Решение № 2935 от 27.9.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40 от ЗДОИ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Л. М. Г. от [населено място] против решение № 8/06.06.2024 г. на председателя на Районен съд – Петрич, с което е отказано да бъде предоставен достъп до информация по заявление с вх. № 8472/27.05.2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, подадено от жалбоподателя.

Жалбоподателят, действащ в процеса лично и чрез адв. Й. П., оспорва административния акт като издаден в противоречие с чл. 5, ал. 1 от ЗСВ във вр. с чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при недоказаност на твърдението на ответника за злоупотреба с права и в противоречие с целите, свързани с прилагането на чл. 9 от ЗСВ. В подкрепа на оспорването се сочи съдебна и административна практика по ЗДОИ. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – председателят на Районен съд – Петрич, действащ чрез адв. Г. Ч., оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

По отношение допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 2402/19.07.2024 г. по делото, което продължава да поддържа, намирайки че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа следното:

Със заявление с вх. № 8472/27.05.2024 г. по описа на Районен съд – Петрич (РСП), подадено от жалбоподателя, в качеството му на страна по гр. дело № 689/2024 по описа на РСП, е отправено искане до председателя на РСП за предоставяне на информация, както следва:

1. В качеството му на председател на РС-Петрич, на основание чл. 338, т. 1 от ЗСВ, разрешавал ли е на съдия А. Р.-Р., съдия при РС-Петрич, ползването на какъвто и да е отпуск в периода от 02.05.2024г. до настоящия момент - 27.05.2024 г.? 2. В случай на положителен отговор на този първи въпрос - моли да му бъде предоставена точна информация за: номер и дата на негова нарочна заповед, както и началната и крайната дата на разрешения отпуск спрямо съдия А. Р.- Р.. 3. В периода от 02.05.2024 г. до 27.05.2024 г. издавал ли е заповед за прекъсване на разрешения отпуск по предходната т. 2 и ако да - считано от коя до коя дата е бил прекъснат този отпуск? Заявлението е подадено като такова за достъп до обществена информация по см. на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 25 от ЗДОИ. Интересът от заявената информация е обоснован от факта, че жалбоподателят е депозирал на 20.05.2024 г. по гр. дело № 689/2024 по описа на РСП искане за отвод на съдията А. Р. като докладчик по същото, като към датата на подаване на заявлението (27.05.2024 г.) няма произнасяне по направеното искане, но „същевременно“ е получил неуточнена информация от непосочен съдебен служител, че докладчикът по делото „ползва отпуск“.

С решение № 8/06.06.2024 г. на председателя на Районен съд – Петрич е отказано предоставяне на заявена информация. От прочита на обстоятелствената част на акта може да се изведе заключение, че отказът е мотивиран с установена злоупотреба с права от страна на заявителя, тъй като заявлението има за цел снабдяване с информация, свързана с правото на отпуск на съдия при РСП, респ. че целта на заявлението не е съставяне на мнение за работата на РСП. Твърди се, че процесното заявление, подадено от Л. Г., е поредно такова, респ. че „Тези искания бяха уважени на 4 /четири/ пъти“. Твърди се, че получената до този момент информация по реда на ЗДОИ от Л. Г. е използвана „за всевъзможни некоректни анализи и да коментира съдии, както и РС – Петрич, като институция, в документи по дела, медии, както и в социални мрежи по едностранчив и обиден начин“.

В хода на делото не се събраха доказателства, чрез които да се установят твърденията на ответника за уважени четири предходни заявления за достъп до обществена информация, които да установяват процесното като поредно по предмета си. Не се събраха и доказателства за използване от страна на жалбоподателя на получена по реда на ЗДОИ информация „за всевъзможни некоректни анализи и да коментира съдии, както и РС – Петрич, като институция, в документи по дела, медии, както и в социални мрежи по едностранчив и обиден начин“. В този смисъл, съдът намира тези твърдения за недоказани.

В хода на делото е представено становище от 10.07.2024 г. от ответника, което съдържа допълнителни съображения в подкрепа на постановения отказ. Така представеното становище е подадено в хода на вече образуваното делото, респ. не е част от административната преписка, поради което не може да бъде ценено като „мотиви“ към решение № 8/06.06.2024 г. на председателя на РСП. Съгласно еднопосочното и непротиворечиво прилагане от страна на ВАС на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, когато административният орган представя мотивирани становища заедно с препращането на жалбите против административния акт до съда по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК се приема или че становището не е „друг документ от преписката …предвид че е изготвен след образуване на съдебното производство“ (виж напр. адм. дела №№ 6967/2022; 7255/2022; 8825/2022 и др.), или че „…за да се признаят като приобщени към акта, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт… това е допустимо единствено в рамките на оспорване по административен ред, но не и когато актът е оспорен с жалба пред съда. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт.“ (виж напр. адм. дела №№ 9640/2022; 6904/2022; 6292/2022; 9845/2022 и др.).

По делото не е спорно, че с решение № 2/20.05.2024 г. на зам.-председателя на Окръжен съд – Благоевград е предоставена по реда на ЗДОИ информация на жалбоподателя относно разрешен в конкретен период по реда на чл. 338, т. 2 от ЗСВ отпуск спрямо председателя на РСП.

По делото не е спорно, че между настоящите страни са приключили с влезли в сила решения адм. дела № 410/2024 г. и № 535/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, имащи за предмет откази за предоставяне на заявен достъп до различна по съдържанието си и обхвата информация, която не е идентична с процесната.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото разгледаното заявление е подадено по реда чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 25 от ЗДОИ до РСП като държавен орган, респ. задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и същото е разгледано от председателя на РСП чрез издаване на нарочно решение. В този смисъл не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, опорочаващи действителността на акта.

Съдебната проверка за спазването на административнопроизводствените правила не установи допуснати съществени такива по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Заявлението е редовно подадено и същото не страда от пороци, налагащи неговото допълнително уточнение или удължаване сроковете за произнасяне. Решението е надлежно мотивирано и отговарящо на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, доколкото позволява ясно и еднозначно разбиране на съображенията на издателя, въз основа на които е постановен отказът, респ. съдържанието му позволява организиране на пълноценна защита по фактите и правото от страна на адресата на акта, както и съдебен контрол за материалната му законосъобразност. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващата страна, изложени единствено в писмена защита от адв. П., за немотивираност на оспорвания акт спрямо изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложими субсидиарно спрямо чл. 38 от ЗДОИ.

По отношение проверката по чл. 146, т. 4 от АПК относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че същият е законосъобразен като краен резултат, доколкото заявената информация не може да се определи като обществена по см. чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 9 - 11 от ЗДОИ.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Информацията относно ползването или условията на ползване на отпуск от конкретно лице, намиращо се в трудово или служебно правоотношение със субект по чл. 3 от ЗДОИ, е свързана с личния живот, респ. с личното правно положение в съществуващото правоотношение на лицето. В този смисъл, заявената информация не може да се определи като свързана с обществения живот в Република България, който е ограничен до дейността на публичноправните субекти и субектите, получаващи публично финансиране. Целта на ЗДОИ е да създаде условия и ред за достъп до информация за дейността на задължените субекти, която по естеството си би позволила и възможността всеки субект на правото на достъп до обществена информация, наред с конкретния заявител, да си състави собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Узнаването на личното правно положение на конкретно лице към даден момент във времето, което се намира в трудови или служебни отношения със субект по чл. 3 от ЗДОИ, само по себе си не може да се определи като информация, позволяваща съставянето на мнение по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, наред с конкретния заявител. При тези съображения, съдът намира, че процесната заявена информация не е обществена такава, поради което нейното предоставяне не се дължи по реда на ЗДОИ.

Нещо повече, по арг. от чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, предвиждащ че разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, следва извод, че редът по ЗДОИ е неприложим за достъп до информация, дължима на страните, участващи в нарочни административни производства, имащи за предмет техни права, задължения или законни интереси, различни от правото на граждански контрол, чиято проявна форма е правото на достъп по обществена информация. С други думи, разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ следва да се тълкува, че не допуска определянето въобще като обществена информация, респ. информация, свързана с обществения живот в Република България, на информацията, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. От тук и извода, че ако информацията, свързана с конкретно административно обслужване, не е обществена по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, макар всяко административно обслужване да е проява на дейност на орган в общ смисъл, то очевидно преценката като „обществена“ на дадена информация е предопределена от липсата или съществуването на конкретно правоотношение, в което участва заявителя на информацията.

ЗДОИ не урежда изрично въпроса за характера на информацията, свързана с дейността на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗСВ обаче, гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт. Съгласно ал. 2, органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

По арг. от чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ и по аналогия с даденото тълкуване на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, дори да се приеме, че заявената информацията от жалбоподателя е обществена по см. на ЗДОИ, то същата не се дължи в производство по глава Трета на ЗДОИ, а по реда на ЗСВ и процесуалните закони, защото е свързана с информация за работата на органите на съдебната власт, предоставяна по специалния ред на ЗСВ и процесуалните закони, при условията на конкретно съдебно производство, в което заявителят е страна.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заявената информация е дължима по арг. от чл. 5 от ЗСВ за предоставяне като обществена такава с оглед неговото „право да разбере и доколко при разглеждане на неговото гр.дело в РС – Петрич“ са спазени правилата на чл. 9 от ЗСВ във вр. с т. 4.2 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. Именно личното положение на жалбоподателя като страна по гр. дело № 689/2024 г. по описа на РСП и правото му на информация за хода и развитието на делото са аргумент, че достъпът до информацията дали съдията докладчик по посоченото дело е бил в отпуск, или не в даден период, не се дължи по реда на ЗДОИ, защото това не е обществена информация, а информация, лично засягаща го като страна в процеса и позволяваща му да оцени както спазването на правилата за разпределение на конкретното дело, така и срочността при разглеждане на същото.

При преценката за материалната законосъобразност на оспорвания акт настоящият съдебен състав не е обвързан от представената по делото незадължителна съдебна практика – решения по адм. дела № 410/2024 г. и № 535/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, както и позоваването на решение по адм. дело № 11496/2015 г. на ВАС. В този смисъл, разрешенията в нея по тълкуването на закона не следва да бъдат обсъждани. Необвързваща е и посочената административна практика, засвидетелствана в решение № 2/20.05.2024 г. на зам.-председателя на Окръжен съд – Благоевград.

При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на съдебните разноски по делото в размер 1000 лв., съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение, което не е оспорено с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Водим от горното, Административен съд – Благоевград