Решение № 118 от 1.8.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 154/2025 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С Присъда №14/02.05.2025г. ОС-Плевен по НОХД№259/2025г. е постановил: Признава подсъдимия М. Ц. Ц., за виновен в това, че: За периода от 14.02.2024г. до 01.08.2024г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, разпространил високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП - метамфетамин с общо тегло 1.185 грама, на стойност 82.95 лв., без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, издадено от орган по чл.16 от ЗКНВП и съгласно Приложение № 1 от Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на ПМС № 23 от 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (ДВ бр.15 от 1998г.), обн. в ДВ бр.68 от 08.08.2023г., които наркотични вещества подлежат на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., изм.през 1972г., ратифицирана от Република България, и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, ДВ бр.30/1991 г, както следва: На 14.02.2024г. в гр.Плевен разпространил, при условията на опасен рецидив, като продал на лицето С. Ю.А. от с.гр. високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, а именно 0.875 грама метамфетамин, на стойност 61.25 лв., без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, издадено от орган по чл. 16 от ЗКНВП; На 01.08.2024г. в гр.Плевен разпространил, при условията на опасен рецидив, като продал на лицето К.Б.Ю. от същия град високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, а именно 0.310 грама метамфетамин, на стойност 21.70 лв., без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, издадено от орган по чл.16 от ЗКНВП, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4, във вр. с ал.1, алт.5, предл.2, във вр. чл.29, ал.1, б."б", във вр. с чл.26, ал.1 и чл. 54 от НК го осъжда на пет години и шест месеца „лишаване от свобода“ и на глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намалява определеното наказание в размер на пет години шест месеца „лишаване от свобода“ с 1/3, като подсъдимия М. Ц. Ц. следва да изтърпи наказание в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, зачита предварителното задържане на подсъдимия М. Ц. Ц., считано от 01.08.2024г. до привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, определя първоначален режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия М. Ц. Ц. наказание - „строг“. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и разноските по делото. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимия М. Ц. Ц., чрез защитника адвокат В. М., като се обжалва Присъда № 14/02.05.2025г., постановена по НОХД №259/2025г. по описа на ОС- Плевен, с твърдения че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснована, при допуснати нарушения на материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо и несъразмерно тежко. Иска се отмяна на присъдата на Окръжния съд гр. Плевен и постановяване на нова присъда, като подсъдимия М. Ц. Ц. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за деянието на 14.02.2024 г., а по отношение на обвинението за деянието извършено на 01.08.2024г., на основание чл.58а, ал.4 от НПК, да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и му се наложи наказание лишаване от свобода значително под минималния предвиден в закона размер, към минимума предвиден в Общата част на НК. Иска се на основание чл.55 ал.3 от НК, да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба. В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия М. Ц. Ц., адв. В. М. поддържа жалбата и твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива и се иска да бъде оправдан подсъдимия по първото обвинение, да се приложи чл.55 от НК по второто и не се налага глоба или да се преквалифицира деянието като маловажен случай по чл.354а ал.5 от НК. В съдебно заседание подсъдимият М. Ц. Ц. моли да се намали размера на наказанието и поддържа изразеното от защитника му. Представителят на ВТАП излага съображения, че е налице правилен, законосъобразен и обоснован по съществото си съдебен акт и моли да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба бъде оставена без уважение. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата. Жалбата на адв В. М., защитник на подсъдимия М. Ц. Ц., е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 02.05.2025 г., а жалбата е подадена на 15.05.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. По основателността на жалбата. За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната фактическа обстановка по реда на глава XXVII от НПК и в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК, която се приема и от настоящата инстанция: Подсъдимият М. Ц. Ц. е роден на ••••• г. в град ••••••. Завършил е средно образование, не е женен и е осъждан. Свидетелят С. Ю.А. познавал подсъдимия, разполагал с номера на мобилния му телефон и периодично закупувал от него наркотични вещества. На 14.02.2024 г. А. позвънил по телефона на Ц. и го попитал разполага ли с метамфетамин, както и дали може да си купи от същото наркотично вещество. След утвърдителния отговор на подсъдимия двамата се уговорили да се срещнат по-късно същия ден в дома на М. Ц., намиращ се в гр. ••••••••, бул. „••“ № ••••••. На 14.02.2024 г., около 13: 30 - 14: 00 ч., С. А. позвънил на входната врата на жилището на подсъдимия. М. Ц. отворил вратата и предал на А. обвито в хартия наркотично вещество, а А. му дал сумата от 100 лева. Малко по-късно на същата дата С. Ю.А. бил спрян за проверка от полицейски служители. По време на проверката той доброволно предал закупеното от подсъдимия М. Ц. наркотично вещество. По този повод било образувано бързо производство №ЗМ-70/2024 г. по описа на Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен. По време на разследването било установено, че наркотичното вещество, което С. А. закупил от подсъдимия е метамфетамин с тегло 0, 875 грама, на стойност 61, 25 лева. С определение №101/28.02.2024 г. за решаване на НОХД № 421/2024г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, С. Ю.А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На 01.08.2024 г. в Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен постъпила информация за предстояща покупко-продажба на наркотично вещество с участието на подсъдимия и свидетеля К.Б.Ю., която следвало да се осъществи зад хотел „Балкан“ в град Плевен. Били взети своевременни мерки за разкриване на престъплението и задържането на извършителя, като край хотела бил изграден секретен полицейски пост с участието на свидетелите Л.В.М. и И.Д.. Полицейските служители станали свидетели на срещата между подсъдимия и К.Ю., която се състояла около 16: 40 ч. на 01.08.2024 г. По време на тази среща К.Ю. предал на М. Ц. сумата от 30 лева /1 банкнота с номинал 20 лева и 1 банкнота с номинал 10 лева/. След като взел парите, подсъдимият изплюл от устната си кухина върху тревната площ пред Ю. топче, което било обвито в станиол, заявявайки му „Ето, вземи си го“ и понечил да си тръгне. В този момент М. и Д. задържали К.Ю. и М. Ц.. Малко по-късно в района на местопрестъплението пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието. Изплютото от подсъдимия топче, обвито в станиол, било иззето и предадено на изследване на съдържанието му. Било извършено претърсване в апартамента на М. Ц., по време на което намерена и иззета електронна везна „ONBALANCE“. М. Ц. бил отведен в Първо РУ-Плевен, където му бил извършен личен обиск. По време на обиска в него били намерени и иззети 1 банкнота с номинал 10 лева и 1 банкнота с номинал 20 лева, 1 бр. черен кожен портфейл, съдържащ 2 бр. банкноти с номинал 50 лева, 5 бр. банкноти с номинал 20 лева, 4 бр. банкноти с номинал 10 лева и 1 бр. банкнота с номинал 5 лева и мобилен телефон „Самсунг“, модел А 32. От назначената по време на досъдебното производство физико- химическа експертиза се установява, че веществата по обект №1 - станиолова свивка със сребрист цвят, с овална форма и обект №2 - електронна везна „ONBALANCE“, представляват метамфетамин. Общото нетно тегло на веществото по обект № 1 е 0, 310 грама, като за изследване са употребени 0, 310 грама и не остава количество за връщане. Общото нетно тегло на веществото от обект № 2 е 0, 006 грама. За изследване са употребени 0, 006 грама и не остава количество за връщане. От назначената по време на ДП дактилоскопна експертиза става ясно, че по представения за изследване обект електронна везна „ONBALANCE“ няма дактилоскопни следи, които да са годни за идентификация. От назначената по време на досъдебното производство ДНК експертиза № 25/ДНК-154 е видно, че изследваният клетъчен материал по 1 бр. парче от алуминиево фолио и 2 бр. жълти полиетиленови топчета произхожда от М. Ц. Ц.. От веществените доказателствени средства, изготвени при експлоатирането на специалните разузнавателни средства, става ясно, че в периода 24.07.2024 г. - 01.08.2024 г. различни лица са се обаждали на мобилния телефон на подсъдимия, за да си уговарят срещи с него и да си купуват наркотични вещества. Метамфетаминът е поставен под контрол и забрана за приложение съобразно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., изменена с протокола от 1972 г., ратифицирана от Република България, и Прложение № 1 към чл. 3, , ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Съгласно Приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, метамфетаминът е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Съобразно ПМС №23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на метамфетамина по цени за пласиране на улицата е 70 лева за грам. Следователно стойността на 0, 310 грама амфетамин е 21, 70 лева, а стойността на 0, 875 грама амфетамин е 61, 25 лева. Фактическата обстановка ОС-Плевен е приел при следния анализ на доказателствата, който се възприема и от настоящия съд: Правилно ОС-Плевен приема фактическата обстановка въз основа на самопризнанието на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят - свидетелските показания на С. Ю.А., Л.В.М., Г. Л. Г.., М. М. Л. и К.Б.Ю., заключенията на вещите лица Н. К. К., М. Д. Г.. и Р. Д. А.. Правилно се посочва от ОС-Плевен, че Свидетелите С. А., К.Ю. и Л. М.. установяват по несъмнен начин извършеното престъпление и неговото авторство, а свидетелите Г. Г. и М. Л. - обстоятелството, че подсъдимият се е занимавал с разпространение на наркотични вещества и извън случаите, за които е предаден на съд. Тези показанията са логични, последователни и непротиворечиви и напълно подкрепят направеното от М. Ц. самопризнание. Правилно ОС-Плевен е констатирал, че към досъдебно производство по прокурорска преписка № 837/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура- Плевен, след приключването на което е внесен обвинителния акт срещу подсъдимия М. Ц. Ц., са приложени заверени преписи от материали по бързо производство №1060/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен /бързо производство № ЗМ-70/2024 г. по описа на Второ РУ-Плевен/ - писмено уведомление за започване на бързо наказателно производство, протокол за разпит на свидетел очевидец К. Г. П. и започване на бързо производство, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, постановление за привличане на С. Ю.А. в качеството на обвиняем, протокол за разпит на обвиняемия С. Ю.А., протокол за разпит на свидетеля Н. М. П., постановление за назначаване на физико-химична експертиза, заключение на вещото лице В. Д. П. А., протокол за оценка на наркотични вещества, приемо-предавателен протокол, свидетелство за съдимост на С. Ю.А., характеристична справка за С. Ю.А., протокол за доброволно предаване, сведение от С. Ю.А. и мнение от разследващия полицай /л. 14 - л. 39 от ДП по прокурорска преписка № 837/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен/. ОС-Плевен е изключил от доказателствената съвкупност по наказателно производство описаните доказателствени материали, с мотив, че се отнасят до друго наказателно производство, в което подсъдимият М. Ц. Ц. не е участвал, както и поради това, че те не са събрани по предвидения в НПК ред по отношение на настоящото производство и в частност не са събрани и проверени лично от разследващия орган, прокурора и съда. Във връзка с това становище на ОС- Плевен следва да се посочи, че с постановление от 29.02.2024г. на прокурор в ОП-Плевен е приел преписка №1276/2024г. по описа на РП-Плевен, която да се води преписка №837/2024г. по описа на ОП-Плевен. Това постановление е по повод постановление от 23.02.2024г. на прокурор по пр.пр.№1060/2024г. на РП-Плевен/БП ЗМ №70/24г. на 02 РУ Плевен/, с което се отделят материалите от същото предварително производство и се изпращат по компетентност на ОП-Плевен на основание чл.35 ал.2 от НПК. С постановление от 02.08.2024г. прокурор в ОП-Плевен обединява досъдебно производство ЗМ№223–24г. по описа на Първо РПУ Плевен, пр.пр.№837/24г. на ОП-Плевен и ДП ЗМ№454/24г. на РУ-01-Плевен, пр.пр.№4951/24г. на РП-Плевен, като постановява производството да продължи по първото образувано досъдебно производство ЗМ№223–24г. по описа на Първо РПУ Плевен, пр.пр.№837/24г. на ОП-Плевен по чл.354а ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК. Това постановление е и във връзка с постановление на прокурор от РП-Плевен, с което се изпращат, на основание чл.217 от НПК, материалите по ДП ЗМ№454/24г. на РУ-01-Плевен, пр.пр.№4951/24г. на РП-Плевен за преценка за обединяване с материалите по пр.пр.№837/24г. на ОП-Плевен. От горните постановления е видно, че прокуратурата е приложила чл.216 и чл.217 от НПК/разделяне и обединяване на дела/, което означава, че се прилага чл.217а от НПК, според който извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела запазват процесуалната си стойност по отделеното, съответно по обединеното дело/ арг. и Решение № 62 от 13.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 836/2022 г., I н. о., НК; Решение № 80 от 5.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 288/2022 г., II н. о., НК; Решение № 61 от 30.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 240/2022 г., III н. о., НК/. В този смисъл няма основание за изключване на отделените материали по бързо производство №1060/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен /бързо производство № ЗМ-70/2024 г. по описа на Второ РУ-Плевен/. С основание ОС-Плевен по отношение на първото/ от 14.02.2024г. в гр.Плевен/ от двете деяния, за които подсъдимият е предаден на съд с обвинителния акт основава решението си върху свидетелските показания на С. Ю.А. и на приетия като писмено доказателство по делото заверен препис от определение №101 от 28.02.2024 г. за решаване на НОХД №421/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение. То съгласно чл.413 НПК, е задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Освен това деянието се доказва и от физико-химическата експертиза №Н-59/16.02.2024г. и свързания с нея протокол за доброволно предаване от 14.02.2024г. С последния С. А. предава бяло кристалообразно вещество. Протоколът за доброволно предаване е писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство за извършване на съответните действия, реда за извършването им и за събраните доказателства по смисъла на чл. 131 от НПК. И това е така, тъй като протокола за доброволно предаване е съставен преди образуването на досъдебното производство, т. е. извън процеса, което не налага съобразяване с правилата по НПК - чл. 128 и чл. 129 от НПК. Приложеният по делото протокол за доброволно предаване по правната си природа представлява документ, установяващ начина на приобщаване на описаните в него вещи към материалите по делото. Тези веществени доказателства от своя страна са самостоятелен носител на информация, която информация достига до участниците в процеса чрез тяхното прилагане към делото /чл. 110, ал. 2 от НПК/. В същата насока може да се посочи Решение № 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, в което се посочва, че: „…. доброволното предаване на веществени доказателства не е посочено изрично сред способите за събиране на доказателства в чл. 136, ал. 1 от НПК, то по време може да предхожда образуването на производството, какъвто е и настоящият случай …. Протоколът за доброволно предаване, за разлика от изброените в чл. 127, ал. 1 от НПК писмени доказателствени средства, не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. В този смисъл той има характера не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ, удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства.“ Тъй като не се касае до процесуален документ, по отношение на който законът поставя специални изисквания, не съществува пречка да бъде приобщен, дори да не е налице обединяване или разделяне на дела по смисъла на чл.216 и 217 от НПК. Свидетелските показания на С. Ю.А. по конкретното досъдебно производство, определение № 101 от 28.02.2024 г. за решаване на НОХД №421/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, както и посочените експертиза и протокол за доброволно предаване, установяват по несъмнен и безспорен начин извършеното от подсъдимия престъпление и авторството му, включително вида и предмета на престъплението, както и неговото тегло и стойност. Освен това в случая е налице самопризнание, което напълно съответства на тези доказателства. След анализа на доказателствата ОС-Плевен е изложил следните мотиви от правна страна, които се приемат от настоящия състав: Правилно е посочено, че подсъдимият М. Ц. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „б“, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. От обективна страна М. Ц. е извършил отделните деяния при условията на продължавано престъпление - през непродължителен период от време/по- малко от шест месеца/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Правилно е посочено, че подсъдимият е осъществил престъплението при условията на опасен рецидив, хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква „б“ НК, тъй като е бил осъждан с определение № 18 от 20.01.2020 г. за решаване на НОХД № 2652/2019 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, за извършено престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 НК и с присъда №132/07.10.2022 г., постановена по НОХД №1185/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, на 5 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по тези присъди. Само следва да се добави, че деянието по НОХД №1185/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен е извършено на 09.12.2021г., а е изтърпял предходното наказание лишаване от свобода по НОХД № 2652/2019 г. по описа на Районен съд-Плевен на 03.04.2020г. На следващо място правилно е посочено от ОС-Плевен, че деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като такова по чл. 354а, ал. 5 НК - маловажен случай, независимо от малкото количество и стойност на разпространените наркотични вещества. Правилно е посочено, че ниската стойност/82, 95лв/ на предмета на престъплението не е единственият критерий за квалифициране на едно деяние като маловажен случай. В тази насока следва да се има предвид, че става въпрос за разпространение, а не за държане за собствена употреба. Следва да се посочи, че по-същественото е това, че чл.354а ал.5 от НК предвижда маловажни случаи само по ал. 3 и 4, което означава, че няма приложение при ал.1 и 2 от чл.354а от НК. Това означава, че законодателя не приема маловажен случай при тези престъпления по ал.1 и 2 от визирания текст. На следващо място основателно е посочено, че предвид съдебното минало на подсъдимия - многократно осъждан/извън квалификацията по чл.29 от НК/, включително и за престъпления, свързани с придобиване и държане на наркотични вещества, както и недобрите му характеристични данни сочат, че не е налице и малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Правилно ОС-Плевен посочва, че се касае за разпространение на високорискови наркотични вещества, и подсъдимият системно се е занимавал с такава неразрешена от закона дейност /ВДС от експлоатиране на разрешените СРС и свидетелските показания на Г. Г. и М. Л./. Следва да се добави, че от шестнадесет пункта, отразяващи отделни съдебния актове за осъждане на подсъдимия, само последните два квалифицират деянието като опасен рецидив. Останалите четиринадесет освен като брой, се отличават и с това, че някои от тях са за деяния, извършени също при опасен рецидив и повторност. Това сочи на висока обществена опасност на подсъдимия. Несъмнено правилно ОС-Плевен посочва, че от субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Относно вида и размера на наказанието ОС-Плевен е изложил следните мотиви, които се приемат от настоящата инстанция: Правилно при определяне размера на наказанията, ОС-Плевен е съобразил като смекчаващи обстоятелства - влошеното здравословно състояние на М. Ц., малкото количество на разпространените високорискови наркотични вещества и ниската им стойност. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени - наличието на предходни осъждания и недобрите характеристични данни за подсъдимия. Правилно ОС-Плевен е намерил, че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Правилно е посочено също така, че предвид многобройните предходни осъждания на М. Ц., извън тези, които квалифицират деянието му като осъществено при условията на опасен рецидив, не позволяват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които по значение и тежест преобладават, правилно ОС-Плевен осъжда подсъдимия М. Ц. Ц. на основание чл.354а, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „б“, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, на пет години и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000 лева. Правилно е приложен и чл. 58а, ал. 1 НК, като е намалено определеното наказание в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, с една трета и постановява подсъдимият да изтърпи наказание в размер на три години и осем месеца лишаване от свобода. Правилно е приложен и чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС, като съдът определя първоначален режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание - „строг“. При горните присъда и мотиви на ОС-Плевен оплакванията в жалбата, включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното: Първото оплакване се свежда до това, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава XXVII НПК, при съкратено съдебно следствие - чл. 371, т.2 от НПК. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че направените от М. Ц. самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. По отношение на обвинението за деянието извършено на 14.02.2024г. в гр. Плевен, с предмет 0, 875 гр. метамфетамин, окръжният съд е приел и ценил доказателствени средства, които не са събрани в наказателното производство, образувано срещу М. Ц.. Относно това обвинение, съдът е ползвал доказателствени средства и способи събрани в наказателното производство образувано срещу друго лице - свидетеля С. Ю., приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД №421/2024г. В това наказателно производство М. Ц. не е бил привлечен и не е взел участие, поради което не е имал възможност надлежно да упражни правото си на защита. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че ОС-Плевен изрично е изключил приложените доказателства по другото досъдебно производство, а се е позовал на показанията на свидетеля С. Ю., събрани по досъдебното производство по настоящата дело. В този смисъл ОС-Плевен е постановил съдебния си акт въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства и е обсъдил показанията на св. С. Ю.. Също така във връзка с това оплакване се изложиха съображения по-горе, че процесуалните действия при обединяване и разделяне на делата запазват процесуалната си стойност на основание чл.217а от НПК и оплакването в тази насока е неоснователно. Но важното е и това, че и без доказателствения материал по бързо производство №1060/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, направеното самопризнание се подкрепя в достатъчна степен от доказателствата по делото, както е приел ОС-Плевен. Второто оплакване се свежда до това, че присъдата е необоснована на доказателствата по делото относно обвинението за деянието на 14.02.2024г. с предмет на престъплението 0.875 гр. метамфетамин на стойност 61.25 лв., направеното самопризнание не се подкрепя от доказателствата, събрани по реда и със способите на НПК в Досъдебното производство, образувано срещу подсъдимия. Във връзка с това оплакване ОС-Плевен по отношение на първото/ от 14.02.2024г. в гр.Плевен/ от двете деяния, за които подсъдимият е предаден на съд с обвинителния акт основава решението си върху свидетелските показания на С. Ю.А. и на приетия като писмено доказателство по делото заверен препис от определение №101 от 28.02.2024 г. за решаване на НОХД №421/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение. Правилно е посочено, че свидетелските показания на С. Ю.А. по конкретното досъдебно производство, както и определение №101 от 28.02.2024 г. за решаване на НОХД №421/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, установяват по несъмнен и безспорен начин извършеното от подсъдимия престъпление и авторството му, включително вида и предмета на престъплението, както и неговото тегло и стойност. Освен това, както се посочи, присъединените материали по бързо производство №1060/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен имат процесуална стойност по смисъла на чл.217а от НПК и допълнително подкрепят самопризнанието. Още следва да се посочи, че при производство по съкратената процедура по Глава 27 от НПК съдът дължи преценка на това дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, което е различно от изискването по чл.305 ал.3 от НПК, за дължимо мотивиране на съдебния акт. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК разпоредбата на чл. 372, ал. 4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В се пак следва да се отбележи, че от показанията на св. С. Ю.А., депозирани на л.111, 112 от досъдебното производство се установява, че процесния наркотик е закупен от свидетеля от подсъдимия за 100лв. От друга страна няма и доказателства които да опровергават обвинителните такива. Третото оплакване се свежда до това, че наложеното наказание е явно несправедливо. В тази насока са посочва, че наложеното наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода и 20 000 лева глоба е несъразмерно тежко и не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. На основание чл. 354а, ал.2 т.4, вр. с ал.1, ал.5, вр. чл. 29, ал.1б.“б4 от НК, вр- чл. 26 НК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия М. Ц. наказание в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал така наложеното наказание с една трета, като постановил подс. М. Ц. в да изтърпи наказание в размер на три години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. При определяне вида и размера на наказанието окръжният съд не е взел предвид, всички смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Предмет на престъплението е незначително количество метамфетамин 1.185 гр. на стойност 82.95 лева. Законодателят при определяне вида и размера на наказанията по ал.2 на чл.354а, от НК, е имал предвид особено тежки форми на престъпленията по чл.354а от НК, в това число и за по- тежко квалифицираните деяния „опасен рецидив“. Такива са деянията извършени от дилъри, които са създали мрежа от пласьори - обикновено зависими от наркотици и стимуланти. Дилърите държат и опериран с големи количества забранени вещества и реализират големи приходи. Това е видно от разпоредбата на чл.354а, ал.2 от НК, след като наказанието предвидено за държане и разпространение на наркотични вещества в големи размери, т.