РЕШЕНИЕ

№ 3893

Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180701315 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Й. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], [улица], оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001623004051-091-001/02.04.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 237/31.05.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/- Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнителни данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2 849.53 лв., ведно с лихви в размер на 1 227.99 лв. и изменен в частта за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: - за 2017 г. – от 26 851.54 на 25 565.93 лв. и лихви – от 17 024.36 лв. на 16 209.26 лв.; - за 2018 г. – от 1 945.47 лв. на 1 091.43 лв. и лихви – от 1 036.20 лв. на 581.32 лв.; - за 2020 г. – от 1 995.38 лв. на 1 918.03 лв. и лихви – от 657.58 лв. на 632.09 лв. и за 2021 г. – от 3 857.38 лв. на 3 353.64 лв. и лихви – от 880.07 лв. на 765.14 лв. или общо – от 34 649.77 лв. на 31 929.03 лв. – главница и от 19 598.21 лв. на 18 187.81 лв. лихви.

Претендира се отмяна РА поради нищожност, респ., незаконосъобразност. Сочи се, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до порок на издадения РА. В тази насока се твърди, че не е направена обективна оценка и анализ на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, поради което неправилно е приложен материалния закон, което представлява основание за отмяна на акта. Твърди се, че сумите, които Й. Г. е предоставил на Ц. за внасяне по банковата сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД, са въз основа на пълномощно, заверено в банковия клон на „ОББ“ АД от управителя на „Фешън трейд – М“ ЕООД, а органите по приходите не са взели предвид това обстоятелство. Сочи се, че това пълномощно е представено с възражението срещу РД в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК и обсъждането му от органите на приходната администрация е задължително при издаването на РА. В тази насока се сочи, че органите по приходите са били в състояние още в хода на ревизията да съберат допълнителни доказателства – извлечение от банковата сметка на Й. Г., за което той е предоставил нарочна декларация. На следващо място се твърди, че не са налице основанията за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК, както и, счита за напълно несъстоятелни съображенията досежно приложението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ. По отношение разпоредбата на ГПК се твърди, че в случая приходната администрация е трето лице и няма отношение при спор между страните по правоотношението. В този смисъл се цитира практика на ВКС. По отношение разпоредбите на ЗОПБ, посочени от данъчната администрация, жалбоподателят счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, а именно- плащането да се разглежда като насрещна престация по дадено конкретно правоотношение, като в тази насока се сочи практика на Административен съд – Пловдив по касационни дела. Твърди се, че в настоящия случай плащане очевидно не е налице нито от страна на „Фешън трейд – М“ ЕООД, нито от страна на „Телец 83“ ЕООД, нито от страна на Й. Г.. Така според жалбоподателя, средствата започват движението си от Й. Г. и приключват движението си лично при него или в собственото му „Телец 83“ ЕООД. В сочения смисъл, жалбоподателят счита, че сумата от 316 223.78 лв., представляваща стойност на извършени преводи по сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД не следва да участва при формиране на паричния поток, както и, че същата не е с недоказан произход. Оспорва изцяло изготвените парични потоци, тъй като счита, че в тях не са разграничени движенията на средствата по банков път от тези, извършени в брой. Оспорва още, както определеното начално салдо, така и непризнаването от страна на данъчната администрация на средствата, получени като доход под формата на печалби от хазарт и лотарийна дейност. Иска се отмяна на РА.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. П., който моли съда да отмени ревизионния акт по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки, посочвайки, че в хода на съдебното производство се представени достатъчно доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип. Претендира разноски по делото.

Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Я. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623004051-020-001/10.07.2023 г.(л.1519, т.6) на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г., като е определен краен срок за приключване до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 18.07.2023 г. (л.1522, т.6). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623004051-020-002/18.10.2023 г. (л.1153, т.4) и ЗИЗВР № Р-16001623004051-020-003/15.11.2023 г. (л.1125, т.4), срокът на ревизията е продължен до 18.12.2023 г. Заповедите са надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път, съответно на 25.10.202 г. и на 21.12.2023 г. (л.1156 и л.1128, т.4).

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001623004051-092-001/07.02.2024 г. (л.71, т.1). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 94-00-2646/21.03.2024 г. (л.60, т.1).

Въз основа на РД и след анализ на възражението, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА с № 16001623004051-091-001/02.04.2024 г. (л.48, т.1), с който на оспорващия са определени посочените по-горе публични задължения.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 237/31.05.2024 г. (л.30, т.1), с което е потвърдил РА, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения, както следва: - за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2 849.53 лв., ведно с лихви в размер на 1 227.99 лв. и е изменил в частта за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: - за 2017 г. – от 26 851.54 на 25 565.93 лв. и лихви – от 17 024.36 лв. на 16 209.26 лв.; - за 2018 г. – от 1 945.47 лв. на 1 091.43 лв. и лихви – от 1 036.20 лв. на 581.32 лв.; - за 2020 г. – от 1 995.38 лв. на 1 918.03 лв. и лихви – от 657.58 лв. на 632.09 лв. и за 2021 г. – от 3 857.38 лв. на 3 353.64 лв. и лихви – от 880.07 лв. на 765.14 лв. или общо – от 34 649.77 лв. на 31 929.03 лв. – главница и от 19 598.21 лв. на 18 187.81 лв. лихви.

Срещу така потвърдения РА, е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото са приложени: Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-551/04.04.2022 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-718/13.05.2022 г. (л.6, т.1), Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г. (л.8, т.1), Заповед № РД-09-1980/30.09.2021 г. (л.10, т.1) и Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.13, т.1), всички издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права; оптичен носител - CD (л.28, т.1), съдържащ цитираните по-горе актове, както и сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица от данъчната администрация, осъществявали съответните действия(л.17, т.1).

Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК.

Издаден е в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения. Не е налице, от страна на органите по приходите, нарушение на принципа на обективност, заложен в чл.3 от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, опровергава твърденията на жалбоподателя за преднамереност в действията на органите по приходите.

На трето място, с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за периода 2017 г. - 2021 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред, тъй като органите по приходите са установили, че Й. Ц. не е регистриран като едноличен търговец и за ревизираните периоди не е подал годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ. При ревизията е установено, че Й. С. Ц. е извършвал вноски по банковата сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД в „ОББ“ АД, както следва: - на 21.12.2017 г. са внесени 145 00.00 лв.; на 21.12.2017 г. са внесени 10.00 лв.; на на 28.12.2017 г. са внесени 115 0000.00 лв.; на 28.12.2017 г. са внесени 120.00 лв.; на 28.12.2017 г. са внесени 55 903.78 лв.; на 28.12.2017 г. са внесени 100.00 лв. или общо внесени по сметката на „Фешън трейд М“ ЕООД – 316 223.78 лв. Отделно от това е установено, че на задълженото лице са платени суми от „Еврофутбол“ ООД и „Национална лотария“ АД, за което са му изискани документи, но такива не са представени от страна на РЛ, при което органите по приходите са формирали извода, че след като лицето има печалби от хазартни игри, то е направило и разходи за залагания, за размера на които не са представени доказателства, нито от ЗЛ нито от двете цитирани дружество, за които не може да се установи дали същите биха се покрили от изплатените печалби. В тази връзка, органите по приходите са приели, че изплатените суми от печалбите са покрили разходите, направени за залозите. От страна на РЛ не са представени никакви доказателства за произхода и основанието на внесените от него суми по банковата сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД, като едновременно твърди, че няма никакви финансови и професионални отношения с лицето Й. Г., който му е предоставил средствата за внасяне по сметката.

В този смисъл съдът намира, че няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК, тъй като само горепосочените обстоятелства са достатъчни, за да бъде проведена ревизията по особения ред на ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите на лицето са: - от получени дивиденти пред 2018 г. в размер на 63 600.00 лв.; от трудово възнаграждение от трудова дейност в „Иренс 83“ ЕООД на длъжност птицевъд, от печалби от хазартна дейност и от дарения от бащата на ЗЛ.

Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

1. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1 т.3 б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, липса на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, но, дори да беше налице нарушение на процесуалните норми, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Относно твърдяната нищожност на оспорения административен акт съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, каза се по-горе в настоящото изложение, такава не е констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен. Възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Й. С. Ц. е физическо местно лице и е свързано лице по смисъл на §1 т.3 от ДР на ДОПК със С. Й. Ц. – майка, С. Й. Ц. – баща, Т. С. Ц. – сестра, Л. Д. Ц. – съпруга, М. Й. Ц. – дъщеря и С. Й. Ц. – дъщеря. Сключил е граждански брак с Л. Ц. на 07.05.2016 г. От справка в ТР на АВ е установено, че Й. Ц. не е регистриран като ЕТ. Проверяваното лице е управител и едноличен собственик на капитала на „Йолис 2016“ ЕООД.

Й. Ц. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. През ревизирания период последният е упражнявал трудова дейност при работодатели: - „Иренс 83“ ЕООД, „Ц. – С“ ЕООД и „Йолис 2016“ ЕООД. Не е регистрирано лице по реда на ЗДДС. Не са установени предходни ревизии.

Й. С. Ц., в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и на основание чл.8 ал.1 от с. з., е данъчно задължено за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и от чужбина.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значението за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени редица процесуални действия подробно описани в РД, представляващ неразделна част от РА, по смисъла на чл.120 ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизията, с Протокол № КД-73 № Р 16001623004051-ППД-001/02.08.2023 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на приключилата проверка на Й. Ц., документирана с Протокол КД-73 № ПФ-16001622000273-073-001/07.07.2023 г. (л.1500, т.6). С Протокол КД-73 № Р 16001623004051-ППД-002/18.12.2023 г. (л.1080, т.4) са приобщени доказателства, събрани в хода на приключилата проверка за установяване на факти и обстоятелства относно Й. Ц., документирана с Протокол № КД-73 № П 16001622193800-073-001/24.04.2023 г. (л.115, т.4). С Протокол КД -73 № Р-16001623004051-ППД-003/18.12.2023 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на приключила ПУФО на Й. С. Ц., документирана с Протокол КД-73 за приключила проверка № П-16001622055774-073-001/04.08.2022 г. (л.1066, т1.4), а с Протокол КД-73 № Р-160016232004051-ППД-004/18.12.2023 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на ревизия на Л. Д. Ц.. Установено е, че на последно соченото лице – съпруга на Ц., е извършена ревизия, завършила с издаване на РД и РА, които са присъединени по реда на ДОПК. Установените доходи, които са останали на разположение на Л. Д. Ц., след приспадане на извършените от нея разходи, на основание писмено съгласие, предоставено от нея, са взети предвид като възможен ресурс за покриване на разходи на съпруга й.

Каза се по-горе, Й. Ц. не е регистриран като едноличен търговец и не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. От едноличното му дружество са му изплатени дивиденти, след изплащане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 60 420.00 лв. по банков път.- От работодател „Иренс 83“ ЕООС, на длъжността птицевъд, в периода 01.08.2019 г. – 31.12.2021 г. и след края на ревизирания период, на РЛ са изплатени трудови възнаграждения, както следва: -за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2 172.78 лв.; за периода от 01.01.2020 - - 31.12.2020 г. в размер на 2 650.48 лв. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3 852.78 лв.

Във връзка с установените изплатени суми на ЗЛ от „Еврофутбол“ ООД и „Национална лотария“ АД са изискани от Й. Ц. следните документи: - заверени копия на документи за дадени залози за участие в хазартни игри, организирани от „Еврофутбол“ ООД и „Национална лотария“ АД; заверени копия на документи за участие в други хазартни игри, вкл. в интернет за периода 01.01.2016 – 31.12.2021 г.; - документи за изплатени парични печалби от хазартни игри за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. Изискани са писмени обяснения от какви хазартни игри е получавал изплатените парични печалби, точният размер на дадените залози, залозите давани ли са от името на трети лица – искани са писмени доказателства, в подкрепа на твърденията на ЗЛ. Искано е да се посочи лицензираните търговци, представляващи при които са давани залозите за хазартни игри – име на търговеца, ЕИК и местонахождение на търговския обект, в който са давани залозите. Й. С. Ц. е уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.56 ал.1 от ДОПК е задължен за представи писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство, и в случай, че не представи изисканите писмени обяснения, данни, сведения и информация, ревизиращият екип ще приеме, че размерът на получените парични награди е равен на извършените от лицето залози за участие в хазартни игри, съгласно чл.56 ал.2 от ДОПК.

Получен е отговор с вх. № 94-00-2142/21.04.2022 г., с който лицето уведомява, че не е запазил квитанции за направени залози и получени печалби от „Еврофутбол“ ООД. Залозите са правени в брой срещу фиш, на който не фигурират каквито и да било негови данни, също и в квитанциите за изплатени печалби не се съдържат лични негови данни. Единствено, когато се изплащат по банков път, тогава са фигурирали негови данни в документите, издадени от банката. Не е запазил квитанции за направени залози и получени печалби и в „Национална лотария“ АД. Посочил е, че има профил в „Национална лотария“ АД, като депозитите в него е правил в офиси на „Изипей“. Изплатените печалби също е теглил в офисите на „Изипей“. Профилът му е закрит, поради закриване на домейн [интернет адрес].

Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснение от трети лица – „Национална лотария“ АД и „Еврофутбол“ ООД за направените от Й. Ц. залози. Отговори не са получени.

Органите по приходите са формирали извода, че след като лицето има печалба от хазартни игри, то, то е направило и разходи за залагания (за размера на които не са представени доказателства от нито една от страните в тези взаимоотношения), които може би не биха се покрили от изплатените печалби. Във връзка с така установеното, органите по приходите са приели, че изплатените суми от печалбите са покрили разходите за направените залози.

Във връзка с посочените по-горе внасяния на парични средства в големи размери от Й. Ц. по банковата сметка „Фешън трейд – М“ ЕООД в „ОББ“ АД, от последния са изискани писмени доказателства за произход и основание на внесените от него суми по процесната банкова сметка. Лицето е посочило, че е било помолено от Й. Г. да му свърши тази услуга. Парите, които са внасяни и е нареждал, са му предоставени от Й. Г. предния ден, предхождащ деня на внасяне на сумата. Причината за това действия, от страна на Й. Г. е, че са останали неразплатени отношения с доставчици на ф. „Фешън трейд – М“ ЕООД от време, когато собственик на фирмата е била неговата съпруга –Г. Г.. Ако не са били предприети тези действия, новият собственик на дружеството е щял да има проблеми в бъдеще. Ревизираното лице е посочило, че не е имало финансови или професионални отношения с Й. Г. и всичките му действия са следствие на приятелските им отношения. Не разполага с никакви документи, защото тези дела не са били негови лични.

В хода на извършената проверка, предхождаща ревизията на Й. Ц., лицето е посочило, че има издадено пълномощно от О. М., управител на „Фешън трейд – М“ ЕООД, за да съдейства в уреждането на търговските отношения на „Фешън трейд – М“ ЕООД – предишна собственост на Г. Г., и „Телец – 83“ ЕООД – собственост на Й. Г.. Посочено е също, че ревизираното лице не е сключвало договори за възнаграждения и не е получавало такива от „Фешън трейд – М“ ЕООД.Според Й. Ц. е видно, че неговото дружество не е свързано с въпросните вноски, преводи между „Фешън трейд – М“ ЕООД и „Телец 83“ ЕООД, както и, че нито е доставчик, нито клиент на същите. Поради изброените факти, за него лично, няма логика въпросните парични средства да се третират като негови лични. Тези действия са извършени единствено от приятелски подбуди. Ревизираното лице е посочило, че не разполага с никакви документи, защото тези дела не са негови лични.

Органите по приходите са извършили проверка и са изискали обяснения и доказателства от Й. И. Г. относно евентуално предоставяне на парични средства на РЛ – Й. Ц.. В отговора си Гендов е посочил, че е предоставил сумата на Й. Ц., но не разполага с документи за предаването й. Общата сума – 316 223.78 лв. е предадена на Й. Ц. на три етапа. При първите два етапа му е дал по около 130 000.00 лв, а на третия около 60 000.00 лв., като пояснява, че той е разполагал със сумата от 130 000.00 лв. и същата е използвана няколко пъти, за да се погаси задължението към доставчика „ЙИ – Гендов“ ЕООД, с ново име „Фешън трейд – М“ ЕООД. Й. И. Г. не е представил писмени доказателства за предаване на парични суми на Й. С. Ц.. В хода на проверката е разкрита банковата тайна за банковите сметки на „Фешън трейд – М“ ЕООД и е изпратено искане за представяне на информация от трети лица за предоставяне на извлечение от процесната банкова сметка и информация за лицето, което се е разпореждало с нея. Представени са извлечения от сметката за 2017 и 2018 г., от които е установено, че Й. Ц. е внесъл на каса по сметка в банката общо сумата в размер на 316 223.78 лв. през 2017 г. От РЛ с ИПДПОЗЛ № П-16001622193800-040-002/10.02.2023 г. е искана информация за произхода на внесените суми, лицето, което ги е предало на Й. Ц. и с каква цел. Изискани са също разписки или други документи, съставени при предаването/приемането на сумите; информация за отношенията на РЛ с „Телец 83“ ЕООД и „Фешън трейд – М“ ЕООД/“ЙИ – Гендови“ ЕООД – основанията за извършените преводи; по чие разпореждане или указание /устно или писмено/ са извършени преводите.

В отговор на искането, Й. Ц. е представил писмени обяснения, в които е посочил, че след получаване на второто искане се е свързал с Й. Г., който му обяснил, че в действителност Й. Ц. е извършвал операции във въпросната сметка. Случилите се събития са от преди 5 годинии понеже не са били свързани с негови лични дела, затова не си спомнял достатъчно добре развитието на събитията. Й. Ц. е потвърдил, че е извъшил операциите, като за това бил помолен от Й. Г. и същият е дал парите, които ревизираното лице е внесло по банковите сметки на „Фешйн трейд – М“ ЕООД. Причината за действията на Гендо е, че са останали неразплатени отношения с доставчици на фирмата. Ако не били предприети тези действия, новият собственик на дружеството е щял да има проблеми в бъдеще. Й. Ц., каза се, е посочил, че не е имал никакви финансови и професионални отношения с О. М. и Й. Г.. Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че обясненията, че вноските на парични средства в банковата сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД през 2017 г. са извършени от РЛ от приятелски подбуди и с цел да се избегнат сериозни проблеми в бъдеще (без да са посочени точно какви са те) не могат да бъдат основателен довод в подкрепа на твърденията, че въпросните суми са му дадени от Й. Г.. Най-важното доказателство в случая – документи, доказващи предаването на парите и основанията за това, не са представени при ревизията, вкл. и до приключването на административното производство.

Органите по приходите са формирали този извод, предвид липсата на факти подкрепящи твърденията, а именно: - Г. Й. Г. не е собственик на „Фешън трейд – М“ ЕООД и освободена от отговорност като управител към датата на извършване на плащанията, съгласно решение на едноличния собственик на капитала С. Н. И. от 07.08.2017 г. Капиталът на дружеството е в размер на 201 лева и към датата на прехвърляне на дружествените дялове е внесен изцяло. Съгласно ТЗ, съдружникът и едноличният собственик на капитал на дружеството с ограничено отговорност отговарят за задълженията на дружеството само до размера на вноската му в капитала, която както се посочи, е внесена изцяло. Според органите на приходната администрация, Й. Г. не е бил отговорен за извършване на плащанията на „Фешън трейд – М“ ЕООД и представляваното от него дружество „Телец 83“ ЕООД е получател на извършените плащания, а не трето лице, което може да търси изпълнение на задълженията; платените суми по сметката на „Телец 83“ ЕООД веднага са изтеглени от Й. Г.; според твърденията на Й. Г. при продажбата на фирмата с новия собственик е постигната устна договорка за погасяване на задълженията към „Телец 83“ ЕООД, но от вписванията в ТР, е установено, че Г. Й. Г. е прехвърлила дяловете си във „Фешън трейд – М“ ЕООД на С. Н. И., а същата е прехвърлила дружеството на О. М.. О. М. е собственик на капитала и управител на „Фешън трейд – М“ ЕООД по времето на извършване на плащанията и е упълномощил Й. Ц., т. е. между Г. Г. и О. М. няма директни облигационни правоотношения във връзка с фирмата; според твърденията на Й. Г., разплащането на задълженията на „Фешън трейд – М“ ЕООД било задължително, тъй като щели да последват вредни последици за него и съпругата му. Но вредните последици за дружеството зависят единствено от волята на Й. Г., тъй като той е управител и представляващ кредитора „Телец 83“ ЕООД, който може да иска плащането на задълженията; на „Фешън трейд – М“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА № Р 22221018003477-091-001/15.04.2019 г. с обхват ДДС и корпоративен данък по ЗКПО, в хода на която са извършени корекции, включително във връзка с отказан данъчен кредит и отказан разход по издадени фактури от „Телец 83“ ЕООД, включително, във връзка с които са извършвани плащанията, т.е. същите не са обосновани документално, което обосновава извода, че същите не са доказани: „Телец 83“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.

Органите по приходите са приели, че недоказано е останало твърдението за налични на разположение в брой суми, с произход дарение. При липса на доказателства за предаване на суми от бащата на жалбоподателя и за факта, че е разполагал с тях, доводът за дарения от С. Ц. е приет за необоснован. При проверка в ПП СУП, документирана с Протокол КД -73 № 190973/18.12.2023 г., е установено, че действително дружеството, собственост на баща му е разпределяло дивидент в полза на С. Ц. през 2013 и 2014 г. Според органите по приходите, сумите са декларирани в период, които предхождат ревизирания период с 3 години и не са представени доказателства, че са били налични към началото му. В хода на извършената ревизия за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. на Й. Ц. са признати дарени суми от баща му, за които има доказателства за получаването им.

За да измени частично РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения и е приел доводите на жалбоподателя за неоснователни. В този смисъл е посочил изрично, че жалбоподателят безспорно е извършил разходи, без да доказва наличието на доказани средства за това, както следва: - за 2017 г. 268 515.47 лв.; за 2018 г. – 19 454.74 лв.; - за 2019 г. 30 426.54 лв.; - за 2020 г. – 22 712.65 лв. и за 2021 г. – 38 576.76 лв. В административното производство не са представени нови доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип. В това производство решаващият орган обаче е констатирал, че са допуснати някои неточности при определяне на основата за облагане от направената съпоставка на получените приходи и извършените разходи на лицето, както следва: са включени разходи за залози, въпреки че са приели, че залозите са равни на получените печалби от лицето, поради което не са ги включили като приход. периоди като „Разходи за издръжка и живот“ и отделно са включили действително платените по документи суми за комунални услуги и за данъци и осигуровки, а по принцип, те са част от т. нар. „издръжка за живот“ и е налице двойно отразяване на парични суми за един и същи разход;

– трудови правоотношения от определения данък върху основата за облагане от полученото положително имуществено изменение. Предвид обаче, ограничението на чл.155 ал.8 от ДОПК, решаващият орган не е коригирал последно сочената грешка.

Крайният извод на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е, че в хода на административното обжалване Й. Ц. не е представил безспорни доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип, поради което и е определил окончателния размер на задълженията за данък върху годишната данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ.

В съдебно заседание на 14.11.2024 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.1574, т6.), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително прегледани – банкови извлечения за м. декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. на „Енте сървисес“ ЕООД.

Във връзка с поставените задачи, вещото лице е изготвило в табличен вид: - 1./ паричен поток на годишна база на РЛ за ревизирания период, съобразно изготвения с РД, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка; - 2./ паричен поток на годишна база на РЛ за ревизирания период, като бъдат изключени вноските по сметка на „Фешън Трейд М“ ЕООД, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка; - 3./ паричен поток на годишна база на РЛ за ревизирания период, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка, като бъдат включени следните суми: -начално салдо в размер на 8 000.00 лева; - 15 000.00 лева в брой, придобити през 2016 г., като сватбени подаръци; - 8 625.62 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2016 г. от Еврофутбол, ЕИК 831036657; - 54 445.69 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2016 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 20 462.87 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2017 г. от Еврофутбол, ЕИК 831036657; - 86 093.90 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2017 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; -59 225.43 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2018 г. от Еврофутбол, ЕИК 831036657; - 126 927.82 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2018 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 193 932.98 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2019 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 8 398.81 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2020 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 4./ паричен поток на годишна база на РЛ за ревизирания период, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка, като бъдат включени следните суми: - начално салдо в размер на 8 000.00 лева; - 15 000.00 лева в брой, придобити през 2016 г., като сватбени подаръци; - да бъдат изключени вноските по сметка на „Фешън Трейд М“ ЕООД, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка; - 8 625.62 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2016 г. от Еврофутбол ООД, ЕИК 831036657; - 54 445.69 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2016 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 20 462.87 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2017 г. от Еврофутбол ООД, ЕИК 831036657; - 86 093.90 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2017 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 59 225.43 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2018 г. от Еврофутбол, ЕИК 831036657; -126 927.82 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2018 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 193 932.98 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2019 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; -8 398.81 лева печалби, получени от участие в хазартни игри през 2020 г. от Национална лотария, ЕИК 204061981; - 5./ паричен поток на годишна база на РЛ за ревизирания период, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка, като бъдат включени следните суми: -начално салдо в размер на 8 000.00 лева; - 15 000.00 лева в брой, придобити през 2016 г., като сватбени подаръци; - да бъдат изключени вноските по сметка на „Фешън Трейд М“ ЕООД, с посочване на всеки разход и приход поотделно, включително и разделянето на такива извършени по банков път и в брой, както и извършените тегления от банкова сметка.

След анализа на данните, при първия вариант експертът е установил, че за 2017 г. е налице превишение на разходите над приходите с 255 659.39 лв.; за 2018 г. – превишение на разходите над приходите с 10 914.32 лв.; - за 2019 г. превишение на разходите над приходите с 30 377.21 лв.; за 2020 г. превишение на разходите над приходите с 19 180.33 лв. и за 2021 г. – превишение на разходите над приходите с 33 535.64 лв. При втория вариант на експертизата вещото лице е констатирало, че само за 2021 г. е налице превишение на разходите над приходите със сумата от 33 443.11 лв. При третия вариант е установен недостиг на парични средства само за 2017 г. в размер на 63 031.31 лв. При четвъртия вариант не е установен недостиг на парични средства и при последния вариант е установено превишение на разходите над приходите само за 2021 г. в размер на 10 443.11 лв.

В съдебно заседание от 14.11.2025 г. са разпитани като свидетели лицата: - Й. И. Г., И. М. А. и С. Й. Ц.. От показанията на свид. Гендов се установява, че с жалбоподателя са приятели от много малки; колеги, защото се занимават с отглеждане на патици; имат двамата ферми. Неговата ферма е в [населено място], а на Ц. в Раковски. Свидетелят сочи, че имали финансови взаимоотношения с него през 2017 г. Разказва, че със съпругата си имали две фирми - едната се занимавала с производство, а другата - изнасяла за чужбина. Ц. имал взаимоотношения с фирмата „Фешън трейд“ЕООД, тази, която се занимава с износ. В средата на годината, разбрали, че тази фирма няма да трябва и спрели дейността й. Фирмата била обороти, нямала задължения към държавата. Като спрели дейността, разпитал колеги и прехвърлили дяловете на някаква жена, не си спомня коя. Ц. имал общо с това, защото останало едно незатворено плащане от 300 000 лева. Като прехвърлил дяловете, свидетелят сочи, че бил поел ангажимент да ги оправя тези пари. Направили пълномощно, свързали се с един човек, доколкото си спомня, О., и така станаха взаимоотношенията им с Ц.. Пълномощното било да работи Й. Ц. с „Фешън трейд“ ЕООД, за да можел свидетелят да изтегля от неговата фирма 145 000 лева, доколкото си спомня. Д. ги на Й., той ги вкарал към Фешън трейд“ ЕООД, наредили ги към „Телец 83“ ЕООД и така още веднъж, до 300 000 лева. Свидетелят отбелязва, че задължението е било от „Фешън трейд“ЕООД към „Телец 83“ ЕООД, като целта била да се изчисти задължението от 300 000 лв. Плащанията били извършени с негови средства, а Й. Ц. е разполагал с пълномощно, за да оперира с банковата сметка на „Фешън трейд“ ЕООД. Пълномощното било само за тази операция. Нямало друга цел. Твърди, че той е дал средствата на Й., той да ги внесе по сметката на „Фешън трейд“ ЕООД, „Фешън трейд“ ЕООД ги нарежда към „Телец 83“ ЕООД, а свидетелят ги тегли и пак по обратния ред. Твърди, че не знае защо е упълномощил Й., освен ако той не е имал пълномощно, и се чуди сам защо е станало така. Тогава фирмата на жена му била прехвърлена. Отбелязва, че Ц. няма нищо общо с фирмата. Целта била той самият да си изчисти задълженията и затова му предоставил само пълномощно. Пълномощното било от името на управителя на фирмата, която вече били прехвърлили към Ц.. Парите били предоставени в брой; нямал приемо-предавателен протокол или разписка; просто ги дал тези пари. Даването станало непосредствено в деня на прехвърлянето, но не помни на коя дата.

От показанията на свид. А. се установява, че познава и жалбоподателя и Й. Г. от детските години и към днешна дата е счетоводител и на двамата. Сочи, че финансови взаимоотношения по между си имат от гледна точка на този случай, а реално нямат. В случая, в който Гендов помолил Ц. да му свърши услуга, като внесе сума по банковата сметка на дружество, което беше длъжник на фирмата на Й. Г. „Телец 83“ ЕООД. Съпругата на Й. Г. била собственичка на тази фирма и имала непогасени задължения към фирмата на Гендов „Телец 83“ ЕООД, и Й. Ц. не е имал никакъв финансов интерес в тези взаимоотношения. Свидетелят отбелязва, че е счетоводител на „Телец 83“ ЕООД по онова време и е бивш счетоводител на фирмата, по банковата сметка на която Ц. внесе пари, когато съпругата на Гендов била собственик. Й. Г. трябвало да упълномощи Ц., защото се притеснявал, може да е било наивно, но защото са свързани лица със съпругата му, и за да не фигурира като внася парите на бившата фирма на жена му, съответно, да ги нарежда, и да не фигурира в банките. Посочва, че тези пари Гендов ги дал на Ц. в брой. Б. от порядъка на 130 000-140 000 лева, на три етапа били внесени и наредени на „Телец 83“ ЕООД. В тези задължения на „Фешън трейд“ЕООД към „Телец 83“ ЕООД влизали търговски сделки по фактури, вкл. и една селскостопанска база. Тези обстоятелства били отразени в нотариалния акт при покупко-продажба на селскостопанската сграда от „Телец 83“ ЕООД, която е била собственост на „Фешън трейд“ЕООД. Свидетелят изрично подчертава, че Ц. няма никакъв интерес от всичките тези финансови събития. Средствата са получени от авансово плащане от клиент на „Телец 83“ ЕООД. После са изтеглени от Й. Г., управител и собственик на и предоставени на Й. Ц.. Тези пари, след като са наредени от „Фешън трейд“ ЕООД към „Телец 83“ ЕООД, първите два превода са били към Й. Г., управител и собственик на „Телец 83“ ЕООД, а третият бил към доставчик на „Телец 83“ ЕООД - Фуражен завод Неделево, за разплащане към доставчика. Към този момент свидетелят твърди, че е бил счетоводител на „Телец 83“ ЕООД и на Й. Г. и затова знае, че парите са дошли от клиент на „Телец 83“ ЕООД, който е „Брезово“ АД. Разказва, че не е бил свидетел на предаването на парите, но знае, защото са говорили с него - питали как да постъпят. Свидетелят емоционална посочва - за 140 000 лв. документ.Образува се тази сума от 300 000 лв. като са предадени парите на три пъти. Реално, в битови условия, и тъй като са приятели от 30 години, затова няма документ.

От показанията на свид. С. Ц., баща на жалбоподателя, се установява, че фамилията му има семеен бизнес за отглеждане и угояване на патици, с който се занимават от 20 г., като 14 от тях, е бил управител на фирмата. Живеели заедно със сина му, снаха му, дъщеря му, всички от този бизнес се издържали. Имали една ферма и 3-4 работници, в зависимост от периода, с трудови договори, когато има нужда, и с това се препитаваме и издържаме. Цялостната издръжка е от този бизнес, и на сина му, и на дъщеря му. Всичко идвало от тази фирма, като по този начин са се издържали постоянно. В момента управител на фирмата е дъщеря му и всички доходи се разпределят в зависимост от нуждите на семейството. Средствата са били необходими на сина му за осигуряване от този бизнес. Заедно са взимали решения и се осигурявали от този бизнес.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмо вх. № 16153/09.10.2024 г. от третото неучастващо лице „Изипей“ АД; - писмо вх. № 16390/11.10.2024 г. от „Еврофутбол“ ООД и отговор вх. № 16892/18.10.2024 г. от „Национална лотария“ АД; - постъпили на 14.10.2025 г. и 15.01.2025 г. отговори по реда на чл.192 от ГПК от третите неучастващи лица Д. Г. и „И-Кард“ ООД и два броя удостоверения за актуално състояние.

При така установеното от фактическа страна в частта по ЗДДФЛ, съдът формира следните правни изводи:

С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2018 и 2019 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, на първо място, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:

Както се посочи по-горе в настоящото изложение, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите са от дарения от роднини, от трудови възнаграждения, и от участие в хазартни игри.

Каза се, установена е хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - в случаите по чл.122 ал.1 при опре-деляне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1 т.3 б."а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..”.

В случая, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, е констатирано, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.

По съществото на спора следва да се посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е определена данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица, доколкото неправилно, от страна ревизиращите органи, не са кредитирани дадените писмени обяснения в хода на ревизията относно дарения от бащата на жалбоподателя, доходи от участие в хазартни игри и от трудови възнаграждения, както и събраните доказателства относно внасяне на значителни парични средства от Й. Ц. по банковата сметка на „Фешън трейд – М“ ЕООД, обстоятелства подробно изложени и анализирани в РД, както и налични парични средства в брой, преди и в началото на ревизирания период.

На следващо място, по отношение на внесените парични средства през 2017 г. в размер на 316 223.78 лв., което обстоятелство всъщност е основната част от задълженията на лицето, жалбоподателят сочи, че е тези средства не са негови, а са му предоставени от приятел – Й. Г., за да ги внесе по банковата сметка на бившето дружество на съпругата му. Предвид липсата на доказателства, че тези парични средства са предоставени на жалбоподателя от Й. Ц. - разписки, наличието на писмени обяснения (л.1099, т.4), в които Й. Ц. обяснява, че не притежава никакви документи за получаването на тези пари и сащите са му давани в деня, предхождащ деня на внасяне на сумите (26.12.2017 г.), както и противоречието, констатирано в показанията на Й. Г., дадени в съдебно заседание, който пък от своя страна сочи, че парите са предоставени на Й. Ц. непосредствено в деня на прехвърлянето, но не помни на коя дата, налагат извода, че липсват основания за предаване на парични средства в размер на 316 223.78 лв. от Гендов на Ц.. Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на свид. А., който се представи за счетоводител на дружествата на Гендов и на съпругата му, че прие приемо-предаването на парите не са изготвяни никакви документи, вкл. и демонстрирано „учудване“, че за 140 000 лв., следва да се издава документи между приятели.

Отделно от това, съдът констатира и друго противоречие, а именно: - в хода на ревизионното производство, в отговор на изисканите от Й. Г. документи и писмени обяснения, същият е посочил, че е предоставил сумата от 316 223.78 лв. на Й. Ц. на три етапа – при първите два му е дал по около 130 000.00 лв., а при третия – около 60 000.00 и е разполагал само със сумата от 130 000.00 лв. и същата е използвана няколко пъти, за да се погаси задължението към доставчика „ЙИ – Гендови“ ЕООД /“Фешън трейд – М“ ЕООД/. В писмените обяснения, дадени пред органите по приходите (л.1207, т.4) Й. Ц. обяснява, че парите са му дадени „…в предния ден, предхождащ деня на внесената сума“. В същото време се констатира, че сумите са внесени в два последователни дни, което обстоятелство не съответства на казаното нито от Ц., нито от Гендов. Т. е. отново е налице противоречие в информацията от двете лица. Или иначе казано, не се представят никакви доказателства, че е налице основание за предаване на сумата от 316 223.78 лв. от Гендов на Ц.. Предвид факта, че Й. Ц. по никакъв начин не е свързан с нито едно от цитираните дружества, както като съдружник или управител, така и като лице по трудово или извънтрудово правоотношение, абсолютно външно за дружеството „Фешън трейд – М“ ЕООД, житейски и икономически нелогично е, същият да разполага с пълномощно за опериране на чужда банкова сметка, при това на дружество.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че са несъстоятелни съображенията досежно приложението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в случая данъчната администрация се явява трето лице в отношенията между жалбоподателя и Й. Г.. Това е така, тъй като в хода на процеса, при доказателствена тежест за Ц., последният не установи по безспорен начин получаването на средства в размер на 316 223.78 лв. през 2017 г. от лицето Й. Г.. В тази връзка по делото освен декларация от последния и разпита му в хода на процеса на свид. Гендов., не са представени надлежни писмени доказателства за предоставянето на тази сума и то на посочено правно основание. Отделно от това, следва да се посочи и, че така дадените свидетелски показания и декларация /която по същество следва да се приеме за писмено обяснение от трето лице, дадено в хода на административното производство по обжалване на ревизионния акт/ не съставляват годни доказателствени средства за фактите, които страната цели да установи с тях, с оглед недопустимостта на вторите по аргумент за противното от нормата на чл.57 ал.2 т.2 от ДОПК във връзка с чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, съответно, забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, за установяване със свидетелски показания на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, при положение, че случаят не попада в изключението предвидено в чл.164 ал.1 т.3 предл.3 от ГПК.

При това положение на нещата явно е, че липсват надлежни документи и други допустими доказателствени средства, за да се приема, че реално проверяваното лице е получило твърдените средства в размер на 316 223.78 лв. през 2017 г. от Й. Г. за внасяне по банковата сметка на дружеството „Фешън трейд – М“ ЕООД.

За неоснователно съдът намира и възражението, че плащане не е налице, тъй като няма насрещна престация и са несъстоятелни съжденията на органите по приходите относно приложението на ЗОПБ. Съществува практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 120 от 6.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1709/2016 г. на II ТО и № 1193 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2015 г., III ГО. Според тази практика разпоредбата на чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой не се отразява на редовността и доказването на извършеното плащане, а има за последица само реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя. Настоящият състав споделя тази практика, още повече, че цитираната в жалбата такава на Административен съд – Пловдив по редица КАНД, е ирелевантна към настоящия казус.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно не са кредитирали даренията от баща му С. Ц. през 2017 г. В този смисъл органите по приходите правилно са отбелязали, че на лицето са признати дарения за 2016 г., предвид факта, че през 2013 и 2014 г. С. Ц. е получил дивиденти от собственото си дружество, на ревизираният период е три години след това, а към датата на ревизията не са представени документи за наличието им – банкови извлечения или други такива, от които да се установи, че същите са били налични в патримониума на С. Ц., за да бъдат предоставени на жалбоподателя в дарение.

Тук трябва да се обърне особено внимание на съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно публичноправно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право.

В материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, а и не само по такъв договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този.

В случая обаче, предмет на административноправния спор е наличието на констатиран паричен приход от жалбоподателката и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането му с преки данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че и двата случая, имат в основата си договор за паричен заем. Именно, защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения, и, от друга страна, публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите установени в двата процесуални закона е недопустимо. Разпоредбата на пар.2 от ДР на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно - "За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. ". Ето защо, в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.

Каза се, предмет на процесното ревизионно производство е установяването на задълженията на Й. Ц. за данъци по реда на ЗДДФЛ, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитираните закони са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в тези закони вноски и облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там, определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят, установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде посочените такива.

Според чл.49 от ДОПК - "Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.".

Съответно според чл.57 от ДОПК - С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл.57 ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

С оглед изложеното дотук следва да се посочи, че при липсата на писмени доказателства /договори за заем, разписки или прочие/, които без никакво съмнение биха съставлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК и биха могли да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, се налага категоричния извод, че не съществуват никакви облигационни отношения между Й. Ц. и Й. Г., което налага извода, че средствата в размер на 316 223.78 лв. са с недоказан произход.

В горния смисъл е изводът на тази инстанция на съда, че предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на С. Ц. към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на средствата, включително и чрез деклариране по реда на ЗМДТ, правилно административният орган не е признал даренията от бащата на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно изготвените парични потоци. Това е така, тъй като този процес на проверка обикновено започва с анализ на началното салдо на финансовото състояние на лицето. Данъчните власти се опитват да съставят пълна картина, която включва всички активи, пасиви, приходи, разходи и други финансови транзакции. Особено внимание се обръща на разходите, които не са обясними с декларираните доходи. За тази цел, данъчните служители използват различни източници на информация - от банкови извлечения до данни за имотни сделки, пътувания зад граница и дори информация от комунални услуги.

Процесът на данъчна проверка в НАП е сложен и задълбочен, като започва със създаването на детайлна „данъчна картина“ на проверяваното лице. Тази картина обхваща всички аспекти на финансовото му състояние - от имущество и инвестиции до източници на доходи и разходи. Целта е да се установи дали има основания за подозрения за укриване на доходи, което може да доведе до по-задълбочена ревизия.

За да изгради точен образ на финансовото положение, НАП използва методология, която включва различни субективни и обективни оценки. Началното салдо на финансовото състояние на лицето се изчислява като се взимат предвид възможни спестявания, придобити наследства, доходи от трудов стаж на лицето и неговия партньор, както и други фактори. Тази оценка е особено важна, тъй като много хора не пазят подробни документи за своите финансови операции.

Следващата стъпка в процеса на проверка е съпоставянето на доходите и разходите на лицето за съответния период, като се вземат предвид и всички придобити активи. За да получат информация за разходите, данъчните служители се обръщат към разнообразни източници, като доставчици на комунални услуги, пътувания зад граница, комуникационни услуги, автодилъри, строителни компании, публични регистри и банки. Това помага да се състави ясна картина на финансовите потоци на лицето.

Освен това, НАП прави оценка на ежедневните разходи на лицето, за които обикновено не се пазят бележки, като използват стандартизирани оценки на Националния статистически институт (НСИ) за издръжка на домакинствата. Този подход е важен, тъй като дава възможност за обективно измерване на разходите, дори когато липсва документация.

Приходите също се анализират задълбочено. В случаите, когато лицето е получавало дарения, те се взимат под внимание и могат да предизвикат насрещни проверки на дарителите или кредиторите, за да се установи дали те наистина разполагат с достатъчно средства за тези трансфери. Такива проверки се правят, когато има съмнения относно достоверността на предоставените данни.

Крайната цел на данъчните проверки е да се съпоставят и анализират разходите и придобитото имущество на лицето спрямо декларираните доходи и началното му финансово салдо. Ако се установи, че те съвпадат или, че доходите, заедно с началното салдо, са достатъчни за покриване на разходите и придобитите активи, проверката приключва без последващи действия. В случай обаче, че разходите и собствеността на лицето са значително по-високи от декларираните доходи, това служи като основание за ревизия.

Друго важно право, което имат данъчните, е да изискват от лицето да декларира своите банкови сметки, както в България, така и в чужбина. Това дава възможност за анализ на банковите транзакции и потоци на финанси, което може да разкрие скрити доходи или други финансови несъответствия.

Освен това, данъчните служители могат да изискват писмени обяснения за придобито имущество, пътувания в чужбина и други разходи. Това включва изискването на информация от различни доставчици на услуги като електричество, вода, парно, интернет и мобилни комуникации. Така те могат да съпоставят разходите за тези услуги с декларираните доходи.

Или иначе казано, правилно органите по приходите са включили в паричния поток и средствата по банковите сметки на лицето. Що се отнася до началното салдо, по-горе в настоящото изложение се посочи, защо е прието то в този размер, а именно: - непризнаване на дарения от бащата на жалбоподателя.

В този смисъл неоснователно е и възражението, че от така изготвените парични потоци е налице неяснота, кои точно разходи са включени в графа „други“ на паричните потоци. Видно от таблиците в РД за всяка една от ревизираните години (л.83-гръб, т.1; л.87, т.1; л.89-гръб, т.1; л.91-гръб, т.1; л.93, т.1 и л.95, т.1), на всеки ред са описани различните пера, по които е извършена съпоставката.

Жалбоподателят излага възражения и относно непризнаването като доход получените суми от хазартни игри. По отношение на доходите от игри, придобити, т. нар. игри на щастието, следва да бъде подчертано, че при твърдени доходи от Ц., същите подлежат на доказване от лицето. Дори и получаването на посочените от лицето суми да бъде доказано по надлежния ред /чрез банкови бордера, издадени от обслужващата хазартния организатор банка на името на съответното лице, чрез справки за изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ и др., а в случая, каза се по-горе, липсват каквито и да било доказателства в тази насока/, то, ако не са налице данни за размера на направените разходи за залози, размерът на изплатените премии не може да се приеме за целите на ревизията за чист доход за лицето. Обичайно, в подобни случаи не става въпрос за единична печалба, която може да бъде реализирана при минимален залог и висок коефициент, а при липсата на съответните разходи, за които ревизираното лице не дава никаква информация, не може да се даде отговор на въпроса за размера на получения доход. Тази празнота в данните не би могло да бъде преодоляна и чрез изискване на информация от съответния оператор, относно това какво е съотношението между размера на изплатените печалби по отношение на направените залози в съответния вид хазартна игра, тъй като логично е изплатените печалби да не съвпадат с размера на направените залози или да ги превишават. Ето защо, съдът намира изводите на органите по приходите в тази насока за правилни и законосъобразни, а възражението на жалбоподателя за неоснователно.

Каква е процедурата в насока изплащане на печалби от тото и лотария. Съгласно общите условия на Български спортен тотализатор, изплащането на суми на стойност под 10 000 и над 10 000 лв. се извършва по банков път по открита клиентска сметка. Малки суми до 600 лева на място в тото-пунктовете. Националната лотария процедура по същия начин – малки суми се изплащат на място, а големи печалби по банков път.

Не са ангажирани доказателства за притежавани от Ц. квитанции за изплатени суми по печалби от различни хазартни игри, още повече, че същият само общо е посочил, че разполага с доходи от печалби от „Еврофутбол“ ООД и Национална лотария АД.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че сумите от подобен вид игри по принцип не представляват чиста печалба, а само суми за изплащане, чийто размер е в зависимост от размера на заложената сума и съответния коефициент за изчисляване на печалбата от залога, независимо дали се касае до игри от типа на спорт тото, национална лотария или „Еврофутбол“.

В подкрепа на горния извод са и приобщените към делото писмени доказателства от лицата, предоставящи такива игри – „Еврофутбол“ ООД и „Национална лотария“ АД.

Тук е необходимо да се отбележи, че настоящата инстанция не кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено въз основа на задачи, поставени от процесуалния представител на жалбоподателя, без да са представени доказателства, както за получени приходи от Еврофутбол ЕООД и от Национална лотария АД, така и за дарените от бащата на жалбоподателя средства.

На следващо място, РЛ, като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 ЗДДФЛ, на основание чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ е задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. В съответствие с чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, за ревизираните 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г. облагаемият доход и данъчната основа законосъобразно са определени за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите на закона /общата годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ е сумата от годишните данъчни основи/.

Не следва да бъдат кредитирани в полза на направените от жалбоподателят възражения и приобщените гласни доказателства, тъй като същите не сочат конкретни доводи по отношение на безспорните обстоятелства, а именно: - получаване на големи парични средства от Й. Г., за получени доходи от печалби от участие в хазартни игри, както и за получени дарения от бащата на жалбоподателя.

Обясненията и показанията имат житейски характер и с тях не се установява по категоричен и несъмнен начин действителното получаване на приходи от сочените физически и юридически лица, което е основание за направените от органите по приходите изводи за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Безспорно в случая са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и са налице обстоятелства водещи до основание за облагане с допълнителен данък на жалбоподателят за ревизираните периоди. Данъчната основа законосъобразно е била определена по реда на чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, както и общата годишна данъчна основа на основание чл.17 ЗДДФЛ.

Предвид изложеното съдът намира ревизионния акт за правилен и законосъобразен, и като такъв, следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна – отхвърлена.

При този изход на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 4 985.55 (четири хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0.55) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XI състав,