Решение № 143 от 21.4.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 260/2026 г.

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър. Образувано е въз основа на жалба, подадена от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "БЕЛОЗЕМ", действаща чрез председателя Б. Д. Х. против отказ № 20260325095602-2/31.03.2026г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъдат отменен и да се задължи Агенция по вписванията да извърши исканото обявяване на нов устав на кооперацията. Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на дружеството и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното: По допустимостта: Жалбата е подадена от юридическото лице, което е подало заявлението за обявяване на нови обстоятелства, при наличие на правен интерес за обжалване. Подписана е от представляващия кооперацията. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 08.04.2026 год., преди връчването на отказа на заявителя. В подаденото заявление е заявено несъгласието на заявителя да бъде уведомен за отказа по електронна поща. Отказът е изпратен с писмо с обратна разписка на 31.03.2026 год. и до момента на изпращането на преписката в съда все още в Агенция по вписванията не е върната обратната разписка за връчването. Не е внесена държавна такса, но съдът приема, че такава не е дължима. Според чл. 35 ЗК кооперациите са освободени от заплащане на държавни такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство /вкл. промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър/, прекратяване и ликвидация. Наред с това, съгласно чл. 5, б. "к" от ЗДТ се освобождават от заплащане на ДТ всички документи и книжа по "учредяване, регистрация и други промени на кооперации“. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. По същество: На 25.03.2026 год. в Агенция по вписванията е подадено заявление обр. Г1 за обявяване на новоприет устав на Потребителна кооперация Белозем. Към заявлението е представен препис-извлечение от протокол от 14.03.2026 год. от ОС на кооперацията, според който по т. 2 от дневния ред е взето решение № 2 за приемане на нов устав. Представен е и новият устав, който е подписан от председателя на кооперацията. На 27.03.2026 год. са дадени указания на заявителя да представи документи установяващи свикването и провеждането на общото събрание, приело новия устав, съобразно предвиденото в ЗК и устава на кооперацията, в това число актуален списък на членовете на кооперацията, списък на присъствалите на ОС член-кооператори с подпис на всяко лице, документи установяващи разгласяването на общото събрание в сроковете и по реда предвидени в устава. На 31.03.2026 е постановен атакуваният в настоящото производство отказ, който е основан на следните мотиви: При извършената проверка по реда на чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установи следното: Заявен за обявяване е актуализиран устав на кооперацията. Приемането на изменения в устава е от компетентността на ОС. За извършване на заявеното обявяване на акт, следва да се представят документи, установяващи свикването и провеждането на общото събрание, приело новия актуализиран устав, съобразно предвиденото в Закона за кооперциите и устава на кооперацията, в това число: актуален списък на членовете на кооперацията, списък на присъствалите на ОС членкооператори с подпис на всяко лице, поканата за свикване на общото събрание и доказателства за спазване на предвидените в устава изисквания за свикване на общото събрание в сроковете и по реда, предвидени в устава - на основание чл. 62, т. 3, вр. чл. 30, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредба № 1. Такива документи не са представени, поради което не би могло само на база приложените към заявлението документи да се установи надлежното свикване и провеждане на общото събрание и приетите от него решения, в т.ч. за приемане на актуализиран устав. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е указано отстраняване на нередовности по настоящото заявление, като дадените указания са публикувани на електронната партида на търговеца, но не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. При така изяснената фактическа обстановка, на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по заявлението. Съдът не споделя доводите на длъжностното лице, като съображение относно недължимост на държавна такса от кооперация в производството пред Агенция по вписванията по вписване на промени и обявяване на актове, са изложени по – горе във връзка с допустимостта на жалбата, които не следва да бъдат преповтаряни. Заявителят е кооперация, а статутът на кооперациите е уреден в Закона за кооперациите. В Закона за кооперациите не е предвидено изрично обявяването на актуалния устав на кооперацията, каквото предвиждане е налице за ГФО - чл. 51в ЗК, но това не означава, че тази непълнота не може да бъде преодоляна с приложението на чл. 46, ал. 2 ЗНА, съгласно която при непълен нормативен акт, за неуредените в него случаи приложение намират разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Обявяването на актуалния устав на търговеца, изрично предвидено от законодателя за ООД - чл. 119, ал. 4 ТЗ и АД - чл. 174, ал. 4 ТЗ, е в интерес на третите лица, които влизат в правоотношения с този търговец и осигурява публичност на устава - чл. 9, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Основен принцип при воденето на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно чл. 2а, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ е публичността, която би могла да бъде осигурена именно чрез обявяване на актуалния устав на всеки търговец, в т.ч. и кооперациите. Обявяването на актове в ТРРЮЛНЦ има действието по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ - публичност на акта, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба подлежащите на обявяване актове се смята, че са станали известни на трети лица от момента на обявяването им. Следва да се има предвид, че правното значение на обявяването е различно в различните случаи, в които е предвидено обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ. Обявяването може да има чисто информационно значение за неограничен кръг лица - напр. при обявяването на ГФО; може да създава противопоставимост не само на представянето на акта в регистъра, но и на неговото съдържание - при поканата за свикване на ОС на акционери - чл. 223, ал. 3 ТЗ и най - сетне може да е елемент от осъществяването на конкретен фактически състав - при обявяване на договор или план за преобразуване и доклад на управителен орган като елемент от преобразуването. Именно първопосоченото правно значение - информираност на неограничен кръг от лица, с оглед общодостъпността и публичността на търговския регистър, като един от принципите при неговото водене, налага да се приеме, че при заявяване за обявяване на актове проверката се свежда до формалната преценка за редовност на акта и наличието на доказателства за тяхното приемане от съответния орган - в случая ОС на член - кооператорите. Редовността на провеждането на ОС, на което е приет изменения устав на Кооперацията не е предмет на проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва, тъй като преценката за законосъобразността на решението на ОС е извън неговата компетентност. Евентуална незаконосъобразност на взетите решения би била предмет на исково производство, инициирано от член - кооператор, но не може да бъде предмет на охранително такова. Изискванията на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ се отнасят само до проверка при подадено заявление за вписване на нови обстоятелства, но не и при заявление за обявяване на акт, който извод не се опровергава и от текста на чл. 62, т. 3 от Наредба № 1/2007 г., съгласно, който към заявлението се прилагат документи, доказващи изпълнението на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, тъй като тези документи се изчерпват с приложения протокол за проведено на 14.03.2026 г. ОС на член кооператорите на Потребителна кооперация „Белозем“. От същия е видно, че събранието е проведено при спазване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от ЗК, а решението за изменение на устава е взето с пълно мнозинство от присъстващите член - кооператорите, с което е изпълнена формалната преценка за редовност на акта. В случай, че проведеното ОС е незаконосъобразно всеки член кооператор разполага с възможността за предяви иск за оспорване на взетите на това ОС решения - чл. 58 ЗК, в т.ч. и да заяви искане за спиране на регистърното производство, и именно в исковото състезателно производство следва да се установят евентуални недостатъци на проведеното ОС, а не в охранителното, което по правило е едностранно. Следва да се има предвид и факта, че приетите на проведеното на 14.03.2026 г. ОС изменения на устава не касаят обстоятелства, подлежащи на вписване, съгласно чл. 3 ЗК, поради което и единствената преценка, която следва да бъде извършена е налице ли са основанията за обявяването на приложения изменен устав по партидата на кооперацията, които в конкретния случай са налични. Цитираните в отказа доказателства, които според длъжностно лице е било необходимо да бъдат представени и чиято липса представлявала пречка за обявяване на акта, имат за цел установяване съществуването на заявено за вписване обстоятелство и съответствието му със закона – чл. 21 ал.1 пр.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая не е заявено вписване на нови обстоятелства относно дружеството, а обявяване на акт – актуален устав, поради което извън обхвата на проверката е законосъобразността на решението на общото събрание, като дължимата такава се свежда до формална преценка за редовността на акта и наличието на доказателство за неговото приемане от съответния орган. Към процесното заявление за приложени всички изискуеми документи. Съдът намира, че са налице всички законови изисквания за извършване на заявеното обявяване на акт в Търговския регистър. Това налага обжалваният отказ да бъде отменен и да се дадат указания на длъжностното лице да извърши поисканото обявяване. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, а отговорността за разноски е присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен съответният правен спор. В производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписвания не притежава процесуалното качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ /в тази насока определение № 60421 от 19.11.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. № 1978/2021 г., ІІ-ро ТО на ТК, определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 2108/2021 г, ІІ-ро ТО на ТК, определение № 60480 от 20.12.2021 г. на ВКС, по ч. т. д. № 2562/2021 г., ІІ- ро ТО на ТК и определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 311/2022 г. на І -во ТО на ТК. По изложените съображения, съдът