Решение № 5772 от 23.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20099611/07.08.2023г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 02.11.2023г. по гр.д. № 41396 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 49-ти състав е признато за установено по предявения иск от „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 срещу П. П. Й., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 е собственик на основание на непарична вноска в капитала на дружеството /апорт/ извършен от Държавата на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4329.1039 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1927 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 1550 кв.м. с предназначение на територията- урбанизирана и П. П. Й., ЕГН •••••••••• е осъдена да предаде на „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 владението върху този имот, като на основание на чл. 537, а.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост № 109, том ІІІ, рег. № 9104, дело № 407 от 28.12.2001г. на нотариус К.С., рег. № 111 на Нот.К. с район на действие СРС, като П. П. Й., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 на основание н а чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1642, 55лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25038728/24.10.2023г. по регистъра на СРС от ответника по иска - П. П. Й., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че ищецът не твърдял че е собственик на имота към момента на колективизацията му, тя се легитимирала като собственик на имота на основание на реституционно решение по ЗСПЗЗ и доброволна делба, поради което и ищецът можел да навежда само възражения за нищожност на Решението на ЗСПЗЗ и за наличие на отрицателни материалноправни предпоставки, правещи невъзможно възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ и негова била доказателствената тежест за установяването им по делото. Въведените от ищеца възражения били за нищожност на решението поради постановяването му от незаконен състав на ПК и поради пречки за реституция по чл. 10, ал.2 от ЗСПЗЗ, защото към него момент имотът не бил земеделска земя. Районният съд приел, че имало пречки за реституция по чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, твърдения за което ищецът не бил въвел с исковата молба и така било нарушено диспозитивното начало. Отделно такива пречки не съществували. Държавата съгласно чл. 24 от ЗСПЗЗ запазвала собствеността върху земите, които към момента на влизането му в сила били земеделски, независимо дали попадат в строителни граници на населените места. Процесният имот нямал земеделски характер към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на постановяване на Решението по ЗСПЗЗ, поради което и за него не била приложима разпоредбата на чл. 24 от ЗСПЗЗ. Отделно пречките за възстановяване на собствеността се преценявали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а не към момента на постановяване на реституционното решение. Така без значение било че имот е предоставен за ползване на НРС, а и на него било предоставено недовършена сграда, а не земята. Предназначението на тази сграда не било за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната и така прека по чл. 24, ал.3 от ЗСПЗЗ не съществувала. Не съществувала и пречката по чл. 24, ал.2 от ЗСПЗЗ защото имот не бил предоставен за основната дейност на Министерство на транспорта. Изводите на вещото лице за наличие на преки по чл. 24, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ били правни, не следвало да се кредитират. В случаят имотът бил урегулиран и незастроен, , върху него нямало съоръжения обслужващи сградата в другата част от бивш имот 1831, нямало пречки за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Всъщност в бивш имот 1831 попадал само част от прилежащ терен на сграда, която била в друг имот Не била налице хипотеза на комплексно мероприятие, защото възстановяването на собствеността върху процесния имот не правело невъзможно ползването на останалите съоръжения и сгради.. В имота не били изградени сгради и съоръжения, за които бил отчужден и предоставен на АПК „Средец“. Това водело до извод и че няма пречка по чл. 24, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ. В реституционната преписка имало скица от 02.09.1994г., имало и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 08.06.1995г., презаверено към 30.10.1997г., скицата имала забележка сочещ дата към 30.10.1997г., което доказвало че скицата е презаверена на 30.10.1997г. така доказано било че индивидуализацията на имота по Решението на ЗСПЗЗ е направена съобразно тази скица, не било необходимо издаването на последваща скица. Отделно, в такава хипотеза нямало пречка да се издаде скица след постановяване на решението, а в случая такава била издадена през 1998г. и тя била идентична с тази от 1994г. Изводи на вещо лице във връзка със скица за да се издаде нотариален акт били правни. Така доказано било по делото че е собственик на имота на основание на земеделска реституция и делба, а направения апорт от 13.11.2001г. нямал вещно прави последици, защото към него момент държавата не била собственик на имота. Неправилно не било уважено евентуалното й възражение за придобиване на имота по давност. Не се спорило че на 29.10.1998г. наследниците на Я.В. били въведени във владение на имота, че Ц.П. действала от името на всички негови наследници. След договора за делба от 09.10.2001г. въззивницата установила владението върху имота, оградила го и го заключила, ползвало го. Владението й било необезпокоявано и непрекъснато, владеела имота като свой. Свидетелят Г. посетила имота едва през 2015г. и нямала впечатления за периода преди това, тя работела при ищеца, показанията й били опровергани от останалите доказателства по делото. За придобиването на имота по давност приложима била кратката такава от 5 години, защото установеното владение имало основание, което било годно да я направи собственик. Отбелязването в Решението на ПК че има издаден АДС за имота не водело до недобросъвестно владение, защото това отбелязване не се отразявало на възможността на административния акт да породи правни последици. Без значение били настъпили след срока от 5 години факти, включително и заповедта от 05.06.2009г. Изтекъл бил и дългият срок от 10 години. Неоснователността на иска за собственост водело до неоснователност и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК. Претендирала е разноски. Оспорила е претенцията за разноски на насрещната страна поради прекомерност. Въззиваемият ищец - „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението било правилно в обжалваната част. С исковата молба бил оспорил валидността и законосъобразността на решението по ЗСПЗЗ, сочейки, че не били налице основанията за реституция, защото имотът не бил земеделски и бил застроен, в границите на урбанизирана територия, публична държавна собственост, районният съд се бил произнесъл по така направените възражения. С АДС от 1983г. от АПК „Средец“ били одържавени процесния имот, той бил запратен от държавата на АПК“Средец“, като след придобиването му от държавата този имот бил предоставен за управление на Министерство на транспорта-за битова сграда и за резиденция. За инвеститор през 1996г. с Решение на МС бил определен Национална разузнавателна служба за обект „недовършена сграда в груб строеж“. С Решение от 2000г. МС обявил земята и сградата за частна държавна собственост, преди това бил публична държавна собственост. Към влизането в сила на ЗСПЗЗ и на постановяване на реституционното решение процесния имот бил публична държавна собственост по силата на закона – чл. 2, ал.2, т. 4 от ЗДС, и не подлежал на реституция – чл. 7, ал. 4 от ЗДС, която била тълкувателна, израз на засилената защита по чл. 10б от ЗСПЗЗ и се прилагала от влизане в сила на ЗСПЗЗ. Отделно реституционното решение било издадено на основание на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, а скица към него не била издадена, издадената през 1998г. не била заверена от ПК. Правилно било прието от СРС, че са налице пречките по чл. 24, ал.2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Имот бил за основна дейност на Министерство на транспорта. Налице били и пречките по чл. 10б от ЗСПЗЗ, защото имот бил застроен, осъществено било мероприятие на държавата. Апорт бил направен от собственик, той бил вписан в ТР. При мероприятие, заемащо няколко имота, същите се разглеждат като част от цялото мероприятие и без значение било дали върху конкретния имот имало строителство Не било установено въззивникът да е придобил имота по давност. До 01.09.2000г. имот бил публична държавна собственост и не можел да се придобива по давност. Не било установено след това и до 2016г. въззивникът да е владяла имота. С договора за доброволна делба владението не й било предадено, едва към 30.11.2016г. го завладяла, която й била изпратена поканата да върне имота. До подаване на исковата молба през 2018г. не бил изтекъл необходимия срок за придобиването на имота по давност. Показанията на св. П. и Ц. били противоречиви не следвало да се кредитират, те били опровергани от показанията на св. Г., които били обективни и безпристрастни, правилно били кредитирани от СРС. Имот бил заведен счетоводно в активите му, деклариран в ТД на НАП през 2002г., плащал данъци и такси за него до 2021г.Претендирало е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 60246/40.04.2018г. по регистъра на СГС, изпратена по подсъдност на СРС, вписана в Агенция по вписвания на 01.010.2020г., вх. Рег. № 55341, акт 91, том Х, дело № 42302/2020г. на „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД, ЕИК 130697848 срещу - П. П. Й., ЕГН •••••••••• с която е поискало от съда на основание на чл. 108 от ЗС да признае за установено, че е собственик на главно основание - на апорт, вписан с Решение №1/15.11.2001г. на СГС вр. с Решение № 599/01.09.2000г. на МС и Заповед № 95-00-148/13.11.2001г. на Министъра на вътрешните работи, на евентуално основание – придобивна давност от 28.10.1998г., като към своето владение присъединявал това на праводателя му БОДК и ИА „АДИС“ на имот с идентификатор 68134.4329.1039 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1927 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 1550 кв.м., с предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-незастроен за жилищни нужди, при съседи имоти с идентификатори: 68134.4329; 68134.4329.1657; 68134.4329.1632, находящ се в гр. София, район Овча купел, местност „Вилна зона Овча купел /разширение на кв. Овча купел/, ул. •••• като осъди ответника да му предаде владението върху имота, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК отмени нотариален акт за собственост № 109, том ІІІ, рег. № 9104, дело № 407 от 28.12.2001г. на нотариус К.С., рег. № 111 на Нот.К. Посочил е, че този имот бил част от имота по АДС № 10388/25.08.1983г., като бил апортиран в капитала му и това било основанието, на което ищецът бил негов собственик. Преди това този имот бил предаден за управление на националната разузнавателна служба на 15.01.1997г., той бил публична държавна собственост, но с решение от 01.09.2000г. бил обявен за частна държавна собственост, за инвеститор бил обявен Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ и имотът му бил предаден на 01.11.2000г., тази агенция била закрита с Решение от 05.11.2001г., имуществото й преминало към Министерство на външни работи, министърът имал задължение да учреди дружество и да внесе в капитала му имота и това било направено със заповед от 13.11.2001. Имотът бил владян до 2000г. от ИА“ДИС“, през годините ищецът плащал данъците и таксите за него, завел имота в счетоводството си, поддържал го, като представителите му имали необезпокояван достъп до имота., към 29.06.2016г. този имот не бил заграден, обрасъл бил с растителност. Към момента ответникът владеел имота, имал и нотариален акт за собственост, но не бил негов собственик. Реституционното решение по ЗСПЗЗ било нищожно и незаконосъобразно, издадено от незаконен състав на ПК при липса на материална компетентност, при наличие на пречки за реституция. Имотът подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, а по ЗВСОНИ по ЗТСУ, не била спазена разпоредбата на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, при издаването на нотариалния акт нотариусът не провел предшестваща проверка за правото на собственост. Евентуално придобил имота по давност, като го владял като свой от 28.10.1998г., присъединявал към своето владение това на праводателите му, бил добросъвестен владелец и срокът на придобивната давност била 5 години, но и срокът от 10 години бил изтекъл. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски. Ответникът П. П. Й., ЕГН •••••••••• в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че е собственик на имота на основание на реституционното решение от 1998г. и последвалата го доброволна делба, евентуално била собственик на имота по давност, срок на която била 5 години, евентуално 10 години, владението на имота установила още след реституционното решение, а след доброволната делба процесния имот оградила и ползвала като свой. Процесният имот от 1919г. бил собствен на наследодателя й, бил внесен в ТКЗС, като с решението от 28.10.1998г. собствеността била възстановена на наследниците му. При издаване на решението било съобразено застрояването на имота и била възстановена само незастроената част от него, наследниците били въведени във владение и имотът бил отписан от АОС от 1997г. Делбата била от 09.10.2001г. и с този договор за делба получила в свой дял процесния имот. Сградата била в съседен имот, ищецът знаел за регулацията, за издадените заповеди, не бил възразил. През 2008г. ищецът на нейно писмо отговорил че няма документи за собственост. Не било представено решение за обявяване на имота за публична държавна собственост. ИА „АДИС“ била определена в решенията на МС само за инвеститор, това не било равнозначно на собственик. Към постановяване на Решението на МС от 2000г. процесното реституционно решение вече било постановено, апорт не провел вещно правно действие. Решението от 13.01.2001г. не описвало процесния имот. При регистрацията на ищеца като ЕООД по фирменото дело не бил направен анализ на собствеността Протокол опис по сметка 203 дори не сочел сградата, възстановяване на собствеността на която било отказано от ПК. Реституционното решение било валидно и законосъобразно, постановено при спазване на изискванията на закона, включително на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Имотът бил част от ТКЗС, реституцията му следвало да се извърши по реда на ЗСПЗЗ. Владяла процесния имот от възстановяването му, оградила го, ползвала го, участвала в процедурите по регулация, скица искала й била издадена през 2003г. и през 2006г., търсила ищеца за уреждане на сметки по регулация, но него представител й заявил, че няма документи за собственост, тоест че не са собственици. Демонстрирала.права върху имота и затова го оградила, плащала редовно данъци и такси през последните 20 години, вписана била като собственик и в кадастралните регистри. Придобивната й давност била като за добросъвестен владелец- 5 години, евентуално – срок на същата бил 10 години и той бил изтекъл. Неверен бил протокола от 29.06.2016г. Претендирала е разноски. По делото са приети са извлечение от ДВ, бр. 97, Заповед № 95-00- 148/13.11.2001г. с приложение, Постановление № 252/05.11.2001г. Решение № 1/15.11.2001г. по ф.д. № 11290/2001г. на СГС, съгласно които е регистрирано ЕООД „Агенция дипломатически имоти в страната“ с едноличен собственик на капитала – държавата, като основание за същото са посочени ПМС № 252 на МС от 05.11.20101г., заповед № 95-00-14В/13.11.2001г. на Министъра на външните работи, учредителен акт, опис и оценка на имущество включени като непарична вноска в капитала, с ПМС е закрита ИА“Дипломатически имоти в страната“ към МВнР, имуществото й преминава към МВнР, министърът на което да внесе същото към 27.09.2001г. в капитала на ЕООД, което да се образува, със Заповед от 13.11.2001г. на министъра на външните работи е наредено да се образува „Агенция дипломатически имоти в страната“ЕООД с имущество по приложение № 1, което приложение № 1 /лист 257-258 от дело на СРС/ сочи под № 33 имотите по АДС 10388/1983г. парцел І, к. 55б на Горна Баня с площ от общо 15500кв.м. По делото е прието и Приложение № 2 което е за опис и оценка на сгради на АДИС към 31.10.2001г. в който на последен ред е описана резиденция 2 в Овча купел – незавършено строителство записана по сметка 207. Приет е АДС № 10388/29.05.1983г. съставен от Кирковски РНС, съгласно който имоти 1827, 1828, 1830, 1831, 1826, 1829, 2033 които са незастроени с площ от общо 15, 5 дка във вилна зона Горна баня заедно с насажденията са актувани като държавна собственост на основание на заповед от 1982г., писмо от 1983г. на М-во на транспорта-СО „Транскомплект“, платежно нареждане от 16.05.1983г., бивш собственик е АПК Средец“, като този имот е предоставен за управление на Министерство на транспорта за битова сграда за резиденция. Приет е АОЧС № 130/27.05.1997г. за имоти 1827, 1828, 1830, 1831, 1826, 1829, 2033 които са незастроени с площ от общо 15, 5 дка във вилна зона Горна баня кв. 55б, предишен АДС 10388/1983г., бивш собственик АПК „Средец“, основание – Заповед от 11.02.1983г. по рег. преписка 55/1982г. и писмо от 20.05.1983г. на М-во на транспорта. В акта е посочено, че имот е включен в капитал на търговско дружество, че се стопанисва от СО, район Овча купел, като забележки са посочени деактуване на части от имотите 1827, 1828, 1826, 1829. Прието е Решение № 693/18.07.1996г. на МС, с което Национална разузнавателна служба е определена за инвеститор на обект държавна собственост – недовършена сграда в груб строеж в парцел І, кв. 55б, Горна баня и на него е предоставена за стопанисване и управление. Приет е протокол от 12.12.1996г. съгласно който Министерство на транспорта е предоставило на Национална разузнавателна служба имота по Решение № 693/1996г., като охрана на обекта да се поеме от НРС от 01.01.1997г. Прието е Решение № 599/01.09.2000г. на МС, с което на основание на чл. 6, ал.1 от ЗДС вр. с чл. 7, ал. 3 от ППЗДС парцел 1, кв. 55б м. Горна баня“, заедно с намираща се в него сграда на груб строеж е обявен от публична държавна собственост за такъв частна държавна собственост, за инвеститор е определен ИА“АДИС“ към МВнР. Приет е протокол от 01.11.2000г. съгласно който комисия от ИА“АДИС“ е приела недовършена сграда на четири етажа в груб строеж предназначена за учебен център в кв. Горна баня, парцел І, терен е ограден с ограда от пана метални решетки на бетонова основа, от север няма ограда, защото граничи с дере и гора; на площадка има 28 бр. покривни панели изкривени от времето – 16 години. Приета е Заповед от 05.06.2009г. на областния управител на област София, с която е отказано да се отпише от актовите книги за държавна собственост имот 1831 по АДС № 10338/1983г., защото този имот бил отчужден по реда на ЗТСУ на 11.02.1983г., като било заплатено парично обезщетение за същото на АПК“Средец“, нямало заповед за отмяна на отчуждаването, не можело да има възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Прието е Решение Р17ГБ/28.10.1997г. на ПК „Овча купел“ в състав от председател, секретар, трима членове, всички положили подписи на него, съгласно което на наследниците на Я.М.В. е възстановено правото на собственост в стари съществуващи реални граници на нива от 1, 942 кв.м., 5-та категория, в землището на Горна баня, м. „Биримирска поляна“, кл.л. 488, имот 1831 при граници: почивна станция на транспортни работници, ул. „Белите борове4, ул. Маджарица, парк. Посочено е, че решението се издава въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ № 44/30.10.1997г. на район Овча купел, че за имот има АДС № 1998/1983г. на АПК за Министерство на транспорта-резиденция, попада в регулационния план. Със същото решение е отказано да се възстанови собствеността в стари реални граници за площ от 0, 858 дка, защото в тази част е изградена почивна станция. Приет е протокол от 29.10.1998г. съгласно който на 29.10.1998г. наследниците на Я.В. са въведени във владение на имотите по Решение № Р 17ГБ/28.10.1998г. от служител на ПК Приети са удостоверения за наследници, съгласно които наследници на Я.М.В. са Ц.Я.П., П. П. Й., К.П.В., П.а е починала през 2008г. и е оставила за наследници други лица. Прието е удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ № 44/08.06.1995г. с отбелязване, че важи и на 30.10.1997г., съгласно което имот 1831 е нанесен в кад.лист 465 и 488 в.з. „Горна баня“ и от него могат да бъдат възстановени 2000кв.м., имотът е застроен с почивна станция на транспортни работници, има и АДС 1998/1983г. Приета е скица-копие от неодобрен кадастрален план издадена от Софгео на 02.09.1994г., сочеща е имот попада в регулационен план на вилната зона Горна баня. Върху скицата е изписан ръкописен текст „контур за възстановяване“ като е положен подпис, а над текста е изписана дата 30.10.1997г. Приета е заповед от 21.07.1999г. на кмета на СО, с която е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост имот 1831-І заснет на к.л. 488 по плана за 1998г. съгласно скица от 28.10.1998г. на Геоконсулт“ООД Приета е скица от 29.10.1988г. на имота по решението от 28.10.1997, която е издадена от Геоконсулт“ООД и е за 1942кв.м от имот 1831. Приета е скица за имота от 07.04.2006г., издадена от СО, сочеща че по плана от 2001г. този имот е с № 1039. Приета е скица за имот № 1039, издаден от АГКК на 20.01.2014г. сочещ че идентификатор на имота е 68134.4329.1039 и като негов собственик е записана П. Й. на основание на нотариален акт от 2001г. Приет е договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи съгласно който на 09.10.2001г. Ц.П., К.В., и П. Й. са поделили възстановените им по ЗСПЗЗ имоти, като в дял на П. Й. е поставен УПИ с площ от 1942кв.м., имот 1831А по кадастрален план от 1958, кв. 55, възстановен с Решение от 28.10.1998г. на ПК Овча купел“. Приет е нотариален акт № 109 том ІІІ, рег. № 9104, дело № 407/2001г. съставен от нотариус К.С., рег. № 111 на Нот.К., с който П. П. Й. е призната за собственик на имот 1831 А, кв. 55В по регулационния план на София, район Овча купел, местност вилна зона Горна баня, при съседи: имот 1830, улици по скица, а по доказателствен материал – почивна станция на транспортни работници, ул. „Белите борове, ул. Маджарица и парк, като основание за съставянето са описани решение № Р17ГБ/28.10.1997г. на ПК „Овча купел“ с отбелязване че е влязло в сила на 19.11.1998г., договор за доброволна делба от 09.10.2001г. Приета е покана от ищеца до ответника от 30.11.2016г., съгласно която на 02.12.2016г. на ответника е връчено искане от ищеца да му предаде владението върху имот 68134.4329.1039., който бил негов. Приет е отговор от 24.01.2017г. от П. Й. до ищеца, сочещ че имотът е неин и не дължи връщането му на ищеца. Приети са писма съгласно които през 2004г. П. Й. е поискала от кмета на СО във връзка с отчуждаванията по плана за регулация да се извърши замяна, с писмо П. Й. е посочила, че не може да уреди сметки по регулация защото имот съседен ІІ-общ. Бил държавен, регулацията не е приложена, но иска да го огради и че поискала разрешение за строеж на лека прозирна ограда, но била уведомена, че имот е в зона за градски паркове и градини, като е поискала да се промени ОУП, защото имотът ставал неизползваем Прието е писмо от 2008г. от ищеца до ответника сочещо че не разполага с документи за собственост във връзка с писмото й от 20.02.2008 за имот от кв. 55б. Приет е нотариален акт от 04.10.2006г. съгласно който за обезпечаване на задълженията си по договор за заем П. Й. е учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху имот пл. № 1039, кв. 55б гр. София, Горна баня“. Прието е писмо от 2014г. от П. Й. до кмета на СО, район Овча купел сочеща че не може да уреди сметки по регулация за имота си 1039 кв. 55Б, защото не може да установи кой е собственик на имота, от който към нейния се придават площи. Приети са приходни квитанции за платени от П. Й. данъци и такси за имота през периода 2001г.-2018г. Прието е извлечение от сметка 224-1 съгласно които при ищеца счетоводно е отразен процесния имот като негов собствен към 2018г. С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно- счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че имот 1039 с площ от 1927 кв.м. е заведен в баланса на ищеца като част от имот с площ от 15, 5 дка по сметка 224-1 с основание и дата на придобиване – решение от 15.11.2001г. по фирмено дело на СГС, записванията за имота съответстват на изискванията на Закона за счетоводството, деклариран е в НАП на 10.01.2002г., предеклариран е през 2017г. сочи имот 1831 с площ от 1942 кв.м. и имот 1830 с площ от 3243 кв.м., плащани са данъци и такси в периода от 2001г. до 2021г. Приети са декларации, платежни нареждания съгласно които ищецът е декларирал имота през 2002г. и е плащал за него данъци и такси. Прието е становище от ПК –Овча купел /лист 273-274 от дело на СРС/, сочещо че за имотите по АДС 10388/1983г. е имало подадени искания по ЗСПЗЗ, собствениците са представили удостоверения по чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ и скици, по тях е работила комисията, имотите са били деактувани съобразно отбелязването по АОС № 130, фирма Геоконсулт“ООД е била в договорни отношения с ПК за технически дейности по възстановяване на земите в строителните граници, като трасирала имотите и издала скици за тях, с решение от 26.11.1996г. на ПК е приет комбинирания план за имотите по изготвените от тази фирма проекти; за имот 1831 е издадено решението по ЗСПЗЗ по-късно защото техническата служба забавила определянето на прилежащата площ към построената сграда, тази прилежаща площ не била възстановена. Имотът по АДС от 1983г. не бил отразен в комбинирания план от Геоконсулт“ООД, за него нямало попълване по чл. 32 от ЗТСУ, този имот бил в регулация, нямало данни за чл. 24 от ЗСПЗЗ, приложим бил чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Приет е протокол от 29.06.2016г. съставен от служители на ищеца, сочещ че е направен оглед на имот 68134.4329.1039 и е установено, че границата се слива със съседния имот 1830, няма ограждения от нито една страна, обрасъл е с растителност Приети са данъчни декларации, съобщения, съгласно които ищецът е декларирал на 10.01. 2002г. по ЗМДТ земя-парцел І, кв. 55 б, Горна Баня, получавал е съобщения за дължими данъци и такси за 2011г., 2013г., 2014г., 2015г, 2016г., 2017г., 2018г. Приети са книжа от преписка по издаване на Решение № Р17ГБ /28.10.1997г., съгласно които в кориците на тази преписка е скицата от 1998г. изготвена от Геоконсулт „ООД по така постановеното решение и по нея е направен въвода на 29.10.1998г. В тази преписка се съдържа и скицата от Софгео от неодобрен кадастрален план за имот 1831 от 02.09.1994г. с отбелязването ръкописно от 30.10.1997г. че е показан контур за възстановяване на площта, както и удостоверението по чл. 13 ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 08.06.1995г. с отбелязване че важи и към 30.10.1997г. Разпитан по делото св. Ц. Ц. е заявил, че познава ответника от 1990г. знаел, че има имот в горна баня, ходил бил там. Преди 20 години заедно с мъжа на ответника отишли в имота, за да го оградят, поставили ограда, имотът бил във формата на буквата П защото имало сграда в съседния имот, сградата останала извън ограденото, имот бил по-голям от 1 дка – около 2-3 дка. Имало поставени дървени ниски колчета не знаел кой ги е поставил, те поставили ограда по тези колчета-забили тръби в земята и опънали телена мрежа, като в последната й част оставили възможност с тел да се отваря и влиза вътре, тогава не поставили катинар. Така както било с телчица всеки можел да влезе в имота. В имота имало храсти, имот бил над училището, мислел че нямало дървета. След това със съпруга на ответника ходили 2-3 пъти в имота да косят, било много отдавна- 2-3 години след като го оградили. Тогава махнали телта и влезли вътре. Както оставяли имота така го намирали, мислел че друг не го ползвал.За последно ходил в имота преди 20 години пак така се отваряла оградата, някои колове били паднали, но не ги вдигнали, защото не били бетонирани. Ограда била около 2 м. ок които 1, 5м. мрежа, а останалото – колове. Не били боядисали коловете. Разпитан по делото св. К. П. е заявил, че е първи братовчед на ответника по исковете, , тя имала имот в Боримирска ливада, Горна баня над Италианския лицей, зад него имало горичка и имотът бил там. Този имот бил на дядо им поляна под наклон около 2, 7 дка, след като им го възстановили направили доброволен протокол разделителен теглили жребий. Имотът бил възстановен под формата на буквата П защото в него имало построена сграда на груб строеж, затова не им възстановили целия имот. След делбата всеки от тях си оградил имота, направила го и ответницата, мъжът й оградил имота през 2001г. –метални колове с мрежа, мъжът й поддържал мястото – косил го, кастрел храсти, имало дървета-саморасляци. Когато ходели на екскурзия минавали покрай това място и казвал, че това е място на дядо му, виждал че е оградено, други хора не влизали в имота. И към момента те поддържали имота, преди месец братовчед му казал, че ще ходи да чисти мястото и шипките. Когато минавал покрай имота не виждал да има хора в другото място с къщата. От този имот се виждала цяла София и родителите му го показвали заради това. Не бил обърнал внимание дали има врата, не знаел кои са съседите. На скицата мястото било защриховано. Разпитан по делото св. Ю. Г. е заявила, че работи при ответника от 2014г., а от 2015г. е началник на отдел „Поддръжка на сградите“. Процесният имот бил на ответника като правоприемник на БОДК, бил на ул. ••••, сграда била на груб строеж, всяка година я посещавали и проверявали, описвали в инвентаризацията, била стоманено-бетонова конструкция в много лошо състояние. През 2016г. имало геодезическо заснемане, видели, че имотът е обрасъл и го почистили, за да може геодезисти да имат видимост. Присъствала на почистването, тогава имот не бил ограден Имотът в частта около къщата и пред къщата бил техен на основание на апорт, в останалата част имот бил възстановен на други собственици. Ищецът владеел къщата и частта от имота около и пред нея и процесния имот. Ограда се появила през 2017г. май месец – ажурна ограда от колове и мрежи. В имота имало трева, ни видяла външни лица.От 2001г. всяка година посещавали имота и се правело прочистване. След юли 2017г. не можели да влизат в имота, защото бил ограден. Влизали в имота с частта с къщата. Не видяла трети лица в имота. От 2018г. до 2020г. била в отпуск по майчинство, но от 2016г. няколко пъти ходила в имота-10-тина пъти. Задължителна инвентаризация се правела в края на годината, практиката е имотите да се навестят през пролетта. През 2016г. посетила имота 4 пъти, през 2015г. – 2 пъти, през 2017г. – била когато констатирали оградата, през 2018г. ходила веднъж, посетила имота и през 2020г., през 2021г. – 2 пъти. През 2015г-2016г. нямало ограда, освен ако не била паднала на земята и обрасла, не видяла да има ограда. Обиколили имота по границите, нямало ограда Храстите били по навътре в имота, високи 3 м., ако имало ограда щяла да я види. През 2017г. видяла оградата. Наличието на ограда трябвало да се отрази при инвентаризацията. Имотът бил в регулация с неправилна форма пред сградата, бил с денивелация, отпред било малко по- равно. През 2021г. ограда все още била там. Поставени при условията на очна ставка св. П. и св. Г. за обстоятелствата за момент на изграждане на оградата, св. П. е посочил, че оградата е поставена през 2001г., за същото помагал свидетелят Ц., била метални колове с мрежа, поставена от всички страни и се захващала с тел, тогава изчистили тръни и саморасляци, всяка година чистели имота, на снимката по протокола от 2016г. заснемането било отдолу и не можело да се види оградата, на снимка с ограда тя приличала на тази, която поставили; свидетелят Г. е заявила, че видяла ограда едва през 2017г. личало тогава, че е нова мрежа и колове, не ходила в имота от 2001г. до 2015г. и не знаела преди това какво е положението, но в инвентаризации не била посочена ограда, през 2016г. не видяла ограда. С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза и корекцията му вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки по плановете за местността е посочило, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991г. за Горна баня действал регулационен план от 1983г., през 2001г. бил одобрен ПУП и по него имот № 1039 бил с площ от 1813 кв.м., имотът попадал в хипотеза на чл. 24, ал. 2, 3, 4 от ЗСПЗЗ. Той бил част от имотите по АДС от 1983г. общо 15, 5 дка, които тогава били одържавени. Този имот 1831 бил внесен в ТКЗС „Г. Кирков“ и в последствие предоставени на АПК „Средец“. В имот 1831 имало изградена сграда в груб строеж- с ограждащи стени и покрив. По регулационния план от 1983г. имот № 1831 попадал в парцел І, кв. 55б отреден за Министерство на транспорта „за битова сграда и резиденция, учебен център и профилакториум на Центъра за автоматична система за информация и управление на транспорта“. За застроената част от имот № 1039 бил съставен АОЧС № 117/21.04.1997г. площта му била 1299 кв.м. Имот 1831 бил отчужден по дворищно регулационен план и по улично регулационен план от 1980г. Отчуждаването било заедно с това на имотите 1828, 1829, 1830, 1826, 2033, като регулачната преписка била № 55/1982г. За изграждането на тези сгради били издадени разрешение за строеж на пететажна сграда от 1983г. по одобрени проекти; протокол за строителна линия и ниво от 17.07.1983г., регулацията за имот 1831 била приложена от три страни – северна, западна и и южна за парцел І по плана от 1983г., през 2000г. сграда била предадена на груб строеж. Скица към решението от 1998г. с точните размери на имота не била издадена и затова процедурата по възстановяването на имота не била приключила. Решението описвало удостоверението по чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но не и скица. Разликата в площта на описания в Решението на ОСЗ имот и тази на имот 1039 се дължала на точността на измерване и на изчисляване на площите от стари планове. Сградата била извън реституирания имот 1039. Отчуждаването било за обществено мероприятие, 130кв.м. били за улица и не трябвало да се възстановяват. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК. При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота на основанието посочено в исковата молба – апорт, евентуално придобивна давност, тоест че е добросъвестен владелец на имота и се ползва от кратката придобивна давност, че е владял имота необезпокоявано и непрекъснато 5 години, евентуално – 10 години, както и че ответникът ползва имота. При така депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже че е собственик на имота на соченото от него основание – реституция по ЗСПЗЗ, евентуално – по придобивна давност, тоест че е добросъвестен владелец на имота и се ползва от кратката придобивна давност, че е владял имота необезпокоявано и непрекъснато 5 години, евентуално – 10 години. Доколкото по делото са представени акт за държавна собственост, решения за апорт, реституционно решение по ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи, констативен нотариален акт, сочещи правото на собственост върху имота в полза и на двете страни по делото на въведените от тях главни основания на правата им върху имота, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже основанието, на което се е породило правото й на собственост върху имота. При така въведената от страните конкуренция на правата им върху имота от решаващо значение по делото е да се установи, дали реституционното решение по ЗСПЗЗ е валидно и законосъобразно. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след провеждане на административна процедура, завършваща с решение на ОСЗ, едно от възможните такива е това по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ - за възстановяване в стари реални граници. Тези решения имат конститутивно действие, тоест собствеността се възстановява след влизането им в сила, като същите следва да индивидуализират имота. Съдът приема за установено по делото, че процесният имот е бил земеделски, като е бил включен в ТКЗС, внесен от собственика му към него момент Я.М.В.. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и доколкото ищецът не сочи негов праводател да е внесъл имота в ТКЗС, то той не разполага с право да въвежда такова възражение по делото. Идентичността на внесения имот и на възстановения имот не е спорна по делото. Установява се от заключението по техническата експертиза и приетия АДС от 1983г, че след внасянето на имота в ТКЗС, той е бил предоставен на АПК“Средец“, това обстоятелство не е спорно по делото. Съдът приема за установено по делото че П. Й. е наследник по закон на Я.В.. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от приетите по делото удостоверения за наследници. Съдът приема, че постановеното на 28.10.1998г. Решение на ПК-Овча купел е постановено от законен състав на ПК. Към него момент разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е изисквала комисията да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове, точно в този състав е постановено процесното решение, като то е подписано от всички посочени в него лица. Съдът приема за установено по делото че за процесния имот е съставен АДС за одържавяването му считано от 16.05.1983г., като е бил отреден за Министерство на транспорта, за битова сграда и за резиденция, учебен център и профилакториум на центъра за автоматична система за информация и управление на транспорта, предоставен е за управление на Министерство на транспорта. Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото АДС № 10338/28.05.1983г., заключение по съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е установило, че по дворищно регулационния план и по уличнорегулационния план от 1980г. това е отреждането за парцел І кв. 55б, Горна баня, в който попада процесния имот, че за същото е имало регулачна преписка № 55/1982г., че регулацията по трите граници на този парцел І, включително за процесния имот е приложена. Същото е отбелязано в АДС № 10338/1983г., записванията по него в тази част не са оспорени от страните. Съдът приема за установено по делото, че за строителство в парцел І, кв. 55б са били издадени разрешение за стоеж от 15.06.1983г., както и протокол за строителна линия и ниво от 17.07.1983г., че сградата е построена на ниво груб строеж към 18.07.1996г. Тези обстоятелства се установяват от неоспореното заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира в тази част като неопровергано от останалите доказателства по делото. Построяването на сградата на ниво груб строеж се установява от Решението на МС № 693/18.07.1996г., сочещо съществуването на сградата, протокола за предаването й от 12.12.1996г., които не са оспорени по делото. Установено е по делото от приетото заключение и скици, че така построената сграда е обхващала част от имот 1831, като тази застроена част, както и прилежащата на сградата територия от имот 1831 не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, тоест процесния имот № 1039 не е обхванат от сградата и от прилежащия й терен. Съдът приема, че процесният имот не е бил публична държавна собственост към момента на постановяване на процесното решение. Публичната собственост се различава от частната по субектите и по предназначението на вещта. Издаването на акт за публична държавна собственост не е определящо за характера на собствеността. Публична собственост могат да имат само субектите, които упражняват властнически правомощия и то само за вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. Статутът на имотите като публична държавна собственост се определя от това, дали служат за изпълнение на функциите на съответното държавно учреждение - за упражняване на предоставените му властнически правомощия и за удовлетворяване на обществени интереси. /В този смисъл Решение № 250/30.06.2015г. по дело № 1236/2015г. ва ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 403/25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г., I г.о., ВКС, Решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г., ІI г.о. на ВКС./ В случая имотът е предоставен за изграждане на учебен център, битова сграда, резиденция, профилакториум. Установено е по делото, че на груб строеж още към 1996г. е била изградена пет-етажна сграда за резиденция, но и до момента същата не е въведена в експлоатация, състоянието й не позволява ползването й по предназначение. Последното обстоятелство се установяват от показанията на св. Г., които са резултат от личните й впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото, подкрепени от протокола за предаването на сградата от 2000г., описващ състоянието на сградата, поради което и съдът ги кредитира. При така възприето съдът приема, че имотът по АДС от 1983г. не е ползван при упражняване на властнически правомощия на Министерството на транспорта за задоволяване на обществени интереси, поради което и той не е имал характер на публична държавна собственост към постановяване на процесното решение. Доводите на ищеца в обратния смисъл и тези за приложимостта на чл. 7, ал. 4 от ЗДС са неоснователни. В подкрепа на извода на съда, че имотът не е публична държавна собственост е Решението на МС от 01.09.2000г., с което е обявено, че имотът няма характер на публична държавна собственост. Не е установено да е имало промяна в обстоятелствата в периода от 1998г. до 01.09.2000г., нито към влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което и към релевантния за делото момент съдът приема за установено, че имотът не е имал характер на публична държавна собственост. Спорен въпрос е дали така така осъществените обстоятелства представляват пречка по чл. 24 от ЗСПЗЗ за възстановяването собствеността върху имота в стари реални граници. Възражение за същото е направено от ищеца, макар и изрична такава правна квалификация на същите да не е дадена от ищеца. Твърденията на ищеца са, че не са били налице основанията за реституция, защото имотът е бил публична държавна собственост, в регулация, застроен, за който е съставен АДС от 1983г., с който имот се предоставя на Министерство на Транспорта. Нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ е императивна материално правна, дали ищецът е посочил същата като правна квалификация на възраженията му не е от значение по делото. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗСПЗЗ в приложимата й редакция правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на конкретно посочени организации, сред които и Министерство на транспорта, доколкото са необходими за тяхната дейност се запазва в размер, съответстващ на основата им дейност, определено от МЗГАР след вземане на мнение на заинтересовани страни. Съгласно чл. 24, ал.3 от ЗСПЗЗ в приложимата й редакция правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на МО, МВР и други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната се запазва в медта и размери, определени от МС. Съгласно чл. 24, ал.4 от ЗСПЗЗ в приложимата й редакция не се възстановяват правата на собственици на земеделски земи, включени в резервати, определени по Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природохранно значение, включително и земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата. Горепосочените разпоредби намират приложение тогава, когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие, което касае съответния обществен интерес, т. е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Когато върху земите е проведено друг вид мероприятие, то разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 3 и 4 ЗСПЗЗ не намират приложение. При наличие на подобно мероприятие преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се извърши само с оглед установените в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ критерии. В случая мероприятието, за което имотът е отчужден през 1983г. не попада в нито една от горепосочените хипотези. Извод за обратното е направило вещото лице по техническата експретиза, но този извод е правен и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са основателни. Имотът не е установено да е включен в защитени територии по смисъла на чл. 24, ал. 4 от ЗСПЗЗ, нито да е предоставен за нужди на отбраната и сигурността по смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Спецификата на мероприятието, посочено в АДС от 1983г., а и установеното от вещото лице по записванията на регулационния план от 1980г. не позволяват такъв извод. Предоставянето на сградата през 1996г. на Националната разузнавателна служба не е от естество да обоснове такъв извод, защото предназначението на тази сграда – битова сграда и резиденция, не е променено. Тази специфика на мероприятието, за което е отчужден имота не позволява и извод, че са налице основанията по чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това е така, защото ограниченията на тази разпоредба обхващат само онези мероприятия, които са свързани с основаната дейност на Министерство на транспорта, тоест тази по провеждане на държавната политика в областта на транспорта и съобщенията, за развитието и управлението на безопасността на пътната инфраструктура и съобщенията. Изграждането на сгради за отдих и обучение макар и значима дейност, не попадат сред основните дейности на министерството по смисъла на чл. 24, ал.2 от ЗСПЗЗ, защото не задоволява пряко важни държавни нужди в областта на транспорта и съобщенията. Съдът приема че не е установено по делото за реституцията да имота да е съществувала пречка по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. В случая процесният имот представлява незастроена част от внесения в ТКЗС имот № 1831 и незает от прилежащата към сграда терен. Това се установява от приетите по делото скици, удостоверение по чл. 13 от ЗСПЗЗ и заключение по съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като подкперено от събраните по делото доказателства. В случая строежът не представлява комплексно застрояване, защото ползването на сградата не е невъзможно без незастроената част от имота. Не е установено да има предвиждане за изграждане на или построяване на сгради и съоръжения, комунални връзки, които да обслужват сградата или други строеж. Съдът приема, че не е установено по делото за реституцията да имота да е съществувала пречка по чл. 10б от ЗСПЗЗ в приложимата за случая редакция, съгласно която не се възстановява в стари реални граници собствеността върху имоти, внесени в ТКЗС, които са в строителни граници на населени места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Реализирането на обществено мероприятие върху бивш земеделски имот е пречка за реституцията му, като е без значение законността на реализираното върху имота строителство, достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Няма пречка за реституция тогава, когато имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи, и на хигиенните, и противопожарни правила; не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие; рестутуирането на конкретния имот не затруднява функционирането на реализираното обществено мероприятие. В случая възстановяването на собствеността върху процесния имот не прави невъзможно нито затруднява ползването на сградата, построена в част от стар имот 1831, поради което и пречка за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ не е установена. Съображения, че мероприятието не е комплексно съдът изложи по-горе и е безпредметно те да бъдат повтаряни. Съдът приема за установено по делото, че имотът, който е внесен в ТКЗС е имот № 1831 по кадастралния план от 1943г., към влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и към постановяване на процесното реституционно решение той е бил урегулиран, и в него попада част от изградена към него момент на груб строеж сграда. При така установеното съдът приема, че в хода на реституционното производство независимо дали е налице хипотеза по чл. 10б или 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е следвало да се проведе процедурата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за установяване на застроената и незастроената част от имота, като за възстановения имот е следвало да има ясна индивидуализация. Това обстоятелство по делото не е спорно, страните не спорят че застроената част от стар имот № 1831 не подлежи на реституция в стари реални граници. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ в редакцията, приложима в случая, при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза на застроен имот, какъвто е случая, е необходимо към решението на ПК да е издадена и скица заверена от ПК, а ако имотът е в строителните граници на населените места – и от техническата служба на общината. Това изискване не е самоцелно, а е обусловено от необходимостта от индивидуализация на имота, обект на реституционното решение. Липсата на скица по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ не би се отразила на конститутивния ефект на решението само тогава, когато възстановения имот може да бъде идентифициран по друг начин и то еднозначно от документи по реституционната преписка. Такъв друг начин би било описание на имота в реституционното решение с граници и площ, обозначение на имота с номер по план и карта. Такъв друг начин е и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и скица, издадена по тази разпоредба, но само ако те еднозначно описват и показват имотът, който се възстановява. В случая описанието на имота, който се възстановява в Решението на ПК от 28.10.1998г. не го индивидуализира в достатъчна степен. Това е така, защото се възстановяват части от имот № 1831, но описаните граници са общо посочени –улиците „Белите борове“ и „Маджарица“, парк и сграда на почивна станция. По делото е установено, че към момента на издаването на решението на ПК от 28.10.1998г. за описания в него имот не е издадена заверена скица от ПК, нито скица от техническата служба на общината. Това обстоятелство не е спорно а по делото, а и се установява от самото решение, сочещо че за издаването на констативен нотариален акт е необходима скица с точните размери на имота, както и че решението описва само удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, но не и скица. Становището на ПК на лист 273 от дело на СРС сочи общо, че в производството по възстановяване на собствеността собствениците са представили удостоверения и скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗЗ, но уточнява и че същите са описани в самото реституционно решение. В процесното решение на ПК такава скица не е описана, описано е само удостоверение № 44/3.10.1997г. на район Овча купел. Това удостоверение е прието по делото, като същото сочи че могат да бъдат възстановени 2000кв.м. Същото отбелязване е направено и в приета по делото скица от 02.09.1994г. в частта за отбелязването ръкописно от 30.10.1997г., показващ и контур на тези 2000кв.м. върху извлечение от кадастралния план. Това удостоверение и скица съдът приема, че не индивидуализират имота, описан в Решението от 28.10.1998г. Това е така, защото с решението се възстановяват 1942кв.м. от имот 1831, а скицата и удостоверението сочат за възстановяване 2000кв.м. Този извод на съда се подкрепя и от изводите на вещото лице, посочило, че скицата от 1994г. с отбелязвания от 1997г. не може да послужи за издаване на нотариален акт, защото не описва имота по решението от 28.10.1998г. Така съдът приема, че за да прояви конститутивен ефект решението от 28.10.1998г. същото е следвало да е придружено от скица, сочеща точните размери и местоположение на имотът, собствеността върху който се възстановява, приетите удостоверение и скица по чл. 13 от ЗСПЗЗ не са такива. Същевременно съдът приема, че скицата от 29.10.1998г. издадена от Геоконслут„ООД индивидуализира имота по решението от 28.10.21998г. и позволява на същото да прояви конститутивното си действие. Неиздаването на скица към решението на ПК препятства проявяването на този ефект, тоест оставя процедурата по възстановяване на собствеността незавършена. Това обосновава извод, че няма пречка в последствие – след издаването на решението на ПК, да се издаде скица, която да индивидуализира имота до степен позволяващ отграничаването му от други имоти. В случая така скица е издадена на 29.10.1998г. и въз основа на нея е извършен въвода в имота на 29.10.1998г. Скицата изрично сочи, че е издадена за имота по процесното реституционно решение. Тази скица е издадена от Геоконсулт“ООД, което със становището си ПК /на лист 273 от дело на СРС / е посочена, като ангажирана от ПК да извършва техническите дейности по възстановяване на земеделските земи в строителните граници и е изготвило комбинирания план на Горна баня, имотите са трасирани на терен от това дружество, за което са издадени и скици. Въводът от 29.10.1998г. изрично сочи, че е направен по така изготвената от Геоконсулт „ ООД скица № 229, като протокол за същото е подписан от представител на поземлената комисия. Така събраните доказателства в съвкупност обосновават извод, че скицата от 29.10.1998г. е заверена от ПК /тя е част от протокола за въвод/, индивидуализира имота по процесното реституционното решение, поради което и съдът приема, че позволява проявлението на конститутивното действие на административния акт. Скицата по чл. 13 от ЗСПЗЗ е издадена от СО, район Овча купел, тя сочи имот с местоположение съответстващо на процесния, но с по-голяма площ от тази на възстановения имот, поради което и не е необходимо за да се прояви конститутивния ефект на решението заверяването на скицата от 29.10.2008г. и от техническата служба на общината. При така възприето съдът с приема, че с решението от 28.10.1998г. и скицата от 29.10.1998г. собствеността върху процесния имот е възстановена на наследниците на Я.В., поради което и с извършването от тях на доброволната делба на 09.10.2001г. ответникът по исковете е придобила в своя индивидуална собственост процесния имот. Договорът за делба е сключен между всички наследници на В. в предвидената от закона форма, всеки от тях е получил в реален дял имот, пради което и този договор съдът приема, че е проявил вещно-транслативния си ефект. Извършеният по-късно от държавата апорт на имота в капитала на ищеца е извършено от несобственик и не е проявило вещно - транслативния си ефект. Така съдът приема, че предявения главен иск е неоснователен, извода за обратното на районния съд е неправилен, поради което решението в тази част следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което главния иск следва да бъде отхвърлен. По евентуалния иск за собственост на основание на придобивна давност: Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Ищецът е посочил, че е владял имота като свой от 28.10.1998г. присъединявайки към своята придобивна давност владението на БОДК и на Изпълнителна агенция „АДИС“, поради което и е придобил имота по придобивна давност – кратката придобивна давност от 5 години като добросъвестен владелец, евентуалното – по придобивна давност от 10 години като недобросъвестен владелец. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с ДВ. бр. 107/1997 година законодателят установява правилото, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата в сила, т. е от дата 23.11.1997 година. Изтеклата до този момент придобивна давност в полза на всички трети лица, позоваващи се на придобивната давност по отношение на обобществен недвижим имот, чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита. В хипотеза, в която реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, то началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Това е така, защото разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност за тях да защитят правата си. В закона /чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ/ няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването й по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като може да е и кратката придобивна давност, стига да е налице добросъвестно владение, основано на валидна сделка, съгласно чл. 70 ЗС. Съдът приема за установено, че Решението от 28.10.1998г. е влязло в сила на 19.11.1998г. Такива са отбелязванията по приетия по делото нотариален акт № 109/2001г., описващ документите, представени пред нотариуса, констатациите на нотариуса за така представените документи не са оспорени и обвързват съда с материална доказателствена сила за отразените от нотариуса обстоятелства в тази част. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод на нотариуса, отбелязванията по копия на това решение за дата на уведомяване, не обосновават друг извод. При така установеното съдът приема, че придобивната давност за процесния имот е могло да започне да тече на 19.11.1998г. По делото обаче не е установено след този момент, а и преди това – от сочения като начален момент за същото от ищеца-28.10.1998г, ищецът или негови праводатели да са владели имота като свой за период, достатъчен да обоснове извод, че е придобит от него по давност. Събраните по делото доказателства не позволяват такъв несъмнен извод, а в тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за това обстотялество. Протоколът от 12.12.1996г. е преди възможната дата като начало на придобивната давност. Отделно, този протокол е съставен на основание на Решение на МС от 1996г., предоставящо само сграда на Национална разузнавателна служба, а не и за земята. Протоколът от 01.11.2000г. е въз основа на Решение на МС от 2000г., включващо и земята, но този протокол не сочи владението да е отнето от наследниците на В.. Отделно, този протокол сочи, че имот е ограден с постоянна ограда от пана от метални решетки на бетонова основа, но съществуването на такава ограда на място не е установено по делото, нито е установено тя да е заграждала и процесния имот. Протоколът по реституционното производство по ЗСПЗЗ от 29.10.1998г. сочи, че във владение на имота са въведени от поземлената комисия наследниците на Я.В.. Действително, не е установено тогава от имота да са извадени 3-ти лица, включително ищецът или праводателя му. Не е установено обаче и тогава във владение на имота да са се намирали ищецът съответно праводателите му. Показанията на свидетелите Ц. и П. установяват, че през 2001г. имотът е ограден от ответника като по контур на съществуващи дървени колчета са поставили тръби в земята и опънали телена мрежа, съпругът на ответника поддържал имота като косил трева, подкастрял храсти, всяка година ходел да чисти, не били виждали друго хора в имота, заварвали го винаги в съсотянието в което го оставяли. Тези показания са последователни, резултат от впечатленията на свидетелите натрупвани при посещенията им в имота в годините, поради което и следва да се кредитират. Съдът приема, че показанията на св. Г. не установяват други обстоятелства, защото нейните лични впечатления върху имота са за период с начало 2015г. и не са от естество да установят възприети от нея факти във връзка с ползването на имота за период, който да е достатъчен, за да се приеме, че имот е придобит по давност от ищеца. Показанията на св. Г. в частта, че имот до 2017г. не е бил ограден съдът приема, че не следва да се кредитират и поради това, че същите не са категорични. Свидетелят е посочила, че не била видяла ограда, но е посочила при поставянето в очна ставка, че е възможно тя да е била паднала и обрасла и това да е причината да не я е възприела, въпреки че обиколила имота. Изявленията на този свидетел, че ако е имало ограда то тя щяла да бъде отразена в инвентаризационните книги са нейно разсъждение и не може да се цени като свидетелско показание. Протоколът от 2016г. е частен документ съставен от ищеца за ползващи го обстоятелство, верността му не е доказана по делото, а това е оспорено от ответника по исковете обстоятелство. Двете страни по делото са представили доказателства, че са декларирали имота като свой пред ТДД на НАП, че са заплащали данъците и таксите за него, поради което и тези обстоятелства не ползват нито една от страните при съобразяване на обстоятелството, че и двете страни са навели твърдения че за периода са владели имота като свой. Плащането на данъците, декларирането на имота, завеждането на имота в счетоводните записвания на ищеца не са действия които установяват фактическа власт върху имота и не могат да докажат упражняването на такава. Следва да се посочи, че установеното по делото извънсъдебно поведение на ответника по исковете - действия по нанасянето на имота в ККР, във връзка с изменение на регулацията, по издаване на разрешение за строеж на ограда, във връзка с осъществяване на плащане на сметки по регулация, ипотекиране на имота за обезпечение на заем, обосновава извод, че той е демонстрирал собственическите си права върху имота и те до есента на 2016г. не са били оспорвани от ищеца. Напротив – с писмото от 20.03.2008 /лист 84 от делото на СРС/ ищецът е посочил на ответника по исковете, че не разполага с необходимите документи за собственост на уреждане на сметките по регулация. Така установените по делото факти съдът приема, че не позволяват извод, че ищецът е владял имота като свой за период, който да е достатъчен да придобие имота по придобивна давност и евентуалния иск за собственост на имота по придобивна давност е неоснователен. Напротив, събраните по делото доказателства установяват владение на имота от ответника по исковете като свой за период от повече от 10 години и така, ако беше прието от съда, че апорт е проявил вещното си транслативно действие, то евентуалното възражение на ответника по исковете за придобивна давност щеше да бъде основателно. По искането по чл. 537, ал.2 от ГПК: С оглед изхода на делото по главния и евентуален искове, то неоснователно е искането по чл. 537, ал.2 от ГПК и решението на районния съд в частта, в която го е уважил следва да се отмени и това искане следва да бъде отхвърлено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ищеца следва да се поставят разноките по делото, решението на райониня съд в частта, в която такива са поставени в тежест на ответника по исковете следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъдят разноски от 4000лв. за възнаграждение за адвокат. Ангажираните адвокати по делото са двама, предмет на договорите за правна помощ е един и същ- процесуално представителство по делото, поради което и в тежест на ищеца следва да се поставят разноски на ответника за възнаграждение само за един адвокат съобразно чл. 78 от ГПК. Обстоятелство че в хода на делото ответникът по исковете се е отказал от първия ангажиран от него адвокат не може да обоснове обратен извод. С оглед сложността на делото то на ответника следва да се присъди по-високото уговорено възнаграждение по двата договора за правна помощ. За производството пред СГС на въззивника – ответник по исковете се следват разноски за държавна такса в размер на 217, 77лв. и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 4980лв. Възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е неоснователно. Това следва при съобразяване на цената на исковете, броя на същите, положените усилия от процесуалния представител на ответника по исковете, сложността на делото, която е висока. Така мотивиран, Софийският градски съд