Решение от 2.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4990/2019 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) твърди, че между него като кредитодател от една страна и ответниците Д.Д. и М.Д. като кредитополучатели и солидарни длъжници от друга, е сключен договор за банков кредит от 24.11.2006 г. за рефинансиране и ремонт на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 67 425 евро срещу задължение на последните за връщането на сумата в срок от 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 04.12.2006 г. Твърди, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката през първите 2 години от срока за издължаване фиксирана годишна лихва в размер на 4,9%, като за всяка следваща година до крайния срок за издължаване дължат годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,4 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Ищецът твърди и че кредитополучателите дължат на банката такса за управление – еднократно в размер на 0,75% върху размера на разрешения кредит, платима при усвояване на кредита; годишна такса за управление на кредита, платима в началото на всяка следваща година, в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница към същата дата; административна такса от 20 лв., платима еднократно при подаване на документите за кредита. Договорено е кредитът да се погасява на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи главница и лихва, като през първите 2 години вноската е в размер на 357,84 евро, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита вноската е в размер на 461,47 евро. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен – евро. В случай че по време на действието на настоящия договор банката промени своя БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателите, с подписването на договора, дават своето неотменимо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. В случай че кредитополучателите откажат или забавят плащането на годишната застрахователна премия повече от 30 дни, банката задължава служебно разплащателната им сметка при превеждане на средства за погасяване на поредната погасителна вноска и превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица. При просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на годишната застрахователна премия повече от 90 дни банката превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица, като с размера на тази сума се увеличава задължението на кредитополучателите към банката. Ищецът посочва още, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 от договора, в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2, банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред. Ищецът също така твърди, че впоследствие страните предоговорили на няколко пъти условията по договора за кредит с допълнителни споразумения от 12.09.2007 г., 17.04.2009 г., 30.04.2010 г., 15.06.2011 г., 16.0.2012 г., 29.04.2013 г., 12.12.2013 г., 27.08.2014 г. и 27.07.2015 г. Междувременно, с договор от 03.10.2007 г., банката е прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си от двамата кредитополучатели по договора за кредит, а след това на 05.03.2014 г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на банката вземанията, за което ответниците са били уведомени с нотариални покани, връчени им на 05.11.2018 г. Тъй като ответниците преустановили плащанията по кредита, считано от 10.05.2016 г. след погасяване на 31 дължими вноски за главница и 31 дължими вноски за лихва, ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариални покани, връчени на 05.11.2018 г. В дадения им срок ответниците не са заплатили дължимите суми, поради което ищецът иска ответниците да заплатят солидарно останалите дължими суми по договора за кредит, а именно: 81 845,67 евро – главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, 9 056,11 евро – възнаградителна лихва за периода 10.05.2016 г. – 05.11.2018 г., 6 593,85 евро – лихва за забава по договора за периода 10.05.2016 г. – 10.04.2019 г., 547,28 евро – банкови такси, дължими за периода 11.05.2016 г. – 10.04.2019 г. и 284,97 евро – застраховки за периода 09.01.2015 г. – 10.04.2019 г. Претендира разноски по делото. Ответниците Д.Д. и М.Д. оспорват предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба, включително с твърдения за нищожност на клаузи в договора за кредит и на допълнителни споразумения. Не оспорват, че са сключили процесния договор за кредит с банката. Оспорват на твърдяната от ищеца дата – 05.11.2018 г., да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката по процесния договор поради липса на надлежно уведомяване, тъй като не са спазени изискванията на чл. 50 ЗННД и чл. 47 ГПК за връчване на нотариалните покани чрез залепване. Твърдят, че не им е предоставен погасителния план към договора за кредит, както и погасителните планове към сключените допълнителни споразумения от 29.04.2013 г., 12.12.2013 г., 27.08.2014 г. и 27.07.2015 г. Възразяват, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и на чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, позволяващи на банката да изменя едностранно лихвата по кредита, не са индивидуално уговорени и представляват неравноправни клаузи в потребителски договор, тъй като не е ясно установен начинът на промяна на лихвата, поради което са нищожни. Сочат, че в нарушение на изискването на закона, банката не е предоставила на ответниците необходимата информация във връзка с договора за кредит, включително за това как банката ще променя своя базов лихвен процент, размера на лихвата по кредита и размера на месечната вноска, като тези пороци са налице и по отношение на допълнителните споразумения към договора, в които е уговорено облекчено погасяване и преоформяне на кредита чрез прибавяне към главницата на просрочени плащания, което според ответниците води също до нищожност на клаузите. Възразяват, че всяко от споразуменията съдържа идентични клаузи, с които е бил преоформян размерът на дълга чрез натрупване на просрочени главници и начислени редовни и наказателни лихви към момента на сключване на съответния анекс, като така се стига до начисляване на лихва върху лихва (анатоцизъм), което е забранено, като тези уговорки са наложени от банката, поради което са нищожни като неравноправни клаузи в потребителски договор. Оспорват и претенциите за заплащане на застраховки, тъй като към исковата молба не са представени застрахователни полици, а сумите за застраховки се претендират единствено на база счетоводни записвания. Сочат, че след като размерът на претендираното задължение е определен въз основа на нищожни договорни клаузи, то допълнителните споразумения към договора представляват спогодби по непозволен договор, поради което също са нищожни съгласно чл. 366 ЗЗД. С оглед на изложеното, ответниците считат че поради наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и в допълнителните споразумения и поради нищожността на допълнителните споразумения, в отношенията между страните следва да се прилагат действителните клаузи от първоначалния договор, като платените от ответниците суми следва да бъдат зачетени за погасяване на дължимите главница и лихви съобразно първоначалните уговорки. Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното: По делото страните не спорят и това е видно от представения договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот от 24.11.2006 г., че между кредитодателя „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) и ответниците Д.Д. и М.Д. като кредитополучатели е сключен процесният договор, по който на ответниците е предоставен кредит в размер на 67 425 евро, от които 44 865 евро се предоставят за рефинансиране на кредит, отпуснат на ответника Д.Д. от „Първа инвестиционна банка“ АД, и 22 560 евро – за ремонт на недвижим имот. Не е спорно, а се установява и от заключението на счетоводната експертиза, че на 11.12.2006 г. по сметката на ответника Д.Д. е усвоена сума в размер на 44 865 евро, на 21.12.2006 г. е усвоена сумата от 13 536 евро, а на 22.12.2006 г. е усвоена сумата от 9 024 евро, съгласно условията на чл. 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от договора за кредит, при което е усвоен целият размер на предоставената сума по договора за кредит. Съгласно чл. 3 от договора кредитът следва да бъде върнат с възнаградителна лихва, която за първите две години е фиксирана на 4,9% годишно, а за всяка следваща година лихвата се формира от базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в евро и надбавка от 1,4 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 6%, при който лихвеният процент по кредита към датата на подписване на договора е 7,4%. Страните са уговорили, че БЛП не е подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като за тях банката единствено следва да уведоми кредитополучателите. При промяна на БЛП размерът на погасителните вноски също се променя автоматично, за което кредитополучателите са дали съгласие с подписване на договора. Същевременно е уговорено право на банката едностранно да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които промени влизат в сила в деня на приемането им и са задължителни за страните по договора. (чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора). Ответниците са се задължили да погасяват кредита в евро на равни месечни вноски от по 357,94 евро през първите две години от срока на договора и по 461,47 евро за всяка следваща година (чл. 6 от договора). Страните са уговорили краен срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (чл. 5 от договора) с падеж на вноските на 4-то число от месеца. Заемната сметка е открита на 04.12.2006 г., видно от Приложението от 04.12.2006 г. към договора за кредит. При просрочие и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница и наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от договора). В чл. 4 на договора са уговорени и ежегодна такса за управление от 0,1% върху размера на непогасената главница, дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, както и еднократна такса от 0,75% върху размера на разрешения кредит, платима при първо усвояване по кредита. Освен това, за сметка на кредитополучателите са и таксите за учредяване и подновяване на ипотеката, служеща за обезпечение на кредита (чл. 13, ал. 2 от договора), както и за учредяване и ежегодно подновяване на застраховка в полза на банката на служещия за обезпечение имот до окончателното издължаване на кредита (чл. 14 от договора). При непогасяване на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго задължение от кредитополучателите банката има право да направи кредита предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора). Страните са уговорили, че в случай на неиздължаване на три последователни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита става автоматично предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска (чл. 18, ал. 2 от договора). С допълнително споразумение между страните от 12.09.2007 г. към договора за кредит е добавен чл. 27, съгласно който кредитополучателят заявява, че е уведомен и дава своето съгласие и оправомощава банката в случай на предсрочна изискуемост на кредита да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати му от банката кредити. С договор за цесия от 03.10.2007 г. банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземането си по процесния договор за кредит с ответниците, а на 05.03.2014 г. това дружество е прехвърлило обратно на банката вземанията към ответниците. Поради това след 2014 г. ищецът е титуляр на вземанията по процесния договор. Страните са сключили допълнителни споразумения към договор за кредит, представени по делото, които са съответно от 17.04.2009 г., 30.04.2010 г., 15.06.2011 г., 16.0.2012 г., 29.04.2013 г., 12.12.2013 г., 27.08.2014 г. и 27.07.2015 г. С повечето от посочените допълнителни споразумения е констатирано, че ответниците са имали неплатени задължения за главница, лихва и за такси, като тези задължения са били прибавени към главницата. С допълнителното споразумение от 17.04.2009 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер общо на 65 253,82 евро, от които редовна главница 65 152,29 евро и редовна лихва 101,53 евро. Кредитополучателят ползва 12-месечен период на облекчено погасяване. През периода на облекчено погасяване кредитът се погасява на равни месечни погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. След изтичане на периода на облекчено погасяване, кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния план. Съгласно приложения към споразумението погасителен план за периода 11.05.2009 г. - 11.04.2010 г. месечните вноски са в размер на 275 евро, с които се погасява лихва. От 11.05.2010 г. месечната анюитетна вноска е в размер на 577,59 евро. С допълнителното споразумение от 30.04.2010 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер общо на 68 279,25 евро, от които редовна главница 67 943,97 евро и редовна лихва 335,28 евро. Кредитополучателят ползва 12-месечен период на облекчено погасяване. През периода на облекчено погасяване кредитът се погасява на равни месечни погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. След изтичане на периода на облекчено погасяване кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски, като размерът им се определя съгласно погасителния план. За периода 11.05.2010 г. - 11.04.2011 г. месечните вноски са в размер на 289 евро, с които се погасява лихва. От 11.05.2011 г. месечната анюитетна вноска е в размер на 607,51 евро. С допълнителното споразумение от 15.06.2011 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на 111,71 евро просрочена главница, 1 201,75 евро просрочена лихва, 18,92 евро просрочени такси и 70 717,06 евро редовна главница. Постигнато е споразумение всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3,07%, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 183 евро. Съгласно чл. 5 от споразумението, след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период, лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута и надбавка от 1,55 пункта. С допълнителното споразумение от 16.02.2012 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на 57,46 евро просрочена главница, 969,66 евро просрочена лихва, 80,10 евро просрочени такси, 153,61 евро просрочени застраховки и 72 358,94 евро редовна главница. Договорено е всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят се задължава при подписване на споразумението да внесе сумата от 220 евро, която банката използва за погасяване на просрочените задължения. След приспадане на внесената сума останалите просрочени задължения се преоформят чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,12% и дългът се погасява на равни месечни вноски в размер на 250 евро. Съгласно чл. 6 от посоченото споразумение, след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период, лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка от 1,94 пункта. С допълнителното споразумение от 29.04.2013 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на 46,71 евро просрочена главница, 765,69 евро просрочена лихва, 27,47 евро просрочени такси и 74 990,41 евро редовна главница. Страните са се споразумели всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена непогасена част от главницата. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в съответната валута, намален с 3,62 пункта. През периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 290 евро. След периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка в размер на 2,77 пункта. Към датата на подписване на това споразумение БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 8,2%. С допълнителното споразумение от 12.12.2013 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена главница – 61,01 евро, просрочена лихва – 1 524,93 евро, просрочени такси – 117,71 евро и редовна главница – 76 295,27 евро. Страните са се споразумели всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена непогасена част от главницата. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,69 пункта. През периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 290 евро. След периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка в размер на 5,77 пункта. Към датата на подписване на споразумението референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 5,2%. В допълнителното споразумение от 27.08.2014 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на: просрочена главница – 67,88 евро, просрочена лихва – 1 587,74 евро, просрочени такси – 50,77 евро и редовна главница – 76 8371,96 евро. Страните са се споразумели всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена непогасена част от главницата. Кредитополучателят ползва 6-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,2 пункта. През периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 290 евро. След периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка в размер на 6,42 пункта. Към датата на подписване на споразумението референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 4,55%. В допълнителното споразумение от 27.07.2015 г. страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер на 340,49 евро просрочена главница, 2 375,02 евро просрочена лихва, 44,99 евро просрочени такси и 80 054,69 евро редовна главница. Страните са се споразумели всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена непогасена част от главницата. Кредитополучателят ползва 31-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер, равен на сбора от избрания референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 4,184 пункта, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 435,49 евро на месец съгласно погасителния план. За референтен лихвен процент страните са договорили да се ползва лихвеният индекс 6-месечен EURIBOR, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл. 5 на споразумението. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия дълг след натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер на сбора на 6-месечния EURIBOR към същата дата плюс лихвена надбавка в размер на 6,184 пункта. Към датата на подписване на посоченото споразумение 6-месечният EURIBOR е в 0,166%. Крайният срок за погасяване е променен на 318 месеца – до 10.12.2041 г. С нотариални покани от 20.09.2018 г., изпратени от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на адресите на ответниците, посочени в договора за кредит, последните са били уведомени за двете прехвърляния за вземанията по договора – от 03.10.2007 г. и от 05.03.2014 г.). Съобщенията са връчени от връчител на нотариуса по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепяне на уведомления на адреса на 05.11.2018 г. На същата дата 05.11.2018 г. на двамата ответници са връчени, също чрез залепяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, две нотариални покани, с които банката е обявила настъпването на предсрочната изискуемост на кредита поради забава при погасяването на месечните вноски по него. Адресите, на които са залепени уведомленията, съвпада с адресите, посочени от ответниците в договора за кредит, като според отбелязването от нотариуса върху приложените покани, уведомлението до длъжниците е връчено чрез залепване в съответствие с изискванията на чл. 47 ГПК. Следователно уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита следва да се считат редовно връчени на 05.11.2018 г. Видно от клаузите на договора за кредит и допълнителните споразумения към него, за периода от отпускането на кредита до 27.07.2015 г. (последното допълнително споразумение) банката е изменяла неколкократно лихвения процент, както и начина на формиране на референтния лихвен процент. При подписване на договора (24.11.2006 г.) лихвата по кредита се е формирала въз основа на БЛП на банката за жилищни кредити в евро с надбавка от 1,4 пункта. С допълнителното споразумение от 12.12.2013 г. годишната лихва по кредита вече се определя на база на референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката, който се определя от Комитета за управление на активи и пасиви на банката съгласно Методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент. В допълнителното споразумение от 27.07.2015 г. годишната лихва вече се определя като сума от 6-месечния лихвен EURIBOR и фиксирана надбавка. Така се е увеличавала и приложимата за кредита възнаградителна лихва. Банката е правила това без обективно установен механизъм за изчисляване стойността на БЛП и неговите компоненти, включително за относителното тегло на всеки от подкомпонентите в общото ниво на БЛП. Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза към деня на извлечението от счетоводни книги (10.04.2019 г.) задълженията по процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него са общо в размер на 98 327,89 евро, от които 81 845,67 евро – главница, 9 056,11 евро – възнаградителна лихва за периода 10.05.2016 г. – 05.11.2018 г., 6 593,85 евро – лихва за забава по договора за периода 10.05.2016 г. – 10.04.2019 г., 547,29 евро – банкови такси за периода 11.05.2016 г. – 11.12.2017 г. и 284,97 евро – такси за имуществени застраховки за периода 17.01.2015 г. – 05.12.2018 г. Последното погасително плащане по кредита е извършено на 20.07.2016 г., като е погасена изцяло вноската с падеж 10.04.2016 г. и част от лихвата по вноската с падеж 10.05.2016 г. В заключението е установено, че общият размер на погасената главница е 4 278,59 евро (от които чрез плащане са погасени 3 593,31 евро и чрез капитализация – 685,28 евро.), общият размер на погасена възнаградителна лихва е в размер на 42 944,70 евро (от които чрез плащане – 25 556,14 евро и чрез капитализация – 17 388,56 евро.), общият размер на погасените задължения за лихви за забава (наказателни лихви) е 38,67 евро (от които чрез плащане – 20,20 евро и чрез капитализация – 18,47 евро.) и общият размер на погасените задължения за имуществени застраховки е 614,44 евро (от които чрез плащане – 307,22 евро и чрез капитализация – 307,22 евро.). Установено е от вещото лице, че след предявяването на исковете от банката няма извършени други плащания по кредита. Вещото лице посочва в заключението, че по силата на подписаните между страните допълнителни споразумения след сключване на договора за кредит е начислена и капитализирана лихва в размер на 17 388,56 евро. Според посоченото в заключението и в таблиците, приложени към него, ако се съобразят първоначалните условията по договора за кредит, съответно първоначално уговорения размер на годишната лихва, без да се взимат предвид последвалите изменения и извършена капитализация съгласно допълнителното споразумения и като се съобразят платените суми, задълженията на ответниците към 10.04.2019 г. (датата на извлечението от счетоводните книги на банката) би включвало следните суми: 62 292,64 евро – главница, 28 327,66 евро – възнаградителна лихва за периода 11.09.2012 г. – 10.04.2019 г., съответно 10 879,35 евро – за процесния период 10.05.2016 г. – 05.11.2018 г. (съгласно таблицата – приложение към заключението), 2 362,94 евро – лихва за забава по договора за периода 12.10.2012 г. – 10.04.2019 г., съответно 572,18 евро – за процесния период 10.05.2016 г. – 10.04.2019 г. (съгласно таблицата – приложение към заключението), 411,14 евро – такси за управление на кредита за периода 11.12.2012 г. – 11.12.2018 г., съответно 169,04 евро за процесния период 11.05.2016 г. – 10.04.2019 г. (съгласно таблицата – приложение към заключението) и 284,97 евро – застраховки за периода 17.01.2015 г. – 05.12.2018 г. (която сума според посоченото в заключението е същата и за процесния период 09.01.2015 г. – 10.04.2019 г.). Според заключението на допълнителната експертиза задълженията по кредита, изчислени към 16.02.2023 г., без да се вземат предвид последвалите по силата на сключените допълнителни споразумения капитализации на задължения към главницата, но при прилагане на лихвения процент така, както е бил изменян съобразно уговорките в договора и допълнителните споразумения, включват: 63 650,20 евро – главница, 27 192,59 евро възнаградителна лихва за периода 11.04.2014 г. – 11.02.2023 г., 6 856,74 евро – лихва за забава по договора за периода 11.04.2014 г. – 11.02.2023 г., 499,99 евро – банкови такси за периода 11.04.2014 г. – 11.02.2023 г. и 284,97 евро – застраховки за периода от 17.01.2015 г. – 05.12.2018 г. Ответниците възразяват, че са недействителни клаузите от договора за кредит за едностранното увеличаване на лихвения процент, както и от допълнителните споразумения за капитализирането на възнаградителна лихва към главницата и начисляването на лихва върху нея. В случая ответниците, като физически лица, са получили кредит за закупуване на недвижим имот и имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 на ЗЗП. Следователно ЗЗП е приложим към настоящия случай. Всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя е неравноправна (чл. 143 ЗЗП). Такава е клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т. 10 и т. 12 на чл. 143 ЗЗП). Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор за кредит дават възможност на банката едностранно да променя дължимия лихвен процент. Когато такава възможност е уговорена в договора за кредит, методът на изчисляване на лихвения процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура, по която той се изчислява. В нея трябва да са посочени вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Необходимо е също така страните да са постигнали съгласие за начина на формиране възнаграждението на банката – конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва. Когато потребителят не е получил предварително конкретна информация относно това как банката едностранно може да промени цената на финансовата услуга, както и когато методологията, създадена от банката като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на чл. 143 ЗЗП (в този смисъл напр. решение № 95/2016 по т. д. № 40/2015 г. II т.о. на ВКС; решение № 424/2015 по гр. д. № 1899/2015 г. IV г. о. на ВКС; решение № 77/2015 по гр. д. 4 452/2014 г., III г.о. на ВКС). Клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит дават право на банката едностранно да променя БЛП. В договора обаче не се съдържат конкретни основания, при които банката придобива правото едностранно да промени БЛП. Между страните не е било постигнато съгласие и за конкретен механизъм, чрез който да се определя новият размер на БЛП. В договора се споменава единствено, че банката има право едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. Не е ясно кога тази тарифа е приложима, както и дали условията са били известни на кредитополучателите. Едва в допълнителното споразумение от 27.08.2014 г. е описана конкретната методология, по която банката формира БЛП ПРАЙМ, но не и каква е тежестта на всеки един от компонентите. Предвид това за кредитополучателите не е било ясно от какво зависи размерът на договорната лихва, съответно размерът на вноските по кредита. Това ги е поставило в неравностойно положение спрямо банката. Същевременно не се установява клаузите от договора, които са дали възможност за едностранно изменение на възнаградителната лихва от банката, да са били уговорени индивидуално. Ето защо тези клаузи са неравноправни. Щом клаузите не са индивидуално уговорени и са неравноправни, те са нищожни. Затова, в отношенията между страните следва да се прилагат първоначално уговорените условия за размера на възнаградителната лихва. Недействителни са и клаузите за преминаване (капитализиране) към главницата на възнаградителна лихва, която е падежирала, но не е била платена. Това е така, защото съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Следователно олихвяването на лихви е допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен акт. Към момента на сключването на процесния договор е действала Наредба № 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр. 2/07.01.2003 г.). Тя забранява начисляването на лихви върху просрочени лихви (чл. 16, ал. 2). Съгласно чл. 16, ал. 1 от нея банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато с първоначалния договор е била предвидена възможност за това. Наредбата е продължила действието си до приемането на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), която на свой ред е отменена с Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г., след което не е предвидена възможност за начисляване на лихва върху лихва. Допълнителните споразумения към договора за кредит, съдържащи оспорените клаузи за прибавяне към главницата по договора на просрочени лихви, са сключени след отмяната на Наредба № 9/03.04.2008 г. Към този момент подобно действие не е било уредено и съответно разрешено от закона. Затова клаузите от допълнителните споразумения, уреждащи преоформянето на задълженията по кредита чрез натрупване на незаплатените суми към непогасената част от главницата по първоначално предоставения кредит, са нищожни поради противоречие със закона. Поради това размерът на главницата следва да бъде съобразен съгласно размера, който е първоначално уговорен с договора за кредит. Установява се, че банката е предала на ответниците сумата по кредита, а те не са върнали цялата дължима сума. Кредитът е обслужван редовно до 08.04.2013 г., когато е платена лихвата по вноската с падеж 10.01.2013 г. След това също са постъпвали плащания, макар и със закъснение, като с последното плащане на 20.07.2016 г. е погасена изцяло вноската с падеж 10.04.2016 г. и част от лихвата по вноската с падеж 10.05.2016 г. Следователно страните са валидно обвързани от процесния договор за кредит от 24.11.2006 г., по който ответниците като кредитополучатели са получили сумата от 67 425 евро. С оглед на възраженията на ответниците следва да се посочи и че ищецът твърди, че ответниците са спрели да заплащат дължимите вноски по кредита, но не твърди да е обявил кредита за предсрочно изискуем на това основание. Изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се съдържа в нотариалните покани, връчени по реда на чл. 47 ГПК на 05.11.2018 г., от който момент за кредитополучателите настъпват последиците на предсрочната изискуемост. При това положение, за да се определи дали са налице задължения по договора за кредит и какъв е техният размер, следва да се съобразят възраженията на ответниците относно това дали банката правомерно едностранно е изменила възнаградителната лихва по кредита, дали правилно е определена главницата при измененията на договора за кредит с допълнителните споразумения, доколкото към нея са включени просрочени суми по кредита, включително лихви, както и дали извършените от ответниците плащания, които са правени общо по процесния и по други два кредита, правилно са отнесени от банката при погасяване на задълженията по процесния кредит. Относно възраженията на ответниците за това, че не са им били предоставени погасителни планове към договора за кредит и към някои от допълнителните споразумения, следва да се има предвид следното. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 5 ЗПК от 2006 г. (отм.), действащ при сключването на процесния договор, законът не се прилага за кредити на стойност над 40 000 лв., какъвто е и процесният договор. Освен това, според чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК от 2006 г. (отм.) законът като цяло (с изключение на една разпоредба, уреждаща рекламата на кредити) не се прилага и за кредити, обезпечени с ипотека, какъвто е и процесния кредит (видно и от чл. 13 и чл. 26 от договора относно предоставените обезпечения). Следователно изискванията на ЗПК (отм.) към съдържанието на договорите за потребителски кредит, както и относно информацията, която следва да се предостави на длъжниците при сключването им, не са приложими към процесния договор за кредит. Доколкото към процесния договор не са приложими разпоредбите на ЗПК (отм.), липсва изрично законово изискване за предоставяне на погасителен план на кредитополучателя. По тези съображения следва да се приеме, че са неоснователни и възраженията на ответниците относно това, че банката не им е предоставила необходимата информация във връзка с договора за кредит, включително за броя и размера на погасителните вноски, лихвения процент, годишния процент на разходите, лихвата за забава, последиците при забава на длъжника, правото на длъжника да се откаже от договора. Подобно задължение съществува само относно договорите за кредит, които попадат в приложното поле на ЗПК (отм.), а процесният договор не е сред тях. Така дължимите суми по процесния договор следва да се определят съобразно уговорките в първоначалната редакция на договора за кредит към датата на подписването му (24.11.2006 г.) и съгласно първоначално уговорения размер на годишната лихва, без последвалите изменения и капитализация на дължими възнаградителни лихви и според първоначално уговорения размер на месечните вноски, като се съобразят и платените от ответниците суми, както и това, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.11.2018 г., което е и крайният падеж на различните задължения по договора. Този вариант на изчисление на дълга е даден в първото заключение на счетоводната експертиза по делото, посочено по-горе, като конкретните размери на задълженията за процесните периоди (доколкото вещото лице е посочил задължения за различни от тях периоди), могат да бъде извлечени от таблицата, която е приложение към заключението. Според експертизата към 10.04.2019 г. (датата на извлечението от счетоводните книги на банката) размерът на останалите дължими суми по договора за кредит е както следва: 62 292,64 евро главница, 10 879,35 евро възнаградителна лихва за процесния период 10.05.2016 г. – 05.11.2018 г., 572,18 евро лихва за забава по договора за процесния период 10.05.2016 г. – 10.04.2019 г., 169,04 евро такси за управление на кредита за процесния период 11.05.2016 г. – 10.04.2019 г. и 284,97 евро – застраховки за процесния период 09.01.2015 г. – 10.04.2019 г. Следователно, остатъчният размер на задълженията по процесния договор за кредит, както се посочи по-горе, е дължим, тъй като не се установява задълженията да са били погасени от ответниците. Поради това и предявените искове за заплащане на дължими суми за главница на кредита, възнаградителна лихва и лихва за забава, както и такси за обслужване на кредита са основателни в посочените по-горе размери, като искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен в предявения размер от 9 056,11 евро, който е по-малък от установения размер на това задължение. По разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съответно на уважената част от исковете, които общо възлизат на 14 538,19 лв. (7 433,26 евро), която сума следва да се заплати солидарно от двамата ответници. Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на разноските, заплатени от ищеца за адвокатско възнаграждение (които възлизат на 5 270,03 лв. без включен ДДС, съответно на 6 324,04 лв. с включен ДДС). Като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, както и дейността, извършена от процесуалния представител на ищеца, посоченият размер на разноските за адвокатско възнаграждение е справедливо да бъде присъден в полза на ищеца, като именно въз основа на този размер и съответно на уважената част от исковете са определени и разноските в тази им част, които се присъждат на ищеца. Освен това възнаграждението, определено от съда и изплатено на особения представител на ответниците, е в сходен размер (5 000 лв.), като особеният представител не е отказал да получи това възнаграждение поради неговата прекомерност (включително като се има предвид, че тези разноски също се възлагат върху ответниците), което води косвено до извод за неоснователност на направеното възражение, изхождащо именно от особения представител на ответниците. Тъй като особеният представител на ответниците е освободен от внасяне на разноски за направените от него доказателствения искания по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на съда сумата 147,21 лв. (75,27 евро), представляваща заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за съдебна експертиза, съответно на уважената част от иска, като всеки от ответниците следва да заплати по половината от посочената сума или по 37,64 евро. С оглед на гореизложеното съдът