Решение № 5797 от 26.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19234/2024 г.

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Б. О., ЕГН: ••••••••••, с която срещу Р. Б. И., ЕГН: •••••••••• са предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от 5/18 от наследството на майка й В. С. И.а, починала на 19.08.2019 г., и запазената част от 2/9 от наследството на баща й Б. Н. И., починал на 01.02.2024 г., като бъде намалено със съответните стойности и части дарението, накърняващо запазените й части от наследствата на двамата наследодатели, извършено в полза на ответника Р. Б. И., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том I, рег.№ 8169, дело № 73/2001 г. на нотариус Румяна Радева, рег.№ 104 в НК, с район на действие СРС, вписан в СВ София с вх.рег.№ 11231/28.04.2001 г., акт № 93, том XXXVIII, с предмет следния имот: АПАРТАМЕНТ № 51 (петдесет и едно), находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, блок 3 /три/, вход Г, етаж V /пети/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 75.31 кв.м. /седемдесет и пет цяло и тридесет и една стотни/, при граници на жилището: стълбище, Васил и Станка Кръстеви, Виолета и Атанас Атанасови, Владимир Мачев, ул. „Черен път“, двор, заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, Иванка Челебиева, общо мазе, ул. „Черен път“, заедно с 0.960 % /нула цяло деветстотин и шестдесет хилядни/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място,който съгласно кадастралната карта и регистри на гр. София , общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № 18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с идентификатор 68134.1376.2060.14.51, с адрес гр. София , район Надежда , бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 51, намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор 68134.1376.2060.14, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1376.2060, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в с града със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 75.30 кв.м., с прилежащи части : мазе: 3.50 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1376.2060.14.40,68134.1376.2060.14.52, под обекта:68134.1376.2060.14.49, над обекта: 68134.1376.2060,14.53. В исковата молба ищцата твърди, че страните, както и сестра им Пенка Б. И.а, били наследници по закон на общите им наследодатели, техни родители В. С. И.а, починала на 19.08.2019 г. и Б. Н. И., починал на 01.02.2024 г. Сочи,че на 28.01.2001 год. с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том I, рег. № 8169, дело № 73/2001 г. на нотариус Румяна Радева, рег. № 104 в НК, с район на действие СРС, вписан в СВ София с вх. рег. № 11231/28.04.2001 г., акт № 93, том XXXVIII, В. С. И.а и Б. Н. И. са дарили на едната си дъщеря - ответника Р. Б. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 51 (петдесет и едно), находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, блок 3 /три/, вход Г, етаж V /пети/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 75.31 кв.м. /седемдесет и пет цяло и тридесет и една стотни/, при граници на жилището: стълбище, Васил и Станка Кръстеви, Виолета и Атанас Атанасови, Владимир Мачев, ул. „Черен път“, двор, заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, Иванка Челебиева, общо мазе, ул. „Черен път“, заедно с 0.960 % /нула цяло деветстотин и шестдесет хилядни/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място. Продължава, че на 10.07.2018 г. въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том II, рег. № 12892, дело № 226/2018 г. на нотариус Румяна Радева, рег.№ 104 в НК, с район на действие СРС, вписан в СВ София с вх.рег.№ 44930/10.07.2018 г., акт № 94, том СП, В. С. И.а и Б. Н. И. дарили на другата си дъщеря Пенка Б. И.а общо 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Нови Искър, Столична община - Район Нови Искър, кв. Гниляне, местност „Рагеви круши“, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2012 г. на Изпълнителен директор па АГКК имот с идентификатор 00357.5924.73 (нула, нула, три, пет, седем, точка, пет, девет, две, четири, точка, седем, три), с площ по скица от 1109.00 (хиляда сто и девет) квадратни метра, а по доказателствен акт от 1118.00 (хиляда сто и осемнадесет) квадратни метра, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване (до 10 м)“, стар идентификатор: 00357.5924.1 (нула, нула, три, пет, седем, точка, пет, девет, две, четири, точка, едно), номер по предходен план: 73 (седемдесет и три), при съседи: 00357.5924.32,00357.5924.74,00357.5924.72,00357.5924.66,00357.5924.34. Поддържа, че с извършените две дарения на посочените недвижим имоти са накърнени запазените части от наследствата, предвид че след смъртта на общите наследодатели не било оставено от тях наследствено имущество, което да бъде наследено от ищцата. Сочи, че при откриване на наследството на В. С. И.а, починала на 19.08.2019 г., същата е оставила съпруг и три деца, като разполагаемата й част била 1/6 от наследството, а запазената част за четиримата наследници е общо 5/6 или за всеки от тях припадаща се запазена част 5/24 от наследството на В. С. И.а (чл. 29, ал. 3, изр. 3 ЗН). Претендира и че й се следва 5/24 запазена част от наследството на майка й, а така също твърди, че разполага и с 1/3 или 5/72 части от правото на възстановяване на запазената част на преживелия съпруг Б. Н. И., която е наследила. Или в настоящото производство ищцата упражнявала правото на възстановяване на запазената част от наследството на майка си В. С. И.а, което приравнено с общ знаменател възлизало общо на 20/72 (или 5/18 в съкратен запис), от които 15/72 (5/24) й се следвали пряко на собствено основание и 5/72, явяващи се наследената от нея припадащата й се част от запазената част на наследството на майка й, с която е разполагал баща й Б. Н. И. - преживял съпруг. На следващо място отбелязва, че при откриване на наследството на Б. Н. И., починал на 01.02.2024 г., същият е оставил като законни наследници само три деца, като запазената част за трите наследници общо е 2/3 или за всеки от тях припадаща се запазена част от 2/9 от наследството на Б. Н. И., поради което на ищцата се полагали 2/9 запазена част от наследството му. Ищцата сочи, че предявява претенциите си за възстановяване на запазената част от наследството на майка си В. С. И.а, починала на 19.08.2019 г., и на запазената част от 2/9 от наследството на баща си Б. Н. И., починал на 01.02.2024 г. с искане за намаляване само на дарственото разпореждане, извършено с договора за дарение от 28.04.2021год. в полза на ответницата. Навежда, че в наследствената маса по чл. 31 от ЗН следва да се прибави и направеното в полза на Пенка Б. И.а дарение. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН да й възстанови запазените части от наследствата на общите наследодатели, като намали до размера на разполагаемата част дарението, извършено в полза на ответницата. Претендира и деловодни разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответницата Р. Б. И., с който се оспорват предявените претенции като неоснователни и недоказани, а с нарочна молба от 22.11.2024 год. /също в срока по чл. 131 ГПК/ и като недопустими, предвид че с нотариално заверена декларация ищцата е декларирала, че е съгласна родителите й да дарят на ответницата недвижимия имот. Оспорва дарението, направено в полза на ответницата да накърнява запазената за ищцата част от наследството и на двамата им родители. Също счита, че следва да се образува наследствена маса, въз основа на която да се определи размера на разполагаемата част на наследодателя и размера на запазената част на ищеца (когато той е наследник с такава част), като следва да бъдат съобразени всяко едно от дарствените разпореждания, които участват при формиране й, и то в последователност, обратна на извършването им (като започне от най- късното извършено). Освен това счита, че в наследствената маса следва да бъде включен и предмета на нищожната покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 40, том II, per. № 12891, дело № 225/2018г. на нот. Румяна Радева, вписан в Служба по вписвания с вх. per. № 44187/10.07.2018 г., акт. № 166, том CI, дело № 32158/2018 г.,по силата на която Б. Н. И. и В. С. И.а продали на внучка си и дъщеря на ищцата — Р. В. О., недвижим имот: Сграда на два етажа, находяща се в гр. Нови Искър, СО, район Нови Искър, кв. Гнидяне, м. Рагеви круши, заснета с ид. № 00357.5924.73.1, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена сградата и което представлява ПИ с ид. № 00357.5924.73 за обща продажна цена в размер на 2000 лв., платена преди подписване на договора. Направено е възражение ,че този договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, предвид че продажната цена е в размер по-нисък от данъчната оценка на имота, поради което не съответствал на пазарната му такава, като същата била неморално ниска. Също така счита, че сделката е привидна и симулативна, тъй като прикрива договор за дарение, направен в полза на дъщерята на ищцата. Сочи, че в наследствената маса следва да бъдат включени и движими вещи: 1 брой хладилник, 1 брой готварска печка и 1 брой микровълнова фурна, които били собственост на общите наследодатели, които движими вещи ищцата била взела за себе си, със съгласието на сестрите си, след смъртта на Б. Н. И.. Ответницата сочи, че родителите й й били дарили описания в акта имот, но запазили правото си на ползване на хола и малката стая от дарения имот, пожизнено и безвъзмездно. И двамата ползвали имота до смъртта си. Дължимите данъци и такса смет по отношение на целия имот били заплащани само от нея за периода 2019-2024 год. Сочи също, че към датата на смъртта на Б. Н. И. бил настъпил пожар, който увредил състоянието на имота, поради което била извършила цялостен ремонт на апартамента, с което повишила пазарната му цена. Направено е възражение за погасяване на претенциите на ищцата по давност, оспорени са квотите на посочените от ищцата запазени части, както и че ищцата не е приела наследството по опис. При евентуално уважаване на исковете по чл. 30 ЗН, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН ответницата е заявила желание да задържи целия имот. С молба с вх. № 275675/15.08.2025 г. ответникът Р. И. моли съда да приеме доказателства, от които се установява, че майката на страните и техен общ наследодател В. С. И.а е притежавала приживе 1/3 идеална част от имот, находящ се в с. Гърло, а именно УПИ/ ПИ XXVIII – 35, кв. 13 по плана на с. Гърло, обл. Перник с площ от 1410 кв.м. Продължава, че доколкото бащата на страните – Борис И. е наследник на починалата преди него негова съпруга Вида И.а, същият е наследник на 1/12 идеална част от този имот, предвид което наследените от него 1/12 части следва да бъдат включени в наследствената му маса. Отделно, докато търсела документи за собствеността на този имот, ответницата установила, че общият за страните наследодател, а именно тяхната майка Вида И.а е притежавала приживе също 1/9 идеална част и от следните имоти: Нива от 1,902 дка, девета категория, м. Чукар, имот № 015015 по плана на земеразделяне, при граници: № 015020 Нива на Община Брезник, 015007 Нива на насл. на Георги Стефанов Паунов, № 000108 Полски път на Община Брезник; Нива от 12 дка, пета категория, м. Космач, имот № 028016 по плана на земеразделяне, при граници: № 028044 Нива на насл. на Никола Давидов И., № 000072 Полски Път на Община Брезник, № 028015 Нива на насл. на Боян Йосифов Витанов, № 028003 Нива на насл. на Станимир Мицков И., № 000071 Полски път на Община Брезник и Нива от 1,119 дка, пета категория, м. Над Вада, имот № 021019, по картата на землището, при граници: № 021018 Нива на Община Брезник, № 000138 Полски Път на община Брезник, № 021015 Нива на насл. на Първан Стоилов Васев, № 021020 Нива на насл. на Стоян Антонов Георгиев и др. № 021025 Нива на Камен Асенов Дънков. Продължава, че описаната 1/9 идеална част от трите ниви следва да бъде включена в наследствената маса на майката Вида И.а, а доколкото бащата Борис И. е преживял съпруг, респ. в това си качество наследил 1/36 идеални части от всяка нива, откъдето се аргументира, че тези идеални части следва да бъдат включени съответно в неговата наследствена маса. Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на настоящото производство са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 30 ЗН. Част от предмета на делото съставляват и заявените от страна на ответника възражения за погасяване на правото на иск на ищцата по давност, както и възражения с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40, том II, peг. № 12891, дело № 225/2018г. на нот. Румяна Радева, вписан в Служба по вписвания с вх. peг. № 44187/10.07.2018г., акт. № 166, том CI, дело № 32158/2018 год., поради противоречие с добрите нрави, както и с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД поради привидност и симулативност на сделката, с която се прикривало дарение. Още с проекта на доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК по следния начин. За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарственото разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарственото разпореждане от техния общ наследодател. Ищцата следва да установи, че е измежду необходимите наследници, които имат право на запазена част, както и че дареният имот се намира в имуществото (патримониума) на ответницата, които факти не се оспорват от страните. В тежест на ищеца е и да докаже, че с дарствените разпореждания са накърнени запазените му части от наследствата на общите наследодатели. В тежест на ответницата е да докаже, че в наследствата се включват и други имущества, както и задължения на наследодателите, които да са съществували към момента на откриване на наследствата, увеличение на наследствата по чл. 12, ал. 2 от ЗН и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част. В тежест на ответницата е да докаже възражението си за погасителна давност, както и за нищожност и относителна симулация на договора за покупко-продажба. В случая ответницата не участва в сделката, чиято нищожност претендира, но тя има правен интерес от иск за прогласяване нищожността на явната сделка и за разкриване на симулацията, тъй като от твърдяната прикрита сделка-дарение, ще възникне необходимостта същата да бъде включена в наследствената маса по реда на чл. 31 от ЗН, както и ще се активира задължението на съда по реда на чл. 33 от ЗН да намалява даренията, започвайки от последните и с последователно преминаване към предшествуващите. В тежест на ответницата е да докаже противоречие на добрите нрави, предвид твърдяната нееквивалентност на престациите; че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на дарението като сделка, следва да установи и докаже какви всъщност са били действителните отношения между починалите общи наследодатели и третото лице, като следва да докаже и неговото съдържание. При така изложените принципни разяснения, съдът намира за необходимо да разгледа ангажираните в хода на първоинстанционното производство относими доказателства. Страните не спорят, а и от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 1-ви, рег. № 8169, дело № 73/2001 г. на нот. Р. Радева, се установява, че на 28.04.2001 г. Б. Н. И. и съпругата му В. С. И.а дарили на своята дъщеря Р. Б. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, блок 3, вход Г, етаж V, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 75.31 кв., заедно с 0.960 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място. Безспорно е също, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том трети, рег. № 12892, дело № 226/2018 г. Б. Н. И. и В. С. И.а дарили на Пенка Б. И.а собствената си ½ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Нови Искър, Столична Община – Район „Нови Искър“, кв. „Гниляне“, местност „Рагеви круши“ с идентификатор 00357.5924.73 и с обща площ от 1109 кв.м. /съгласно Скица № 15-417470/25.06.2018 г. на СГКК-София/ и 1118 кв.м. /съгласно доказателствен акт/. Видно от приложено по делото удостоверение за наследници от 26.02.2024 г., се установява, че В. С. И.а е починала на 19.08.2019 г., оставяйки за свои законни наследници трите си дъщери – Пенка Б. И.а, Н. Б. О. и Р. Б. И., както и преживелия си съпруг Б. Н. И.. От приложено удостоверение за наследници на Б. Н. Илиев се установява, че същият е починал на 01.02.2024 г., оставяйки за свои наследници по закон трите си низходящи – Пенка Б. И.а, Н. Б. О. и Р. Б. И.. По делото е представен и нотариален акт № 40, том втори, рег. № 12891, дело № 225/2018 г. от 10.07.2018 г., в който е обективиран договор за покупкопродажба на недвижим имот, по силата на който Б. Н. И. и В. С. И.а продават на Р. В. О. следният свой придобит по давност недвижим имот, а именно: СГРАДА на два етажа, находяща се в гр. Нови Искър, Столична Община – район „Нови Искър“, кв. „Гниляне“, местност „Рагеви круши“ с идентификатор 00357.5924.73.1, за сумата от 2 000 лева, като продавачите заявили пред нотариуса, че са получили от купувача Р. О. преди вписване на настоящия нотариален акт продажната цена. По делото са приложени и документи във връзка с предявени от Р. И. претенции към застрахователя АД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за изплащане на обезщетение по повод възникнал на 01.02.2024 г. към 12:30 часа пожар на адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 51, причина за пожара се сочи: „запалена цигара“. Констатира се, че засегнати от пожара са мебели, стени, дограма, черна техника. Пожарът е ликвидиран от Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, видно от представено удостоверение от МВР, ГД „ПБЗН“, Столична Дирекция „ПБЗН“. Част от целокупния доказателствен материал е и декларация, изходяща от ищцата Н. Б. О. и трето за спора лице Пенка Б. И., с която се изразява съгласие родителите им Вида И.а и Борис И. да дарят сестра им Р. И. с процесния имот, находящ се в град София, ж.к. „Свобода“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 51. Ответникът Р. И. е представила и доказателства за платени дължими данъци към хазната, а именно данък недвижим имот и такса смет за 2019 година, 2020 година, 2021 година, 2022 година, 2023 година и 2024 година. По делото са представени и два броя декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от В. С. – едната от относно недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 51, а другата относно 1/3 идеална част от недвижим имот /къща/ и дворно място в село Гърло, община Брезник. По делото са събрани устни доказателства чрез разпита на свидетелите В. М. О. – съпруг на ищцата; Пенка Б. И.а – сестра на страните по делото и Светлана Мирчова Костова – първа братовчедка на сестрите Пенка И.а, Р. И. и Н. О.. По делото са представени също удостоверение от Община Брезник с изх. номер 9400-2217/1/08.08.2025 г., ведно с приложен към удостоверението разпитен лист, видно от което процесният имот е собствен на Стоян Добренов Петров. Представена е и Скица № 432/24.07.2025 г. относно УПИ/ПИ XXVIII - 35, кв. 13 по плана на село Гърло, обл. Перник с площ от 1410 кв.м. Приложено е удостоверение за наследници на Стоян Добренов Петров, видно от който наследодателят на ищците В. С. И.а е негова наследница по закон, съгласно чл. 5, ал.1 ЗН. Представени са и решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Гърло, ЕКАТТЕ 18349, община Брезник – Решение № 50, с което на Добрен Стоянов Петров е възстановено правото на собственост върху нива от 1,902 дка, имот № 015015, находяща се в местността „Чукар“ и нива от 12 дка, имот № 028016, находяща се в местността „Космач“ и Решение № 50-1, с което на Добрен Стоянов Петров е възстановено правото на собственост върху нива от 1,119 дка, имот с № 021019, находяща се в местността „Над Вада“. Представено е по делото и удостоверение за наследници на Добрен Стоянов Петров – баща на Стоян Добренов Петров и дядо на В. С. И.а. В свободен разказ пред съда св. Очков – съпруг на ищцата, разказва, че познава Р. И., нейните родители и знае за апартамента в кв. „Свобода“. Твърди, че от 1985 г. до 1992 г. са живели там. Там живеели и тъстът и тъщата му. Претендира, че лично е участвал в преустройството на този апартамент, което датира към 2019 г., след като починала тъщата му. Сочи, че апартаментът не бил лукс, но станал много добър за живеене. Сложили нова дограма и външна изолация на целия апартамент, измазали го. Уточнява, че през 2015 г. се направило ново покритие с ламинат на пода в апартамента, понеже тогава имало наводнение. Нямали достъп до стаята, която се ползвала от Р. И., понеже тя я била заключила. През 2024 година имало пожар, но племенникът му /син на Пенка И.а/ не ги били допуснали до горе. Разказва, че 2020 година тъст му се оправял сам, после обаче се залежал – тогава трите сестри се уговорили постоянно да има човек при него. Разказва за имота в гр. Нови Искър, където правел подобрения, понеже през 1985 г. същият бил в занемарено положение. Твърди, че къщата там сега не става за живеене, понеже таванът се е свлякъл. До 2019 г. къщата била годна за обитаване. Поддържа, че мястото е условно разделено на две – половината за дъщеря му Р. О., а другата част за Пенка И.а. Сам си поддържал мястото, което е тяхно – почиствал бунара, сменял и горния пръстен. През 2014 година тъщата му разболяла, а цялото ходене по болници го поела дъщеря му. Според него тогава бабата и дядото са видели колко се грижи за тях и затова решили да продадат на Р. О. половината имот, т.е. да сключат тази сделка. Подсказал им, че по-добре да е покупко-продажба, защото като е с дарение полесно се оборва сделката. Откарал дъщеря си, заедно с продавачите (тъст и тъща) при нотариуса и там станало плащането – не пред него, но те му казали. Споделя, че цената по сделката била по данъчна оценка, за да не се плаща висока цена пред нотариуса. По делото е изслушана и третата сестра св. Пенка И.а, която споделя следните лични впечатления, интересуващи настоящия спор. Първо – апартаментът в ж.к. „Свобода“ бил на родителите й преди, но те го дарили на сестра й Р. И.. Сестра й Н. О. знаела за дарените и нито едната от двете не му се противопоставили, затова имало и подписана декларация от тях двете. Към момента не общувала нито с едната, нито с другата си сестра, самото дело е опетняване на оаметта на родителите й и тяхната воля. Разказва, че апартаментът бил чист, приличен за живеене. Преди смъртта на майка, само дъщерята на Р. И. живеела в едната стая, за да си направи по-уютно направила ремонт, но други подобрения не е имало. Майка й си викала сама майстори в общия случай. За новата дограма дошла фирма, но за това платила майка й. Споделя, че баща й починал вследствие на пожар. Тя била първа заедно със своя внук в апартамента и видяла тотални поражения – „всичко беше изгоряло“, но пожарникарите не я пуснали да влиза вътре, пуснали само нейния внук. Преди да почине майка й й казала, че иска да дари имота в гр. Нови Искър на едната част на нейния син и на дъщерята на Н. О. – Р. О.. Свидетелят И.а първо не се съгласила, защото не искала да си „дели“ децата. Затова през 2018 година майка й казала, че решила да дари половината лично на нея /св. И.а/ и другата половина – на Р. О.. Когато отишла при нотариуса, разбрала, че Р. О. купувала имота за 2 000 лева. След като приключила сделката, на която тя не се противопоставяла, свидетелят видяла как майка й върнала парите на племенницата. Така племенницата й получила вилата, заедно с половината място. Вилата била на два етажа. Твърди, че за родителите се грижела тя. Майка й се разболяла през 2016 г., водила я на лекар, после в болница, после и на частен пулмолог. Водила я с братовчедка й в раковата болница, като твърди, че за всичко си плащала майка й. През 2018 година майка й започнала да се влошава, приели я в „Окръжна болница“. Често влизала и излизала от болнични заведения, но през 2019 година настъпило трайно влошаване на здравословното й състояние. Тогава разбрала, че майка й се нуждае от апарат за дишане, Р. О. имала кола и отишла да вземе апарат за дишане под наем. След това майка й дала пари да се купи нов такъв апарат. Разказва, че заветът на майка й бил този апарат да остане да се ползва от свидетеля И.а понеже и тя като майка си страдала от подобни проблеми на белите дробове. Така и станало и апаратът й бил оставен. Накрая, когато майка й била много зле, живеела в ж.к. „Свобода“ и свидетелят И.а се била преместила да живее там, за да може по-пълноценно да я обгрижва. Р. О. идвала на гости и й помагала да я закара до болницата. След смъртта на майка й, баща й получил инсулт и тя се грижила за него. През 2023 г. вече бил зле и получавал припадъци. Тогава се свързала със сестрите й и им казала, че се нуждае от помощ. Направила график за посещенията – трябвало да идват два дни, но понеже през м.12. и м.01. 2024 г. много се влошил графикът бил за всеки 10 дни. Същият бил направен така, че да има постоянно някой там. Свидетелят И.а сама го къпала, прала, преобличала, без някой друг да й помага. Задължението на другите било да му сменят памперса и да му сложат храна. И въпреки графика, сменила местоработата си, за да може да е по-близо до баща си и по-лесно да може да ходи да го вижда и да се грижи за него. Знае за имота в село Гърло, като разказва, че същият бил най-после наследен от трите сестри, а сега имотът бил съсобствен на 9 наследника. Най-после по делото е разпитана и св. С. М. К. – първа братовчедка на ищцата и на ответницата. Сочи, че много добре знае за имота в кв. „Свобода“, като почти цялото семейство били в един и същи квартал. Разказва, че родителите на Р. И. решила да й дарят имота някъде през 2000 година, защото тя била сама и всички знаели за това дарение и не му се противопоставяли, в това число и ищцата. Описва състоянието на имота, спомня си и за ремонт в апартамента, но твърди, че с него във всеки един аспект, ангажирана била В. С.. Знае за имот в село Гниляне, както и за имот в с. Гърло. Признава, че вуйна й искала за мястото в село Гниляне да се раздели наполовина – едното място било купено за Пенка И.а, а другото да се дари на Н. О., като мъжът й да поддържа къщата. Грижите за Б. Н. се поемали от Пенка И.а, но когато той започнал да припада, и другите две сестри /Р. И. и Н. О./ били извикани да помагат. По делото е изслушано заключение по СМЕ, което е работило по всички приобщени по делото писмени доказателства от медицински порядък, изготвено от вещо лице – специалист по нервни болести, като същото е обосновано, хронологически подредено и изготвено от експерт в съответната област от науката, поради което съдът го цени в пълно доверие. От него се установява, че при настъпване на смърт на пациента в дома му, както е в случая, съобщение за смърт, в което се вписва датата и часа на настъпването на смъртта, се издава от ОПЛ или компетентно лице – лекар /фелдшер/, съгласно медицинските критерии и ред за издаване на Съобщение за смърт. Акт за смърт се издава от общината въз основа на съобщението за смърт. Доколкото по делото липсва документът, с който е констатирана смъртта на Борис И. от екип на ЦСМП София /пр.пр. 792/2024 г./, вещото лице няма как да посочи екзактен част на леталния изход на изследвания. Най-после по делото е изслушано и заключение по СТЕ, съставено от вещото лице инж. Т., по която е направило следните аналитични и аритметични констатации, като вещото лице полага същите в основата на изводите си по фактите, доколкото изхождат от специалист, притежаващ нужните професионални знания и опит, в унисон са с останалите доказателства по делото и са надлежно защитени от експерта по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в хода на проведеното на 04.12.2025 г. открито съдебно заседание. Според експерта, работил за изчисляване на пазарната стойност на процесните имоти, същите са, както следва. За АПАРТАМЕНТ № 51, находящ се в гр. София и с идентификатор 68134.1376.2060.14.51: стойността му към 19.08.2019 г. е 130 581 лева (с еквивалент от 66 765,01 евро), а към 01.02.2024 г. – 243 751 лева (с еквивалент от 124 627.91 евро) ; За ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73: към 19.08.2019 г. стойността е: 31 636 лева (с еквивалент от 16 175.23 евро) , а към 01.02.2024 г. – 43 883 лева (с еквивалент от 22 437.02 евро) ; за ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, заедно с построена двуетажна къща с идентификатор 00357.5924.73.1: към 19.08.2019 г. стойността е 39 915 лева (с еквивалент от 20 408.22 евро), а към 01.02.2024 г. стойността е 54 724 лева (с еквивалент от 27979.94 евро). На следващо място – пазарната оценка на НЕДВИЖИМ ИМОТ – сграда на два етажа, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с идентификатор 00357.5924.73.1 към 19.08.2019 г. е в размер на 8 279 лева (с еквивалент от 4 232.99 евро), а към 01.02.2024 г. – 10 842 лева (с еквивалент от 5 543.43 евро). Най-после вещото лице утвърждава, че пазарната оценка само на сградата на два етажа с идентификатор 00357.5924.73.1 към 10.07.2018 г. е 8 156 лева (с еквивалент от 4 170.10 евро), а на ½ част от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор 00357.5924.73, заедно със сградата на два етажа с идентификатор 00357.5924.73.1 към 10.07.2018 г. е в размер на 39 792 лева (с еквивалент от 20 345.33 евро) . Към основното заключение на вещото лице инж. Т. има и допълнително такова с вх. номер 20578/23.01.2026 г., което, след запознаване и анализиране на документацията по делото и с оглед поставените на експерта задачи, дава следните заключения. Пазарната стойност на УПИ XXVIII- 35, кв. 13 по плана на с. Гърло, обл. Перник с идентификатор 18349.501.35 е както следва: към датата 19.08.2019 г. стойността е 6 331 евро, респ. към другата релевантна за процеса дата 01.02.2024 г. – съответно 12 661 евро. По делото е изслушана и друга СТЕ, оценяваща пазарната стойност на имотите, находящи се в землището на село Гърло, община Брезник, местност „Чукар“, местност „Космач“ и местност „Над Вада“, изготвена от вещото лице Л. М.. Съгласно изчисленията на вещото лице касателно Нива от 1.902 дка, девета категория, находяща се в местността „Чукар“, пазарната оценка на имота е 1 944,20 евро; Нива от 12 дка, пета категория, находяща се в местността „Космач“ – 12 912 евро и Нива от 1,119 дка, пета категория, находяща се в местността „Над Вада“ - 1 083,60 евро. В допълнително заключение вещото лице М. оценява пазарната стойност на УПИ XXVIII- 35, кв. 13 по плана на с. Гърло, обл. Перник с идентификатор 18349.501.35 на сумата от 20 445 евро, като е посочил делът на Вида И.а и на нейния съпруг, но не е съобразил, че в производството следва да се дадат пазарните стойности на всеки имот, предмет на изследване, относими към датите 19.08.2019 г. и 01.02.2024 г. Веднага следва да се отбележи, че съдът не кредитира заключенията, изготвени от вещото лице М., като счита, че същите не са обективно изготвени, не отговарят в пълнота на поставените нему задачи, а и са налице причини за възникване на съмнения в тяхната правилност. Доводите на съда са следните. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В настоящата хипотеза вещото лице М. се установи да не отговорил в пълнота на поставените му задачи, а в хода на проведеното на 05.02.2026 г. открито съдебно заседание не съумя успешно да защити своето заключение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК. Прочие, допуснатите от него пропуски не бяха превъзмогнати в съдебната зала, доколкото на поставените въпроси на адв. К., експертът не успя да даде обоснован ответ. Относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК, първоинстанционният съд споделя още следното. С решение № 163/03.02.2021 г. по гр. дело № 123/2020 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл. 290 ГПК, според която съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът следва да се произнесе по основателността на иска като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства съдебната инстанция. Съдът е длъжен да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо, намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение (така прието и в Решение № 186 от 22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2022 г., IV г. о., ГК). Поради гореизложеното, първоинстанционният съд е допуснал изслушването на повторна СТЕ, която е възложена на вещото лице В. О.. Съдът кретеидира изцяло изготвеното заключение на този експерт, като го намира за пълно, логически и научно обосновано, изготвено въз основа на ангажираните по делото доказателства и след лично посещение на процесните ниви, находящи се в землището на село Гърло. Заключението е добре мотивирано, в това число успешно защитено при процедурата по устно представяне на констатациите на експерта по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК. По мнение на настоящия съдебен състав експертът е отговорил на въпросите и на двете страни по удовлетворителен и разбираем начин, като дори е привел в подкрепа на своите изводи примери от други райони на държавата, където нивите имат сходна почва, което обстоятелство е относимо към преценката за пазарната стойност на изследваните ниви (вж. изложението на експерта, дадено от него в хода на проведеното на 19.03.2026 г. съдебно заседание, където последният е поставил примери за сходни цени в района на град Велико Търново, където почвата има идентична характеристика). Съгласно заключението на това вещо лице към датата 19.08.2019 г. пазарните оценки на оценяваните три ниви са както следва: 1. за Нива от 1.902 дка, девета категория, находяща се в местността „Чукар“, с идентификатор 18349.15.15, пазарната оценка е 1 216,64 лева (с еквивалент от 622,06 евро) ; 2. за Нива от 12 дка, пета категория, находяща се в местността „Космач“ с идентификатор 18349.28.16 – 7 678,72 лв. (с еквивалент от 3906,27 евро) и 3. За Нива от 1,119 дка, пета категория, находяща се в местността „Над Вада“ с идентификатор - 716,16 лв. (с еквивалент от 366,17 евро). Съгласно заключението на това вещо лице към датата 01.02.2024 г. пазарните оценки на оценяваните три ниви са както следва: 1. за Нива от 1.902 дка, девета категория, находяща се в местността „Чукар“, с идентификатор 18349.15.15, пазарната оценка е 1 368,72 лв. (с еквивалент от 699,82 евро) ; 2. за Нива от 12 дка, пета категория, находяща се в местността „Космач“ с идентификатор 18349.28.16 – 8 638,56 лв. (с еквивалент от 4 416,83 евро) и 3. За Нива от 1,119 дка, пета категория, находяща се в местността „Над Вада“ с идентификатор - 805,68 лв. (с еквивалент от 411,94 евро). Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон. Съдът уточнява, че с оглед посочения нормативен акт и в светлината на чл. 235 от ГПК, съдът е превалутирал всички суми, посочени от вещите лица в лева в съотвения им еквивалент в евро. Други относими доказателствени източници по делото не са събрани. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Н. Б. О. против Р. Б. И. претенции, с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца, както следва: 5/18 части от наследството на майката на страните и техен общ наследодател В. С. И.а, починала на 19.08.2019 г. и 2/9 части от наследството на бащата на страните и техен общ наследодател Б. Н. И., починал на 01.02.2024 г. Ответницата е заявила, че съобразяването на дарствените разпореждания в наследствената маса следва да се извърши в последователност, обратна на извършването им, т.е. като се започне от найкъсно извършеното. Съдът приема, че с това са изпълнени нормативните предписания по чл. 34 ЗН и лицето е направило своя избор (вж. протокол от съдебното заседание проведено на 19.03.2026 г.). С това съдът приема, че е изпълнил своите служебни задължения, съобразявайки практиката на ВКС относима по този въпрос (вж. например Определение № 1675 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2022 г., II г. о). С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Най-често предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени права. В тази връзка следва предварително да се отбележи, че изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в конкретния случай не е приложимо, доколкото ответниците са наследници , непосредствено призован към наследяване по отношение на оставеното от общият им наследодател наследство За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с дарения имот е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон следва да се определи тяхната част, тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. Само при условие, че е накърнена, съдът следва да премине към приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗН като прецени налице ли са условията на закона надарения да задържи имота. Ако тези условия са налице, делбата не може да се допусне, но бенефициерът следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Тъй като разпоредбата е императивна, не е необходимо изрично той да е поискал паричната равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл. 30 ЗН. Ако при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота, той следва да се върне в наследството, делбата да се допусне при части по закон, а на надарения да се присъди стойността на разполагаемата част отново към момента на делбата. Следователно във всички случаи на направено искане по чл. 30 ЗН съдът следва да назначи по свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на решението (така прието в Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о., ГК,). Наследствената маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН (което по същността си също е задължение). В отговора на исковата молба е инвокирано възражение за нищожност на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 40, том II, рег. № 12891, дело № 225/2018 г. на нот. Радева, с която двамата наследодатели Вида И.а и Борис И. са продали на своята внучка Р. В. О. ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, заедно с построена двуетажна къща с идентификатор 00357.5924.73.1. Поначало възмездните сделки, извършени от наследодателя, не предполагат съобразяването им в хода на изготвяне на наследствената маса на съответния наследодател. В случая обаче предвид ангажираното възражение, съдът счита, че следва да вземе отношение по него, преди да пристъпи към изготвянето на наследствените маси, доколкото този въпрос има преюдициално значение по отношение на последните. В теорията и практиката еднопосочно се приема, че един договор е нищожен поради противоречие с „добрите нрави“, когато неговото съдържание или цел нарушава основни морални и етични принципи, приети в обществото, съобразно нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес (в този смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Ответната страна е въвела възражение, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, с довода, че продажната цена на имота не съответства на пазарната такава, като същата е дори по-ниска от данъчната оценка за имота. В тази връзка, продължава, че нееквивалентността на престациите алюзира за нущожност на двустранната сделка. Съдът намира това възражение за неоснователно, при следните аргументи. Действително нееквивалентността на престациите като конкретен израз на нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поначало се съобразява с правния интерес на страните. Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите (вж. – решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, І г. о. ). От друга страна, законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Съществено според съда е следното. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите ( за примери решения по гр. д. № 1208/2009, III г. о. – 12 пъти по-ниска от пазарната и по гр. д. № 485/2010 г., на I г. о. – 28 пъти по-ниска от пазарната). Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен (вж. Определение № 50130 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2022 г., IV г. о., ГК). Настоящият съдебен състав приема, че макар покупната цена да е по-ниска от пазарната, тя не е практически нулева и не представлява липса на престация. Към това следва да се добави и същественото значение на близките отношения между страните (баба и внучка), между които продажба при такава разлика в цената не противоречи на нравите в българското общество, тъй като желанието за подпомагане на икономически по-слабата страна, каквато в случая е била третата за спора страна, е обичайно и съответства на нравите. Следва да се разгледа следващото възражение за нищожност на договора за покупко-продажба. Привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са желаните от страните. Явната сделка е привидна и поради това е нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните. Установяването, че договора за покупко-продажба сключен между двамата наследодатели Вида и Борис И.и, от една страна като продавачи, и тяхната внучка като купувач, от друга, е привиден и прикрива договор за дарение, респ. че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена с нотариалния акт, е в тежест на ответника, тъй като само при евентуално успешно провеждане на доказването на твърдяната привидност, съдът ще е ангажиран с оглед безвъзмездния характер на разпоредителната транслация, да я вземе предвид при съставянето на наследствените маси. Ако продажбата е действителна, тя не може да бъде атакувана по реда на чл. 30 от ЗН, тъй като възмездното разпореждане не накърнява запазената част на наследниците, които имат право на такава, защото срещу правото на собственост, което прехвърля, наследодателя получава нещо равностойно в замяна, което остава в наследствената маса. При упражнено право на иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена чрез дарение, прикрито с продажба, подлежат на установяване действителните отношения между страните по сделката, които следва да бъдат съобразени при решаване на спора. Правното действие на оспорения от заинтеросавания ответник като привиден договор за продажба е от значение за претендираната от него защита, при което и без да е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД съдът следва да установи и зачете установените действителни отношения между страните по сделката и да приложи последците на прикритата сделка. Доказването на относителната симулативност на продажбата освен, че е в тежест на ответника, следва и да бъде пълно, т. е. от събраните по делото доказателства трябва да се създаде сигурно убеждение у съда, че целената сделка е различна от тази, която външно е манифестирана, и че действителната воля на страните е съглашение за дарение. Доколкото субективните намерения, целта и волята на страните намират външно проявление чрез осъществяване на определено поведение – действия или бездействия, за да се осъществи доказване на относителната симулация е необходимо да се ангажират такива преки или косвени доказателства, при които съвкупния анализ на доказаните обективни факти, съпоставени помежду си, да сочи еднозначно на извода за действителната воля на договарящите - съзнателно постигнатото съгласие за сключване на договор за дарение. Според първоинстанционният съд действителното намерение на контрагентите по оспорената сделка е било да сключат безвъзмезден договор, а не възмезден такъв. Съображенията на съда са следните. От разказа на третата сестра – Пенка Б. И.а, която не е страна по спора, и чийто разказ съдът намира за изключително правдив и откровен, става ясно, че през 2018 година майка й – наследодателката И.а, я е повикала, за да й каже, че е решила да дари на нея и на внучка си Р. О. по ½ част от мястото в гр. Нови Искър. Свидетелят И.а споделя, че не е възразила, попитала защо не на сестра й Н. О., а директно на племенницата й, а майка й отговорила, че не иска да се карат брат и сестра. Когато отишли при нотариуса, след като приключила сделката видяла как майка й върнала парите на Р.. Свидетелят И.а неподправено разказва случилото се през 2018 година, като следва да се съобрази, че разказът й звучи достатъчно достоверно, още повече, че същата година свидетелят получила в дарение ½ част от този имот, точно както същата съобщава в разказа си пред съда. Не без внимание остана на вниманието на съда и обстоятелството, че сам съпругът на ищцата и баща на Р. О., бенефициент на ½ част от поземления имот в гр. Нови Искър и построената в последния сграда, признава пред съда следното: „Знам, че с дарение се оборва сдфелка и при тези добри условия може някой да има претенции и аз им подсказах да го направят с покупкопродажба“. Съдът цени с пълно доверие изнесените от св. Очков думи, като преценява, че същите несъмнено разкриват първоначалното и действително намерение на страните – а именно да сключат договор за дарение. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. При тези аргументи, съдът намира, че действителната сделка, изповядана пред нот. Румяна Радева през 2018 г. и оспорена от ответната страна, е безвъзмездна, възражението на ответната страна – основателно, а пазарната стойност на ½ от поземления имот, ведно с построената в него сграда, също следва да бъдат съобразени при изчисляване на наследствената маса на наследодателите. Следва да бъде взето отношение и по инвокираното възражение за погасяване на иска по чл. 30 от ЗН по давност. Искът по чл. 30 ЗН се погясява с изтичането на общата 5-годишна давност съобразно правилото на чл. 110 ЗЗД – същият е започнал да тече с откриване наследството на двамата наследодатели – т.е. от 19.08.2019 г. (смъртта на В. С. И.а) и другия от 01.02.2024 г. (смъртта на Б. Н. И.). Исковата молба е депозирана на 04.04.2024 г., сиреч преди изтичането на по-ранния срок, който щеше да погаси по давност частично иска, спрямо Вида И.а, ако исковата молба бе подадена след 19.08.2024 г. Възражението е недоказано и ерго неоснователно. Доколкото ищецът въвежда две отделни претенции, а именно по отношение на запазената й част от наследството на майка й В. С. И.а и друга – относно запазената й част от наследството на баща й Б. Н. И., за яснота, съдът ще обособи две отделни наследствени маси, с цел яснота. Относно наследствената маса на наследодателя Вида И.а: По отношение на наследството на наследодателя В. С. И.а, съдът приема, че в наследствената маса тук се включват следните суми, описани по-горе като пазарни оценки на процесните имоти, а именно 1/3 част от стойностите на УПИ, находящо се в землището на село Гърло, доколкото се установи по делото, че бащата на В. С. И.а – Стоян Добренов Петров е бил собственик на същите и е оставил след смъртта си три низходящи - Даца Стоянова П., В. С. И.а и Добра Стоянова И.а и съпруга Р. К. П. (починала 15.04.2008 г.), с оглед нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН (вж. удостоверение за наследници от 16.07.2025 г., приложено на л. 203 - 205 по делото), както и Удостоверение от Община Брезник с изх. номер 9400- 2217/1/08.08.2025 г., ведно с приложен към удостоверението разписен лист, както и издадена Скица от същата община за УПИ XXVIII- 35, кв. 13 по плана на с. Гърло, обл. Перник с идентификатор 18349.501.35 (вж. л.200 -202 по делото). Пазарната стойност на този имот към датата 19.08.2019 г. (смъртта на наследодателя И.а) е 6 331 евро, а 1/3 част от последната възлиза на 2 111 евро. На следващо място към наследствената маса на наследодателя И.а следва да се прибави и установената нейна 1/9 идеална част от собственост върху три ниви, разположени също в землището на село Гърло. Последните са били собственост на дядото на наследодателя И.а – Добран Стоянов Петров – вж. решение № 50 за възстановяване на право на собственост върху ЗЗ от 10.11.1995 г. и решение № 51 за възстановяване на право на собственост върху ЗЗ от 10.11.1995 г. (л. 206 -208 по делото). Собственикът Петров е имал три деца – Димитър Добрев Стоянов, Станка Добрева Милева и Стоян Добренов Петров (баща на наследодателя Вида И.а). Доколкото бащата на наследодателя И.а също е имал три деца, то припадащата се на последната част е 1/9 идеална част от тези три поземлени имоти. Тяхната пазарна стойност, съгласно кредитираното по делото СТЕ, към датата на смъртта на наследодателя И.а /19.08.2019 г./ е както следва: 1. за Нива от 1.902 дка, девета категория, находяща се в местността „Чукар“, с идентификатор 18349.15.15, пазарната оценка е 1 216,64 лева (с еквивалент от 622,06 евро); 2. за Нива от 12 дка, пета категория, находяща се в местността „Космач“ с идентификатор 18349.28.16 – 7 678,72 лв. (с еквивалент от 3 906,27 евро) и 3. За Нива от 1,119 дка, пета категория, находяща се в местността „Над Вада“ с идентификатор - 716,16 лв. (с еквивалент от 366,17 евро). Общата стойност на трите ниви е 4 894,50 евро, а 1/9 част от тази сума е 543,833 евро. Към наследствената маса на наследодателя И.а следва да се включи и ½ част от притежаваната от нея собственост, с оглед приложимия режим на съпружеска имуществена общност, върху процесния АПАРТАМЕНТ № 51, находящ се в гр. София и с идентификатор 68134.1376.2060.14.51, като след като стойността му към 19.08.2019 г. е 130 581 лева (с еквивалент от 66 765,01 евро), то ½ част от тази сума е 33 382,51 евро. Част от наследствената маса на И.а е и ½ притежаваната от нея, отново с приложимост на правилото по чл. 21, ал. 1 от СК за съпружеска имуществена общност на собствеността върху ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, чиято стойност към 19.08.2019 г. е 31 636 лева (с еквивалент от 16 175.23 евро), а половината от тази стойност е 8 087,62 евро. Вярно е, че тази част върху имота е прехвърлена в полза на св. Пенка Б. И.а с дарение от 10.07.2018 г., но същото следва да бъде взето предвид от съда, образуващ наследствената маса в производството, разглеждащо иск по чл. 30 ЗН. С оглед възприетото по-горе от съда съображение, че дарението, извършено в полза на трето за спора лице – Р. О., прикрива дарение, то следва да бъде зачетено в наследствената маса и доколкото наследодателя притежава ½ част от същото, изчисленията са в следния порядък. Според вещото лице за ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, заедно с построена двуетажна къща с идентификатор 00357.5924.73.1: към 19.08.2019 г. стойността е 39 915 лева (с еквивалент от 20 408.22 евро), а половината от последната е точно 10 204,11 евро. При горните изчисления, следва, че наследствената маса на наследодателя И.а възлиза на общо 54 329,10 евро. На първо място се определя общият размер на запазената част на всички наследници като дробна част и стойност –според броя на наследниците в случая, съобразно чл.29,ал.3 ,изр.последно от ЗН, като разполагаемата частна наследодателя е равна на 1/6 от наследството ,а запазените части на страните са по 5/24 за всеки един от тях. От същата се определя запазената част на наследника поискал намаляването – в случая 5 /24 за Н. О., на основание чл. 29, ал. 1 ЗН , вр. чл. 5, ал. 1 ЗН . При съпоставяне на получената стойност с тази, която наследникът с право на запазена част, искащ намалението, е получил от чистия актив на имуществото, се установява дали наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата част, респективно с каква стойност е накърнена запазената част. С оглед на това стойността на разполагаемата част от 1/6 възлиза на 9 054,85 евро, а запазената част на ищцата, възлизаща на 5/24 части е 11 318,56 евро. Доколкото между последните две стойности е налице разликата от 2 263,71 евро, то запазената част на ищцата О. е накърнена с посочената стойност, тъй като наследодателят И.а се е разпоредила с цялото си имущество. Разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ЗН предвиждат как се намаляват завещанията и даренията: съгласно чл. 32 ЗН най-напред се намаляват завещанията и то съразмерно, а съгласно чл. 33 ЗН даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества (когато намаляването на завещанията не е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищеца) и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Обсъдените разпоредби задължават съда, който разглежда иск по чл. 30 ЗН, да следва предписана поредност в намаляването на разпорежданията, която не зависи от това дали са предявени искове срещу всички облагодетелствани. И в случаи, че не са, съдът следва да съобрази всяко едно от дарствените и завещателните разпореждания, които участват при формиране на наследствената маса (по чл. 31 ЗН) – най-напред завещанията – съразмерно, а после даренията и то в последователност, обратна на извършването им (като започне от най-късното извършеното), за да отговори на въпроса (в определената от закона поредност) кои от завещанията и даренията накърняват запазената част и с колко (като изчисли запазената част на ищеца и с каква част всяко отделно разпореждане накърнява запазената част на ищеца) и кои не. Тази проверка трябва да продължи, докато в предписаната от закона поредност се достигне до извършеното разпореждане в полза на ответника, за да бъде отговорено на въпросите дали то накърнява запазената част на ищеца и с колко, съответно с каква част трябва да се намали разпореждането (така прието и в Решение № 65 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2018 г., I г. о., ГК). В случая наследодателят Вида И.а е извършила следните безвъзмездни прехвърляния на притежавани от нея недвижими имоти, а имено: на 28.04.2001 г. И.а, заедно със своя съпруг Борис И., са дарили в полза на ответника Р. И. свой собствен имот, а именно процесния апартамент 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, блок 3, вх. Г, ет. 5.; на 10.07.2018 г. отново двамата съпрузи И.и са дарили на третата си дъщеря Пенка Б. И.а ½ идеална част от Поземлен имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Гниляне, м. „Рангеви круши“ и на същата дата /10.07.2018 г./ съпрузите Борис И. и Вида И.а са дарили (доколкото сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, съдът прие, че прикрива дарение) в полза на своята внучка Р. О. останалите ½ идеална част от Поземления имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Гниляне, м. „Рангеви круши“, заедно с построената в имота сграда. При така извършените разпореждания със собствени на наследодателя И.а имоти, следва, че при възстановяване на запазената част на ищцата Н. О. първо следва да се пристъпи към намаляване на дарствените разпореждания, извършени през 2018 година като последно извършени, и двете от една и съща дата – 10.07.2018 г., съгласно чл. 33 от ЗН. Всяка от двете транслативни сделки обаче има за предмет имот, чиято стойност значително надхвърля стойността, с която е накърнена запазената част на ищцата - 2 263,71 евро. Съобразявайки така дадената поредност на извършените дарения, която се явява задължителна за съда, последният не би могъл да пристъпи към намаляване на поисканото от ищцата дарствено разпореждане в полза на ответната страна (датира от 2001 година), тъй като извършените преди него други две дарения предполагат първо тяхното намаляване, а накърнената запазена част на ищцата е от такъв порядък, че намаляването дори частично и само на едното дарение от 10.07.2018 г. възстановява правата на ищцата. При тези съображения, съдът намери искът по чл. 30 ЗН за неоснователен в тази негова част и същият следва да се отхвърли от съда като недоказан. Относно наследствената маса на наследодателя Борис И.: По отношение на наследството на наследодателя Б. Н. И., съдът приема, че в наследствената маса тук се включват следните суми, описани по-горе като пазарни оценки на процесните имоти, а именно 1/12 част от стойностите на УПИ, находящо се в землището на село Гърло. Тук следва да се съобрази, че наследодателят И. има собственост върху този имот, доколкото същият е наследник на починалата преди него негова съпруга Вида И.а, а притежаваната негова квота в съсобствеността е съобразена с обстоятелството, че същият наследява съпругата си, наравно с трите им деца, като в тази част съдът не намира за необходимо да изследва повторно собствеността върху имота и препраща към изложеното по-горе. Пазарната стойност на този имот към датата 01.02.2024 г. (смъртта на наследодателя И.) е 12 661 евро, а 1/12 част от последната възлиза на 1 055,10 евро. На следващо място към наследствената маса на наследодателя И. следва да се прибави и установените негови 1/36 идеална част от собственост върху три ниви, разположени в землището на село Гърло, предвид качеството му на преживял съпруг на починалата през 2019 година Вида И.а. Тяхната пазарна стойност, съгласно кредитираното по делото СТЕ, към датата на смъртта на наследодател И. /01.02.2024 г./ е както следва: 1. за Нива от 1.902 дка, девета категория, находяща се в местността „Чукар“, с идентификатор 18349.15.15, пазарната оценка е 1 368,72 лв. (с еквивалент от 699,82 евро); 2. за Нива от 12 дка, пета категория, находяща се в местността „Космач“ с идентификатор 18349.28.16 – 8 638,56 лв. (с еквивалент от 4 416,83 евро) и 3. За Нива от 1,119 дка, пета категория, находяща се в местността „Над Вада“ с идентификатор - 805,68 лв. (с еквивалент от 411,94 евро). Общата стойност на трите ниви е 5 609,77 евро, а 1/36 част от тази сума е 155,83 евро. Към наследствената маса на наследодателя И. следва да се включи и ½ част от притежаваната от него собственост, с оглед приложимия режим на съпружеска имуществена общност, върху процесния АПАРТАМЕНТ № 51, находящ се в гр. София и с идентификатор 68134.1376.2060.14.51, като след като стойността му към 01.02.2024 г. 243 751 лева (с еквивалент от 124 627.91 евро), то ½ част от тази сума е 62 313,96 евро. Част от наследствената маса на И. е и ½ притежаваната от него, отново с приложимост на правилото по чл. 21, ал. 1 от СК за съпружеска имуществена общност на собствеността върху ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, чиято стойност към 01.02.2024 г. е 43 883 лева (с еквивалент от 22 437.02 евро), а половината от тази стойност е 11 218,51 евро. Вярно е, че тази част върху имота е прехвърлена в полза на св. Пенка Б. И.а с дарение от 10.07.2018 г., но същото следва да бъде взето предвид от съда, образуващ наследствената маса в производството, разглеждащо иск по чл. 30 ЗН. С оглед възприетото по-горе от съда съображение, че дарението, извършено в полза на трето за спора лице – Р. О., прикрива дарение, то следва да бъде зачетено в наследствената маса и доколкото наследодателят притежава ½ част от същото, изчисленията са в следния порядък. Според вещото лице за ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Нови Искът, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ с кадастрален идентификатор 00357.5924.73, заедно с построена двуетажна къща с идентификатор 00357.5924.73.1: към 01.02.2024 г. стойността е 54 724 лева (с еквивалент от 27 979.94 евро), а половината от последната е точно 13 989,97 евро. При горните изчисления, следва, че наследствената маса на наследодателя И. възлиза на общо 88 733,37 евро. На първо място се определя общият размер на запазената част на всички наследници като дробна част и стойност – според броя на наследниците в случая, съобразно чл. 29, ал. 1 от ЗН,който гласи, че запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Разполагаемата част на наследодателя в случая е 1/3 част или разполагаемата част на наследодателя Борис И. е сумата от 29 577,79 евро. Следва да се определи запазената част на наследника поискал намаляването – в случая 2/9 части за всяка от трите сестри, в това число и 2/9 части за ищцата Н. О., на основание чл. 29, ал. 1 ЗН , вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. При съпоставяне на получената стойност с тази, която наследникът с право на запазена част, искащ намалението, е получил от чистия актив на имуществото, се установява дали наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата част, респективно с каква стойност е накърнена запазената част. Стойността на разполагаемата част на наследодателя И. се изчисли да възлиза на екзактно 29 577,79 евро, а запазената част на ищцата е възлизаща на 2/9 части или 19 718,53 евро. Доколкото разполагаемата част на наследодателя И. е по-голяма от накърнената запазена част на ищцата, то извършеното от първия дарствено разпореждане в полза на неговата дъщеря – ответница в производството, не следва да бъде намалявано. Искът в тази му част също е неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има само ответната страна – арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата И. претендира възстановяването на направените от нея разноски, които описва по следния начин: 2,66 евро – държавна такса за преписи, 766,94 евро – платен адвокатски хонорар, 10,23 евро – такси за 4 броя съдебни удостоверения и 721,16 евро – депозити за СТЕ или общо 1500,99 евро. С оглед решението на съда по същество на спора, посочената сума следва да бъде възстановена в полза на ответницата. Воден от горното, Софийският районен съд