Решение № 71 от 27.9.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 154/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите (ЗГВРС). Делото е образувано по жалбата на И.Х.В. ••• против разпореждане № 34-ГВ-4/ 12.07.2012 г. на директора на Фонд”Гарантиране на вземанията на работниците и служителите” (ГВРС), с което и е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗГВРС. В жалбата няма посочени конкретни основания за оспорване, при което съдът приема, че се навежда нарушение на материалния закон. В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по оспорването директора на фонд ”Гарантиране на вземанията на работниците и служителите”, редовно призован, се представлява от н-к сектор „ЧРПОАСД” и юрк. Б.К. в ТП на НОИ – Търговище, който изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт. Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следното: От фактическа страна съдът приема за установено, че на 27.06.2012 г. жалбоподателката подала молба за отпускане на гарантирано вземане по Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (стр. 15 от делото), в която посочила, че е работила в „Крамер Русе” ЕООД от 13.02.2012 г. на длъжността „сервитьор”, като трудовото и правоотношение е прекратено на 23.04.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. На 12.07.2012 г. директорът на фонд ”ГВРС” издал процесното разпореждане № 34-ГВ-4 от същата дата, като отказал изплащането на основание чл. 26, ал. 3 във вр. с чл.4, ал. 1, т.2 и чл. 23, ал. 1 от ЗГВРСНР, тъй като с решение от 01.06.2012 г. на ОС – Търговище, вписано в Търговския регистър на същата дата е открито производство по несъстоятелност на работодателя „Крамер Русе” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Г.Бенковски” № 4, ет. 4, ЕИК по БУЛСТАТ 201441619, и лицето няма начислени, но неизплатени трудови възнаграждения през последните 6 календарни месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. до 31.03.2012 г. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 30.07.2012 г. Недоволен от него той го оспорва пред настоящата съдебна инстанция. По делото са представени трудов договор № 103/13.02.2012 г., сключен между жалбоподателя и работодателя „Крамер Русе” ЕООД (стр. 13 от делото), допълнителни споразумения към договора между страните (стр. 11 и 12 от делото), както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя от 23.04.2012 г. (стр. 10 от делото). Представена е и справка от „Крамер Русе” ЕООД (стр. 14 от делото), от която е видно, че размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове за жалбоподателя е в размер на 293, 18 лв. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съдът приема разпореждане № 34-ГВ-4/ 12.07.2012 г. на директора на Фонд”ГВРС” за законосъобразен адм. акт, като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР. Издаденото разпореждане е мотивирано и съдържа всички реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК за адм. акт издаден в писмена форма. Съдът счита, че не е налице противоречие с материалния закон, тъй като правоотношението на жалбоподателя с работодателя и „Крамер Русе” ЕООД е сключено на 13.02.2012 г. и прекратено на 23.04.2012 г. или през последните три месеца преди обявяването на дружеството в несъстоятелност. Жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР, като законодателят е предвидил в чл. 23, ал. 1 от ЗГВРСНР, че гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните 3 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца. Или законът е поставил условие, за получаване на гарантирано обезщетение наличието на трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от 3 месеца, на което условие жалбоподателя не отговаря, тъй като трудовото и правоотношение е с продължителност от 13.02.2012 г. до 23.04.2012 г. или 2 м. и 10 дни. Съгласно чл. 30 от ЗГВРСНР частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. Поради това начислената, но неизплатена сума на жалбоподателя в размер на 293, 18 лв. може да бъде предявена от него пред назначения синдик на дружеството за изплащане. Съдът намира, че при издаване на оспореното разпореждане не е налице съществено нарушение на адм.производствените правила, защото е допуснато такова нарушение, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос. Не е налице и противоречие с целта на закона. Поради изложеното оспореното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът