Решение № 9099 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1011/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 63в от Закона за административни нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по Касационна жалба вх. № 6752/01.04.2026 г., подадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА - ДРВВЗ/, чрез гл. юрк. Д. М., срещу Решение рег.№ 256/29.12.2025 г., постановено по НАХД № 48/2022 г. на Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 104/06.01.2022 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, с ЕИК 813109388, със седалище и адрес на управление в гр. Девня, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН е наложена имуществена санкция в размер на 11 108 705.00 лева. В жалбата са релевирани съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Изложени са конкретни доводи, свързани с извода на районния съд относно неотразяването принципа на пропорционалност при налагане на санкции в българското законодателство, който касаторът възприема като противоречащ на европейското право. Посочва, че решения на СЕС по дела С-210/10 и С-501/14 са неотносими към настоящия казус, тъй като те засягат разпоредбите на социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, а обществените отношения в областта на запасите от нефт и ефтопродукти се уреждат от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Изтъква, че посочената в обжалваното решение практика на Административен съд - Варна е неотносима, поради съображения, че тя касае определяне на имуществената санкция при старата редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН. Твърди, че постановеният от РС извод за несъразмерност и непропорционалност на наложената имуществена санкция е немотивиран. Излага твърдения, че неправилно въззивният съд е обосновал извод за спиране действието на Разрешение за замяна № РЗ-12-58/07.06.2021 г., тъй като е оспорено пред Административен съд - Варна. Според касатора, това Разрешение не представлява ИАА, поради което обжалването му по съдебен ред не спира изпълнението му. Посочва, че районният съд не е взел предвид писменото доказателство за възможността на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД да съхранява запаса, което е довело до санкциониране на дружеството за неизпълнение на Разпореждането за съхранение на 50 000 тона гориво за дизелови двигатели. Въз основа на посочените доводи от съда се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата на подробно изложените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки, касаторът посочва, че НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид естеството и характера на делото, както и броят на съдебните заседания. Ответникът по касация – „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, с ЕИК 813109388, със седалище и адрес на управление в гр. Девня, Промишлена зона, чрез адв. М. К. от •••, оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че правилно и законосъобразно районният съд е постановил обжалваното решение. Правилно, според ответника, районният съд е достигнал до извод, че наложената имуществена санкция е непропорционална. Законосъобразно е прието, че са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните, касаещи неясноти и несъответствия при издаване на Разпореждане за създаване на запаси. Посочва, че обжалваното пред Районен съд – Девня НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Релевира съображения, че посочената в НП дата на извършване на нарушението не съответства на установените по делото факти. Поради тези съображения счита, че постановеното от въззивния съд решение е правилно и законосъобразно. Искането до съда е обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Прави възражение за изтекла погасителна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Представителя на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че е налице изтекла погасителна давност, с оглед на това, че нарушението е извършено на 02.07.2021 г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Административен съд - Варна, I-ви тричленен състав, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Предмет на оспорване пред Районен съд /РС/ – Девня е НП № 104/06.01.2022 г., издадено от Председателя на ДА - ДРВВ, с което на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН, е наложена имуществена санкция на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН в размер на 11 108 705.00 лева. За да постанови обжалваното решение, РС - Девня от фактическа страна установява следното, обобщено твърде накратко в съдебния акт: На „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД с Разпореждане № Р-12-179/29.04.2021 г., издадено от Заместник председател на ДА - ДРВЗ, се определя да създава и поддържа запаси за извънредни ситуации от 44 434. 819 тона котелно гориво. С Разрешение за замяна № РЗ-12-58/07.06.2021 г. на Председателя на ДА - ДРВВЗ, издадено въз основа на писмено искане от „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, котелното гориво се заменя с гориво за дизелови двигатели в същото количество. Със същото разрешение е определен и краен срок за изпълнение до 01.07.2021 г., като задълженото лице е следвало да го съхранява, обновява и възстановява за собствена сметка до 30.06.2022 г. в хода на вече образуваната документална проверка, служителят Г.Ж. установил, че дружеството съхранява в друга държава-член на Европейския съюз-Република Словения 22 217.410 тона гориво за дизелови двигатели, респективно не е изпълнено изискването за съхранение на останалите 22 217.410тона гориво. На 08.09.2021 г. въз основа на направените от проверяващите констатации срещу задълженото дружество бил съставен АУАН, който е надлежно предявен и връчен, подписан с възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, постъпили и писмени такива. Същите били приети от административнонаказващия орган за неоснователни и немотивирани. На основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН за нарушение на чл. 17, ал. 1 от същия закон Председателят на ДА – ДРВВЗ издал Наказателно постановление срещу „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД , с което на дружеството наложил имуществена санкция в размер на 11 108 705.00 лева. Така издаденото НП е връчено на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД на 10.01.2022г. чрез Български пощи, видно от Известие за доставяне ИД PS 1000 0491LT A. От приетите във въззивното производство доказателства всъщност се установява още, че въз основа на Заповед № ГМ-43/27.08.2021 г. на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Варна, от служители на дирекцията на 30.08.2021г. на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД е извършена проверка за изпълнение на задълженията по чл. 17, ал.1 от ЗЗНН. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ГМ-10-43/30.08.2021г. При проверката от страна на задълженото лице са представени Договор за делегиране на създаването и съхраняването на запаси № SOLVAY SODI-CSA-01/07/21-30/06/22-Diezel-2.22kt. Запасите за извънредни ситуации в размер на 22 217,410 тона (двадесет и две хиляди двеста и седемнадесет тона и четиристотин и десет килограма) гориво за дизелови двигатели, съгласно Разрешение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава-членка на Европейския съюз № РЕС-12-11/14.06.2021 г., се съхраняват на адрес по седалище на Petrol, Slovenska Energetska Druzba d.d, Dunajska Cest 50, 1527, Любляна, Словения в склад № R-20 за срок от 01.07.2021г. до 30.06.2022г. Адресът на склада е EWN-Instalacija, разположено в Koper, Sermin 10а, ведно с приложенията към договора. Застрахователната полица била със срок на действие от 00:00 часа на 01.07.2021г. до 24:00 часа на 31.05.2022г. с WIENER STADTISCHE VIENNA INSURANCE GRUP. Установено е, че за останалите 50 на сто от Разрешение за замяна № РЗ-12-58/07.06.2021г. на Председателя на ДА ДРВВЗ за 44 434, 819 тона гориво за дизелови двигатели, които представлявали 22 217, 410 тона гориво за дизелови двигатели, „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня не представя на проверяващите складов запис и документи, удостоверяващи създаден ЗИС на територията на страната. Чрез Председателя на ДА – ДРВВЗ до РС – Девня срещу НП е подадена жалба, с която се оспорва законосъобразността му, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. С жалбата са представени следните писмени доказателства: 1/ жалба с оспорване законосъобразността на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-179/29.04.2021 г., въз основа на която е образувано адм. д. № 1183/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, производството по което не е приключило; 2/ искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспореното разпореждане; 3/ жалба срещу предписание по Констативен протокол № 43/30.08.2021 г., съставен от комисия от служители на ТД „Държавен резерв“ – Варна при ДА - ДРВВЗ и издаден вследствие на извършена проверка въз основа на Заповед № ГМ-43/27.08.2021 г. Въз основа на жалбата е образувано адм. д. № 2383/2021 г., производството по което е спряно до приключване на производството по адм. д. № 1183/2021 г.; 4/ Приложени са Констативни протоколи №№№ ГМ-43/30.08.2021 г., № ГМ-52/01.11.2021 г., № 60/02.12.2021 г., обективиращи резултатите от последващи проверки за изпълнение на Разпореждане № Р-12-179/29.04.2021 г. С Молба вх. № 1399/16.03.2022 г. от процесуалния представител на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД е поискано производството по делото да бъде спряно до постановяване на съдебно решение по адм. д. № 1183/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, тъй като законосъобразността на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-179/29.04.2021 г. е от значение за правилното решаване на спора по НАХД № 48/2022 г., по описа на РС- Девня. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2022 г. производството по НАХД № 48/2022 г., по описа на РС – Девня е спряно до приключване на адм. д. № 1183/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. С Разпореждане № 1407/29.09.2025 г., постановено по НАХД № 48/2022 г. по описа на РС – Девня производството е възобновено. На 24.11.2025 г. от дружеството-жалбоподател е подадено искане за отправяне на преюдициално запитване по отношение тълкуването на член 21 от Директивата на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти относно обстоятелство дали е налице неизпълнение на възложено задължение по ЗЗНН и ако това е така - дали определената на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД санкция съответства на принципите за ефективност, съразмерност и възпиращо действие и на общо закрепените в правото на ЕС норми. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 29.12.2025 г. исканията са оставени без уважение, тъй като същите не са необходими за изясняване на обективната действителност. За да отмени НП, въззивният съд в мотивите си приема, че при транспониране на нормативната уредба на правото на Европейския съюз в националните санкционни разпоредби, каквато е разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН, не е предоставена никаква възможност за отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, поради което противоречат на правото на Съюза. Въззивният съд е пояснил, че от даденото Разрешение № Р-12-179/29.04.2021 г., на Зам.-председателя на ДА – ДРВЗ не става ясно дали следва да се създават запаси, или да се поддържат такива. Отделно от това, РС – Девня е обосновал извод, че предвид спецификата и количеството на запасите, държавният орган в лицето на ДА – ДРВВЗ е следвало да съобрази сроковете, при които е било възможно да се изпълни разпореждането. Като анализира доводите в касационната жалба и тези на въззивния състав, мотивирали го да отмени обжалваното пред него НП, касационната инстанция в посочения тричленен състав намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, в мотивите на което е прието, че в наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието, давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В Закона за административните нарушения и наказания не е уреден институтът на погасителната давност за наказателно преследване, поради което разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс. По-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Наказателното преследване се изключва по давност, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, по аргумент от чл. 81, ал. 1 от НК. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. С процесното НП/ № 104/06.01.2022 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН е наложена имуществена санкция в размер на 11 108 705.00 лева, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, извършено на 02.07.2021 година, предвид обстоятелството, че в изпълнение на Разрешение за замяна №РЗ-12-58/07.06.2026г., дружеството е следвало да създаде в срок до 01.07.2021г. ЗИС в размер на 44 434,819 тона гориво за дизелови двигатели. Към настоящия момент при постановяване на решението е налице пречка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба, поради изтичането на абсолютната давност повече от 4 години и шест месеца от датата на извършване на нарушението по аргумент от чл.81 ал.3 НК. Изчислена, съобразно посочената разпоредба, давността изтича на 02.01.2026г., след произнасяне на решението от въззивния съд и преди образуване на настоящото производство. Съдът следи служебно за наличието на предпоставки, водещи до изключване отговорността на дееца, респективно нарушителя, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 и чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Настоящата инстанция намира, че макар и на различни доводи, изложени по-горе, решението на въззивния съд е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалбата се явява основателно. От касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представен списък с направените в производството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2035,14 евро, ведно с фактура и платежно нареждане. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер превишаващ нееднократно изплатеното възнаграждение, поради което съдът намира, че поисканото адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съответно възражението за прекомерност е неоснователно и в тежест на касатора следва да останат направените в производството разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1, пред. първо от АПК, I-ви тричленен съдебен състав при Административен съд – Варна