Решение № 106 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Постъпила е молба от П. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.З., ул. •••••••••••• №••, ет.*, ап.•• чрез пълномощника си - адв. Я. С.-А. – САК, личен № •••••••••• със съдебен адрес за призоваване: гр. С. - •••, бул."••••••••••••" №••, блок *, ет.*, офис •••, тел. •••••••••• СРЕЩУ С. Т. Т., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: с.Ч., ж.к."••••••••••••" бл.*, ет.*, ап.*, за защита от домашно насилие, с искане за постановяване на заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /33ДН/. В молбата се сочи дословно следното: „С ответникът по настоящата молба - С. Т. Т., се познаваме повече от десет години. През 2019г., връзката ни стана интимна и решихме да живеем на съпружески начала в общо домакинство, в негов собствен апартамент, находящ се в с. Ч., ж.к.•••••••••, бл.*, ет.*, ап.*. Искахме да създадем здраво и сплотено семейство, да имаме дете, което да осмисля живота ни. Граждански брак не сме сключвали. На ••••••••г., в гр. П. се роди сина ни Т.С.Т., който към настоящия момент е малолетен. Към момента на подаване на настоящата молба до съда, с ответника сме разделени, считано 27.08.2025г. Живея в жилище под наем, заедно със сина ни, като грижи за отглеждането и възпитанието му, полагам сама. При необходимост получавам помощ от мои близки роднини, които също живеят в гр. З.. Проявеното от ответника физическо и психическо насилие спрямо мен на 22.03.2026г., около 04:00 час, е поредното му такова, за периода на нашата връзка и след нея. За мен остава необясним факта на неговата агресия, той е груб, арогантен и безконтролно заплашващ. Изпитвам сериозен страх от него, не съм спокойна за живота и здравето си и това на детето ни. За времето на съвместното ни съжителство си е позволявал няколко пъти физическо насилие спрямо мен, психическото многократно го надхвърля. Първият акт на физическо насилие от ответника към мен, беше в началото на периода на нашето съвместно съжителство, все още не бях забременяла, случи се през 2020г. Една вечер решихме да отидем на дискотека, за да се забавляваме. Няколко часа, след като се забавлявахме в дискотеката, в присъствие на останалите лица, С. дойде при мен и ме удари с юмрук в главата, имах оток и синина. Той употребява алкохол и става изключително агресивен в такова съС.ие. Тогава реших, че ще го напусна и ще прекратя връзката си с него. На следващият ден, той дойде у дома и започна да ме умолява, че физическото насилие към мен, няма да се повтори, че той самия не е искал да се стига до това. Реших да дам шанс на връзката ни и отново се преместих да живея при него. През есента на 2020г., забременях. Бях много щастлива, че ще имаме дете, че присъствието на детето, ще го направи по - смирен, по - добър, по - мил с мен. Следващият акт на физическо насилие от страна на С. към мен, беше в периода на бременността ми. Бях бременна в седмия месец и си бяхме у дома. Нямам спомен за какво, но спорехме с него по някаква тема. Без да подозирам за агресивното му поведение, той се приближи до мен и започна да удря главата ми в масата. Умолявах го да спре, защото ме боли и ме беше страх, да не се случи нещо с детето ни. В този момент, освен, че не спираше да удря главата ми в масата, С. крещеше „Мога да направя дете на всяка жена, не ми пука за теб". Много плаках, притеснявах се за положението в което съм, тъй като бременността ми протече тежко, по причина, че страдам от Диабет тип 1, както и Хашимото, което съС.ие налагаше по големи грижи от нормалните в процеса на бременност. След случилото се реших отново да направя компромис с отношенията, като останем заедно, заради детето, което чаках. Исках да имам нормално семейство, в което детето ни да расте здраво и щастливо. На ••••••••г. в гр. П. се роди сина ни Т.. Продължихме да живеем заедно в общо домакинство. При горепосочените два акта на физическо насилие от страна на ответника, не съм ходила при съдебен лекар, който да констатира травмите ми, тъй като смятах, че той ще си промени отношението си към мен. Моята единствена цел, детето да живее с двама родители да има добро семейство, да има дом. Въпреки компромисите, които съм правела във времето на фактическото ни съжителство, на 27.08.2025г., реших, че по добре е детето ни да живее с разделени родители, но в здравословна, спокойна среда, отколкото в такава, пълна със скандали, напрежение, забележки и проблеми. Разделихме се, всеки от нас има свой живот, работа и социална среда. До настоящия момент срещу ответника не са издавани заповеди за защита от домашно насилие от съда. Конкретно за случилото се на 22.03.2026г. На 21.03.2026г., заедно със сестра ми и други наши приятелки решихме да излезем на дискотека в гр. П.. Сестра ми живее от години в Германия, там работи и се беше прибрала в гр. З., да се видим за няколко дни. Тя много настояваше да излезем заедно и да се забавляваме, поради краткото време на престой в страната ни. След като нахраних детето, го оставих на моята баба да го гледа. Тя много ми помага при отглеждането на детето, а то се чувства спокойно, обгрижвано от нея и той я обича. Излязохме заедно със сестра ми, отидохме в дискотека „••••••••" в гр. П., където ни чакаха другите ни приятелки. Вечерта беше весело, забавлявахме се, танцувахме на дансинга. Видях, че С. също е в дискотеката, но не разговарях с него, избягвам да комуникирам с него. Часът беше около 04:00 часа, танцувах заедно с мои приятелки пред сапарето, в което бяхме седнали. До нашето cапape, имаше друго такова, като на масата бяха само момчета. Едно от момчетата мина покрай мен и ми каза нещо, което дори не разбрах от силната музика. Аз бях с лице към сестра ми и приятелките ми. В този момент без да забележа, зад мен е дошъл С., неволно се обърнах и видях как С. го удря с юмрук в главата. Като видях случващото се, помолих С. да спре да го удря, но той не ме чуваше. След като спря с побоя над непознато за мен момче, се обърна и без да ми казва нищо, ме хвана силно за врата, въздуха ми спря и с юмрук ме удари в лицето. Болката в шията ми от стискането, както и от юмрука в лицето ми, беше изключително интензивна и силна. За момент си помислих си, че ми е избил зъбите и че носа ми е строшен. От нанесения ми удар паднах на земята и си ударих главата. Не можех да се изправя, направих опит, но не успях. Около мен стана масов бой, направих нов опит да се изправя, но усетих силен удар с крак, в левия ми горен крайник и отново останах на земята. В този момент видях сестра ми, че се опитва да стигне до мен. Тя ми помогна да стана и ми каза, че си тръгваме веднага, защото не се знае С. до къде може да стигне. Бях уплашена, плачех, имах силни болки в главата, с помощта на сестра ми излязохме от вън пред дискотеката, където бяха пристигнали униформени полицаи. Прибрах се у дома, изпитвах силни болки в лицето и носа. Имах кръвонасядане в областта на лявото рамо, вероятно от падането ми след като С. ме удари с юмрук, болеше ме левия крак, започнах да ползвам болкоуспокояващи аналгитици. Временно болките ми отшумяваха, до момента на действие на лекарствата, след което отново се засилваха. Направих си компрес на левия крак, много ме болеше. На следващия ден се чувствах много зле, имах болки по цялото тяло, не можех да отида на работа. Посетихболницата в гр. П., за да си извадя медицинско свидетелство за травмите. Уведомиха ме, че такова мога да си извадя само в Съдебна медицина - гр. София. Болките в главата и общото неразположение на тялото ме притесняваха и реших, че не съм в съС.ие да шофирам до гр. София, но нямаше кой да ме закара. Късно вечерта, споделих проблема на моя вуйчо и той ми предложи на следващия ден, да ме закара до гр. София, съдебна медицина, където да бъда прегледана. На следващият ден - 24.03.2026г., посетих Съдебна медицина-гр. София, като след преглед, съдебния лекар установи: кръвонасядания на шията двустранно, оток в лявата тилна област на главата, кръвонасядане и охлузване на лявото рамо, множества охлузвания по левия горен крайник, кръвонасядане в областта на лявата подбедрица, оток и минимално охлузване в областта на носа. В заключение, съдебния медик е посочил, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното им и притискащо действие, и могат да се получат по време и начин, както се съобщава, като са причинили болка и страдание. След случилото се на 22.03.2026г., не съм имала контакт със С., не съм го виждала, не съм се чувала с него по телефон. При последния акт на насилие, аз разбрах, че не мога да предвидя до къде ще стигне агресията на С.. Страх ме е за живота и здравето ми, и това на детето ни, защото не знам дали следващия път детето няма да стане свидетел на грубото му и безконтролно поведение. Аз съм в много лошо психическо съС.ие, след случилото се не се храня, усещам се изключително напрегната, объркана съм, непрекъснато ме е страх от скандали и агресивното поведение на ответника, плача поС.но за няколко дни отслабнах, не се храня. Не мога да живея спокойно, да спя, чувствам се потисната и изтормозена от поведението на ответника, не мога да продължа да живота си без страха, който ме е обзел. Не желая да разговарям с него, не желая да го виждам, защото при мисълта, че ще го видя ме обзема страх, започвам да треперя и не мога да се успокоя. Животът ми е поставен под сериозна опасност, това е един ад, с който не мога да се преборя, без съдействието на съда. Изпитвам страх от ответника. С извършения от него пореден акт на насилие, на обществено място, без да се съобразява, че това е място на което има много хора, да си позволи да употреби физическа сила спрямо мен по своемо означава, че той няма никакви притеснения от външния свят, да го направи. Не мога да си представя, ако съм сама с него в едно помещение, той би ме унищожил. Смятам, че единствено и само присъствието на останалите в заведението и намесата им спрямо него, ме спасиха от обзелата го агресия. От случилото се изпитах освен физическа болка от травматичните ми увреждания, но и психическа такава на срам, на унижение, на болезнено притеснение. Постъпката му е в разрез с общоприетите норми в обществото. Причиненото ми от ответника психическо и физическо насилие, има за мен вредоносен характер, както за физическото, така и за психическото ми здраве. С извършеното от ответника разбрах, че не мога да предвидя до къде ще стигне агресията му, че той няма никакви притеснения, че това се случва пред очите на други хора, на близките ми. Не мога да живея повече по този начин, за мен спокойствието е важно нещо, притеснена съм за живота и здравето си и това на детето ми, искам то да живее в нормална среда, без побои и насилие. Извършеният акт на насилие е причината, да не се отказвам повече от съдействието на съда. Всеки път прощавам, като се надявам, че ще промени отношението си към мен, но това не се случва. Считам, че с поведението си ответника, осъществи спрямо мен състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, във формите му на физическо насилие и психическо насилие.“

В молбата молителката моли съда постанови решение, с което да да издаде заповед за незабавна защита, с която, на основание чл. 5 ал.1, от ЗЗДН:

• да задължи извършителя С. Т. Т., с ЕГН ••••••••••, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо мен - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

• да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН ••••••••••, да я приближава в това число, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих при условия и за срок, определени от съда - чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН;

• да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда - чл. 5, ал.1, т. 4 от ЗЗДН.

• да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН ••••••••••, да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева в максимален срок - чл. 5, ал.1, т. 6 от ЗЗДН. По молбата е с правно основание по по чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и съсдържаща искане по чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), на 30.03.2026г. е издадена заповед за незабавна защита с наложени ограничителни мерки.

Ответникът С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• чрез адв.А. Н. от САК е подал отговор, в който се твърди дословно следното: „Оспорвам изнесеното в молбата за защита от домашно насилие входирана от П. Н. Н.. Изложените в тази молба твърдения са неверни и не отговарят на фактическото положение и не отразяват реалните отношения между мен и молителката. Моля да прецените, че молбата е неоснователна и да я оставите без уважение. Аргументите, които Ви моля да обсъдите касаят следното: Невярно е твърдението, че молителката полага сама грижи за отглеждането и възпитанието на детето ни. Неограничен брой хора знаят , че детето ни се отглежда и от други хора. П. ходи на работа от 2023 г. и през деня детето е в детска градина от понеделник до петък. В петък от както не живеем заедно-лятото на 2025г. аз вземам детето от градина през една седмица каквато уговорка имаме и то прекарва до понеделник сутрин в дома при моята майка, която го води на детска градина. Грижи за възпитанието на сина ни се полагат от мен, майка ми, баща ми и бабата на П., която се грижи за още две деца. С П. се разделихме за първи път на 17.09.2023г. защото разбрах от държанието и от други хора, че има интерес и излиза уж по женски, но с друг мъж. Аз се срещнах с този мъж и го предупредих да стои на страни. По това време тя стоеше заради този мъж в едно кафене по цял ден с количката и бебето ни. Беше се дезинтересирала от подредбата на нашия дом и дори когато аз се прибирах от работа тя сама отиваше в това кафене. Цяла седмица тя вземаше детето след като се прибере от работа и отиваше с него в това кафене където стоеше до 21.00- 22.00 часа. Тогава и казах, че това няма да продължи , че не може да продължава така и тя се изнесе с детето. Не отговаря на истината написаното, че съм груб и арогантен и безконтролно заплашващ. П. няма такъв речник и никога не е използвала такива думи. Оклеветяващо за мен е твърдението, че съм дал повод за безпокойство за живота и здравето на детето ни. Аз обичам много нашия син и всички са виждали моето отношение към него. П. го е била с шамари 3-4 пъти и по този повод съм и казал да не си позволява подобно поведение. Била го е с шамари защото не иска да яде и се хвалеше, че с шамари детето яде. Невярно е , че за времето на съвместното ни съжителство, както твърди съм си позволявал физическо или психическо насилие спрямо нея. Невярно се твърди, че през 2020 г. в дискотека съм я ударил с юмрук в главата. Категорично си спомням, че за твърдения случай съм бил провокиран от нея. Тя ми заля очите с чаша уиски и ми удари шамар защото някой от женската компания и бил казал, че съм флиртувал с една от сервитьорките. Не вярно написаното, че съм ходил у тях защото след този скандал се сдобрихме веднага и тя спа у дома. Не се е премествала при мен в този момент защото не ме е напускала. Невярно и клеветническо е твърдението, когато П. е била бременна в седмия месец съм започнал безпричинно да удрям главата и в масата. Няма такъв случай. Това е измислено с цел да бъда очернен. За първи път се твърди такова поведение. Аз съм се грижил много за нея по време на цялата бременност. Обгрижвал съм я редовно и този факт може да бъде потвърден от много хора . Ние тогава си бяхме хубава компания и всеки имаше възможност да види и узнае как се държа с нея. Спомням си случай когато тя прояви безотговорно отношение към бременността си. Правехме ремонт у дома и П. реши да изхвърли сама огромен брой списания от гардероба на терасата. Аз бях на работа, а тя тръгнала сама по стълбите от четвърти етаж с чанти пълни до горе да ги изхвърля в контейнера. Изхвърлила сама пълен гардероб със списания. Вечерта ми се оплака, че я боли корема и на другия ден отидохме при лекаря , който и следи бременността в частен кабинет в гр. П.. Аз съм плащал таксите за всички прегледи в частния кабинет на д-р ••••. На прегледа доктора каза, че ако иска да запази детето не трябва да пипа нищо. След този преглед не съм и позволявал да пипа нищо. Аз готвех, чистих и поех цялата домакинска работа. Това мое поведение тя го коментираше пред близки след раждането. Хвалеше се, че след седмия месец съм я носил на ръце. Като цяло не се грижеше много за здравето си и се е налагало аз да вземам отношение. Ядеше сладко и не пазеше диети въпреки диабета. Винаги само аз съм плащал всички сметки. Когато сме ходили на заведение, на море и на всякъде където има нещо за плащане съм го плащал аз- всички сметки. През 2023 г. аз платих шофьорски курс около 1500 лева за да може П. да има книжка и да е в помощ на семейството. Тогава изтеглих заем от банка ОББ -АД 10 000 лева и обикалях над 15 автокъщи за да намеря и да и закупя Фолксваген модел Бийтъл защото тя такава харесвала много. Направих тава за да и доставя удоволствие и да се чувства пълноценна и добре. П. не е ходила на съдебен лекар не защото се е надявала, че ще променя отношението си към нея а защото не е имало такива случаи с нанесени травми. Отново подчертавам, че записаните термини и речник не са характерни за нея и тя никога не ги е използвала. Не вярно е твърдението, че спонтанно решила на 27.08.2025г. да се изнесе защото е по добре детето да живее с разделени родители, но в здравословна, спокойна среда, отколкото в такава пълна със скандали, напрежение, забележки и проблеми. Това е невярно твърдение. Купих кола за около 5000 лева на нейно име с пълномощно за да е на нейно име. Плащал съм всички сметки за ток, вода, храна телефони, вкл. нейния и всичко останало. Всички разходи за детето са били моя грижа. Баща ми и майка ми съща са се включвали със пари и грижи. През м. май 2025г. П. имаше нужда от помощ защото се разболя. След бронхопневмония направи усложнения със синузит. Аз бях в командировка и майка ми я заведе в болницата в П.. От там не можали да и помогнат и отиват в болница в Пловдив. Там в помощта влиза и сестра ми , която е отишла да бъде в подкрепа. Тези факти са обективни и за тях могат да свидетелстват много от хора. През м.01. 2026г. дадох на П. 150 евро за помощ за детето. Преди това откакто сме се разделили съм и давал по 300 лева лично и в брой за да има за харчене за детето. За какво ги е харчила не знам. Един ден през месец февруари аз и дадох 80 евро защото изплащах заема за автомобила, който тя си взе. Дадох и още веднъж 20 евро. Тя остана много недоволна и ми заяви, че тази сума не е достатъчна. Тогава и по телефона ми заяви, че ...ако се откажа от детето няма да плащам нищо, но ако не се откажа ще си плащам като поп. Ще ме осъди, ще ми вземе правата и няма да ми дава да си виждам детето. Аз си обичам изключително много детето. Правя всичко за него и не жаля средства. На 28.02. го водих на почивка на Велинград и то остава много доволно и щастливо. Водих го сам и на цирк на 20.03.26г.в деня преди скандала. Малкия беше щастлив. Конкретно за неверните твърдения за случилото се на 22.03.2026г. в дискотеката в П.. П. е оставила детето ни на баба си защото обича много и обикаля нощни и всякакви други заведения. Това е било показателно за отношението и грижата към малолетния ни син. Не мога да се намеся и контролирам поведението и тъй като не живеем заедно и тя си има предпочитания. Аз към 1.30 часа отидох със съученици в дискотеката. Седнахме на единственото свободно сепаре срещу сепарето в което видях, че седят вече П., сестра и и приятелки. Видях, че П. се сваля, натиска с един мъж който познавам бегло от залата. Той ме видя и дойде при мен. Каза ми, че от момента, в който аз съм се появил в дискотеката П. е започнала с провокациите за да ме дразни. Към 4.00 П. се качи в сепарето над тяхното и започна танцува във един мъж, да му се натиска за да ме провокира. След като видя, че аз съм ги видял ми се ухили и слезе обратно. Аз отидох при този мъж и се сбихме с него. Охраната ме държеше мен, неговите приятели го държаха също и ни разтърваха. Аз бях по гръб на сепарето, един от охранителите беше върху мен и ми държеше ръцете. Говореше ми - няма смисъл да се разправяш. В този момент П. прескочи през охранителя и викаше ей боклук ти за кой се мислиш. Започна да ми посяга и нанася удари в главата с юмруци. Мисля, че ме удари 2 или три пъти и охраната я избута. В този момент съм посегнал да се предпазя от нея. Охраната я избута, но тя пак дойде и се нахвърли отново. Предполагам, че била употребила алкохол. Тогава я хванах за косата и издърпах на страни за да не може да ме удря. В същото време сестра и Й. се включва в конфликта и взема бутилка, с която да ме удари. За мой късмет едно момче я спира и тя щяла на него да му разбие главата. Охраната и хората в заведението се намесиха и отделиха П. от мен. След известно време видях П. от вън пред дискотеката. Тя седеше със сестра си и чакаха такси. ПоС.на викаше и псуваше. Смееше се и се заканваше, че ще ми вземе детето , ще ме осъди няма да си виждам детето никога. За това нейно поведение и изреченото от нея могат да свидетелства много хора. Сестра и каза .."млъкни на тебе не ти беше мястото там" или нещо подобно. Мой близък приятел отиде при нея и я попита : „защо го правиш това". По негови думи тя му отговорила за мен, че съм боклук и не съм му бил приятел. Отдавам случилото се на желанието на П. да ме злепостави пред хората, ако може да ми навлече неприятности и аз да пострадам. Употребявала е многократно големи количества алкохол. В мое присъствие е изпивала по 5-6 водки без да се напива видимо. Това се е случвало много пъти и в различно компании. Видях я да пие и същата нощ. Колко е изпила не мога да кажа , но обикновено изпива по 5-6 води защото тя твърди, че е чист спирт и в него няма захар заради диабета. Това е и причината да твърди неверни неща пред съда. Относно твърденията за леки телесни повреди законът е предвидил възможност да бъде заведено друго производство. Аз желая да имаме за в бъдеще нормални отношения заради детето. Бях говорил с П. да ми даде сметка на името на детето за да превеждам ежемесечно суми. Не се получи. Изявленията за страх от евентуални посегателства са извън реалните факти и следва да се преценяват и във връзка с общоизвестния факт, че пие големи количества твърд алкохол- водка. Доколко алкохола може да породи особени съС.ия е общоизвестно, но само експерт може да прецени с достатъчна категоричност това му влияние. Психическото съС.ие , което се твърди е израз повече на желанието и да ми бъде навредено отколкото на реалности, които могат да бъдат забелязани от някого. Всичко изложено в твърдението за напрегнатост, страх, липса на спокойствие и др. са повече резултат на юридическа техника, която се ползва повече шаблонно за изявления в подобен тип молби до съда. Моля да бъде преценено, че имаме общо дете, което не следва да бъде стресирано. Има нужда от контакти с мен с баба си и дядо си и всяка промяна на живота му би донесла стрес за него. Аз нямам никакво желание да комуникирам с П. извън грижите за детето. Единствения ни контакт е когато вземем детето. Ограничителната заповед би попречила на нормалното общуване и би довела до затруднения извън нормалните за такъв тип общуване. Следва да бъде преценено, че населеното място е малко, местата за посещаване - магазини , една дискотека, детска градина и др. са единични и забраната за доближаване до тях би навредила на ред цивилизовани и естествени отношения. Също така би било много лесно да се прояви недобросъвестност и да ползват законови ограничения за да бъдат постигани различни от търсените със закона цели. Нямам нужда от посещение на специални програми. Нямам заболяване, което да налага това. Контактите с молителката ги избягвам и ако не съм провокиран те не са ми необходими. При налагане на това ограничение поставям въпроса какви са възможностите да бъде обгрижвано детето ни когато се налага двамата родители да вземат решение касаещо неговото здраве, обучение, издръжка, пътувания и много друго общи грижи. Нямам желание да приближавам молителката в жилището и местоработата. Местата за социални контакти в нашето населено място не са безбройни и една забрана означава ли, че трябва принудително да го напусна и да живея другаде. Челопеч не град с размерите и възможностите, които дават големите градове и в този смисъл това ограничение не се ли явява по близо до наказание заради извършено престъпление. Нямам нищо против да ме задължите да се въздържам от извършване на домашно насилие, ако приемете искането за основателно и доказано“

В съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената от него молба за защита, представя писмена защита, претендира разноски в производството.

В съдебно заседание ответника лично и чрез процесуалния си представител оспорва представената молба за извършени деяния, които ответника е осъществил, представя писмена защита, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се представени Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН; Удостоверение за раждане на Т.С.Т.; Съдебномедицинско удостоверение №154/2026г.; служебно изготвена справка, изготвена от деловодството при РС-Пирдоп, от която е видно, че в РС-Пирдоп към 29.03.2026г. няма наложена мярка по ЗЗДН на лицето С. Т. Т.;Съдът Справка за съдимост на С. Т. Т.; писма с вх.№1638/30.03.2026г. и с вх.№2025/21.04.2026г. от „ЦПЗ-София“ ЕООД, с които заявяват, че лицето С. Т. Т. не се води на учет и не е лекуван при тях от 2013г. до този момент; справка с вх.№2430/14.05.2026г. от РУ - Пирдоп - докладни записки за посещение на полицейски служители на 22.03.2026г., около 04:00 часа в дискотека „•••••••••“ гр. П.; справка с вх.№2498/18.05.2026г. от Национална система - 112, относно получено обаждане за извършен побой в дискотека „•••••••••“ в гр. П., на 22.03.2026г. около 04:00 часа. От показанията на свидетеля Н.Р., се установява дословно следното: „Познавам страните в залата. Мъжът го познавам цял живот, а жената я познавам, откакто е с него. Спомням си за случая от март месец. Имаше събиране в дискотеката, ние й казваме „••••••“, сега името й е „•••••••••“. Тя се намира на 100 метра от съда. Инцидентът се случи може би около 3-4 часа сутринта. Бяхме на сепаре в дискотеката с мъжа. Аз бях на сепарето с него. Молителката беше на сепаре от другата страна на дискотеката. Ние отидохме в дискотеката около 1ч. Мисля, че тя вече беше там. Тя беше с компания с други жени. Наблюдавахме ги, просто видях, че са там, тя се движеше от едното сепаре на другото. Имаше сепаре над нея с момчета, тя се движеше от едното сепаре на другото. Алкохол имаше на масата им. Бутилки с алкохол имаше, предполагам водка. Лично не съм я гледал в устата дали пие водка. На дватри пъти даже повече се качваше и слизаше на сепаретата, ходеше при момчетата, при което това ставаше пред очите на С.. В един момент просто го видях, че той е на сепарето, охраната беше пред него, отидох на сепарето, попитах какво става, той каза: „Нищо, нищо не става“ и в същия момент П. и още една жена, впоследствие разбрах, че е нейна сестра, скачаха и се нахвърлиха върху него по всякакъв начин, удряха го, хвърляха чаши. При положение, че той беше на сепарето зад охраната и аз бях точно до него. След случило се там, излязохме отвън, отвън се случи почти същото, той беше отстрани и П. му се нахвърляше с удари директно върху него, без той изобщо да отива към нея и да я провокира. След като се случи това нещо тя най-демонстративно отвън застана и каза: „Аз ще ти взема детето, ще те съдя и няма да ти давам да го виждаш“. Вътре по време на инцидента, С. беше на сепарето, охраната беше пред него, той беше седнал, изобщо нямаш досег до други хора, охраната го беше изолирала. Предполагам, че е провокиран от действията на П., тя се нахвърляше върху другите момчета, поС.но беше покрай тях и може би се е провокирал от тази нейна реакция, тя се държеше провокативно. Тя ходи, виси се по врата на момчетата. Нашето сепаре беше точно срещу нейното сепаре, около 10-тина метра разС.ие. Едно срещу друго бяха. Няма дансинг, танцуват долу хората, до сепаретата. Аз бях в горната част на сепарето, защото те са две сепарета едно до друго, аз бях в горната част и имах видимост на цялата дискотека. Аз побой не съм видял, видях когато той беше вече хванат от охраната и беше на сепарето в седнало положение. Не съм излизал от дискотеката, просто бях обърнат в гръб за дадения момент. Полицейските служители дойдоха впоследствие, в момента, в който излязохме навън нямаше, а дойдоха вече в края на случката. Отвън беше края на случката. Напрежението между П. и С.. Мисля, че полицаите дойдоха една или две минути след това. Не мога да кажа с конкретика кога са дошли полицаите, но знам, че полицаите бяха накрая вече накрая, вече се бяха успокоили страстите. П. и С. бяха заедно може би 5 години. Имат едно дете, нямат брак, заедно живееха в апартамента на С.. Вече може би година не са заедно. Познаваме се със С., учили сме заедно. Не ходя често на дискотека, аз съм с жена и деца. С. не ми е казал, че го провокират, но се виждаше, че явно не е окей с това поведение на П.. Много хора имаше в дискотеката. Ние влизаме в дискотеката, оглеждаме се и той сам видя, че П. е там. Не е казвал, че ще я пребие, няма такова нещо. Ние бяхме без жени, имаше една-две съученички.“

