Решение № 3166 от 15.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7987/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 25.10.2021г., постановено по гр.д. № 46277/2020г. на СРС, ГО, 169 състав, са отхвърлени предявените от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу Н. П. К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3 441, 27 лева, представляваща главница за доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода от 10.05.2016г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за съществуване на вземане в размер на 1 240, 16 – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2016г. до 07.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24904/2020г. по описа на СРС, ГО, 169 състав. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “СОФИЙСКА ВОДА” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху недвижим имот, поради което и не може да се очаква водоснабдителното дружество да разполага с нотариален акт или с друг документ, представляващ титул за собственост на имота, до който доставя ВиК услуги. Твърди, че представената по делото справка от имотния регистър установява титулярството в правото на собственост върху имота от страна на ответницата. Поддържа, че насрещната страна в производството не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства, а е релевирала доводи относно доказателствената й стойност. Освен това по делото е представен приемо-предавателен протокол от 21.08.2017г., удостоверяващ извършен монтаж на водомери в имота, който ответницата е подписала в качеството й на клиент. Приложен бил и неоспорен споразумителен протокол от 29.12.2017г. за разсрочено погасяване на задължения, сключено между страните, от който също се установява качеството на ответницата по отношение на процесния имот, а именно, че същата е потребител на ВиК услуги. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери. Насрещната страна Н. П. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че по делото не е установено, че тя е потребител на ВиК услуги, както и че е налице реално потребление на услуги от нейна страна. Поддържа и релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 10.05.2016г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, представляващо обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим имот. Посочено е, че представената справка от Служба по вписванията не представлява титул за собственост. По тези съображения е направен извод, че между страните не съществуват облигационни правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги и ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на спорното вземане на заявеното в исковата молба основание. В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника. Между страните по делото на етапа на въззивното производство са спорни въпросите относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период, както и с действителната доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер. Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., услугите ВиК се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. В конкретния случай по делото е приета като доказателство справка от 03.09.2020г. от Служба по вписванията – гр. София относно вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до 03.09.2020г. за лицето Н. П. К., от която се установява, че същата се легитимира като собственик на ½ ид. част от самостоятелен обект – апартамент № 209, находящ се в гр. София, жк „Младост 1“, бл. 45, вх. 13, ет. 1, въз основа на констативен нотариален акт от 04.10.2006г. Н яма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице по отношение на процесния имот. Вписванията на нотариалните актове е охранително производство, което се извършва по реда на Правилника за вписванията. А съгласно чл. 7 от ПВ, вписванията на нотариалните актове се извършва по местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги. Според чл. 1 от ПВ, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги (чл. 7 от ПВ) и възможност гражданите да правят справки по тези книги (съгласно чл. 42 от ПВ). Съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника за вписванията удостоверението за лице показва вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на едно или няколко определени лица. С издаването на удостоверение по реда на чл. 46 ПВ съдията по вписванията удостоверява определен факт (за извършено вписване, отбелязване и заличаване в съответните книги). Идентично действие има и извършването на справка чрез отдалечен достъп в съответните регистри – по лице и по имот, в Служба по вписванията. Действително вписването по персоналните партиди, които се водят в Службите по вписванията, не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Следва да се има предвид обаче, че удостоверените в справката обстоятелства за вписването на констативен нотариален акт за признаване на титулярство в правото на собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот не е оспорено от ответницата. В тази връзка, с оглед наведените от ответницата възражения, следва да бъде посочено, че същата не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства, като нейните възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост върху имота до размер на ½ ид. част от него. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Освен това предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставени в имот ВиК услуги, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на топлоснабдения имот. По изложените съображения се налага извод, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответника. На следващо място, по делото е представен споразумителен протокол № СВ 630000010989 от 29.12.2017г., с който между ответницата Н. П. К., в качеството на титуляр на партида с клиентски номер 1004092436, и ищцовото дружество, е постигнато съгласие за разсрочване на задължението за потребени ВиК услуги за периода от 04.05.2012г. до 29.12.2017г. в общ размер на 5 450, 61 лева. Не е спорно обстоятелството, че под този клиентски номер се отчитат задълженията за доставени ВиК услуги за следния имот – ап. № 209, находящ се в гр. София, жк ••••, което се установява и от заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Настоящият съдебен състав счита, че посоченият споразумителен протокол, неоспорен от ответника относно неговата автентичност, следва да бъде ценен като извънсъдебно признание на обективираните в него неизгодни за издателя на документа факти и се ползват с доказателствена сила срещу техния автор. Тези факти в случая са размера на задължението, основанието за възникване на същото – потребление на ВиК услуги за посочения обект и период, и качеството „потребител на ВиК услуги“ на длъжника. Извънсъдебното признанието на факти от страната следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /по аргумент от чл. 175 от ГПК/. В случая по делото не са ангажирани други доказателства, които да опровергават удостоверените в споразумителния протокол обстоятелства. Напротив, установи се, че ответницата е титуляр на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот за исковия период. Независимо от обстоятелството, че титулярството в правата е до размер на притежаваната квота в съсобствеността, настоящият съдебен състав приема, че ответницата, с оглед неоспореното и неопровергано признание на качеството „потребител на ВиК услуги“ и титуляр на счетоводната партида по отношение на целия имот, дължи заплащане на стойността на доставената в имота услуга в цялост, а не до размер на ½ част от същата. С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът е потребител на ВиК услуги в процесния имот и между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги при публично известни общи условия. Количеството и стойността на доставените за исковия период вода и ВиК услуги е установено въз основа на неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, прието в първоинстанционното производство. В заключението е посочено, че в процесния период е извършвана доставка на ВиК услуги – доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в имот, представляващ ап. № 209, находящ се в гр. София, жк ••••, отчетени по клиентска партида с № 1004092436. Потребеното количество вода е отчитано въз основа на монтираните в имота водомери за топла и студена вода, като за периода от 01.01.2018г. до 07.02.2020г. това количество е 1 045, 67 куб.м., от които 977 куб.м. за индивидуални нужди и 68, 67 куб.м. за общи нужди. Посочено е още, че са извършвани съответните изравнявания с оглед реалното водопотребление. В заключението по част счетоводна е посочено още, че размерът на незаплатеното задължение за главница по процесните фактури, след отчетените плащания, е в размер на 3 441, 27 лева с ДДС, а мораторната лихва за исковия период възлиза на сумата от 1 240, 16 лева. Неоснователно е релевираното възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Следва да се посочи, че представеният споразумителен протокол от 29.12.2017г. обективира волеизявление на ответницата, с което тя е поела задължение за разсрочено плащане на посочените суми, което следва да се цени като пряко и недвусмилено признание за съществуването на задължението към кредитора на посоченото основание – потребени ВиК услуги за периода от 04.05.2012г. до 29.12.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Следователно, с обективираното в процесния споразумителен протокол признание, е прекъсната давността относно вземанията за потребени ВиК услуги в периода от 04.05.2012г. до 29.12.2017г. Прекъсването на давностния срок е такъв юридически факт, с настъпването на който се заличава юридически периодът от време от възникването на правото на иск до осъществяването на самия факт и започва да тече нов давностен срок. От 29.12.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 17.06.2020г. не са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница, начислено за периода от м.05.2016г. до м.12.2017г. От м.01.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 17.06.2020г. не са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница, начислено за периода от м.01.2018г. до 07.02.2020г. В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги, се налага извод, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск за главница да се уважи в пълния предявен размер. По предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „СОФИЙСКА ВОДА“ АД одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 064 от 17.07.2006 г., ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. А според ал. 2 от същата клауза потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава в деня, следващ изтичането на 30-дневния срок след датата на фактуриране. С оглед извода на съда за основателност на главното парично вземане, както и предвид посочените в заключението по счетоводната експертиза дати на издаване на фактурите за исковия период, се налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказана по основание. Размерът на законната мораторна лихва следва да се определи съобразно заключението на съдебно- счетоводната експертиза и възлиза на сумата от 1 240, 16 лева. По тези съображения решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважи в пълния претендиран размер. По частната въззивна жалба срещу определението от 29.04.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК: Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за допълване на постановеното решение в частта му за разноските, чрез присъждане на сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Отговорността на страните за разноските в производство е обусловена от изхода на спора по субективното материално право. Доколкото въззивният съд приема, че предявените искове са основателни в цялост, то в полза на ответницата не се дължат съдебни разноски в първоинстанционното производство. Ето защо отхвърлянето на искането по чл. 248 от ГПК е правилно като краен резултат. По тези съображения се налага извод за неоснователност на подадената частна въззивна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 194 лева, от които 94 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да се присъдят направените в първоинстанционното исково производство разноски в общ размер на 594, 02 лева, от които 94, 02 лева за държавна такса, 400 лева възнаграждение за вещи лица и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на заявителя следва да се присъдят сторените в заповедното производство съдебни разноски в общ размер на 143, 63 лева, от които 93, 63 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд