Решение № 2532 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 1051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба на лишения от свобода Ф. Е. М., понастоящем в Затвора [населено място], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, [населено място], с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева /7669,38 евро/ от престоя му в Следствения арест - гр. В. Търново за период от 8 месеца поради неизпълнение на задължението да осигурят хуманни условия, което се явява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Конкретните оплаквания са следните: липса на достатъчна жилищна площ;липса на изграден санитарен възел, течаща вода и пряка слънчева светлина в килията; неосигурен престой на открито и липса на вентилация в килията; нахапвания от дървеници; лоши хигиенни условията – мръсни и нехигиенични легла и стени, мръсни и неподдържани килии с мухъл, плесен, общи тоалетни в окаяно състояние и неосигуряване на достатъчно време за къпане в общите помещения, както и невъзможност да общува свободно с близките си по време на свиждане и по телефона поради присъствието на надзирател. Твърди още, че се е разболял от бронхит, последван от пневмония в резултата на наличие на мухъл и влага в килията. С оглед изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на престоя на ищеца в следствения арест в [населено място]. В съдебно заседание ищецът се явява лично в залата за провеждане на заседания в Затвора- [населено място], от която се осъществява видеоконферентна връзка. Представлява се и от назначения му служебен защитник ••• Д. Б., вписан в Националния регистър за правна помощ, който се явява в съдебната зала. Последният поддържа подадената искова молба, като намира, че по делото от доказателствата се установява, че в съответните помещения, в които е бил настанен ищецът, не е осигурено минимално изискуемото жилищното пространство от 4 кв.м.; наличието на дървениците и мръсотия в килиите,неосигуряването на свеж въздух като задържаният не е имал реален достъп до слънчева светлина и липсата на течаща вода и санитарен възел в килията. Във връзка със съгласието, подписвано от арестантите да бъдат настанени в стая с повече от четири човека, и избрани от тях лица, намира, че това не намира опора в закона и представлява една порочна практика за заобикаляне на закона с подзаконов нормативен акт, каквито са вътрешните правила. По тези съображения намира иска за доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен. Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в представения по делото отговор на исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира, че липсват доказателства за ангажиране на отговорност по чл.284 от ЗИНЗС. Според ответника през по- голяма част от престоя си в ареста, ищецът е бил само с още един задържан в спално помещение, а относно липсата на престой на открито се позовава на заповед, издадена от Главния директор на ГДИН. Макар отговорността по ЗИНЗС да е обективна, следва да се имат предвид и архитектурните особености на ареста и времето му на прострояване. На задържаните се осигурявала възможност за тоалетна и баня, когато е възможно доколкото през светлата част на денонощието се извършва приемане и респективно освобождаване на арестанти. От друга страна наличието на тоалетна в килията счита че не е изрично условие, съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Посочва за наличието на фелдшер в ареста, както и за извършвани обезпаразитявания срещу вредители. Моли да се имат предвид разнопосочните показания на свидетелите относно почистването на помещенията. Не са ограничавани правото на свободно движение и контактите с външния свят. Подробни съображения за неоснователност на исковата претенция развива в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест ищецът е бил поставен в условия, които от съдебната практика еднозначно се определят като унизително отношение към човешката личност - липсата на достатъчна жилищна площ през част от периода на задържането, липса на естествена светлина и вентилация на помещенията, липса на достъп до течаща вода и санитарен възел, както и от ежедневния престой на открито. Установената в закона презумпция за настъпването на неимуществените вреди не е опровергана и не може да се опровергае, с оглед самите конструктивни особености на сградата, в която се намира ареста, които условия не зависят от служителите. С оглед на горното намира, че искът е доказан по основание, но размерът на претенцията е прекомерен и предлага да бъде съобразен с трайната практика на административните съдилища. Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: От представеното по делото писмо рег. №240-20-398#1/10.02.2026г. на ОС „ИН“ – гр. В. Търново, приложените копия на дневник за разпределение по килии, се установява, че ищецът Ф. Е. М. е задържан в ареста [населено място] на 12.07.2023 г. първоначално за срок до 72 часа, а в последствие и във връзка с взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № ЗМ – 252/2023 г. по описа на РУ Севлиево. На 14.03.2024 г. е освободен о ареста по разпореждане [номер]/2023 от 14.03.