е на стойност 70 пъти минималната работна заплата - 65 370 лева е по-ниско отколкото предвиденото за „опасен рецидив“. Несъпоставими по степен на обществена опасност са деянията свързани с държане с цел разпространение и разпространение на наркотици и стимуланти в големи размери с деянието на подс. М. Ц., чиито предишно осъждания са на лишаване от свобода в размер на шест месеца през 2020 г. и пет месеца лишаване от свобода през 2022 г. за държане на малки количества дрога, очевидно за лична употреба. Степента на обществена опасност на деяние състоящо се в държане с цел разпространение и разпространена на наркотични вещества в особено големи размери - на стойност 140 пъти минималната работна заплата, за което е предвидено същото наказание е несъпоставима с деянието, за което е осъден М. Ц.. При определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд не е взел предвид здравословното състояние на М. Ц.. Същият страда от сериозно заболяване на жлъчката, съпроводено с кризи и непоносими и продължителни болки. Това заболяване изисква спешно оказване на медицинска помощ за преодоляване на кризите както и специална и строго определена диета, каквато в местата за лишаване от свобода не могат да му бъдат осигурени. Наказание лишаване от свобода в размер на три години и осем месеца в случая не съответства на целите на закона по чл.36 от НК и противоречи на разпоредбата на чл.36, ал.2 от НК, тъй като ще причини на подсъдимия физически страдания и унижаване на човешкото му достойнство. Глобата в размер на 20 000 лева не е съобразена с ниския социалния статус на подсъдимия, нито със здравословното му състояние и липсата му на средства. В случая са налице изключителни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, посочени по- горе, по смисъла на чл.55 от НК, като съдът е следвало на приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК и определи наказание лишаване от свобода значително под минимума предвиден в закона на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, като по-благоприятен както и да приложи чл. 55, ал.3 от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че по-горе бяха обсъдени мотивите на ОС Плевен за индивидуализиране на наказанието. Видно е отчитането както на здравословното състояние, така и на ниската стойност на предмета на престъплението. Съдът изрично е посочил, че налага наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като се има предвид, че минималното наказание е пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000лв се налага извода, че дори наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Това означава, че ОС- Плевен изцяло е отчел броя и значимостта на тези обстоятелства. От друга страна при наличие на предходните осъждания/обсъдени по-горе/, извън квалификацията на деянието и продължавано престъпление, съдът не е имал възможност да наложи минималното наказание в закона. В този аспект оплакването няма как да се приеме за основателно. Четвъртото оплакване се свежда до твърдението, че химическата експертиза, относно 0, 310 гр. метамфетамин не е за изследване на метамфетамин, а е следова експертиза. Вещото лице изследва станиолова обвивка, не казва, че в нея има полиетилен и някакъв бял прах, и електронна везна. Изискването на Наредбата за условията и реда за извършване на експертни изследвания на иззети наркотични вещества и прекурсори е категорична и с нея вещото лице трябва да се съобразява, в противен случай неговата експертиза не представлява годен доказателствен способ. В член 8, ал. 1 на тази Наредба се казва, че вещото лице, като се запознае с материалите по делото и информира органа, който я е възложил, в т. 7 се казва „за недостатъчно количество вещество за изследване“. В случая вещото лице нито тегли някакво вещество, нито описва такова бяло вещество, а всъщност изследва следи от тази станиолова обвивка. От къде са се взели тези 0, 310 гр. метамфетамин не става ясно от неговото заключение. От това оплакване не става ясно какво точно е възражението, но следва да се посочи, че вещото лице е изследвало веществото в обект №1, посочени са използваната апаратура и аналитична техника. Посочени са двата метода на изследване и резултата от това – установено вещество метамфетамин и количеството му – 0, 310гр. Ако вещото лице е установило някои от обстоятелствата по чл.8 ал.1 т.1-13 от Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори е щяло да уведоми органа по разследването. Очевидно като не е установило проблем в този смисъл вещото лице е извършило експертизата по съответния ред. Петото оплакване се свежда до това, че чл. 11 от същата Наредба казва „Експертно изследване за доказване на следови количества наркотични вещества се извършва при следните условия: 1. обектите трябва да са опаковани и изпратени за изследване по начин, изключващ всяко съприкосновение както между тях, така и с други наркотични вещества и в т. 2. изследването се извършва в отделни лабораторни помещения, различни от тези, в които се изследват иззетите обекти по предходните текстове...“, т.е. изследват се следи от везната иззета от дома на М. и се изследват следи от алуминиевата обвивка, но не се спазват разпоредбите на тази Наредба. Тогава няма доказателства, освен показанията на С., и къде е веществото, заради което подсъдимия трябва да стои в затвора с тежко заболяване и с отстранена жлъчка. Това не отговаря на изискванията за върховенство на закона и не отговаря за равенство между страните в процеса. И във връзка с това възражение следва да се отбележи, че вещото лице е описало относно обект №2-везна какво изследва, какви методи и апаратура използва, какво установява, че е веществото и установеното количество. И относно везната следва да се посочи, че ако вещото лице е установило някои от обстоятелствата по чл.8 ал.1 т.1-13 от Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори е щяло да уведоми органа по разследването. Няма как да се приеме твърдението, че единственото доказателство са показанията на С. А., защото няма причина за игнориране на експертното заключение по протокол №Н-247/02.08.2024г. Във връзка с оплакванията следва да се посочи, че съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК при процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Цитира се тълкувателното постановление защото с оплакванията всъщност се оспорва направеното самопризнание от подсъдимия. В тази насока е видно, че ОС-Плевен е спазил процедурата по Глава 27 от НПК и няма основание да се приеме, че съдебния акт е опорочен. Видно е от съдебния протокол, че съдът е изпълнил задълженията си по чл.372 ал.1 от НПК да разясни правата на подсъдимия и е постановил дължимото определение по ал.4 от същия текст. Освен това подсъдимия на два пъти е заявил признаването на фактите по обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства в тази насока. Следва да се посочи общо за всички оплаквания, относно допуснати нарушения на досъдебното производство, свързани с ограничаване на процесуалните права на обвиняемия: Съгласно чл.248 ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. Тази норма регламентира недопустимост на възражения пред всички инстанции, включително и пред първоинстанционния съд, пред който е направено или не възражение в разпоредително заседание. Предпоставките за недопустимост са две: 1. Да не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или 2. Да са приети за несъществени. Във връзка с горното е видно от съдебния протокол, от проведеното разпоредително заседание от 02.05.2025г., че защитникът на подсъдимия е изразил идентично становище с прокурора, че на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. С определение съдът е постановил същото във връзка с чл.248 ал.1, т.3 от НПК. Определението не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Предвид това оплакванията в горния смисъл са недопустими по смисъла на чл.248 ал.3 от НПК. Следва да се подчертае, че оплакванията не са свързани с проблеми и неясноти в обвинителния акт и съответно не намира приложение Решение на Съда (десети състав) от 21 октомври 2021 година по дело C-282/20 на СЕС по т.1, с която се ограничава приложението на чл.248 ал.3 от НПК относно неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. На фона на горното исканията на защитата на подсъдимия на основание чл.334 т.2 от НПК да се отмени присъдата относно деянието от 14.02.2024г и да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.55 ал.3 от НК относно деянието извършено на 01.08.2024г., няма как да бъдат уважени. Предвид изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване. Воден от горното съдът