Решение № 5375 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 901/2026 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Т. Л., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с национален документ за самоличност с № •••••••••, валиден до 31.01.2032г., притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825359024, издадена на 06.03.2026г. от ДАБ, с [ЛНЧ], с настоящ адрес на територията на община Несебър, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, оф.1. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощника – адвокат Д. О. от АК Бургас. Ответникът- директор на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Поморие изпраща административната преписка. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Предмет на оспорване е заповед № ЗСПД/Д-А-П/1112/01.04.2026г., издадена от директора на ДСП Поморие, с която на жалбоподателя е отказана месечна помощ на родители, отглеждащи деца с трайни увреждания по чл.8д ал.1 от ЗСПД, за детето К. Д.. В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения акт. Обосновават се и доводи за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на помощ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Сочат се доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Представено е копие от паспорт № •••••••••, валиден до 31.01.2032г., издаден в Украйна, от който се установи самоличността на жалбоподателката Т. Л.. Представена е регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825359024, от която се установи, че на жалбоподателката е предоставена такава закрила по реда на ЗУБ, от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, със срок до 04.03.2027г. От регистрационната карта се установи, че жалбоподателят е придружавана от две деца под [възраст] възраст, едно от които е синът й К. Д., роден на [дата]. Представено е копие от паспорт № •••••••••, валиден до 03.02.2027г., издаден в Украйна, от който се установи самоличността на детето К. Д.. Представено е експертно решение № 91045/20.03.2026г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ –Добрич“ АД- [населено място], от което се установи, че детето Кирило е с поставена диагноза „детски аутизъм“, пожизнен срок и е определено 85% ВСУ. Приложено е заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-П/1112/31.03.2026г. на ДСП Поморие, подадена от жалбоподателя до директора на ДСП Поморие. Със заявлението е поискано отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. В Заявлението са декларирани изложените по-горе обстоятелства относно самоличността на майката и сина, хуманитарния им статут, материалното и здравословното състояние. Заявено е желание помощта да се получи по касов път. Въз основана заявлението е образувано административното производство по издаване на оспорената заповед. Изложената по-горе фактическа обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява по несъмнен начин от събраните доказателства. Въз основа на така установените факти съдът прие следните правни изводи. Обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП Поморие, който съгласно чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.2 ал.2 от ППЗСПД е компетентния за това орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Административното производство е проведено по реда на чл.10 от ЗСПД и чл.2 и сл. от ППЗСПД, като е надлежно образувано въз основа на заявление-декларация по утвърден образец. Преди да се произнесе директорът на ДСП е извършил преценка на всички данни и обстоятелства по преписката. Постановеният отказ за отпускане на социални помощи е мотивиран и заповедта отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – при правилно установяване на фактите е неправилно приложен материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба на чл.8д ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Няма спор, че предпоставките по посочената разпоредба са налице. Жалбоподателят е родител, който отглежда ненавършилото [възраст] възраст свое дете, което живее постоянно в България и не е настанено за отглеждане извън семейството. Детето е с трайни увреждания. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗСПД "Дете с трайно увреждане" е дете/лице до [възраст] възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Както бе посочено по-горе, детето на жалбоподателят е с определена 85% трайно намалена работоспособност. Спорно е дали жалбоподателят е включен в кръга лица, имащи право на семейни помощи за деца при условията на чл.8д ал.1 от ЗСПД, като крайния извод на ответника по този въпрос е неправилен. В заповедта е посочено, че жалбоподателят не е включена в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Съгласно тази разпоредба право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Доколкото жалбоподателката е гражданка на Украйна и с тази държава България няма сключен международен договор, уреждащ получаването на процесната социална помощ, то независимо, че жалбоподателката живее в България и отглежда свое дете с увреждания, тя не е в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Въпреки това следва да се има предвид, че няма нормативна пречка законодателят да определи в друг закон и други категории лица, имащи право на семейни помощи за деца. Такава е разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейното подпомагане за деца е част от цялостната система за социално подпомагане в България, то на основание цитираната разпоредба на ЗУБ жалбоподателката се явява правоимаща по ЗСПД, съответно има право на месечни помощи по чл.8д ал.1 от ЗСПД. Разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от ЗУБ не следва да се разглежда като стояща в противоречие с тази на чл.3 т.5 от ЗСПД, тъй като единствено допълва кръга на правоимащите лица. Подобно тълкуване и прилагане на закона е в съответствие и с разпоредбата на чл.29, §1 от Директива 2004/83, съгласно който държавите членки на ЕС са длъжни по отношение на лица с предоставена международна закрила да предоставят социално подпомагане, равностойно на предвиденото за своите граждани. Съобразявайки изложеното съдът прие, че жалбоподателят има качеството на правоимащо лице по ЗСПД и спрямо нея са налице предпоставките по чл.8д ал.1 от същия закон, което обосновава извод за основателност на подаденото заявление по образец. Постановеният отказ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена от съда. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва на основание чл.173 ал.2 от АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. По отношение на изричното искане на пълномощника на жалбоподателя за определяне на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: Искането за определяне на адвокатско възнаграждение се основава на хипотезата по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В случаят, пълномощникът на жалбоподателя- адвокат Д. О. от АК-Бургас е изготвил жалба от името на украинската гражданка, въз основа на която е образувано настоящото производство и няма спор, че е оказал безплатна правна помощ на оспорващата страна. Основанието за това е вписано изрично в представено по делото пълномощно. Съгласно тази разпоредба, безплатната помощ се предоставя на материално затруднени лица, а предвид факта, че украинската гражданка е с предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, жалбоподателя попада закономерно в посочената категория и не са налице обстоятелства, които да опровергават този извод. В настоящото производство предмет на оспорване е заповед, с която е отказано отпускане на месечна помощ, а размерът на тази помощ е нормативно установен, т.е. е фиксиран. Заповедта се отменя с настоящото решение на съда, поради което именно оспорващата страна има право на разноски, респективно ответникът следва да ги заплати. При положение, че се кандидатства за месечна помощ, чийто размер е ясен и конкретизиран безусловно от нормативната уредба, на посоченото правно основание, а с процесната заповед се отказва отпускане на такава помощ, то производството очевидно е с материален интерес, доколкото при произнасяне в полза на жалбоподателя и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, възможният позитивен резултат е именно отпускане на определената от закона парична помощ. Следователно, адвокатското възнаграждение в случаят следва да се определи именно по правилата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото процесната помощ попада в диапазона „до 1000 лева“, т.е. размерът на адвокатското възнаграждение определено от съда следва да бъде 400лв. или равно-стойността им в законното платежно средство към момента- 204.52 евро. Тази сума следва да бъде заплатена от Агенцията за социално подпомагане /АСП/, която е юридическо лице и в чиято структура е включен ответният административен орган. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас