Решение № 93 от 22.4.2024 г. на Районен съд - Мадан по дело № 215/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от С. Р. С., чрез адвокат В. З. против „Горубсо - Мадан” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл.200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 34857, 19 лева /след допуснато изменение на иска/, представляващи разликата от сбора на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и възнаграждението, което получава, като трудоустроен като „работник лампистерна” на у-к „Петровица” и брутно трудовото възнаграждение, което би могъл да получава при ответника за длъжността „подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка за периода от месец 06.2021 г. до месец 06.2023 г. В исковата молба се твърди, че с ответното дружество „Горубсо Мадан”АД ищецът имал сключен трудов договор от 30.06.2016 год. на длъжността „подземен миньор I-ва степен”, без бомбена книжка в рудник гр.Мадан, участък „Петровица”. На 22.08.2016 г. по време на редовна втора смяна при извършване на пробивна дейност на около 30 см. от отказали заряди, пробивния чук с който работил достигнали останали от предходната смяна невзривени заряди, в следствие на което същите се взривили и от ударната вълна, съдържаща фракция от раздробен материал и скални частици пострадали очите му, както и горната част на тялото му и дясната ръка. Получил изгаряния по лицето, в частност очите и тялото. Окончателната диагноза след продължителното лечение била „Проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло. Чужди тела в очните ябълки на двете очи. Състояние след взривни рани на лицето. Състояние след обработка и шев на перфоративни 6 рани на структурите на лявото око. Пролапс на стъкловидно тяло на двете очи. Състояние след екстракция на чужди тела от двете очни ябълки. Хемофталм - тотален в лявата очна ябълка. Отлепване на ретината на лявото око. “ С Решение на ТЕЛК № ••от 073/20.04.2017 год. му била определена 52% трайна намалена работоспособност за три години, с препоръка за трудоустрояване на по-лека работа, предвид което на 03.08.2017 г. подписал с ответното дружество Допълнително споразумение № 163 към Трудов договор от 2016 г., като на основание чл.314 от КТ бил трудоустроен на длъжност - „работник, лампистерна” участък „Петровица”. Ищецът твърди, че съгласно чл.78 от КСО от 20.04.2017 г. получава и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. С Решение № 204/ 19.10.2021 г. по в.гр. дело № 224/2021 г по описа на ОС Смолян, с което се потвърждава частично Решение № 10018/12.02.2021 г. по гр.дело № 281/2019 г., по описа на PC Мадан, дружество било осъдено и изплатило на ищеца съгласно сключено помежду им Споразумение от 12.12.2021 г. обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди - пропуснати ползи в резултат на трудовата злополука за периода от 20.04.2017 г. до 22.09.2019г. С Решение на ТЕЛК № 0641 от 046/16.03.2020 г. към МБАЛ, Д-р Братан Шукеров”АД Смолян при преосвидетелстване на ищеца била изменена оценката на работоспособност от 52% на 50%, като същото Решение е потвърдено с Решение на НЕЛК № 0192 /21.05.2020 г. С Решение на ТЕЛК № 90814/13.03.2023г. при ново преосвидетелстване отново оценката за работоспособност на ищеца била определена на 50% - пожизнено. Решението било обжалвано от ищеца, като в НЕЛК към момента е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето, което ще се разгледа на 06.07.2023 г. С Протокол № 2 от 01.06.2023 г. на Комисия по трудоустрояване при „Горубсо- Мадан”АД, същата взема решение да ищецът да запази сегашната си длъжност, като „работник лампистерна” на у-к „Петровица” до произнасяне на решението на НЕЛК. Ищецът твърди в молбата си, че през 2020 г.. получил от ТП на НОИ - Смолян Разпореждане от 02.04.2020 г. за определяне на пенсията съгласно ЕР на ТЕЛК №161/16.03.2020 г. със срок от 20.04.2020г. до 01.04.2023 г. Счита, че след последната дата /22.09.2019 г./, за която получил обезщетение от ответника за имуществени вреди - пропуснати ползи в резултата на трудовата злополука, която претърпял на 22.08.2016 г., за него възниква възможността да предявя иск за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за три годишен период /от м.06.2020 г. до м.06.2023 г./ на основание чл.200, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда. По изложените съображения моли за уважаване на молбата. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ като неоснователен, поради неговата недоказаност. Алтернативно, ако се приеме, че обезщетение се дължи, моли размера да бъде съобразен с реално претърпените и доказани от ищеца имуществени вреди. В отговора ответното дружество твърди, че искът е допустим, но неоснователен, като сочи, че следва да бъде взето предвид, че брутното трудово възнаграждение на лицето преди злополуката, което именно следва бъде взето като база при изчисляване на претендираната разлика /БТВ за м.август 2016 г./, е в размер на 1419, 64 /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и шейсет и четири стотинки/. Сочи че дори пропуснатите полза за един месец за периода от месец 06.2021 г. до месец 06.2023 г., който е две години или 24 месеца, сумата би възлизала на 1419, 64 х 24 = 34 071, 36 лв. Оспорва предявения иск както прекомерно завишен. Моли за неговото отхвърляне. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Според разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. С Решение №10110/12.02.2021 г. по гр.д. № 281 /2019 г. по описа на РС Мадан ответникът ГОРУБСО-МАДАН АД е осъден да заплати на С. Р. С. сумата от 29364 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016 г. около 18.10 часа по време на редовна смяна в участък „Петровица“, хор 865, бл. 0, 1 ниво. Със същото решение в полза на ищеца са присъдени обезщетения за имуществени вреди, както следва – 5600, 87 лева – представляващи разликата между получаваното от него брутно трудово възнаграждение при изпълнение на трудовото си правоотношение и полученото от НОИ за временна нетрудоспособност за периода от 23.08.2016 г. до 18.02.2017 г.; 33049, 98 лева – обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудовата злополука от 22.08.2016 г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност, поради трудовата злополука и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава при ответника за длъжността подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка за периода от 20.04.2017 г. до 22.08.2019 г., както и сумата от 18 969, 06 лева представляващи разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди злополуката и сбора от получаваната пенсия за инвалидност и брутно трудово възнаграждение на трудоустроената длъжност за периода от 07.08.2017 г. до 01.04.2020 г. С Решение № 204 от 19.10.2021 г. по в. гр. д. № 224 / 2021 г. на Окръжен съд – Смолян, Решение № 12.02.2021 г. по гр.д. № 281 /2019 г. по описа на РС Мадан е отменено в частта в която ГОРУБСО-МАДАН АД е осъдено да заплати на С. Р. С. имуществени вреди за разликата над 4 061, 74 лева до присъдения размер от 33 049.98 лева представляващи обезщетение за пропуснати ползи в резултат на трудова злополука от 22.08.2016 г., в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава при ответника за длъжността "подземен миньор" I-ва степен, без бомбена книжка за периода от 20.04.2017 г. до 22.08.2019 г., като в тази част искът е отхвърлен. Решението на РС Мадан е влязло в сила на 20.01.2022 г. По арг. от чл. 297, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено нещо по посоченото гр. д. обвързва настоящия съдебен състав по отношение на правопораждащите елементи от фактическия състав по чл. 200, ал. 1 от КТ, от който ищецът черпи правото си да получи обезщетение от ответника за претърпени имуществени вреди, а именно, че по време на упражняване на трудова дейност по трудово правотношение при ответното дружество на 22.08.2016 г. около 18.10 часа по време на редовна смяна в участък „Петровица“, хор 865, бл. 0, 1 ниво, ищецът е претърпял злополука, която е обявена за трудова по надлежния ред, поради което не е необходимо подробното им изследване в производството. В настоящия случай се претендира обезщетение в размер на 34857, 19 лева за последващ период - от месец юни 2021 г. до месец юни 2023 г., като ищецът счита, че в този период е претърпял нови имуществени вреди, които не са били обезщетявани при предходното водено между страните дело – пропуснати ползи в размер на разликата от сбора на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и възнаграждението, което получава като трудоустроен като „работник лампистерна“ на у-к „Петровица“ от една страна и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава при ответника за длъжността „подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка“ от друга. Възраженията на ответника са свързани с размера на претендираното обезщетение, което обуславя и рамките на правния спор по настоящото дело. Разпоредбата на чл.200, ал. 3 ГПК определя обема и начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи при трудова злополука или професионална болест. Същата изрично регламентира, че при имуществена отговорност на работодателя при увреждане здравето на работника се изразява в разликата между причинената вреда, включително и пропусната полза и обезщетението и или пенсията по общественото осигуряване. Вредата по чл.200, ал.3 КТ като пропусната полза е трудовото възнаграждение, което работника или служителя би могъл да получава, ако не бе претърпял трудовата злополука. Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че до датата на злополуката - 22.08.2016 г. ищецът е заемал длъжността подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка – видно от представеното допълнително споразумение № ••/30.06.2016 г. към трудов договор № ••/30.03.2016 г. на л. 6 от делото. Вследствие на претърпените увреждания от трудовата злополука на ищеца е била определена 50% трайна намалена работоспособност, с препоръка за трудоустрояване, като през 2017 г. на осн. чл. 314 от КТ ищецът бил трудоустроен на длъжност – работник лампистерна участък „Петровица“, които обстоятелства са били предмет на предходно воденото между страните дело. Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на исковия период по настоящото дело от месец 06.2021 г. до месец 06.2023 г. ищецът е заемал същата длъжност „Работник лампистерна“ в участък „Петровица“ на осн. чл. 314 от КТ, видно от представеното на л. 5 от делото допълнително споразумение. Представено е Експертно решение № 0641/046/16.03.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ д-р Братан Шукеров АД Смолян, видно от което на ищеца е определена 50% ТНР вследствие на трудовата злополука за срок от три години – до 01.03.2023 г, с определена диагноза Проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло на ляво око. Субатрофия на очната ябълка на ЛО. Практическа слепота. Решение № 0641/046/16.03.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ д-р Братан Шукеров АД Смолян е потвърдено с ЕР № 192/010/21.05.2020 г. на НЕЛК С ЕР № 90814/50 от 13.03.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров гр. Смолян на ищеца е определена 50% ТНР вследствие на трудовата злополука – пожизнено. Представено е уведомление от НЕЛК до ищеца на л. 39 от делото, видно от което е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето против ЕР № 90814/50 от 13.03.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров гр. Смолян, поради което последното не е влязло в сила. Представен е протокол № 2 от 01.06.2023 г. на Комисия по трудоустрояване, определена със Заповед № 14/17.01.2023 г. на Горубсо-Мадан АД на л. 40 от делото, видно от който след запитване от работодателя ТЕЛК се произнесло с ЕР № 0105 от 040/24.04.2023 г., с което дава становище, че работата, която лицето изпълнява в момента е подходяща за здравословното му състояние. В посочения протокол е обективирано решение да бъде запазена длъжността на ищеца „работник лампистерна“ на у-к Петровица в Горубсо Мадан АД до произнасяне на решение на НЕЛК. По делото е представено Експертно решение № 94332 от 244 от 19.12.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД гр. Смолян /л. 115/, с което е определена 50% ТНР на ищеца с пожизнен срок вследствие на трудова злополука. В решението е отбелязано, че експертизата се извършва по документи след връщане на ЕР за ново освидетелстване. Върху експертното решение е отбелязано, че лицето го обжалва пред НЕЛК. Към момента на приключване на съдебното дирене липсват данни да е налице произнасяне от страна на НЕЛК по жалбата срещу Експертно решение № 94332 от 244 от 19.12.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД. Това обстоятелство обаче не е пречка ищецът да претендира обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в периода от м. март 2023 г. до м. юни 2023 г. По делото е безспорно установено, че през целия исков период ищецът е работил на по-нископлатена длъжност поради трудоустрояването му вследствие на настъпилите от процесната трудова злополука увреждания, поради което е претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи. С оглед изложеното са налице елементите на фактическия състав по чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране на отговорността на работодателя да заплати обезщетение на работника за претърпените имуществени вреди, вкл. и за периода март 2023 г. до м. юни 2023 г. Предвид изложеното съдът намира искът за доказан по своето основание. На осн. чл. 200, ал. 3 от КТ размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди следва да бъде определен в размер на разликата между получаваната от ищеца от него пенсия за инвалидност и трудовото му възнаграждение на заеманата длъжност „Работник лампистерна“ от една страна и брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава за длъжността "подземен миньор 1-ва степен „Подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка“ от друга. По отношение на размера на дължимото обезщетение са изслушани 3 бр. заключения на съдебно-счетоводна експертиза, които са еднопосочни по отношение на полученото от ищеца БТВ като трудоустроен през исковия период, което възлиза в размер на 26071.59 лева и получената от ищеца пенсия за инвалидност, което е в размер на общо 12394.15 лева. Спорът между страните се свежда до въпроса как следва да бъде изчислено брутното трудово възнаграждение, което би могъл да получава за длъжността "подземен миньор 1-ва степен „Подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка“, като ищецът счита, че сумата следва да бъде изчислена съобразно изготвеното заключение с вх. № 2787 от 04.12.2023г. на л. 87 от делото като се вземе предвид заплатата на миньор, който е на същата длъжност, при вече начислените и изплатени трудови възнаграждения в този участък за исковия период. Ответникът счита, че определяне на размера на имуществените вреди следва да бъде извършено съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вх. № 563 от 19.02.2014 г. на л. 134 от делото, съгласно което от възнаграждението за подземен миньор 1-ва степен „Подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка“, което би получавал ответника следва да се приспаднат изплатените обезщетения за болнични, както и дните, в които ищецът е бил в неплатен отпуск, като периодът на обезщетение бъде редуциран до м. февруари 2023 г. вкл., доколкото за периода от м. март 2023 до м. юни 2023 г. не е бил определен действителния размер на пенсията, предвиди обстоятелството, че не е влязло в сила решението на ТЕЛК, с което ищецът е преосвидетелстван /след изтичане на срока на определената инвалидизация по Експертно решение № 0641/046/16.03.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ д-р Братан Шукеров АД/ По отношение на размера на възнаграждението, което ищецът би получавал на длъжност подземен миньор 1-ва степен „Подземен миньор I-ва степен, без бомбена книжка“, съдът кредитира заключението на съдебно- счетоводната експертиза с вх. № 563 от 19.02.2014 г. на л. 134 от делото, доколкото същото е съобразено с периода на временна неработоспособност на ответника и ползвания от същия неплатен отпуск по време на исковия период. Видно от представените болнични листове на л. 101 – л. 106 от делото, ответникът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване като му са поставени диагнози: „други спондилози с радикулопатия – гъден и поясен“, „увеждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, които не са свързани с претърпяното от ищеца увреждане от процесната трудова злополука, а причините за ползване на неплатен отпуск от ищеца не са установени. Обстоятелството, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност следва да бъде съобразено, доколкото през този период независимо от длъжността, която заема, същият би реализирал доход в по нисък размер, а при ползване на неплатен отпуск не реализира никакви доходи, поради което имуществените вреди - пропуснатите ползи от ищеца през тези периоди са в по-нисък размер. По отношение на периода, то обезщетение на ищеца се дължи вкл. м. март до м. юни 2023 г. Както вече се посочи обстоятелството, че Експертно решение № 94332 от 244 от 19.12.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД гр. Смолян не е влязло в сила не препятства правото на ищеца да претендира обезщетение до м. юни 2023 г, доколкото е безспорно установено, че същият е заемал длъжността, на която е бил трудоустроен, като на осн. чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че през исковия период ищецът добросъвестно е упражнявал трудовите си задължения. Самият работодател с решение, обективирано в Протокол № 2 от 01.06.2023 г. на Комисия по трудоустрояване при „Горубсо- Мадан”АД е решил да запази сегашната длъжност на ищеца - „работник лампистерна” на у-к „Петровица” до произнасяне на решението на НЕЛК. Към датата на приключване на съдебното дирене липсва решение на НЕЛК, както и данни да е преизчислена пенсията за инвалидност на ищеца за спорния период от м. март до м. юни 2023 г., поради което изготвеното и прието заключение на съдебно- счетоводната експертиза отразява реално получения размер на пенсия за инвалидност от ищеца. В случай, че е налице последващо увеличение на пенсията за инвалидност на ищеца, вследствие на което ответникът счита, че са накърнени неговите права и законни интереси същият разполага с възможност да заяви претенцията си в друго производство. С оглед изложеното, съдът намира, че искът е доказан по размер до определения в заключение с вх. 563 от 19.02.2024 г. на л. 134 от делото размер на претърпените от ищеца пропуснати ползи за периода от м. юни 2020 г. до м. юни 2023г., а именно 28921, 44 лева, до която сума следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 34857, 19 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат направените по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Съобразно представените по делото доказателства – договор за правна защита и съдействие на л. 41 от делото ищецът е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. С представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 144 от делото ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лева. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, събраните по делото доказателства са в малък обем, като единственият спорен въпрос между страните е бил относно размера на дължимото обезщетение в полза на ищеца. Ето защо съдът счита на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение на ищцовата страна съобразно частта от иска, която се поддържа от ищеца, до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за МРАВ минимум, а именно 3 438, 57 лева. По съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 2 854, 01 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска и частта от иска, спрямо която производството е прекратено. Същите се констатираха в размер на 300 лева – депозит за съдебно- счетоводна експертиза. Доколкото ответникът е бил представляван от юрисконсулт, съдът като съобрази материалния интерес по делото на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева на ответната страна. По съразмерност с отхвърлената част от иска и частта от иска спрямо която производството е прекратено в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 216 лева. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Мадан сумата от 1 156, 86 лева – държавна такса, както и 415 лева – разноски за изготвяне на експертизи, заплатени от бюджета на съда, по съразмерност с уважената част от иска. С оглед изложеното, съдът