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Габрово за незабавно освобождаване поради изтекъл максимален 8-месечен срок по чл.63,ал.4 от НПК. Според това писмо от 10.02.2026г. на ОС „ИН“, представения писмен отговор на главния директор на „ГДИН“ с вх. №1036/12.02.2026г. /л.59 от делото/ и писмо с вх. №3679/03.06.2026г. на ОС“ИН“ –гр. В. Търново, както и дневника за разпределение на задържаните лица по килии, по време на пребиваването си в следствения арест в [населено място], Ф. Е. М. е бил настанен в спално помещение № 7 за периода 12.07.2023г.-11.08.2023г., в спално помещение № 5 в периода 11.08.2023г.-02.11.2023г.; в спално помещение № 1 за периода от 02.11.2023г. до 19.12.2023г.; в спално помещение № 2 за периода от 19.12.2023г. до 14.03.2024г., когато е изведен от следствения арест. В писмото на ОС „ИН“ – гр. В. Търново от 10.02.2026г. допълнено с писмения отговор на ответника, се посочва, че арестът в [населено място] е в експлоатация от 1982 г. и е в района на правораздаване на четири съдилища и всички задържани по досъдебни и съдебни производство се настаняват в него. Поради закриване на ареста в [населено място] през юни 2021г., понастоящем в ареста във В. Търново се настаняват и задържаните по производства пред съдилищата от Габровския съдебен район. Посочва се още, че според изискванията към момента на въвеждането му в експлоатация, килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела с лед пури, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух се осигурява от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на спалните помещения откъм арестния коридор през светлата част на денонощието. Арестантските помещения са с площ от 8 кв. м., стените са с грапава мазилка, която се освежава ежегодно. Помещенията са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Храненето на задържаните лица се извършва на масичката и столчетата, които са закрепени към стената и пода. В помещението има и пластмасов шкаф с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Оспорено е твърдението за лоша хигиена в килията, като е изтъкнато, че задължението за почистване на спалните помещения в ареста е именно на задържаните лица. Посочено е също, че в спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел, където има писуар, две тоалетни места, душ и две мивки. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Задържаните се извеждат по килии, като евентуално забавяне може да се случи при наличие на много повиквания. Санитарния възел ежедневно се хигиенизира и дезинфекцира, като медицинският специалист на ареста следи за хигиената там. Ползването на банята се осъществява покилийно, по предварителен график, най-малко два пъти в седмицата. Спалното бельо се сменя всяка седмица, а одеялата се перат периодично. Задържаните лица ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия етаж в ареста, където чрез два прозореца с решетки се осигурява проветряване и достъп до естествена светлина. В летните месеци се включвал вентилатор.Там, в рамките на работния ден, задържаните се раздвижват, разхождат и провеждат телефонни разговори с техни близки и защитници, при стриктно спазване на изискванията и правилата за тяхното провеждане, уредени в чл.281 от ППЗИНЗС. С тези правила задържаните се запознават срещу подпис. При задържането на лицето на основание акт на компетентен държавен орган, му се ограничавало правото на свободно движение и контактни с външния свят, което било в границите на нормалното. По отношение на оплакването за дървеници се сочи, че от 2021-2022г. в ареста се извършва ДДД обработка от оторизирана фирма, а от 2023г. тази дейност се изпълнявала от обучен и упълномощен служител. Извънредни обработки се извършвали при всяка възникнала необходимост. Посочва се, че не са постъпвали жалби до Началника на ареста за психологически стрес и срив, липса на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, безпокойство, унижение на човешкото достойнство, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес - сълзене на очите или други. Като писмени доказателства по делото са приети документите, представени от ответника: горепосоченото писмо рег. №240-20-398#1/10.02.2026г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], ведно с писмени доказателства към него, писмения отговор на ответника, ведно с приложените писмени доказателства, писмо с вх. № 1647/11.03.2026 г. и писмо с вх. № 3679/03.06.2026г. от ОС „ИН“ [населено място], ведно с информация за лицата, с които е бил в едно спално помещение Ф. М., които към момента на намират в пенитенциарно заведение. С Определение от 04.03.2026 г. съдът е допуснал до разпит в качеството му на свидетел Д. П. - Началник сектор Арести в РСИН - В. Търново, а с Определение от 12.03.2026 г. свидетелите Г. И. В. и С. М. Н. л.с. в Затвора - [населено място]. По искане на процесуалния представител на ответника с протоколно определение от о.с.