Решение № 4642 от 23.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 004975 от 29.03.2024 г., издадено от директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ при КЗП, на основание чл. 83, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831642181, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 207, вр. чл. 50 от ЗЗП. Наказателното постановление се обжалва в законовия срок от санкционираното търговско дружество. В подадената жалба се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че в НП не са били посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че приложение следвало да намерят общите условия на дружеството, съгласно които потребителят нямал право да се откаже от договора само по отношение на една от закупените стоки. В условията на алтернативност се навеждат твърдения за маловажност на процесното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на НП, а в условията на алтернативност - намаляване на наложеното наказание, като се претендира и присъждането на разноски. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява в съдебното заседание. Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от юрк. Стоянова, която в пледоарията си по същество иска от съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, намирайки че в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Поддържа, че върнатата стока не представлява „комплект“ по смисъла на публикуваните общи условия на дружеството жалбоподател и е в достатъчна степен индивидуализирана с отделна цена, съгласно представената фактура и приемо-предавателния протокол. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима. На 19.10.2023 г., по електронната поща в КЗП постъпила жалба от потребител - Г. А. К., в която били наведени твърдения, че мобилният оператор "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е отказал възстановяване на сума за стока - слушалки Apple Airpods, върнати в 14-дневен срок от получаването им, като стоката била изпратена обратно на потребителя без уведомление от страна на дружеството относно причините за това. Към жалбата потребителят приложил документи във връзка със закупуването и получаването на стоката от потребителя, както и за нейното връщане - фактура, фискален бон, приемо- предавателен протокол, товарителници, стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от 04.10.2023 г. Във връзка с постъпилата жалба служители на КЗП извършили проверка, като след преглед на изпратените от потребителите книжа, установили, че видно от фактура № 4900026357/20.09.2023 г. потребителят е закупил от дружеството жалбоподател следните 2 артикула: GSM Apple Iphone 15 Pro 256GB на стойност 2.024, 98 без ДДС и слушалки Apple Airpods (3rd gen) на стойност 358, 32 лв. без ДДС. От извършена справка за електронно проследяване на пратка по представеното копие от товарителница за доставка с № 1054494758168/21.09.2023 г. на куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД било видно, че стоката е била получена от потребителя на 22.09.2023 г. От приложеното от потребителя копие от товарителница № 5300514242688 на куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД било установено, че на 04.10.2023 г. потребителят е изпратил към търговеца закупените слушалки Apple Airpods (3rd gen) на стойност 429.98 лв. с ДДС, заедно с попълнен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора за връщане на посочената стока. От приложната товарителница с номер 1050728382475 на куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, било видно, че на 06.10.2023 г. дружеството от своя страна изпратило обратно към потребителя артикула. Служителите на КЗП изискали становище от "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД относно изложените в жалбата твърдения, във връзка с което на 12.12.2023 г. постъпило писмено обяснение от страна на дружеството, в което било потвърдено закупуването на посочените стоки от потребителя, както и тяхното връщане. В своите обяснения дружеството навело твърдения, че слушалките са били върнати от потребителя разопаковани и активирани, с което бил нарушен техният търговски вид и поради тази причина "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД от своя страна изпратило обратно продукта на потребителя. При това положение, служителите на КЗП намерили, че с връщането на продукта обратно към потребителя, дружеството жалбоподател е възпрепятствало правото на потребителя да се откаже от договора, с което дружеството е нарушило правилото на чл. 50 от ЗЗП. Поради горните съображения, служителят на КЗП В. Н. П. приела, че е налице нарушение на чл. 50 от ЗЗП, поради което на 18.01.2024 г. на дружеството "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД бил съставен АУАН за това нарушение. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, на когото бил предявен и връчен непосредствено след съставянето му. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № 004975 от 29.03.2024 г., издадено от директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние" при КЗП, с което на основание чл. 83, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 831642181, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 207, вр. чл. 50 от ЗЗП. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите В. П. и М. П. - Молхова, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка в детайли, и са логични и последователни, като същите намират опора и в представените по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. При служебна проверка, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват отменително основание по отношение на процесното наказателно постановление. АУАН и НП съдържат всички законови реквизити, включително датата и мястото на извършване на нарушението, като наведените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователни. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона преклузивни срокове по чл. 34 от ЗАНН, в тях се съдържат всички елементи от състава на нарушението, а последното е описано достатъчно подробно и ясно. Нормата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП сочи, че потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗП когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50, а в ал. 2 на същия член се сочи, че за да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора. Според чл. 52, ал. 3 от ЗЗП потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ - съгласно срока по чл. 51. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52. Съдът намира, че процесното нарушение е доказано по безспорен начин от обективна страна. В случая от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че потребителят е получил стоката - слушалки Apple Airpods (3rd gen) на 22.09.2023 г., закупена от жалбоподателя "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като в срока по чл.50 от ЗЗП потребителят надлежно е упражнил правото си на отказ от договора, сключен от разстояние, изпращайки на 04.10.2023 г. копие от попълнен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора за връщане на слушалки Apple Airpods (3rd gen), заедно с посочената стока. Установи се още и че вместо да приеме върнатата от потребителя стока и да възстановява всички суми, получени от потребителя, в срока по чл. 54 от ЗЗП, търговецът "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на 06.10.2023 г. е изпратил обратно върнатата от потребителя стока без при това да го уведоми за причините за това, с което несъмнено е възпрепятствал правото на потребителя по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от сключения договор от разстояние. Правилно е определена датата на нарушението - 06.10.2023 г., защото това е датата на изпращане на стоката обратно на потребителя от страна на дружеството жалбоподател, т.е. това е моментът, в който дружеството с активни действия е препятствало упражняването на правото на потребителя на отказ от договора. Съдът намира, че разопаковането и активирането на продукта от страна на потребителя не са пречка за упражняването на правото на отказ от договора, сключен от разстояние. От една страна такова ограничение на това право законът не урежда, а от друга – по арг. от разпоредбата на чл. 55, ал. 4, изр. 1 от ЗЗП потребителят има право да изпробва закупената от него стока, за да установи естеството, характеристиките и доброто й функциониране и не носи отговорност за намалената стойност на стоките вследствие на изпробването им в рамките на необходимото. Дори търговецът да счита, че стоката не е била изпробвана от потребителя в рамките на необходимото, той отново е длъжен да не възпрепятства правото на потребителя за отказ от договора и да му възстанови получените от потребителя суми, а последният от своя страна отговаря за намалената стойност на стоката, което следва от разпоредбите на чл. 55, ал. 4, изр. 1 от ЗЗП. Не съществува пречка за потребителя да се откаже от договора само по отношение на една от закупените стоки, доколкото и такива ограничения не се предвиждат в ЗЗП. Разпоредбите, уреждащи правото на потребителя на отказ от договора, сключен от разстояние са императивни и защитават обществен интерес. Поради това същите не биха могли да бъдат дерогирани от общи условия към договора или от индивидуално уговорени между страните клаузи. Затова доводите на дружеството жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи и че закупените вещи в случая не са комплект, нито пък слушалките представляват вещ – принадлежност към главна вещ – мобилен телефон. Това е така, доколкото всяка от вещите функционира самостоятелно, включително слушалките биха могли да бъдат използвани с други устройства, а не само със закупения телефонен апарат. Доколкото нарушението е осъществено от юридическо лице, то обсъждането на субективната страна на нарушението е безпредметно, защото юридическите лица носят безвиновна (обективна) отговорност. Разпоредбата на чл. 207 от ЗЗП предвижда, че на лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки отделен случай. Досежно размера на наложеното наказание имуществена санкция, съдът намира, че АНО правилно е определил и наложил същото в минимално предвидения от закона размер от 2000 лв., което е съобразено с конкретната степен на обществена опасност на нарушението, което с нищо не се отличава от останалите нарушения от този вид. Освен това, то е първо за търговеца и по делото не са налице доказателства за други извършени нарушения или за други обстоятелства, които да налагат налагане на наказание над минималния определен в закона размер. В заключение съдът намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения от останалите нарушения от този тип. Доколкото НП следва да бъде потвърдено, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, което да бъде в размер на 100 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване - на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът