Решение № 180 от 16.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 780/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 77465 от 24.06.2025г. по описа на

Софийски градски съд, подадена от „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, ЕИК

131102285, чрез адв. М. А. А. от Софийска адвокатска колегия, против Решение

№ 749 от 29.05.2025г. постановено по търговско дело № 20241100901109 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, с което са отменени, по предявените от М. Д., ЕГН: ••••••••••, срещу „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, ЕИК: 131102285 искове по чл. 74 ТЗ, решенията, взети на Общо събрание на дружеството

от 18.03.2024 година, а именно: 1) за изключване на М. Д. като съдружник; 2) за едновременно намаляване и увеличаване на капитала и внасяне на капиталова вноска от съдружника Д. Х. и 3) за освобождаване на М. Д. като управител, като незаконосъобразни, и на основание чл.78, ал.1 ГПК „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, ЕИК: 131102285, е осъдено да заплати на М. Д., ЕГН: ••••••••••, сторените в производството разноски в размер на 2 320 лв. - адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Жалбоподателят твърди, че решението за неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, и му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че изключваният съдружник не е бил надлежно уведомен за провеждането на общото събрание, въпреки, че съобщението е било извършено чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, включително чрез залепване на уведомление, както и че служителят на ЧСИ не е извършил всички предвидени в ГПК действия преди залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Адресът на ищеца на бул. „•••“ №*, вх. *, ет.*, ап. * е единственият адрес на ищеца, който фигурира в дружествените книжа на дружеството, а именно в Учредителния договор на дружеството от 12.06.2003г.

СГС е подходил формалистично при преценката на законосъобразността на свикване на събранието, като е изключил възможността за провеждане при обективна невъзможност за връчване на покана чрез лично предаване. Чл.139 ТЗ не предвижда изключителност на метода, а при липса на съдействие от страна на съдружник, уведомяването чрез ЧСИ е допустимо.

Съдът е подходил формалистично при преценка наличието на основанията за изключване, изложени в решението на събранието и доказани в процеса: отказ от участие в сделки, които са довели до имуществени вреди; възпрепятстване на плащания към държавни институции; и липса на съдействие по висящи съдебни дела. Всички тези действия попадат в хипотезата на чл.126, ал.3 ТЗ като тежки нарушения на задълженията на съдружника.

Първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, включително показанията на свидетел С..

От отговора на исковата молба и приложените доказателства се установява, че още на 13.02.2024г. ищецът е надлежно уведомен от своя съдружник за намерението да се свика събрание, както и че впоследствие е бил призоваван по установения в ТЗ и ГПК ред чрез ЧСИ на адреса му, вписан в дружествените книжа и на този, на който в момента живее.

Самият ищец дори след 18.03.2024г. е извършил действия от името на дружеството, вкл. продажба на апартамент на сина си, с което недвусмислено доказва знание за взетите решения. Всички тези обстоятелства водят до извода, че исковете са предявени след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл.74, ал.2 ТЗ, поради което са недопустими, а алтернативно - неоснователни.

Изключването на съдружника Д. е обосновано и законосъобразно, поради извършване на следните увреждащи дружеството действия: умишлено възпрепятстване на дейността на дружеството чрез отказ да подпише окончателен договор по вече сключен предварителен договор за продажба на имот /апартамент на ул. „Царибродска“/, с което се нанасят преки имуществени вреди; натрупани публични задължения към НАП и Столична община, дължащи се на невъзможността на другия управител да извърши плащания без съгласие на Д.; отказ от съдействие по други висящи дела срещу дружеството, включително неупълномощаване на адвокат, с което е възпрепятствана защитата на дружеството; продажба на имот на сина си, с което са нанесени допълнителни вреди.

Горните факти са потвърдени от показанията на свидетелката С., която обективно описва неспособността на двамата съдружници да работят заедно, неявяването на Д. на сделки, както и липсата на комуникация между съдружниците. Свидетеля на ищеца Х. М. изрично заявява, че не желае да бъде свидетел, че не е присъствал на срещи, не е имал пряк достъп до информация относно дейността на дружеството и че единствено е предавал „пликове и листчета“ между страните.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК М. Х. Д., ЕГН ••••••••••, чрез адв. О. М., САК, е представил отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна, а постановеното решение правилно, по подробно изложени съображения, като претендира разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх. № 62004 от 30.05.2024г. по описа на Софийски градски съд, М. Х. Д., ЕГН ••••••••••, чрез адв. О. М., е предявил иск по чл.74, ал.1 ТЗ срещу „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, ЕИК 131102285, за отмяна всички решения, взети на проведеното на 18.03.2024г. общо събрание на дружеството „М.Ж. БИЛДИНГ ГРУП“ООД, ЕИК: 131102285/ с ново наименование „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД/.

Ищецът е основал иска си на твърдения, че ОС на „М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП” ООД, ЕИК 131102285, проведено на 18.03.2024г., е при нередовно негово призоваване, както и че

на 20.05.2024г. е узнал за гореописаното решение на ОС на дружеството.

Оспорва изцяло: протоколи от 04.01.2024г. и от 12.03.2024г. на А. П. - помощникчастен съдебен изпълнител при ЧСИ М. Б., с които се констатира, че е залепено уведомление на входната врата на ап.18 на 20.12.2023г. Достъпът до сградата и апартамента е невъзможен без съдействието на поне един от живущите в сградата.

Съдружникът и управител на „М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП” ООД Д. Х. живее в същата сграда заедно с ищеца, находяща се в: гр. •••, ул. „•••“ № *, от 2006г. По отношение на протокола от 04.01.2024г. заявява, че управителя на ответното дружество Д. Х. знае, че в този апартамент е живял ищеца под наем до 2006г., когато апартаментът е освободен, и от тогава двамата живеят в гореописаната сграда.

На 13.02.2024г. двамата съдружници се явили пред нотариус И. И.-Ж. и са подписали нот. акт за продажба на недвижим имот №124, том XVIII, дело №6298/13.02.2024г., а Д. Х. е подписал пълномощно, с което упълномощава ищеца Д. да извършва редица дейности от името и за сметка на дружеството /пълномощното с peг.№1566 и 1567 от 13.02.2024г./. Ако е действал добросъвестно лицето Х. щял да връчи на ищеца поканата за ОС на дружеството лично, а не чрез призовкар на адрес на който „уж няма никой”.

На 13.02.2024г. двамата съдружници и управители подписали договор за заем в размер на 70 000 лв. в полза на дружеството „ДАЛ 2015“ ЕООД, ЕИК 207590064, управител и едноличен собственик и на капитала на дружеството е Д. Х..

На 14.02.2024г. двамата съдружници и управители се явяват в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и подписват платежното нареждане по гореописания заем.

Имало разногласия в последните месеци между съдружниците, които са решавани с помощта на Х. М. - общ приятел и съсед. Гореописаните сделки и операции доказват, че съдружниците са имали непрекъснат контакт и са управлявали дружеството заедно.

Поредното доказателство, че ищецът не е знаел за проведеното ОС на дружеството от месец март 2024г. е и факта, че на 23.04.2024г. е извършил сделка от името и за сметка на дружеството с нотариален акт № 67, том LXIX, дело № 23221/2024 пред нотариус И. И.- Ж.. Решението на СГС, с което се отменя отказа на АВ, с който е отказано вписване на промени по партидата на дружеството е вписан на 19.04.2024г.

Оспорени са и основанията за изключването на съдружника – ищец, по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ - не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, действа против интересите на дружеството, както е посочено в протокола от 18.03.2024г.

„ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, ЕИК 131102285, е оспорило предявения иск, като неоснователен, по подробно изложени съображения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал и анализирал представените по делото доказателства, е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл.74 ТЗ /Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС/, за отмяна поради незаконосъобразност на решения на общото събрание на съдружниците на „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, проведено на 18.03.2024г., които са процесуално допустими, а разгледани по същество основателни, по следните съображения:

Ищецът има качеството съдружник към датата на проведеното общо събрание, решенията от което атакува - 18.03.2024г. видно от вписаните в търговския регистър, което обосновава активната му процесуална легитимация по иск по чл.74 ТЗ.

Съдът е приел, че е спазен срока по чл.74, ал.2 съдът е съобразил: редовността на поканата на неприсъствалият съдружник Д. за общото събрание на 18.03.2024г.; съдържанието на чл.26 от дружествения договор /обявен по партидата на дружеството на 20.10.2014г./; редовността на избрания способ на връчване е чрез частен съдебен изпълнител, при който са приложими правилата на ГПК, предвид чл. 43 от ЗЧСИ, като са преценени фактическите и правни действия на връчителя при връчване на поканата на ищеца за процесното общо събрание, подробно описани в решениетоу и събраните по делото писмени и гласни доказателства установяващи релевантни за спора факти/ покана, протокол и разписка за осъществено връчване, на адрес на лицето М. Д. в гр. •••, бул.••• №*, вх. *, ет.*, ап.*; протоколи от 04.01.2024г. и от 12.03.2024г. и разписки към тях; показанията на свидетеля М. и свидетелката С./.

При съобразяване на горното и липсата на удостоверяване и доказателства, че адресът на който е залепено уведомлението към релевантния момент е постоянен или настоящ адрес на адресата, съдът е приел удостоверената от длъжностното лице редовност на връчването за опровергана и не е зачел същото, като осъществено при изискванията на процесуалния закон. Предвид отразеното в съобщението, не е спазено изискването по поставяне на уведомление, тъй като е видно, че уведомление не е пуснато в пощенска кутия, но не е удостоверено имало ли е такава, на свободно достъпно място ли е била тя.

По делото не е доказано ищецът да е бил редовно поканен при условията на чл.139, ал.1 ТЗ за общото събрание на съдружниците от 18.03.2024г., което е довело до опорочаване на процедурата по свикване на общото събрание.

След като не е налице редовно уведомяване на ищеца за свикване на процесното общо събрание по смисъла на чл.74 ТЗ и срокът за предявяване на искове за отмяна на взетите на последното събрание решения за ищеца тече от узнаването за същите. Ответникът не доказа ищецът да е узнал за проведеното ОС и взетите решения на по - ранна от твърдяната в исковата молба дата - 20.05.2024г., поради което срокът по чл.74, ал.2 ТЗ да е спазен от ищеца. Вписването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на изменените обстоятелства въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения, не се счита за узнаване на решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл.74, ал.2, предл. второ ТЗ за предявяване на иск за отмяна на решенията. Конститутивният иск е заведен и в установения в чл.74, ал.2 ТЗ преклузивен срок за това, като до датата на приключване на устните състезания по делото не е настъпил и факт, който да има значение за отпадане на правния интерес на ищеца от предявяване на този иск.

По исковете по чл. 74 ТЗ.

При предявен иск за отмяна на решение на общото събрание на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, като в това производство съдът проверява единствено дали решението е законосъобразно, т.е. има ли нарушения на законови разпоредби и на дружествения договор, регламентиращи процедурата по свикване, провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи определени материални права на съдружниците, без контрол за целесъобразност на решенията.

Процесуалното нарушение, което е заявил ищеца е незаконосъобразно свикване на общото събрание, поради допуснати нарушения на закона и дружествения договор. Предвид изложените по- горе съображения, съдът прие за установено, че съдружникът Д. не е бил редовно уведомен за свиканото общо събрание, чрез връчена по реда и в срока по чл. 139, ал. 1 ТЗ писмена покана, съдържаща дневния ред на събранието. Следователно, само на това основание искът по чл. 74 ТЗ се явява основателен по отношение на всички взети и оспорени в производството решения от събранието от 18.03.2024 г., тъй като едно от императивните изисквания на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е спазено. Това е порок, който води до незаконосъобразност на взетите решения и налага тяхната отмяна.

Наведените в процеса основания, послужили за изключване на съдружника са по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ГПК - при неизпълнение на задълженията на съдружника за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и при действия против интересите на дружеството. Представеното по делото писмено предупреждение отговаря на установените в практиката изисквания за неговото съдържание, но по идентични на изложените във връзка с получаване на поканата за насроченото ОС мотиви, съдът е приел, че е налице нарушение и на процедурата, установена в чл. 126 ТЗ, тъй като не се доказа същото да е получено и да е достигнало до знанието на съдружника. Независимо, че предупреждението за изключване до съдружника Д. е отправено до постоянния и настоящ адрес на лицето на ул. ••• № * /както е отразено в протокола от 04.01.2024 година/, пропускът на длъжностното лице да събере сведения дали лицето живее или е напуснало адреса, по кое време може да бъде открито и т.н. и липсата на удостоверяване дали на адреса е имало пощенска кутия със свободен достъп или не и причината, поради която уведомление не е пуснато в нея, сочи на извод за неспазена в пълнота процедура по чл.47, ал. 1 ГПК и съответно - нередовност на връчването на предупреждението за изключване на съдружника.

Ответникът не е доказал ищецът да е извършил действията/бездействал, представляващи нарушения по смисъла на чл.126, ал.1, т.1 и т. 3 ТЗ.

Към момента на приемане на оспорените решения и посочените в предупреждението за изключване действия/бездействия ищецът е имал освен качеството на съдружник, също така и качеството на управител на това дружество, което се установява от вписванията в търговския регистър, воден при Агенция по вписванията.

В такава хипотеза следва да се прави разграничение на задълженията, които това лице е имало като съдружник, неизпълнението на които е основание за изключването му по реда на чл.126 ТЗ, от тези, които той имал като управител, неизпълнението на които има различни правни последици и възникване на договорна отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди.

Визираните действия/бездействия на Д. - неявяване за съвместно представителство на дружество с оглед сключване на окончателен договор, представителство пред банкова институция и с оглед нареждане плащане по изискуеми задължения на дружеството представляват неизпълнение на задълженията, които това лице има като управител съгласно общата разпоредба на чл.141, ал.1 и ал.2 ТЗ, а неизпълнение на задълженията на съдружника, възникнали от наличието на членствено правоотношение. За посочените действия и/или бездействия в качеството на управител, редът за ангажиране на отговорността е по чл. 145 ТЗ и тези деяния не могат да бъдат основание за изключването на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, т.е. поведението на ищеца, описано в предупреждението и протокола от СО не попада в обхвата на посочените основания по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и материалните предпоставки за изключване на съдружника също не са се осъществили.

В допълнение съдът е приел, че е доказано и конкретното поведение на ищеца. Видно от представения по делото предварителен договор, подписан от ищеца Д., в същия не е посочена дата, час и място за сключване на окончателен договор, като страните са уговорили това да стане по покана на дружеството по реда на чл. 2.4. - след Акт 14. Ответникът не представи доказателства за установяване на изложените от него факти, като показанията на свидетелката С. в тази насока са неясни и общи. Не е установено ищецът безпричинно да е отказал да се яви за сключване на предварителен договор и от това да се произтекли вреди за търговеца. По отношение на твърденията за натрупани задължения към бюджета - за осигурителни вноски, данък върху трудовите възнаграждения, ДДС и корпоративен данък в значителни размери, както и за местни данъци и такси, не е установено да произтичат от конкретно недобросъвестно поведение на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Съдът е сезиран с искове по чл.74, ал.1 ТЗ от активно легитимирано лице - съдружник в ответното дружество, към датата на взимане на решенията, като този факт е приет за не подлежащ на доказване с определението на съда от 04.11.2024г.

Спазен е срока по чл.74, ал.2 ТЗ, предвид датата на провеждане на общото събрание на съдружниците в „М.Ж. БИЛДИНГ ГРУП“ООД, ЕИК: 131102285/ с ново наименование „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД/ - 18.03.2024г., на което ищецът не е присъствувал и не е бил редовно поканен; датата на узнаване за взетите решения – 20.05.2024г., посочена в исковата молба, датата на подаване на исковата молба – 30.05.2024г., която е в срока определен в закона - не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Съгласно формираната трайноустановена съдебна практика, ответникът по иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е този, който трябва да докаже, че решенията на общото събрание са взети в съответствие със закона и дружествения договор, т. е. да установи онези юридически факти, от чието осъществяване следва законосъобразността на взетите от общото събрание решения.

Страните спорят, редовно поканен ли е съдружника М. Х. Д., ЕГН ••••••••••, за общото събрание на съдружниците в „М.Ж. БИЛДИНГ ГРУП“ООД, ЕИК: 131102285/ с ново наименование „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД/, проведено на 18.03.2024г., на което са взети атакуваните решения.

За доказване редовното връчване на покана и предупреждение на съдружника Д. за процесното общо събрание, проведено на 18.03.2024г., по делото са представени протоколи от 04.01.2024г. и 12.03.2024г. /л.16-18/, с които помощник на частен съдебен изпълнител М. Б. е удостоверил залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК както следва:

в протокола от 04.01.2024г. на адрес гр.•••, ул. „•••“ ,бл. *, вх. *, ет.*, ап.* – на входната врата на ап.18 на 20.12.2023г.;

в протокола от 12.03.2024г. на адрес гр.•••, бул. „•••“ № *, вх. *, ет.*, ап.* - на входната врата на ап.24 на 15.12.2024г.

Представена е покана за свикване на 18.03.2024г. на общо събрание на съдружниците на „М.Ж. БИЛДИНГ ГРУП“ООД, ЕИК: 131102285 / с ново наименование „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД – л.88/, и предупреждение с правно основание чл.126, ал.3 ТЗ /л.64/.

Разпитани са свидетелите Х. М. М. /л.136/ и Е. Л. С. /л.143/, които дават показания за отношенията между съдружниците в дружеството – М. Х. Д. и Д. Х.. Като впечатленията им макар и да са преки и непосредствени не удостоверяват конкретни факти и обстоятелства във връзка със свикването и провеждането на процесното общо събрание, а разкриват личните отношенията между съдружниците и усилията им да разрешат възникналите между тях проблеми отношенията. Свидетелката С. твърди, че: всеки / от съдружниците/ знае къде живее другия; живеем в •••, ул. ••• *, затворен комплекс- за да влезеш трябва да се обадиш по телефон.

При така установеното настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционният съд за нередовно връчване на поканата за процесното общо събрание по смисъла на чл. 47 ГПК.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд липсват удостоверяване,

че залепването на уведомлението по реда на чл. 47 ГПК от помощника на съдебния изпълнител е направено при стриктно спазване на изискванията на закона, което е гаранция за защита правата на страните.

В протоколите не е отразено, дали има или няма достъп до пощенската кутия на всеки един от адресите посочени в протоколите –на ул. „Иван Сусанин“ или на ул. „Христо Ботев“, за да може връчителят да изпълни задължението си пусне уведомление и в нея.

Липсва удостоверяване за събиране на данни от връчителя, дали ответникът живее или не живее на всеки един от адресите посочени в протоколите –на ул. „Иван Сусанин“ или на ул. „Христо Ботев“- след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, съответно удостоверяване на установените обстоятелства с посочване източника на данните в съобщението.

Липсва яснота относно постоянния и настоящия адрес на изключения съдружник, съответно удостоверяване на това обстоятелство от връчителя, а поканата за общото събрание е описана само в протокола от 12.03.2024г./ за адреса в гр. София, бул.„Христо Ботев“/ за да може да установи, че фингираното връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК е редовно.

Съдружникът следва да получи покана, в която е посочен ясно дневният ред на свиканото общо събрание, т.е. да има пълна, точна и своевременна информация за предстоящата работа на общото събрание, в противен случай са нарушени неимуществените му права, тъй като е лишен от възможност да участва пълноценно в общото събрание и да упражни правата си по чл. 123 ТЗ, в какъвто смисъл е и приетото с решение № 25 от 11.03.2002г. на ВКС по гр.д.№ 727/2001г., V гр. о., което настоящият състав на съда споделя.

Твърденията на ответника в отговора на исковата молба за знание на ищеца за свиканото общо събрание, основани на описани фактически и правни действия предприети от него, преди датата на процесното общо събрание, не установяват по несъмнен начин релевантни за спора факти. Това е така, тъй като дори и от посочените фактически и правни действия извършени от ищеца, преди датата на процесното общо събрание, да може да се извлече извод, че ищецът е знаел, че ще има общо събрание, то липсват твърдения, а и доказателства, че същият е узнал за това най-малко 7 дни преди датата на заседанието, както и че е знаел дневният ред на свиканото общо събрание, съгласно изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ, и разясненията по - горе за гарантиране на възможност да участва пълноценно в общото събрание и да упражни правата си по чл.123 ТЗ. Тези факти и обстоятелства не се установяват и показанията на разпитаните свидетели.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че не е налице редовна покана на съдружника М. Х. Д. за свиканото на 18.03.2024г. общото събрание, съответно, че е спазен срока по чл.74, ал.2 ТЗ за оспорване на взетите решения от общото събрание на тази дата от неприсъствалия съдружник.

След ответникът не доказва при условията на главно и пълно доказване връчването

на покана за проведеното на 18.03.2024г. общо събрание на съдружниците в „М.Ж. БИЛДИНГ ГРУП“ООД, ЕИК: 131102285 / с ново наименование „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, на изключения съдружник – ищец, то взетите решения от това общото събрание са незаконосъобразни, съответно предявените искове са основателни.

В допълнение следва да се отбележи, че при съобразяване на изложените съображения във връзка с връчването на поканата за общото събрание на изключения съдружник, следва да се приеме че приетите по делото доказателства не установяват при условията на главно и пълно доказване връчването на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, за да може съдружника да участва пълноценно в общото събрание и да упражни правата си по чл.123 ТЗ. След като не е налице редовно връчване на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, то взетото решение за изключването на съдружника е незаконосъобразно, съответно предявеният иск за отмяна на същото е основателен.

В подкрепа на този извод са и мотивите на първоинстанционния съд, според които следва да се прави разграничение на задълженията, които това лице е имало като съдружник, неизпълнението на които е основание за изключването му по реда на чл. 126 ТЗ, от тези, които той имал като управител, неизпълнението на които има различни правни последици и възникване на договорна отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди.

В случая, визираните в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ действия/бездействия на съдружника и управител на дружеството ответник Д. - неявяване за съвместно представителство на дружество, с оглед сключване на окончателен договор, представителство пред банкова институция и с оглед нареждане плащане по изискуеми задължения на дружеството; натрупани задължения на дружеството към бюджета за осигурителни вноски на служители, дължим данък върху трудовите задължения, дължим ДДС, дължим корпоративен данък в общ размер на 102 905,87лв.; пълна незаинтересованост към дружествените дела, касаят неизпълнение на задължения на управителя, който следва при изпълнение на задълженията си да спазва изискванията на закона и да не вреди на дружеството, както и да действа с оглед неговите интереси, а не до неизпълнение на задълженията на съдружника, възникнали от наличието на членствено правоотношение, съответно за посочените действия и/или бездействия в качеството на управител, редът за ангажиране на отговорността е по чл.145 ТЗ и тези деяния не могат да бъдат основание за изключването на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията във въззивната жалба,

основани на твърдения за:

• неправилност на изводите на съда, че изключваният съдружник не е бил надлежно уведомен за провеждането на общото събрание, въпреки че съобщението е било извършено чрез ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК, включително чрез залепване на уведомление;

• СГС е подходил формалистично при преценката на законосъобразността на свикване на събранието, като е изключил възможността за провеждане при обективна невъзможност за връчване на покана чрез лично предаване;

-чл.139 ТЗ не предвижда изключителност на метода, а при безспорно установена липса на съдействие от страна на съдружник, уведомяването чрез ЧСИ е напълно допустимо;

• съдът е подходил формалистично при преценка наличието на основанията за изключване, изложени в решението на събранието и доказани в процеса: отказ от участие в сделки, които са довели до имуществени вреди; възпрепятстване на плащания към държавни институции; и липса на съдействие по висящи съдебни дела, които действия попадат в хипотезата на чл.126, ал. 3 ТЗ като тежки нарушения на задълженията на съдружника, които обуславят законосъобразността на решението за изключване;

• не обсъждане от съда в цялост на събраните доказателства, включително показанията на свидетел С., която потвърждава неявяването на съдружника на сделки и влошената комуникация между съдружниците по вина на ищеца; показанията на свидетелят Х. М., който заявява, че не желае да свидетелства и няма лични наблюдения по спора; - от отговора на исковата молба и приложените доказателства се установява, че още на 13.02.2024 г. ищецът е бил надлежно уведомен от своя съдружник за намерението да се свика събрание, както и че впоследствие е бил призоваван по установения в ТЗ и ГПК ред чрез ЧСИ на адреса му, вписан в дружествените книжа и на този, на който в момента живее; - дори след 18.03.2024 г. е извършил действия от името на дружеството, вкл. продажба на апартамент на сина си, с което недвусмислено доказва знание за взетите решения.

Изводите на съда относно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 47 ГПК се подкрепят от представените по делото доказателства, като по отношение мотивите на съда въззивникът не е направил конкретни възражения, а бланкетно твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 47 ГПК, поради което същите са несонователни.

Не е налице възможност за редовно свикване и провеждане на общо събрание на дружеството, без спазване изискванията на закона и дружествения договор за свикване на общо събрание, чрез връчване на покана на всеки един от съдружниците, съгласно изискванията на чл. 139, ал.1 ТЗ. При липса на съдействие от страна на съдружника за получаване на поканата, законът е предвидил различни хипотези при които се приема, че връчването на поканата е редовно – фингирано връчване, каквато е и хипотезата на чл.47, ал. 5 от ГПК, която в случая не се установи да е редовно изпълнена, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Твърди се, че съдът е подходил формалистично и при преценка наличието на основанията за изключване, изложени в решението на събранието и доказани в процеса: отказ от участие в сделки, които са довели до имуществени вреди; възпрепятстване на плащания към държавни институции; и липса на съдействие по висящи съдебни дела, но не може да бъдат споделени изводите, че тези действия попадат в хипотезата на чл.126, ал.3 ТЗ, а не са задължения на управителя на дружеството по смисъла на чл.141 ТЗ, който извод следва пряко от разпоредбите на закона, съответно правата и задължениаата на съдружника и управитела на дружеството, поради което възраженията в тази насока също са неоснователни.

Както бе посочено по-горе, показанията на свидетелите Х. М. М. /л.136/ и Е. Л. С. /л.143/, са за отношенията между съдружниците в дружеството – М. Х. Д. и Д. Х., и макар впечатленията им да са преки и непосредствени не удостоверяват конкретни факти и обстоятелства във връзка със свикването и провеждането на процесното общо събрание, които да обосноват промяна в направените изводи, поради което позоваването на тях също е неоснователно.

Дори и да се приеме за вярно твърдението, че от отговора на исковата молба и приложените доказателства се установява, че още на 13.02.2024г. ищецът е бил надлежно уведомен от своя съдружник за намерението да се свика събрание, това не е достатъчно за да се приеме, че ищецът е бил редовно поканен за процесното общо събрание, проведено на 18.03.2024г., при спазване изискванията на закона /чл.139 ТЗ/и дружествения договор, поради което така формулирано възражението, основано на намерения, не може да установи твърдяната неправилност.

По същите съображения, неоснователно е и показването на извършени след 18.03.2024г. фактически и правни действия от М. Х. Д., в качеството му на управител на ответното дружество, което сочи, за незнание на взетите решения, а не за знание, както се сочи в жалбата.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 2 000лв.

/1 022,58 евро/за адвокатско възнаграждение, за което са представени

доказателства, че са направени / договор за правна защита и съдействие от 16.09.2025г.

На основание чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, поради което по силата на закона присъдените суми в лева следва да се превалутират в евро.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд

По тези съображения, Софийският апелативен съд