Решение № 103 от 19.4.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 604/2025 г.

Депозирана е искова молба от П. Н. Н., ЕГН •••••••••• от гр. Шумен срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615. Ищецът твърди, че на 11.06.2024 г., на кръстовището на бул. „....“ с ул. ....“ в гр. Шумен пострадал при ПТП, предизвикано виновно от Г. Ф. С., ЕГН ••••••••••, която, при управление на л.а. „.... рег. № .... нарушила правилата за движение и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява раменна кост в горния отдел и луксация на раменна става, довели до затруднение движението на горен ляв крайник за повече от един месец. След инцидента бил приет в МБАЛ – Шумен, където претърпял операция и поставяне на имплант – анкер. Получил тежка аксонална периферностволова увреда за н. аксиларис синистра и аксиална периферностволова увреда за н. аксесориус, както и аксонална периферностволова увреда за н.м. кутанеус и н. радиалис. На 06.01.2025 г. постъпил в КОЦ – Шумен за допълнително лечение, където му била установена хиетална херния. Вследствие на преживяното, след изписването му от МБАЛ – Шумен изпитвал изключително силни болки и страдания, които не стихвали дори и нощем, поради което пиел обезболяващи. Изпитвал болки в областта на лявото рамо, при вдишване и издишване, трудно можел да лежи и да се придвижва в домашни условия. Получил дискомфорт в стомаха и гръдната област. Възстановяването от травмите било изключително бавно и тежко, като продължавал да посещава специалисти и да провежда необходимите лечения. Предстояла му операция на хернията, но поради липса на средства в момента не можел да я проведе. И до настоящия момент се затруднявал да се придвижва и изпитвал болки в областта на лявото рамо и ограничения на движенията. Започнал да вдига кръвно. В момента на ПТП ищецът управлявал мотопед „...., рег. № ..... на който били причинени щети в размер на 578.50 лева, съгласно автотехническата експертиза. Впоследствие допълнително били установени и щети в размер на 360 лева, от които за подмяна на маслен радиатор – 120 лева, за подмяна на два телескопа на предно колело 2х70=140 лева и за подмяна на оста на предно окачване – 100 лева. Отделно от това, в изплатеното му от ответника обезщетение не била включена и сумата от 50 лева за пътна помощ за транспортиране на мотоциклета. В резултат на лечението на причинените му травматични увреждания, претърпял и вреди за платени леглодни – 58 лева, за лекарства – 590.42 лева, за закупуване на имплант на костта на лява ръка – 780 лева. Или общата сума на причинените му вреди възлиза на 2 425.92 лева, от които, след приспадане на заплатената от ответника сума от 587.50 лева, остава дължима разлика от 1 838.42 лева. За ПТП било образувано ДП № 525/2024 г. на РУ – Шумен, пр.пр. вх. № 2450/2024 г. на ШРП, по което извършителката Г. Ф. С., ЕГН •••••••••• сключила споразумение с ШРП, одобрено в съдебно заседание на 02.12.2024 г. по АНД № 2124/2024 г. по описа на ШРС. Към момента на ПТП за л.а. „.... рег. № .... имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № ..... г., със застраховател ответното дружество. Ищецът предявил пред ответника застрахователна претенция, по повод на което била образувана щета № 0801-001622/2025-01. През м. март 2025 г. застрахователят изплатил на ищеца сумата от 587.50 лева – обезщетение за щети по автотехническата експертиза, но не и обезщетение за допълнително установените такива. На 25.09.2025 г. ответникът му изплатил и сумата от 15 000 – обезщетение за неимуществени вреди, която счита, че не съответства на действително претърпените от него и на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като намира, че следва да му бъде определено общо обезщетение за същите в размер на 55 000 лева. Предвид горното и тъй като не е съгласен с изплатените му от застрахователя обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лева допълнително към определените и изплатени 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП на 11.06.2024 г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането– 11.06.2024 г. до окончателното й плащане, сумата от 1 838.42 лева, представляваща неплатена част от обезщетение за имуществени вреди, съответстващи на направените разходи за лечение – за имплант, за лекарства, за леглодни, за пътна помощ, за маслен радиатор, за два телескопа на предно стъкло и за ос за предно окачване, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 11.06.2024 г. до окончателното й плащане и извършените по делото разноски, включая адвокатско възнаграждение. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, представлявано от изпълнителните директори Т.В. и К.К. действащи чрез пълномощника адв. П. В. от ШАК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита претенцията за недължима, отделно от това – за неоснователна и прекомерна. Оспорва изрично механизма на процесното ПТП и пряката причинно следствена връзка между заявените от ищеца телесни увреждания и сторените разходи във връзка с тях. Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, в качеството му на мотоциклетист поне с 30%, тъй като водачът на л.а. „....“ не е имал възможност да спре/заобиколи мотора, за чието движение и внезапно изскачане на пътя не е била длъжна да знае и предвиди, респ. да се съобрази с неговото поведение и поради тази причина е реализирала ПТП, както и възражение за принос на ищеца поне с 25% за вида и размера на телесните му увреждания, с оглед на възрастта и здравословното му състояние преди ПТП. Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от инцидента за ищеца; че хиеталната херния, високото кръвно налягане, направената операция и поставения имплант-анкер, както и тежката аксонална периферностволова увреда на тялото на ищеца са пряк резултат от ПТП. Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП ищецът изпитва физически затруднения и психически дискомфорт и към настоящия момент. Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъответен на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, както и претенциите за присъждане на законна лихва за забава, с оглед неоснователността на главните искове. В условията на евентуалност, счита, че дължи лихва за забава върху обезщетенията, които евентуално биха били присъдени на ищеца считано от 26.09.2025 г. – деня, следващ датата на изплащане на обезщетението по извънсъдебната претенция по чл.380 от КЗ. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали значително размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди и му присъди извършените по делото разноски. В съдебно заседание страните поддържат заявените от тях претенции и възражения. Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, които са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС. По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че на 11.06.2024 г., на кръстовище на бул. „....“ с ул. ....“ в гр. Шумен е настъпило ПТП между л.а. „.... рег. № ....., управляван от Г. Ф. С. и мотоциклет „.....“, рег. № ..... управляван от ищеца. По повод на инцидента е било образувано ДП № ........о описа на РУ при ОД на МВР – Шумен, по което, с постановление от 04.10.2024 г. като обвиняем е бил привлечен водачът на л.а. „.... рег. № ...... С влязло в сила на 02.12.2024 г. определение по АНД № 2124/2024 г. по описа на ШРС е било одобрено споразумение между ШРП и водачът на л.а. „.... рег. № ..... Г. Ф. С., по силата на което същата е била призната за виновна за причиняване на описаното ПТП, поради извършени от нея нарушения на чл.20, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, и причиняване по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца , изразяваща се в счупване на лява раменна кост в горния отдел, луксация /изкълчване/ на раменната става, довели до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от един месец, средно за 2.5 – 3 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което, на основание чл.375а от НПК, вр. чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорности й е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за сок от 4 месеца. Към датата на ПТП за л.а. „.... рег. № ..... е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/30/123003848068, със застраховател ответното дружество, поради което с молба вх. № 1078/24.02.2025 г. ищецът е предявил към същото застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за причинени му от застрахователното събитие имуществени и неимуществени вреди, по повод на което е била образувана щета № 0801-001622/2025-01. С преводно нареждане от 05.03.2025 г. ответникът е изплатил на ищеца по посочената щета сумата от 587.50 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи щети по мотоциклет „.....“, рег. № ..... съгласно опис заключение от 27.02.2025 г.. С преводно нареждане от 25.09.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца и сумата от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, възприето като обективно и компетентно дадено и показанията на свидетелката Г. Ф. С. се изяснява, че процесното ПТП е било осъществено при следния механизъм: мотоциклет „.....“, рег. № ..... се движел по лявата лента на бул. „....“ в направление кръговото движение с бул. „....... Времето било ясно, слънчево, пътното платно сухо, без неравности и без наклон. При достигане на светофара на кръстовището с ул. ....“ мотоциклетистът почти намалил скоростта до спиране и при светване на зелена светлина продължил движението си направо. В същия момент в насрещната лента след кръстовището срещуположно навлязъл л.а. „.... рег. № ..... с намерение на водача да завие наляво по ул. ....“. Лекият автомобил преминал през пешеходната пътека, навлязъл в кръстовището и завил наляво, при което навлязъл в лентата за движение на мотоциклета. Мотоциклетът се ударил с предното колело в предната част на лекия автомобил, който спрял. При удара мотоциклетът останал пред автомобила, а водачът на мотоциклета се прехвърлил през предния капак на леката кола и паднал до предното й ляво колело. По време на удара скоростта, с която се е движел мотоциклетът е била 32.3 км/ч., а скоростта на лекия автомобил 15.3 км/ч.. Технически съобразената скорост, при която мотоциклетистът е можел да спре преди удара е 18.7 км/ч.. При навлизане на лекия автомобил в лентата на движение на мотоциклета последният се е намирал на разстояние 9.2 м. от мястото на удара и е бил ясно видим за водача на лекия автомобил, който в същия момент се е намирал на разстояние 5.1 м. от мястото на удара. При приближаване и непосредствено преди навлизане в кръстовището мотористът е имал видимост към насрещните ленти за движение и л.а. „.... поради което е можел да го възприеме и спре преди навлизане в кръстовището, но не е бил длъжен, като, според вещото лице, ако мотоциклетистът беше спрял, произшествието би било предотвратено. Според свидетелката С. – водач на л.а. „.... преди инцидента същата била спряла на червен светофар като пред нея имало друга кола в същата посока. Когато светнала зелена светлина, колата пред нея се изнесла бързо, при което тя започнала да се придвижва бавно, изчаквайки насрещното движение, за да продължи. При потеглянето си свидетелката успяла да види насрещно движещите се превозни средства, но, поради препречване на видимостта й от спрелия пред нея автомобил и бързото му изтегляне, не могла да види превозните средства срещу нея и съответно не забелязала мотоциклета. От приложените констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1038-825 от 11.06.2024 г. и заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че в резултат на удара на мотоциклет „.....“, рег. № ..... са били повредени преден калник, десен спойлер, заден десен мигач, преден спойлер, маслен радиатор, 2 бр. телескопи, основа на предно качване и лост на ръчна спирачка, като сумата за подмяната им, включваща стойност на авточасти, труд, боя и материали по пазарни цени с включено овехтяване възлиза общо на 1 026.25 лева, от които 93.50 лева – за преден калник, 94.10 лева – за десен спойлер, 25.04 лева – за заден десен мигач, 103.30 лева – за преден спойлер, 120.02 лева – за маслен радиатор, 141.25 лева – за 2 бр. телескопи, 100.05 лева – за основа на предно качване и 1.2 лева – за лост на ръчна спирачка. На л.22 от делото са приложени фактура № 6695/27.09.2024 г. и касов бон от 27.09.2024 г., от които се установява, че ищецът е заплатил сумата от 50.00 лева за репатриране на мотоциклет „...., рег. № ................. от ПП. От приложените медицински документи и заключението на вещите лица по допуснатата комбинирана съдебно медицинска експертиза се установява, че след ПТП ищецът е бил хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ – Шумен, където е престоял от 11.06 до 14.06.2024 г.. След извършените му прегледи в лечебното заведение е било установено, че вследствие падането от мотоциклета след удара с л.а. „....“ е получил луксация на лява раменна става, счупване на големия туберкул на лява раменна кост и контузия на дясно коляно. В резултат от изкълчването на лява раменна става ищецът е получил изтръгване на мускулите от ротаторния маншон заедно със залавното им място от подлежащата раменна кост. Освен това е получил временно притискане на нервите в мишничната ямка от изкълчването на раменната кост в раменната става. На същия е било извършено наместване на лява раменна става и открито оперативно наместване на големия туберкул на лява раменна кост с фиксация с анкерен болт, като от 31.07.2024 г. до 07.08.2024 г. е бил приет за рехабилитация в Отделение по физикална медицина и рехабилитация в МБАЛ – Шумен“, където е провел 7 процедури със средно честотен ток, 7 процедури интерферема, 7 процедури магнитотерапия и 7 процедури механотерапия. Обичайният период за възстановяване при посочените травматични увреждания е срастване на костта и рехабилитация – 90 дни, около три месеца – за лек физически труд и след шест месеца – за тежък физически. В резултат от получените травми пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва ежедневни затруднения в самообслужването си и нормалното провеждане на трудова дейност, като следва да се има предвид, че от м.юли 2024 г. до м. февруари 2026 г. не е търсил лекарска помощ, за да бъде проконтролирано състоянието му, а проведените от него рехабилитация и физиопроцедури са недостатъчни. Към датата на изготвяне на експертизата - 16.02.2026 г. движенията на лявата му раменна става все още не са възстановени, като са ограничени до S 0-0-140 градуса при норма S 0-0-180 градуса и R 20-0-30 градуса при норма R 20-0-30 градуса. От проведената рентгенография се вижда, че големият туберкул е с намален обем, а костното му вещество е лизирано, което се дължи на лошо хранене на костта, последица от изкълчването на раменната кост и разкъсването на хранещи кръвоносни съдове. Ищецът продължава да изпитва болка и ограничения в движението на лявото рамо, като на теория е възможно пълното му възстановяване, но дали това ще се случи е трудно да се прогнозира. Същият се оплаква и от тръпнене и парене в двете предмишници, но тези оплаквания не са свързани с получената при ПТП травма, а са в резултат на друго негово заболяване, а именно шийна спондилоза с радикулопатия. Освен това заболяване, ищецът има и други придружаващи заболявания, които не са свързани с процесното ПТП, а именно доброкачествено образувание на цекум, ендоскопска полипектомия, хроничен еритемоексудативен пангастрит, мастна дегенерация на черен дроб и стенокардия. От представените фактури и касови бонове и заключението на вещите лица по КСМЕ се установява, че във връзка с лечението на причинените му при ПТП травматични увреждания в периода 14.06.2024 г. – 29.08.2024 г. ищецът е извършил разходи за болнично лечение, леглодни и медикаменти в размер общо на 1 109.98 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н. / син на ищеца / и Р.Ч. се установява, че след инцидента, в продължение на шест месеца ищецът не бил в състояние да се самообслужва сам, поради което имал нужда от чужда помощ. Непосредствено след изписването му от болницата за известен период не бил в състояние и да се придвижва, поради болки във врата, кръста и долните крайници. Тъй като живеел сам в гр. Шумен, това наложило свид. Н., който по това време пребивавал постоянно в гр. Варна и свид. Ч. да полагат грижи за него при обличане, осъществяване на лична хигиена и поддържане на дома и домакинството му. И към настоящия момент ищецът не можел да си служи с лявата ръка и използвал само дясната, която при него била водеща. Не бил в състояние да извършва физически труд и продължавал да има нужда от всякаква помощ /вкл. при пазаруване, поддържане на двора и др. дейности изискващи активност с двете ръце/, поради която причина синът му се върнал в гр. Шумен и заживял с него. Продължавал да изпитва постоянни болки и ограничения в движението на ръката, поради което не можел да работи и се пенсионирал по-рано. Поради болките, които изпитвал не можел да спи и приемал обезболяващи. Предвид неразположенията които изпитвал, се консултирал с лекар, който му препоръчал нова операция. Случващото се след инцидента се отразявало негативно и на общото емоционално състояние на пострадалия. При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна: Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност„ при спазване на изискванията на чл.380. Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица. Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2. От изложеното следва, че правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и ответното дружество; противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици за ищеца; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Според задължителната практика на ВКС, имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на застрахователната сума /покритие/лимит/ вредите на увреденото лице, за които отговаря застрахования. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него. Вредите могат да бъдат от неимуществен или имуществен характер, като първите касаят живота, физическото и психично здраве и благополучието на личността, а вторите – имуществената й сфера и могат да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза. На обезщетяване подлежат, както вредите, които са настъпили така и тези, които ще настъпят, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Настъпването на вредите, съответно неизбежността им, се доказва от увредения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът извършва преценка както за действително проявените вреди, така и за тези, които със сигурност ще настъпят, стига да са свързани с деликта. Настъпили след срока по чл.235 ГПК вреди остават извън предмета на конкретния спор, като могат да обусловят предявяването на нова претенция за обезщетяването им при ексцес. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според трайната практика на ВКС, включая по чл.290 от ГПК, по прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите на конкретния случай и, съобразно икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното покритие. Дължимото обезщетение се определя при спазване на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху психическото и физическото му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, като период и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. Въз основа на събраните в настоящото производство доказателства и, на основание чл.300 от ГПК, съдът приема за безспорно установено, че като пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 11.06.2024 г., на кръстовище на бул. „....“ с ул. ....“ в гр. Шумен между л.а. „.... рег. № ....., управляван от Г. Ф. С. и мотоциклет „.....“, рег. № ..... управляван от ищеца, причинено по вина на водача на лекия автомобил, който е извършил нарушения на чл.20, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, на ищеца са били причинени луксация на лява раменна става, счупване на големия туберкул на лява раменна кост и контузия на дясно коляно, като първите две травматични увреждания представляват средна телесна повреда. Поради причинените му увреди пострадалият бил лекуван в болнично заведение в периода 11.06. – 14.06.2024 г., където му били извършени наместване на лява раменна става и открито оперативно наместване на големия туберкул на лява раменна кост с фиксация с анкерен болт, а от 31.07.2024 г. до 07.08.2024 г. провел рехабилитация, изразяваща се в 7 процедури със средно честотен ток, 7 процедури интерферема, 7 процедури магнитотерапия и 7 процедури механотерапия. През първите 90 дни след инцидента същият не е бил в състояние да извършва каквито и да било дейности с лявата ръка и е имал постоянна нужда от чужда помощ при хранене, къпане, обличане, поддържане на домакинството, а в продължение на около 3 месеца не е могъл да натоварва крайника физически. След шестия месец е било принципно възможно да извършва тежък физически труд, но понастоящем това е все още непосилно за него, поради ограничения в движенията на лява раменна става до S 0-0-140 градуса при норма S 0-0-180 градуса и R 20-0-30 градуса при норма R 20-0-30 градуса и намален обем на големият туберкул и костното му вещество, поради лошо хранене на костта, последица от изкълчването на раменната кост и разкъсването на хранещи кръвоносни съдове. Поради състоянието му ищецът все още изпитва болки и не му е възможно да извършва дейности, свързани с използване и на двете ръце. Във връзка с лечението на причинените му при ПТП увреждания, за периода 14.06.2024 г. – 29.08.2024 г. ищецът е извършил разходи за болнично лечение, леглодни и медикаменти в размер общо на 1 109.98 лева. На следващо място, приема за установено, че като пряка и непосредствена последица от ПТП на собствения на ищеца мотоциклет „.....“, рег. № ..... са били причинени щети в размер на 1 026.25 лева, от които 93.50 лева – за преден калник, 94.10 лева – за десен спойлер, 25.04 лева – за заден десен мигач, 103.30 лева – за преден спойлер, 120.02 лева – за маслен радиатор, 141.25 лева – за 2 бр. телескопи, 100.05 лева – за основа на предно качване и 1.2 лева – за лост на ръчна спирачка, както и, че от негова страна са били извършени разходи за репатриране на превозното средство в размер на 50 лева. С категоричност се установява и не се спори между страните и, че към датата на процесното ПТП за л.а. „....“ ..... е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ответника, който, въз основа на предявена от ищеца на 24.02.2025 г. застрахователна претенция, му е изплатил обезщетение за претърпените от застрахователното събитие неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и обезщетение за причинените на мотоциклет „.....“, рег. № ..... щети в размер на 587.50 лева. Въз основа на горното, съдът намира за доказани изискуемите предпоставки за ангажиране обезпечително-гаранционна отговорност на ответника за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди при ПТП на 11.06.2024 г., настъпило по вина на водача на л.а. „....“ ...... Относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, като съобрази, че преди настъпване на процесното ПТП ищецът е бил на 62 години, трудово ангажиран и се грижел сам за домакинството си; вида на претърпените от същия травматични увреждания, продължителността и характера на лечението им и съпътстващите го болки и физически и емоционален дискомфорт; че в рамките на 3 месеца пострадалият не е могъл да си служи с лявата ръка и е имал постоянна нужда от чужда помощ; че след шестия месец и към момента функциите на крайника остават невъзстановени, което е съпроводено с ограничения в движението, болки, дискомфорт и невъзможност да осъществява трудова дейност, както и с необходимост да бъде подпомаган в ежедневието си за действия, свързани с тежко физическо натоварване, което е довело до загуба на автономност и се е отразило негативно върху начина му на живот и социална адаптация и реализация; че поради невъзможността да си служи пълноценно с лявата ръка и да полага труд, ищецът се е пенсионирал предсрочно, в резултат на което е бил лишен от по-високи доходи и се е наложило да разчита на издръжка от сина си; актуалната нужда от продължаване на физиотерапевтичното и рехабилитационното му лечение, без възможност за категорична прогноза, че то би довело до пълно възстановяване движението на лявата му ръка, предвид настъпилите необратими процеси; липсата на проявена от ищеца активност за навременно физикално лечение и рехабилитация след първоначално проведените, което би довело до облекчаване на състоянието му; установените застрахователни лимити; съдебната практика във връзка с подобни случаи, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на уврежданията, съдът приема, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди е в размер на 55 000 лева, от която сума следва да се приспадне доброволно изплатеното от ответника обезщетение, в размер на 15 000 лева. Ето защо достига до извод, че предявеният иск за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло за сумата от 40 000 лева. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, върху застрахователното обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата, на която ищецът е предявил застрахователните си претенции пред застрахователя – 24.02.2025 г., до окончателното погасяване на задължението. Претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането – 11.06.2024 г. до 24.02.2025 г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне, тъй като с разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл.429 от КЗ и чл. 494, т. 10 от КЗ /в редакцията им към датата на събитието/ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди е ограничена до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - чл. 429, ал. 3 от КЗ. Относно възведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, съдът взе предвид, че съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деликта, а обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността за вреди и, по силата на чл.154 от ГПК подлежи на доказване от застрахователя, тъй като би довело до намаляване обема на същата. Според трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия и степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Необходимо е съпричиняването да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му следва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства, намира възраженията за съпричиняване на увреждането от пострадалия за неоснователни, доколкото не се установи, че ищецът е изскочил внезапно на пътя на л.а. „.... чиито водач не е могъл и не бил длъжен да предвиди появата му, нито е могъл да го заобиколи и избегне сблъсъка с него. Напротив, установи се, че този който е имал възможност и е бил длъжен да пропусне другото превозно средство е именно водачът на посоченото МПС, по отношение на който е установено с влязло в сила съдебно споразумение, че е станал причина за настъпване на процесното ПТП именно поради допуснати от него нарушения на чл.20, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП. Необосновано и поради това неоснователно е и възражението на ответника за принос на ищеца за вида и размера на телесните му увреждания, с оглед на възрастта и здравословното му състояние преди ПТП, тъй като визираните качества на пострадалия не представляват обстоятелства касаещи наличието или не на съпричиняване от негова страна по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като релевантни могат да бъдат само конкретни действия или бездействия на лицето, които обективно са допринесли за настъпване на вредоносния резултат в определена степен. Касателно претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени му при ПТП вреди, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане пострадалият е направил разходи за лечение в размер на 1 109.98 лева, всички преди датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КТ, поради което намира, че за посочената сума искът е основателен и следва да се уважи. В останалата част, за разликата от 318.44 лева, до пълния предявен размер от 1 428.42 лева, искът е недоказан и следва да се отхвърли. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, ответникът следва да заплати на ищеца и законна лихва за забава върху главницата от 1 109.98 лева, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 24.02.2025 г., до окончателното погасяване на задължението. Претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането – 11.06.2024 г. до 24.02.2025 г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне, по изложените по-горе съображения. Относно иска за заплащане на обезщетение за причинени на мотоциклет „.... щети, размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, за действителна стойност на увреденото имущество се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ. В случая, от доказателствата по делото се установи и не се спори между страните, че процесният мотоциклет е собственост на ищеца и е в експлоатация от 1996 г., както и, че в резултат на ПТП на 11.06.2024 г. на същия са били причинени щети изразяващи се в повреда на преден калник, десен спойлер, заден десен мигач, преден спойлер, маслен радиатор, 2 бр. телескопи, основа на предно качване и лост на ръчна спирачка. Установи се и, че пазарната стойност на необходимите ремонтни дейности /части, материали и труд/ за отстраняване на повредите и възстановяване на мотоциклета в състоянието му преди ПТП и във вид годен за употреба възлиза на 1 026.25 лева. На следващо място се установи, че застрахователят е признал като подлежащи на обезщетяване щети по мотоциклета тези на преден калник, десен спойлер, заден десен мигач, преден спойлер, маслен радиатор, основа на предно окачване и лост на ръчна спирачка, за които е заплатил на пострадалото лице сумата от 587.50 лева, като от страна на ищеца не е била предявявана претенция за заплащане на обезщетение за 2 бр. телескопи, за възстановяването на които, според заключението на вещото лице по САТЕ, следва да се направят разходи в размер на 141.25 лева. Предвид горното и, че ищецът нито твърди, нито доказва, че е отремонтирал реално процесния мотоциклет и е заплатил сума, по-висока от посочената от вещото лице като размер на причинените на ППС вреди, съдът приема, че непокритият от застрахователя по реда чл.380 от КЗ размер на същите възлиза на 438.75 лева. Доколкото обаче в петитума на исковата молба, ищецът претендира обезщетение за щети по мотоциклета в размер на 360 лева, от които 120 лева – за маслен радиатор, 140 лева – за 2 бр. телескопи предно колело и 100 лева – ос предно колело, намира, че искът е основателен и доказан и следва да уважи изцяло до посочената сума от 360 лева. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, ответникът следва да заплати на ищеца и законна лихва за забава върху главницата от 240 лева, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателното погасяване на задължението, както и законната лихва за забава върху сумата от 140 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането – 11.06.2024 г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне, тъй като за сумата от 240 лева – обезщетение за щети, които са били предявени по реда на чл.380 от КЗ, ответникът е изпаднал в забава от датата на завеждане на извънсъдебната претенция, а за сумата от 140 лева – обезщетение за щети, които не са били предявени по реда на чл.380 от КЗ – от датата на заявяването им пред съда с иск по чл.432 от КЗ. От приложената на л.22 от делото фактура се установява, че ищецът е извършил и разходи за репатриране на мотоциклета в размер на 50 лева, които не е предявил пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Предвид изложеното и, че визираните разноски са в причинна връзка с процесното ПТП, счита, че досежно същите претенцията за имуществени вреди е основателна и следва да се уважи. Върху главницата от 50 лева се дължи лихва за забава считано от датата на завеждане на исковата молба, като претенцията на ищеца за присъждане на такава от датата на увреждането е неоснователна и подлежи на отхвърляне поради мотивите, изложени по-горе относно датата на изпадане на ответника в забава. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 869.20 евро – държавна такса и сумата от 644.84 евро – за възнаграждение на вещи лица. Съобразно изхода от правния спор, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адв. С. Г. П. от ШАК, с адрес: гр. Шумен, ул. ....“ № 68Б, ет.1, ап. 20 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1 244.65 евро с ДДС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове в размер на 0.45 евро. Водим от горното, съдът