Решение № 31 от 29.1.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 616/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 ГПК и сл. Обжалвано е решение № 260025 от 23.05.2022г., постановено по т.д. № 5 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на Н. Г. М., синдик на „Ф.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. Б., ПК ••, ул. Т. № 77 срещу Н. Г. П. да бъде осъден да заплати на „Ф.“ АД – в несъстоятелност сумата от 136 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството от бившия изпълнителния директор и съставляващи загуби по счетоводния баланс за 2017г. и сумата от 528 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството от бившия изпълнителен директор и съставляващи загуби по счетоводния баланс за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021г. до окончателното им изплащане. Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство синдика на „Ф.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ••• чрез адв. И. В. с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е да бъде отменено решението и постановено друго, с което иска бъде уважен и в полза на ищеца се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът – Н. Г. П. ЕГН ••••••••••, чрез адв. И. М. - В. счита жалбата за неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. Третото лице помагач – „Б.“ АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. А. № 1 Д, представляван от адв. Х.Х., счита въззивната жалба за основателна и настоява оспорения съдебен акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован да бъде отменен, а иска уважен. Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Ф.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. Б. п.к. ••, ул. „Т.“ № 77, представлявано от синдика Н. М. против Н. Г. П. ЕГН •••••••••• с адрес гр. П., ул. „О.“ № 10 с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 620, ал.5 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: „Ф.“ АД ЕИК ••• е дружество, създадено през 1997г., като универсален правоприемник на преобразуваното дружество „Ф.“ ООД, акционери, в което са Н. Г. П., изпълнителен директор на дружеството до обявяването му в несъстоятелност и С.Н. П.а, главен счетоводител на дружеството до обявяването му в несъстоятелност, които двама притежават общо 49 % от акциите, разпределени, както следва: С. П.а притежава 1633 бр. акции на приносител от капитала на дружеството и Н. П. – 817 бр. акции на приносител от капитала на дружеството, а другият акционер „Е.“ АД ЕИК ••• притежава 2550 бр. акции на приносител от капитала на дружеството или 51 % от капитала на същото. Сочи, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 3 от 04.01.2019г. на ОС Пазарджик, постановено по т.д. № 201/2017г.. Твърди, че на 13.10.2016г. е взето решение от СД за смяна на изпълнителния директор на дружеството – освобождаването на Н. Г. П. и избора на Е.Г., което на 16.10.2016г. е заявено за вписване в ТР, но по повод предявен иск от Н. П. за оспорване на взетото решение е спряно вписването му. Производството по оспорване на решението от 13.10.2016г. е приключило с решение на АС Пловдив, постановено по т.д. № 423/2018г., с което е прието, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което е влязло в законна сила на 03.05.2019г.. Твърди, че в периода, докато е било висящо производството по оспорване на решението на СД за смяната му, Н. П. не е свикал нито едно заседание на СД, нито ОС на акционерите, което наложило и през 2017г. двама от членовете на СД – Е.Г. и К.Б. да заявят искане за свикване на ОС на акционерите и вземане на решение във връзка с управление на дружеството, която процедура била осуетена от Н. П. със заведени дела и спиране на вписването. Като твърди, че вследствие неизпълнение на задълженията му по чл. 222, ал.3 ТЗ за свикване на ОС на акционерите, както и Съвет на директорите, който да вземе решение за управление на дружеството, както и с действията си насочени към установяване на еднолично управление, въпреки че след 13.10.2016г. е освободен като изпълнителен директор на дружеството е управлявал същото и то е акумулирало загуби, които по счетоводните баланси за 2017г. и 2018г. са, както следва: за 2017г. – 136 000 лв. и за 2018г. – 528 000 лв., които съставляват имуществени вреди за същото това дружество, настоява съда да постанови решение, с което да осъди Н. Г. П. да заплати на „Ф.