Решение № 1019 от 13.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1211/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на Г. М. Х., постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез: адвокат Р. Г. С. - адвокатска колегия - гр. Перник, адрес на кантората: [населено място], [улица], срещу Заповед № Л-06-43#1/16.10.2025 год., издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал.1, т.3, предл. второ и чл. 197, ал.1, т.2 от ЗМВР на оспорващия, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца, като се излагат съображения за нейната незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че оспорващия към датата на издаване на процесната заповед, е заемал длъжността „началник на сектор I - ва категория“ в затворническо общежитие „Кремиковци“ I - ва категория към затвора в град София I - ва категория, в качеството си на държавен служител. Излагат се доводи за нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, поради неспазване на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Намира, че не е изяснена фактическата обстановка от адм. орган, за което излага подробни съображения. Сочи, че Заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора-София му е станала известна след връщането от платен годишен отпуск на 25.08.2025 год. и предприел издаването на Заповед № Л- 403/11.09.2025 год., което било негово е задължение. Издаването било забавено само с няколко дни тъй като изчакал да премине отчитането на работните дни, съгласно Заповед №3/24.09.2021 г на ИФНСЗОЗТ, за да не стане объркване. В тази връзка посочва, че към процесния период са били в сила два отделни документа, свързани с утвърдени правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби, които са действали до 28.07.2025 год., когато са били отменени с Вътрешни Правила за документооборота и деловодната дейност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, утвърдени със Заповед № Л- 02- 278#1/28.07.2025 г. на главния директор на ГДИН, като при първите правила е било въведено т.нар. хибриден модел за регистрация на документооборота, т.е и на хартиен и на електронен документ и вече от 28.07.2025 год. с нововъведените вътрешни правила регистрирането се е извършвало само на електронен носител, което обуславя и неговото движение. На следващо място, на оспорващия е вменено забавено изпълнение на Заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора- София за периода от 26.08.2024 год. до 10.09.2025 год. Към процесния период, оспорващият е заемал длъжността „началник на сектор I - ва категория“ в затворническо общежитие „Кремиковци“ I - ва категория към затвора в град София I - ва категория от което извежда извод, че той няма правомощия по изпълнението на т.1, подточка 11 от Заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора-София. Своевременно акцентува, че не е определен срок за изпълнение на това задължение по т.1, подточка 11 от Заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора-София, както и не е определен начинът и видът на изпълнение на това задължение, т.е. дали да бъде устно или писмено. Фактът, че не е бил определян срок за изпълнение, между впрочем се споделя и от ДНО, който в обжалваната заповед сам констатира, че в заповедта не е указан срок а е посочено, че е следвало да бъде изпълнена в един разумен срок“. В този контекст оспорващият счита, че посочване на период на извършване на нарушението с начало 26.08.2024 г. (датата на издаване на заповедта) противоречи на изложеното в заповедта, че ДНО очевидно допуска изпълнение от един по-късен момент (разумен срок). В жалбата се излагат още и твърдения за нарушение на материалния закон. Счита още, че административният орган следва да докаже, че служителят виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми- небрежност и самонадеяност ) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал.2 от ЗМВР . Намира, че при издаването на процесната заповед дисциплинарно наказващият орган не е съобразил формата на вината и цялостното поведение на оспорващия по време на службата. Твърди се още, че процесната заповед е издадена при нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, какато и че същата немотивирана и е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Наложеното наказание е несъразмерно, тъй като не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и останалите обстоятелства по чл.206, ал. 2 от ЗМВР. Допуснатите нарушения са основание по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на индивидуалния административен акт. Не става ясно защо е наложено точно това наказание, както и защо е определен този размер на наказанието. Намира, че не е анализирана и възможността за прилагане на разпоредбата на чл.198 от ЗМВР, тъй като в случая е правилно деянието да се счете за маловажно. Неизлагането на мотиви относно правно значими обстоятелства от страна на дисциплинарно наказващия орган, счита ,че води до извод за допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Акцентува още, че в хода на дисциплинарната проверка оспорващият не е поканен от дисциплинарно наказващия орган да бъде изслушан или да представи писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, давани пред дисциплинарно разследващия. В заключение счита още, че процесната заповед е постановена при съществено нарушение довело до ограничаване на правото на защита. В хода на дисциплинарната проверка е направено искане за предоставяне на материалите, което не е сторено. В съдебно заседание оспорващия, редовно призован не се явява представлява се от адвокат Стойчев поддържа доводите изложени в жалбата за незаконосъобразност на оспорената заповед и иска нейната отмяна, както и присъждане на направените разноски, за които представя списък. Заявява, че за това за което осповащия е наказан не е водена дисциплинарна проверка, като не е ясно за какво е наказан: дали за забавено изпълнение или за неизпълнение на служебните си задължения, което се твърди в процесната заповед. Представени са подробни писмени бележки в указания срок. За ответната страна се явява юрисконсулт Даганова: Намира заповедта за правилна и закоонсъобразна, а жалбата за неоснователна. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, тъй като намира заповедта на главния директор като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита, че са събрани достатъчно материали, становища, обобщена справка, от които е видно становището на главен директор на наказващия орган и които потвърждават законосъобразността на оспорената заповед. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Обжалвана е заповед № Л-06-43#1/16.10.2025 год., издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал.1, т.З, предл. второ и чл. 197, ал.1, т.2 от ЗМВР на оспорващия-главен инспектор Г. М. Х. - „Началник на сектор 1-ва категория“ в затворническо общежитие „Кремиковци“ 1-ва категория към затвора в гр. София 1- ва категория, считано от датата на връчване на заповедта, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца. Заповедта е издадена след материали от дисциплинарна проверка образувана със заповед № Л-06-35#1/22.08.2025 г., с която е наредено извършване на дисциплинарна проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в допускане на неправомерно отчитане на работни дни на работещите лишени от свобода лица, водещо до по-ранно освобождаване, липса на контрол и отчетност по отношение на разходването на финансовите средства за горива за отопление, съдържащи се в Доклад вх. №30-00-1424#2/18.08.2025 г. по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по повод извършена проверка, разпоредена със заповед № Л-02-283/04.08.2025 г. на главния директор на ГДИН. Резултатът от проверката е обективиран в писмена справка № 30-00-1424/23.09.2025 г. по описа на ГДИН. Установено е, че с цел своевременно и точно отразяване на работните дни на лишените от свобода лица, участващи в трудовата и образователната дейност в затвора в гр. София, в затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци” и в затворническото общежитие от открит тип „Казичене” и съгласно чл. 178 от ЗИНЗС и чл. 134 от ППЗИНЗС, началникът на затвора гр. София е издал заповед № Л-250/26.08.2024 г. С нея е разпоредил длъжностните лица, отговарящи за отчитането на присъствените дни и обучителни часове на лишените от свобода или задържани лица, в срок до 03-то число на следващия месец след този, в който е положен труд или са проведени учебни занятия, всички работни дни на лишените от свобода, отчитащи се чрез присъствена книга /карнетки/ за текущия месец да ги предоставят в служба „ТРЗ” попълнени с трите имена на лицата и съответната длъжност. В срок до 5-то число на месеца всички отчетни форми за предходния месец на лишени от свобода, участващи в различни курсове и обучения, както и полагащи труд по чл. 80 от ЗИНЗС в съответните групи, да бъдат предоставяни на началника на затвора в гр. София за утвърждаване, попълнени с три имена на лицата, съответната длъжност и присъствени дни. Отчетните форми да се изготвят от инспекторите „СДВР” на съответната група, като се съгласуват с НС „СДВР” и ЗИ „РНОД”. Длъжностните лица, контролиращи и отчитащи работните дни чрез присъствените форми са описани по длъжности, а т. 1, подточка 11 от заповедта гласи следното:Началниците на ЗОЗТ „Кремиковци” и ЗООТ „Казичене” да определят служители, които да отговарят за своевременното отчитане на работните дни, придобити с трудова дейност и участие в различни курсове и обучения на лишените от свобода, настанени в съответното общежитие“ Контрол по изпълнението е възложен на НС „ФЛКР” в затвора в гр. София. Заповедта е влязла в сила на 27.08,2024 г. и е отменила заповед № Л-423 от 09.12.2021 г. Съгласно указаното в заповедта, съдържанието й е сведено до знанието на НС „СДВР”, НС „НОД”, НС „ФЛКР”, ТП- София на ДП „ФЗД”, директорът на МЦ, директорът на СБАЛЛС, директорът на СУ „Иван Рилски”, определените в нея отговорни служители и служба „Режимна дейност” за изпълнение, като им е изпратена по имейл на 26.08.2024 г. в 13:17 ч. от Т. П.-технически сътрудник по човешките ресурси в затвора гр. София. Заповедта е изпратена и на гл. инсп. Христов в качеството му на началник на ЗОЗТ „Кремиковци“ на служебния имейл на 26.08.2024 г. в 13:17 ч., Депозира писмено възражение № M3-03-991# 1/07.10.2025 г, че заповедта му станала известна след завръщането му от платен годишен отпуск на 25.08.2025 г., когато разбрал, че колегата му М. А., заемащ длъжността НГНОД в ЗОЗТ „Кремиковци“, който го замествал по време на отпуската, бил разпоредил изтегляне деловодно на тази заповед на хартиения носител на 20.08.2025 г. поставил резолюция „За запознаване на всички служители срещу подпис“. След връщането му на работа на 25.08.2025 г. гл. инсп. Христов се запознал със заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора-Софйя и предприел издаването на заповед № Л-403/11.09.2025 г„ което е негово задължение. Твърди, че издаването било забавено само с няколко дни тъй като изчакал да премине отчитането на работните дни, съгласно Заповед № 3/24.09.2021 г. на ИФНСЗОЗТ, за да не станело Объркване. С възражението си гл. инсп. Христов е изискал прилагането на определени писмени материали, които са част от преписката по извършената дисциплинарна проверка, поради което вече са приложени и обсъдени в хода на проверката. Относно искането за снемане на сведение от инспектор М. А. - заемащ длъжността НГНОД в ЗОЗТ „Кремиковци", с което гл. инсп. Христов иска да се установи кога и как му е станала известна заповед № 250/26.08,2024 г., дисциплинарнонаказващият орган приема за неотносимо, предвид факта, че счита, че не се спори в кой момент заповедта е станала известна на Атанасов. От приложеното копие на изпратени мейли от Т. П.-технически сътрудник по човешките ресурси в затвора гр, София до служители на затвора София, ЗОЗТ „Кремиковци“ и ЗООТ „Казичене“ адм.орган счита, че имейлът на гл. инсп. Христов фигурира в получателите, което е доказателство, че му е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на заповед № 250/26.08.2024 г. В качеството му на началник на общежитието е следвало да предприеме мерки по изпълнението й предвид указаното в т. 1, подточка 11 от заповедта. Направен е извод, че независимо от факта, че в заповедта не е указан срок, тя е следвало да бъде изпълнена в един разумен срок. Изпълнението е настъпило едва на 11.09.2025 г., когато със заповед № Л-403 гл. инсп. Г. Х. е определил длъжностните лица, контролиращи и отчитащи работните дни на лишените от свобода. Наказващият орган е приел, че изпълнението е реализирано повече от година след издаването на заповед № 250/26.08.2024 г. и след като е била инициирана нарочна проверка, касаеща отчитането на труда, полаган от лишени от свобода. С проявената небрежност в периода 26.08.2024 г. - 10.09.2025 гл. инсп. Христов е извършил дисциплинарно нарушение изразяващо се в забавено изпълнение на заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от началника на затвора гр. София. Съгласно т.2.2 от Раздел V. Преки задължения в длъжностната характеристика на служителя той е длъжен да изпълнява указанията на ръководството на затвора по всички въпроси, свързани с дейността на общежитието. Поради изложеното е прието, че е налице виновно забавено изпълнение на указания дадени със заповед № 250/26.08.2024 г. от началника на затвора в гр. София. За извършеното нарушение на служебната дисциплина, установено от дисциплинарно разследващия орган, назначен със заповед № Л-06-3 5# 1/22.08.2025 г. на главния директор на ГДИН, предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при който е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата-награждаван многократно, и в период на наложено дисциплинарно наказание „порицание”, приел писменото му възражение № МЗ-ОЗ-991#1 /07.10.2025 г., на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. второ и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, със заповед на ДНО е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца на главен инспектор Г. М. Х. - „Началник на сектор 1-ва категория“ в затворническо общежитие „Кремиковци“ 1-ва категория към затвора в гр. София 1- ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Заповед Заповед № Л-06-43#1/16.10.2025 год., издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал.1, т.3, предл. второ и чл. 197, ал.1, т.2 от ЗМВР на оспорващия, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца, В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Оспорената заповед е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.3 ЗМВР, но е незаконосъобразна, т.к. е издадена при нарушение на адм.производствените правила, довело до съществено нарушение на правото на защита на оспорващия, поради което и е несъответна на целта н а закона. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. От изложеното в подробната преписка на ДНО, може да се направи извод, че е налице забавено изпълнение на заповед, но на първо място няма фиксиран срок за изпълнение в същата, а от друга страна неса изяснени важни факти и обстоятелства от значение за случая. Следователно не е изследвана в пълнота фактическата обстановка по случая, което е съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Независимо от многократното повтаряне на едни и същи факти и по никакъв начин не е изследван въпроса защо оспорващия не е запознат със Заповед № 250/26.08.2024 г., издадена от Началника на Затвора- София, независимо от възраженията на оспорващия и исканията за събиране на доказателства докато тече дисциплинарната проверка, изложени във възражение № МЗ-03-991#1 от 07.10.2025г. от Г. М. Х. .Тук е мястото да се посочи, че тези възражения са цитирани в оспорената заповед, но които дисц.нак. орган не взема предвид преди налагане на наказанието. Следва да се има предвид, че е основателно възражението в жалбата, че преди да наложи наказанието, във всеки случай органът следва да съобрази разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Този извод следва от логиката на дисциплинарното производство, а и от систематичното място на посочения законов текст. Смисълът е да се даде възможност на лицето, по отношение на което е в ход дисциплинарно производство, да се защити именно пред дисциплинарнонаказващия орган, като даде обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение, за които последният има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. Нормата се прилага за всички дисциплинарни производства, независимо от тежестта на нарушението. По този начин служителят може да се защити в пълен обем пред наказващия орган, като представи обяснение след като всички доказателства в дисциплинарното производство са събрани. Това е своеобразното право на дисциплинарно-привлеченото лице да се изказва последно, имащо аналогия в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НПК. В конкретния случай това изискване е нарушено. Следва да се посочи, че съдът се запозна с представената преписка, както и с обобщената писмена справка от 23.09.2025г. на ДРО на последната страница оспорващия е записал, че в 24 часа може да изложи своите възражения, но това е в съответствие с чл. чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Възражения е депозирал, но на 07.10.2025г. и то с конкретни и формулирани искания до ДНО, които нито са разгледани, нито са обсъдени преди налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно може да се приеме, че възражението е във връзка със запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения и възражения. В заключение покана така както изисква закона в чл. 206 ал. 1 ЗМВР и е утвърдена по образец /стр.366/ не е връчвана. Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение да изиска писмени обяснения или изслушване на служителя. Това обстоятелство е опорочило производството, а изискването на закона е ясно - писмените обяснения или изслушването на служителя трябва да стане непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Възражение № M3-03-991# 1/от 07.10.2025г. е депозирано от оспорващия до ДНО, но по изложените искания и възражения няма нито ред в оспорената заповед, т.е. не са обсъдени. Нещо повече те са дадени не във връзка с покана – образец, която се съдържа в преписката по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР., а във връзка с искания на оспорващия изложени във възражението от 07.10.2025г. Съдът намира, че необсъждането на фактите и обстоятелствата, изложени във възражението е съществено нарушение на чл. 35 от АПК., което винаги е основание за отмяна на оспорения адм.акт. Недопустимо е възражения депозирани до дисциплинарно наказващия орган с искания в него да заместват обяснения или изслушване във връзка с покана по чл. 206 от ЗМВР. С това дисциплинарнонаказващият орган е ограничил правото на защита на служителя, комуто е вменено да е извършил дисциплинарно нарушение с процесния фактически състав. Всичко това създава объркване у наказаното лице и го лишава от възможност да организира защитата си в пълен обем. Непредоставянето на възможност на наказания служител да даде обяснения по конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 10225 от 03.10.2016 г. по адм. дело № 8693/2015 г.; Решение № 8015 от 30.06.2016 г. по адм. дело № 3228/2015 г.; Решение № 5615 от 04.05.2017 г. по адм. дело № 2085/2017 г., 5-членен св.) Изложеното обосновава извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното, оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Ето защо същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на делото и съобразно чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на 5,11 евро за държавна такса и 485,73 евро за възнаграждение на адвокат. Фактическа и правна сложност по делото е налице с оглед обема на доказателствата, исканията, възраженията, отговорите на процесуалните представители на страните и подготовката им за делото, разглеждането на делото в няколко заседания. Процесуалният представител на жалбоподателя прояви процесуална активност при събирането и преценката на доказателствата, представи писмена защита, поради което съдът намира, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение, е основателен. Като съобрази и Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., съдът счита, че не е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат, тъй като същото е съобразено изцяло с националните правни разпоредби в Наредба № 1/09.07.2004 г. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Водим от горното, АССО, 13 състав