Решение № 5249 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2977/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Делото е образувано по жалба на „В.“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, офис ••, представлявано от управителя В. А. Д., чрез адв. Н., против Решение № 1040-15-339/03.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-520/24.11.2025 г. от „В.“ ООД и е потвърдено Разпореждане № 5104-15-330/07.11.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив, с което злополуката, настъпила на 16.09.2025 г. в производствен обект на дружеството, с Е. В. А., е приета за трудова. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО, като е провел разследване при липса на предпоставките за това, доколкото в конкретния случай не е налице злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, а самият протокол от разследването сочи, че последиците са временна неработоспособност. Излагат се съображения, че това води до опорочаване на цялото административно производство и на издадените въз основа на него актове. Навеждат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на разследването, като се твърди, че протоколът е бил изготвен предварително, без реално участие на всички членове на комисията и без възможност за ефективно участие на осигурителя, както и че част от лицата, посочени като участвали в разследването, не са присъствали при обсъждането на случая. Поддържа се още, че административният орган е направил изводи относно причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане и изпълнението на трудовите задължения без да разполага с необходимата медицинска експертиза, като по този начин е излязъл извън пределите на своята компетентност. Според жалбоподателя, при правилно приложение на закона не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което злополуката не следва да бъде квалифицирана като трудова. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, като са налице всички предпоставки за квалифициране на процесната злополука като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Излага съображения, че разследването е проведено при спазване на изискванията на закона, а направените от жалбоподателя възражения са неоснователни и не се подкрепят от събраните доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Заинтересованата страна Е. В. А., чрез процесуалния си представител адв. Р., оспорва жалбата и поддържа становището на ответника за законосъобразност на оспорения административен акт. Излага доводи, че към момента на настъпване на инцидента е изпълнявал трудовите си задължения на работното си място и злополуката е настъпила при и по повод извършваната работа, поради което правилно е приета за трудова. Претендира присъждане на разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по декларация за трудова злополука, подадена от осигурителя „В.“ ООД, в която е посочено, че на 16.09.2025 г. в 08:26 ч. в производствената база на дружеството в [населено място], Индустриална зона № 112, при изпълнение на работа е пострадал Е. В. А., назначен на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“. В декларацията са попълнени данни, че той е започнал работа в дружеството на 21.03.2023 г., работното му време за деня на инцидента е било от 08:00 ч. до 18:00 ч. с почивка от 12:00 ч. до 12:30 ч., а характерът на извършваната непосредствено преди инцидента работа е „контрол на разтоварващия шнек за изсипване на продукция върху транспортна лента“. Като специфично действие, извършвано от пострадалия и свързано с действалия материален фактор, е посочено „подпомагане пропускливостта на разтоварващия шнек“, а като отклонение от нормалните действия и условия на труд – „скъса се ухото на биг бега“. В декларацията е посочено още, че видът на увреждането е „фрактура на торакален прешлен“, а последицата от злополуката е временна неработоспособност. Като свидетели са отразени Б. Н. М. и К. Г. Г.. Декларацията е подписана от управителя на дружеството В. Д.. С Протокол за трудова злополука № 1 от 17.09.2025 г., съставен от комисия при „В.“ ООД, са отразени резултатите от вътрешното разследване на инцидента. В него е посочено, че биг-бег с гранула е бил повдигнат с мотокар над захранващата лента, като пострадалият се е намирал в непосредствена близост до повдигнатия товар и е участвал в насочването на гранулата към лентата. Отразено е, че при скъсване на ушите на биг-бега същият е паднал в работната зона и е ударил пострадалия. Като допуснати нарушения са посочени действия, свързани с работа в опасна близост до повдигнат товар, като са дадени препоръки за провеждане на инструктаж и подобряване организацията на работа при извършване на подобни дейности. Към преписката са приложени и писмени сведения от двамата свидетели и от пострадалия. Б. Н. М., мотокарист във „В.“ ООД, е посочил, че на 16.09.2025 г. се е наложило да се вдигне биг-бег с гранула за пресушаване; докато разтоварвал гранулата, Е. стоял до потока гранула и я нагласял, след което ушите на биг-бега се скъсали и той видял Е. да лежи на пода. К. Г. Г., оператор газопреносна и газоразпределителна мрежа във „В.“ ООД, е заявил, че поради завишена влага е било необходимо гранулата да бъде пресушена; с мотокар биг-бегът е бил вдигнат над захранващата лента, Е. А. е насочвал гранулата по улук към лентата, когато ушите са се скъсали, биг-бегът е паднал, ударил го е и го е изблъскал назад. Писмените показания на самия Е. А. сочат, че във вторник 16.09.2025 г. е започнал пресушаване на гранула, мостът за биг-бег е бил над захранващия шнек, изсипвал е гранулата в улей, отвеждащ я към качващата лента, и на втория биг-бег, малко след началото, е усетил, че нещо го удря отгоре, след което няма спомен. От приложените медицински документи се установява, че след инцидента пострадалият е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив. От епикриза по ИЗ № 67479/2025 г. на Клиника по неврохирургия е видно, че постъпването е на 16.09.2025 г., а изписването – на 19.09.2025 г. В анамнезата е отразено: „Паднал му тежък предмет върху гърба от около 2 м височина. С оплаквания от болки във врата и гърба.“ Поставени са диагнози: „Счупване на гръбначен прешлен, закрито“, „Contusio colli et corporis“, „Fractura corporis Th9 non dislocata“, както и „Счупване на други уточнени шийни прешлени. Fractura pars articularis C7 dextra. Contusio thoracis“. На 16.09.2025 г. е извършена оперативна интервенция – вертебропластика при компресионна фрактура на Th9. В епикризата е отразено, че пострадалият следва да бъде в отпуск поради временна неработоспособност за 30 дни. Приложен е и болничен лист № Е20252984647, издаден за периода от 19.09.2025 г. до 18.10.2025 г., с вписана причина за неработоспособност „трудова злополука“. В преписката се съдържа писмо изх. № 5101-15-299#1/24.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, адресирано до „В.“ ООД и до пострадалия, с което се съобщава, че на основание чл. 58 КСО е открито производство по разследване на декларираната трудова злополука. От приложеното известие за доставяне е видно, че същото е получено лично от управителя на дружеството В. Д. на 29.09.2025 г. Разследването е приключило с Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г. на ТП на НОИ – Пловдив. В него е прието, че Е. А. е назначен във „В.“ ООД по трудов договор № 213/20.03.2023 г. на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“, с код по НКПД 93290017, при 40-часова работна седмица и работа по график; към момента на инцидента се е считал за осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Протоколът съдържа подробно описание на обстоятелствата по инцидента: поради констатирани завишени нива на влагата се наложило заедно с колега да изпълнят дейности по пресушаване на гранула; биг-бег, пълен с гранули, бил повдигнат с вилиците на мотокар над захранващата лента на машината за сушене; А. се намирал в зоната до нея и насочвал гранулата, като непосредствено преди възникване на злополуката бил седнал на стол до захранващата лента и подпомагал пропускливостта на разтоварващия шнек, насочвайки излизащата гранула по улей към лентата. В един момент ушите на биг-бега внезапно се скъсали, той паднал към захранващата лента и намиращия се до нея А., изблъскал го, при което пластмасовият стол, на който е седял, внезапно се счупил и А. паднал назад. Протоколът възпроизвежда и съдържанието на трите писмени обяснения, както и медицинските документи. В раздел IX „Допуснати нарушения на нормативните актове“ е прието нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. във връзка с чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г., като е констатирано, че работодателят не е осигурил специфично обучение за рисковете при работа с електрокари и мотокари при товаро-разтоварни дейности. В раздел X е посочено, че лицето, допуснало нарушението, е „В.“ ООД, представлявано от управителя В. А. Д.. В раздел XI е отразено, че няма лица, на които да са съставени актове за нарушения или да се предлага търсене на друга отговорност, а в раздел XII са дадени препоръки за недопускане на подобни злополуки, включително осигуряване на специфично обучение за работещите при експлоатация на електрокари и мотокари по време на работа и при извършване на товаро-разтоварни дейности. В протокола е отбелязано изрично: „Отказът на В. А. Д. и С. А. З.-М. да подпишат протокола е удостоверено от свидетели“, след което са положени подписите на К. Б. К. – главен инспектор по осигуряването, и И. М. К. – старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив. След съставянето на протокола, с възражение вх. № 1012-15-488/31.10.2025 г., изпратено по електронната поща на ТП на НОИ – Пловдив от В. А. Д. – управител на „В.“ ООД, на основание чл. 11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, дружеството е направило писмени възражения срещу констатациите в Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г. В тях е поддържано, че разследването е проведено на основание чл. 58, ал. 1 КСО при липса на законови предпоставки, тъй като тази разпоредба според жалбоподателя се прилагала само при смъртна трудова злополука, при увреждане на повече от трима работещи или при злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, каквато в случая липсвала. Наведено е още, че в протокола е възпроизведено неправилно тълкуване на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., тъй като работодателят не е имал задължение да осигурява специализирано обучение и/или инструктаж на „специфично“ обучение; че в протокола неправилно е прието, че лицата са извършвали товаро-разтоварни дейности с помощта на мотокар; както и че разследването е порочно, понеже представителят на работодателя и представителят на работещите не са присъствали при реалното обсъждане и изготвяне на протокола, а им е бил представен вече подписан документ. Същите съображения са развити и в последвалата административна жалба срещу Разпореждане № 5104-15-330/07.11.2025 г. След преценка на доказателствата по преписката длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е издало Разпореждане № 5104-15-330/07.11.2025 г., с което е приело, че декларираната злополука, станала на 16.09.2025 г. с Е. В. А., е трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането са възпроизведени основните факти по случая: трудовото правоотношение на пострадалия, мястото и времето на инцидента, конкретната му дейност по контрол на разтоварващия шнек, повдигането на биг-бега с мотокар, скъсването на ушите му, падането му върху пострадалия, счупването на пластмасовия стол и последвалото падане на А. назад. Отразени са и настъпилите увреждания – счупване на гръбначен прешлен, закрито, contusio colli et corporis, fractura corporis Th9 non dislocata, счупване на други уточнени шийни прешлени, fractura pars articularis C7 dextra и contusio thoracis. В заключение е прието, че в рамките на административното производство се установява наличието на пълния фактически състав на чл. 55 КСО. Срещу това разпореждане „В.“ ООД е подало жалба до директора на ТП на НОИ – Пловдив, по която е постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1040-15-339/03.12.2025 г. В решението административният орган е изложил, че жалбата е неоснователна, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства за настъпване на внезапно увреждане на здравето през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на пострадалия. Възприети са фактическите констатации от протокола за разследване и е прието, че е било налице основание за провеждане на разследване по чл. 58 КСО, като е обсъдено и обстоятелството, че при фрактура на прешлен може да се предполага настъпване на трайно намалена работоспособност или вероятна инвалидност, поради което не е било незаконосъобразно откриването на производството. С решението жалбата е оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено. В хода на съдебното производство съдът е приел административната преписка, представения в оригинал Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г. и е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. А. З.-М., К. М. Т., К. Б. К. и И. М. К.. От показанията на свидетелката С. З.-М., работеща във „В.“ ООД като мениджър и участвала като представител на работещите, се установява, че след първоначално насрочване за 24.10.2025 г. и последвало отлагане, на 28.10.2025 г. тя и управителят В. Д. са се явили в сградата на ТП на НОИ – Пловдив, където на маса във фоайето са били посрещнати от председателя на комисията Д. Д. и още две служителки на НОИ. Свидетелката заявява, че представителят на Дирекция „Инспекция по труда“ – г-жа Т., не е присъствала на тази среща, макар подписът ѝ вече да е бил положен върху протокола. По думите ѝ протоколът им е бил представен в готов и подписан вид, те са възразили срещу съдържанието му, включително поради отразеното в него, че работниците не са преминали специфично обучение за риска при работа с мотокар, поискали са техните възражения да бъдат отразени и да разговарят с компетентно длъжностно лице, поради което са били заведени при заместник-директора на ТП на НОИ – Пловдив. Свидетелката сочи още, че по време на тази среща управителят се е свързал по телефон с г-жа Т., за да се обсъди въпросът за инструктажа и обучението. От показанията на свидетелката К. М. Т., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, се установява, че тя не е присъствала на срещата на 28.10.2025 г. в сградата на ТП на НОИ – Пловдив. Същата заявява, че протоколът за разследване е бил изготвен от председателя на комисията Д. Д. и тя го е подписала на 24.10.2025 г., след като ѝ е бил донесен в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, като според нея това е обичайната практика. Свидетелката сочи още, че по случая е имало възражения от страна на управителя Д. и въпросът дали злополуката е трудова е бил многократно обсъждан между него, нея и служители на ТП на НОИ – Пловдив. От показанията на свидетелката К. Б. К., главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че тя не е участвала в самото разследване на трудовата злополука, а е присъствала на срещата по представяне и подписване на протокола. Свидетелката заявява, че по молба на председателя на комисията е присъствала заедно с колежката И. К. на срещата с управителя на дружеството и представителя на работещите. Според нейните показания срещата е започнала във фоайето на втория етаж на ТП на НОИ – Пловдив, където на вниманието на Д. и З. е бил представен подписан от председателя на комисията и от представителя на „Инспекция по труда“ протокол. След разясняване на правата им, включително възможността да подпишат с особено мнение или да откажат подпис, управителят е поискал среща с началника на съответния отдел, поради което той, З. и председателят на комисията са се качили на третия етаж при заместника на отсъстващия началник, а свидетелката е останала да изчака във фоайето. Тя сочи, че отказът на Д. и З. да подпишат протокола е бил удостоверен след приключване на срещата при заместник-директора, когато те са излезли от кабинета и председателят на комисията се е върнала при нея. От показанията на свидетелката И. М. К., старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че е присъствала на срещата на 28.10.2025 г., при която представители на „В.“ ООД са отказали да подпишат протокола. Тя сочи, че срещата е била около 15:00 часа в сградата на ТП на НОИ - Пловдив, че представителят на дружеството е взел един екземпляр от протокола и е заявил, че не желае да го подпише, а останалите екземпляри са останали при председателя на комисията. Свидетелката потвърждава също, че след това представителят на дружеството е поискал среща с началника на третия етаж, а тя и колежката ѝ са изчакали отвън, тъй като кабинетът е бил малък. След приключване на тази среща председателят на комисията им е предоставила останалите екземпляри за удостоверяване на отказа от подписване. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не оспорва по реда на чл. 193 ГПК съдържанието и автентичността на Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г. и се отказва от такова оспорване. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – „В.“ ООД, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като следи служебно за компетентността на издалия го орган, спазването на установената форма, съответствието му с административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Оспореното Решение № 1040-15-339/03.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издадено от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. Основният спор по делото е съсредоточен върху това дали процесната злополука, настъпила на 16.09.2025 г. с Е. В. А., представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като във фактически и правен план спорът се концентрира върху наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и извършваната трудова дейност, както и върху законосъобразността на проведеното административно производство по разследване на злополуката. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че разследването е проведено при липса на предпоставките на чл. 58, ал. 1 КСО, тъй като в конкретния случай не е налице злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, както и че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в изготвяне на протокола без реално участие на всички членове на комисията и без осигуряване на възможност за ефективно участие на осигурителя. Следователно спорът обхваща както въпроса за законосъобразността на проведеното разследване по чл. 58 КСО, включително дали евентуалните нарушения в тази насока са съществени, така и въпроса дали установените по делото факти покриват елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО – наличие на внезапно увреждане на здравето, настъпило през време и във връзка или по повод извършваната работа и довело до временна неработоспособност. С оглед така очертания предмет на спора, за разрешаването му следва да бъде анализирана относимата материалноправна уредба, регламентираща предпоставките за признаване на една злополука за трудова, както и реда за нейното установяване и разследване. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл. 55, ал. 1 КСО като всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка дейност, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От тази законова дефиниция се извежда сложен фактически състав, включващ както обективни елементи – наличие на внезапно увреждане и настъпил неблагоприятен резултат, така и функционална връзка между увреждането и трудовата дейност на пострадалото лице. Изискването за „внезапност“ предполага еднократно, външно и непосредствено въздействие върху човешкия организъм, а не резултат от продължителен процес. Наред с това законът изисква наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и настъпилия резултат, както и между самото увреждане и извършваната работа, като тази връзка следва да бъде пряка и непосредствена. Особено значение има и изискването увреждането да е настъпило „през време и във връзка или по повод“ на работата, което включва не само пространствена и времева обвързаност, но и функционална обусловеност от трудовия процес. Редът за установяване на трудовата злополука е уреден в КСО и конкретизиран в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно чл. 57 КСО трудовата злополука се установява и разследва по ред, определен с наредба, като този ред има за цел да осигури обективно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. В този смисъл разследването представлява съществен етап от административното производство, в рамките на който се събират доказателства относно причините за инцидента, механизма на настъпването му и вида на получените увреждания. Разследването на трудовата злополука е уредено в чл. 58 КСО. Съгласно ал. 1 от разпоредбата териториалното поделение на НОИ съвместно с компетентните органи разследва задължително всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Наред с това, съгласно чл. 58, ал. 2 КСО, териториалното поделение на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки извън изрично посочените в ал. 1. Следователно правомощието за разследване не е ограничено единствено до хипотезите по ал. 1, а обхваща и всички останали случаи, когато това е необходимо за установяване характера на злополуката. Съгласно чл. 58, ал. 3 КСО разследването има за предмет установяване на причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други сведения, необходими за преценката относно нейния характер. Съгласно чл. 58, ал. 6 КСО резултатите от разследването се оформят в протокол по утвърдена форма, който е валиден до доказване на противното. Това означава, че отразените в него факти се ползват с презумпция за достоверност, която може да бъде оборена с насрещни доказателства. След приключване на разследването и събиране на всички относими доказателства, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО се произнася с разпореждане, с което приема или отказва да приеме злополуката за трудова. В рамките на това производство се извършва правна квалификация на установените факти, като се преценява дали са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55 КСО. Това разпореждане подлежи на административно обжалване по реда на чл. 117 КСО пред директора на съответното териториално поделение на НОИ, който извършва контрол за законосъобразност и правилност на акта. Постановеното решение от своя страна подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От изложената нормативна уредба следва, че установяването на трудова злополука представлява сложен фактически и правен процес, в който се съчетават събирането на доказателства, извършването на фактически констатации и правната им оценка през призмата на критериите, установени в чл. 55 КСО. Именно в рамките на този процес се формира крайният административен акт, с който се признава или отрича трудовият характер на конкретната злополука. В този нормативен контекст, съдът приема следното. По делото е безспорно установено, че към датата на инцидента – 16.09.2025 г., Е. В. А. е имал качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това следва както от отразеното в декларацията за трудова злополука, така и от Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г., Разпореждане № 5104-15-330/07.11.2025 г. и Решение № 1040-15-339/03.12.2025 г., където е посочено, че А. е назначен във „В.“ ООД по трудов договор № 213/20.03.2023 г. на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“, при 40-часова работна седмица и работа по график. Същото се потвърждава и от вътрешния протокол на работодателя от 17.09.2025 г., в който също е посочено, че лицето е работник на дружеството и е извършвало дейност в производствената база в [населено място] към момента на инцидента. По този елемент спор между страните по същество не съществува. Съдът приема за безспорно установено и наличието на внезапно увреждане на здравето. От декларацията за трудова злополука, вътрешния протокол на работодателя, писмените сведения на Б. Н. М., К. Г. Г. и на самия пострадал, както и от съставения от НОИ протокол за разследване, последователно и непротиворечиво се установява конкретен механизъм на инцидента: поради повишена влажност на гранулата е било предприето пресушаването ѝ; за тази цел биг-бег, пълен с гранула, е бил повдигнат с мотокар над захранващата лента на машината за сушене; пострадалият е насочвал излизащата гранула към лентата, като в един момент „ушите“ на биг-бега са се скъсали, самият биг-бег е паднал към работната зона и е изблъскал пострадалия, който е паднал назад. Това събитие е ясно индивидуализирано по време, място и механизъм, настъпило е еднократно и внезапно и именно поради това покрива съдържанието на понятието „внезапно увреждане на здравето“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В този смисъл значение имат приложените към преписката писмени обяснения. Б. М. посочва, че при повдигане на биг-бег с гранула за пресушаване Е. А. е стоял до потока гранула и я нагласял, когато „ушите“ на биг-бега се скъсали и следващият момент, който е възприел, бил че А. лежи на пода. К. Г. описва същата последователност – поради завишена влага гранулата е следвало да бъде пресушена, биг-бегът е бил вдигнат с мотокар над захранващата лента, А. е насочвал гранулата по улей към лентата, когато ушите са се скъсали, биг-бегът е паднал, ударил го е и го е изблъскал назад. С. А. в показанията си заявява, че на втория биг-бег, малко след началото на разтоварването, е усетил удар отгоре, след което няма спомен. Това взаимно съответствие между трите доказателствени източника изключва хипотеза на случайно, неустановено или вътрешно обусловено увреждане и ясно сочи на внезапно настъпило външно травматично събитие. Същата фактическа картина се подкрепя и от медицинската документация. От епикризата по ИЗ № 67479/2025 г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е видно, че пострадалият е приет още на 16.09.2025 г., като в анамнезата е отразено: „Паднал му тежък предмет върху гърба от около 2 метра височина. С оплаквания от болки във врата и гърба.“ Установени са травматични увреждания – „счупване на гръбначен прешлен, закрито“, „Fractura corporis Th9 non dislocata“, „счупване на други уточнени шийни прешлени“, „Fractura pars articularis C7 dextra“, както и контузии. На 16.09.2025 г. е извършена оперативна интервенция – вертебропластика при компресионна фрактура на Th9. Болничният лист също удостоверява временна неработоспособност по повод трудова злополука. Медицинските документи не само удостоверяват настъпилия резултат, но и кореспондират с описания от свидетелите и от пострадалия механизъм на травмата. На следващо място, по делото е доказано, че увреждането е настъпило през време и във връзка с извършваната работа. От декларацията за трудова злополука е видно, че злополуката е настъпила на 16.09.2025 г. около 08:26 ч. в производствения цех на „В.“ ООД в [населено място], Индустриална зона № 112, а работното време на пострадалия за деня е било от 08:00 ч. до 18:00 ч. В същата декларация е посочено и конкретното съдържание на извършваната непосредствено преди инцидента работа – „контрол на разтоварващия шнек за изсипване на продукция върху транспортна лента“, а специфичното действие е „подпомагане пропускливостта на разтоварващия шнек“. Идентични данни се съдържат в протокола на НОИ, както и във вътрешния протокол на работодателя. Няма никакви доказателства пострадалият да се е намирал извън работното си място, да е извършвал дейност, несвързана с производствения процес, или да е бил в предприятието по личен повод. Напротив – всички доказателства сочат, че той е участвал именно в операция по обработка на гранула, предприета във връзка с производствената дейност на работодателя. Тук следва да се има предвид, че законът не изисква пострадалият непременно да е извършвал формално описано в длъжностната му характеристика действие в тесен смисъл, а увреждането да е настъпило „през време и във връзка или по повод извършваната работа“, респ. при работа, извършвана в интерес на предприятието. Именно такава е и фактическата обстановка по делото – действията по пресушаване на гранулата, преместването на биг-бега с мотокар и насочването на гранулата към захранващата лента са били част от производствения процес и са обслужвали интереса на работодателя. Следователно е налице не само времева и пространствена, но и функционална връзка между трудовата дейност и настъпилото увреждане. Налице е и законово изискуемият неблагоприятен резултат. От приложените медицински документи се установява, че пострадалият е получил тежки травматични увреждания, наложили хоспитализация, оперативна намеса и отпуск поради временна неработоспособност. Следователно изискването на чл. 55, ал. 1 КСО увреждането да е причинило временна неработоспособност е изпълнено. Установена е и пряка причинна връзка между внезапното увреждащо събитие и настъпилия неблагоприятен резултат. Съдът не констатира по делото каквито и да било доказателства, които да сочат на друга самостоятелна причина за уврежданията на пострадалия. Напротив, от писмените сведения, декларацията, протоколите и медицинската документация се извежда една и съща причинна последователност: скъсване на ушите на биг-бега – падане на същия в работната зона – избутване/удар на пострадалия – падане назад – фрактури и контузии. Самата медицинска анамнеза за „паднал тежък предмет върху гърба“ напълно съответства на отразения в преписката механизъм. Ето защо съдът приема, че причинно-следствената връзка между злополуката и увреждането е доказана с необходимата степен на убедителност. При обсъждане на този въпрос съдът съобрази и свидетелските показания, събрани в съдебното производство. Показанията на С. З.-М., представител на работещите във „В.“ ООД (участник в комисията по разследване по чл. 58 КСО), не са насочени към отричане на самия механизъм на инцидента и не въвеждат различна фактическа версия за настъпването му. Те се отнасят главно до начина на изготвяне и представяне на протокола от разследването, до отсъствието на г-жа Т. от срещата на 28.10.2025 г. и до несъгласието на работодателя с част от съдържанието на протокола, включително констатацията за липса на специфично обучение. Самата свидетелка не отрича, че е настъпила злополука в производствената база на дружеството на 16.09.2025 г., нито сочи алтернативен механизъм на травмата. С оглед на изложеното съдът приема, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Налице е осигурено лице; налице е внезапно увреждащо събитие; увреждането е настъпило през време и във връзка с извършваната работа; довело е до временна неработоспособност; а причинно-следствената връзка между събитието и увреждането е установена както от преките доказателства за механизма на инцидента, така и от медицинската документация. Едва след този извод следва да бъде обсъден и вторият спор по делото – дали констатираните според жалбоподателя нередности при провеждането на разследването и оформянето на Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г. съставляват съществени нарушения на чл. 58 КСО и на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, които да опорочават крайния административен акт. По отношение на възраженията, свързани с проведеното разследване и съставения Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г., съдът намира следното. Разследването на процесната злополука е проведено по реда на чл. 58 КСО, като от материалите по административната преписка се установява, че същото е осъществено от ТП на НОИ – Пловдив с участие на представители на компетентните органи, включително на Дирекция „Инспекция по труда“. В състава на комисията са включени и представители на работодателя и на работещите, като на същите е предоставена възможност да се запознаят с изготвения протокол и да изразят становище по него. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 58 КСО урежда както задължителните хипотези на разследване (ал. 1), така и общата компетентност на органа да извършва разследване и в други случаи (ал. 2). Докато ал. 1 съдържа изчерпателно изброяване на злополуки, при които разследването е задължително – смъртни злополуки, злополуки с повече от трима пострадали и такива, при които има основание да се предполага, че ще доведат до инвалидност, то ал. 2 изрично разширява обхвата на това правомощие, като предвижда, че териториалното поделение на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки. От систематичното тълкуване на двете алинеи следва, че законодателят не е ограничил компетентността на НОИ единствено до хипотезите на ал. 1, а е предвидил двустепенен режим – задължително разследване при определени тежки случаи и възможност за разследване при всички останали случаи, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата и за правилната преценка относно характера на злополуката. Именно чрез ал. 2 се гарантира, че органът разполага с възможността да установи фактите и при по-леки или обичайни инциденти, които не попадат в изрично изброените категории на ал. 1. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 1 КСО, е ирелевантно за законосъобразността на разследването. Дори да се приеме, че процесната злополука не попада в задължителните хипотези на ал. 1, това не препятства провеждането на разследване, доколкото същото е допустимо и на основание ал. 2. Преценката дали да бъде извършено разследване в тези случаи е предоставена на административния орган и представлява упражняване на предоставена от закона оперативна самостоятелност. В конкретния случай тази преценка е била обусловена от необходимостта да се изяснят механизмът на инцидента, условията на труд и причините за настъпилото увреждане, като същевременно разследването е послужило като основа за последващото произнасяне по чл. 60, ал. 1 КСО. Следователно проведеното разследване не само не противоречи на закона, но и съответства на неговата цел – обективно и пълно изясняване на фактите, от значение за квалификацията на злополуката. Ето защо съдът приема, че разследването по чл. 58 КСО е проведено при наличие на законово основание и в рамките на предоставената на органа компетентност, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение в тази насока. От събраните по делото доказателства се установява, че разследването е приключило със съставяне на протокол по утвърден образец, в който са отразени всички съществени обстоятелства по случая – механизъм на инцидента, обяснения на участниците, медицински данни и направени констатации. Съгласно чл. 58, ал. 6 КСО този протокол е валиден до доказване на противното, което означава, че отразените в него факти се ползват с презумпция за достоверност, доколкото не бъдат оборени с насрещни доказателства. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да оборват фактическите констатации, съдържащи се в протокола относно самото настъпване и механизъм на злополуката. Напротив, както бе посочено, тези констатации се подкрепят от всички останали доказателствени източници – декларацията за трудова злополука, вътрешния протокол на работодателя, писмените обяснения на свидетелите и пострадалия, както и медицинската документация. Съдът съобрази и събраните в съдебното производство гласни доказателства. От показанията на свидетелката С. З.-М. се установява, че протоколът е бил представен на 28.10.2025 г. в готов вид, вече подписан от част от членовете на комисията, както и че представителят на Инспекцията по труда не е присъствал на тази среща. Свидетелката изразява несъгласие със съдържанието на протокола, включително с направените в него констатации относно липсата на специфично обучение. От показанията на свидетелката К. Т. се установява, че протоколът за разследване е бил изготвен от председателя на комисията и подписан от нея на 24.10.2025 г., след което ѝ е бил предоставен за подпис в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив. Същата не е присъствала на последващата среща на 28.10.2025 г. в сградата на ТП на НОИ – Пловдив, на която протоколът е бил представен на представителите на работодателя. Свидетелките К. К. и И. К. потвърждават, че на 28.10.2025 г. протоколът е бил представен на представителите на работодателя, които са отказали да го подпишат, като отказът е бил удостоверен по надлежния ред. Тези показания, разгледани в тяхната съвкупност, сочат, че възраженията на жалбоподателя се отнасят до начина на оформяне и подписване на протокола, но не поставят под съмнение установените в него факти относно настъпването на злополуката. С други думи, спорът е концентриран върху процесуалната форма на разследването, а не върху неговите фактически резултати. Съдът намира, че дори да се приемат за установени сочените от свидетелите обстоятелства относно отсъствието на отделни членове на комисията при представянето на протокола или предварителното му подписване, тези обстоятелства не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съществено е това нарушение, което е довело до неправилно установяване на релевантните факти или до ограничаване правото на защита на страната. В конкретния случай нито едно от тези последици не е налице. На първо място, фактическата обстановка относно настъпването на злополуката е установена въз основа на множество взаимно допълващи се доказателства, които не