Решение № 321 от 22.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 222/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С Решение № 1431 от 14.12.2022 г., постановено по т.д.№ 1589/2022 г. по описа на СГС, на основание чл.68 от ЗБН, е допълнен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, като в него е включено вземане на Министерство на земеделието за разноски за съдебното производство в размер на 50 031, 16 лв. съгласно изпълнителен лист, издаден на 14.03.2021 г., въз основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д.№ 1102/2017 г. и Решение №70/13.01.2017 г. по т.д.№3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, посочено е, че вземането е необезпечено и е с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. В срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, в заглавната част на която жалба е посочено, че се обжалва решение № 1431 от 14.12.2022г., постановено по т.д.№ 1589/2022 г. по описа на СГС. В петитума на жалбата е посочено, че се иска да бъде отменено решение №70 от 13.01.2107 г., постановено по т.д.№3738/2016 г. С допълнителна молба е отстранено посоченото противоречие в искането и обстоятелствената част от жалбата, като е уточнено, че се иска да бъде отменено решение № 1431 от 14.12.2022г., постановено по т.д.№ 1589/2022г. по описа на СГС. С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на посоченото решение поради нарушение на ЗБН. Страната счита, че самото вземане и е такова, което не подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, тъй като не представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на ЗБН. Поддържа се, че в този закон е уреден специален ред за предявяване на вземания – Глава пета ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ като сроковете по чл.63 от ЗБН и чл.65 от ЗБН отдавна били изтекли и искането на кредиторапреклудирано. В ЗБН нямало уредено допълнително предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, както е предвидено в чл.688, ал.3 от ТЗ. Моли за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания. В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна в производството- Министерство на земеделието, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и необоснована. Посочва, че в ЗБН е предвиден ред, по който да бъдат включени в списъка на приетите вземания тези, които са установени с решение по чл.68, ал.3 от ЗБН и това е чл.71, ал.1, предл. второ от ЗБН. Счита за правилни изводите на съда, че синдикът не може да откаже изпълнение на съдебно решение, постановено в производство с негово участие и че това решение е задължително в неговата цялост. Моли се обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не претендира разноски и не са заявени доказателствени искания. Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна съдът намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по възражение на Министерство на земеделието с вх. № 300562/22.08.2022 г., срещу отказа на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), да включат в Списъка на приетите вземания вземането му за съдебни разноски за съдебното производство в размер на 50 031, 16 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, като е поискано вземането да бъде включено с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. По делото се установява, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. Решението на съда е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 22.04.2015 г. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД - 20.06.2014 г. Не се спори между страните, че с Решение № 70/11.01.2017 г., постановено по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, е допълнен списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, като са включени в него вземанията на Министерство на земеделието и храните, както следва: вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1347/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105, 08 лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1348/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105, 08 лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1345/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105, 08 лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1346/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 13.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 9 914, 42 лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; осъдена е „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 56 465, 02 лева; банката е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните, разноски за съдебното производство в размер на 50 031, 16 лева. С Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, е отменено решението на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен списъкът по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата на банката с вземането на министерството за законна лихва върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. № 1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г. – 21.04.2015 г. в размер на 40 229, 66 лева и поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, и вместо него е постановено, че се допълва списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата на банката с вземане на МЗХ за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. № 1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. за периода 22.04.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 14 099 лева, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН, обезпечение няма; оставено е без уважение възражение на Министерство на земеделието и храните срещу решението от 18.01.2016 г. на синдиците на банката в частта, с която претендира допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата на банката с вземането на МЗХ за законна лихва върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. № 1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г. – 21.04.2015 г. в размер на 26 130, 66 лева; потвърдено е решението на СГС в частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен списъкът по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата на банката с вземането на МЗХ по банкови гаранции № 1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. и с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; осъдена е банката да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 6 927, 48 лева и МЗХ – държавна такса в размер на 130, 65 лева. С Определение № 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., не е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – София и е оставена без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 от ГПК насрещната касационно жалба на министерството на земеделието. Видно от данните по делото е, че въз основа на съдебните решения е издаден на 04.03.2021 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, изпълнителен лист, съгласно който „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски за съдебното производство в размер на 50 031, 16 лева. С писмо с изх. № 4283/21.11.2018 г., изпратено от синдиците на “КТБ” АД (н.) и получено от Министерство на земеделието (с вх. № 70- 5166/27.11.2018 г.), е отказано искането на министерството за включване в списъка на приетите вземания на присъдените им съдебно-деловодни разноски като вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Посочено е, че разноските на кредиторите във връзка с участието им в производството по несъстоятелност на банка не подлежат на удовлетворяване в това производство, а извършването им следва да остане за сметка на кредитора, който ги е реализирал. С писмо с изх. № 91-246/13.04.2021 г., изпратено от министерството до синдиците на “КТБ” АД (н.), изпълнителният лист е изпратен в оригинал на несъстоятелната банка и е направено искане вземането по същия да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката. С писмо с изх. № 1087/11.06.2021 г., изпратено от синдиците на “КТБ” АД (н.) и получено от министерството (с вх. № 91-246/14.06.2021 г.), е отказано искането му за включване в списъка на приетите вземания на присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно представения изпълнителен лист от 04.03.2021 г., издаден от СГС, ТО, VI-11 състав, издаден въз основа на влязло в сила решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС и решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на САС. В писмото е посочено, че разпоредбата на чл. 70 от ЗБН е относима единствено към вземането, което е предмет на спора във връзка с подаденото от страна на министерството възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, но не и по отношение на присъдените разноски в съдебното производство, тъй като същите не подлежат на включване/допълване. Посочено е, че съобразно чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗБН масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а вземането за разноските по изпълнителния лист е възникнало на значително по-късен етап от откриване на производството, а именно с влизане в сила на съдебното решение. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна: Съгласно чл. 70 от ЗБН не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на вземанията произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 от ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗБН установява задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН/ одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения/ с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно производство. (В този смисъл Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О.). В процесния случай, както и първоинстанционният съд е посочил, след като синдикът е участвал в производството по чл. 68 от ЗБН, то за банката е задължително съдебното решение в неговата цялост и същото подлежи на изпълнение по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 94 от ЗБН. Разноските на възразилия кредитор, провел успешно производството по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, не могат да бъдат оспорвани от синдика и преразглеждане в последващо исково производство. Решение № 70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, и Определение № 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., постановени във водения между страните спор по реда на чл. 68 от ЗБН, са задължителни за всички съдилища и за страните по делото. На следващо място и във връзка с оплакванията на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) досежно момента на възникване на процесното вземане за разноски, настоящият състав изцяло споделя мотивите на СГС, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Следва да се изтъкне, че Върховният касационен съд категорично приема, че е налице правна възможност за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на "КТБ" АД, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са изрично посочени в закона. Както е прието и в цитираното по-горе Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, I ТО, разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗБН установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземана към банката. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. Поради изложеното, настоящият състав изцяло споделя изводите на СГС, изложени в обжалваното решение, че подаденото от Министерство на земеделието възражение е основателно и процесното вземане на Министерство на земеделието за съдебни разноски в размер на 50 031, 16 лв., чието съществуване е установено с влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист от 04.03.2021 г. въз основа на Решение №1955/14.08.2017 г. по т.д.№ 1102/2017 г. по описа на САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, следва да бъде включено на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН в списъка с приети вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. По разноските: На осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ във вр. с чл. 612, ал. 2 от ТЗ жалбоподателят – ответник следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното обжалване в размер на 250, 16 лева. Воден от изложеното съдът