Решение № 982 от 15.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3095/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. М., с ЕГН •••••••••• и постоянен адрес: гр. П. ••••, чрез упълномощения процесуален представител адв. С. М., против „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищцата твърди, че на ••••• г. между нея, в качеството й на кредитополучател и потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, и търговеца- праводател на ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК 204915054, бил сключен договор за потребителски кредит •••••, по силата на който търговецът е предоставил в заем сумата от 20 000 лв., а от своя страна потребителят е поел задължението да я върне на 72 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които с падеж на 1-во число на съответния месец и с първа дата на падеж 01.07.2023 г., както и да заплати възнаградителна лихва. Според договора, ГПР възлизал на 8,11%, а лихвеният процент бил с фиксиран размер от 6,92%. Освен това, ищцата следвало да заплати такса ангажимент в размер на 500 лв. и застрахователна премия в размер от 5 572,80 лв. Общата дължима сума, която същата следвало да върне, била в размер на 30 081,60 лв. Твърди се, че общият размер на кредита, който е задължителен реквизит по чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, в конкретния случай не е верен, действителният размер на усвоените заемни средства по процесния договор възлиза на 13 927,20 лв., тъй като платените такса ангажимент и застрахователна премия са удържани от заемната сума. Наред с това, ищцата твърди, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва конкретизация какви разходи се включват в предвидения ГПР в размер на 8,11 %, поради което потребителят не може да осъществи преценка за реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорените застрахователна премия в размер на 5 572,80 лв. и такса ангажимент в размер на 500 лв. също следва да бъдат включени в ГПР, защото представляват разходи по кредита. Поради невключването на тези разходи в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Въз основа на горното твърди, че процесният договор е недействителен, поради неспазване на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че договорът, сключен с праводателя на ответното дружество, накърнява правната й сфера, тъй като съгласно издадено от „Юробанк България“ АД удостоверение следва да заплати още над 21 000 лв. за погасяване на задълженията по договора. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит •••••, сключен на ••••• г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България“. Претендират се разноски. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, чрез упълномощения процесуален представител- юриск. И. Б., е подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че общият размер на кредита и условията за усвояването му са ясно посочени, а ищцата е била подробно информирана за параметрите както на кредитното, така и на застрахователното правоотношение. Според представено платежно нареждане, Д. М. е усвоила сумата от 19 500 лв., като удържането на „такса ангажимент“ е за улеснение на кредитополучателя. Нейният размер е 500 лв. и същата е дължима за предоставената допълнителна услуга по фиксиране на лихвения процент по см. на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Същата е еднократна и представлява 2,5 % от размера на кредита. На следващо място се посочва, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, а допълнителна, незадължителна услуга, възникнала въз основа на отделен договор, с който се учредява застрахователно ПО между различни страни от тези по кредитното правоотношение. Това е така, тъй като видно от стр. 1 от раздел „Параметри и условия“, ред 2, плащането на застрахователна премия не е финансирано по процесния договор за кредит. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е бил застрахователен посредник по см. на чл.323, ал.1 от КЗ, извършвал е дейност по застрахователно посредничество на територията на страната въз основа на правото на установяване. Между застрахователния посредник и ищцата е сключен договор за застрахователно посредничество, съгласно който М. е възложила на Клона да й посредничи за сключването на договор със застрахователите- Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ. Според отразеното в последния абзац на договора, ищцата е декларирала изричния си интерес към покритие на рискове относно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с нейния живот, здраве и заетост, които биха могли да повлияят отрицателно върху възможността й да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Именно това е довело и до сключването на договор за застраховка „Защита на плащанията” между М. и „Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ, чрез посредничеството на Клона, като в случая не е налице хипотезата, при която сключването на застрахователен договор е условие за получаване на кредита. Наред с горното, ответникът заявява, че включването на информация относно застрахователната премия и механизма на нейното плащане цели предоставяне на пълна, точна и максимално ясна информация на потребителя относно стойността и реда за заплащане на задължението му по избраното от него застрахователно правоотношение, което сочи, че застраховката е сключена в резултат на информиран избор от страна на М.. Отпускането на кредита е предхождало сключването на застраховката, поради което застрахователното правоотношение не е било предпоставка за отпускане на заема. Доколкото дружеството- праводател на ответната банка едновременно е имало качеството на кредитодател и застрахователен посредник, то за улеснение на потребителя задълженията му по кредитното и застрахователното правоотношение се обединяват и му се спестяват ежемесечно извършване на два отделни банкови превода и следователно, описаният механизъм на плащане не следва да се тълкува в смисъл, че застраховката се явява условие за отпускане на кредита, респ. за усвояването му при договорените параметри. Изложени са още твърдения, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като общата дължима сума, ГПР и допусканията, касаещи изчисляването му, са упоменати конкретно в процесния договор. В последния е включена подробна информация относно разходите на потребителя, формиращи ГПР. Поддържа се, че ГПР е изчислен съобразно формулата в Приложение № 1 от ЗПК, като същият включва два разходавъзнаградителната лихва по договора, както и предвидената такса ангажимент. При заплащане на въпросната такса кредиторът поема ангажимент за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Твърди се, кредитополучателят е бил уведомен предварително за допълнителната услуга и с дължимата за нея такса чрез предоставения му Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Според ответника, застрахователната премия не е част от ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента и не е задължителен елемент за сключването на договора за потребителски кредит. Клиентът е имал възможност и да се откаже от застраховката, без това да повлияе на параметрите по сключения от него договор за кредит. Независимо от горното, сумата по застраховката е посочена в стандартния европейски формуляр, както и в общия размер на плащанията по кредита, поради което потребителят е бил достатъчно информиран и наясно с разходите, съпътстващи предоставения заем. По изложените съображения, се иска да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Не е формиран спор между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на •••••г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, като кредитор, и ищцата Д. П. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит ••••••. Като параметри и условия на кредита е посоченоразмер на кредита за потребителски цели- 20 000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”- 0 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Домашен комфорт“- 0лв.; застрахователна премия- 5572,80 лв., общ размер на кредита- 20 000 лв., такса ангажимент- 500 лв., брой погасителни вноски- 72 броя, месечна погасителна вноска – 417,80 лв., обща стойност на плащанията- 30 081,60 лв., годишен процент на разходите- 8,11 %, лихвен процент- 6,92 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията, размери на вноските и оставащата главница. Установява, че на М., като кредитополучател, е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на договора за кредит. Не е спорно, че между страните е сключен и представения договор за застрахователно посредничество, видно от който ищцата, като клиент, е възложила на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България”, в качеството му на застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със застрахователите: „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”. Съгласно чл. 4 от този договор, клиентът упълномощава застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента, според условията на договор за кредит •••••. Клиентът декларира, че е кредитополучател по договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит. Установява се, че с покана- уведомление, адресирана до ищцата и връчена й чрез ••••, „Юробанк България“ АД уведомява същата, че поради неплащане на изискуеми месечни вноски, считано от вноска с падеж 01.08.2025г., обявява цялото задължение по процесния договор за предсрочно изискуемо, като към дата 28.11.2025г. М. дължи 14 622,42 лв., от които главница: 13 977,33 лв., лихви в размер на 412,89 лв. и такси в размер на 232,20 лв. По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с в.л. Б. В., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според заключението, по банковата сметка на ищцата е преведена на 30.05.2023г. заемна сума в размер на 19 500 лв. /20 000 лв.- 500 лв.- такса ангажимент/, с основание на преводасъгласно договор •••••, а удържаната сума за застрахователна премия от месечните вноски, извършени от ищцата, е превеждана ежемесечно към „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, като за периода 22.06.2023г.- 02.07.2025г. същата е в общ размер на 1935 лв. Посочено е от в.л., че при изчисляването на ГПР- 8,11 % са включени възнаградителна лихва и такса ангажимент в размер на 500 лв. и че изчислението е съобразено с формулата, предвидена в Приложение №1 към ЗПК. Констатирано е, че извършените от ищцата плащания по процесния договор, за периода 22.06.2023г.- 02.07.2025г., възлизат на 10 445 лв., като от тази сума са погасени следните задължения: 6 022,67 лв.- главница; 2 487,33 лв.- договорна лихва и 1 935 лв.- застрахователна премия. В заключението си в.л. е пропуснало да отговори на формулирания от ищцовата страна въпрос- Какъв би бил размерът на ГПР при включване на застрахователната премия?, но при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 26.06.2026г., същото е заявило, че ГПР би се увеличил значително, ако в него се включи и застрахователната премия, тъй като размерът на последната е приблизително 1/ 4 от този на кредита. С оглед така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Установи се по делото, че ищцата и първоначалният кредитор- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” са сключили на •••••г. договор за потребителски паричен кредит ••••••, с който на кредитополучателя е предоставена сумата от 20 000 лв., а той е поел задължение да я върне на 72 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 417,80 лв. Уговорени са в договора фиксиран лихвен процент – 6,92 % и ГПР- 8,11 %. Няма спор, че „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър, поради което искът на ищцата е насочен срещу настоящия ответник, доколкото той е актуалният кредитор по правоотношението. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, при което спрямо породеното между страните правоотношение по договора от •••••г. следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая ищцата твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като с него е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя” е изяснено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В конкретния случай, в договора за потребителски кредит е отразен годишен процент на разходите 8,11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, но не е посочено по какъв начин е формиран този процент, липсва яснота и кои точно компоненти са включени в него. Установи се от заключението на в.л. по изготвената съдебно счетоводна експертиза, че годишният процент на разходите е формиран на база дължими разходи само за възнаградителна лихва и такса ангажимент, като застрахователните премии, включени в месечните погасителни вноски, не са взети предвид при изчисляване на ГПР по кредита. Не може да бъде споделено становището на ответника, че разходите за сключване на застрахователния договор /стойността на застрахователната премия/, не трябва да бъдат включени при изчисляването на ГПР. От цитираните по-горе разпоредби следва извод, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, които следва да бъдат включени в състава на ГПР, като по отношение на разхода за застрахователни премии е налице и допълнително условие, а именно- сключването на застрахователния договор да е задължително условие за получаване на кредита, респ. за ползване на кредита при конкретните параметри. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия- 5 572,80 лв. е предварително определен в договора към датата на неговото сключване и е включен в погасителния план. Ищцата, като кредитополучател, е сключила и договор за застрахователно посредничество със застрахователен посредник, който е кредиторът по кредитното правоотношение. В този договор е посочено, че застрахователната премия се плаща от клиента, съгласно условията на договора за кредит ••••••. Видно от представения сертификат № •••••• за застраховка „Защита на плащанията”, в него не се съдържат конкретни клаузи относно размера на застрахователната премия и начина на плащането й, вписано е, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Според чл.1 от Общите условия за застраховка „Защита на плащанията”, застраховката се сключва при условията на чл.382 КЗ- като застраховка за обезпечение на кредит, а съгласно чл. 5.3, периодът на застрахователното покритие е обвързан от усвояването на сумата по договора за кредит. Обсъдени в съвкупност посочените обстоятелства водят на извод, че по същността си застрахователната премия е разход за потребителя, който е пряко свързан с кредита и е бил предварително известен на кредитора. Застраховката е сключена от кредитополучателя като обезпечение в полза на кредитора, което се явява част от условията по договора за кредит, следователно и застрахователната премия следва да бъде включена в общите разходи по кредита. Не са необходими специални знания за достигане до извод, че при включване на посочения разход сред стойностите, формиращи ГПР, последният със сигурност ще се увеличи значително, както отбелязва и в.л. при изслушването му. Дори включването на премията в ГПР да не води до надвишаване на петкратния размер на законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че доколкото коментираният разход за застрахователната премия не е отчетен при изчисляване на ГПР, то е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и отразеният в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. В случая е предоставена на потребителя невярна информация, подвеждаща го и препятстваща реалната преценка на икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира, и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, а посочването на по- нисък от действителния ГПР /предвид невключването на застрахователната премия/ представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6,§ 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С оглед на установеното, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, следва да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, при което предявеният иск, като основателен, следва да се уважи. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Според представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, направените от ищцата разноски възлизат в общ размер на 2 207,93 евро, като от тях: 1585 евро /равняващи се на 3 100 лв./- заплатено адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС от 10.11.2025г.; 522,93 евро /1022,77лв./- внесена държавна такса и 100 евро- платен депозит за ССЕ. В депозираната за съдебното заседание на 26.06.2026г. молба от процесуалния представител на ответното дружество е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразявайки вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, продължителността на производството- проведени са две съдебни заседания, събрания доказателствен материал, който не е в голям обем, както и извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата и явяването в съдебни заседания, съдът счита, че заплатеното от последната адвокатското възнаграждение се явява прекомерно, при което са налице предпоставки за намаляването му до размер на 1100 евро, който възмездява и съответства на положения от адв. М. труд по процесуалното представителство и защита на ищцата в настоящото производство. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д. М. разноски в размер на 1 722,93 евро. Съдът констатира, че по делото не е заплатена държавна такса в пълен размер. При подаване на исковата молба е внесена държавна такса от 522,93 евро / 1 022,77лв./, а дължимата такава, съобразно цената на предявения иск, е в размер на 615,22 евро /1 203,26лв./, поради което, на основание чл.77 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС- Пловдив сумата 92,29 евро, представляваща разликата между дължимата и внесената държавна такса. По изложените съображения, съдът