Решение № 7483 от 18.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 242/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба вх. № 1604/02.02.2024 г. на М. Н. Н., [ЕГН], с адрес: с. Звездица, [улица], подадена чрез адв. Д. Г., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г., издаден от старши инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, с който е изменен АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8553-1/23.11.2021 г., като за периода 2016 г. – 2020 г. на жалбоподателката са установени задължения за внасяне: Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 37, 26 лв. - главница и 19, 40 лева - лихва; Такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 18, 27 лв. - главница и 9, 52 лв. – лихва; Данък върху превозните средства в общ размер на 417, 58 лева – главница и 172, 75 лева – лихва. Жалбоподателката твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като начислените задължения са недължими в цялост. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, моли актът да бъде отменен и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита издаденият АУЗ за правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № ДК14016397/07.09.2011г., отнасяща се за имот с партиден номер № 4303081093001, с адрес: с. Звездица, [улица], представляващ земя с площ 1012, 00 кв.м. и жилище ет. 2 със застроена площ 76, 00 кв. м, мазе 36, 00 кв. м. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 5305023665/09.07.2021 г. /л. 19 от преписката/ Н. е декларирала имот с партиден № 5305Н461053, с адрес: с. Звездица, [улица], ет. 1, представляващ земя с площ 990 кв. м. и сграда със застроена площ 74, 00 кв.м. С декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 329969, Н. е декларирала притежаван лек автомобил с партиден № В1423Н, двигател №389М259, рама № 648775, [Марка], модел ГАЗ 24, година на производство 1980 година. С декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 8624/24.06.2009 г. /л. 11 от преписката/, Н. е декларирала притежаван лек автомобил с партиден № [рег. номер], двигател – без номер, рама № 2208084121, [Марка], модел 405, година на производство 1988 година. С АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-8552-1/23.011.2021 г., издаден от старши инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“, в тежест на Н. са установени задължения за данък недвижими имоти и ТБО за данъчни периоди 2016г. – 2020г., както и данък върху превозните средства за данъчни периоди 2018 г. – 2020 година. Същият е връчен на жалбоподателката на 04.02.2022 г. /л. 41 от делото/ и не е оспорен. Изпратен е на ЧСИ за образуване на изпълнително дело /л. 42 от делото/. На 22.06.2023 г. от Н. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5305023085/22.06.2023 г. за деклариране на имот, придобит по давност, находящ се в с. Звездица, [улица], представляващ обекти от жилищна сграда: жилище на ет. 2 с [идентификатор] и гараж на ет. 1 с [идентификатор] /л. 32 от преписката/. От Докладна рег. № МД-Т23009335ВН/31.10.2023 г. /л. 53 от преписката/ на старши инспектор „КРД“ се установява, че във връзка с подадената декларация е извършена проверка в информационната система на Дирекция „Местни данъци“ и е установено, че за декларирания обект е подадена декларация от лице, което се индивидуализира като собственик с нотариален акт и е налице активна данъчна партида, като е установено, че имотът е собственост на наследниците на Н. М. Т.. Посочено е, че на основание нотариален акт за собственост К. И. Г. е признат за собственик на ет. 2 от жилищна сграда на [улица]. С оглед на което е прието, че партида с № 4303081093001 следва да се закрие към 31.12.2011 г. и задълженията, включени в АУЗ № МД-АУ-8552-1/23.11.2021 г. да се коригират. С Разпореждане рег. № МД-Т23009335ВН_003ВН/08.11.2023 г. /л. 7 от преписката/ директорът на Дирекция „Местни данъци“ е разпоредил на основание чл. 134, ал. 1 от ДОПК АУЗ № МД-АУ-8552-1/23.11.2021 г. да се измени. Жалбоподателката е информирана с писмо рег. № МД-Т23009769ВН/13.11.2023 г. /л. 54 от преписката/, че подадената декларация ще бъде оставена без последствия. Писмото е получено на 15.11.2023 година /л. 54 – гръб от преписката/. На 08.11.2023 г. ст. инспектор „КРД“ на основание чл. 133 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ издава оспорения в настоящото производство АУЗ № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г. /л. 3-4 от преписката/, с който на жалбоподателката са определени задължения за данък върху недвижимите имоти /с. Звездица, [улица], ет. 1/ за 2016 г. в размер на 6, 29 лв. – главница и 4, 70 лв. – лихва; за 2017 г. в размер на 6, 25 лв. – главница и 4, 04 лв. – лихва; за 2018 г. в размер на 6, 22 лв. – главница и 3, 39 лв. – лихва; за 2019 г. в размер на 9, 27 лв. – главница и 4, 11 лв. – лихва; за 2020 г. в размер на 9, 23 лв. – главница и 3, 16 лв. – лихва; такса битови отпадъци за 2016 г. в размер на 3, 08 лв. – главница и 2, 31 лв. – лихва; за 2017 г. в размер на 3, 06 лв. – главница и 1, 98 лв. – лихва; за 2018 г. в размер на 3, 05 лв. – главница и 1, 66 лв. – лихва; за 2019 г. в размер на 4, 55 лв. – главница и 2, 02 лв. – лихва; за 2020 г. в размер на 4, 53 лв. – главница и 1, 55 лв. – лихва; данък върху превозните средства за лек автомобил с рег. № В1423Н за 2018 г. в размер на 46, 72 лв. – главница и 24, 67 лв. – лихва; за 2019 г. в размер на 113, 06 лв. – главница и 50, 15 лв. – лихва; за 2020 г. в размер на 113, 06 лв. – главница и 38, 64 лв. – лихва; данък върху превозните средства за лек автомобил с рег. № [рег. номер] за 2018 г. в размер на 18, 28 лв. – главница и 9, 65 лв. – лихва; за 2019 г. в размер на 63, 23 лв. – главница и 28, 04 лв. – лихва; за 2020 г. в размер на 63, 23 лв. – главница и 21, 60 лв. – лихва. Процесният АУЗ е връчен на жалбоподателката на 10.11.2023 г. /л. 5 от преписката/. АУЗ № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8552-1/23.11.2021 г., е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна /л. 75 от делото/. С жалбата са наведени доводи, че за установените с акта задължения за 2016 и 2017 г. е изтекъл срока за тяхното установяване по чл.109 ДОПК, както и че за същите е изтекла погасителната давност и се релевира искане да бъдат отписани. Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна мълчаливо е потвърдил обжалваната част. За установяване извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо на територията на населените места, където се намира имотът на жалбоподателката, от ответната страна са представени писмени доказателства /2 бр. папки – приложения по делото/. От ответника е представено и писмо вх. № 1164/01.07.2022 г. до ЧСИ – Н. Д. Г., с което Община Варна е поискала образуване на изпълнително дело /л. 42 от делото/ във връзка с влезлия в сила АУЗ от 2021 година. При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което е и частично допустима. С депозираната пред съда жалба вх. № 1604/02.02.2024 г. М. Н. е посочила, че обжалва АУЗ № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г. в цялост, позовавайки се на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК. Макар и в жалбата да има изложени доводи, че за 2018 г. дължи данък единствено за превозните средства, а за периода 2019 – 2020 г. е посочила, че дължи данък върху превозните средства, ДНИ и ТБО, в петитума на жалбата изрично е направено искане да бъде отменен целия АУЗ № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 година. Доколкото искането е за отмяна на акта в неговата цялост, настоящата инстанция, в качеството си на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, дължи произнасяне по цялата жалба, независимо че в същата се съдържат конкретни аргументи за незаконосъобразност на АУЗ само по отношение на част от установените с него публични задължения. Според разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт/актът за установяване на задължения не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно оспорването на АУЗ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за обжалването на акта по съдебен ред. В случая, жалба по административен ред е подадена /л. 75 от делото/. Съгласно доводите, изложени в нея, и петитума на същата Н. е обжалвала процесния АУЗ единствено в частта за начислените задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. и 2017 година. Изрично в жалбата е посочено, че дължими са задълженията за периода 2018 г. – 2020 година. След като АУЗ не е обжалван в частта на задълженията за 2018 г. – 2020 г., съдът приема, че в тази част АУЗ № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г. е влязъл в сила. С оглед изложеното настоящият състав счита, че жалбата, в частта на определените задължения за периода 2018-2020 г. за ДНИ, ТБО и данък върху превозните средства, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, вр. чл.9б вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове, се извършват по реда на чл.4, ал.1-5. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове, се извършва по реда на ДОПК. Оспореният АУЗ, с който са установени задължения за ДНИ, ТБО и данък върху превозните средства за периода 2016 г. - 2020 г., е издаден на основание чл.133, ал.2 ДОПК. Производството по Раздел II от Глава шестнадесета на ДОПК /в който се намира разпоредбата на чл.133, ал.2 ДПК/ е извънреден способ за защита срещу последиците, разпоредени с влязъл в сила ревизионен акт/АУЗ, който не е обжалван по съдебен ред. Доколкото се засяга стабилитета на утежняващ административен акт, предпоставките за възобновяване на ревизионното производство са изчерпателно определени с чл.133, ал.2 от ДОПК. Основание за изменение по чл.133, ал.2 ДОПК, е констатирано с докладна рег. № МД-Т2009335ВН/31.10.2023 г. на старши инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Съгласно императивната разпоредба на чл.134, ал.3 ДОПК изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл.109. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си – чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не – чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Размерът на данъка се определя от Общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл. 22 от ЗМДТ. Размерът на ДНИ на територията на Община-Варна е определен с Наредба на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна, приета с Решение на ОбС – Варна № 271-4/4/06.02.2008 година. Съгласно чл. 14 от Наредбата, размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на годината, за която се дължи – чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. ТБО е ежегодна местна такса, която се събира от общините, съгласно чл.6, ал.1, б.“а“ ЗМДТ. В чл.7, ал.2 от ЗМДТ е предвидено заплащането на местните такси да се извършва в сроковете и по реда на този закон. Според чл.20 от Наредбата, изречение първо от която таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти, т.е. на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим /аргумент от чл.28, ал.1 ЗМДТ/. Между страните по делото не се спори, че оспорените задължения по АУЗ са за ДНИ и ТБО за 2016 г. - 2017 година. Срокът по чл.109 от ДОПК за задълженията за 2016г. е започнал да тече на 01.01.2017г. и е изтекъл на 01.01.2022г. /вж. чл.22, ал.3 от ДОПК/, а по отношение на задълженията за 2017г. срокът по чл.109 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2018г. и е изтекъл на 01.01.2023 година. В тази част оспореният АУЗ е издаден след срока по чл.109 ал.1 от ДОПК. Началото на производството, приключило с издаването на процесния АУЗ, е поставено на 08.11.2023 г. – датата, на която Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е запознат с докладна рег. № МД-Т2009335ВН/31.10.2023 г., което действие е съответно на възлагане на ревизия по смисъла на чл.134, ал.1, изречение второ от ДОПК. Не е спазен обаче срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК, поради което не са налице условията на чл.134 ал.3 от ДОПК за изменение на влязъл в сила АУЗ. С оглед горното АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8552-А-1/08.11.2023 г., в тази част, с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. и 2017 г. за имот с партиден № 5305Н4610569027, находящ се в с. Звездица, е незаконосъобразен и следва да се отмени. С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията по АУЗ е 674, 78 лева (главница и лихви). С настоящото решение АУЗ е отменен в частта, с която на оспорващия са определени данъчни задължения в общ размер на 31, 71 лв. (главница и лихви). От страна на жалбоподателката се претендират доказани разноски общо в размер на 410, 00 лева, в т.ч. 10, 00 лева – заплатена държавна такса (л. 14 от делото); и 400, 00 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ (л. 7 от делото). Дължимите разноски за оспорващия (адвокатско възнаграждение и държавна такса) съобразно така уважената част от жалбата (за сумата от 31, 71 лева) са в размер на 19, 27 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна съобразно прекратената част от жалбата (за сумата от 643, 07 лева) са в размер на 381, 20 лева. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатения от жалбоподателката адвокатски хонорар е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ, Административен съд гр. Варна, пети състав