Решение № 157 от 13.11.2023 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 250/2023 г.

производство срещу ищеца К. К. в досъдебната фаза, се установява следното: образуваното на 02.08.2017 г. и приключило на 26.09.2018 г. с постановление за освобождаване от наказателна отговорност досъдебно производство е продължило 13 месеца и 24 дни. За времето от 02.08.2017 г. до 12.12.2017 г., на която дата е съставено постановление за привличане на ищеца като обвиняем, т.е. за 4 месеца и 11 дни, разследването се е водело срещу неизвестен извършител, в т.ч. от 09.10.2017 г. до 06.12.2017 г. (57 дни) разследването е било спряно до издирването на свидетеля Д. К., като след 12.12.2017 г., за времето от 22.01.2018 г. до 26.04.2018 г. (3 месеца и 4 дни) е било спряно за установяване на обвиняемия. За първи път призовка за явяване на ищеца като обвиняем по ДП № 32/2017 г. на ОСлО на ОП – К. е връчена на 08.03.2018 г., но първото процесуално-следствено действие спрямо обвиняемия е извършено на 26.04.2018 г. с предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем и привличането му като такъв на тази дата, или следва да се приеме, че досъдебното производство с участието на обвиняемия, считано от 26.04.2018 г. до 26.09.2018 г. е приключило в рамките на 5 месеца, като едва при предявяване на разследването на 27.08.2018 г., т.е. 4 месеца след привличането като обвиняем, от същия е поискано събиране на допълнителни доказателства, което е наложило удължаване на срока за разследване с 2 месеца, считано от 09.09.2018 г. Първоинстанционното съдебно производство по АНД № 1197/2018 г. по описа на Районен съд – К., образувано на 30.10.2018 г. и приключило с постановяване на осъдително решение по чл. 78а НК на 09.04.2019 г., е протекло за 5 месеца и 9 дни. По делото са били проведени шест открити съдебни заседания, като в първото по делото заседание на 20.11.2018 г. не е бил даден ход поради нередовно призоваване на обвиняемия, а в останалите три, проведени на 11.12.2018 г., на 15.01.2019 г. и на 19.02.2019 г., ход на делото е бил даден, но съдебните заседания са били отлагани по искане на обвиняемия или неговия защитник с цел организиране на защитата. Производството е приключило в две съдебни заседания, проведени на 05.03.2019 г. и 09.04.2019 г. Или, образуваното на 30.10.2018 г. съдебно производство, приключило на 09.04.2019 г., е протекло в рамките на 5 месеца и 9 дни. Въззивното съдебно производство, образувано на 13.06.2019 г. и приключило на 04.07.2019 г. с постановяване на оправдателно решение по чл. 78а НК се е развило в рамките на 22 дни. Предвид горното, се установява, че съдебното производство спрямо ищеца е продължило 8 месеца и 4 дни, в т.ч. времето, необходимо за администриране на постъпилата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и изпращане на делото на въззивния съд (въззивната жалба е подадена на 12.04.2019 г. и е постъпила във въззивния съд на 13.06.2019 г.). Наказателното производство, образувано на 02.08.2017 г. срещу неизвестен извършител за деяние по чл. 296, ал. 1, предл. второ НК и приключило на 04.07.2019 г. с постановяване на окончателен съдебен е продължило 1 година 11 месеца и 2 дни, но с участието на ищеца в качеството му на обвиняем, от 26.04.2018 г. до 04.07.2019 г., е продължило 1 година 2 месеца и 8 дни. Изводът, който следва да се направи по отношение на воденото наказателно производство срещу ищеца е следният: същият е привлечен по обвинение за извършено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение по чл. 58 НПК; ищецът е бил обявен за ОДИ с мярка „установяване на адрес и връчване на призовка“ за време, по-малко от 4 месеца, през което 3 пъти са му били връчвани призовки, като не се установява спрямо него да е било постановявано и извършвано принудително довеждане. В досъдебното производство се е явил при следовател за извършване на процесуално- следствени действия три пъти: на 26.04.2018 г., на 27.08.2018 г. и на 25.09. 2018 г., а в съдебната фаза се е явил пет пъти, съответно на датите, описани по-горе. В тази връзка съдът приема, че наказателното производство, в т.ч. в досъдебната и съдебната му фази с участието на ищеца като обвиняем, за период от 1 година 2 месеца и 8 дни, се е развило в разумен процесуален срок, в който по отношение на ищеца не са били предприети и приложени мерки на процесуална принуда, довели до ограничения на личността му и негови основни права, като правото на труд, на свободно придвижване, упражняване на родителски права и др., извън обичайните и необходими такива за провеждането му. Въз основа на хронологичното проследяване на извършените процесуално-следствени действия в двете фази на наказателното производство може да се направи извод, че ходът му, поради липса на взета мярка за неотклонение или за друга процесуална принуда по отношение на ищеца в качеството му на обвиняем, до голяма степен е било обусловено от собственото му процесуално поведение - неявяване пред разследващия орган при редовно призоваване, искане за събиране на доказателства едва при предявяване на материалите по досъдебното производство, довело до удължаване на срока за разследване, триК.тно искане за отлагане на съдебните заседания в първоинстанционното съдебно производство по негово искане и на защитата му, като отделно следва да се отчете и това, че разследването за срок от 4 месеца и 11 дни се е водело срещу неизвестен извършител, било е спирано два пъти за по 3 месеца, вторият път до установяване на обвиняемия, всичко това представляващо обективни обстоятелства, които не следва да се отчитат в тежест продължителността на наказателното производство. От приетата като доказателство разпечатка от линк към публикациите на сайта на Районна прокуратура – К. за периода 04.07.2017 г. – 31.10.2019 г. се установява, че прокуратурата не е публикувала каквото и да е съобщение както по повод образуваното и водено „процесно“ досъдебно производство, така и по повод развилото се съдебно производство с участието на ищеца като обвиняем. Т.е., изводът, който следва да се направи е, че прокуратурата не е дала гласност на повдигнатото му обвинение. В показанията си разпитания от първоинстанционния съд свидетел П.Д. сочи, че познава К. К. от 15 години. Не знае да е имал проблеми с прокуратурата или със съда. Известно му е, че не е съден, не знае дали е имало процес. Сочи, че ищецът е работил на басейна като треньор до 2017 г., след това останал без работа, като свидетелят няма информация защо. Сочи, че след това ищецът е преживявал трудно, ходил е да работи в гр. Р., след това заминал за Германия, а сега е в града. Свидетелства, че докато е бил без работа, не е разполагал със средства, спял е в БТС-то и в заведението на Г. (св. Г. Т. – бел. на съда). Сочи, че е бил много сполучлив треньор на басейна, но не може да каже защо е останал без работа. Свидетелят Г. Т. сочи в показанията си, че познава К. К. от много години, като дисциплиниран и отговорен гражданин. Сочи, че е популярна личност, че е бил треньор по водна топка, като водил две - три групи деца по водна топка. Свидетелства, че познава и бившата му съпруга, като ги познавал като семейство за пример. Сочи, че за него било много изненадващо, когато към 2017 г. ищецът му споделил, че има семейни проблеми, а още по-шокиран бил, когато му споделил, че има наказателно дело за домашно насилие, ограничителна заповед. Сочи, че до 2017 г. се изхранвал като треньор на клуба по водна топка „А.У. 2008“. Сочи, че наказателното преследване срещу него било повратна точка в неговия живот, който претърпял главоломна промяна. БуК.лно бил изхвърлен на улицата от дома, от жилището, което било на покойния му баща, буК.лно останал с един чифт панталони и едно яке на гърба си, всякакви лични документи и всичко останали в апартамента му. Сочи, че физически и психически преживял несгоди, буК.лно останал на улицата. Свидетелят разказва, че на първо време подал ръка на ищеца, който доста време спял на сепаретата в неговото заведение, а впоследствие друг човек го приютил в барчето на БТС. Сочи, че лека-полека се разчуло в града, че има наказателно дело и ограничителна заповед за домашно насилие спрямо него, като родителите започнали да спират децата си от тренировки и ищецът нямал възможност да се развива като треньор. Свидетелства, че получил предложение за работа в гр. Р. като треньор. Заминал за град Р., където сочи, че неволите не спрели да го преследват, като още първата вечер, в която се настанил в хотел, в ранни зори около 3-4 ч. го извели с белезници, т.к. бил пуснат за издирване, много пъти бил викан за разпити в полицията, бил принуден да пътува често от Р. до К. и обратно. Свидетелства, че по това време започнала и Ковид пандемията, което също го ограничило да се труди там. Сочи, че бил принуден да се изхранва с каквото намери, да събира билки, гъби и в К.йна сметка се принудил да потърси своята прехрана в Германия. В началото, а и все още приоритет на ищеца били децата му, като никога не бил спирал да поддържа контакт с децата си. Свидетелства, че когато ищецът е бил в неговото кафе, децата винаги идвали при него, а той винаги идвал с подаръци. Сочи, че на два, три пъти на свои разноски идвал от Р. и ги водел при него, но в един момент децата силно започнали да се дистанцират от него, отношенията им охладняли и връзката между него и децата се преК.тила. Свидетелства, че коренната промяна в живота му започнала след 2017 г., когато възниК.ли семейните му проблеми. Сочи, че ограничителната заповед по делото за домашно насилие е причината той да остане на улицата, като след като се образувало наказателното дело срещу него това се разчуло, стигнало до родителите на децата и започнало отлив на деца през 2017 г., 2018 г. Заявява, че причината да остане без работа в Р. били сигнали до работодателите му, че той трябва да се връща за разпити, като настъпила и пандемията от Ковид, поради което се събрали два, три фактора. Свидетелства, че под „сигнали до работодателите“ има предвид, че го викали на разпити за неплатени издръжки към децата, което впоследствие се оказало, че е абсолютна лъжа. Свидетелката Д. К. заявява в показанията си, че отношенията с бившия й съпруг започнали да се влошават много преди 2017 г., когато подала молба за развод, който приключил през 2019 г.. Свидетелства, че в началото, през 2017 г. К. поддържал редовно контакти с децата, като същите през 2019 г. категорично отказали да се виждат с него. Свидетелства, че това, което знае от тях и по-конкретно от дъщеря им е, че причината връзката между бащата и децата да бъде прекъсната е, че когато последния път те отказали през 2019 г. за Нова година срещу 2020 г. да отидат при него в Р., той им е казал, че ако сега не отидат при него, повече няма да имат баща. Сочи, че след това не са имали никакви контакти, но пак дъщеря й споделила, че след развода, през есента, той я е срещнал случайно на „Р.“ и е започнал да я обижда с грозни думи, ненормални от баща към дъщеря. Свидетелства, че децата са знаели, че е пуснала жалба срещу баща им за нарушена ограничителна заповед и за образуваното наказателно производство за нарушаване на ограничителната заповед, но това по никакъв начин не е повлияло на отношенията им с баща им. Заявява, че това, което знае от тях е, че причината, поради която прекъснали отношенията е, че децата не са се чувствали комфортно с него. Свидетелства, че преди развода двамата имали регистриран спортен клуб и работили като треньори, като това бил основният им източник на доход. Въз основа на така установените обстоятелства по делото, се налагат следните правни изводи: осъществен е фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 472/2017 г. по описа на РУ К., преобразувано в ДП № 32/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – К., за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 предл. 2 от НК, по което е оправдан и признат за невиновен с влязло в сила Решение № 51/04.07.2019 г., постановено по ВНАХД № 109/2019г. по описа на Окръжен съд – К.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде преК.тено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За възниК.нето й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение за извършване на престъпление и влязла в сила на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. Предвид горното следва да се приеме, че висящото наказателно производство срещу ищеца е довело до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства, които са пряка последица от незаконното обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна и без да са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. От ищеца се твърди, че претърпените неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение се изразяват в множество несгоди, настъпили в живота му – сринат професионален авторитет и невъзможност да упражнява професията си, липса на доходи, болки, страдания, притеснения, тревоги, влошено общо здравословно състояние и психически статус, мрачност, затвореност, интровертност, отлив на близки и познати, разрив в отношенията с децата му и тяхното отчуждение. Така следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява горните негативни обстоятелства, обуславящи сами по себе си неимуществени вреди, да са в причинна връзка с незаконното обвинение. От показанията на св. П.Д. и св. Г. Т. става ясно, че ищецът е работил като треньор на басейна до 2017 г., когато е останал без работа. Както се посочи по-горе, досъдебното производство за нарушена незабавна заповед за защита е било образувано на 02.08.2017 г. срещу неизвестен извършител, на 12.12.2017 г. е било съставено постановление за привличане на ищеца като обвиняем, което не му е било предявено, а призовка за явяването му при следовател му е била връчена за първи път на 08.03.2018 г., като е бил привлечен като обвиняем на 26.04.2018 г., когато ищецът вече е бил напуснал работата си като треньор в гр. К. и се е намирал в гр. Р.. Безспорно при това положение е, че наказателното производство не представлява причината за оставането на ищеца без работа и доходи. С оглед показанията на св. Т., в голяма степен на вероятност причината за сочения от него отлив на деца от групите, които ищецът тренирал в гр. К., довел до това през 2017 г. той да остане без работа, е очевидно станалото достояние сред родителите на децата дело за домашно насилие, водено от бившата съпруга на ищеца срещу него, по което на 20.06.2017 г. е издадена заповед за незабавна защита. В тази връзка следва да се посочи, че актът на домашно насилие сам по себе си е достатъчно обществено укорима и обезпокоителна проява дори в степен, по- висока от самото неизпълнение на заповедта за защита, за каквото се е водело наказателното производство. На следващо място, именно в резултат на една от наложените по гр.д. № 747/2017 г. по описа на Районен съд – К. мярка за защита от домашно насилие, а именно отстраняване на ищеца от съвместно обитаваното с бившата му съпруга жилище в гр. К., същият е останал без такова, като несъмнено това обстоятелство не е свързано и не произтича от наказателното производство. Независимо от обстоятелството, че св. Т. в показанията си многоК.тно говори за наказателно преследване срещу ищеца и наказателно дело за домашно насилие, от хронологията на фактите, които излага в тази връзка, става ясно, че същият има предвид гражданското дело за домашно насилие, тъй като същото е било образувано през м. юни 2017 г., по това време е започнало и бракоразводното дело на ищеца и както неколкоК.тно вече се посочи, наказателното дело първоначално се е водело срещу неизвестен извършител, ищецът едва на 26.04.2018 г. е бил привлечен като обвиняем, а и прокуратурата не е оповестявала публично информация за досъдебното производство. Така че, очевидно под соченото от свидетеля „наказателно преследване“ срещу ищеца като повратна точка в живота му, претърпял главоломна промяна от този момент, същият има предвид делото за домашно насилие с издадена ограничителна заповед. Опровергано е и соченото от св. Т., че още първата вечер, в която ищецът се настанил в хотел в гр. Р., рано сутринта около 3-4 часа бил изведен с белезници, като в тази връзка е подробно описано по-горе, че ищецът е бил обявен за ОДИ за установяване на адрес, като призовки са му били връчени два пъти – на 08.03.2018 г. в хотела, в който е бил установен в гр. Р. и на 02.08.2018 г. – при пътуване за гр. И.. Т.е., тъй като по отношение на ищеца не е била постановявана мярка за принудително довеждане, то и соченото от свидетеля извеждане с белезници, е невярно. Недоказано е и твърдението, че обвинението е станало достояние на работодателите на ищеца в гр. Р. и това била причината той да остане без работа и там. В тази връзка св. Т. сочи, че тези съобщения до работодателя са били във връзка с неплатени издръжки на децата, което няма връзка с воденото наказателно дело. Недоказано е твърдението на ищеца, че в резултат на обвинението децата му трайно отказали да се виждат и контактуват с него. От показанията на св. Д. К. се установява, че децата са знаели както за издадената срещу баща им ограничителна заповед, така и за наказателното дело, но това не им е повлияло по никакъв начин в отношенията им. Свидетелката описва ситуация, която няма общо с разследването, стояща в основата на това децата да не се чувстват комфортно с баща си. Като обобщение следва да се приеме, че по делото са недоказани твърденията на ищеца за настъпили в живота му негативни последици в резултат на незаконното обвинение, а именно сринат професионален авторитет и невъзможност да упражнява професията си, липса на доходи, болки, страдания, притеснения, тревоги, влошено общо здравословно състояние и психически статус, мрачност, затвореност, интровертност, отлив на близки и познати, разрив в отношенията с децата му и тяхното отчуждение. Предвид всичко обсъдени по-горе обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, което е установено по несъмнен начин. Наказателното производство, както се посочи по-горе, е протекло в разумен процесуален срок, без предприемане на мерки за процесуална принуда спрямо ищеца като обвиняеми и без тежки последици за личността му. В процесния случай от същия са претърпени обичайните неимуществени вреди такива, каквито са понасяни от всяко лице, обект на наказателно преследване. Ето защо размерът на дължимото му обезщетение, съобразен с на конкретните обстоятелства възлиза на 2 000 лв. Като е приел, че искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение е основателен за сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от влизане в сила на решението на въззивния съд 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане и го е отхвърлил за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди, в резултат на което въззивната жалба е неоснователна. С оглед изхода на делото, на въззивника не следва да се присъждат разноски. Водим от изложеното, въззивният съд