са опровергани. На второ място, на жалбоподателя е била предоставена възможност да се запознае с протокола и да изрази становище, като същият е отказал да го подпише и впоследствие е подал възражения, които са били разгледани в административната фаза. На трето място, в съдебното производство жалбоподателят е имал пълната възможност да ангажира доказателства за опровергаване на констатациите в протокола, каквито обаче не са събрани. Следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят се е отказал и не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността на протокола като официален документ, поради което същият се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства до доказване на противното. С оглед на изложеното съдът приема, че проведеното разследване по чл. 58 КСО, макар и при установения в съдебното производство начин на съставяне и подписване на Протокол № 5103-15-54/24.10.2025 г., е довело до пълно, последователно и непротиворечиво изясняване на всички релевантни за спора факти – механизма на инцидента, участието на пострадалия в трудовия процес, характера на увреждането и причинно-следствената връзка между тях. Начинът на подписване не засяга съдържанието на фактическите констатации, не води до тяхната недостоверност и не са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, който е имал възможност да изрази възражения и да ангажира доказателства както в административната, така и в съдебната фаза. Поради това същите не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и не обуславят отмяна на оспорения административен акт. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на медицинска експертиза относно вероятността злополуката да доведе до инвалидност представлява нарушение на чл. 58 КСО. Както бе посочено, разследването е проведено на основание чл. 58, ал. 2 КСО, при което не се изисква наличие на предпоставките по ал. 1, включително предварителна преценка за възможна инвалидност. В случая административният орган не е извършвал самостоятелна медицинска оценка, а е действал в рамките на предоставените му правомощия, като е извършил преценка въз основа на събраните по преписката доказателства. Освен това причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилата временна неработоспособност се установява от наличната медицинска документация, поради което не е налице твърдяното нарушение. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В случая административният орган не е извършвал медицинска експертиза, а е извършил правна преценка въз основа на събраните медицински документи, които установяват характера на увреждането и неговата връзка с инцидента. Следователно не е налице подмяна на медицинска експертиза с административна преценка, а законосъобразно използване на наличните доказателства. Неоснователно е и възражението за „неправилно проведена процедура по разследване“. Както бе изяснено, дори да са налице отклонения в отделни процесуални действия, същите не представляват съществени нарушения, тъй като не са довели до неправилно установяване на релевантните факти и не са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Поради това не е налице хипотеза, при която евентуални процесуални нарушения да опорочават крайния административен акт. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на чл. 58, ал. 1 КСО. Видно от мотивите на административния орган, същият не е обосновал разследването единствено с тази разпоредба, а е приел, че са налице данни за настъпила временна неработоспособност и е извършил разследване в рамките на предоставените му правомощия, което съответства на чл. 58, ал. 2 КСО. Следователно не е налице прилагане на неприложима правна норма. Неоснователни са и доводите, свързани с твърдения за липса или недостатъчност на специфично обучение и инструктаж. Тези обстоятелства са относими към задълженията на работодателя по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и евентуално към неговата административнонаказателна или имуществена отговорност, но не са елемент от фактическия състав на чл. 55 КСО и не обуславят извод относно трудовия характер на злополуката. С оглед на изложеното съдът намира, че всички наведени от жалбоподателя възражения са неоснователни, като нито едно от тях не установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон или несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решение № 1040-15-339/03.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-330/07.11.2025 г., е законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника се дължат сторените по делото разноски, които се констатират в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна, чрез пълномощника си адвокат П. В. Р., е направила искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Съгласно заявеното искане се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът съобразява, че настоящото производство е административно дело по Кодекса за социално осигуряване без определен материален интерес. Съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване е предвиден размер от 500 лв., чиято равностойност възлиза на 255,65 евро. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава присъждане на по-високо възнаграждение от минимално предвиденото в Наредбата. При тези данни съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, XXX състав,