“ АД – в несъстоятелност сумата от общо 664 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие управлението му, формирани от сбора на сумата от 136 000 лв. за 2017г. и сумата от 528 000 лв. за 2018г., представляваща счетоводни загуби, ведно със законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното й заплащане. Претендира разноски. Ответникът – Н. Г. П. ЕГН •••••••••• с адрес гр. П., ул. „О.“ № 10 е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че посочените от ищеца факти не сочат на осъществено от него противоправно поведение, което да е в причинна връзка с твърдяните да са налични вреди, представляващи счетоводни загуби. Сочи, че с предявените от него искове е целял единствено защита на законни права и интереси, както и че именно в устройствения акт на дружеството – чл. 25 и чл. 26 от устава е предвидено т.нар. еднолично управление на същото и най – сетне, че не е посочено никакво действие на ОС или други членове на СД, което да му е било възложено и да е останало неизпълнено. Оспорва твърдението за налична счетоводна загуба в посочения от ищеца размер, а дори и такава да е налична, твърди, че липсва причинна връзка между същата и негови действия или бездействия. В срока за представяне на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която уточнява и представя конкретни писмени доказателства за това, че ответника е бездействал на отправени му искания от страна на останалите членове на СД, в т.ч. и на мажоритарния акционер или е действал против волята на останалите двама членове на СД. Твърди, че не е изпълнил законовите си задължения по чл. 222, ал.3 ТЗ да свика извънредно общо събрание на акционерите, след като е констатирал, че загубите надхвърлят една втора от капитала на дружеството. Сочи още, че не е изпълнил задължението си по чл. 245 ТЗ да свика до 31.03.2017г. заседание на СД, който да състави годишен финансов отчет за изтеклата 2016г., съответно до 31.03.2018г. за изтеклата 2017г.. На следващо място посочва, че не е изпълнил задължението си по чл. 251, ал.4 ТЗ вр. с чл.40, ал.1, т.1, б.в ЗСч да свика редовно общо събрание на акционерите, което да се проведе до 31.07.2017г., на което да се приеме ГФО и годишен доклад за дейността на дружеството за изтеклата 2016г., респ. доклада на одитора, които да бъдат обявени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, респ. неизвършването на аналогични действия за отчетната 2017г.. С тези свои бездействия ответникът е лишил от информация членовете на СД и останалите акционери, касаеща финансовото и икономическо състояние на дружеството, както и от възможността им да вземат решения, с които да избегнат акумулираните загуби. В срока за допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който подържа твърдението си, че липсва посочено от ищеца действие или бездействие, което да е причинило финансова вреда на дружеството, като счита, че при управлението е нормално да са налични разногласия между членовете на съвета на директорите, а свикването или не на ОС на акционерите или СД не води до избягване на финансови загуби. Оспорва начинът, по който е формирана твърдяната да е претърпяна вреда, като счита, че не може и не следва да носи отговорност за цялата счетоводна загуба, без да е посочено коя сделка, според ищеца е довела до същата, или кое вземане е останало несъбрано, при все, че разходите, формиращи част от претендираната като вреда загуба са натрупани от платени възнаграждения и осигуровки на персонала на дружеството. Подържа възраженията си, че не е установена причинно следствена връзка между негово поведение и настъпилия резултат. Няма спор между страните, а е установимо и от данните съдържащи се в общодостъпния ТРРЮЛНЦ, че с решение № 3 от 04.01.2019г., постановено по т.д. № 201/2017г. „Ф.“ АД е обявено в несъстоятелност, а с определение № 446 от 23.07.2020г. за постоянен синдик на дружеството е назначен Н. Г. М.. Не се спори, а това е видно и от приложените съдебни актове – л. 215- 254, че Н. Г. П. е оспорил като незаконосъобразно решение на Съвета на директорите от 13.10.2016г. на „Ф.“ АД, с което е освободен като председател на СД и като изпълнителен директор на дружеството, по който иск е образувано т.д. № 190 по описа на ОС Пазарджик за 2016г., приключило с отхвърлително решение, обезсилено по реда на инстанционния контрол с влязло в законна сила на 03.05.2019г. решение № 300 от 05.11.2018г., постановено по в.т.д. № 423/2018г. по описа на ПАС. Няма спор и, че по повод предявения от Н. Г. П. иск с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна на решение от 13.10.2016г. на СД на „Ф.“ АД с определение № 755 от 18.10.2016г., постановено по т.д. № 191/2016г. е спряно регистърното производство по заявление вх. № ••• от адв. Х.Х., представляващ „Ф.“ АД за вписване промяна в представляващия дружеството. С влязло в сила на 02.11.2018г. решение № 228 от 26.09.2018г., постановено по т.д. № 80/2017г. по описа на ОС Пазарджик е отхвърлен предявения от Н. Г. П. иск за отмяна на решение на СД на „Ф.“ АД от 21.04.2016г. за освобождаването му като председател на СД и изпълнителен директор на дружеството, като с определение № 313 от 10.05.2017г., постановено по т.д. № 81/2017г. по описа на ОС Пазарджик при условията на чл. 536, ал.3 ГПК е спряно регистърното производство по заявление подадено по партидата на „Ф.“ АД за вписване на решение на СД от 21.04.2016г. до приключване на спора по т.д. № 80/2017г. по описа на ОС Пазарджик. От приложените към исковата молба писмени доказателства – уведомителни писма, покани, в т.ч. и нотариална е видно, че Е.Г. и К.Б., в качеството им на членове на СД на „Ф.“ АД и „Е.“ АД като мажоритарен акционер, няколкократно в периода 04.2017г. – 08.2018г. са отправяли покани и искания, адресирани до ответника за свикване на заседания на СД на „Ф.“ АД с цел обсъждане и одобряване на ГФО на дружеството за 2016г. и 2017г., доклада на дипломирания експерт – счетоводител за посочените отчетни периоди, избор на експерт – счетоводител, както и вземане на решение за промяна в състава на съвета на директорите на дружеството. Отправени са и няколко нотариални покани от Е.Г. и К.Б. до Н. П., първата от тях от 08.12.2017г., връчена на адресата на 23.01.2018г. при условията на чл.50, ал.1 и ал.4 вр. с чл. 47 ГПК, с която е изразено несъгласие с предприети действия, касаещи 14 бр. заповедни производства, инициирани от трима акционери против дружеството; несъгласие с действията на главния счетоводител на дружеството, който е в близки родствени връзки с изпълнителния директор и затова в конфликт на интереси; направено е искане за предоставяне на счетоводна документация на органите на дружеството в седалището на същото; изразено е несъгласие и със задържане на голямо количество стоки - платове, по отношение на които „Ф.“ АД няма права и искане за предоставяне на информация досежно появили се данни за неплатежоспособността на дружеството. Втората нотариална покана е от 14.03.2018г. и е връчена на Н. Г. П. лично на 20.04.2018г. с искане за информиране на СД на дружеството за извършените от „Ф.“ АД разходи и съгласуването им със същия този орган; определяне на дата за свикване на СД; искане за прекратяване на трудовото правоотношение на Т.Ц. охранител на фирмата, във връзка с проявено грубо нарушение по недопускане на членове на СД в сградата на дружеството, което е довело до невъзможността им да присъстват на заседание на СД; възлагане на счетоводството на дружеството на счетоводна кантора; искане за представяне за одобрение на Отчета на дейността на дружеството и счетоводния баланс на същото за 2016г. и 2017г. от ОС на дружеството; искане за уведомяване на дружеството за налични съдебни дела, страна по които е „Ф.“ АД; искане да не се сключват договори за заем, без решение на ОС на дружеството в съответствие с чл. 134, ал.1 от ТЗ; искане за свикване на ОС на акционерите за вземане на решение „…за случващото се във фирмата“ и изразено несъгласие с извършените от Н. П. действия по управление. От Е.Г. и К.Б., в качеството им на членове на СД е отправена и нотариална покана от 17.07.2018г., връчена при условията на чл. 50, ал.1 и ал.4 ГПК и чл. 47, ал.1 ГПК на адресата, с която последния е уведомен, че на всяко 20 число от месеца в гр. С., кв. Б., ул. А. № 1 в 16 ч. ще се провежда ежемесечно заседание на СД на „Ф.“ АД. Нотариална покана до Н. П. е изпратена на 01.08.2018г. и от другия акционер „Е.“ АД, която е връчена на адресата при условията на чл. 50, ал.1 и ал.4 ГПК и чл. 47, ал.1 ГПК с искане за свикване на заседание на СД на „Ф.