Решение № 1102 от 20.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 675/2026 г.

Производството е по реда на'.чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл 52,ал.2 и чл.51,ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър Делото е образувано по жалба на Е. Л. М.,[ЕГН], срещу изменение на кадастралния регистър на недвижими имоти в [населено място], касаещо имот с идентификато𠹕••по отношение на данните за собственост и собствениците на имота, въз основа на които в регистъра като собственик с противопоставими права е вписан И. В. Ц.. Е. М. счита, че извършеното изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], община Ботевград, област София относно данните за собственост и собственици на процесния имот е незаконосъобразно, поради което извършеното изменение следва да бъде отменено. Жалбоподателката подчертава, че доколкото обжалваното изменение е извършено в хипотезата на чл. 53а във вр. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, същото се осъществява без издаване на заповед, като волеизявлението на Началника на СГКК - София област за извършване на изменението е обективирано в обжалваното Уведомление с изх.№ 24-15429 от 20.03.2026г. Навежда доводи, че актовете, издадени в хипотезата на чл.53а от ЗКИР, представляват административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не са изключени от обхвата на съдебния контрол за законосъобразност, поради което жалбата е допустима с оглед наличието на годен за обжалване административен акт. В жалбата се посочва още, че съгласно нормата на чл.53, ал.1 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват пpи следните хипотези: 1. При възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. При отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на, ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. При констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Според Е. М., в конкретният случай е безспорно, че производството е по повод промяна на данните, подлежащи на записване - вписването на нови собственици. Сочи, че от друга страна, законодателят е предвидил в редакцията нa ал.2 на същата разпоредба, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно - на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Жалбоподателката е категорична, че в настоящия случай обаче не е налице друго вещно право на собственост, доколкото документът, с който третото за спора лице се легитимира, е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение. Изтъква, че нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 от ГПК, че това е охранително производство, посочено в чл.569, т.2 от ГПК, както и че това производство е различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове - чл. 569, т. 1 от ГПК и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 от ГПК. Подчертава, че законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства - чл. 587, ал. 1 от ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл.587,ал. 2 от ГПК. Сочи, че в рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства – изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик, като в случай, че е налице признание, нотариусът издава нотариален акт - чл. 587, ал. 3 ГПК. Посочва се още, че съгласно чл.179,ал.1 от ГПК - официалният документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Подчертава се, че нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред и че той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал. 1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени вписаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Акцентира се , че целта на производството по чл. 587 от ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост, както и че дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Твърди се, че нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право, поради което съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 от ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респективно – на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, а.л. 1 ГПК , като се позовава на Тълкувателни решение N° 11 от 21. 03.2013 а по тълк. д. N° 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Е. М. счита, че доколкото към настоящия момент е налице образувано гражданско производство по установяване, че третото лице не е собственик на процесния имот, респективно - за отмяна на нотариалния акт, въз основа на който И. В. Ц. се легитимира като собственик, процесното изменение е извършено незаконосъобразно. С тези доводи жалбоподателката Е. М. иска от съда да постанови решение, с което да отмени извършеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни последици . В хода на съдебното производство, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Б. К., поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли съда бъде уважена, с произтичащите от това правни последици, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските. Ответникът Началникът на СГКК-Софийска област , представляван адв. Л. Ц., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата - като неоснователна и недоказана - и да остави в сила административния акт – писмо-уведомление - като законосъобразно и правилно. Аргументира се, че оспореното изменение е законосъобразно, съответстващо на материално-правните норми и целта на закона от компетентен орган. Според ответника, от административната преписка и доказателствата приети по делото е видно, че налице е документ, а именно - нотариален акт, удостоверяващ дублирането на носители на правото на собственост за процесния по делото имот и че в такъв случай разпоредбата на чл. 53, ал 2 от ЗКИР е категорична, че при наличие на противопоставими права на собственост за един и същи имот в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи, когато се установи идентичност на този имот, като в случая това е строено. Намира, че съдът не следва да взема предвид наведения довод, че е налице граждански спор между жалбоподателката и заинтересованата страна, тъй като едва след окончателен съдебен акт по образуваното гражданско дело в районния съд, с който съдебен акт този спор за материално право бъде разрешен, то за административния орган ще е налице основание по чл. 53а от ЗКИР да остави в регистъра едно от двете лица с конкуриращи се права и съответно - да заличи другия. Ответникът е категоричен, че в процесния случай към настоящия момент тези предпоставки не са налице, не е отпаднало основанието за извършване на записването на И. Ц. в кадастралния регистър за процесния имот, нито това основание е било налице към датата на извършване на изменението на кадастралния регистър на [населено място], което изменение е предмет на оспорване в това съдебно производство, а и не е налице и към момента. Началникът на СГКК – Софийска област моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатски хонорар в размер на 2500евро, тъй като счита този размер на възнаграждение за прекомерен, съобразно правната сложност на делото, заседанията, документите, които са представени. В допълнително представени писмени бележки ответникът доразвива доводите си за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на извършеното изменение на КККР на [населено място]. Аргументира се, че оспорвания акт – писмо- уведомление изх.№24-15429/20.03.2026г. е акт, издаден от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изтъква, че в случая се налице предпоставките по чл.53,ал.2 от ЗКИР за изменение на кадастралния регистър и че издаденият акт е законосъобразен и правилен. Моли съда да отхвърли жалбата на Е. Л. М. като неоснователна . Заинтересованата страна И. В. Ц. не взема становище по жалбата и не ангажира доказателства. Съдът като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е извършеното изменение на кадастралния регистър на [населено място], касаещо имот с идентификато𹕕•по отношение данните за собственост и собствениците на имота, за което изменение жалбоподателката е уведомена с Уведомление с изх.№24-15429-20.03.2026г. на Началника на СГКК – гр. София. С посоченото уведомление, издадено на основание чл.61, ал.1 от АПК във вр. с чл.18а,ал.8 от АПК, чл.53,ал.3 от ЗКИР , се уведомява Е. М., че на основание чл.51,ал.3 от ЗКИР, е извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], състоящо се в записване като собственици на имот с идентификатор № ••• освен на Е. Л. М. , с документ за собственост Договор за делба № 7680 от 07.09.2000г., издаден от Районен съд Ботевград, на И. В. Ц., с документ за собственост [нотариален акт], том II, рег. 524, дело 272 от 10.03.2026г., вписан в Служба по вписванията [населено място]. Началникът на СГКК – гр. София се е мотивирал, че съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на дублирани права на собственост, съответно на друго вещно право по отношение на един и същ имот, в КРНИ се записват данните за всички лица и документи, поради което, в КРНИ за имот с [идентификатор] е извършено записване на И. В. Ц.. Уведомлението за така извършеното изменение в кадастралните регистри на [населено място] е съобщено на Е. М. на 29.04.2026г., видно от удостоверяването на това обстоятелство в известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка / л. 19 от делото /. Недоволна от така извършеното изменение на кадастралните регистри жалбоподателката е сезирала на 11.05.2026г. съда, чрез СГКК – гр. София , с жалба, въз основа на която е образувано настоящето.„ Въз основа на представената и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорвания акт се установява, че изменението на кадастралните регистри на [населено място] е извършено по повод постъпило Заявление№01-192810-18.03.2026г., подадено на основание чл. 51, ал.4 от ЗКИР, с което е поискано нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти – вписване на собственик на имот с идентификато𠹕••, собственост на И. В. Ц.. Към заявлението за извършване изменение на кадастралния регистър е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №30,том I , рег.№284, дело №26 от 2026г. на Н. Т. Ф., с район на действие Районен съд- [населено място]. Началникът на СГКК – Софийска област, след извършената проверка на представените към заявлението документи, с които заявителя се легитимира като собственик на имота, за който иска да бъде направено изменение в кадастралния регистър, е направил изменение в кадастралния регистър като е записал като собственици на процесния имот с идентификато𠹕••Е. Л. М., въз основа на представения документ за собственост - Договор за делба № 7680 от 07.09.2000г., издаден от Районен съд Ботевград, така и И. В. Ц., въз основа на представения със заявление от 18.03.2026г. документ за собственост - нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение по чл. 587, ал. 2 от ГПК №30, TOM I, рег. №284, дело №26 от 10.03.2026 год. на нотариус Т. Ф., вписан в регистъра на НК под №408, който акт е вписан в Служба по вписванията - [населено място] под №163 от 10.03.2026 г., с който И. В. Ц. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение: ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Ботевград, обл. София, no КК и КР, одобрени със Заповед № РД18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], ул. •••, с площ от 669 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 915, кв. 55, парцел IX, при сьседи: •••, •••, •••, •••и •••. От представените доказателства се установява и че жалбоподателката Е. Л. М. е вписана в кадастралните регистри на недвижимите имоти към кадастрална карта на [населено място] като собственик на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Ботевград, обл. София, пo КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18- 49/ 14.10.2011г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], ул. •••, с площ от 669кв.м, трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване/ до 10м./ ,с предишен идентификатор : няма , номер по предходен план: 915, [жк], парцел XI и пpи съседи: •••, •••, •••, ••• и •••. на основание Договор за доброволна делба № 7680 от 07.09.2000 г. Към жалбата е представена искова молба от Е. Л. М. срещу И. В. Ц., с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК с вх.№6186/ 11.05.2026г., която искова молба е вписана в Службата по вписванията – [населено място], а в хода на съдебното производство е представено и приобщено като доказателство по делото Определение рег.№554/08.07.2026г., постановено по гр.д.№2126/2026г. на Районен съд – гр. Ботевград, от което дело е видно, че е образувано гр.д.№2126/2026г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград по подадената от Е. М. искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537 от ГПК по отношение на имот с идентификато𹕕•. При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от заинтересувано лице в производството, по аргумент от § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на имота. При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168, вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността му. Анализът на събраните доказателства обосновава извод за неоснователност на жалбата на Е. М., поради което същата следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на настоящия съдебен състав на Административен съд – София област да направи тези изводи са следните : Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началникът на СГКК – Софийска област и следователно не е налице порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК, което да има за последица незаконосъобразност на акт. Процесният акт е издаден в рамките на предвидената в ЗКИР облекчена процедура, без издаване на изрична заповед за изменението на кадастралните регистри, само чрез вписване в кадастралния регистър, за което са уведомени заинтересованите лица. Самото изменение на кадастралния регистър ,извършено от Началника на СГКК – Софийска област представлява волеизявление, което има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Безспорно актовете, издадени в хипотезата на чл.53а от ЗКИР представляват административни актове по смисъла на чл.21 и представляват годен предмет за оспорване за законосъобразност пред съда по реда на АПК. При постановяването на обжалвания акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват отмяната му на това основание – чл.146, т.3 от АПК. Извършеното изменение е и материално законосъобразно и не е налице основание за отмяната му поради порок по смисъла на чл.146,т.4 от АПК. Съобразно нормата на чл.53,ал.1 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва при следните хипотези :1 при възникване на нови или промяна на данните , подлежащи на записване;2. При отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41,ал.6 от ЗКИРП; 3. При констатиране на съответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗКИРР регламентира, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Именно в хипотезата на чл.53,ал.2 от ЗКИР Началникът на СГКК – Софийска област е извършил оспорваното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място]. Анализът на събраните доказателства налага безапелационен извод че в случая са налице два различни правни субекта, притежаващи документи, с които се легитимират като собственици на един и същ поземлен имот тоест налице е дублиране на титули за собственост. В рамките на проведеното административно производство и въз основа на представените от И. Ц. документи, легитимиращи го като собственик на въпросния имот и след направената констатация за същия този имот с идентификато𹕕•по кадастралната карта на [населено място] в кадастралния регистър на недвижимите имоти от една страна, и вписан друг собственик на същия имот Е. Л. М. – въз основа на договор за дела Началникът на СГКК – Софийска област е длъжен да приложи нормата на чл.53,ал.2 от ЗКИР и да направи изменение в кадастралните регистри на недвижимите имоти, като впише всички данни за всички собственици и всички документи, с които тези лица се легитимират като собственици в КРНИ. Началникът на СГКК – Софийска област не може да впише част от лицата, легитимиращи се като собственици на един и същ имот. Административният орган не разполага с правомощия да проверява валидността на представените пред него документи за собственост и да отрича вещни права върху същия този имот на лицето, което по-късно е представило документи, легитимиращи го като собственик, нито притежава компетентност, а и правомощия да решава спор за собственост при наличие на противопоставими права на двама различни собственици върху един и същ имот. В конкретното производство административният орган има единствено правомощието да отрази данните на собствениците на даден имот съобразно представените от тях документи за собственост. В конкретния случай началникът на СГКК въз основа на представените от И. Ц. документи, легитимиращи го като собственик е бил длъжен за извърши обжалваното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти и да впише всички титуляри на правото на собственост на имот с идентификато𠹕••, както и документите, удостоверяващи правото ме на собственост. Така извършеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти е направено в съответствие с императивното изискване на чл.53,ал.2 от ЗКИР и не са налице основания за отмяната му поради наличие на порок по смисъла на чл.146,т.4 от АПК. В тази връзка, споделими от съда са доводите на ответника, че изменението на кадастралния регистър на недвижимите имоти е постановено при правилно прилагане на материалния закон – чл.53,ал.2 от ЗКИР, защото при наличие на конкуриращи се титули за собственост административният орган е длъжен да впише всички лица и документи, тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма правомощия да разрешава спорове за собственост или да преценява материално-правната законосъобразност на представения нотариален акт. Б. Н. на СГКК – Софийска област не разполага правомощие да извършва материално-правна проверка относно валидността и противопоставимостта на представения нотариален акт, нито да разрешава спорове за собственост между лица, представящи конкуриращи се титули за право на собственост върху един и същ имот. Ето защо, след като и жалбоподателката Е. М., и заинтересованата страна И. Ц., се легитимират като собственици на един и същи имот въз основа на годен титул за собственост, то оспореното изменение от началника на СГКК – Софийска област в кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място] се явява съответно на материалния закон и следва да бъде потвърдено , жалбата на Е. М. - да бъде оставена без уважение като неоснователна . Изцяло неотносими в това производство са вещно- правните доводи на жалбоподателката Е. М.,че в случая не е налице друго вещно право на собственост, доколкото документът, с който третото за спора лице се легитимира е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и че чрез този нотариален акт И. Ц. не може да се легитимира като собственик на и конкретния имот. Както вече посочи съдът, спорът за собствеността върху процесния имот е предмет на друго съдебно производство висящ пред Районен съд – гр. Ботевград. Ако със съдебно решение по предявения от жалбоподателката Е. М. пред гражданския съд установителен иск по чл.124,ал. 1 от ГПК се установи, че заинтересованата страна И. В. Ц. не е собственик на процесния имот , то това ще бъде предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастралния регистър по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, като останат отразени само правата на действителния собственик на имота, респективно - основание за заличаване на нанесените в кадастъра субекти, чиито права са отречени. До постановяването на влязло в сила решение по този спор регистрирането от административния орган на документите за конкуриращите се титули за собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 ЗКИР Изложеното, мотивира съда да приеме, че на този етап, административният орган законосъобразно е предприел изменението на данните за собственика в кадастралния регистър за ПИ с идентификатор № ••• по КККР на [населено място], вписвайки в кадастралния регистър на недвижимите имоти всички лица, представящи титули за собственост и всички документи, а жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли. При този изхода на делото, направените от жалбоподателката разноски остават в нейна тежест. С оглед своевременна претенция, ответната страна има право на разноски. При липса на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, Е. М. следва да бъде осъдена да заплати на АГКК – [населено място] разноски в размер на 639,11евро., представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.07.2026г. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София област, седми състав ,