Решение № 4679 от 16.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 586/2026 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба с вх. № 3979/25.02.2026 г. от В. К. В., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], [адрес], чрез адв. А. А., срещу Решение № 42/15.01.2026г., постановено по АНД № 3139/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ състав, с което е потвърдено НП № КХ-23/25.07.2025 г. на Директора на ОБДХ- Варна, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 2 от Закона за храните, на В. К. В. от гр. Варна е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (1022,58 евро) и за нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, вр. чл. 9, пар. 1 от Регламент № 1169/2011 на ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (1022,58 евро). Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Заявява, че в решението липсва анализ на доказателствата. Твърди, че В. В. не е субект на нарушение по чл.17, ал.1 от ЗХр. В НП липсва дата на нарушението. Моли за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото се касае за продажба на хранителни продукти, приготвени в домашни условия. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Ответникът – Директор на ОДБХ Варна моли за отхвърляне на жалбата. Представя подробно писмено становище. Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна на осн. чл.28 от ЗАНН. Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Варна, от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 10.06.2025г. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, установил, че в социалните мрежи е публикувана обява за продажба на млечни продукти. Същият се обадил на посочения в обявата [тел. номер] и поръчал 1кг пресносолно овче сирене, за което била обявена цена от 20 лева на килограм с включена доставка до клиента. При проведения разговор се уговорил да получи поръчания продукт на 11.06.2025 г. в гр. Варна, жк Чайка до бл. 68. На 11.06.2025 г., около 20.16 ч. свид. Д. съвместно със служители на НАП- Варна сред които св. К. А. отишъл до уговореното място за доставка, където контролните органи установили В., като същата се представила за лицето, което реализира доставката на поръчаното сирене. След като свид. К. заплатил за 1,05 кг пресносолно овче сирене служителите на НАП и тези на ОБДХ се легитимирали и съставили АУАН за допуснати нарушения, като св. Д. съставил на В. АУАН за това, че извършва онлайн търговия с храни от разстояние без да е подала заявление съгласно изискванията на ЗХ, тъй като при справка било установено, че няма вписано лице с нейните данни като такова с право да извършва онлайн търговия. Съставен е АУАН и за това, че извършва търговия с храни от разстояние, които са без етикетировка за произход, тъй като сиренето било опаковано единствено в найлонова торбичка При така установените факти, свид. Д. съставил на възз. В. АУАН № 89 за нарушения на чл. 61, ал.1, вр. чл. 60, ал.2 ЗХ и на чл.17, ал.1 ЗХ, вр. чл. 9, пар.1 от Регламент № 1169/2011 ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите, като били наложени административни наказания в размер на по 2000 лева (1022,58 евро) за всяко нарушение. Въззивният съд е констатирал, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и размерът на наложената санкция. Предвид вида и характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност по дистрибуция на хранителни добавки от разстояние, което би могло да застраши живота и здравето на ползвателите, районният съд е счел, че случаят не е маловажен, тъй като не може да се приеме, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност. Така постановеното решение е правилно. Районен съд – Варна е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление. Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.131 от ЗХ, която съдържа нарушението в диспозицията си. Определената санкция е в специалния минимум, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Извършеното нарушение не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Действително нормативно определения минимален размер на наказанието от 2000 лв. е много висок спрямо стойността на артикулите, но определянето тези размери от законодателя, е свързана със значимостта на обществените отношения, които се охраняват с въведеното изискване за регистрация - безопасността на предлаганите на пазара храни, с запазване на общественото здраве. Ето защо, осъществяването на търговия с храни от разстояние при липса на регистрация по чл. 60, ал. 2 от ЗХ не може да се квалифицира като маловажно нарушение. По изложените касационни възражения съдът, приема че същите са неоснователни, поради следното: Въпросът към коя от категорията субекти, визирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 ЗХ попада лицето (бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по ЗХ обект или е доставчик на услуги), е относим спрямо регистрацията за търговия пред компетентния орган, но е ирелевантен при преценката относно съставомерността на деянието, като за да е субект на отговорността по чл.131 ал.1 т.9 от ЗХ е достатъчно само лицето да извършва такава дейност без регистрация, както е в настоящия случай. Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.131 от ЗХ, която съдържа нарушението в диспозицията си. Определената санкция е в специалния минимум, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Що се касае до второто описано в акта нарушение, свързано с липсата на етикетиране на продукта такава категорично се установи от събраните по делото доказателства, което обуславя съставомерността на нарушението по чл.17, ал.1 ЗХ, вр. чл. 9, пар.1 от Регламент № 1169/2011 ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите, което нарушение от своя страна също е санкционирано в минималния, предвиден в закона размер, което изключва възможността за ревизиране на размера на санкцията от съда. Противно на становището на касатора, в НП е посочена дата на нарушението- 11.06.25г. в гр.Варна, когато е извършена контролната покупка. Извършените нарушения според настоящия съдебен състав не разкриват белезите на "маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризират с по- ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Вярно е, че нормативно определения минимален размер на наказанията от 2000 лв. е много висок спрямо стойността на продавания артикул. Определянето тези размери от законодателя, е свързана със значимостта на обществените отношения, които се охраняват с въведеното изискване за регистрация и етикетиране на храните - безопасността на предлаганите на пазара храни, с цел запазване на общественото здраве. Следва да се посочи, че независимо от издаденото НП, касаторът продължава да извършва онлайн търговия, видно публикациите в социалните мрежи: https://www.facebook.com/viktoriq.velkova.18?locale=bg_BG Осъществяването на търговия с храни от разстояние при липса на регистрация по чл. 60, ал. 2 от ЗХ и отсъствието на етикет за произход на предлаганата храна не могат да се квалифицират като маловажно нарушение. Същевременно, сезирането на АНО въз основа на сигнал от потребители според данните по делото е индиция, че не се касае за първо нарушение от този вид на лицето. Фактът, че е установена конкретна продажба на овче сирене, не е определящ по отношение на квалификацията по чл.28 от ЗАНН, предвид че се касае за физическо лице, което е изложило артикули за продажба по начин и от естество потребителите да имат възможност да закупуват, без регистрация и без да отговаря на изискванията за такава, а обстоятелството дали понастоящем сайтът функционира или не също е ирелевантен за съставомерността на нарушението. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОБДХ Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 66,47евро /130 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът