Решение № 4238 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на К. Н. Г., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 2153-15-158/03.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-397/11.09.2025 г. на К. Н. Г. против Разпореждане № 5706234525/Протокол № 2140-15-784/27.08.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се сочи, че Г. е подал заявление в ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 68, ал. 3 КСО, като е приложил всички налични му документи за осъществена трудова заетост, включително за периоди на работа в Германия и Исландия, но чак година по-късно получава Разпореждане от 27.08.2025 г., с което му е отказано отпускането на пенсия с мотив, че действителният му осигурителен стаж не покрива изискуемия от 15 г., с който извод той не е съгласен. Счита, че не е е взет предвид стажът му като офицер в Българска армия по време на една от мисиите в Ирак, при І категория труд, отбелязан отделно като 05 м. 05 дни по чл. 104 КСО, както и заетостта му по втория му договор в Исландия. Намира за неясни мотивите на разпореждането по отношение на това кои периоди на стаж са зачетени и кои не. Счита, че не е взета предвид трудовата му заетост в доброволния резерв по сключен с Министерство на отбраната договор, във връзка с който е получил три месечни заплати – по една за всяка година на ангажираност от 2013 г. до прекратяване на договора; не е отчетен периодът на обучение в Център за повишаване на квалификацията на кадрите – [населено място] след 30.03.1990 г., когато е бил освободен от действителна военна служба в БНА, проведено от 19.02.1990 г. до 13.07.1990 г., заплатено с негови лични средства; не е зачетено за трудова дейност и работата му като журналист за в-к „Български глас“, в която връзка е бил представен на административния орган трудов договор, подписан от председателя на Б. Н. партия, чийто печатен орган е бил посоченият вестник. Тази заетост сочи, че се доказва и от представеното допълнително удостоверение за работата му като редактор и журналист, същата е с продължителност до пролетта на 1991 г., като поради кончината на лидера на партията и нейното закриване, не е във възможностите му да представи други документи. Не е съгласен с отказа на органа да направи повторно запитване относно втория период на заетост в Исландия от м. 09/2018 г. с KS Group. Освен това счита, че е следвало да му бъде разяснена възможността за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията за І категория труд, вместо разглежданата възможност по чл. 68, ал. 3 КСО. По същество жалбоподателят иска отмяна на отказа и зачитане като трудов стаж периода на обучение от 01.04.1990 г. до 13.07.1990 г. в Център за повишаване квалификацията на кадрите – [населено място], както и периодът, в който е работил като редактор и журналист във в-к „Български глас“, считано от датата на подписване на договора 20.11.1990 г. до 01.04.1991 г.; признаване за трудов стаж при условията на І категория труд на месечните му заплати като офицер, числящ се в доброволния резерв – общо три заплати, за всяка година по една месечна заплата за длъжност и звание. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа лично искането си за отмяна на административния акт. Ответникът– директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Излага подробни съображения в допълнително представено в дадения от съда срок писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Началото на административното производство е сложено с подаването от К. Н. Г. на Заявление вх. № 2113-15-2764/08.07.2024 г. за отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Към датата на подаване на заявлението К. Н. Г. има навършена възраст 67 г. 00 м. 15 дни. Зачетеният от административния орган осигурителен стаж, по представените редовно оформени документи в България, с прекъсване в периода 10.06.1975 г. до 08.05.2023 г. вкл., е както следва: От І категория труд – 10 г. 09 м. 25 дни, за периодите 26.08.1979 г. до 31.03.1990 г. като военослужещ с продължителност 10 г. 07 м. 05 дни; 11.05.2004 г. до 03.07.2004 г. – като военослужещ с продължителност 1 м. 23 дни; от 09.12.2004 г. до 05.01.2005 г. като военослужещ с продължителност от 27 дни. Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 7 КСО – 5 м. 05 дни, за периода от 04.07.2004 г. до 08.12.2004 г. при участие в мисия извън територията на страната с висока степен на риск. Осигурителен стаж от ІІІ категория труд 03 г. 1 м. 02 дни, както следва: за периода 10.06.1975 г. – 07.07.1975 г. – 27 дни при осигурител „Приморско клуб“ ЕАД съгласно Обр. УП-3/29.04.2025 г.; за периода 01.09.1975 г. – 31.08.1977 г. – 2 години редовна военна служба по Удостоверение от ДВА Велико Търново във връзка със завършено ВНВУ „В. Левски“; за периода 17.10.2005 г. – 31.10.2005 г. – 14 дни при осигурител „Марна 81 Л“; за периода 20.04.2011 г. до 02.06.2011 г. – 21 дни на 4 часа при законоустановено работно време от 8 часа при осигурител ЕТ „Черкез – Е. Нихатович“; за периода 24.06.2015 г. – 29.06.2015 г. 6 дни при осигурител „МД Груп 2010“; за периода 07.08.2015 г. – 10.09.2015 г. – 17 дни на 4 часа при законоустановено работно време от 8 часа при осигурител „Браво 2013“; за периода 01.12.2020 г. – 28.02.2021 г. – 03 месеца при осигурител Пловдивска митрополия; за периода 25.11.2021 г. – 01.04.2022 г. – 04 м. 06 дни при осигурител „Трансгард“; за периода 08.08.2022 г. - 30.09.2022 г. – 01 м. 23 дни при осигурител „Белфорт-Д.“; за периода 01.04.2023 г. - 08.05.2023 г. – 01 м. 08 дни при осигурител „Метал Секюрити Груп“. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на К. Г., превърнат към ІІІ категория труд е 22 г. 04 м. 29 дни, от които осигурителен стаж без превръщане (сумарно) от 14 г. 04 м. 02 дни, съответно и действителен стаж със същата продължителност. Въз основа на обмен на информация с осигурителни институции в Германия и Исландия, предвид заявени от К. Г. периоди на осигуряване в тези държави, от страна на органа е зачетен осигурителен стаж общо от 05 г. 02 м. 10 дни, от които действителен стаж 06 м., като приема, че преценката за правото на пенсия по българското законодателство следва да се извърши въз основа на сумарното изчисляване на стажа в България и чужбина. В тази връзка е прието, че сумарният стаж е 27 г. 07 м. 09 дни, от които действителен стаж 14 г. 10 м. 02 дни. Според получените от Исландия данни, Г. има период на пребиваване с продължителност 01 г. 05 м. 10 дни в периода от 17.05.2018 г. до 27.10.2019 г., от който период на задължително осигуряване с вноски с продължителност от 03 м., от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. От получените данни от компетентната институция в Германия е установено, че К. Г. има приравнени периоди на учене/образование с обща продължителност 03 г. 06 м. за периода от 23.06.1974 г. до 02.06.1975 г., от 01.09.1977 г. до 25.08.1979 г. и от 20.02.2006 г. до 29.06.2006 г., както и период на задължително осигуряване с вноски за времето от 28.10.2019 г. до 01.12.2019 г. с продължителност 3 м. От страна на пенсионния орган не е признат за действителен по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО осигурителен период на територията на Исландия с продължителност 01 г. 05 м. 10 дни (период на пребиваване) и период на обучение с обща продължителност 03 г. 06 м., потвърден от компетентната институция на Германия. Както ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, така и директорът на териториалното поделение, се позовават на посочената разпоредба. С Разпореждане №5706234525/Протокол № 2140-15-784/27.08.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 68, ал. 3 КСО във връзка Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, е отказано отпускане на ЛПОСВ на К. Г., тъй като към датата на заявлението – 08.07.2024 г., е прието, че не е изпълнено условието за придобит действителен осигурителен стаж – най-малко 15 години, тъй като лицето има общ осигурителен стаж от 27 г. 07 м. 09 дни, от които действителен осигурителен стаж от 14 г. 10 м. 02 дни. Недоволен от разпореждането, К. Г. го обжалва пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, като оспорва установения размер на стажа при І категория труд – сочи, че има 07 м. 26 дни като офицер в поделение № 34750 [населено място] в периода от 11.05.2004 г. до 05.01.2005 г., в който период е участвал в мисия в Ирак с продължителност от 05 м. 05 дни. Твърди, че този период – поради особено високия риск за живота, следва да бъде зачетен 1 към 3 дни при І категория труд. Счита, че не е взета предвид продължителността на полагания от него труд по втори договор с работодател в Исландия, считано от м. 09/2018 г. Намира че следва да бъде отчетен като осигурителен стаж и периодът, за който има сключен договор с Министерство на отбраната за служба в доброволния резерв (Договор № 31-59/04.12.2013 г.), за което е получавал заплащане чрез Военно окръжие – Пловдив (работа в поделение 54060 – Шумен, подразделение 24150 [населено място]), при условия на зачитането, посочени от МО. С оспореното пред Административен съд – Пловдив Решение № 2153-15-158/03.10.2025 г., директорът на ТП на НОИ – Пловдив отхвърля жалбата на К. Г. като неоснователна. За да достигне до този резултат, органът възприема изцяло мотивите на ръководителя на пенсионното осигуряване. Сочи, че право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО, когато нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, мъжете придобиват през 2025 г. при навършена възраст от 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. По аргумент на противното от чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, осигурителният стаж от първа и втора категория труд не се превръща към трета категория труд, а се взема сумарно. Като се позовава на § 1, т. 12 от ДР на КСО, органът приема, че не е действителен осигурителен стаж осигурителен период на териториятана Исландия с продължителност 01 г. 05 м. 10 дни (период на пребиваване), както и периодът на обучение с обща продължителност 03 г. 06 м., потвърден от компетентната институция на Германия. Органът отхвърля възражението за некоректно зачитане на стаж като военослужещ в периода 26.08.1979 г. до 05.01.2005 г., като сочи, че същият е зачетен като действително положен стаж без превръщане, каквото е изискването за преценка на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. По аргумент, че с получения СЕД Р5000 (Удостоверение за осигурителни периоди) от компетентната институция на Исландия са потвърдени осигурителните периоди, е прието, че няма основание за повторно искане на същата информация. Не е признато за стаж времето, за което е сключен Договор № 31-59/04.12.2013 г. за служба в доброволния резерв на въоръжените сили на Република България, тъй като предметът му е подготовка и повишаване на квалификация. В допълнение е посочено, че липсва информация относно действително полаган осигурителен стаж в конкретното военно формирование, както и данни за осигуряване в Регистъра на осигурените лица. Органът фомира извод, че правилно е определен действителният осигурителен стаж на Г. от 14 г. 10 м. 02 дни, въз основа на представените от самия него документи и получения потвърден стаж от осигурителните институции на Германия и Исландия. По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Пловдив приема за законосъобразно и правилно обжалваното разпореждане и оставя без уважение жалбата на К. Г. срещу него. Решението е връчено на жалбоподателя на 08.10.2025 г., а жалбата срещу него е подадена директно в съда на 14.10.2025 г. По делото са приети представените с жалбата доказателства, административната преписка, както и допълнително представени от ответника документи, съставляващи превод на документи на чужд език. При тази фактическа установеност, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ІХ състав достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, с който е засегната неблагоприятно правната сфера на адресата му, и в преклузивния срок за това. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 КСО и съдържа ясен диспозитив, в съответствие с взетото от органа решение. При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 1, ал. 5 НПОС, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, и след изпъление на предвидената в същата разпоредба процедура по отстраняване на неизправности, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В настоящия случай от страна на пенсионния орган са извършени предвидените в закона действия за изясняване на всички релевантни към случая на К. Г. обстоятелства, като е достигнато до верни и в съответствие с приложимата нормативна уредба изводи за липса на кумулативно изискуема предпоставка за придобиване на право на пенсия за ОСВ от страна на Г.. Съдът намира, че оспореното пред него решение е издадено в съответствие с материалния закон. За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО през 2025 г., когато е подадено заявлението на К. Г., мъжете следва да имат навършена [възраст] възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж (съгласно чл. 15, ал. 3, т. 8 НПОС, право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст 67 години, считано от 01.01.2023 г.). Предпоставките за придобиване правото на пенсия са кумулативни. В съответствие с ал. 3 на чл. 15 НПОС при преценяване на правото по ал. 1 и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. Правилно в тази връзка се сочи от органа, че по аргумент от противното, при преценка придобиването на правото по чл. 68, ал. 3 КСО осигурителният стаж не се превръща в трета категория, тъй като чл. 15, ал. 1 КСО касае само случаите на придобиване на право на ПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, но не и по ал. 3. Какво е действителен стаж, се определя с дефинитивната норма на § 1, т. 12 КСО – това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. С оглед тези разпоредби, правилно от страна на пенсионния орган всички установени въз основа на редовно съставени документи и/или въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО периоди на дейност, са взети сумарно, а не са превърнати към ІІІ категория труд. Въз основа на редовно събраните в административното производство доказателства, приети и в настоящото производство, се установява, че К. Г. има 10 г. 09 м. 25 дни осигурителен стаж при І категория труд. В тази продължителност се включва и времето на обучението на Г. във ВНВУ „В. Левски“ от 30.08.1975 г. до 25.08.1979 г., което правилно е признато само до срока на редовната военна служба. Съгласно чл. 9, изр. 2-ро от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България , на действителна военна служба се се намирали маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. От това следва, че за този период за трудов стаж се е признавало времето, прекарано в редовна военна служба от българските граждани, навършили 18 години. От текста на посочената разпоредба на чл. 9, изр.2 ЗВВСНРБ следва, че курсантите от военните училища след срока на редовната им военна служба, но в срока на обучението им, не са от състава на срочнослужещите. Ето защо периодът на обучението им след изтичане срока на редовната военна служба не представлява редовна военна служба по смисъла на чл. 24 ЗВВСНРБ и чл. 81 от Правилника за прилагане на пенсиите , респективно не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране, на основание чл. 9, ал. 7 КСО и чл. 44 НПОС. И доколкото срокът на редовната военна служба е бил 2 години за всички родове и видове войски, освен за Военноморските сили (редакция на чл. 24 ЗВВСНРБ от 04.04.1975 г.), а оспорващият е придобил военна квалификация офицер от мотострелкови войски, то правилно ответният орган определя размера на действителния осигурителен стаж, като по същество зачита за действителен осигурителен стаж от III категория периода от две години на редовната военна служба и не зачита останалия срок, в рамките на който К. Г. е бил курсант във ВНВУ „В. Левски“, като действителен стаж. Все във връзка със стажа на жалбоподателя като военослужещ, неоснователно се явява твърдението му, че не е взет предвид стажът му като офицер в Българска армия по време на една от мисиите в Ирак, при І категория труд. Периодът от 04.07.2004 г. до 08.12.2004 г., в който Г. е участвал като кадрови военослужещ в Ирак, при висока степен на риск, е зачетен при условията на чл. 104, ал. 7 КСО. Съгласно общото правило на чл. 104, ал. 2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Изключение от този общ принцип е предвидено в чл. 104, ал. 7 КСО, съгласно която разпоредба за лицата по чл. 69, при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Тази разпоредба е по-благоприятна за Г. и с оглед удостоверяването, че лицето е участвало в мисия зад граница като кадрови военослужещ в Ирак, с висока степен на риск, правилно осигурителният стаж за посочения период е превърнат към ІІІ категория труд не по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО, а по това на ал. 7 на същия член. Тази благоприятност при приложение на изключението, обаче, не променя продължителността на действителния стаж от 05 м. 05 дни, колкото е продължителността на мисията в Ирак, в която Г. е взел участие. По отношение службата на К. Г. по Договор № 31-59/04.12.2013 г. в доброволния резерв на въоръжените сили на Република България, съдът намира, че органът правилно не взема предвид този период като осигурителен стаж, макар и не по изложените в оспореното решение мотиви. Договорът е сключен на основание чл. 26 и чл. 28, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ) и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗРВСРБ (ППЗРВСРБ), в приложимата към датата на сключването му тяхна редакция - ДВ бр. 66 от 26 юли 2013 г. за ЗРВСРБ, ДВ бр. 90 от 15 октомври 2013 г. за ППЗРВСРБ. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗРВСРБ в договора за служба се определят наименованието на длъжността, на която резервистът се назначава, съответстващото военно звание, условията за обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, срокът, мястото на службата, редът за извикване, времето за явяване, участието в операции и мисии извън територията на страната, възнаграждението, правата и задълженията на страните по договора, обезщетението, което се дължи при неуспешно завършено обучение по вина на резервиста, видът и размерът на обезщетението за работодателя/органа по назначаване за времето на изпълнение на активна служба от резервиста и предвидените неустойки при виновно неизпълнение на договора. Чл. 10, ал. 3 ППЗРВСРБ предвижда определяне с договора за служба в доброволния резерв на условията и редът за провеждане на военна подготовка, когато класираният на първо място кандидат за резервист е без военна или специална подготовка, какъвто очевидно не е настоящият случай. От съдържанието на договора е видно, че не подготовката и обучението за повишаване на квалификацията и преквалификацията са основният му предмет – това е изпълнението на служба в доброволния резерв. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗРВСРБ службата в доброволния резерв е активна служба, разположение за активна служба и срочна служба. А.. 2, 3 и 4 дават пояснение на това що е активна служба, разположение за активна служба и срочна служба. Активната служба включва период от време, през който резервистът е извикан за изпълнение на задачи в състава на военните формирования от въоръжените сили или за придобиване на военна подготовка, за обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията или за преквалификация, докато разположение за активна служба е период от време, през който резервистът не е извикан на активна служба, но е в готовност за нейното изпълнение. Уредбата на активната служба се съдържа в чл. 34-46 ЗРВСРБ. По време на активната си служба, резервистът може да изпълнява задълженията си на пълно или намалено служебно време в съответствие със сключения договор. За времето на активната си служба в доброволния резерв, резервистът има статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 ЗОВСРБ. Съгласно изричното предписание на чл. 35, ал. 2 ЗРВСРБ, времето, през което резервистът е на активна служба, се зачита за трудов стаж от първа категория, а според нормата на чл. 36, ал. 1 с.з., резервистът получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоеното военно звание и допълнителни възнаграждения или част от тях пропорционално на продължителността на активната служба. За разлика от активната служба в доброволния резерв, за всяка навършена година на разположение за активна служба резервистът получава възнаграждение в размер едно основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност, за която е сключен договорът, и присвоеното военно звание (чл. 47, ал. 2 ЗРВСРБ), а времето на разположение за активна служба не се смята за трудов и осигурителен стаж. Представеният пред пенсионния орган и приобщен като доказателство в настоящото производство Договор № 31-59/04.12.2013 г. урежда общо правоотношението по изпълнение на служба в доброволния резерв чрез заемане на длъжността командир на 3 механизиран взвод в ЗМР от К. Г., във военно формирование 54060 – Шумен, с военно звание капитан, за срок от 04.12.2013 г. до 04.12.2018 г., като чрез уредба на задълженията на резервиста, посочва случаите, в които същият може да бъде извикан на активна служба. С. К. Г. сочи в жалбата си, че е получил три месечни заплати – по една за всяка година ангажираност от 2013 г. до прекратяване на договора. Данни за момента, в който договорът е прекратен няма, но това признание за факти на жалбоподателя следва да се тълкува в контекста на законовата уредба на службата в доброволния резерв и в съвкупност с всички установени данни по делото, като доколкото нито се сочи, нито е установено лицето да е било привикано на активна служба в доброволния резерв, и няма данни за осигуряване за този период, то обосновано може да се заключи, че Г. е изпълнявал служба в доброволния резерв под формата на разположение за активна служба. Поради това Г. не е имал статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, не е бил осигурено лице по аргумент от противното от чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО (осигурени лица са само резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по ЗРВСРБ), съответно времето на разположение за активна служба не се смята за трудов и осигурителен стаж. Жалбоподателят твърди, че за трудов стаж следва да му бъде зачетен периодът на обучение в Център за повишаване на квалификацията на кадрите – [населено място], проведено от 19.02.1990 г. до 13.07.1990 г., заплатено с негови лични средства. Трудовият стаж като предпоставка за възникване на осигурителни права и критерий за определяне на техния размер е съответен период от време, който е законодателно регламентиран. За трудов стаж, пораждащ осигурителни права, се зачитат няколко периода от време, като това е и времето на обучение за придобиване на професия, повишаване на квалификацията и за преквалификация на лицата при условия и ред, определени от законодателя. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според наложилата се съдебна практика релевантният момент по § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, към който се преценява наличието на правно основание за признаване на трудов стаж за пенсиониране е 31.12.1999 г. Трудов стаж, който към 31.12.1999 г. не се зачита за трудов стаж по действащите към онзи момент правни норми, не може да бъде зачетен за пенсиониране. През периода на обучение на К. Г. е действал Закона за пенсиите , респективно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 79а, т. 1 ППЗП, времето, прекарано в школи, курсове и др. за преквалификация на съкратени служители, които са преминали на работа в материалното производство по реда и условията на Разпореждане № 222 на Министерският съвет от 1964 г., както и времето, през което тези лица са останали без работа, но не повече от 3 месеца, се зачита за трудов стаж. В приетите по делото доказателства не се съдържа основанието за прекратяване на военната служба на Г. през 1990 г. – последният документ, който удостоверява редовна военна служба на Г. в БНА през този период, е удостоверение от Поделение № 36170 – [населено място], в което е посочено, че К. Г. има прослужена 1 г. 6 м. в периода от 01.10.1988 г. до 31.03.1990 г. Дори да се приеме, че поради реорганизация на Българската армия към онзи момент, предвид настъпилите политико-икономически промени, Г. е съкратен, то няма никакви данни, нито се твърди от негова страна, че е преминал на работа в материалното производство, което да е причината за неговата преквалификация. Видно от приетата по делото Служебна бележка, издадена от Център за повишаване квалификацията на кадрите – [населено място], обучението е започнало на 19.02.1990 г., т.е. преди прекратяване на военната служба на Г.; същият сочи, че обучението е заплатено от него, предвид което обосновано може да се заключи, че е предприето по негова собствена инициатива и няма пряка причинно-следствена връзка с евентуалното му съкращаване. Доколкото съгласно действащата към момента на осъществяване на обучението нормативна уредба, периодът на провеждането му не се признава за трудов стаж, то няма основание същият да бъде зачетен като осигурителен стаж при пенсиониране по реда на КСО, т.