Решение № 870 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 3/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на З. Н. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № [номер]/ [дата] на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, потвърдено с Решение № 09-РД04-0525/ 01.12.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“. Твърди се незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Посочва се, че органът е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на заявителката, без да обсъжда задължителната информация във формуляра за самооценка и медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон. Не е зачетена информация, постъпила както от жалбоподателката, така и от заключението на ТЕЛК за състоянието й, изключващо възможността за самообслужване в битово отношение. Изразява се становище, че извършването на проверка и зачитането на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ от органа, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра — приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката и съответно определени с издаденото направление. Счита, че е налице несъответствие на определените точки /в индивидуалната оценка/ с обективното състояние на жалбоподателката, с оглед медицинската документация по делото. Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорения акт се сочи, че органът е намалил неоснователно точките в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на това било ЕР №[номер]/ [дата] на ТЕЛК, съгласно което заболяването на жалбоподателката е ••••• ••••• ••••• •••••. Счита, че при установената степен на тотална зависимост на оспорващата от личния асистент в ежедневието, определените 156 часа месечно не отразяват адекватно нуждата й от „лична помощ” съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ. В жалбата се посочва още, че оспореното направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установен в чл. 2 от ЗЛП и в чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. Искането е да се отмени оспореното направление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител по пълномощие. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Представя писмена защита в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорения АА. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“, град Кърджали, в писмено становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да се произнесе по същество на жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление-декларация, вх. № ЗХУ-ИО/Д-К/4905/ 23.10.2025 г., подадено от М. С.-К., като пълномощник на З. Т., е поискано изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ за лицето З.Т. – лице със ••• % степен на увреждане с чужда помощ съгласно ЕР № [номер]/ [дата], както и да бъде отпусната финансова подкрепа. Към заявлението е приложен Формуляр за самооценка на лице с увреждане, попълнен на 23.10.2025 г., с посочени услуги, които лицето с увреждане желае да ползва, в т.ч. ползване на лична помощ. На 30.10.2025 г. от М. А. – социален работник, водещ случая, е попълнен Формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите по посоченото по-горе заявление-декларация, в т.7.3 на който е дадено заключение, че лицето има нужда от предоставяне на лична помощ. В тази връзка, с оглед на информацията по част 4 и част 5 от формуляра, са определени общ брой точки 126, въз основа който са определени 156 часа месечно за лична помощ на лицето. На 31.10.2025 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите на З. Т., в която е отразено, че лицето има потребност от: месечна финансова подкрепа съгласно ЗХУ; целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рахабилитационни услуги по ЗХУ; предоставяне на лична помощ на основание чл.12, ал.2, т.4 от Закона за личната помощ. По отношение на потребността от представяне на лична помощ в ИО е посочено, че •••• ••••• •••••. Отново са посочени броя часове за лична помощ – 156. С Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № [номер]/ [дата] на директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, за З. Т. са определени 156 часа месечно за лична помощ и срок на действие на направлението до 31.10.2030 г. Направлението е връчено на упълномощено лице – М. К. на 05.11.2025 г. По жалба на З.Т. срещу направлението за включване в механизма „Лична помощ“, директора на РДСП – Кърджали е разпоредил проверка, чрез посещение на адреса на жалбоподателката, като резултатите от същата са обективирани в Протокол № 30-98407/ 28.11.2025 г. Видно от протокола, от служителите на РДСП – Кърджали е установено, че ••••• ••••• •••••. С Решение № 09-РД04-0525/ 01.12.2025 г. на директора на РДСП-Кърджали, е отхвърлена жалбата на З. Т. срещу направлението за включване в механизма „Лична помощ“. В административния акт на горестоящия административен орган е цитирана относимата за случая правна уредба и е възпроизведена фактическата обстановка, приета за установена по-горе в мотивите на решението. Изведен е извод, че индивидуалната оценка на потребностите на З. Т., вкл. необходимостта й от предоставяне на лична помощ, е извършена съобразно изискванията на ЗХУ, Правилника за неговото прилагане и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Прието е, че оценката е изготвена след задълбочено проучване на медицинските документи и провеждане на интервю. При попълване на формуляра от служителя, водещ случая, е отразена наличната информация, както от приложените документи, така и от установеното при провеждане на интервюто. Трите компонента от индивидуалната оценка на потребностите са попълнени прецизно и са в съответствие със заявените и установени индивидуални потребности. По делото са разпитани като свидетели М. А. – социалният работник, водещ случая, П. С. и Р. Е., извършили посещение на адреса на жалбоподателката във връзка с нейната жалба пред горестоящия административен орган. Свидетелите С. и Е. описват впечатленията си при проведения разговор с Т., като посочват, че същата свободно се предвижвала в апартамента, сядала, ставала и говорила. Св. А. пояснява, ••••. По искане на пълномощника на жалбоподателката са разпитани като свидетели М. Т. С.-К. - ••• на жалбоподателката и К. В. К. – ••• на М.К.. В показанията си св. К. заявява, че ••• й може самостоятелно да извършва действия: да става, да сяда, да променя положението в леглото, да ходи около 200 метра, •••. ••••• ••••• ••••• •••••. В същия смисъл са и обясненията на св. К., като заявява, че състоянието на Т. е такова, че тя трябва да е винаги под постоянно наблюдение, •••• •••••. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения: Обжалваното направление за предоставяне на лична помощ е издадено от компетентен орган съгласно чл. 22, ал.2 от ЗХУ – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали по настоящия адрес на лицето с увреждане, в предвидената от закона писмена форма. Същото е мотивирано, като в него изрично са посочени, както фактическите основания, така и правното основание за издаването му. В мотивната част на оспореното направление, административният орган изрично е направил препращане към индивидуалната оценка за потребностите на адресата на акта. АС-Кърджали намира, че оспореното направление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) индивидуалната оценка на потребностите по искане на човека с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекция „Социално подпомагане“. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от същия правилник предвижда, че специализираният отдел се свиква най-малко веднъж на месец, като според ал. 4 всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2-4 от ЗХУ има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Чл. 17, ал. 1, т. 1 от правилника гласи, че за всяко заседание се води протокол, който се подписва от началника на отдела и от служителите участвали на заседанието (ал.2). В конкретния случай, с разпореждане от 07.01.2026 г. съдът е изискал от административния орган цялата преписка по оспорване на АА на директора на ДСП – Кърджали, като от административния орган не е представено и в преписката не се съдържа доказателство за проведено от [отдел] заседание за изготвяне на индивидуална оценка на З. Т.. Непредставянето на протокол по смисъла на чл.17, ал.1, т.1 от ППЗХУ налага извод, че такъв не е бил изготвен, а от там и че фактите и обстоятелствата, които е следвало да се обективират в същия, не са се осъществили. От приложената по преписката индивидуална оценка на потребностите /Приложение 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания/, подписана от служителя водещ случая и още 7 лица, не може да бъде изведен извод, че случаят на жалбоподателката е бил разгледан на заседание на [отдел], проведено по реда на чл. 16 и 17 от ППЗХУ. Такъв извод не следва и от приложената декларация, че жалбоподателката, чрез ••• – М. С.-К., е била уведомена, че заседанието на [отдел] към ДСП – Кърджали за изготвяне на индивидуалната й оценка ще се проведе на 31.10.2025 г. от 14 часа. Законодателят императивно е изискал да се изготвя протокол от заседанието, който удостоверява неговото провеждане, проведените разисквания, участващите в заседанието лица и т.н. С оглед горното съдът счита, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху законосъобразността на цялата процедура по издаване на оспорения административен акт и ограничаващи правото на заинтересованото лице пълноценно да участва в нея, а от там и на обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея подкрепа. Съдът намира на следващо място, че оспореното направление е издадено и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за личната помощ, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда ЗХУ. Направлението, според чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, като с него се определят и броят на часовете за лична помощ. Информацията необходима за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, като съгласно ал. 3 същата се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗХУ, заключенията в ИОП, като един от трите компонента на ИОП, се основава на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ /заявление-декларация по образец, формуляр за самооценка на човека с увреждане по образец и медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Методиката правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето на броя часове за лична помощ се основава на следните четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ и четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката е посочено, че конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания над 18-годишна възраст се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, като полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,235. Съобразно т. 7. 3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1, 5. 2 и 5. 3 от същия формуляр. При анализ на относимите части от формуляра съобразно, формуляра за самооценка и изслушаните свидетелски показания, съдът намира основното оплакване в жалбата за несъответствие на определените точки с обективното състояние на жалбоподателката за основателно. В случая се касае за оценката на следните показатели: ••••• ••••• ••••• ••••• •••••. По отношение на горепосочените показатели от съответните критерии за оценяване, съгласно формуляра за извършване на ИОП, на всеки един от тях е дадена оценка 3 (•••). При сравнителен анализ на същите с относимите части от формуляра за самооценка на лицето с увреждане се установява, че в тези части ИО е изготвена в противоречие с информацията от самооценката на жалбоподателката и по-конкретно информацията, че ••••• •••• ••••. В съответствие с последните обстоятелства са и показанията на разпитаните по делото свидетели (св. М. К. и К. К.), че •••• •••• •••• ••••. С оглед изложеното АС-Кърджали приема, че административният орган неправилно е определил точките при попълване на формуляра /приложение № 2 към чл. 3 от методиката/ като необосновано ги е намалил вместо да даде точки съответстващи на действителното състояние на лицето с увреждания. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане са довели несъответствие на оспореното направление с целите на механизма на личната помощ, регламентирани в чл. 2 от ЗХУ и чл. 2 от ЗЛП - да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на лицето с увреждане и предоставената от органа лична помощ. По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното направление на директора на ДСП – Кърджали. Тъй като въпросът не може да се реши от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по заявление-декларация на З. Н. Т. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение. При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 255.65 евро (равностойността на 500 лв.), представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 15.12.2025 г., както и 5.11 евро (равностойността на 10 лв.) – внесена ДТ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е много под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 1000 лв. На основание чл.143, ал.1 от АПК АСП, гр. София следва да бъде осъдена да възстанови направените от жалбоподателката деловодни разноски в размер на 260.76 евро (равностойността на 510 лв.). Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът: