Решение № 3078 от 18.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8402/2025 г.

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Й. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, ••••, за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 2 398,95 лв. (1226,56 евро), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот находящ се на адрес: гр. София, ••••, ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 311,31 лв. (159,17 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г.; 24,36 лв. (12,46 евро), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 5,27 лв. (2,69 евро) представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 25.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.04.2024 г. по ч. гр. д. № 22317/2024 г. на СРС, 157-ми състав. Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 12.03.2014г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че ответникът, съобразно квотата си в съсобствеността (1/2 ид.ч.) не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми, свързани с доставка на топлинна енергия, а именно: 2398,95 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 24,36 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 311,31 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г. и 5,27 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 25.03.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.04.2024 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия до процесния имот. Излага, че липсва сключен договор между фирмата, извършваща дялово разпределение и етажната собственост. Оспорва изпадането в забава при твърдения, че не е изпратена покана. Моли съда да отхвърли предявените искове. Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия - Елвеко” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128, т о м III, рег. № 10161, дело № •••• въз основа на който на 19.07.2002 г. ••• е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № •••• (л. 29-30 от делото). ••• е подала молба – декларация за откриване на партида при ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до закупения от нея имот ( л. 27-28 от делото). Видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „Връбница“, ••• е починала на 01.11.2014 г. и е оставила за наследници ответникът В. Й. Х. – син и другият длъжник в заповедното производство Янислав Й. Х. – син. Представен е Протокол от проведено на 14.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ••••, видно от който е взето решение „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, с променено фирмено наименование на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, видно от приложения на л. 21-23 от делото учредителен акт, да извършва индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост. Представен е списък на етажните собственици към 14.08.2002 г., на които е отразено, че в процесния имот са монтирани 3 бр. радиатори с разпределители и бр. водомер за отчитане на топла вода. (л.25 от делото). Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София. По делото са представени съобщение към фактура № 1019456138/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 2381,47 лв., съобщение към фактура № 1026013350/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 2426,95 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и констативни протоколи за неосигурен достъп. Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Далсия Елвеко“ ООД с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД. За процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което са съставени протоколи от 07.06.2022 г. и 04.06.2023 г. Според изравнителните сметки на ФДР имота има 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които поради липса на достъп ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 106 м3. Топлинната енергия за битово гореща вода се начислява служебно на база „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, като според ФДВ потребителите са били двама. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 4808,36 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, за процесния период начислените суми за доставена топлинна енергия по прогнозни данни са в размер на 4876,66 лв., а след годишното изравнение и корекция в данъчната ставка в размер на 4797,90 лв. Изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки са отразени в счетоводната система на ищеца, както следва: м. 7.2022 г. сума за доплащане в размер на 114,57 лв., м. 9.2022 г. сума за връщане в размер на 114,57 лв. и отново м. 09.2022 г. сума за доплащане в размер на 104,05 лв. и м. 07. 2023 г. сума за връщане в размер на 182,81 лв. Поради промяна в данъчната ставка за сумата по общата фактура е издадено кредитно известие и е издадена нова фактура от 01.09.2022 г. за сумата от 104,05 лв. с данъчна ставка 9 % ДДС. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 25.03.2024 г. – 617,07 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 48,72 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.07.2021 г. – 25.03.2024 г. е в размер на 10,18 лв. Вещото лице не е установило да са извършвани погасявания на посочените суми. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание. Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128, том III, рег. № 10161, дело № 470/202 г. и Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „Връбница“), може да се обоснове извод, че ответникът по силата на наследствено правоприемство от майка си Горица Славчева Цолева е придобил ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно същият като собственик с ½ ид.ч. на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права. Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици, договор за извършване на дялово разпределение, представените изравнителни сметки, а и от заключението по изготвената СТЕ, се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД. Без значение в случая е обстоятелството, че не е представено приложение към договора за дялово разпределение – списък на сградите, за които ще се извършва дялово разпределение, доколкото от представените изравнителни сметки и заключението на СТЕ недвусмислено се доказа, че именно това лице е извършвало услугата дялово разпределение в процесната сграда, в която се намира имота на ответника. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както писмени (съобщения към фактури, счетоводна справка, изравнителни сметки), така и от неоспореното от страните заключение на приетата Съдебно-техническа експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 4808,36 лв. В тази връзка съдът съобрази, че според данните по делото и заключението на СТЕ абонатът не е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, поради което е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, а по отношение на топлинната енергия за битово гореща вода на база 140 л/денонощие за двама потребители. Съгласно действащите общи условия на ищеца неосигуряването на достъп за отчет на уредите за дялово разпределение се удостоверява с протокол, съставен в присъствието на свидетели, каквито са налични по делото. Оспорването на ответника на протоколите за неосигурен достъп е общо, същият не твърди да е осигурил достъп за отчет на уредите и не доказа този факти. Следователно и по арг. от чл. 70, ал. 4 от ЗЕ, за всички отоплителни тела в имота следва да се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ. Същевременно от заключението на СТЕ се установи, че количеството топлинна енергия, изчислено по посочения ред е правилно изчислено и начислено от страна на ищцовото дружество. Ответникът отговоря до размера на притежаваните права, а именно за ½ от стойността на доставената топлинна енергия, или за сумата от 2424,18 лв. Същият не твърди, за това и не сочи доказателства, че е заплатил така дължимата сума и доколкото предявения от ищеца иск е в по-малък размер, то същият се явява изцяло основателен. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., което според неоспореното заключение на ССчЕ е в размер на 617,07 лв. върху цялата цена на доставена топлинна енергия, следователно за дължимото от ответника е в размер на 308,54 лв., до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са избрали третото лице - помагач „Далсия Елвеко“ ООД с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата и съответно ищецът и това дружество са сключили договор за тази услуга. От заключението на СТЕ и изравнителните сметки беше доказано, че именно това лице е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда. От неоспореното заключение на ССчЕ се доказа, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. дължимата сума за предоставена услуга дялово разпределение е в размер на 48,72 лв., за които ответникът отговаря до притежавания дял в съсобствеността, или за сумата от 24,36 лв. Ответникът не твърди и не сочи, доказателства същата да е заплатена, поради което предявеният иск за дялово разпределение се явява изцяло основателен, поради което следва да бъдат уважен. По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски по отношения на този длъжник, предвид разделната отговорност в размер 54,80 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 79,57 лв., равняващи се на 40,68 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 54,80 лв. държавна такса, 400 лв. платен депозит за особен представител на ответника, 400 лева платен депозит за СТЕ, 400 лв. платен депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в редакцията, действаща към момента на предявяване на иска, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 1350,82 лв., равняващи се на 690,66 евро. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Водим от горното, съдът