Решение № 181 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 192/2026 г.

С решение Рег.№ 65 /09.03.2026,постановено по гр.дело № 2865/2024г. ЛРС е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, за признаване за установено, че „З.“ ЕООД, ЕИК: ••• със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Б. № ••, общ. В., обл. М. дължи на М. К. А., с ЕГН: •••••••••• с адрес: гр. В., ул. Е. ••, вх. *, ап. ••, сума в общ размер 8,186.00 лв., предмет на присъждане със Заповед № 1390/06.11.23 г. по ч.гр.д. № 2067/23 г. на PC Л., която сума представлява арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за преаренда от 27.10.2014 г., peг. № 8653 на Нотариус В. М., вписан под № 7328/27.10.14 г., акт № 298, т. 15 на Служба по вписванията – гр. Л..,като е присъдил и съответните разноски. Така постановеното решение е обжалвано от М. К. А., чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност .Твърди ,че съдът е допуснал нарушение на чл.297 и чл.298 ГПК,като е изложил подробни мотиви в тази насока . Оспорва като неправилни изводите на районния съд относно приложение нормата на чл.30,ал.2 ЗАЗ, както и за това, че относими към спора са доказателствата за това на какво основание ответникът е ползвал имотите предмет на процесния договор за преаренда. Предвид горното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна З. ЕООД, чрез пълномощник адвокат П. М., с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени доводи по поддържаните с жалбата твърдения относно правилността на решението. Позовава се на съдебна практика с представени копия на решения на ВКС и МОС. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат, така както са подадени. Във въззивното производство не са събирани доказателства. Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното: Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по установителен иск, предявен по реда чл. 422 ГПК в срок след развило се заповедно производство и подадено в срок възражение от длъжника. Установено е, че на 02.11.2023г. ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 8186 лева арендно плащане за стопанската 2022/2023 година по договор за преаренда на земеделски земи с нотариално заверени на 27.10.2014г. подписи, вписан в службата по вписвания гр. Л.. Образувано е ч.гр.дело № 2067/2023г. по описа на РС Л., като на 06.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение за сумата 8186 лв. главница, ведно със законна лихва и изпълнителен лист, получен от заявителя на 06.11.2023г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 591/2024г. по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. № 900, район на действие – Окръжен съд В., по което на длъжника З. ЕООД е връчена заповедта за изпълнение, като в срок е подадено възражение за недължимост на вземането по заповедта с приложени към възражението писмени доказателства. На заявителя е указано да предяви иск за установяване вземането си, като в законоустановения срок същият е предявил такъв пред РС В. и след възражение за местна подсъдност делото е изпратено за разглеждане на РС Л.. Правното основание на предявения иск с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства за сключен договор за преаренда и дължимо по него неплатено арендно плащане от ответника за една стопанска година е чл. 79,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 8,ал.1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 422,ал.1 във връзка с чл. 415 ГПК. С исковата молба, ищецът е поискал от съда да установи съществуване на вземане в размер на 8186 лева лева, представляващо дължимо арендно плащане за стопанската година 2022 /2023 с основание договор за преаренда на земеделски земи от 27.10.2014г. , вписан в службата по вписвания при РС Л. на същата дата. По силата на този договор ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишна рента в общ размер 8186 лева, или по 50 лева за дка площ за следните земеделски имоти с обща площ 163.729 дка: 1. нива с площ от 6.328 дка в м. С. в землището на с. З.; 2. нива с площ от 13.880 дка в м. В. в землището на с. З.; 3. нива с площ от 11.090 дка в м. В. в землището на с. З.; 4. нива с площ от 18.910дка м. В. в землището на с. З.; 5. нива с площ от 20.440 дка в м. П. в землището на с. З.; 6. пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с. С.;7. нива с площ от 10.170 дка в землището на с. С., 8. нива с площ от 8.571 дка в землището на с. С.; 9. нива с площ от 63.100 дка в землището на с. С.; 10. нива с площ от 4.040 дка в м. Д. в землището на с. Я.; 11. нива с площ от 2.900 дка в м. Л. в землището на с. Я.. За да обоснове дължимост на вземането ищецът както в заповедното, така и в исковото производство се е позовал и на влязло в сила между същите страни решение № 194/07.07.2022г. на РС Л. по гр.дело № 1827/2021г. , с което на основание договора за преаренда е установено вземане за арендно плащане за предходна стопанска година с твърдения, че това решение има сила на присъдено нещо за общите факти за действителността и съществуването на процесния договор за преаренда и всички възражения на ответника са преклудирани като разгледани по това дело или незаявени до приключване устните състезания по него. С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че не дължи плащане по договора за преаренда, тъй като договорите за аренда, въз основа на които ищецът като арендатор е придобил права върху процесните имоти, са прекратени , което съгласно чл. 30,ал.2 ЗАЗ е довело до прекратяване на договора за преаренда. Посочил е, че относно имотите в землището на село С. / т. 6 до т. 9 от исковата молба/ договорът за аренда с арендатор ищеца е прекратен с анекс от 06.08.2018г. , за имотите в землището на село З. договорите за аренда са прекратени с анекси, в сила от 10.06.2021г. , 18.05.2021г. и 20.04.2021г. Твърди също така,че не е ползвал процесните имоти на основание сключения Договор за преаренда. За да отхвърли предявения иск,ЛРС е приел,че арендните договори, легитимиращи ищеца като преарендодател са прекратени, което и на основание чл. 30,ал.2 ЗАЗ обуславя прекратяване и на процесния договор за преаренда. Относно съдебното решението, на което се позовава ищеца, съдът е приел, че същото не обвързва съда, тъй като претенцията по това решение е за друг период, съответно не е налице сила на присъдено нещо, с която съдът следва да се съобрази. Настоящата въззивна инстанция намира,че атакуваното решение е правилно,като съображенията за това са следните: По делото не се спори, че на 27.10.2014г. е сключен договор за преарендуване на земеделска земя, по силата на който М. К. А. като преарендодател е отдал на З. ЕООД за временно и възмездно ползване земеделска земя, която е взел за обработване под аренда на основание следните договори: Договор за аренда на земеделски земи № 162, том IV от 09.05.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 26, том VIII, дв. вх. рег. № 3326 от 20.05.2014г.-СВ Л. /за посочените в т.1 и т. 2 два имота/, Договор за аренда на земеделски земи № 43, том III от 12.03.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 71, Л. V, дв. вх. рег. № 1904 от 20.03.2014г. - СВ Л./ за имотите, посочени в т.3 до т.5/, Договор за аренда на земеделски земи № 194, том 11 от 27.02.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 14, том V, дв. вх. рег. № 1799 от 17.03.2014г. СВ Л. /за имотите, описани в т. 6 до т.11/. Безспорно е, че договорът за преаренда е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2014г. с договорено годишно арендно плащане 50 лева за дка площ, като общата площ на земеделските земи, предмет на договора е 163.729 дка с дължимо годишно арендно плащане общо 8186 лева с падеж края на съответната стопанска година. Установено е от представените с отговора на исковата молба анекси, че на 06.08.2018г. М. К. А. като арендатор и Ю. ООД като арендодател са постигнали съгласие за прекратяване, считано от 01.10.2018г. сключен между тях Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г., относно следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор •••.138.120 - нива в с.С. с площ от 63109кв.м., ПИ с идентификатор •••.221.70 - нива в с.С. с площ 10171кв.м., ПИ с идентификатор •••.26.30 - нива в с.С. с площ 8573кв.м. и ПИ с идентификатор •••.232.109 - пасище в с.С. с площ 4301кв.м, представляващи имоти по точки от 6 до 9 , предмет на исковата молба. Анекса е вписан в СВ с акт № 265, том 10, вх. рег. № 4986/2018г.. С анекс от 20.04.2021г., вписан в СВ Л. с акт № 28, том 6, вх. рег. № 3676.2021г., сключен между арендодателя Ю. ЕООД и арендатора М. А. страните са се договорили да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г. на СВ Л. по отношение на следните имоти: ПИ с идентификатор •••.377.36 - нива с площ от 20444кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор •••.74.4 - нива с площ 18913кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор •••.194.1 - нива с площ 6328 кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор •••.8.15 - нива с площ от 13884 кв.м. в с. З., представляващи имоти т. 1,2,4 и 5 , предмет на исковата молба. С анекс от 20.04.2021г., сключен между арендодателя Ю. ЕООД и арендатора М. А. страните са се споразумели и са прекратили по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г. - СВ Л. относно ПИ с идентификатор •••.73.16- нива с площ от 4041 кв.м.в с. Я. и ПИ с идентификатор •••.86.11 - нива с площ 2901кв.м. в с.Я. / имоти т. 10 и 11 по исковата молба/ . От приложеното по делото заверено копие от анекс от 11.06.2021г., вписан в СВ Л. с акт № 148, том 6, вх. рег. № 3917/2021г. се установява, че между Ю. ЕООД като арендодател и М. К. А. като арендатор е договорено да бъде прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх. рег. № 3326/09.05.2014г., том 8 акт 26 - СВ Л. за имотите: ПИ с идентификатор •••.8.15 - нива от 13884кв.м. в с.З. и ПИ с идентификатор •••.194.1 - нива от 6328кв.м. в с.З. / имоти т. 1 и т. 2 от исковата молба/ . Между Л.С.Н. като арендодател и М. К. А. като арендатор е сключен анекс на 13.05.2021г., вписан в СВ Л. акт № 116, том 5, вх. рег. № 3074/2021г., с който страните са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх.рег. № 1904/20.03.2014г., том 5, акт 71 на СВ Л. по отношение на ПИ с идентификатор •••.37.17, представляващ нива с площ от 11092кв.м. в с.З., м. В. имот описан в т. 3 на исковата молба. По делото са приложени и прекратените с горепосочените анекси договори за аренда, от които се установява, че към датите на сключването им през 2014г. арендодател е ЕТ М. А.-Ю. –Ю. К., ЕИК •••. От справката по партидата на ЕТ в ТР се установява, че през 2016г. ЕТ е прехвърлил търговското си предприятие на Ю. ООД, ЕИК 204100726, което дружество е със съдружници и управители М. К. А. и Ю. М.в К.. От приложените по делото анекси се установява, че относно четирите имота в землището на село С., предмет на договора за преаренда, правата на М. К. А. като арендатор са прекратени , считано от 01.10.2018г. По отношение имотите в землището на село З., предмет на договора за преаренда, правата на М. К. като арендатор са прекратени към 01.10.2021г./ края на стопанската 2020/2021г. година/ по силата на сключени с арендодателя Ю. ООД като правоприемник на ЕТ М. К.-Ю. –Ю. К. анекси в пероода април – юни 2021г. за прекратяване по взаимно съгласие арендните договори за тези имоти. От приложеното по делото решение № 194/07.07.2022г. на Районен съд Л. по гр.дело № 1827/2021г. , влязло в сила, се установява, че съдът е признал за установено , че З. ЕООД дължи на М. К. А. сумата 8211.01 лева , от които 8186 лева главница –арендно плащане по Договор за преаренда на земеделска земя с вх.рег.№ 7328/27.10.2014г. , том 15, акт 298 на Служба по вписвания гр. Л. за стопанската 2018/2019г. и 25.01 лева мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-11.10.2019г. , ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1807/2019г. на ЛРС. От мотивите на това решение се установява, че съдът е разгледал възражение на ответника З. ЕООД за частично прекратяване на договора за преаренда от 27.10.2014г. поради прекратяване с анекс от 06.08.2018г. на договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. per №1799/17.03.2014 г., том 5, акт № 14, от който преарендатора М. К. А. черпи своите права, като е приел, че това прекратяване е настъпило само в отношенията между страните по договора за аренда , има действие само по отношение Ю. ЕООД и М. К. А. и не се е отразило на договорното правоотношение по процесния договор за преаренда, съответно приел е за неоснователно възражението на ответника, че с прекратяване на договора за аренда относно четирите имота в село С. е прекратен и договора за преаренда за тези имоти. Прието е, че договорът за преаренда обвързва страните в неговата цялост, докато не бъде прекратен на някое от основанията предвидени в чл. 27 ЗАЗ и бъде вписано неговото прекратяване, съответно ответникът дължи арендно плащане на основание договора за преаренда за всички имоти, предмет на същия. Разгледано е и прието за неоснователно възражението на ответника З. ЕООД, че не дължи арендно плащане за имота с площ 4040 кв.метра в м.Д., землище село Я. / т.10 ИМ/, тъй като ползва същия на основание договор за наем вписан на 18.08.2011 г. под дв.вх.рег.№ 7027/18.08.2011 г., акт № 259, том 16 на СлВп- Л. със страни Б.А.М. като наемодател и «З.» ЕООД като наемател, срокът на който е удължен с Анекс от 2016г. При така установената фактическа обстановка, която не е спорна по делото, от правна страна съдът приема следното: Основателността на предявения иск с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 8,ал.1 и чл. 11 от ЗАЗ е обусловена от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: наличие на валидно сключен договор за преаренда с предмет процесните земеделски земи, предвиждащ задължение за плащане на арендно възнаграждение в размер съответен на претендирания; изпълнение на задълженията на преарендодателя по договора за преаренда да предостави ползването на имотите в годно състояние за използването им съобразно уговореното предназначение; настъпване на падежа за изпълнение на задължението за плащане на арендно възнаграждение. По делото е установено, че на 27.10.2014г. между страните е сключен процесния договор за преаренда в писмена форма с нотариално заврени подпис с предмет временно и възмездно ползване на процесните земеделски имоти за срок от 10 години, считано от 01.10.2014г. , с договорено арендно плащане 50 лева за дка площ, дължимо в края на стопанската година. Предвид обстоятелството, че договорът е за преаренда, то приложима е разпоредбата на чл. 11,ал.2 ЗАЗ, според която при преарендуване преарендатора не може да има повече права от арендатора, съответно действието на договора за преаренда е обусловено от наличие на сключен по реда на ЗАЗ договор за аренда. Безспорно е по делото, че правата на ищеца М. К. като преарендодател произтичат от посочените в процесния договор три договора за аренда , сключени 2014г. с предмет процесните имоти, по които арендодател е ЕТ М. К. –Ю. – Ю. К. , като по делото е установено и не се спори, че Ю. ЕООД към 2016г. , а сега ООД, по силата на сключен с ЕТ договор от 2016г. за прехвърляне търговското предприятие на ЕТ е придобил качеството на страна по договорите за аренда като арендодател. Безспорно е също така, че по взаимно съгласие между страните по договорите за аренда, същите са прекратени, което прекратяване е вписано в службата по вписвания. Така с Анекс от 06.08.2018г. е прекратен договора за аренда по отношение четирите земеделските имоти в землището на село С., а с анекси съответно от 20.04.2021г., 13.05.2021г. и 10.06.2021г. са прекратени арендните договори и по отношение останалите 7 земеделски имоти в землището на село З. и село Я., като действието им следва да се счита за отпаднало с изтичане на стопанската 2020/2021 година на 01.10.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗАЗ , след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин, а според ал. 2 с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването, като арендодателят може да иска връщането и направо от него. Доколкото правата на преарендодателя по договора за преаренда са обусловени от наличието на сключен договор за аренда / чл.11,ал.2 ЗАЗ/ , то по силата на закона -чл. 30,ал.2 ЗАЗ- се счита за прекратен и сключения договор за преаренда. Безспорно е обаче , че между страните е налице влязло в сила решение № 194/07.07.2022г.,постановено по гр.дело № 1827/2021г. на РС Л. с предмет арендно плащане по договора за преаренда за стопанската 2018/2019г., което е създало сила на присъдено нещо между страните относно спорното материално право, предмет на това решение , въведено с основанието и петитума на уважения иск. Основанието на уважения иск е наличието на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за преаренда , а петитума е установяване на вземане за арендно плащане по този договор за стопанската 2018/2019г. . Съгласно чл. 298,ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание, т.е силата на присъдено нещо обхваща и основанието на иска, а именно наличието на договорно правоотношение по процесния договор за преаренда, който договор е юридическият факт, породил признатото с решението вземане. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. В това производство съдът е разгледал възражения на ответника за прекратяване с Анекс от 06.08.2018г. арендния договор по отношение четирите земеделски имота в село С., които имоти са предмет и на договора за преаренда, като е приел, че прекратяване не е настъпило, поради което и е уважил иска. Разгледано е и възражението на ответника, че ползва имота с площ 4040 кв.метра в местността Д. землище село Я. на основание договор за наем от 2011г., като е приел това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 299,ал.1 ГПК спор с разрешен с вляло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите когато законът разпорежда друго. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на присъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В случая са преклудирани фактите, представляващи основания за прекратяване договора за преаредна поради прекратяване на договора за аренда по взимано съгласие на страните с анекса от 06.08.2018г. относно четирите земеделски имота в землището на село С.. Това правопогасяващо възражение на ответника е били надлежно въведено в предмет на гр.дело № 1827/2021г. на ЛРС, разгледано е от съда и е прието за неоснователно, като с оглед чл. 299,ал.1 ГПК повторно разглеждане на това възражение е недопустимо. В случая обаче не може да се приеме,че силата на присъдено нещо на решението се разпострира и към фактите, настъпили през 2021г. и ответникът не е имал задължение да ги наведе в защитата си по предявения иск, поради което и по отношение на тези факто не е настъпила преклузия. Тези възражения са допустими за разглеждане в настоящето производство с предмет вземания с основание договора за преаренда за стопанската 2022/2023 г. В настоящата производство предвид изложените по-горе факти е приложима разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗАЗ ,съгласно която с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването .Предвид това настоящата инстанция възприема извода на ЛРС, че настоящият договор за преаренда, на който се позовава ищеца, е прекратен с подписване на цитираните по-горе анекси, поради прекратяване на сключените за тези имоти договори за аренда , считано от 01.10.2021г. Без значение за дължимостта на договореното арендно плащане е дали преарендаторът реално е ползвал земеделските имоти, предмет на договора за преаренда, доколкото не се твърди от ответника, че не е имал фактическа възможност да ги ползва поради виновно поведение на преарендодателя, ищеца по делото. А след като това е така, то ответникът не дължи и заплащане на арендната цена . Поради съвпадане изводите на въззивния съд с направените такива от първостепенния съд, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно. По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна,която е направила и доказала разноски в размер на 600 евро . Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.