От показанията на свидетеля Т.И., се установява дословно следното: „Виждал съм страните по делото, посещават често заведението, аз съм охрана там. Тя идва повече, той по-рядко идва. Не мога да кажа точно колко. Спомням си за случая от март месец. Танцуваха си и той и тя, обаче после нещо се сблъскаха с едно момче. С. се сблъска с едно момче на сепарето. Разделихме ги и го оставихме на сепарето и после тя отнякъде изкочи почна да му посяга и след това те излязоха отвън. Аз после излязох и тя на паркинга взе да псува, да вика, че щяла да му забрани да гледа детето, някакви такива работи. Не съм видял С. да я удря. Това става за секунди, изведнъж се събраха хората и отидохме да ги разделим и така. Ние го бяхме вкарали на сепарето, тя дойде от другата страна и тръгна да му посяга с ръце. Тя идва в заведението два, три пъти, четири на месец, не знам точно, като стои там до към 4:00-4:30- 5:00ч. Само с женска компания идва. Пият си, водки, но няма идея по колко водки пият. В същата вечер пиеше, от самото начало си започна да пие.

Инцидентът беше към 4:00ч., сблъскаха се там С. и едно друго момче. Не са се били. Сблъскаха се, ама не се нещо били. Не съм видял дали има размяна на удари между тях. Такава ни е практиката, като стане нещо да ги разделяме. Не съм видял С. да удря П.. Боят беше само между С. и другото момче, но и те не са се били, само се сблъскаха. Не знам кой звънна на тел.112, щом полицаите дойдоха явно е имало обаждане. Бързо дойдоха полицаите, не са се мотали. Видях, че са се разправяли отвън, защото аз останах в залата и после излязох и видях, че се викаше отвън. П. беше отвън с тяхната компания, чакаха такси. 4-5 момичета бяха. Тя викаше, че щяла така да направи така, че няма да види детето. Тя беше около паркинга и той беше отвън, но не бяха близо. Тя крещеше. С. не е толкова редовен, посещава заведението, поне 3-4 пъти идва и той. Да, употребява алкохол в дискотеката. Дискотеката работи всеки петък и събота от 00:00ч. до сутринта. Тогава имаше много хора. В ниското бяха момичетата, а момчетата бяха на високото сепаре. Там са две сепарета едно високо и едно ниско. В ниското бяха момичетата, а на високото момчетата. Сблъсъка между С. и другото момче стана на високото сепаре, където бяха другите момчета. Те не бяха една компания, две различни компании бяха. Те бяха женска, а ония мъжка, а С. бяха трета компания, от среща беше тяхното сепаре. Разположението е сепарето на момичетата, дансинга и след това е сепарето на С.. Сблъсъка стана на сепарето горе на мъжката компания, което се намира над женското. Не зная какво е правил Т. там.“ От показанията на свидетеля Й. Н., сестра на молителя, се установява дословно следното: „Присъствах лично на инцидент м.март в дискотеката със страните по делото. На 22.03 вечерта ние излизахме женска компания на ресторант, поводът беше такъв, защото аз живеех доскоро в Германия и се бях прибрала на отпуск и в деня, който ние излязохме, на следващия ден аз пътувах за Германия. След ресторанта отидохме в дискотеката в гр.П., защото на ресторант бяхме в гр.З.. Около 1-1:30ч. отидохме в дискотеката, след което към 2- 2:30ч. С. Т. също дойде в дискотеката. Ние бяхме от едната страна на дискотеката, другия от другата страна, а между нас имаше дансинг, който ни делеше, тоест близък контакт между нас не е имало. Ние седяхме на едно сепаре, на което зад него има друго сепаре. Там бяха мъжка компания. Това са познати лица, но не и приятели. Ние сме се забавлявали, танцували. В един момент около 3:30-4ч. сутринта моята сестра се обърна към едно момче и проведоха някакъв разговор, който нямаше и минута. След което вече аз се завъртам и виждам как С. налита на бой на въпросното момчето. П. се намесва между тях, за да предотврати случката, но С. я хваща за гушата, удря я и тя пада на земята. След което аз като сестра се намесвам, взимам П., излизаме навън и отвън имаше вече повикан патрул, мъж и жена полицаи. Аз отивам при тях и казвам: „Това и това се случва, моля помогнете ни“, П. е във видимо съС.ие, от което е потърпевша, а те казаха, вътре има охрана и не могат да ни помогнат по никакъв начин, аз ги питах тези пагони за какво са, в крайна сметка до тях опираме и те казаха, че са патрул и ако имаме проблем да се обадим на тел.112 и т.н. Полицая само помоли другата приятелка, която беше с нас, която не консумираше никакъв алкохол да докара колата, да ни вземе и да се приберем и ние се прибрахме. По време на дискотеката нямаше никакво предизвикване от страна на П. към С., дори ние бяхме готови да си тръгнем, но защо всеки път ние да правим компромис, за да няма проблеми, защото всеки път има проблеми. В дискотеката пихме по една, две максимум водка. Категорично аз не съм удряла С. с бутилка. Отвън нямаше вербален конфликт между страните. Имаше патрул отвън. П. беше толкова разстроена, тя плачеше и полицая помоли Борислава да вземе колата, да ни качи и да си тръгнем. В ресторанта не сме пили почти алкохол, пихме само шотове. Това е малък алкохол, който дори П. не го е пила, защото тя не консумира такова нещо. П. е диабетик, не е забранено да пие алкохол, но не трябва да се прекалява. Не посещавам често дискотеката, аз не живеех в България до скоро. Сестра ми също не посещава често дискотеката, тя има дете. Знам, защото имам поС.но контакт с нея. Ако е посещавала дискотеката след раздялата си със С., тя е била с мен. Казах ситуацията каква е, през въпросната вечер сме излезли, аз на следващата вечер пътувах за Германия и няма да се виждаме, не мисля, че е забранено да се позабавляваме една вечер. С. хвана сестра ми за гушата и я удари с юмрук в лицето, след което тя падна. Удари я много силно в челюстта. На другия ден имаше следи от този удар и ние отидохме на доктор. Тя беше цялата в синини. Всеки път, в който аз съм присъствала има някакъв проблем. Точна дата не мога да кажа, но е имало случка, в която сме излизали тримата с обща компания и С. пак посегна на П., пак в дискотека, но в гр.З.. С. системно не употребява алкохол, но употребява алкохол. С. пие водка. Аз живея в Германия от 7 години. Отстрани мога да кажа много неща, но всъщност не мога да кажа нещо конкретно.“

От показанията на свидетеля Б.А., се установява дословно следното: „Познавам страните в залата. П. я познавам от 12 години може би, а С. откакто тя започна да има отношения с него, някъде от 7-8 години. Присъствах на инцидента пред месец март. Бяхме излезли момичета заедно да се позабавляваме, тъй като сестра й на П. трябваше да заминава отново за Германия и решихме да я изпратим. При което бяхме в ресторант в гр.З., там се забавлявахме, нямаше никакъв проблем. Към 1-1:30ч., мисля че беше, решихме да отидем в дискотеката да продължим така, тъй като ресторанта затваря по-рано. Всичко беше нормално, танцувахме си, музика, приятели около нас, бяхме 6 момичета общо, до момента, в който видях, че през вратата влиза С. Т. и знаех, че ще има някакъв проблем, защото не е за първи път, когато С. присъства някъде, където е и тя, има проблеми и посегателство към нея. В дискотеката ние бяхме един срещу друг, делеше ни единствено дансинга. С. беше с три жени и трима или четирима мъже. Над нашето сепаре бяха компания от момчета, които ние познаваме, все пак района е малък, другото което е всеки с всеки се знае, познаваме се от фитнеса, където ходим. Сепаретата бяха разположени едно над друго, единствено ги дели една стълбичка с тях. Не сме били на различни сепарета, просто така бяха позиционирани. При което те си казваха наздраве с тях, говорила съм си и аз с тях, защото се познаваме и сме си танцували, но те отгоре на тяхното сепаре, а ние отдолу на нашето. Според мен конфликта си тръгва от С., защото той видимо я наблюдаваше през цялото време, защото аз имах страх през цялото време какво може да се случи и каква ще е неговата реакция под въздействие на алкохол, най-вероятно. Наблюдавах неговите действия, мимики и жестове през цялото време, той гледаше към нашето сепаре и танцуваше с жените на неговото сепаре и ги докосваше интимно, най-вероятно, за да предизвика вниманието на П., но тя по никакъв начин не обърна никакво внимание на тези действия. Едно от момчетата, което е от сепарето над нас и П. си размениха някакви думи за нямаше и една минута. При което моят поглед автоматично беше към сепарето на С., видях как неговия приятел, който беше с него нещо му казва, той му направи жест, с който му казва: „тихо, тихо, сега ще видиш“, С. направи две крачки, дойде към нашето сепаре, защото все пак пространството е малко, точно с две големи крачки и нападна въпросното момче, с което П. си размени някакви думи. Видях С. да удря П.. В момента, в който той нападна момчето, П. се опита да ги разтърве, да спре това, което се очакваше така или иначе да стане – побоя, при което той я хвана за гушата и я удари и със силен юмрук в областта на лицето и тя падна. Сестра й Й. й помогна да стане. Й. се опита да я измъкне и в този момент, в който стана всичко това, се натрупаха всички момчета, които бяха на сепарето и блокираха пътя до нея, тя беше отдолу на всичко, всички бяха върху нея, включително и С.. Й. успя да стигне до нея и я издърпа. Веднага излязоха отвън. Като излязоха отвън вече имаше полицейски патрул. П. не е казвала, че няма да му дава детето или да му се заканва. Стояли сме отвън може би пет минути - времето, в което обяснихме на полицаите защо те са там, защото те бяха повикани от вътре. Шефът на дискотеката направи знак на неговата приятелка тя да се обади на полицията и тя звънна. Момичето мисля, че се казва А.Д.. Патрулката беше отвън, когато излезнахме, бързо са реагирали, бяха мъж и жена полицаи. Ние им разказахме, смисъл П. им разказа какво се случва и защо реално са повикани. Те ни казах, че те няма какво да направят, вътре си има охрана, те не могат да ни помогнат. Жената полицайка се обърна към мен и ми каза: „Взимай колата и си тръгвайте“. Аз оставих П. пред тях. Когато излезнахме от дискотеката П. беше срината, защото това не е първия път, в който тя се чувства по този начин. Била съм свидетел на такова отношение от С. към нея. Първия път, в който С. си позволи да посегне на П., аз бях там, отново в дискотеката се случи това нещо, може би година, след като те бяха заедно. Ние отново бяхме женска компания, празнувахме рожден ден на наша приятелка, след това отидохме в дискотеката. С. беше във видимо нетрезво съС.ие, под влиянието на субстанции най-вероятно отново, при което се сдърпаха нещо с нея, понеже той опипа друго момиче в дискотеката и тя му направи забележка и той й удари един тупаник и направо я изтласна до диджея, тя хвръкна. Аз съм най-добрата приятелка на П. от 12 години. Доколкото виждах последствията, мисля че ударът беше около носа и скулата. Имаше синини по ключицата, по рамото. Имаше лека синина по скулата, не съм медицинско лице и не знам колко лека е била синината, но се виждаше от два метра. Аз нищо не съм консумирала в ресторанта, момичетата пиха табла шотове, като за всяко момиче имаше по един шот, тоест имало е 5 шота. Аз не съм пила шот и не знам какво е съдържал. Не съм си припомняла факти за делото преди заседанието, помня всичко. В дискотеката момичетата пиеха водка. Едно шише водка имаше, пиха по една чаша, максимум две. П. е отишла да предотврати конфликта, защото знае, че заради нея С. е избухнал и момчето ще пострада. Тя нямаше време да извърши някакви действия, С. вече беше нападнал момчето, след което нападна и нея. Тя не ги разтърва, защото тя слабо момиче 40 кг, а те са големи мъже. Детето не беше родено при първото удряне, за което казах, не е била бременна тогава. Когато отидохме в дискотеката С. не беше там, дойде малко по-късно, след нас. Аз видях удара, който нанесе С. в лицето на П., беше в областта на скулата и мисля че беше от лявата страна. “

Съдът намира, че от разпита на свидетеля Й. Н., преценен през призмата на чл.172 ГПК, дадените показания следва да се ценят като възможно заинтересовани, но пряко възприети и отговарящи на установената фактическа обстановка. Свидетелските показания на св.св.А., И. и Р., настоящия съдебен състав цени като пряко възприети и кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, касасещи както взаимоотношенията между страните по делото, така и процесния акт за домашно насилие от 22.03.2026 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - в случай на домашно насилие пострадалите лица, в случая П. Н. Н., има право да се обърне към съда за защита. Същата е подадена в законовия срок от извършването на акта на домашно насилие, за който се излагат твърдения. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. Съгл. чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Ирелевантни са и причините, довели до извършеното домашно насилие, тъй като неговата основна цел не е налагане на наказание на извършителя /предвидената в чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН глоба за извършителя има предимно превантивен характер/, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това производство е извършването на домашно насилие. Доказателствената тежест и в производството по ЗЗДН е на молителя, съобразно чл. 154 ГПК, който е приложим в настоящото производство, предвид разпоредбата на § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН. Така на молителя е било задължението да докаже твърдяния акт на домашно насилие, както и настоящата съдебна инстанция е указала. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обоснове следното: В хода на първоинстанционното производство има издадена заповед за незабавна защита в полза на молителя, въз основа на подадена от него декларация по чл.9 ЗЗДН. Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и 2) наличие между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Страните не спорят, че са лица в родствена връзка. С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция Изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация. Изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя установява релевантни за спора факти и не следва да се изключи от доказателствената съвкупност, същата е допустимо доказателствено средство (т. е. такова, което е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Следва да се отбележи също, че от показанията на свидетелите, разпитани от настоящия съд, се установява, че свидетелите не са били очевидци на сочените актове за домашно насилие. Доколкото свидетелите не са присъствали на твърдяните деяния, а са ги възприели по описания от тях начин, съдът може да приеме случилото се за безспорно установено. Тези показания носят конкретна информация, относно времето, мястото и авторството на процесното деяние, като съдържат и факти, касаещи поведението и развитието на децата и поведението на родителите им. Следва, че от събраните в първата инстанция гласни доказателствени средства се установява по несъмнен начин извършения акт на домашно насилие, описан в молбата. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти. Установената защита в ЗЗДН не може да служи за разрешаване на семейни спорове в хипотезата на чл.127, ал.2 СК, каквато се опитаха да наведат страните в настоящото производство.

Съдът намира, че по отношение на предявената молба от молителя П. Н. И.а следва да бъде кредитирани приетите писмени доказателства по делото, кореспондиращи с останалите гласни доказателства, по отношение на установено спрямо нея насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.

При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.

В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът счита, че възможна мярка за защита, съобразена с тежестта на извършено домашно насилие и обстоятелството, че от него са произтекли вредни последици за здравето на пострадалото лице П. Н. Н., са предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН мерки за защита. Ето защо съдът следва да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• да се въздържа от извършване на домашно насилие /физическо, психическо или друго/ по отношение на П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••; да забрани на основание чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН, на С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра пострадалото лице П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, дома на пострадалото лице П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, находящ се на адрес: гр. З., ул. •••••••••••• №••, ет.*, ап.••, както и на всички публични места и местата за социални контакти, които посещава пострадалото лице П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••; да забрани на основание чл. 5, ал.1, т. 4 ЗЗДН на С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• да осъществява контакт с пострадалото лице П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, с приспадане на срока на действие на мерките в тази част по издадената с рег.№1/30.03.2026г. Заповед за Незабавна Защита по чл. 18 ЗЗДН, както и да задължи, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно насилие С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Следва да предупреди С. Т. Т. с ЕГН ••••••••••, че при неизпълнение на настоящата заповед, на осн. чл.21, ал.4 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Съдът счита, че наложените мерки ще създадат гаранции, че в бъдеще пострадалото лице няма да бъде отново обект на домашно насилие. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът С. Т. Т. с ЕГН •••••••••• по молбата за защита на молителя П. Н. Н. с ЕГН ••••••••••а, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп държавна такса в размер на 25,56 евро, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на молителката П. Н. Н. с ЕГН •••••••••• разноски в размер на 600,00 евро.

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав