Решение № 589 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3213/2025 г.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.23, ал.2 СК, за признаване за установено, по отношение ответника П. Д. Т., че ищцата А. К. Д. е собственик на 160000/163009 идеални части от недвижим имот, придобит по време на брака й с този ответник и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника С. В. М., че ищцата А. К. Д. е собственик на частта от процесния недвижим имот, над идеалните части 1504.5/163009, които части са били предмет на прехвърлителна сделка, тъй като прехвърлителят П. Д. Т. не е бил собственик на тези идеални части към момента на сделката. Исковете са предявени от А. К. Д. от гр. срещу П. Д. Т. от гр.... и С. В. М. от гр..... В исковата молба се твърди, че ищцата и първия ответник са били съпрузи в периода от 07.07.1994г. до постановяване на решение по гр.дело №927/2009г. по описа на РС-Пещера. По време на брака си страните придобили недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №................. Недвижимият имот бил закупен с нотариален акт от 2000г. за продажната цена от 16300,90лв. Сумата от 16000,00лв. била лични средства на ищцата, тъй като й били предадени от брат й. Тази сума била дадена на продавача на жилището. Уговорката между ищцата и брат й била, че той ще й даде сумата от 16000,00лв. за покупката на жилището, а тя от своя страна няма да има претенции към наследствената част от жилището на родителите им. По време на покупката на жилището съпругът на ищцата - първият ответник е бил в ..., където е работел и си идвал много рядко. Всички решения за покупката на жилището били вземани от ищцата, брат й и родителите й. Първият ответник участвал в покупката доколкото се подписал на нотариалния акт по настояване на родителите на ищцата, с оглед подобряване на отношенията им. Още към момента на покупката на жилището първият ответник е знаел, че то е собственост на ищцата и никога не е имал ключ за този имот. Поради тази причина ищцата счита, че е станала собственик на 160000/163009 идеални части от описания недвижим имот. Останалите 3009/163009 идеални части били съпружеска имуществена общност, прекратена с решението за развод, при което е възникнала дялова съсобственост при равни права. Първият ответник П. Д. Т. през 2023г. е сключил договор за дарение с втория ответник С. В. М., като му дарил 1/6 идеална част от процесния недвижим имот. През 2024г. първият ответник продал на втория ответник още 2/6 идеални части от същия недвижим имот. По този начин първият ответник се разпоредил с идеални части от имота, които не притежавал и съответно и вторият ответник не е станал техен собственик. Това породило правен интерес за ищцата да предяви настоящите искове. Моли съда да признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е единствен собственик на 160000/163009 идеални части от процесния недвижим имот, придобит по време на брака на ищцата с първия ответник П. Д. Т., които идеални части са придобити в резултат на преобразуване на лично имущество. С молба, докладвана в проведеното на 13.05.2026г. открито съдебно заседание, ищцата пояснява петитума на предявения против ответника С. В. М. иск, като уточнява, че моли съда да признае за установено по отношение този ответник, че ищцата е собственик на 80000/163009 идеални части, от гореописания недвижим имот /които са над 1504.5/163009 идеални части, предмет на договор за дарение – ........по описа на Служба по вписванията и предмет на договор за покупко-продажба – .......г. по описа на Служба по вписванията гр.Стара Загора, които са придобити по време на брака й с ответника П. Д. Т.. Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът П. Д. Т. в срока за отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим. Не оспорва факта, че с ищцата са придобили по време на брака си описания в исковата молба недвижим имот, както и че бракът им е бил прекратен с решение по гр.дело №927/2009г. по описа на РС-Пещера. По това дело страните постигнали споразумение, което било одобрено от съда и бил постановен развод по взаимно съгласие. В споразумението си съпрузите изрично посочили, че придобитият по време на брака недвижим имот остава в тяхна обикновена съсобственост, както и че със споразумението съпрузите уреждат всички имуществени отношения помежду си и няма да имат претенции един към друг. Ответникът счита, че по този начин страните са се споразумяли, че недвижимият имот е съсобствен при равни квоти между тях и този въпрос не подлежи на пререшаване с оглед задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №3/29.11.2018г. по тълк.дело №3/2015г. на ОСГК на ВКС. Моли делото да бъде прекратено. В случай, че съдът приеме иска за допустим, счита същият за неоснователен. Оспорва всички твърдения в исковата молба. Твърди, че собствеността върху процесния недвижим имот е била уредена между него и ищцата със споразумението по бракоразводното дело. Оспорва твърденията, че съпрузите са били в лоши отношения по време на брака си. Действително ответникът е работил в ... като оперен певец от 01.04.1997г. до 31.03.2000г., но по време на почивките си се е прибирал при семейството си в гр..... Ответникът изпратил на ищцата сумата от 2999,00лв. от ... през април 2000г., като в края на същия месец се прибрал окончателно в България. Със спестените пари от работата му в ... ответникът и ищцата закупили процесния недвижим имот, като цената била платена почти изцяло със средства на ответника. Братът на ищцата не й е предоставял средства, тъй като е нямал такива. Същият е упражнявал дейност като .... Освен това не е имало прехвърляне на дял от апартамента на родителите на ищцата на нейния брат, според твърденията за уговорките между тях. Индиция за неверността на твърденията на ищцата бил и факта, че същата подала предходна искова молба, в която твърдяла пълна трансформация, т.е. че целият недвижим имот е нейна лична собственост. Неверни били твърденията на ищцата, че ответникът нямал ключ за апартамента. Ответникът твърди, че с ищцата са били в добри отношения до развода им и са живели заедно. За това свидетелствал факта, че ответникът превел на ищцата сума на 05.05.2004г. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Ответникът С. В. М. в срока за отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим на основание чл.126, ал.1 ГПК. Твърди, че между него и ищцата е висящо дело за делба на процесния недвижим имот - гр.дело №3218/2024г. по описа на РС-Стара Загора. Счита, че ищцата по настоящото дело е следвало да наведе възраженията си относно идеалните части на съсобствеността именно в делото за делба, макар другият ответник - П. Д. Т. да не е страна по него, тъй като нямало пречка да бъде конституиран. Счита, че с предявяването на настоящата искова молба ищцата целяла да забави решаването на делото за делба, което по нейна молба било спряно до решаването на настоящото дело. Счита, че между двете дела е налице обективен и субективен идентитет, поради което по-късно заведеното дело - настоящото, следвало да бъде прекратено като недопустимо. В случай, че съдът приеме иска за допустим, счита същият за неоснователен. Не оспорва факта на придобиването на процесния недвижим имот от ищцата и другия ответник по време на брака им. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Твърди, че собствеността върху процесния недвижим имот е била уредена между бившите съпрузи със споразумението по бракоразводното дело. Оспорва твърденията, че съпрузите са били в лоши отношения по време на брака си. Действително ответникът е работил в ... като оперен певец, което означавало, че е подсигурявал финансово семейството си. Логично било именно със средствата от неговата трудова дейност да е закупен процесният апартамент. Индиция за неверността на твърденията на ищцата бил и факта, че същата подала предходна искова молба, в която твърдяла пълна трансформация, т.е. че целият недвижим имот е нейна лична собственост. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. В открито съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба с така направеното уточнение. Ответниците, лично и чрез процесуален представител оспорват така предявените искове. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните, а и видно от материалите, налични по приложеното гр.д. №927/2009г. по описа на РС Пещера, ищцата и ответникът П. Д. Т. са сключили граждански брак на 07.07.1994г., за което е бил съставен акт за граждански брак № ....г. С Решение №5/13.01.2010г. по това дело бракът между страните е бил прекратен, като в хода на съдопроизводството страните са постигнали споразумение по реда на чл. 49, ал.4 СК. В споразумението, приложено по делото, под т.5 страните са заявили, че: „през време на брака им са закупили недвижим имот, който е станал и тяхно семейно жилище в гр. ........, като след прекратяване на брака този недвижим имот от режим на СИО ще се трансофрмира в режим на обикновена имуществена общност.“ Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...........г., по описа на нотариус Денчо Недялков, вписан в Служба по вписвания гр.Стара Загора с вх. №..........., по време на брака между ищцата и първия ответник П. Д. Т., страните са придобили чрез покупко-продажба следния недвижим имот: ........, която сума А. К. Т.а и П. Д. Т. са изплатили изцяло и в брой на продавача. Видно от представената по делото Схема №.....г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр......, този недвижим имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..................... Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №......по описа на нотариус Радка Богданова, вписан в Служба по вписванията с вх. №.......г., ответникът П. Д. Т. е дарил на ответника С. В. М. 1/6 идеална част от недвижим имот: Самостоятелен обект в Сграда с идентификатор .............. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №........г. по описа на нотариус Радка Богданова, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №...... ответникът П. Д. Т. е продал на ответника С. В. М. собствените си 2/6 идеални части от същия недвижим имот, описан по-горе, за сумата от 16000,00лв. По делото са представени договори, видно от които ответникът П. Д. Т. е бил ангажиран за изпълнение на концертни турнета за периода 01.04.1997г. – 31.03.200 г. По делото е представена Декларация по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за местните данъци и такси от 21.12.2000г., видно от която ищцата и ответникът П. Д. Т. са декларирали, че апартамент на адрес: гр........ няма да се използва през цялата 2001г. Във връзка с оспорване автентичността на изявлението на ответника П. Д. Т., е открито производство по чл.193 ГПК. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните и приети от съда, се установява, че положеният подпис под №2 на тази декларация не е подпис на П. Д. Т.. Поради тази причина, съдът приема, че автентичността на Декларация по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за местните данъци и такси от 21.12.2000г. в частта на подписа на П. Д. Т. е опровергана, т.е. документът е неистински, тъй като не носи подписа на едното от лицата, сочени за негови автори. Поради тази причина документът следва да бъде изключен от доказателствата по делото като неистински. С оглед установяване обстоятелствата по делото се събраха гласни доказателства. От показанията на свидетеля З.Г.З. /без родство със страните/ се установява, че познава ищцата като дъщеря на нейна колежка. Живеела до окръжна болница, на което жилище бил правил ремонтна дейност. Жилището било закупено през 2000г. Майката на ищцата помолила свидетеля да присъства на сделката, тъй като ищцата имала финансови отношения с брат си. Братът на ищцата дал пари на последната за дела й в семейния апартамент. Свидетелят присъствал на подписването на нотариалния акт. Освен него там били продавачът, ищцата и ответникът Т., майката на ищцата, нейна приятелка и братът на ищцата. Брат й дал пари да си купи жилище. Свидетелят следвало да бъде свидетел на предаване на парите в момента на сделката. В момента на подписването братът на ищцата й дал парите, а тя ги предала на продавача. Продавачът ги преброил и казал, че били точно. Когато броили парите, нотариусът отишъл в другата канцелария и след като били готови, го повикали. Документ за предаването на парите не се съставил. Братът на ищцата извадил парите от торба в брой и ги предал. Това бил единственият случай, в който свидетелят виждал съпруга на ищцата. На ремонтите присъствали само тя и майка й. Братът на ищцата помагал и носил материали. Парите за ремонтите според твърденията й – давала ищцата. Свидетелката Р.К.Ж. /без родство със страните/ твърди в показанията си, че познава ищцата. Не познавала лично ответника П. Т.. Свидетелката живеела на адрес ......, на първия етаж, а ищцата живеела на осмия етаж, на същия адрес. Никога не била виждала съпруга на ищцата там. Свидетелката Желязкова присъствала на сделката, при която братът на ищцата й дал пари, за да заплати на продавача на апартамента, и майка й била обяснила, че щели да купят жилище на А., за да се откажела тя от общата част на апартамента на родителите й, който да останел на брат й, след като последният й дал пари за жилището. Присъствала на сделката в кантората на нотариус Денчо Недялков. На сделката присъствали ищцата, брат й, продавачът В. С., свидетелката Ж., З. и лице, за което свидетелката впоследствие разбрала, че било съпругът на ищцата. До този момент свидетелката не била виждала ответника Т.. В деня на сделката братът на А. й дал парите, а тя ги предала на В.С. Сумата била около 16 000 лева – цялата сума. Продавачът преброил парите и казал, че нямало проблем. Ищцата не можела да се нанесе веднага, тъй като било необходимо на апартамента да се извърши ремонт. Свидетелката се запознала със З., който извършил ремонт на апартамента. Ищцата споделила на свидетелката, че брат й спестявал тези пари, докато работел, когато развивал търговска дейност с перилни препарати и дрехи. Ищцата заживяла с децата си в апартамента около година или две след ремонта. Показанията на тези свидетели следва да се ценят критично в няколко насоки. На първо място – и двамата свидетели излагат възприетите от тях факти като комбинация между непосредствени впечатления и изложени им от ищцата твърдения. С други думи – тези свидетели възпроизвеждат предаването на сума пари от страна на брата на ищцата в деня на сделката, но основанието за това предаване представят единствено като твърдения изложени им от самата ищца и нейната майка, без да имат преки впечатления. Свидетелката Д. Д. В. /омъжена за първи братовчед на бащата на ответника П. Т./ твърди, че след като се върнал от казарма, ответникът Т. започнал да работи в Операта в Стара Загора. Оженил се през 1994 година за А. К.. Живеели в Стара Загора, където свидетелката ходила на гости. През 1997 година ответникът ходил в .... като оперен певец с брат си. Там спечелил пари, с които купил апартамент. През това време ищцата била в майчинство и не печелела. Ответникът споделял, че намерил продавача и закупил апартамент. Живял заедно с ищцата от 1994 г. до 1997 г., когато заминал за .... Върнал се окончателно през 2000г. Докато бил в ... свидетелката В. чувала, че ответникът Т. изпращал пари. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: По допустимостта на предявените искове: В допълнение към мотивите, изложени в Определение №2961/16.10.2025г., постановено по настоящото дело съдът намира за необходимо да посочи, че са налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иска по чл.23, ал.2 СК и надлежното му предявяване, както и липсват процесуални пречки за това. Сключеното и утвърдено при развода споразумение между страните за уреждане на следбрачните им отношения, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка да се води иск относно преуреждане на правата, предмет на споразумението. То урежда освен брачни въпроси и имуществените отношения между съпрузите. Няма сила на пресъдено нещо, но има материално правните последици на договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД. С него страните са запазили съсобствеността върху придобитото по време на брака жилище. С оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №5/29.11.2018г. по тълк.дело №5/2015г. ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл.49, ал.4 или чл.51, ал.1 СК от 2009г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.23, ал.2 СК от 2009г. Именно такъв се явява настоящият случай, тъй като с приложеното към гр. д. №927/2009г. по описа на РС Пещера споразумение, страните посочват единствено, че съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост, без да се излагат каквото и да е съдържание по отношение дяловете в тази съсобственост. Ето защо и предявеният иск с правна квалификация чл.23, ал.2 СК се явява допустим. Що се отнася до положителния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира, че също са налице изискуемите абсолютни положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск и надлежното му упражняване, както и липсват процесуални пречки. Съгласно мотивите, изложени в т.2 на Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. ОСГТК на ВКС от установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения за транслативна сделка между лицето, чието право се изключва от собствеността на ищцата и трето лице, то за същата ищца всякога ще е налице правен интерес да предяви иск за собственост против това трето лице. По отношение установителния иск с правна квалификация чл.23, ал.2 СК – иск за установяване трансформация на лично имущество Правната теория и съдебната практика приема, че се касае за установителен иск за собственост, чрез предявяването на който ищецът се домогва да установи по отношение на ответника, с който е или е бил в брачна връзка, че имуществото предмет на спора е придобито отчасти със средства – лично имущество. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е/бил в брачна връзка с ответника, че по време на този брак е придобит процесният недвижим имот, както и, че средствата, послужили за закупуване на процесния недвижим имот /претендираната идеална част от него/, представляват лично имущество съгласно чл.22 СК. В конкретния случай са безспорни обстоятелствата, че между ищцата и ответника П. Т. е съществувала брачна връзка за периода 07.07.1994г. - 13.01.2010г. Безспорно е между страните и, че в посочения период, ищцата и първия ответник са придобили процесния недвижим имот. Тези факти се доказват и от описаните по-горе писмени доказателства. Не са ангажирани твърдения или доказателства в насока ищцата и ответникът П. Т. по време на брака си да са избрали режим на имуществени отношения, поради което и на основание чл.19, ал.1 СК (1985г., отм. 01.10.2009г.) и чл.18, ал.2 СК (2009г.) следва да се приеме, че между съпрузите се прилага режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.20, ал.1 СК (1985г., отм. 01.10.2009г. действаща към момента на придобиване на процесния недвижим имот), вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.20, ал.2 СК (1985г., отм. 01.10.2009г.) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия. Спорен в настоящото делото остава третият елемент от фактическия състав на претендираното от ищцата право, а именно – дали претендираните 160000/163009 идеални части са били придобити с лично на ищцата имущество. Съдът намира този елемент за недоказан. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК това обстоятелство следва да бъде доказано от ищеца в условията на пълно главно доказване. Съдът намира, че показанията на свидетелите З. и Ж. не покриват този критерий, въведен с цитираната разпоредба. Както се посочи по-горе изложеното в показанията на тези свидетели по отношение основанието за предаване на тази сума се черпи именно от твърденията на страната, изложени пред свидетелите, а не на преки техни възприятия. Действително, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК доказването на този договор е допустимо да бъде извършено чрез свидетелски показания, тъй като е сключен между роднини по съребрена линия /от втора степен/, но това изключение от недопустимостта не отменя задължението на страната да установи в условията на пълно и главно доказване, както съществуването на сключения договор, така и твърдяното от страната съдържание. Установяването на фактическото предаване на сумата не може да се приеме a priori за пълно доказване на договора за дарение. С протоколно определение от 03.12.2025г. на ищцата е дадена възможност да представи доказателства за това как са били уредени отношенията между нея и брат й по повод апартамента, останал в наследство от родителите им. До края на съдебното дирене допълнителни доказателства в тази насока не са ангажирани. От друга страна – ответникът П. Д. Т. ангажира доказателства в условията на насрещно доказване достатъчно факти, годни да разколебаят тезата на ищцата. Свидетелката В. заяви, че ответникът й е споделял за това, че лично той е осигурил средства за закупуването на апартамента. По съществото си тези показания отново възпроизвеждат твърдения на страна пред свидетеля, поради което също следва да се кредитират критично. От друга страна, обаче, по правна значимост се явяват абсолютно идентични с показанията на свидетелите З. и Ж. /същите се базират на твърдения на страна/, а е в тежест на ищеца по делото да докаже твърденията, изложени в исковата молба. Поради изложеното и съдът намира, че ищцата не е изпълнила процесуалното си задължение в условията на пълно и главно доказване да установи всички елементи от фактическия състав на претендираното право, а именно – не е доказала, че претендираните 160000/163009 идеални части са били придобити с лично на ищцата имущество. Предявеният иск се явява неоснователен и на отделно основание: В исковата молба са използвани следните изрази „сумата от 16000,00 лева е подарена от брата на доверителката – лично на нея.“ Дотук твърденията в исковата молба сочат на сключен договор за дарение, който поначало е едностранен, имуществен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят веднага и безвъзмездно отстъпва собствеността на вещта в полза на надарения. Безспорно е, че средствата придобити от съпруга чрез договор за дарение, се явяват лична собственост на съпруга. Доказателства за сключен договор за дарение от страна на ищцата, обаче, не се ангажират. По-нататък, в исковата молба се твърди „…по този начин тя да няма бъдещи имуществени претенции относно наследствената част от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Железник, собственост на родителите им…“. В този смисъл са изложени и показанията на свидетелите З. и Ж., дори и да се кредитират тези показания безусловно и в пълнота. Така въведеното условие в договора между ищцата и брат й, автоматично променя основанието на този договор. Типичното основание за договора за дарение е “donandi causa”. На това основание, правоносителят се стреми да надари безвъзмездно приобретателя, без да търси насрещна имуществена еквивалентност на престацията си. Единствената „еквивалентност“ при това основание се явява моралното задължение на надарения да бъде благодарен на дарителя, което задължение не може да бъде предмет на принудително изпълнение. При въвеждане на условието в договора ищцата да няма претенции по отношение на дадено имущество от една страна, основанието се трансформира от “donandi causa”, в “aquirendi causa” т.е. – чрез сключената сделка страната се стреми да придобие нещо чрез сделката. От всички твърдения и доказателства по делото се установява, че тази „наследствена част, от апартамент, находящ се в гр....., собственост на родителите им…“, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от страна на ищцата и ответника П. Т., е представлявала част от все още неоткрито наследство. Това е така, тъй като в свидетелските показания на свидетелите З. и Ж. се сочи, че майката на ищцата, явяваща се наследодател на ищцата и брат й е присъствала физически на сделката. В исковата молба или от доказателствата по делото липсват твърдения или индиции да е било открито наследството на друг наследодател, общ за ищцата и брат й, в чието наследство да се е съдържало вещно право върху жилището в кв. ...., собственост на родителите на ищцата и брат й /дори и да е налице такова – такава сделка би представлявала по съществото си продажба на наследство, за която сделка е предвидена форма за действителност на основание чл.212, ал.2 ЗЗД/. Ето защо и съдът приема, че договор със съдържание - предаване на парична сума от страна на брата на ищцата с цел последващ отказ от страна на ищцата от имущество, включено в неоткрито наследство се явява нищожен на основание чл.26, ал,1, пр.4 ЗЗД. Нищожността на сделката е изначална, абсолютна и несанируема, в т.ч. и не може да бъде изправена тази нищожност с откриване на въпросното наследство. В този смисъл и предадената сума в размер на 16000,00лв. се явява сума предадена при начална липса на основание. По аргумент от чл.34 ЗЗД върху полученото по нищожна сделка не може да се придобие право на собственост, а единствено фактическо владение поради което и същото подлежи на връщане на другата страна по недействителната сделка. Ето защо и няма как предадената при такава правна конструкция сума в размер на 16000,00лв. да бъде лично имущество на ищцата. Както се посочи по-горе, в чл.20 СК (1985г., отм. 01.10.2009г.) изчерпателно са изброени хипотезите на придобиване на лично имущество. С оглед това изброяване и няма как да се приеме, че сума получена на недействително правно основание се явява лична собственост, годна да породи ефектът на трансформация на лично имущество, визиран в чл.21 СК (1985г., отм. 01.10.2009г.), респ. чл.23, ал.2 СК (2009г.). За пълнота съдът следва да изложи и фактическите аргументи за твърдяната трансформация, които счита за несъстоятелни. Твърди се от ищцата и от свидетелите З. Г. З. и Р.К. Ж., че за предаването на 16000,00лв. на ищцата от брат й, били извикани посочените лица за свидетели, тъй като майката на ищцата нямала доверие на ответника П. Д. Т.. Тези твърдения са житейски нелогични, тъй като съставянето на писмен документ – договор за дарение например, или превеждането на средствата по банков път, би имало много постабилна във времето доказателствена сила от наличието на свидетели, които да присъстват на сделката при нотариус. Съставянето на писмен документ би имало значение и в последващите отношения между ищцата и брат й, в случай, че те действително са били основание за предаване на средства. Изложените факти в тази връзка съдът приема за нелогични и несъстоятелни и не обосновават твърдяната трансформация на лични средства. Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – установителен иск за собственост: Основателността на този иск се явява напълно обусловена от основателността на установителния иск за трансформация на лично имущество, тъй като твърденията в исковата молба са, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот по отношение на втория ответник – С. В. М., тъй като към момента на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №......г. по описа на нотариус Радка Богданова и договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1....... по описа на нотариус Радка Богданова, праводателят на този ответник, а именно – ответникът П. Т. не е бил собственик на идеалните части, предмет на тези разпоредителни сделки, с оглед заключението на съда, че по отношение на процесния недвижим имот не следва да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.2 СК /респ. чл.21 СК (1985г., отм. 01.10.2009г.). Разпоредителните сделки между първия и втория ответник са сключени след прекратяването на брака между ищцата и първия ответник, като съгласно чл.27 ал.1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, а предвид чл.28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. С оглед на това, към момента на сключване на договора за дарение, ищецът П. Т. е бил собственик на ½ от процесния недвижим имот или 81504,5/163009 идеални части от процесния недвижим имот. С оглед на това транслативните сделки, сключени между първия и втория ответник са действителни и са породили вещно-прехвърлително действие. С оглед изложеното и искът за признаване за установено, по отношение на ответника С. В. М., че ищцата е собственик на 80000/163009 идеални части, от гореописания недвижим имот, които са над 1504.5/163009 идеални части, предмет на договор за дарение – акт №.......... по описа на Служба по вписванията гр.Стара Загора и предмет на договор за покупко-продажба – акт. №......г. по описа на Служба по вписванията гр.Стара Загора, които са придобити по време на брака й с ответника П. Д. Т. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78,ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответниците сторените по делото разноски. С оглед изложеното и следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника П. Д. Т. сумата в размер на 766,94 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на ответника С. В. М. е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който процесуалния представител на ответника – адв. С. К. М. се е съгласила да предостави безплатна правна помощ на страната, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – тъй като страната е роднина на адвоката. В тези случаи, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че член 101, параграф 1ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да ползва като ориентир определените в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа размери. С оглед на това съдът определя сумата в размер на 1252,96 евро за разноски за адвокатско възнаграждение за ответника С. В. М., които да бъдат заплатени на адв. С. К. М. от ищцата. Воден от горните мотиви, съдът