е. конкретният случай не попада в изчерпателно изброените хипотези, при които законодателят, без да е налице трудово правоотношение, посочва, че времето се зачита за трудов стаж. Неоснователно е възражението на жалбоподателя и по отношение незачитането за трудова дейност на работата му като журналист за в-к „Български глас“. Представените в тази връзка трудов договор и удостоверение (л. 211 гръб), не са от категорията документи, чрез които се доказва осигурителен стаж. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Съдържанието на нормата не оставя място за съмнение, че в производството по отпускане на пенсия преценката се основава само на изрично посочените в нея документи, които се издават по определен ред и следва да имат точно определените реквизити. Документите по ал. 1 и 2 на чл. 40 НПОС се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а само по изключение, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход (ал. 5). В настоящия случай, от страна на административния орган е направено усилие да получи в хода на разглеждането на заявлението на Г. именно такова удостоверение за осигурителния му стаж за периода на дейността му като зам.-главен редактор на в-к „Български глас“ – издание на Българска национално-радикална партия, което остава без резултат, тъй като изпратеното официално писмо е върнато като непотърсено. От това не възниква право органът да приеме като доказателство за осигурителен стаж нито издаденото на Г. удостоверение, в уверение на това, че същият работи като редактор и журналист към вестника, нито трудовия договор от 20.11.1990 г., още повече в него не е посочен конкретният срок, за който се сключва, въпреки основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. За жалбоподателя остава открита възможността за инициирането на производство по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя по отношение признатия му за действителен стаж от 3 м. в периода на пребиваването му в Исландия. Действително, съгласно СЕД Р5000 (Удостоверение за осигурителни периоди), получен по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, признатият на К. Г. период на задължително осигуряване е само 3 месеца. Независимо от по-продължителния период на пребиваване на лицето в Исландия, само периодът на заетост, който се удостоверява като осигурителен период по смисъла на чл. 1, б. “у“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 се взема предвид при преценката за размера на действителния стаж. Въпреки че съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 държавите членки са длъжни да сумират периоди за придобиване право на пенсия, видът на периода се определя от законодателството на държавата, която го потвърждава. В получения от компетентната институция на Исландия СЕД P5000 изрично се разграничава период на задължително осигуряване (3 месеца), който съответства на понятието „действителен стаж“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като е обвързан с полагане на труд и осигурителни вноски, и период на пребиваване (1 г. 5 м. 10 дни), който се зачита за социални цели в Исландия въз основа на законно присъствие, но не представлява период на осигуряване. Националната норма на чл. 68, ал. 3 КСО е по-тясна по смисъл и изисква реален трудов принос, поради това периодите на пребиваване (Residence) не се приравняват на „действителен стаж“ и не попадат в обхвата на хипотезите, при които се зачита стаж без полагане на труд. Ето защо и този период правилно не се взема предвид от пенсионния орган. А доколкото в хода на проведената процедура по обмен на социалноосигурителна информация между България и Исландия са обследвани и потвърдени всички периоди на пребиваване на жалбоподателя на територията на Исландия, то правилно органът не намира основание за повторното й провеждане. Видно от събраните по делото доказателства, общият период на пребиваване на К. Г. в Исландия е взет предвид при отпускането му на пенсия за старост, считано от 01.07.2024 г. от тази държава. Така мотивиран, съдът достига до извода, че законосъобразно е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението на К. Н. Г., а като отхвърля жалбата му срещу разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване и потвърждава същото изцяло, директорът на ТП на НОИ – Пловдив издава своето решение в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като неоснователна, жалбата на К. Г. следва да се отхвърли. При този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответната страна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Национален осигурителен институт – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспорения в настоящото производство административен акт – следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 (двеста) лева, в съответствие с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед на това, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като съдът намира, че следва да посочи същата в диспозитива на съдебното решение в действащата валута, или разноските в полза на Националния осигурителен институт са в размер на 102,26 евро (сто и две евро и 26 стотинки).