Решение № 1057 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5285/2025 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С Наказателно постановление № 833703-F806592/23.06.2025 г., издадено от Директор на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, на И. Г. Т., ЕГН ••••••••••, е наложена, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, глоба в размер на 4 203,5 лв. за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, както и глоба в размер на 4484лв. за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна. Представена е и писмена защита, в която са развити доводи по същество. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, действаща чрез юрисконсулт М., моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя. Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно, по следните съображения: В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдяното административно нарушение: На 25.09.2024 г. в гр.Пловдив, бул. „България“, в автосервиз „Автовижън 76“ ЕООД в нарушение на ЗОПБ, И. Г. Т. не е извършил чрез банков превод или чрез внасянепо платежна сметка, плащане към „Автовижън 76“ ЕООД, ЕИК 204444015, на стойност 8 407,00 лв., представляващи част от свързани по между си платежни операции на едно и също основание, над 10 000лв., а именно платежна операция на стойност 17 375,00 лв. по договор за извършване на авторемонтни услуги на автомобил марка Ауди Q5 с рег. № •••, за което е издаден фискален бон № 1059 от 25.09.2024 г. в 13:05:48 ч. от фискално устройство с рег. № 4419255, ИН № ED320247 № ФП 44359823 и фактура № 00000001593/25.09.2024 г. с данъчна основа 7005,83 и ДДС 1401,17 лв., на обща стойност 8 407 лв. На 26.09.2024 г. в гр.Пловдив, бул. „България“, в автосервиз „Автовижън 76“ ЕООД в нарушение на ЗОПБ, И. Г. Т. не е извършил чрез банков превод или чрез внасянепо платежна сметка, плащане към „Автовижън 76“ ЕООД, ЕИК 204444015, на стойност 8 968,00 лв., представляващи част от свързани по между си платежни операции на едно и също основание, над 10 000лв., а именно платежна операция на стойност 17 375,00 лв. по договор за извършване на авторемонтни услуги на автомобил марка Ауди Q5 с рег. № •••, за което е издаден фискален бон № 1061 от 26.09.2024 г. в 13:07:44 ч. от фискално устройство с рег. № 4419255, ИН № ED320247 № ФП 44359823 и фактура № 00000001594/26.09.2024 г. с данъчна основа 7473,33 и ДДС 1494,67 лв., на обща стойност 8 968,00 лв. Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и от показанията на актосъставителя П. С. П.. Писмените доказателства са надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.283 НПК към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. В хода на съдебното следствие е разпитана и св. М.Д.Т., която в показанията си твърди, че реално тя е направила двата гореупоменати превода на 25 и 26.09.2024 г. и то в друг сервиз, различен от „Автовижън 76“ ЕООД, като към тези дати жалбоподателят е бил извън страната. Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно нарушение, респ. наказателното постановление, са съставени от компетентни органи, съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ, като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същевременно съдът счита, че в рамките на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, забранява извършването на плащания в брой на територията на страната на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. Сочената като нарушена разпоредба – чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ съдържа задължение плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка т.е. само по банков път, а не в брой, и когато са на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., за което нарушение, съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ се предвижда глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице и имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОПБ при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане. В конкретния случай в наказателното постановление е визирано, че на жалбоподателя се налага административно наказание на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, но същевременно на същият е наложена глоба в размер на 4203,5 лв., която се явява 50% от сумата по твърдяното първо плащане от 25.09.2024 г. и глоба в размер на 4484лв., т.е. отново 50% от сумата по втората платежна операция, за което се твърди, че е осъществена на 26.09.2024 г. В случая не става ясно дали в случая наказанието е определено на основание ал.1 или ал.2 от разпоредбата на чл.5 от ЗОПБ, което се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Основателно се явява и възражението на жалбоподателя, че от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.3, ал.1, 2 от ЗОПБ и на чл.5, ал.1 от ЗОПБ се налага изводът, че законодателят разглежда множеството свързани платежни операции, извършени на едно основание като едно нарушение, за което следва да се наложи едно наказание- 25% от общия размер на направеното плащане - ако деецът е физическо лице, в както е в настоящия случай, а не всяка от платежните операции да се разглежда като самостоятелно нарушение, което да бъде санкционирано отделно. На следващо място съдът намира, че наложените с наказателното постановление санкции са непропорционални на констатираното нарушение като е допуснато нарушение на правото на ЕС и на практиката на СЕС. Съдът на Европейския Съюз приема, че поради липсата на хармонизация на законодателството на ЕС в областта на административните наказания, държавите - членки по принцип имат правото да определят санкции, каквито те считат за необходими, но са задължени да упражняват това свое право съобразно законодателството на ЕС, включително като прилагат общите принципи, на които то е основано, като принципа на пропорционалност (съразмерност). Съдът поддържа позицията, че административните мерки и санкции, които страните членки прилагат, не следва да надхвърлят минимално необходимото с оглед спазването на закона и осигуряване на превенция. Санкцията според съда трябва да е пропорционална на тежестта на нарушението. Наложените санкции в процесния казус са по-високи от стойността на превишаването, т.е. на неправомерното поведение. Тази глоби са очевидно непрепорционални на тежестта на твърдяното нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Още повече, че в случая не се касае за операция, с която не се цели укрИ.е на данъчни задължения, не са настъпили вредни последици, вкл. щета за фиска или за трети лица. Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 715,81 евро с ДДС за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, предвид представените по делото договор за правна защита и съдействие от 26.08.2025 г. и платежно нареждане. От представителя на въззиваемата страна е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, намира за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът