Решение № 3562 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2567/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.129, ал.5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалба на дружество „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД, със седалище в град Бургас, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-161/10.12.2025г., издадена от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Бургас, с която е спряна дейността по оползотворяване с код R12 и R13 с отпадъците по Разрешение № 02-ДО-483-00 от 12.10.2015г. на площадка № 1 в град Карнобат до отстраняване на всички нарушения, установени с нарочна проверка от експерти от РИОСВ Велико Търново и МОСВ София.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ поради нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и несъобразяване с целта на закона. Заявено е искане за отмяна на ЗППАМ и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т. Е., оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът по оспорването – Директорът на РИОСВ Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

С Решение № 02-ДО-483-00/12.10.2015г. на Директора на РИОСВ Бургас (наричано по – надолу Решението) на основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО на дружеството „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД е разрешено да извършва дейности с кодове R12 и R13 по третиране на отпадъци на площадка № 1 с местонахождение гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас, Промишлена зона, парцел № 10, УПИ Х-66, кв. 11 по плана на гр. Карнобат, по конкретно посочени в разрешението вид, количество и произход на отпадъците (листове 75-81).

Видът, количеството, произходът на отпадъците и дейностите по третиране са посочени в таблица, съдържаща 47 пункта. Кодовете на разрешените дейности са R12 и R13 по Приложение № 2 към §1, т.13 от ПЗР на ЗУО.

В т. II от Решението изрично са посочените М. и технологии за третиране на отпадъци по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията : съдове – резервоари и метални варели, за съхраняване на входящи отпадъци с посочен обем; съдове – резервоари, метален контрейнер и метални варели, за съхраняване на крайни продукти от предварителното третиране; инсталация за обработка на нефтсъдържащи отпадъци до 10т денонощно, включваща приемни съдове, подгреватели, пещ, комбиниран изпарител, вакуум компресор с воден пръстен, хладилник кондензатор, сепаратори, филтри, помпи; парокотелна инсталация; едноетажна страда; две хидравлична преса с различни параметри.

Подробно са описани и етапите, през които ще протича обработката на нефтосъдържащи и маслосъдържащи отпадъци.

Във връзка с постъпил в РИОСВ Бургас сигнал за силна миризма на сяра от канализацията на санитарните помещения на сграда на друго дружество, на 07.01.2025г. от служители на РИОСВ Бургас била извършена извънредна проверка на обекти в промишлена зона „С.“, вкл. база за съхранение и преработка на отпадъчни нефтопродукти на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол (КП) № 026264/К-8-1/07.01.2025г. (листове 71-74), в който е посочено, че към момента на проверката инсталацията за обработка на нефтосъдържащи и маслосъдържащи отпадъци, състояща се от 2 броя приемни резервоари за съхранение, парокотелна инсталация и помпено оборудване, не работи. За подгряване на нефтосъдържащите отпадъци се използвал котел, работещ на гориво дизел. На площадката имало голямо количество непокрити метални варели, съдържащи отпадъчни нефтопродукти, които не били обозначени с надпис за вид и наименование на отпадъка. Част от металните варели били покрити с водонепромокаемо покривало. Около част от варелите на площадка, насипана със ситна фракция чакъл, с приблизителна площ около 20-30 м2, бил обособен частичен борд от бордюрни плочи от три страни.

Проверяващите констатирали, че около 50 броя варели, съдържащи отпадъчни нефтопродукти, се съхранявали на площадката без обваловка на различни места в имота. На места по площадката около металните варели се наблюдавали следи от нефтопродукти, посипани със ситна фракция чакъл. Извън бетоновата обваловка на инсталацията били поставени четири броя метални цистерни.

Със Заповед № РД-697/30.09.2025г. на Министъра на околната среда и водите (ОСВ) била разпоредена комплексна проверка на място на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД, при която да бъде установено съответстват ли на описаните в документа за дейност с отпадъци съоръженията на площадката, тяхното техническо състояние и капацитет, както и какви дейности са извършвани през 2024 г. на площадката с отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Поименно са определени служители на РИОСВ Велико Търново и МОСВ, които да извършат проверката, както периода, в който да бъде извършена (лист 86).

На 27 и 28 октомври 2025 г. била извършена проверка от служители в отдел „КД“ на РИОСВ Велико Търново и гл. експерт „УООП“ в МОСВ, на площадка за събиране, съхранение и предварителна обработка на нефтосъдържащи отпадъци, находяща се в гр. Карнобат, Промишлена зона, парцел № 10, УПИ Х-66, кв. 11 по плана на гр. Карнобат, стопанисвана от „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД. На проверката присъствал М. Ч. – управител на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД.

Резултатите от проверката са обективирани в КП № УО-ВБ-65/27-28.10.2025г. (листове 9-11), според който на площадката били установени следните съоръжения:

1/два броя резервоари с обем 700 куб. м., които по обяснения на управителя на дружеството били в процес на ремонт и не се експлоатирали;

2/седем броя резервоари с обем 25 куб. м. - в процес на ремонт респ. не се експлоатират, според обяснения на управителя;

3/два броя резервоари с обем 50 куб. м., които също не се експлоатирали към момента на проверката;

4/парокотелна инсталация, която също не работела към момента на проверката;

5/един брой електронна автовезна.

Проверяващите установили съхранение на нефтопродукти, примесени с вода, в метални варели от 200 л. (с липсващи капаци) и в пластмасови съдове с обем от 1 куб.м., съхранявани на открито на небетонирана и/или друга маслоустойчива повърхност. Според обясненията на управителя Ч., на площадката се извършвало единствено обезводняване на нефтосъдържащи отпадъци.

В таблица № 1 са посочени данните от годишен отчет по Приложение № 18 за 2024г. :

1/код 13 07 03*(други горива, вкл. смеси) – 123.66 тона.

2/код 13 05 06* (масло от маслено-водни сепаратори) -51.585 тона.

3/код 12 01 14* (утайки от машинно обработване, съдържащи опасни вещества) - 0.237 тона.

4/код 13 05 03* (утайки от маслоуловителни шахти (колектори) – 151.146 тона.

5/код 13 03 10* (други изолационни и топлопредаващи масла) - 0.12 тона.

6/код 13 05 02* (утайки от маслено-водни сепаратори) – 30.615 тона.

7/код 16 07 08* (отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти) - 236.29 тона.

8/код 16 01 07* (маслени филтри) - 5.922 тона.

9/код 13 07 01* (газьол, котелно и дизелово гориво) - 2.1 тона.

10/код 12 03 01* (промивни води) - 21 тона.

11/код 13 02 08* (други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки) - 1.52 тона.

12/код 19 02 05* (утайки от физико-химично обработване, съдържащи опасни вещества) - 1.674 тона.

13/код 05 01 03* (дънни утайки от резервоари) - 1.102 тона.

14/код 13 05 07* (води от маслено-водни сепататори, съдържащи масла) - 164.88 тона.

В таблица № 2 са описани данните от годишния отчет Приложение № 9 за 2024г., според който :

1/по код 13 05 06* (масло от маслено-водни сепаратори) налични към 01 януари са 257.106 тона, образувани са 785.329това, предадени са 331.54 тона, налични към 31 декември – 710.895 тона.

2/По код 13 02 08* (други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки) налични към 01 януари са 0.928 тона, образувани са 0.438 тона, предадени – 0 тона, налични към 31 декември са 1.366 тона.

3/По код 13 05 06*(масло от маслено-водни сепаратори) – 331.54 тона са предадени на „Полихим-СС“ ЕООД.

КП е подписан от проверяващите, както и от управителя на дружеството – жалбоподател, който вписал, че няма възражения по констатациите, отразени него.

С писмо рег. № 05-08-3032/21.11.2025г. на Заместник-министъра на ОСВ Директорът на РИОСВ Бургас бил уведомен за резултатите от извършената проверка, като е посочено, че установените и описани съоръжения и елементи в КП от проверката не съответстват на описаните в Решението. Същите не отговаряли на понятието инсталация, тъй като не били свързани технологично помежду си, с видимо липсващи елементи по тях (кранове, горелки, връзки и т.к.). Техническото им състояние към момента не позволявало да се експлоатират. Сочи се още, че се потвърждават констатациите от проверките на РИОСВ Бургас, извършени на 01.11.2024 г. и 07.01.2025 г., отразени в Доклад с изх. № УО-942/16.06.2025 г. на РИОСВ Бургас до МОСВ в частта, че инсталацията не работи, но се различават в частта, че наличните елементи и съоръжения на площадката от инсталацията за обработка на отпадъци, съдържащи нефтопродукти, съответстват на описаните в разрешение за дейности с отпадъци № 02-ДО-483-00/12.10.2015 г.

Направени са и изводи, че водената отчетност в НИСО не съответства и противоречи на направените констатации на РИОСВ Бургас на дати 01.11.2024 г. и 07.01.2025 г. по отношение на дейността третиране на отпадъци, с код R 12, тъй като при извършената служебна проверка на водената отчетност от „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД в НИСО за отчетна книга по Приложение № 4 - Оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци (разпечатка от 30.10.2025 г,) се констатирало, че на площадката в гр. Карнобат е извършено третиране на отпадъци съответно в количество:

• на 07.01.2025 г. е третиран отпадък с код 16 07 08* в количество 1,02 т.:

• на 01.11.2024 г. е третиран отпадък с код 16 07 08* в количество 23,18 т.

На посочените дати (датите от проверките на РИОСВ Бургас) в доклада до Министъра на ОСВ е отразено, че инсталацията не работи.

Сочи се, че видно от информацията в НИСО за отчетна книга по Приложение № 4 - Оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, при капацитет на инсталацията 10т./24ч., съгласно издаденото от РИОСВ Бургас Решение, количеството на третираните отпадъци на дата 01.11.2024 г. надвишава разрешения капацитет на инсталацията.

С оглед установеното, са дадени указания на Директора на РИОСВ Бургас за издаване на ЗППАМ на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД на основание чл. 126, чл. 128, т.2, чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО, както и да бъдат предприети действия по проследяване на извършвания ремонт на площадката, до привеждането на площадката в съответствие с изискванията на Наредба № Н-4 за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци (листове 58-59).

В тази връзка и след извършен анализ на установените в хода на развилото се административно производство факти и обстоятелства, Директорът на РИОСВ Бургас издал оспорената ЗППАМ № РД-161/10.12.2025г., с която на основание чл. 126 вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО е спряна дейността по оползотворяване с код R12 и R13 на отпадъците по Решение № 02-ДО-483-00 от 12.10.2015г. на площадка № 1 в град Карнобат до отстраняване на всички нарушения, установени с нарочна проверка от експерти от РИОСВ Велико Търново и МОСВ София.

В обстоятелствената част на акта са възпроизведени основните положения от Решението. Установените и описани в КП № УО-ВБ-65/27-28.10.2025г. съоръжения и елементи не съответстват на описаните в Решението. Същите не отговаряли на понятието инсталация, тъй като не били свързани технологично едни с други, с видимо липсващи елементи по тях (кранове, горелки, връзки и т.н.), а техническото им състояние към момента на проверките не позволявало да се експлоатират. Установеният прием на отпадъци показвал, че на нея се извършват дейности и по двата кода – първично обезводняване (разделяне) на водата от нефтопродукта. Описани са и други констатации от констативните протоколи, подробно посочени по – горе в изложението.

Не се изпълнявало условие 4.1.9 от Решението отпадъците на открито да се съхраняват на небетонирана и/или друга маслоустойчива повърхност.

Твърдението на управителя Ч., че се извършвало единствено обезводняване на нефтосъдържащи отпадъци означавало, че се нарушава условие 9.10, тъй като предварителното третиране на отпадъците не се извършва според последователността в т.ІІ от Решението.

Нямало поставени обозначителни табели/надписи с код и наименование на отпадъка, съгласно условие 4.1.7 от Решението.

Заповедта е връчена на дружеството на 16.12.2025г., съгласно представеното по делото известие за доставяне (лист 60). Жалбата е подадена на 22.12.2025г., при спазване на 14-дневния срок за обжалване, изрично указан в обжалваната заповед.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, вкл. и съгласно изричната разпоредба на чл.129, ал.5 от ЗУО, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Директора на РИОСВ Бургас, който според чл. 128, т. 2 от ЗУО спира дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците.

Актът е в предписаната от закона форма и съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК и чл.129 от ЗУО, тъй като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. ЗППАМ е мотивирана подробно, а фактите са изложени ясно и безпротиворечиво. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират нейната отмяна. От контролния орган по чл. 113, ал. 1 от ЗУО е извършена проверка, съобразно правомощията му по чл. 119, ал. 1 от ЗУО, резултатите от която са обективирани в нарочни КП, съгласно изискването на чл.119, ал.7 и чл.120 от ЗУО. Именно констатациите в КП са мотивирали и издаването на процесната ЗППАМ. При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи за допуснати такива нарушения, изводими от липсата на издадени предписания, доколкото последните не са задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ. Условията на Решението за оползотворяване на отпадъци съдържа достатъчно ясни и точни условия, които е следвало да бъдат спазвани стриктно от титуляра му, без да е необходимо същият да бъде напътстван, подканян и изрично уведомяван, че трябва да спазва всички условия по решението.

Оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Предназначението на ПАМ, съгласно чл. 126 от ЗУО, е да предотврати или осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Релевантният за приложението на разпоредбата на чл.128, т.2 от ЗУО, на която се е позовал административният орган, юридически факт е фактът на допуснатите административни нарушения по чл. 136, ал. 2, т. 2, т.4, т.5, т.8 от ЗУО и настъпили вредни последици. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно да е установено извършено нарушение на императивната правна норма и да е възникнала непосредствена опасност от увреждане на компонентите на околната среда и риск за здравето и живота на хората. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда и са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Спорът се свежда до това дали действително и с оглед констатациите от извършената проверка е установено извършено, съответно извършващо се нарушение, на относимото и съобразено по-горе законодателство, регулиращо управлението на отпадъците. Това е и основната предпоставка, която води след себе си законосъобразното ангажиране на предвидената в случая от законодателя държавна административна принуда, чрез която, от една страна, следва да се преустанови продължаването на вече констатираното нарушение, както и да се възстановят вредните последици.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството е осъществило състава на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО. Съгласно посочената разпоредба всяко отклонение в дейността на лицата, които притежават разрешение за третиране на отпадъци от условията, определени по чл.35, ал.1, т.1 и/или в регистрационния документ по чл.35, ал.3 и 5, е въздигнато в нарушение, за което се налага имуществена санкция. Според §1, т.44 от ДР на ЗУО, "третиране на отпадъци" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, вкл. подготовка преди оползотворяване или обезвреждане. В конкретния случай се установява, че към датата на проверката дружеството извършва третиране на отпадъци по см. на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, за което му е издадено Решение № 02-ДО-483-00/12.10.2015г. на Директора на РИОСВ Бургас. Установено е, че жалбоподателят, като титуляр на разрешението за дейности с отпадъци, не изпълнява условията по в т. ІІ от Решението, тъй като при извършената проверка от служители на РИОСВ Велико Търново било установено, че два броя резервоари с обем 700 куб. м., седем броя резервоари с обем 25 куб. м. и два броя резервоари с обем 50 куб. м., не се експлоатирали към момента на проверката, а според управителя на дружеството били в ремонт. Парокотелната инсталация също не работела към момента на проверката. Идентични обстоятелства били констатирани и при проверката, извършена от служители на РИОСВ Бургас на 07.01.2025г., като в КП е отразено, че инсталацията за обработка на нефтосъдържащи и маслосъдържащи отпадъци, състояща се от 2 броя приемни резервоари за съхранение, парокотелна инсталация и помпено оборудване, не работят. За подгряване на нефтосъдържащите отпадъци се използвал котел, работещ на гориво дизел.

Установеното от проверяващите противоречи на методите и технологиите за третиране на отпадъци, посочени в т. II от Решението, където е предвидено, че доставените на площадката с автоцистерни отпадъци посредством автоналивна естакада ще се прехвърлят в приемните резервоари. След достигане на необходимото ниво в резервоарите започва обработката на отпадъка, включваща обогрев и отстояване за определен период. Работният разтвор на деемулгатора е предвидено да приготвя на място и дозира с наличните помпи. В резервоарите става първичното разделяне на водата от нефтопродукта. Отделената вода се събира в резервоар, а нефтопродуктът чрез помпа се изпраща към инсталацията.

В инсталацията е предвидено да се извършва концентриране на нефтопродукта и обезводняването му при температура до 150° С, Получените в инсталацията концентрат с кодове 13 05 06* или 19 02 07* и отпадъчни води се извеждат от инсталацията и се прехвърлят в резервоарите за отпадъци - крайни продукти и отпадъчни води.

При положение че нито едно от посочените съоръжения не функционира, няма как жалбоподателят да е изпълнявал дейността си в съответствие с издаденото Решение. Неоснователни са възраженията за извършван ремонт на съоръженията, респ. инсталацията, като, от една страна, за тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства, а от друга, контролните органи са извършили две проверки в дълъг времеви период. Едната е била извършена на 07.01.2025г., а втората – на 27/28.10. 2025г., т.е. близо 10 месеца по-късно, като и при двете проверки инсталацията и съоръженията към нея не са работели. Житейски и логично оправдано би било, ако действително е извършван ремонт на същите, то той да е приключил за толкова дълъг период. Също така КП № УО-ВБ-65/27/28.10.2025г. е подписан без възражения от управителя на дружеството, присъствал при извършване на проверката.

Правилен е извода на административния орган и за нарушението по чл. 136, ал.2, т.2 от ЗУО, който предвижда нарушаване на изискване по чл.8, ал.2 от с.з. Съгласно посочената разпоредба, притежателите на отпадъци са длъжни: 1.да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците; 2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци; 3. да предприемат всички мерки за несмесване на: а) опасни отпадъци с други опасни отпадъци или с други отпадъци, вещества или материали; смесването включва и разреждането на опасни вещества; б) оползотворими отпадъци с неоползотворими отпадъци; 4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде осигурено третиране в съответствие с изискванията на този закон, на територията на Република България; 5. при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да организират безопасното им управление; 6. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; 7. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до съоръженията, в които се образуват отпадъци, до съоръженията за съхраняване и третиране на отпадъците и до документацията по отпадъците; 8. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци; 9. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за третиране на отпадъци; 10. да предвидят необходимите финансови средства за: а) изпълнение на плана за мониторинг; б) закриване на инсталацията или на съоръжението за третиране на отпадъци; в) следоперативен мониторинг и контрол; 11. да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени на суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства. В конкретния случай, с оглед изложените по-горе мотиви, жалбоподателят безспорно не е изпълнил изискването да се поддържа в постоянна изправност и нормално действие съоръженият за третиране на отпадъци, съгласно изискването на чл.8, ал.2, т.2 от ЗУО, при положение че елементите на инсталацията не са свързани технологично помежду си, а някои от компонентите са изцяло липсващи.

При издаване на заповедта е спазена и целта на закона, доколкото ЗППАМ се издават за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по ЗУО и Регламент (ЕО) № 1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Дейността по третиране на отпадъци е рискова дейност и неслучайно за нея е въведен разрешителен режим. В този смисъл всяко отклонение от предвидения в съответното разрешение механизъм представлява риск за околната среда, респ. за настъпване на вредни последици, чието именно предотвратяване се цели с издаването на процесната ЗППАМ.

В обобщение, жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

По разноските :

Процесуалният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 200 до 300 лв. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,