“ АД за обсъждане финансовото състояние на дружеството за 2016г. и 2017г., вземане на решение за разпределяне на печалбата за 2017г., избор на експерт счетоводител за 2018г. и промяна устава на дружеството. От събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. Д.М., Е.Г. и Р.К., които съдът кредитира като подкрепени от приетите писмени доказателства се установява, че въпреки правените опити, в т.ч. и отправяни покани до среща с Н. П. не се е стигнало, нито същия е свикал СД на дружеството, чийто изпълнителен директор е бил, като еднозначното твърдение на свидетелите е за влошена комуникация и отношения между членовете на СД и изпълнителния директор на „Ф.“ АД. От показанията на св. Д.С. се установява, че изготвения ГФО за 2017г. на „Ф.“ АД е подписан от него, като счетоводител и синдик на дружеството, с особено мнение, което всъщност е сторено и от съставителя на ГФО, тъй като в получаваната от изпълнителния директор на дружеството и счетоводителя информация имало противоречия, като за счетоводната загуба от 400 000 лв. не може да си спомни как е формирана. От приетата от съда първоначална и допълнителни ССчЕ се установява, че след анализ на счетоводните данни за 2018г. преобладават месеците, през което дружеството е реализирало счетоводна загуба като финансов резултат, над тези, през които същото е реализирало счетоводна печалба, като значителния размер на отчетената загуба е през м.12.2018г. /374 942 лв./, която се дължи на осчетоводените по счет. с/ка № 609 „Други разходи“ след равняване на крайни салда по счетоводните сметки по баланса на дружеството с одобрения от съда списък на приетите и неприети вземания и конкретно вземания на „Е.“ АД и „Б.“ АД. Затова и изводът е експертите е, че начислените по тази счетоводна сметка суми в размер на 374 942 лв. по същността си не представляват разходи от стопанската дейност на дружеството през м.12.2018г., а при разпита и в проведеното на 19.04.2022г. съдебно заседание вещите лица са уточнили, че загубата от стопанската дейност на дружеството за 2018г. е в размер на 138 894.14 лв.. Посочено е от вещите лица, че за отчетната 2018г. най – голям относителен дял в осчетоводените разходи, като се изключат тези за м.12.2018г. са тези по счет. с/ка № 604 „Разходи за заплати“ и тези по счет. с/ка № 605 „Разходи за осигуровки“. От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че сумата от 33 938.74 лв. представлява начислени провизии /разходи/ за компенсируеми отпуски към 31.12.2018г., която сума участва при формирането на финансовия резултат от дейността на дружеството, но не участва при формирането на реалния резултат от стопанската дейност на същото. Аналогично е прието и за сумата от 6455.15 лв., която представлява начислени провизии за осигуровки върху сумата на компенсируемите отпуски, поради което и реалния разход за заплати за 2018г. е в размер на сумата от 412 065.72 лв.. По отношение на календарната 2017г. експертите са посочили, че преобладават месеците, в които дружеството е реализирано счетоводна загуба като финансов резултат, пред тези, през които е реализирано счетоводна печалба, като най – голям относителен дял в осчетоводените разходи са тези, осчетоводени по сметка № 604 „Разходи за заплати“ и по сметка № 605 „Разходи за осигуровки“. Като загуба от стопанската дейност на дружеството за 2017г. вещите лица, при разпита им при приемане на заключението, са посочили сумата от 134 963.74 лв.. При тези установени данни не може да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - поведение на ответника, изразяващо се в действия или бездействия, което е противоправно и е в пряка причинна връзка с твърдяната да е настъпила вреда за „Ф.“ АД, която според ищеца се изразява в акумулирана счетоводна загуба за 2017г. и 2018г.. Вярно е, а това е и документално установено, че Н. П. е водил дела срещу дружеството за защита на свои права, което е наложило и спиране на регистърни производства по реда на чл. 536 ГПК, но с тези свои действия същия е упражнявал гарантирани му от закона процесуални права и е защитавал свои интереси, като без значение е изхода на тези производства. Затова и тези негови действия не могат да се приемат за несъобразени със закона, доколкото липсват твърдения, а и данни да са предприети в отклонение от принципа на добросъвестността – чл. 3 ГПК. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че с водените от П. дела е блокирана дейността на дружеството, респ. същото е управлявано еднолично без да е свикан СД или Общо събрание на акционерите, с което същия е причинил вреда на дружеството, съставляваща акумулирани счетоводни загуби. Следва да се има предвид и факта, че с взетото решение от СД на 13.10.2016г. Н. П. е освободен като Изпълнителен директор, което решение, докато не е вписано в ТРРЮЛНЦ няма действие по отношение на трети лица, но има действие по отношение на дружеството, поради което и от освободения изпълнителен директор не следва да се изисква поведение, съответстващо на качеството, от което е вече освободен. Същевременно от доказателствата по делото не се установи предприети от ответника действия по управление във вреда на търговеца. От общодостъпните данни, съдържащи се в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ф.“ АД, се установява, че годишен финансов отчет на дружеството за 2017г. не е обявен, а този за 2018г. е обявен на 07.07.2020г.. Законът - чл. 245 ТЗ и чл. 247 ТЗ съдържа задължение за изготвяне на документи по годишно приключване дейността на дружеството - годишен доклад за дейността на същото и годишен финансов отчет, които се проверяват и одобряват от органа по чл. 219, ал.1, т.2 ТЗ, който следва да свика редовно общо събрание – чл. 251 ТЗ за приемането им. В аналогичен смисъл са и разпоредбите, разписани в устава на „Ф.“ АД – чл.27 - чл.32. В разпоредбата на чл. 34 ЗСч е разписано съдържанието на годишния доклад за дейността, а в чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч е предвидено задължението за търговците – акционерни дружества да публикуват ГФО и годишните доклади, приети от ОС на акционерите, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТРРЮЛНЦ в посочения от закона срок. Неоснователно е твърдението на ищеца, сега жалбоподател, че с нарушаване на разписаните в посочените разпоредби задължения, а именно по несвикване на СД и ОС на дружеството с цел годишно финансово приключване дейността на същото ответника е причинил вреди на същото, изразяващи се акумулирани загуби. Всъщност, съгласно чл. 223 ТЗ възможност за свикване на Общо събрание на дружеството е предоставена на съвета на директорите, на надзорния съвет, а и на акционери, които повече от три месеца, притежават акции, представляващи 5 на сто от капитала, в който смисъл е и чл. 14 от устава на „Ф.“ АД и за което са направени постъпки, видно от представените уведомителни писма. След като оправомощените са упражнили предоставените им от закона права и въпреки това до свикване на общо събрание не се е стигнало, мажоритарния акционер „Е.“ АД е разполагал с възможността предвидена в чл. 223, ал.2 ТЗ, без данни да се е възползвал от нея. Изводът е, че липсват данни, от една страна задължението за свикване на Съвет на директорите, а и на Общо събрание да е предоставено на ответника, в качеството му на изпълнителен директор, за да се твърди, че неизпълнението му е противоправно и като такова е в пряка причинна връзка с настъпили за дружеството вреди, изразяващи се в счетоводна загуба за отчетните 2017г. и 2018г., а от друга следва да се отчете и обстоятелството, че взетото на 13.10.2016г. решение на СД на „Ф.“ АД за освобождаване на ответника като изпълнителен директор на дружеството е произвело действие по отношение на дружеството и от момента на вземането му същия следва да се счита освободен от това му качество. Не е налице и вреда, която да е в пряка причинна връзка с поведението на ответника, тъй като счетоводните загуби, акумулирани от дружеството за 2017г. и 2018г. не се установи да са вследствие негово поведение, изразяващо се в действия или бездействия. Една част от тях са вследствие разходи за заплати и осигуровки, което при работещо предприятие е оправдано и по никакъв начин не е опосредено от поведението на ответника, а друга съществена част от загубите за 2018г. са счетоводно записани след равняване на салда по приети вземания на кредитори на дружеството, които не могат да се свържат с стопанската дейност на предприятието. Изводът е, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен акт, поради което и постановеното от него решение, като съобразен с материалния и процесуален закон съдебен акт, следва да се потвърди. При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция, но доколкото такива не са претендирани, съдът и не присъжда. Мотивиран от изложеното, съдът