з като свидетел е заличен Д. П. и вместо него е разпитам Н. Т. Л. - командир на отделение в Арести [населено място]. Според показанията на св. В. с ищеца по делото са пребивавали заедно в следствения арест в [населено място] около 4-5 месеца. В този период не са излизали на чист въздух. В помещението за разходка на открито, което било стая с прозорци и където ползвали телефон, останалите арестанти пушели цигари и нямало никакъв въздух. Тази стая била с размери около 5 метра дължина и 4 метра ширина. В килията нямало течаща вода, тоалетна и баня. Случвало се е да искат да посетят банята, но им било отказвано. През седмицата е можело да се къпят два - три пъти, дори и през лятото, когато е горещо.Твърди, че не са ги пускали редовно до тоалетна и се налагало да използват една туба за минерална вода в килията. Помещенията се чистели през четири седмици от задържаните, като им давали само вода. Имало хлебарки, дървеници, паяжини, влага в самото помещение, а таванът бил изкъртен от влага. Споделя, че за дървеници и хлебарки не е пръскано, просто минавали с някаква вода и те излизали още повече. Свидетелят посочва, че спално бельо давали още при самото задържани в ареста, което се ползвало през целия престой и не се сменяло. През периода на пребиваването му в ареста с ищеца заявява, че последният има оплаквания дървеници, хлебарки, болели го бъбреците, за което посещавал лекарката, но твърди, че не са им давали лекарства за тези им състояния. Много пъти се оплаквал от болни бъбреци, но никой не ни обръщал внимание. Ф. М. не е ползвал медицинска помощ. Като излизали на карето не можели да се чуят с близките си поради многото хора там, а времето за престой на свеж въздух било малко. От това и от условията в ареста ищецът се чувствал зле и неадекватен. В показанията си св. Н. посочва, че с ищеца М. били в една килия 6-7 дни, заедно с още един задържан. В килията мазилката била пръскана и в дупките се криели дървениците, при което дори да се пръска с препарат против тях, същият не достигал до тях и те отново излизали. За ухапванията им давали алергозан. Можело да пръскат за дървеници през два - три месеца докато в затвора в [населено място], където се намирал в момента, след като напръскали с препарата за дървеници, затворниците направо се задушавали и почвали да кашляме, толкова бил силен, докато в ареста във Велико Търново все едно се пръскало с воден разтвор, нямала ефективност от пръскането. Килията била с размери 3м. на 2 м. с четири вишки, като понякога били и по четири задържани вътре. Потвърждава, че в килията било тъмно, без достъп до слънчева светлина и свеж въздух, нямало прозорец. Отваряли за час и половина-два часа, а през другото време било затворено, защото постоянно имало движение в самия арестантски коридор, а задържаните нямали право да комуникират с другите от другите килии. Разходките били в т. нар. „каре“, което представлявало едно малко и тясно помещение, в което имало по 7-8 човека и се бутали един в друг. В това помещение се пушело и имало само едно малко прозорче. По време на свиждане надзирателите били непосредствено до арестанта и не можели да си кажат нищо лично с близките си и адвоката, тъй като чували и разказвали на другите за разговора, както и се подигравали. Лично свидетелят заявява, че от килията чувал хората, които са на вратата на гаража, откъдето минавали за свиждането, какво си говорят, а надзирателите били още на по-близко разстояние и всичко чували. Посочва още, че надзирателите ги карали да вършат тяхната работа, да мият чинии, да почистват коридора, без да е тяхно задължение и без никакво заплащане. Килията сами си чистили, когато пожелаели.Случвало се е и всекидневно да се почиства килията. Потвърждава, че в килията е нямало тоалетна и слънчева светлина. Описва процедурата по извеждане на задържаните до тоалетната от дежурен служител на ответника. Твърди, че е имало чести забавяния. Спално бельо им давало, но при оплаквания относно състоянието му, казвали да си намери друго. Случвало се е и да нямат възглавници и да спят на якетата си. Престоя на свидетеля в ареста бил през лятото като посочва, че климатиците били в коридора и не успявали да охладят килиите, защото врата стояла отворена само час и половина. Над самата врата имало нещо като капандура, която е отворена, но от там не влизал никакъв свеж въздух или хладно, за да охлади достатъчно. Вратите на килиите през деня били отворени малко време, защото имало непрекъснато движение в коридора. Ищецът бил потиснат от условията в ареста, чувствал се зле, като всички останали, лишен от свеж въздух, постоянно със задух поради недостиг на въздух в килията, без светлина и пространство. Не помни ищецът да е ползвал лекар, когато са били заедно в килията. Ако се оплачели, им давал алергозан за пъпките. Разпитаният св. Л., служител в ГДИН, Следствен арест гр. В. Търново, в показанията си посочва, че при постъпването на всяко едно задържано лице в ареста му се извършва санитарна обработка и медицински преглед, съставя се съответната документация, запознава се писмено със заповедта за вътрешния ред, дава му се спално бельо и се настанява в спално помещение. Посочва, че при повече лица в спалното помещение, лицето дава писмено съгласие поименно, че желае да бъде с останалите лица в едно спално помещение. Арестът в гр. В. Търново разполага с 11 килии, един медицински кабинет и една баня за общо ползван, в която има два умивалника, един душ, две тоалетни чинии и един писоар. Ползването на тоалетната става след съответен сигнал от задържано лице към надзирателя, чието присъствие е денонощно. Банята се използва от задържаните по утвърден седмичен график, изготвен от него, а посещенията са два пъти седмично. Почистването на спалните помещения се осъществява от задържаните лица, като някои от тях искали да чистят всеки ден, други въобще не искали. Почистването е минимум веднъж на седмица, като всички материали за почистване им се предоставят. Задържаните лица не се събирали в санитарното помещение, а се извеждали покилийно. Всяко едно спално помещение се извежда отделно и ако някой от задържаните се бави в тоалетната, от други помещения не могат да посетят тоалетната и естествено следвал принципът на изчакване - всичко било контролирано от надзирателите, които са в коридора. Престоят на свеж въздух се осъществява в специално помещение на последния етаж като задържаните имат право на минимум един час престой на свеж въздух. Помещението е снабдено с два прозореца, от които влиза чист въздух. През лятото работи климатик и прозорците се отварят, защото пушат вътре. Допълва, че съобразно заповедта за вътрешния ред, задържаните лица могат да пушат и в спалното помещение, и в помещението на открито, но не пушат в коридорите, като за целта има обособено спално помещение за непушачи, както има за непълнолетни и за жени. По отношение на притока на светлина посочва, че самите спални помещения не са снабдени с прозорци, имат плътна врата и решетка, като през светлата част на денонощието е затворена само решетката и така задържаните в спалното помещение получават светлина, освен от прозореца който е над вратата, и от отворената врата. Вратата се затваря само ако преминава по коридора друго задържано лице с цел осигуряване на безопасност. В коридора има монтирани три климатика на разстояние метър и половина от спалните помещения и всички работят през зимата и лятото. По отношение провеждането на свижданията с близки и адвокати уточнява, че същите имат право на свиждане веднъж на седмица като минимумът са два пъти месечно по график. Посочва, че ищецът имал свиждане всяка седмица. Свижданията се осъществяват на приземния етаж на обособено за целта място с решетки и поставен плексиглас, на който има пробити дупки, да се чува комуникацията между тях, като задържаните лица нямат пряк достъп до техните посетители. Надзирателите са в пряка близост до тях, проверяват багажи, попълват данни и документи и следят да не си разменят нещо забранено. Адвокатските посещения стават по същия начин. В ареста, на място между адвокат и задържан, има едно бюро и място, където се събират два листа формат А4, където може адвоката да пише. Описва мястото и неговото разположение. Според свидетеля, ако разговорът между задържания и адвоката е достатъчно тих, надзирателят не може да ги чуе. По отношение на броя на задържаните в едно помещение отбелязва още, че до сега не се е случвало при настаняване в ареста задържаният да откаже да подпише, че желае да е с някой друг задържан в една стая. Съгласявали се поименно да живеят заедно и като бройка, и като хора. Всички били съгласни да влязат в стая, където има максимален брой хора. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а по аргумент от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“ – София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Следователно искът е предявен против. Главната дирекция, която се явява ЮЛ, е пасивно легитимирана да отговаря за обезщетение за вреди, причинени от бездействие на длъжностни лица от следствения арест гр. В. Търново, които съгласно ЗИНЗС извършват правно регламентирана дейност в с.з. по осигуряване на безопасни и отговарящи на нормативните изисквания условия в следствените арести. С оглед на така изложеното съдът намира, че исковата претенция следва да се [жк], ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд- Административен съд - Велико Търново, в чийто район се намира Следствения арест гр. В. Търново, където са настъпили твърдените неимуществени вреди. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,а съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които са резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията. По основателността на исковете съдът намира следното: Следва да се посочи, че с исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, влошено здравословно състояние (бронхит), причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, лоша хигиена в килията, мухъл и влага, недостатъчна жилищна площ, нахапвания от дървеници, неосигуряване на условия за провеждане на разговори с близки и адвокат. С исковата молба ищецът претендира сумата от 15 000 лева. Съгласно чл. 3 от ЗВЕРБ- Закон за въвеждане на еврото в РБ дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140§2 от ДФЕС, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140,§3 от ДФЕС и Решение ЕС 2025/1407 на Съвета. 1 януари 2026г. е определена за начална дата на въвеждане на еврото като официална валута в Република България. Според чл. 5 от ЗВЕРБ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, §3 от ДФЕС. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ, поради което съдът приема, че искът е предявен за сумата от 7669,38 евро / равностойността на 15 000 лева/. След завеждане на исковата молба, в последното по делото заседание от назначения служебен адвокат е направено изявление за превалутиране на исковата претенция от 15 000 лева на 7500 евро, което е под размера, определен по правилата за превалутиране по ЗВЕРБ, т.е реално е налице искане за изменение на иска чрез намаляване на неговия размер. Същото, обаче, е извършено след приключване на съдебното дирене, в пледоарията на служебния защитник, в нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК в. чл. 144 от АПК и без съгласието на ищеца, при което съдът приема, че не е налице такава промяна и размерът на иска е такъв, какъвто ищецът го е предявил с исковата си молба - 15000 лева, а след превалутиране е за сумата от 7669,38 евро. В част четвърта на ЗИНЗС законодателят регламентира реда за изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража". Според чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, приложими спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено. Видно от представения от ответника копие на дневник за разпределение на задържаните лица по килии, по време на пребиваването си в следствения арест в [населено място] Ф. Е. М. е бил настаняван в различни спални помещения /№ 1, 2, 5 и 7/ в периода от 12.07.2023г. до 14.03.2024г. (общо 247 денонощия), когато е освободен поради изтичане на срока по чл.63,ал.4 от НПК. Разпоредбата на член 20, ал. 3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. С ИМ да претендира настъпване на неимуществените вреди от лошите условия в ареста във гр.В.Търново поради липсата на санитарен възел и течаща вода. Тези обстоятелства съдът приема за признати и от самия ответник, който не спори, че в спалните помещения няма санитарни възли и постоянен достъп до течаща вода, и се потвърждават от показанията на св. В. и св. Н., които съдът кредитира като безпристрастни и взаимно кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Установява се, че задържаните лица имат възможност да ползват общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на сигнал до охранителния състав и извеждането им по ред, както и че има случаи, в които сигнал се подава едновременно от няколко килии, което налагало изчакване за определено време. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на ищеца, безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са недоказани, а в случая и ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите в ареста да минимализират вредните въздействия на помещенията. Това, че има правила, които установяват режим на ползване на тоалетна, която е обща, както и винаги при възникване на нужда, не променя извода на съда за неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода. С оглед доказаността на този фактор от условията, при които престоява М. в ареста във В. Тръново следва извода, че той също имат негативен ефект за него, като съдът приема извода, че през спорния период на задържане на ищеца в помещенията от следствения арест в град В.Търново на същия не му е осигурявана реалната възможност да облекчава естествени физиологични нужди в намиращ се в килията санитарен възел и е нямал постоянен достъп до течаща вода. Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само, че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Н. срещу България. Установената липса на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, неминуемо е от предпоставките водещи до дискомфорт и неудобство за задържаното лице, поради което основателно се явява оплакването на ищеца за нарушение на чл. 3, във вр. с чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не са опровергани и твърденията в исковата молба за наличието на мухъл и влага в обитаваната от ищеца килия, както и оплакванията му относно състоянието на стените в следствения арест в [населено място]. От ответника не са ангажирани абсолютно никакви доказателства за опровергаване на тези твърдения с оглед разпределението на доказателствената тежест. Съдът приема, че предвид зимният и пролетният период, в който валежите са често явление, в килията, в която е пребивавал ищецът е имало влага, мухъл, стените са неподдържани и мръсни, което безспорно създава дискомфорт, причинява емоционален стрес и безпокойство. Налице е и причинна връзка между бездействието и неимуществените вреди. Основателно е и оплакването за липсата на дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. От изслушаните свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Макар да кредитира показанията на разпитания свидетел Л., че през светлата част на денонощието плътните врати са се отваряли, както и обяснението на ответника, че сградата е проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение, това не освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения. Доказателства еднопосочно сочат на липса на възможност за проветрение с естествен въздух и липса на естествена светлина в килиите в Ареста в гр. В. Търново, тъй като помещенията нямат изградени прозорци на стената, а достъпът на проветрение и светлина е опосредена. Следващите фактори на средата, чрез който се обосновава нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, е твърдението за неосигуряване на престой на открито и за разходки на открито на задържаните лица. Тази претенцията на ищеца за неимуществени вреди съдът приема за доказана, в резултат на неосигуряване на задържания на условия за двигателна активност чрез престой на открито в специално определено за целта място, с продължителност не по-малко от един час на ден. От изисканите и представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на групи по килии, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец, в която се пуши. Условията за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки - не отговарят на изискванията на закона. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл.240 и чл.256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с разликата, че последната има отварящи се прозорци, не е престой на открито. В решението Н. срещу България Европейският съд по правата на човека приема, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство, като физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. Даден е пример за двор за упражнения, който е само два квадратни метра по-голям от килията, заобиколен е от стени с височина от три метра и има отвор към небето, покрит с метални пръти и дебела мрежа, като този двор не предлага на затворниците подходящи възможности за почивка и възстановяване. След като описаното в решението пространство за упражнения на открито е двор и въпреки това не удовлетворява изискванията на Конвенцията, то на по-голямо основание стая с прозорци също не представлява място за упражнения на открито, което ответника е длъжен да осигури по силата на българското законодателство и международните стандарти. Поради това съдът взема предвид тези обстоятелства при преценката за кумулативното въздействие на условията на задържането върху ищеца. Горното категорично сочи за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в ареста в [населено място]. По силата на общите принцип, залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Арест [населено място] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода и задържаните под стража. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Безспорно е, че площта на арестантските помещенията е 8 кв.м., т. е. с капацитет до 2-ма задържани. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е бил настанен в помещение, но от събраните по делото доказателства се установява, че превишението на необходимите за пребиваване не по-малко от 4 кв. м. площ на един задържан , съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, не е било през целия период на престоя му в ареста в [населено място]. От представеното по делото писмо рег. №240-20-398#1/11.02.2026г. и от приложения Дневник за разпределение на задържани лица по килии се установява, че ищецът е пребивавал в Следствения арест в гр. В. Търново в периода от 12.7.2023г. до 11.08.2023г. в спално помещение № 7, като в различни дни в този период ищецът е пребивавал с различен брой лица и общият брой на всички задържани в това помещение е варирал, както следва: от 12.07.2023г. до 13.07.2023г. /2 дни/ е бил заедно с още двама задържани-С. А. А. и Н. Х. Н., на 14.7.2023г. е останал само с Н. Н. и на 15.07.2023г. до 11.08.2023г. (общо 28 дни) към тях се е присъединил М. Р. М.. На 11.08.2023г. ищецът е преместен в спално помещение № 5, където е останал до 02.11.2023г. и през по – голяма част от престоя е бил само с едно лице в килия, а именно: за периода от 11.08.2023г. до 30.08.2023г. е настанен само още един задържан – Г. И. В., след това от 11.09.2023г. до 14.09.2023г. само със С. М. Н., а от 15.09.2023г. до 18.09.2023г. е с Д. Т. М.. За времето от 21.09.2023г. до 24.10.2023г. е с Ю. Д. С., като междувременно от 03.10.2023г. при тях е настанен С. М. Н. и така са станали общо трима задържани в помещението, но от 11.10.2023г. е настанен и четвърти задържан там – А. К. М., останал до 01.11.2023г. в тази килия /или общо за периода 30 дни е бил с повече от двама задържани/. На 02.11.2023г. ищецът е настанен в спално помещение №1, където е останал до 19.12.2023г. В това помещение е бил сам за времето от настаняването му на 02.11.2023г. до 30.11.2023г.,а на 01.12.2023г. до 11.12.2023г. при него е настанен П. З. Я. и междувременно за времето от 08.12.2023г. до 11.12.2023г./3 дни/ в помещението са станали трима задържани след като е настанен Е. А. Г., останал до 15.12.2023г. само със задържания. От 15.12.2023г. до 19.12.2023г. ищецът е останал сам в килия №1. След това от 19.12.2023г. до 14.03.2024г. е преместен в спално помещение №2, където през цялото време е бил заедно с К. Г. К., само за 05.01.2024г. /1 ден/ са станали трима в помещение, тъй като при тях е настанен Ю. Е. А., а от 08.01.2024г. до края на пребиваването на ищеца в това помещение е бил освен с К. и с П. К. Д. /общо за този период 67 дни/. При това положение, съдът приема, че при съобразяване общата площ на помещенията, в които е пребивавал от 8 кв.м, за част от исковия период е спазена квадратурата от 4 кв. м. на едно задържано лице. Установената пренаселеност в килия №1,2,5 и7 в следствения арест – Велико Търново, в които е настанен ищецът през част от времето или за 131 дни (от общо 247 дни) е била близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 кв. м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. От ответника по делото и в показанията на свидетеля Л. се излагат твърдения, че задържаните по собствено желание попълвали декларации с желанието си да бъдат настанявани в помещения с повече задържани лица. Освен че такива декларации, попълнени от ищеца по делото, не се представиха, подобна практика на ответника не може да дерогира законово регламентираното задължение за осигуряване на минимално изискуемата площ на задържаните лица, необходима им за извършване на елементарни потребности като сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС. Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди, администрацията е поставила ищецът в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Изложените в писмения отговор на ответника доводи относно статута на сградата, в която е разположен ареста, са без правно значение за спора. Независимо дали сградата е културна и историческа ценност или не, държавата е длъжна да осигури минимални условия за пребиваване на задържаните лица, отговарящи на закона и международните стандарти. От събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на това задължение, поради което и ответника като представител на държавата следва да понесе отговорността за неизпълнението. Относно твърденията в исковата молба за наличието на дървеници в килиите, съдът приема, че от страна на ответника не е оборена презумпцията по чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС. От непротиворечивите и взаимно допълващи се показания на свидетелите В. и Н. се установява, че по времето, в което с ищеца са били в една килия, дървеници е имало, като при оплаквания са им давали противоалергичен препарат. И двамата свидетели посочват, че са предприемани мерки по обработване на помещенията в ареста против паразити, насекоми и всякакви други вредители, но с неефективен препарат, а според в становището на ответника през релевантната 2023-2024г. дезинсекция и дератизация се извършвала от обучен служител. Необходимостта от честа дератизация и дезинсекция навежда на мисълта, че действително в арестантските помещения е имало зачестени случаи на ухапване от дървеници, което определено е довело до дискомфорт на ищеца. Фактът, че при медицинските прегледи на същия не е установено наличието на такива ухапвания не променя горните изводи на съда, а от друга страна. От страна на ответника не се и представиха доказателства за извършването на тези дейности. От друга страна, съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца за лоша хигиена в килиите. От становището на ответника, обективирано в представеното по делото писмен отговор вх. № 1036/12.02.2026 г., и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че хигиената в спалните помещения в ареста се поддържа от задържаните лица по график, както и по тяхно желание, като за целта им се осигуряват почистващи препарати. Това кореспондира с разпоредбата на чл. 176, ал.1 и чл. 284, т. 4 от ППЗИНЗС, която вменява на задържаните лица задължение да поддържат хигиена в килията. Предвид изложеното не са налице неблагоприятни условия на арестантските помещения по този критерий. По делото няма данни, че конкретни оплаквания на ищеца и искания за медицински преглед не са били удовлетворени, нито при престоя му в ареста е възникнала необходимост от оказване на спешна медицинска помощ с прием в лечебно заведение, както и че такова лечение е било предписано, но неизпълнено. Такива твърдения липсват и в показанията на свидетелите. Не се доказва и да се е разболял от заболяване на дихателната система по време на престоя си в ареста, както се твърди в исковата молба. Претенцията на ищеца за обезщетяване от допуснати нарушения на закона при провеждане на срещите му близки и с адвокат съдът намира за неоснователна. Първо, според разпоредба на чл. 254, ал. ал.3 от ЗИНЗС срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани. Съгласно чл. 74, ал. 4 от ППЗИНЗС, приложима на основание чл. 281 от правилника, разговорите по време на срещите между лишените от свобода и техните защитници или повереници не могат да бъдат слушани или записвани. Съответно, в чл. 73, ал. 12 от ППЗИНЗС е предвидено, че настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. Според чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор на ГДИН. На съда не се представиха доказателства, че са възпрепятствани разговори на ищеца с адвокат, която комуникация следва да е защитена от подслушване и записване/вж. чл. 254, ал. 3 от ЗИНЗС/. Не са налице и данни, а и впрочем не се твърди, ищецът да е бил прекъсван или да е била нарушена по някакъв начин неприкосновеността на разговорите с адвокат. Свидетелят Н. уточни, че по време на свижданията до задържаният стоял член от надзорно-охранителния състав, но не се установява конкретен случай, в който ищецът да е разговарял с близки или със защитника си и по някакъв начин да служител при ответника да е присъствал и чул разговорите между тях. Според другия св.Л. вижданията с адвокат и близки се осъществявали в една метална касетка под стълбището, заградено с метална врата и шперплат на дупки и имало камери. Присъствието на лице от надзорно-охранителния състав в непосредствена близост при свиждане е с цел да наблюдава задържания. Поведението на охранителния състав в тази хипотеза не би довело до унижаване на човешкото достойнство на ищеца. Изпълнението на служебните задължения по начина, регламентиран в закона, дори когато засяга твърдени права и свободи, не е основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Наред с това, конкретни доказателства, че ищецът е бил прекъсван или че е нарушена по някакъв начин неприкосновеността на провежданите от него телефонни разговори, не са ангажирани. Субективните възприятия и оценка на продължителността на провежданите телефонни разговори е ирелевантно относно преценката за изпълнение на задължението на администрацията за осигуряване на правото на задържаните лица (а и на лишените от свобода) да провеждат телефонни разговори с близки и роднини. Присъствието на служители на ответника по време на провеждане на телефонни разговори, свиждания и посещения не може да се приеме като неправомерно поведение, а е израз на задължението им за осигуряване на безопасността. Независимо от това обаче, предвид безспорно установените липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в арестантското помещение, възможността за двигателна активност, за естествено проветрение и пряк достъп на естествена слънчева светлина, неосигурената минимална жилищна площ през част от пребиваването в ареста, наличието на мухъл и влага в помещенията, дървеници, означава, че ищецът е поставян в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от българския законодател в ЗИНЗС. С поставянето при такива условия съдът приема, че не само се превишава нормалния праг на тежест /строгост/, присъщ на мярката – задържане под стража, а и на условия, които сочат на значително затруднение при удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух, физиологични потребности, двигателна възможност чрез престой на открито. Тези неблагоприятни битови и хигиенни условия освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към задържаните лица, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Всички наведени аспекти в своята съвкупност, безспорно имат негативно влияние върху психиката на задържаното лице, т.е. то търпи неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и физическо неудобство, дискомфорт. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът Т. П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Т.е. за определяне размера на дължимото се обезщетение от значение са редица обстоятелства, като интензитета на търпените негативни емоционални състояния, продължителността на търпене на неблагоприятните условия на пребиваване в ареста и др. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в [населено място]. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, претендирано от ищеца като такова в размер на 15 000 лв. или съгласно ЗВЕРБ от 7669,38 евро, подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България. Така, например, в пилотното решение Н. и други срещу България на г-н Н. е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230лв./ за период от 3 години и 10 дни или 6,12 евро / 11,97лв. / на ден. Тази сума съдът приема за справедливо дневно обезщетение. При изчисляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява, че искът е доказан само за част от твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС и установената пренаселеност в килията е за отделни части от доказания период /за 131 денонощия от общо 247 денонощия/. Присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да се превръща в прекомерна санкция за затворническата администрация, която стриктно и при спазване на законовите си задължения и правомощия е осигурила на ищеца други благоприятни аспекти на тези условия, което също следва да се съобрази при преценката на кумулативното въздействие на тези условия. С оглед на горните обстоятелства, като справедлив размер на това обезщетение настоящият състав приема сумата от 1 511,68 евро / 2 956,59 лева/ за периода от 12.7.2023г. до 14.03.2024г. Но съдът намира, че този размер следва да бъде намален предвид недоказаност на твърденията на ищеца за нарушения на закона при провеждане на срещите му и телефонните разговори с близки и адвокат, за лоша хигиена в килиите и дихателното заболяване, както и пренаселеност на килията само за част от престоя, в който ищецът е пребивавал в ареста в гр. В. Търново /за 131 дни от общо 247 дни/. Предвид на това, настоящият състав приема за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 1250 евро /2444,79 лева/. За разликата над 1250 евро /2444,79 лева/ до пълния предявен размер от 7669,38 евро /15 000 лева/, исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли. Неоснователно е направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.