Решение № 657 от 1.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3410/2026 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК във връзка с Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест от прокурор от СРП против определение от 28.01.2026 г. по нчд № 15217/2025 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, с което С. И. И. е реабилитиран по отношение на осъждането му по НОХД № 488/09 г. по описа на СГС, НОХД № 467/09 г. по описа на ОС-Пазарджик, НОХД № 4893/12 г. по описа на СРС и НОХД № 1676/12 г. по описа на СРС.

Във въззивния протест се поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице условията за съдебна реабилитация – не са възстановени имуществените вреди от престъплението. Твърди се също, че СРС не е компетентния съд предвид разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК, тъй като най-тежкото наказание е наложено от ОС-Пазарджик. Излагат се доводи, че съдебното определение е написано по начин, от който не се разбира дали реабилитацията е по чл. 87 или по чл. 88а от НК. Предлага се определението да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от компетентния първоинстанционен съд.

В закрито заседание от 03.06.2026 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция от 30.06.2026 г. представителят на СГП поддържа изложените съображения в подадения въззивен протест, като излага доводи, че определението на СРС е постановено в нарушение на чл. 433, ал. 2 от НПК. В тази връзка счита, че определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от компетентния съд.

Молителят С. И. И., както и неговият упълномощен защитник адв. Е. Ч., редовно

призовани за съдебното заседание, не се явяват, като същите не са посочили уважителни причини за неявяването си, нито излагат становище по протеста.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло

правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна

срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът на СРП е основателен.

Видно е от приложената по делото справка за съдимост, че С. И. е осъждан

четири пъти, както следва:

1. Със споразумение по НОХД № 488/2009 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, влязло в сила на 16.04.2009 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 246,

ал. 1, пр.3 и пр.4 вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3, от НК за деяние, осъществено на 23.05.2007 г.,

за което му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 9 месеца. Съгласно

предоставената справка на ГДИН, това наказание е изтърпяно на 08.03.2010 г.

2. С присъда по НОХД № 467/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик, влязла в сила на 25.02.2011 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца и наказание „глоба“ в размер на 26 049, 88

лева; както и за умишлени престъпления по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3, вр.

ал.1 от НК, за което му е наложено на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо

наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 10 месеца, при първоначален

общ режим и наказанието „глоба“ в размер на 26 049, 88 лева. Съгласно

предоставената справка на ГДИН, това наказание е изтърпяно на 02.11.2012 г.

Видно от справката за съдимост на С. И. И. с протоколно определение от 08.11.2011 г. ОС-Пазарджик, е групирал наказанията, наложени на същия по НОХД № 488/2009 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и НОХД № 467/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“, с определен „общ“ режим на изтърпяването му, към което е присъединено и наказание „глоба“ в размер на 26 049, 88 лева. Изпълнителен лист за наложеното наказание „глоба“ по това дело е бил издаден на 10.08.2011 г.

3. С присъда по НОХД № 4893/2012 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, влязла в сила на 29.04.2013 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316, пр. 1 вр.

с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за деяние, осъществено на 09.07.2011 г., за което му е

наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при първоначален

„строг“ режим.

4. С присъда по НОХД № 1676/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, влязла в сила на 04.10.2016 г., е признат за виновен при условията на продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за което му е наложено наказание

„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.

Видно от справката за съдимост на С. И. И. с протоколно определение от 19.12.2017 г. СРС, НО, 122 състав, е групирал наказанията, наложени на същия по НОХД № 467/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик и по НОХД № 1676/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим и наказание „глоба“ в размер на 26 049, 88 лева, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачетена изтърпяната част от наказанието по НОХД № 467/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 488/2009 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, на назаканието „Пробация“, както и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 4893/2012 по описа на СРС, НО, 7 състав, „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален „общ“ режим.

От приложеното по делото писмо от ТД на НАП – София се установява, че срещу С. И. И. е образувано ИД № 10410/2007 г. за принудително събиране на публичните вземания, установени с изпълнителен лист по НОХД № 467/2009 г. по описа на ОС- Пазарджик, за "глоба" в размер на 26 049, 88 лева, като по него не са постъпили плащания и същото е погасена по давност на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 173, ал. 2 от ДОПК с разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпънение № С220022-035-0199326/19.04.2022 г.

Въззивният съдебен състав, изхождайки от правилно установените от първата съдебна инстанция фактически обстоятелства по делото, намира направените от тази инстанция правни изводи за неправилни.

На първо място съгласно чл. 433, ал. 1 НПК реабилитация може да бъде постановена от съда, който е постановил присъдата като първа съдебна инстанция. В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В настоящият случай компетентен да се произнесе по депозираната молба е ОС-Пазарджик съгласно цитираната норма на чл. 433, ал. 2 НПК, тъй като е постановил най-тежкото наказание, поради което не е спазено процесуалното изискване на закона относно родово и местно компетентния съд.

За да бъде постановена съдебна реабилитация по отношение на едно осъдено лице, е необходимо да са налице условията и предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл. 87 НК. Съгласно посочената материалноправна норма, вън от случаите по предходния член – чл. 86 НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: 1.) ако е имал добро поведение и 2.) ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Второто кумулативно условие е посочено от законодателя и в ал. 2 на същия текст, като е дадена възможност на съда да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. Посочените предпоставки за постигане на съдебната реабилитация са дадени от законодателя в своята кумулативна зависимост, поради което липсата на която и да е от тях, води и до извод за невъзможност за съдебна реабилитация. Реабилитацията е обществено приемлива и легално допустима само при категорични изводи за настъпила позитивна промяна в поведението и ценностната система на осъденото лице, направени при съобразяване на цялостното му поведение – в този смисъла Решение № 216/04.06.2015 г. на ВКС, I НО, Решение № 442/15.11.2012 г. по н. д. № 1395/2012 г. на ВКС, II НО и др.

Настоящият съд констатира, че не са представени данни молителят да е възстановил причинените имуществени вреди по отношение на НОХД № 1676/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав.

На следващо място следва да бъде посочено, че след първото осъждане от 16.04.2009 г. в реабилитационния срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, молителят е извършил нови две престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК обаче, сроковете по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82 от НК трябва да са изтекли за всяко от осъжданията. Въззивният съд обръща внимание, че последното осъждане влязло в сила на 04.10.2016г., а в последствие въз основа на него същият съд е направил групиране на наказанията на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, което е влязло в сила на 19.12.2017 г. Общото най-тежко наказание по тази така наречена кумулация е "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. Реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е с продължителност от 5 години, започва да тече след изтичането на тригодишния изпитателен срок, т.е. на 19.12.2020 г.

Настоящият съд счита, че първоинстанционният съд е извършил недопустимо

смесване на правомощия по съдебна реабилитация на основание чл.433-436 НПК, вр.чл.87 НК с реабилитацията по право по чл.88а от НК. Оттам са констатират и противоречия в мотивите на съдебното определение.Следва да се има предвид, че реабилитацията по чл.88а от НК настъпва по право и не е необходимо за настъпването й използването на съдебното производство по чл.433-436 НПК. Последното е приложимо в случаите, когото не е настъпила реабилитация по право по чл.86 или 88а от НК.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

След администриране на делото в СРС молбата за съдебна реабилитация по чл.87

от НК следва служебно да се изпрати по компетентност на Окръжен съд – Пазарджик, тъй като именно той е компетентният съд на осн.чл.433, ал.2 от НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 436, ал. 1 от НПК, Софийски

градски съд