, ал 5 от Закона за местни данъци и такси. Констатирано е, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е извършено виновно чрез бездействие и е извършено за първи път. За извършеното нарушение било съставено Наказателно постановление №АПИО-008/11.11.2025г. издадено от заместник-кмет „Спорт, туризъм и култура“ на Община Враца, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.61р, ал.5 от Закона за местните данъци и такси, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗАНН вр. чл.127, ал.1 ЗМДТ. При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят Х. И. и свидетелите Н. А. П. и В. Д.– старши експерти в Община Враца /свидетели по АУАН/. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като обективни, последователни и припокриващи се с останалите събрани от съда доказателства по случая. По делото са приети и следните релевантни писмени доказателства: АУАН №•••••••••• от 17.10.2025 г.; Наказателно постановление №АПИО-008/11.11.2025 г., издадено от заместник-кмет „Спорт, туризъм и култура“ на Община Враца; приходна квитанция от З. В. за заплатен туристически данък в размер на три лева; удостоверение от Община Враца за регистрация на място за настаняване клас В, №9, издадено от кмета на Община Враца; декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ с вх. №121/17.10.2025 г. за облагане с туристически данък; Заповед №1477 от 29.09.2025 г. на кмета на Община Враца; заповед №670 от 19.05.2025 г. на мета на Община Враца. При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията, съответно на чл.37, ал.1, б. „б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, съгласно представените Заповед №1477 от 29.09.2025 г. и заповед №670 от 19.05.2025 г., издадени от кмета на Община Враца. Съгласно чл.61р, ал.5 от ЗМДТ данъчно задължените лица, които предлагат нощувки подават декларация по образец до 31 януари всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година. Касае се за определен срок, в който следва да бъде извършено действие по подаване на декларация. Деянието е на просто извършване и с изтичане на срока, в който следва да бъде подадена декларацията, нарушението е допуснато. В случая с атакуваното наказателно постановление З. А. В. като собственик на обект, находящ се в гр.Враца, ул.„•••• не е подала информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31 януари 2024 г. за предходната календарна 2023 година. Според чл.61с, ал.1 ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма, а съгласно чл.61с, ал.2 размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал.1. Тоест, данъчното задължение за туристически данък възниква ex lege – с осъществяване на законово регламентирания в чл.61р, ал.1 ЗМДТ юридически факт – нощувка в мястото за настаняване по смисъла на Закона за туризма, при което посочената декларация следва да съдържа броя нощувки, въз основа на които се начислява съответния данък. При това положение така посоченото нарушение в атакуваното наказателно постановление - не подаване на информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31 януари 2024 г. за предходната календарна 2023 година, на практика съставлява неподаване на процесната декларация, тъй като нейното съдържание е именно деклариране на брой реализирани нощувки за съответния период. На следващо място същността на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е определена с Постановление №10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС; ТР №48/28.12.1981 г. по тълк.д. №48/1981 г. на ОСНК; TP №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/1982 на ОСНК на ВС; TP №44/29.12.1983 г. по н.д.№29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП №1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС. Приема се, че посочените в нормата срокове са давностни, а не преклузивни, но за спазването им съдът има задължение служебно да следи. По тази причина настоящата инстанция дължи произнасяне доколкото този въпрос е свързан със съответствието на решение с материалния закон, за което съда следи. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Съгласно на чл.34, ал.1, изр.второ ЗАНН /ДВ-бр.51 от 01.07.2022/, приложима в случая, тъй като се касае за данъчно нарушение, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Както се посочва в ТП №1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д.№1/2014 г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС, давността по чл.34 от ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Действително, в цитираната норма на чл.34 от ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок по чл.34, ал.1, изр.второ ЗАНН в случая от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. Както се приема и в задължителната съдебна практика (виж мотивите на ТР №4/ 29.03.2021 г. на ВАС по т.д.№3/2019 г. на ОСС, І и ІІ колегия и ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№48/81 г. на ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, или при който да е контролен орган, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Посочено е и, че по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, узнаването на нарушението, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието. Данните следва да сочат както нарушителя (субекта), така и нарушението (обективните признаци). След като нарушителят бъде открит/установен, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на АУАН в тримесечен срок от откриване на извършителя. Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който о п р а в о м о щ е н и т е да образуват административнонаказателнопроизводство органи са констатирали наличието на данни за извършено административно нарушение. В конкретния случай нарушението е на просто извършване и е осъществено чрез бездействие на задълженото лице до 31 януари 2024 г. Контролните органи на данъчната администрация при Община Враца са имали обективна възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време без да е необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя в конкретния случай започва да тече от 01.02.2024 г. Актът за установяване на нарушението е съставен на 17.10.2025 г., т.е след изтичане на тримесечния срок, предвид разпоредбата на чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното постановление въз онова на така съставения акт е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. При този изход на делото, следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя, като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева. Направено е възражение за прекомерност на същото на основание чл.63д, ал.2 ЗАНН от въззиваемата страна. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер под минималното предвидено в чл.18 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на АНО е неоснователно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Врачанският районен съд