Решение № 2583 от 8.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3146/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод депозирана жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК ••• против наказателно постановление № 826809-F818644 от 14.05.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.17, ал.6, изр.6 от Закона за хазарта (ЗХ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева (25 564,59 евро), на основание чл.97а, ал.4 от ЗХ. В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като била налице нередовна процедура по връчване на АУАН, тъй като лицето, на което е бил връчен, не е било упълномощено да го получи. Оспорва се датата на извършване на нарушението, като се твърди, че същата е предполагаема, а не точно определена. В тази връзка се посочва, че не е изключена възможността настройките да са били преконфигурирани. Твърди се липса на компетентност, както и че нито в АУАН, нито в НП било посочено мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че констатацията била извършена след достъп до вътрешната инфраструктура на предприятието и че тази инфраструктура не била и не можело да се квалифицира като част от Електронна съобщителна мрежа. Освен това тази инфраструктура не попадала в дискрецията на органите по приходите при проверки по реда на ЗХ. Претендира се, че санкционираното дружество е взело навременни мерки, като домейнът не можел да се достъпи от територията на България, поради което обвинението било недоказано. Сочи се още, че проверяващите неправилно са посочили в протокола, че са достъпили през външни DNS. Не бил налице и субект на нарушението, тъй като същото било констатирано след крайна точка. Сочи се за неправилна преценката на наказващия орган относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото НП или прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на атакувания акт. Счита, че нарушението не било извършено, което се установявало от изслушаната пред съда техническа експертиза. Претендира разноски за трите съдебни инстанции. Представителят на административнонаказващия орган счита жалбата за неос•••на и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, като нямало изключение интернет страниците да бъдат само с вътрешен достъп, а забраната била императивна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като делото не се отличавало с фактическа сложност. Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 20.06.2024 г. изпълнителният директор на НАП, със свое решение № Р-ЦУ-120 от 20.06.2024 г., на основание чл.17, ал.1, т.9 от ЗХ, разпоредил в срок от три дни да бъде преустановено организирането на хазартни игри на конкретно посочени интернет страници, по отношение на които липсвал действащ лиценз за територията на Република България съгласно Закона за хазарта, сред които и интернет страницата https://icebet.casino. На 21.06.2024 г. решението било публикувано на интернет страницата на НАП. Понеже решението не било изпълнено в тридневния срок по чл.17, ал.6 от ЗХ, изпълнителният директор на НАП подал искане до председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до описаните в Решение № Р-ЦУ-120 от 20.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП интернет страници, сред които и страницата https://icebet.casino. Въз основа на отправеното искане председателят на Софийски районен съд издал Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г., с което било разпоредено всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услужи в срок до 24 часа от публикуване на същото на интернет страницата на НАП да спрат достъпа от територията на Република България до конкретно посочените интернет страници и техните домейни, сред които и страницата https://icebet.casino. На 12.07.2024 г. посоченото разпореждане било публикувано на интернет страницата на НАП. На 19.03.2025 г. изпълнителният директор на НАП издал Заповед № 3- ЦУ-30-350 от 19.03.2025 г., с която било разпоредено извършването на проверка за изпълнението на Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г. на председателя на Софийски районен съд, като в обхвата на проверката попадало и санкционираното дружество „•••“ ЕООД. В изпълнение на издадената заповед, свидетелят К. С. извършил проверка в офис на дружеството „•••“ ЕООД. В хода на проверката бил поискан достъп до мрежата на дружеството, като им бил предоставен достъп до Wi Fi мрежа с наименование „novatel guest“, която не била публично достъпна и можело да бъде използвана единствено в рамките на конкретния офис на компанията от определени служители. Тази вътрешна мрежа, до която са получили достъп проверяващите, не била част от обществената електронна съобщителна мрежа, тоест не била публична (външна) мрежа на „•••“ ЕООД, а била част от локалната (вътрешна) мрежа на дружеството. При въвеждане на интернет адрес през браузъра проверяващите установили, че имало достъп до сайта http://icebet.casino. Проверяващите съставили констативен протокол и изготвили фотоснимки. На 22.04.2025 г. свидетелят К. С. съставил срещу „•••“ ЕООД АУАН № F818644, като описаното в него нарушение било квалифицирано по чл.17, ал.6, изр.6 от ЗХ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен за подпис на представляващ нарушителя, който го подписал с възражения, че: „По време на проверката достъпът до сайта бил установен само от вътрешната мрежа, която се използвала за обучение на инженерния персонал. Проверката извън вътрешната мрежа установила, че нямало достъп до този сайт“. Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактическите констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 826809-F818644 от 14.05.2025 г., с което за нарушение на чл.17, ал.6, изр.6 от Закона за хазарта (ЗХ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева (25 564,59 евро), на основание чл.97а, ал.4 от ЗХ. Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетеля К. С. и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Свидетелят С. заяви, че при извършената от него проверка на място в офиса на дружеството имало достъп до интернет сайта http://icebet.casino, въпреки разпореждането на председателя на СРС да се спре достъпът до този сайт. Свидетелят обаче не можа да каже, дали това е била вътрешна мрежа на дружеството или външна (публична) мрежа. Именно за изясняване на този въпрос и съобразно указанията на касационната инстанция АССГ беше назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза. Вещото лице даде заключение, че „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino при проверката били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“. Това бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който бил различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД. Това била ситуацията към момента на проверката от вещото лице, като той не можел да каже, дали към датата на проверката от служителите на НАП, ситуацията е била същата, понеже „лог файловете“, чрез които се правела проверката, се пазели само 7 дни назад и вещото лице можело да каже как стоят нещата до 7 дни назад от неговата проверка, но не и по-назад във времето, тоест към 2024 г. или 2025 г. Предвид установеното, съдът приема от обективна страна, че положението е било такова и към датата на проверката от НАП, понеже няма категорични доказателства в обратната насока. Следователно към момента на проверката от служителите на НАП „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino са били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“. Това е бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който е различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не е можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД, поради което реално достъпът до сайта http://icebet.casino е бил спрян за клиентите и външните потребители на интернет услугата, предоставяна от дружеството, като достъп до сайта е имало единствено през вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД за служителите на дружеството. В тежест на наказващия орган е да докаже, че към момента на проверката е имало и външен достъп, но той не го е сторил, не е назначил необходимата експертиза веднага след проверката и установяване на достъпа до сайта, което пък е довело до липса на категорична доказаност на нарушението, защото към момента са налице само предположения, но не и категорични доказателства, че сайтът http://icebet.casino е можело да бъде достъпнат през публичната мрежа. Няма данни да са били правени някакви промени в мрежите на дружеството след проверката на НАП, поради което следва да се приеме, че към момента на извършаване на проверката от служителите на НАП ситуацията е била същата, каквато е установена и от вещото лице, тоест достъпът до сайта е бил само през вътрешната мрежа на дружеството, но не и през публичната услуга. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна: Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието на представител на нарушителя и подписан от него, следователно нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му на защита. Мястото на нарушението, за което е наведено възражение в жалбата е изводимо от фактите, доколкото става въпрос за изпълнение на разпореждане на съдебен орган, чието изпълнение става по адреса на дейност на дружеството, поради което съдът не намира този пропуск за съществен. По отношение на възражението, че е налице нередовна процедура по връчване на АУАН, съдът намира същото за неос•••но, доколкото по делото е представено пълномощно, съгласно което лицето, на което е бил връчен АУАН е овластено с права да представлява дружеството пред НАП, като във връзка с това представителство може да получава документи, какъвто се явява и АУАН. По отношение на възражението, че датата на извършване на нарушението е била определена неправилно, съдът намира същото за неос•••но, понеже в процесния случай става дума за изпълнение на задължение, което е обвързано с краен срок – 24 часа след издаване на разпореждането на председателя на Софийски районен съд. Неизпълнението на разпореждането след изтичането на този срок представлява неизпълнение на задължението и датата след изтичането на срока е датата на извършване на нарушението. В случая обаче, съдът намира, че вмененото на дружеството нарушение не е извършено и не се установява от наличните по делото доказателства такова да е било осъществено. Дружеството е наказано за това, че в срок до 24 часа от публикуване разпореждането на председателя на Софийски районен съд не е спряло достъпа до интернет страницата https://icebet.casino. От доказателствата по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-техническа експертиза обаче се установи, че „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino при проверката на НАП са били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“. Това бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който бил различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД. Това била ситуацията към момента на проверката от вещото лице, като той не можел да каже, дали към датата на проверката от служителите на НАП ситуацията е била същата, понеже „лог файловете“, чрез които се правела проверката, се пазели само 7 дни назад и вещото лице можело да каже как стоят нещата до 7 дни назад от неговата проверка, но не и по-назад във времето, тоест към 2024 г. или 2025 г. Предвид установеното, съдът приема от обективна страна, че положението е било такова и към датата на проверката от НАП, понеже няма категорични доказателства в обратната насока. Следователно към момента на проверката от служителите на НАП, „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino са били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“. Това е бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който е различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не е можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД, поради което реално достъпът до сайта http://icebet.casino е бил спрян за клиентите и външните потребители на интернет услугата, предоставяна от дружеството, като достъп до сайта е имало единствено през вътрешната мрежа на „•••“ ЕООД за служителите на дружеството. В тежест на наказващия орган е да докаже, че към момента на проверката е имало и външен достъп, но той не го е сторил, не е назначил необходимата експертиза веднага след проверката и установяване на достъпа до сайта, което пък е довело до липса на категорична доказаност на нарушението, защото към момента са налице само предположения, но не и категорични доказателства, че сайтът http://icebet.casino е можело да бъде достъпнат през публичната мрежа. Няма данни да са били правени някакви промени в мрежите на дружеството след проверката на НАП, поради което следва да се приеме, че към момента на извършване на проверката от служителите на НАП ситуацията е била същата, каквато е установена и от вещото лице, тоест достъпът до сайта е бил само през вътрешната мрежа на дружеството, но не и през публичната услуга. Относно възраженията на юрисконсулта, че нямало изключение интернет страниците да бъдат само с вътрешен достъп, а забраната била императивна, то касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане точно за изясняване на този въпрос и ако същият беше ирелевантен за изхода на делото, то няма основание същото да се връща на СРС с указания за назначаване на експертиза, която да установи, дали се касае за вътрешна мрежа на дружеството или за публична такава. Явно касационната инстанция приема, че за съставомерността на нарушението е от съществено значение, дали до сайта http://icebet.casino е имало публичен достъп на всички външни потребители или достъп са имали само служителите на дружеството във вътрешната мрежа на оператора, което е от съществено значение за правилното решаване на делото. В противен случай и ако забраната важи и за вътрешната мрежа, както смята юрисконсултът, то няма логика делото да се връща за ново разглеждане за изясняване на този въпрос и назначаване на експертиза, понеже отговорът му ще е ирелевантен за обективната съставомерност на деянието. Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното от АНО нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква законът, а тежестта за това доказване е именно на наказващия орган. Последният трябва да докаже, че към момента на проверката е имало и външен достъп до сайта http://icebet.casino, но той не го е сторил, не е назначил необходимата експертиза веднага след проверката и установяване на достъпа до сайта, което пък е довело до липса на категорична доказаност на нарушението, защото към момента са налице само предположения, но не и категорични доказателства, че сайтът http://icebet.casino е можело да бъде достъпнат през публичната мрежа. Няма данни да са били правени някакви промени в мрежите на дружеството след проверката на НАП, поради което следва да се приеме, че към момента на извършване на проверката от служителите на НАП ситуацията е била същата, каквато е установена и от вещото лице, тоест достъпът до сайта е бил само през вътрешната мрежа на дружеството, но не и през публичната услуга, поради което нарушението се явява недоказано от обективна страна. С оглед на изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото, то ос•••но е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая се претендират разноски за три съдебни инстанции, тъй като делото два пъти е разглеждано от СРС и един път от АССГ. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило следните адвокатски възнаграждения: 2853,01 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 9072/2025 г. по описа на СРС, НО, 93 състав; 2853,01 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КНАХД № 11435/2025 г. по описа на АССГ, 4-ти касационен състав и 2100,00 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото НАХД № 3146/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатените адвокатски възнаграждения, тъй като макар да има направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане, възнагражденията за две от съдебните инстанции надхвърлят минимално размера на дължимото такова, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което е 2377,51 евро, а за настоящата инстанция възнаграждението дори е под този размер, а адвокат се е явявал във всички открити съдебни заседания пред трите инстанции, като по двете дела пред СРС е имало общо 5 открити съдебни заседания, адвокатът е правил доказателствени искания и е назначена експертиза във връзка с тези негови искания, тоест проявил е процесуална активност, а не само е присъствал на съдебните заседания. Не може да бъде споделено и заявеното от юрисконсулта, че делото не се отличавало с фактическа сложност, понеже същото се е разглеждало от три различни съдебни състава и за правилното му решаване се е наложило изготвяне на съдебно-техническа експертиза. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 7806,02 евро, съобразно представените доказателства за реалното заплащане на тези възнаграждения. В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на възнаграждение на вещото лице, което е изготвило назначената съдебнотехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. Според чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Понятието „държава“ е използвано в широкия смисъл на думата, като държава са както съдебните органи, така и Националната агенция за приходите, която е самостоятелно юридическо лице. В случая обаче, съдът намира, че не следва да бъде ощетяван бюджетът на съдебната власт за сметка на Националната агенция за приходите, тъй като макар и част от понятието държава в широкия смисъл на думата, то се касае за структури към отделни власти – съдебна и изпълнителна, които имат самостоятелни и независими бюджети. След като Националната агенция за приходите е предприела действия по наказване на нарушителя, но издаденото НП е незаконосъобразно, то именно този орган следва да понесе разноските, сторени във връзка с действията му, които са довели до настоящото дело. Както при потвърждаване на издадено НП разноските се понасят от жалбоподателя, така и при отмяната му наказващият орган следва да възстанови на съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за изготвяне на експертиза в размер на 868,40 евро. Освен това и в чл.143, ал.1 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, което е още един аргумент в полза на застъпеното становище. Предвид на това Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС посочената сума в размер на 868,40 евро. Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд